Начало
С победа завърши първия дял от шампионата на Тунис Тодор Вълчев и неговият “Сфакс”. Бившият капитан на “Марек Юнион-Ивкони” ще зимуват на 2-ото място в групата след 8 победи и една загуба от лидера “Есперанс”. В поледния кръг, Вълчев и компания удариха като гост “Еър Тунис” с 3:0 гейма, като особено инфарктен бе 1-ия гейм. При 24:20 на сервис за гостите застана именно Вълчев, който след 4 (!) поредни аса обърна резултата и в крайна сметка отборът му спечели тази част с 27:25. “Очевидно домакините помислиха, че са затворили гейма, а пък аз имах късмет на сервис. След това нямахме проблеми в другите две части”, коментира Вълчев. В този двубой той игра на обичайния си пост като диагонал и се отчете с 24 точки (6 аса, 1 блокада, 67 % нападение).
Противозаконно отнемане на лек автомобил “Фиат Браво” е заявено в петък в РУ Дупница. Автомобилът е бил паркиран на ул. “Отец Паисий” в града пред дома на собственика, при проведените оперативно-идирвателни мероприятия няколко часа по-късно, колата е открита на ул.”Беласица”. Работата по установяване на извършителя на противозаконното отнемане продължава РУ Дупница.
Момчетата родени 1998-99 години от футболна школа Марек 2007 ще участват във футболен турнир в Слънчев бряг. Надпреварата започва на 28 август и ще продължи до 2 септември. Срещите ще се играят на стадиона на Несебър. Дупничани са в една група с отборите на Левски, Монтана, Септември Сф и Нефтохимик. Отборът ще бъде воден от старши треньора Цветан Видински. zadupnitsa.com ще проследи изявите на момчетата от Марек 2007.
Новата близо 17-метрова камбанария на църквата „Възнесение Господне“ в село Крайници бе осветена и открита днес 6 септември, денят в който България отбелязва 129-години от Съединението. Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий викарен епископ на Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски митрополит Неофит и 10 свещеници сред които и Архиерейския наместник на Дупнишката духовна околия протоиерей Георги Паликарски отслужиха молебен за здраве. Десетки жители на Крайници и региона се събраха в църквата за да запалят свещ за здраве и да видят новата камбанария. . „Камбанария имаше, но беше стара и звука от камбаните не се чуваше. С идването на новия свещеник, отец Радослав, дойде и идеята за построяването на нова и по-голяма камбанария. Това беше и желанието на крайничанци“ разказа кметът на селото Марияна Димитрова.
Велика събота е последния ден от Страстната седмица, предшестващ Великден. Това е и последният ден, когато се червят яйца. На Велика събота Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста. Те го обвили в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина. Първосвещениците и фарисеите били дочули, че приживе Христос предрекъл възкресението си. Те обаче не вярвали на предсказанието. За всеки случай обаче поискали от Пилат Понтийски стража, която да пази гроба на Спасителя. На Велика събота завършва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината, която е наситена с много тъга и покъртителни изживявания и в която Христовите страдания са прелюдия към вечния живот. Тази вечер в църквите се отслужва тържествено богослужение. Точно в полунощ тя се обикаля три пъти за здраве и свещеникът обявява Възкресението на Исус Христос с думите "Христос Воскресе! ", а хората отвръщат с "Воистина Воскресе! ". Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи християни палят своите и ги отнасят в домовете си. С горящата свещ се обикалят всички стаи с молитва Господ да благославя дома и неговите обитатели. На някои места в България християните оставят свещичката в някоя от стаите да изгори докрай. В други я запазват и през годината, та ако ги сполетят трудности и беди, я припалват. На Велика събота тази година в храм "Св. Георги Победоносец"в Дупница ще бъде донесен Благодатния огън. Пасхалната св. Литургияще ще започне в 23:15 Велика събота е ден за посещение на гробищата и отдаване на почит към починалите. Жените преливат и прекадяват. Раздават се хляб за душите на мъртвите и боядисани яйца. Това е последният ден, в който могат да бъдат боядисани яйцата. Традицията гласи, че първите две трябва да са червени – едното се поставя под иконата и престоява там до следващия Великден, а с другото се мажат бузките и челата на децата в къщата, за да са здрави и засмени през цялата година.
Йоана Маринкова е Спортист №1 на Спортно училище "Васил Левски"- Кюстендил. Тя е състезател по борба в клуб "Васил и Георги Илиеви", републиканска шампионка от Държавния личен шампионат за момичета и Държания лично- отборен шампионат, със златен медал от международния турнир "Русенски легенди" при кадетките, национален състезател. Маринкова е родена и живее в Сапарева баня. Тя започна кариерата си в клуб Германея под ръководството на Боян Сусанин.
Снимки: DarikNews.bg
19-годишният младеж от Овчарци, който катастрофира вчера продължава да бъде в критично състояние. Д.Сакаджийски е с тежка черепно-мозъчна травма след като изхвърча от пътя с колата си край Сапарева баня при бензиностанцията на изхода на градчето. Момчето загубило управление над автомобила си, изхвърчало от пътя, преобърнало се няколко пъти в нива на 40 метра от пътя.Пристигналите на място екипи на Спешен център – Дупница намерили младежът извън автомобила на 3-4 метра. Пострадалият е все още в кома, а лекарите продължават битката за живота му. По първоначална информация младежът се е движел с превишена скорост. Взети са проби за алкохол и наркотици.
Три спортни клуба от Дупница бяха одобрени от Министерството на спорта и ще работят по програма „ Спорт за децата в свободното време“. Министърът на младежта и спорта със заповед № РД-09-847/19.12.2014 г. одобри 221 проекта на спортни клубове, кандидатствали за изпълнители на програмата „Спорт за децата в свободното време”. Клубовете които ще работят по програмата в Дупница са: СК Гладиатор, клуб по тенис на маса Марек-Дигеста и бейзболен клуб Девълс. Министерството на младежта и спорта осигурява финансово изпълнението на одобрените проекти, със средства в размер на 1 038 880 лв. Основната цел на Програмата е създаване на предпоставки и условия за предизвикване интереса на децата към физическа активност, увеличаване и разнообразяване на възможностите за участие в спортни занимания по различни видове спорт през свободното им време. По програмата на децата се предоставя възможност за участие в безплатни занимания по избран вид спорт, в продължение най-малко на 6 месеца, под ръководството на квалифицирани спортни специалисти. През 2015 г. одобрените проекти ще бъдат реализирани в 87 населени места в цялата страна, по 47 вида спорт. Планираният брой деца за включване в безплатно начално обучение по вид спорт или спортни занимания през ваканциите е над 12 000.
Неочаквана активност на пирани се наблюдава в река Парана в сeвероизточната част на Аржентина. До момента около 70 човека са били нападнати на речния плаж на град Росарио щата Санта-Фе. Мнозина са потърсили медицинска помощ, има и настанени в болница с по-тежки наранявания, като разкъсани пръсти, съобщава Федерико Корниер директор на спешната помощ в Росарио, цитиран от "Интерфакс". Властите са заявили, че това са епизодични случаи и не може да се очаква нарастване на инцидентите. Пираните стават хипер-активни при високи температури, а в момента в Санта-Фе е доста горещо, като температурите достигат до 35 градуса.
20 творби – керамика ще представи на 19 януари от 16:30 часа, художничката Ваня Рибарска пред обществеността в Дупница. Изложбата носи името „ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО” и е част от проекта за презентиране на съвременно изкуство в динамична градска среда „100% България – докосни изкуството!”. Произведенията на художничката ще бъдат ситуирани на 1-ия етаж на Общината.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Дупница може да се окаже без депутат в следващото 43-то Народно събрание. Това прогнозират редица политици от региона. Според Васил Иванов от ББЦ 10-ти МИР Кюстендил ще излъчи народни представители от 4-ри различни партии – ББЦ, ГЕРБ , БСП и четвъртия мандат ще бъде разпределен математически. На същото мнение са и от „Патриотичния фронт“. Единственият кандидат от Дупница с шансове Емил Гущеров – втори в листата на ГЕРБ, също се изказа пестеливо “Нека изчакаме обработката на резултатите“, заяви той. Д-р Иван Ибришимов от БСП също прогнозира, че е възможно да няма депутат от Дупница. На този етап според резултатите в парламента влизат Кирил Калфин – ГЕРБ, Мая Манолова – БСП лява България и Петър Петров – ББЦ.
Пътят за Рилския манастир е затворен за движение на автобуси и товарни автомобили. Причината- паднали дървета и надвиснали над пътя клони, натежали от мокрия сняг. Екипи на пътно поддържащата фирма работят и ограниченията ще отпаднат, след като клоните бъдат отстранени, съобщиха за Дарик от Областно пътно управление.
Председателят на Сметната палата изпрати на прокуратурата одитните доклади и одитните доказателства за извършените одити за съответствие на общините Видин и Дупница.
Митко Джорджев, който последен от българския отбор излезе на татамито за финалният си двубой с представителя на Азербайджан Махамад Мамадов в категория до 59 килограма при юношите загуби по точки и остана със сребърен медал. Това заяви старши треньора на СК Гладиатор Христо Михалчев. Мамадов е част от националния отбор на страната си.
Досъдебно производство срещу неизвестен извършител за повреждане на чужда собственост е започнато в РУ-Дупница вчера. Собственикът на ел. табло, монтирано в парк “Рила” е установил вчера, че чрез обгаряне са повредени 5 електромера. Това са електромерите на заведенията, които са позиционирани там.
Марек Юнион-Ивкони записа първата си чиста победа в първенството на волейболната Суперлига на България. Тази вечер в залата в Сливница дупничани се наложиха с 3:0 (25:13) – (25:17) – (25:21)гейма над новака Миньор Перник в мач от 5-ят кръг и вече са трети в класирането. Най-добър реализатор за Марек стана Станислав Величков с 18 точки, Елчинов добави 12.
На 24-ти май Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, Гимназия „Христо Ботев“ Дупница, основана през 1880/1881 изпрати абитуриентите си випуск 2015. Препълненият централен площад Свобода в града посрещна с бурни овации възпитаниците на 4-те класа от Гимназията.
Двама от членовете на РИК- Десислава Стойнева и Силвия Овчарченска са изпратени в община Бобов дол, по решение на ЦИК, свързано с репортажа на Нова ТВ и съмненията за контролиран миньорски вот. С тях в Бобов дол е и членът на ЦИК Цветозар Томов. Сигнали за нередности до този момент няма.Други двама членове на РИК- Кюстендил следят за вота в общините Дупница и Сапарева баня, пише Darik.news.bg
Читателски сигнал: Автомобили летят с над 100км/ч по улица в Дупница. Хората искат „легнали“ полицаи
„Автомобили летят с „бясна“ скорост по улица в Дупница и това ще доведе рано или късно до трагедия.“ Това написаха в Читателски сигнал преди три дни хора живеещи на ул.“Бузлуджа“ и околните пресечки, които вече са започнали и събиране на подписи. В сигнала до zadupnitsa.com хората твърдят, че вече е станало ежедневие по улицата да летят автомобили с над 100 км/ч, без дори да се съобразяват, че на кръстовището с улица „Цар Симеон“ има знак, който им отнема предимството. В сигнала живеещите в района пишат още, че на пресечката с улица „Искър“ има магазин и там постоянно има и малки деца. Точно на това място вече са станали и няколко катастрофи, като хората искат да бъдат положени легнали полицаи, за да се ограничи скоростта. „Трябва ли да чакаме да стане най-лошото“, завършва писмото адресирано до zadupnitsa.com. Този сигнал изпратен преди три дни сега звучи повече от актуално след трагедията в Яхиново. Zadupnitsa.com ще изпрати сигнала до Комисията по транспорт в Община Дупница. Надяваме се, този проблем да бъде решен с бърза реакция.
Изключителното право да открият парада на нациите в Швеция по време на неофициалното световно клубно първенство ще имат футболистите от детския тим на "Марек". Новината потвърдиха за zadupnitsa.com преди минути от "Актавис", които поемат изцяло финансиранерто по участието на дупнишкия тим на "Готя къп" в Гьотеборг. Тази година е рекордна с над 1700 отбори от цял свят, но именно дупнишките деца ще стъпят първи на легендарния стадион "Улеви" с българския трикольор и ще се качат на сцената.
Автотърговец от Дупница се раздели вчера с автомобила си. Колата марка „Ауди-А4“ е била паркирана на улица „Бешика“ в едноименния дупнишки квартал, на метри от ресторант „Марея“ и кафе „Колата“. Автомобилът е собственост на Георги Ванев и е закупен за близо 10 хил лева. Онзи ден жена се раздели с БМВ, паркирано пред дома й на улица „Орлинска“ в Горна махала. На 9-ти юли бе откраднат автомобил “БМВ 330″, паркиран в близост до градинката „Левски“ и собственост на бизнесмен, занимаващ се с производство на мебели. И трите автомобила са били с алармени системи, които обаче са обезвредени. На 18-ти юни опитни крадци отмъкнаха от дупничанин скъп джип Audi Q7, като автомобилът е бил паркиран пред блок в най-големия жилищен комплекс в Дупница, жк. Бистрица. През април друг дупничанин се раздели с “Фиат Браво”, като колата е била паркирана на улица “Отец Паисий” в града. Запознати със следствието заявиха, че между част от кражбите има общо и най-вероятно са дело на една и съща група. Разпитани са хора от местния крими-контингент, но версията за гастролираща група също е много актуална, защото през последните седмици са засичани в града през нощта, едни и същи автомобили, но не с кюстендилски номера. На този етап от полицията не дават повече информация. Няма сведения да са искани и пари от собствениците, за да им бъдат върнати автомобилите.
Ивайло Илиев се очаква да бъде назначен на длъжност „заместник на административния ръководител – заместник-районен прокурор" на Районна прокуратура- Дупница, информира Дарик. Това е предложила на ВСС районният прокурор на Дупница Даниела Гюрова. Решението ще бъде взето на заседанието, което трбва да се проведе утре в столицата.По друго нейно предложение, ВСС вече увеличи заплатата на прокурор Ивайло Василев с 10%. Причината за това, че Василев придоби научна степен „доктор" по наказателен процес.
Охранители на Гробищен парк –Дупница намериха 57-годишна дупничанка в безпомощно състояние. Жената е пренощувала там и тази сутрин е била открита почти премръзнала. Веднага е повикан екип на Спешен център и след оказана първа помощ, тя е заведена в дома й. Не е ясно защо жената е останала през нощта в парка.
Министър Ивелина Василева: Забавянето в изграждането на депото за отпадъци в Дупница е притеснително
Забавянето в изграждането на Регионален център за отпадъци в Дупница е притеснително. Това заяви министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, цитирана от радио Фокус Кюстендил. Според нея, това е една от последните регионални системи чието изграждане все още не е започнало, а самият проект има драматична история. „В един момент подготвянето на проекта беше финансирано по програма ИСПА, тогава община Кочериново беше водеща за изграждането на центъра. След това имаше възможност да се финансира по Оперативна програма „Околна среда”, но общината се оттегли от водещата си роля. Тогава започна нов процес, раздели се регионът на две – Благоевград и Дупница. Сега, към настоящия момент, статусът е изготвен анализ за избор на площадка където да се ситуира регионалното депо и съоръженията към него. Разработен е доклад за оценка на въздействието върху околната среда. Доколкото ми е известно той е обжалван и в момента е в съда. В момента се очаква произнасяне на съда върху становището на компетентния орган по доклада за оценка на въздействието върху околната среда. Както казах, за жалост това забавя изграждането на съоръжението, а на нас ни е изключително важно да изградим по-бързо тези регионални съоръжения”, обясни министър Василева. Тя посочи, че забавянето в изграждането на центъра има въздействие върху общинския бюджет и би могло да се отрази върху таксата за битови отпадъци, защото общините имат ангажимент да заделят така наречените отчисления за депониране на отпадъците, които градират във времето. През 2020 година те ще станат 95 лева на тон, а в момента са 27 лева на тон, те градират във времето, ако не бъдат изградени тези съоръжения, това ще се отрази върху общинските бюджети. „Надявам се, че ще се предприемат бърза и спешни действия, надявам се на своевременно произнасяне на съда и все пак на реализиране на този проект, защото той е обвързан и с ангажимента на България да закрие старите общински депа. Тук в региона има осем общински депа, които са в експлоатация и които подлежат на закриване, но те не могат да бъдат закрити докато не бъде изграден новият регионален център. Наистина трябва бързо да се работи”, допълни министър Василева.
Планински спасители от отряда в Дупница издирват трите момчета, които снощи изчезнаха на път от хижа Рилски езера към хижа Иван Вазов в Рила. Първата група от 5-ма спасители от 05:00 часа е в района, но към 11:00 часа все още издирването е без резултат. В момента към хижа Рилски езера се придвижва и втори екип от 6-ма спасители. Те се намират между 1900 и 2000 метра, като също ще се включат в издирването. По телефона те заявиха, че условията са сложни и до хижа Пионерска вали мокър сняг, който прави трудно изкачването на снегоходна техника.
Пътен инцидент стана около 10:00 часа тази сутрин на Главен път Е-79. В центъра на село Усойка, до разклона за Блажиево, шофьор на товарен микробус Форд Транзит блъсна 62-годишна жена от селото, която обаче е пресичала на необозначено място. Жената е закарана в Спешен център Дупница с черепно мозъчна травма. Екип на група престъпления по пътищата регулира движението.
Старши треньорът на Германея Борис Кръстев говори пред zadupnitsa.com веднага след контролата с Марек, загубена с 1:4.
С програма бе отбелязано днес 141 години от обестването на Васил Левски пред паметника му. Участие взеха общинския духов оркестър, общински мъжки хор "Св.Иван Рилски", вокална група "Арт Поп" и общински мажоретен състав. Слово пред стотиците дупничани произнесе кмета на града инж. Методи Чимев. "Всички ние сме се събрали, за да почетем най-българския политик, който макар да не е управлявал държавата, е водел към по-добро онеправданите българи в навечерието на освобождението след петвековен гнет. Ако бяхме изпълнили частица от неговите разбирания, днес, всички ние щяхме да бъдем по-добри, по-човечни, по-истински. Защото тогава щяхме да сме изпълнили завета му, а той е България да бъде храм на истинната и правата свобода", обърна се към всички Чимев.
Собствениците на животни в селата Ресилово и Овчарци са пропищели от набезите на вълци. Само преди седмица, пред погледа на собственикът му, глутница изяла малко жребче, научи zadupnitsa.com. Човекът пасял кончето на не повече от 150 метра от селото, когато изневиделица изскочили 4 вълка. Мъжът едва успял да се скрия в една близка постройка, от където с ужас наблюдавал как хищниците умъртвяват жребчето. "Цяла зима вълците ни тормозеха и изядоха още няколко животни и сега макар да е вече топло, отново имаме проблеми с тях. Ловците трябва да предприемат нещо, иначе не ни чака нищо добро", коментира пред екип на zadupnitsa.com жител на Ресилово.
Съпоставими данните за 2013 година са много интересни. За Кюстендилска област са изплатени общо 23 200 000 лева, от които Дупница е отново отличник с 12 800 000 лева или повече от половина за цялата област. Това прави средно по 293 лева на човек, докато Кюстендил е с 5 600 000 лева или по… 95 лева на човек.
Среща на детския отбор на “Марек”, който ще пътува за Гьотеборг с организаторите от “Актавис”, които финансират участието се проведе вчера. На сбирката бяха коментирани подробности около престоя на малките футболисти в Швеция. Един от вицепрезидентите на фармацевтичната компания Питър Бергуист осигури и лични средства за престоя на дупнишките деца в Швеция. Отборът, набор 1999/2000 година ще бъде воден от треньорите Иван Капитански и Анжело Кючуков. Международният турнир е от 13-и до 19-и юли в скандинавската страна.
Бившият съветски круизен параход "Любов Орлова", който от почти година е на дрейф в Атлантика, по всяка вероятност досега не е потънал и се движи към бреговете на Великобритания. Бреговата охрана на Обединеното кралство предполага, че на борда на кораба призрак може да са се завъдили опасни плъхове канибали, пише „Мирър“.Свободно плавайки, корабът е изминал хиляди километри, без на борда му да има някой друг освен гризачите, които се самоизяждат, за да оцелеят.Миналата година спътници бяха засекли обект, голям колкото плавателния съд, недалеч от бреговете на Шотландия, но издирванията със самолети не дадоха резултат. И до момента ентусиасти се вглеждат в океана в търсене на 4250-тонния параход, чиято стойност като скрап надвишава 600 000 фунта.Предполага се, че корабът призрак може да излезе на западното крайбрежие на Ирландия, Шотландия или Южна Англия."Любов Орлова" е бил пуснат на вода през 1976 г. Вече като собственост на малтийска компания 100-метровият съд е бил арестуван за дългове през 2010 г. и престоял 2 години в канадско пристанище. Собствениците решили да го продадат като старо желязо в Доминиканската република, но когато бил изведен на буксир в Атлантическия океан се разразила буря, корабът се откъснал и било взето решение да бъде изоставен в неутрални води. Дълго време се смяташе, че е потънал, докато не бил засечен от Националната агенция по геопространствено разузнаване на САЩ през февруари миналата година на 1700 км от Ирландия.
Неизвестни досега крадци са нахлули в къща в село Червен брег в края на миналата седмица и са се оборудвали с оръжие. Откраднати са 2 пистолета – “Глок” и “Байкал”. "Приватизирането им" е заявено от собствениците на вилата в Районно управление-Дупница.
Страница 11 от 156