Начало
Отмина времето, когато големи магазини за хранителни стоки и стоки за бита имаше само в големите градове. Тогава жителите на по-малките градове и на селата пътуваха до там, за да пазаруват. Сега вече е друго. Съвременният човек свикна да има възможност да пазарува в различни търговски центрове и в населеното място, където живее и да прави своя избор. Така е и в Дупница. От няколко години тук успешно съществуват магазини от веригата СВА и Penny Market.Не може да не се отбележи и това, че наред с тези търговски обекти, все още съществуват и имат своите клиенти и по-малките магазини в градовете и селата. Все още имат живот и квартални бакалийки, разположени по улиците в различните квартали. Много са търговските обекти в днешно време не само в Дупница, но и в цялата страна и това е неоспорим факт.
Скоро стана ясно, че в Града на фармацията ще открият свои хипермаркети и големите вериги Лидл и Кауфланд. За това вече уведомихме нашите читатели преди известно време. Съобщенията предизвикаха интерес у дупничани, станаха тема на разговори и разкриха различни мнения и отношения към тези търговски обекти.
Повечето са за съществуването на такива търговски обекти, по-малко са против и една малка част не изказват мнение. Тези, които са доволни, че в града ни ще има още два обекта на големи търговски вериги посочват предимствата. Те са свързани с възможността им да се възползват от промоции и акции, които ежедневно се предлагат, както и от бонуси от пари и точки, които натрупват при пазаруване, а после могат да си купят стоки с тях или със съответно намаление. Подчертават още, че са доволни от това, че получават рекламни материали по домовете си или вземат такива от касите на магазините и по този начин в определените дни могат да пазаруват с намаление.
Доволство изразяват и от това, че там винаги при пазаруване получават касова бележка и могат да направят проверка при съмнение или да върнат негоден хранителен продукт, ако попаднат на такъв. Подчертават още и любезното отношение на обслужващия персонал, свободния достъп до щандовете, което позволява всеки да прочете цената, грамажа, съдържанието, срока на годност и др. интересуващи ги факти за купуваната стока.
Гражданите посочват още, че в тези магазини работното време е удължено и без почивни часове и дни, както и достъпа в тях дори и в дните, когато се честват най-големите празници в годината.
Анкетираните изразяват радост, че когато в града ни има още два нови магазина, няма да пътуват до София и Благоевград, както сега, за да пазаруват там.
Посочват, че не е за пренебрегване и фактът, че в тези магазини ще намерят работни места много жители на Дупница, което ще намали процента на безработните.
Изразяващите мнение, че не са нужни още такива магазини и тези, които се въздържат от мнение, най-често посочват, че не магазините, а недостигът на средства е проблем при тяхното пазаруване. Казват още, че ако имат достатъчно пари, биха пазарували необходимото им в най-близкия магазин до мястото, където живеят.
Като цяло преценяваме, че по-голяма част от гражданите очакват с нетърпение новите търговски обекти, защото се надяват, че при по-голяма конкуренция ще се увеличат промоционалните стоки и от това ще печелят гражданите на Дупница. Тяхно мнение е още, че по този начин все по-рядко ще пазаруват в по-малките търговски обекти, където няма промоции, а често и не получават касови бележки.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Кметът на Община Дупница инж.Методи Чимев издаде заповед във връзка с Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Дупница, с която въвежда ограничителен режим за движение на МПС на територията на парк "Рила" в гр.Дупница. Забранява се навлизането и движението на всякакъв вид моторни превозни средства, в това число АТВ, мотопеди, скутери и други на територията на парка.
Със същата заповед се утвърждава, зареждането на търговските обекти, функциониращи на територията на парк "Рила", да се извършва всеки ден само в интервала от 07,00 до 09,00 ч. През останалото време извършването на доставки е забранено.
Нарушителите ще бъдат глобявани с глоба в размер от 50 /петдесет/ до 500 /петстотин/ лв.
Изненадващо, но досегашният Управител на МБАЛ "Св.Иван Рилски" д-р Таушански не бе утвърден за нов мандат начело на здравното заведение. Само преди минути, това се случи по време на сесията на местния парламент и хвърли в "размисли и страсти" всички, както в залата, а също и тези, които следят на живо дебатите.
Световният номер 8 Станислас Вавринка завоюва първия в кариерата си трофей от Големия шлем. Швейрацарецът победи на финала в Мелбърн лидера в световната ранглиста Рафаел Надал с 6:3, 6:2, 3:6, 6:3 след 2 часа и 21 минути игра на централния корт "Род Лейвър Арина" в Мелбърн. До днешния мач 28-годишният Вавринка не бе печелил сет срещу Краля на клея, като това е първа победа за испанеца от 13 двубоя между двамата. Двубоят започна с равностойна игра, като двамата финалисти печелеха безпроблемно подаванията си. След двойна грешка и несполучлива къса топка 27-годишният Надал трябваше да отразява брейкпойнт в четвртия гейм. Испанецът не успя да се справи и така изостана с 1:3. От своя страна, Вавринка демонстрира стабилност при изпълнението на сервис, като в шестия гейм стигна до нова възможност за пробив. Този път обаче швейцарецът не се възползва. Стан си заслужи овациите на публиката на "Род Лейвър Арина" след чудесна комбинация сервис-мрежа в седмия гейм. Сервирайки за сета при 5:3, Вавринка изостана с 0:40, но благодарение на великолепния си сервис се измъкна от ситуацията. Нещо повече – с ас той сложи край на частта при 6:3 след 37 минути игра, като това бе и първият спечелен от него сет срещу Рафа в 13-ия мач между двамата. Втората част не мина без напрежение, спорове и контузии. Надал изпитваше сериозни трудности при подаването си и логично допусна ранен пробив на нула. На няколко пъти в първия сет испанецът показа, че изпитва болки, но така и не стана ясно дали те са в областта на гърба, или на друго място. Здравословните проблеми обаче се отразиха зле на представянето на Краля на клея и нивото на играта му рязко спадна. Надал получи и предупреждение от съдията на стола Карлос Рамос за бавене на играта. Вавринка пък продължи да тормози опонента си с бомбени сервиси и без да губи време резултатът стана 2:0 в негова полза. 
Пожари избухнаха тази вечер в землищата на селата Червен брег и Крайници. За дълга огнена линия сигнализираха наши читатели, според които преди около час и половина се е появил огънят. На място веднага са изпратени няколко пожарни коли от Дупница, които са се заели с потушаването им. Най-вероятно огънят е умишлено запален и по първа информация става въпрос за огромна площ от стърнища в близост до крайните къщи на двете села. Бързата и навременна намеса на пожарникарите е успяла да неутрализира огънят да не достигне до къщите.
Книгата на Никола Лазарков „Спомени отпреди и след освобождението“ ще бъде представена в Дупница на 7-ми септември /понеделник/ от 18:00 часа в Дом на техниката. Това е четвърто преработено и допълнено издание. В книгата са поместени интересни и любопитни исторически факти от историята на Дупница, придружени с уникални снимки от личните архиви на д-р Александър Лазарков и Орлин Тодоров.
Кметът на Дупница инж. Методи Чимев е внесъл в Общински съвет докладна с искане за отдаване под наем на плувния басейн в ОУ“ Св. Климент Охридски". В мотивите се казва“ Би било от голяма полза за града и общината пускането на закрития плувен басейн. Това ще позволи на децата и младежите да спортуват. Възможно е учениците от ОУ“ Св. Климент Охридски", както и учениците от останалите учебни заведения, при изготвен график там да провеждат и часове по физическо възпитание.“ В докладната е визирано, че пускането на басейна отново в експлоатация е свързано и с наложителни ремонтни дейности, за което е нужна инвестиция от около 40 хил лева. В тази връзка се предлага наемът да бъде нисък, а именно 100 лева месечно. Наемателят ще бъде избран чрез публичен конкурс. Припомняме, че басейна не работи от близо 7-години, след като в началото на мандата на предишния кмет Атанас Янев бе преценено, че Общината не може да дотира издръжката му. Предложението ще бъде разгледано на предстоящата в петък сесия.
Прокурорът при РП – Дупница М. Крушовски, поиска от съда мобилните оператори да да предоставят сведения относно използвани карти от заловените в Бобов дол телефонни измамници. Тодор Стамов Стамов, Асен Христов Ангелов и Христо Митков Ангелов и тримата от гр. Айтос са обвинени, че за времето от 22.01.2015 г. до 24.01.2015г са извършили измами. Първо на 22-ри януари от жена в Дупница са взели 400 лева и 50-грама златни накити. След успешният удар опитали измама и в село Горна Козница, община Бобов дол. Там на 24-ти януари поискали от възрастно семейство 15 хиляди лева, под предлог, че дъщеря им е със счупен крак и се нуждае от спешна операция. Точно там измамниците бяха заловени. Възрастните хора, докато събирали пари, успели да се обадят на свой близък и в полицията в Бобов дол. След подаването на сигнала незабавно били насочени полицейски патрули към селото. Преди да бъдат предадени събраните от възрастните хора пари, трима мъже, придвижващи се с лек автомобил "Опел Зафира" са арестувани. При претърсване на автомобила са били намерени и иззети като веществени доказателства много предмети и СИМ карти.
Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев ще започне изнесени приемни по селата след 17 март, съобщиха от пресцентъра на кметството.
Старши треньорът на Марек Юнион-Ивкони заяви: "Тази вечер играем срещу най-силния отбор в групата. Преди всичко се надявам да се получи един зремищен мач. Мач, който ще зарадва публиката и ще бъде като празник. Очакванията ми сега са същите каквито бяха и в Италия – да вземем гейм. На този етап, да мислим за победа би било малко не реално."
Бързо полицейско производство е започнато в РУ-Дупница срещу 54-годишен мъж от с. Баланово. Поредният пиян седнал зад волана е установен от служители на полицията. Дрегерът е отчел резултат 1.91 промила алкохол в издишания въздух, инfормират от пресцентъра на полицията. Шофьорът освен, че ще остане без книжка за минимум година, ще бъде съден и по бързата процедура, като го грози и затвор до 1 година.
„От две седмици не съм излизала от дома си, страхувам се за живота си!”, през сълзи сподели пред Флагман.бг приятелката на Георги Иванчев- Кристина М. Именно 24-годишното момиче стана причина Георги да удари цивилните полицаи на 28 август т.г. пред дискотека „Оксижен” в Слънчев бряг.
МАРЕК – ПИРИН Благоевград 0 : 1
Лудогорец е на 1/18-финал в Лига Европа! Велико! Невероятно! Българският футбол е жив! Вижте само какво става. 37 хиляди българи бурно аплодираха "орлите" и дълго време след мача останаха на трибуните, за да засвидетелстват уважението си към българския шампион. Лудогорец изхвърли италианското страшилище Лацио от надпреварата след драматично равенство 3:3 на стадион "Васил Левски". С общ резултат 4:3 разградчани продължават напред и чакат следващото си предизвикателство. Въпреки тежкото начало на мача, възпитаниците на Стойчо Стоев показаха невероятно мъжество, дух и характер и с помощта на феновете, които не спряха да подкрепят Евробоеца успяха да изравнят резултата, независимо че губеха с 0:2. Мачът стартира доста лошо за "орлите", които допуснаха гол още в самотго начало. Първото попадение вкара Кейта Балде в първата минута след грешка на Владислав Стоянов, който не успя да изрита напред топката. Футболистът на италианския отбор се възползва по най-добрия начин и след мощен пробив успя да се разпише. Домакините сравнително бързо успяха да се съвземат от първоначалния шок. В 10-ата минута Роман Безяк отправи топовен шут, който премина встрани от вратата. В 14-ата минута Марселиньо пропусна златен шанс да изравни, пропускайки сам срещу вратаря. Бразилецът пробва да прехвърли Маркети, но опитът му се оказа неуспешен. Четири минути по-късно техничният полузащитник отново пробва късмета си, но и този път не сполучи, като силният му изстрел профуча на сантиметри от левия стълб. Втората част отново започна с попадение във вратата на българите. В 54-ата минута Переа отбеляза втори гол. След бърза контраатака футболисът на гостите бе изведен от Онази сам срещу стража Стоянов и не сбърка за 0:2. В 65-ата минута само късметът попречи на Лудогорец да се върне в мача. Безяк напредна с топката в крака и стреля, но кълбото срещна страничната греда. Две минути по-късно словенецът взриви трибуните с дежурното си попадение в Европа. Нападателят на "орлите" се разписа с удар по диагонала. В 78-ата минута Христо Златински изравни след удар отдалеч, като попадението падна с помощта на стража на Лацио, който не се намеси по най-добрия начин. В 82-ата минута Мирослав Клозе вкара за 2:3 след добавка. В 88-ата минута се случи истинско чудо и Лудогорец отново успя да изравни. Безяк отклони с глава топката към Жуниор Кишада, който вкара и прати своя отбор на 1/8-финал.
Кметът на Община Дупница инж.Методи Чимев, заместникът му Крум Милев, заедно с изпълнителния директор на футболния „Марек“ Иво Паргов, гостуваха на Центъра за настаняване от семеен тип „Надежда“ днес. Общинското ръководство предостави на Центъра най-належащите лекарства и медикаменти, които са изключително необходими на 14-те деца и младежи с увреждания настанени там. Те бяха зарадвани с мартеници, плодове и други дарове от общинското ръководство. „Тези момичета и момчета са част от нас и не трябва да ги игнорираме. Дори напротив-трябва да правим всичко възможно, за да им даряваме повече усмивки. Вярвам, че и много наши съграждани ще бъдат съпричастни със съдбата им и ще помагат според възможностите си“, коментира инж.Чимев.
Емблематичната "Let it be" на Бийтълс звучи oт 11.30 часа и ще продължи в следващия един час на площад "Свобода" в Дупница. Песента стартира в часа, в който стартира делото в София, където се гледа на последна инстанция претенциите на Мюфтийството да сложи ръка върху стотици имоти в България. От изходът на това дело зависи и последващото решение на съдебните инстанции за "Тюрмето" в Дупница. Делото досега бе отлагано на два пъти. "За да не се създава излишно напрежение, решихме по този начин да изразим нашия протест срещу това посегателство. И държа да отбележа, че тук не става и въобще не трябва да става въпрос за политика. Като кмет на града, аз трябва да защитавам и съм длъжен да защитавам интересите на хората, които сме избрали и гласували доверие. Тюрмето е паметник на културата, Тюрмето е един от символите на Дупница и като такъв трябва и ще си остане", заяви кметът на Община Дупница инж.Методи Чимев.
Бобов дол стана декор на нов български филм.
Халфът на Марек Светльо Диков ще претърпи операция на менискуса. Футболистът ще се подложи на хирургическата интервенция утре. Това съобщи изпълнителният директор на клуба Иво Паргов. Той допълни, че от днес нападателят Пепи Тончев започва тренировки с отбора и може да вземе участи в срещата с Локомотив Пд. Паргов се надява към Марек отново да се присъедини капитана Милен Лахчев, който поиска кратка почивка. Дупничани ще тренират тази седмица на стадион Бончук
Възстановено е движението във всички ленти при 307-ми километър, малко след Долна Диканя по автомагистрала „Струма”, в посока Дупница, съобщиха от пресцентъра на Агенция „Пътна инфраструктура”. По-рано движението бе затруднено поради възникнало пътно-транспортно произшествие.
Кметът на Община Бургас Димитър Николов обяви бедствено положение в 13 ч. днес. Бедственото положение касае к-с "Меден рудник", "Акациите", "Победа", село Извор, село Маринка, вилна зона "Черниците", рибарско селище "Ченгене скеле". Изцяло затворен за движение е централния път Бургас – Созопол, както и Бургас – Извор. Община Бургас призовава да не се предприемат никакви пътувания, пише "Флагман". Спасителни екипи издирват овчар в село Маринка. Поройният дъжд остави части от Средец под вода. Районът около Стария пазар заприлича на дере. Новопоставени шахти са потънали. Има сигнали за наводнени къщи в селата в цяла Бургаска област. Няма бедстващи хора, каза Димитър Христов от отдел "Военно мобилизационна подготовка" към Областна управа в Бургас.
Неправилно изпреварване е най- вероятната причина за тежка катастрофа на главен път Е79 между две леки коли .Лек автомобил "Мерцедес" , който пътува в посока София , при изпреварване на товарен автомобил ,се удря челно с лек автомобил "Волво".Водачът на "Мерцедес"-а и неговата спътничка са настанени в Благоевградската болница. По- тежко е състоянието на шофьора на другия автомобил, той е закаран в дупнишко лечебно заведение, информират от ОД на МВР Кюстендил. Приетият в дупнишка болница 21-годишен младеж след това е закаран за София. Движението е проходимо, има полицейско присъствие в участъка на произшествието. Не е затварян пътят.
116 служители на ОДМВР, РДПБЗН и РДГП – Кюстендил, са наградени по случай 136 години от създаването на министерството и професионалния празник на служителите 5 юли
Вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Николина Ангелкова, и председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Лазар Лазаров ще проверят днес строителните дейности на лот 2 Дупница – Благоевград от АМ „Струма“ от км 322+000 до км 359+483.52 и на лот 4 Сандански – Кулата от км 423+800 до км 438+500. Проектите се съфинансират от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 г. Изпълнител на договора за проектиране и строителство на лот 2 е КОНСОРЦИУМ „СТРУМА-ЛОТ 2″, в който участват: „Импреза“ АД, Италия, „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, България и „Пътстрой – 92″ АД, България. Стойността на договора е 358 722 000 лв. с ДДС. Строителният надзор се осъществява от ДЗЗД „ОБЕДИНЕНИЕ „СТРУМА-ПП“, в което участват „Пътинвестинженеринг“ АД и „Пътпроект“ ЕООД – гр. София. Договорът им е за 2 949 843 лв.
В Интернет пространството се появи клип как ДПС активисти освиркат химна на Република България в Рибново. Видеото предизвика доста коментари и бурно недоволство."Това е гавра с България!" и "Как можем да допуснем това?", бяха най-често срещаните коментари.
Шампионите от Марек Юнион-Ивкони (Дупница) записаха 12-aта си победа в Суперлигата след труден успех 3:1 гейма като домакини в Сливница на Нефтохимик. Двата отбора задоволиха около 200-те зрители в залата с не лош волейбол и атрактивни разигравания. Гостите взеха първия гейм с 22:25, но манталитетът и класата си казаха думата в следващите три части, които Марек взе на 17, 22 и 21 точки. Именно бургазлии са тимът, който досега е нанесъл единствената загуба на шампионите ни.
През почивните дни крадци атакуваха къщи и апартаменти в Дупница. Разбити са 3 жилища, като апашите са откраднали пари, накити и два преносими компютъра. Местопроизшествията са обслужени от дежурни полицейски групи, работата по установяване на извършителите продължава, информират от ОД на МВР Кюстендил. От полицията работят по няколко версии, като е възможно да става въпрос за планирани действия на крадците, които предварително са набелязали обектите.
Страница 11 от 156