Начало

Депутатът от парламентарната група на Патриотичния фронт Велизар Енчев очаква да бъде изгонен от съпартийците си, защото си позволил да говори срещу Бойко Борисов и да гласува против правителството му. Това стана ясно от интервю на депутата пред bTV. В деня на гласуването на правителството той обяви, че Борисов не може да е премиер и трябва да бъде преследван от закона.

14 произшествия са обслужени от РСПБЗН в Кюстендилска област през почивните дни, като 4 са с нанесени щети, отчитат от пресцентъра на полицията. Късо съединение в с. Бистрица вчера е причинило пожар в къща, изгорели са бяла, черна и компютърна техника, няма пострадали хора. На 3 януари при пожар в къща в с. Кременик са изгорели окачен таван и дървена обшивка, спасена е къщата от огъня. На 3 януари при пожар е почти унищожен лек автомобил Фолксваген Пасат в Кюстендил, причините се изясняват от РУ Кюстендил. На 31 декември при пожар в къща в гр. Бобошево е загинал собственикът – 55-годишен мъж. Причините за възникването на пожара се изясняват от РУ Дупница.

Българката Зара Увакова, която е родом от Дупница, стана шампионка на САЩ по таекуон-до /версия WTF/ за четвърти път при подрастващите. 12-годишната състезателка, която до 3-годишната си възраст е живяла в Дупница, спечели златния медал сред кадетките /до 14 г./ след 6 поредни победи. Финалът в Тексас практически определи съдбата на повиквателната за националния отбор, съобщава чикаго.бг Тя отиде у Зара, която ще представя американския тим на световното първенство за 14-годишните в Южна Корея от 23 до 27 август. Дупничанката се премества зад Океана, когато е на 3 г. Тренира азиатското бойно изкуство в „Революшън Таекуон-до“ /Чикаго/, чийто състезател е и до днес. Неин личен наставник е казанлъшкият специалист Красимир Русев /V дан/, основател и собственик на клуба. „Зара бе изключителна, успя да запази концентрация повече от 16 часа и показа, че заслужава да бъде сред най-добрите в нейната възрастова група. Изоставаше във всеки от 6-те си мача, но ги доведе до успешен край. Това е нейната първа година при кадетките. Получи голяма подкрепа от старши треньора на националния олимпийски отбор по таекуон-до на САЩ за мъже и жени Патрис Ремарк, който наблюдава всички нейни срещи до 3 ч. сутринта! Той остана впечатлен и сподели с мен, че тя има огромно бъдеще в този спорт, ако запази това постоянство. Всички мои състезатели играха страхотно и спечелихме 7 медала от 10 участника. Това не е никак малко за страна като САЩ, където нивото на олимпийското таекуон-до е много високо и има милиони практикуващи“, разказа Кр. Русев.

 

 

Четири фирми участват в поръчката с предмет: “Закупуване на оборудване за подготовка и провеждане на иновативно културно събитие”- “Фестивал на театралото и филмово изкуство – “Невена Коканова”. В заседателната зала на Община Дупница днес, в присъствието на представители на част от кандидатите бяха отворени документите за участие. Комисията с председател заместник-кметът по социалните дейности Крум Милев ще продължи работа, за да направи констатациите за наличие на редовност на документите, след което ще обяви дата за отваряне на ценовите оферти, информират от кметството. Документи подадоха “Кейбъл тех” ЕООД-Варна, “Динакорд България” ЕООД, “ВАХС” ЕООД-София и “Пип Електроникс” ЕООД-Русе, а прогнозната стойност на поръчката е 80 000 лева без ДДС.

Граничният полицай Костадин Стоянов, който в нетрезво състояние уби при катастрофа 11-месечно бебе в село Крушевец, ще обжалва мярката си за неотклонение "задържане под стража". Мярката ще се гледа утре в Апелативния съд в Бургас. Тогава магистрати ще решат дали ще оставят в ареста Стоянов, предава БТА. На 13 септември Окръжният съд в Бургас постанови граничният полицай да остане с постоянна мярка "задържане под стража". Тогава стана ясно, че Стоянов е управлявал автомобила в нетрезво състояние. За последните 10 години граничният полицай има други четири транспортни нарушения, сред които и шофиране след употреба на алкохол, посочиха от прокуратурата в Бургас. Останалите му наказания са за превишена скорост, съобщава Дарик.

Продължават свлачищните процеси във вилна зона между Балчик и Албена. През последните три седмици е регистрирано потъване с още около метър и половина на пропаднали в средата на януари две вили на улица „Трета”. Свличане на земни пластове има и по съседните улици, съобщава Булфото.Още през август миналата година собствениците на застрашени имоти са уведомени от община Балчик, че имотите са опасни за обитаване, а местата сигнализирани. Същинското свличане е било през януари, но индикации за него е имало още след голямото наводнение през юни м.г./БЛИЦ

Служебното правителство на проф. Георги Близнашки ще предложи на президента Росен Плевнелиев да назначи за посланик в Катар Метин Казак, брат-близнак на депутат от ДПС Четин Казак съобщиха от „Дондуков” 1. Той е бил заместник Национален омбудсман, два мандата член на Европейския парламент, където е изпълнявал функциите на заместник-председател на Подкомисията за правата на човека, заместник-член и член на Комисията по външни работи, координатор на Комисията по международна търговия и член на делегацията за връзки с държавите от Югоизточна Азия. Действащият извънреден и пълномощен посланик в Катар Мирослав Зафиров е прекратил взаимоотношенията си с МВнР с едностранно предизвестие, което налага назначаването на нов ръководител на мисията ни. Предложен да поеме мисията ни в Иран е дипломатът Христо Полендаков, началник на отдел „Южна и Югоизточна Азия” в дирекция „Азия, Австралия и Океания” на МВнР. На сегашния етап посолството на България в Техеран се ръководи от временно управляващ. Това създава пречки за добрата координация на работата в рамките на мисията, намалява възможностите за пълното използване на потенциала на развитието на двустранните връзки, отчитат от правителството. За посланик в Казахстан е предложен Васил Петков, опитен дипломат от кариерата, който от април 2014 г. е и.д. директор на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” в МВнР. След 2012 г. посолството на България в Казахстан се ръководи от временно управляващ. Като се отчита интереса от пълноценно развитие на отношенията ни с тази държава в различни области на сътрудничество, както и задълбочаване на отношенията между ЕС и Казахстан, е необходимо назначаването на посланик, смятат от Министерски съвет.
Към момента България няма акредитиран посланик в Туркменистан. В същото време в отношенията между двете страни са налице неизползвани възможности за задълбочаване на сътрудничеството в политическата, търговско-икономическата и културно-образователната области, посочват от МС. Предложението на правителството е мисията ни да бъде оглавена от посланика ни в Москва Бойко Коцев, който ще съвместява двете длъжности.Източник 24 часа.

Капитанът на Марек Милен Лахчев не тренира в момента с отбора. От ръководството на клуба заявиха, че играча е  поискал едноседмична почивка в паузата от шампионата от А-група и ще бъде на разположение за следващия двубой с Локомотив Пд. „Милен е в кратък отпуск“, заяви лаконично  изпълнителния директор  Иво Паргов.  Отсъствието на Лахчев от заниманията предизвика обаче редица коментари и предположения,  сред които и тези за напускането му от Марек. Според запознати Лахчев е бил разочарован от отношението на няколко фена към него след двубоя с Черно море, загубен на стадион Бончук с 1:3 и искал да напусне. „ Лахчев обмисляше подобно решение, но аз и Дани Белчев разговаряхме с него и вярвам, че след кратката ваканция той отново ще бъде част от Марек „ допълни Иво Паргов. Запитан какво се случва с Пепи Тончев, изпълнителния директор на дупничани сподели “ Пепи е в София, където провежда лечение,  след като получи нова травма. Възможно е да се стигне и до хирургическа интервенция“, каза Паргов. От спортно техническия щаб обявиха, че непредвиждат контроли в паузата на първенството.

Дознание за изясняване причините за настъпването на смъртта на 43-годишен мъж от Дупница е започнато в РУП Дупница. Трупът му е открит на 2 март в близост до коритото на река Джерман, закаран е за аутопсия в кюстендилската болница. Следи от насилие при извършения оглед не са открити, информират от пресцентъра на МВР-Кюстендил.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

 

Жестока буря връхлетя Атина вчера след обяд. Гръцката столица е в хаос. Стихията е била толкова мощна, че е изкоренила дървета и е обърнала коли. Улиците буквално са се превърнали в реки от силния дъжд. Стотици хора са останали блокирани в колите си. Наводнени са много домове. Някои хора са се качвали върху мебелите, за да се спасят. Само за час са получени 500 сигнала за бедстващи, съобщава NovaNews Повече от 150 пожарникари са мобилизирани за да спасяват заклещени в жилищни сгради и в автомобили хора и да отводняват постройките. Синоптиците предупредиха, че днес над гръцката столица ще премине друга силна буря.

Дербито на регионална група Рила в Джерман завърши с победа на домакините с 1:0 над Сапарево. След този успех Джерман оглави класирането. Единственият гол в мача падна още в 3-та минута и бе дело на Антон Цветков. В 59-та минута домакините останаха с човек по-малко след като червен картон получи Калин Бачев. Другото дерби Яхиново-Кочериново завърши с успех за гостите 0:2. В останалите мачове Ресилово -Рила 0:0 и Бобошево -Боровец 0:0. 

Днес в Дупница се откриват 37-ми те Майски празници на културата.

Марек загуби с 1:3 от Берое в контрола играна днес от 13:00 часа на стадион Бончук. Пред около 50-зрители и под непрестанен дъжд, двата тима полижиха старание, като след срещата наставника на гостите Петър Хубчев заяви, че е доволен от своите футболисти. От самото начало Берое започна по-активно и в 19-та минута Селим Киркар стреля, топката се отклони от футболист на Марек и влезе във вратата на Михайлов за 0:1. В края на полувремето дупничани осъществиха няколко добри атаки и в 43-та минута Павел Петров изравни. Минути по-късно в даденото добавено време, отново Селим Киркар отбеляза за 1:2. През второто полувреме бяха извършени редица смени, като крайния резултат фиксира Станислав Костов в 81-та минута. В състава на Марек поради контузии не играха Кръстовчев, Бибишков, Манолов, Лахчев, Гаров и Йорданов.

Безпрецедентен успех постигна футболът в Дупница за историята не само на града, но и на страната. Победите на "Марек" над гигантите в най-силните им години "Байерн" (Мюнх) и "Абърдийн" се класираха в Топ10 на националното гласуване "Спортно събитие на България" организирано от в-к "Стандарт". Гласуването продължава, а церемонията по награждаването е в сряда.

Траурен ден е днес за цялата община Дупница. Знамето на града пред сградата на администрацията е свалено на половина. Дупница скърби за жертвите на трагичната катастрофа в село Яхиново. Всички официални тържества, които бяха планирали детски градини и училища в града бяха отменени.

Две джебчийски кражби са заявени вчера в Районно управление-Бобов дол. На кооперативния пазар в града е откраднато портмоне с лична карта от джоб на  82-годишен мъж и портмоне с лична карта и 180 лв. от 74-годишна жена. След подаване на сигнала са предприети незабавни издирвателни действия. Задържани са като заподозрени 2 жени от Плевенско, те ще останат в полицейския арест 24 часа, работата по случая продължава.

Движението по Е-79 в района на автокъщите в Дупница бе затруднено днес следобяд, образуваха се колони от чакащи автомобили, като трафикът бе затруднен и в двете посоки. Движението в участъка се регулираше от Пътна полиция. Причина за временната организация бе изграждането на автоматични преброителни постове, съобщава Фокус. Дейностите се извършват по път Е-79, при километър 343 и километър 353, също и на път І-6, при километри 17 и 35.

Председателят на БСП Сергей Станишев е внесъл молба в деловодството на Народното събрание за освобождаването му от длъжностите на народен представител, новината бе потвърдена от Мая Манолова. Станишев е депозирал молбата си вчера в 17:30, съобщиха от БСП.По този начин лидерът на социалистите потвърждава избора си на евродепутат, въпреки че по време на предизборната кампания и след евровота заявяваше, че няма да отиде в Европейския парламент.

Германея Сапарева баня записа ново поражение във В-Югозападна футболна група след като отстъпи като домакин от Оборище Панагюрище с 0:1. Единственото попадение в мача реализира в 35-та минута Енчев, който вкара топката във вратата директно след изпълнение на ъглов удар. Гостите от Панагюрище играха тактически грамотно използвайки всяка възможност за атака. Тимът на Германея пък за пореден път показа много брак в действията си на терена и не можа да създаде сериозни голови положения пред вратаря Димитър Грабчев. След двубоя старши треньора на домакините Борис Кръстев заяви, че обора се намира в криза и въпреки опитните футболисти, които има играе слабо. Кръстев намекна, че през зимата най-вероятно ще има и промени в състава. Щастлив след мача бе неговият колега от Панагюрище Танчо Калпаков, който сподели, че неговите играчи са изпълнили точно всички указания.

Очакваното дерби за първото място в група А между Марек Юнион-Ивкони и Левски Бол се превърна в едноличен спектакъл на домакините от Дупница. Момчетата на старши треньора Христо Райчев показаха завидна мотивация и не дадоха никакъв шанс на своите опоненти. Отборът на Марек бе блестящ и в защита и в атака, а гостите от София така и не намериха противодействие на това. Марек победи с 3:0 гейма съответно на 19, 14 и 15 точки в отделните части.Отличен мач направи Георги Михайлов, който от позиция 4 реализира поредица от успешни атаки. Дупничани вече оглавиха класирането с 20 точки, колкото има и Левски, но са с мач по-малко. След двубоя ст. треньора Христо Райчев заяви : " Имах известни притеснения преди мача, защото срещу Левски играем трудно, а и това е двубой за първото място. Момчетата обаче показаха добра мотивация и играха отлично. Смятам, че от тук на сетне няма да имаме проблеми в групата." Срещата бе наблюдавана и от почти целият мъжки отбор на Марек.