Начало

Днес отбелязваме Международния ден на леворъките. През 1984 г. Международната конфедерация на леворъките в знак на протест срещу устроения за десноръките свят обяви 13 август за Международен ден на леворъките, съобщи РИА Новости цитирани от БТА. С лявата ръка по-добре си служат от три до 10 процента от хората в света. В младежка възраст те са повече, а в зряла – по-малко.

Заместник кметът на Община Дупница по европроектите Красимир Георгиев ще сключи утре в 10 часа договор в Министерство на труда и социалната политика за откриването на работни места в новоизградения Център за настаняване от семеен тип. По този начин ще бъдат осигурени 10 работни места, информират от общинския пресцентър. Сумата на договора е 219 925,50 лева, което представлява пълната издръжка на заведението – заплати, консумативи и т.н. за 19 месеца. След изтичането на този срок, ЦНСТ-то ще премине на държавна издръжка.

 

На 17 май почитаме паметта на хилядите изклани невинни българи, жени, деца и мъже в Батак през 1876 г. Един исторически варварски акт, който някои политици, а за съжаление и създатели на учебниците по история опитват да скрият. Но историята трябва да се пази и съхранява.

Сексскандалът, който от няколко дни тресе Кочериново, вече има и своето продължение – съпругата на кмета Иван Минков е поискала развод и е заплашила, че ще го изгони от семейния имот. За връзката между кмета и съседката му Веска знаело цялото градче и е тема №1, откак гащите и сутиените й буквално се разхвърчаха по време на общинска сесия. 

Най-силното издание на Майските празници в Дупница бяха закрити снощи с грандиозен концерт на роклегендите от "Сигнал". Данчо Караджов и бандата му, накараха стотици да пеят вечните хитове "Да те жадувам", "Може би", "Липсваш ми", "Спри се"…

Любомир Васев стана Спортист номер 1 на Дупница за 2014 година. Състезателят по мотокрос спечели в анкетата след като през годината се представи блестящо по трасетата у нас и в чужбина. Любомир Васев стана шампион в Източноевропейския шампионат по мотокрос и при мъжете и при младежите в клас MX2. 17-годишният дупничанин зъвърши и на 2-ро място в България. Наградата му бе връчена от кмета на Дупница инж. Методи Чимев.

Ентусиазирани младежи от Дупница се заканиха да се включат догодина в обиколката на Европа, която предприемат 48 френски младежи, разделени в 16 екипажа за втора поредна година. Дали ще удържат на думата си или просто "момент на емоции", ще стане ясно догодина.

Среща с омбудсмана на ЧЕЗ имаше днес кмета на Община Дупница инж. Методи Чимев. Той разговаря в своя кабинет с Радослав Димитров, информират от общинския пресцентър. "Темите ни бяха свързани основно с проблемите, които най-често имат гражданите на общината. Коментирахме варианти за съдействие в определени ситуации, когато се налагат съгласувки с Общината за по-бързото разрешаване на проблемите. Сред темите бяха и трафопостта на спортната зала, който се налага да бъде променен като разположение предвид очакваната реконструкция на спортното съоръжение. Говорихме и по проекта за социалните жилища, където ще ни трябва също пълно съдействие от ЧЕЗ", коментира Чимев.

21 съветника присъстваха на днешната извънредна сесия на ОбС-Дупница. Тя бе свиканата по искане на 11 местни първенци и премина с три точки като продължи близо 2 часа.

Вече близо 14 часа ТИР натоварен с 24 тона бира стои на улица в Дупница. Камионът пропадна в дупка на пътя до градинката „Муструков“  в кв. Бишика .Инцидентът е станал снощи . Шофьорът на големия товарен камион извършвал маневра и не видял, че има земен насип върху огромната яма. Движението тази сутрин на кръстовището бе затруднено. Очаква се бирата да бъде разтоварена, за да може ТИР-ът да бъде изваден от дупката, като след това отново ще бъде  натоварена.

В еуфория изпаднаха 49-те настанени в дома за сираци "Олга Стоянова" в Дупница след като разбраха, че Кубрат Пулев ще ги посети в петък. Както е вече известно, Кобрата ще гостува в града на барикадите със съдействието на Александър Кацов, който е близък приятел на боксьора и бе част от екипа му в боя с Кличко в Хамбург. "Такова настроение сред децата не бях виждала. Дори на подаръци не се радват така, както разбирайки, че Кубрат Пулев ще дойде при тях. Еуфорията е голяма, а емоциите, които ще изпитат от досега си с него, едва ли ще могат да се опишат. Постоянно питат: "Ама истинския Кубрат Пулев ли ще дойде? Ама защо реши точно при нас да дойде…" Очакванията им са много, ама наистина огромни от факта, че ще се докоснат на живо до него. Друга тема вече няма, само Кубрат Пулев им е в устата", коментира директорката Красимира Александрова. "Този жест на лична среща, който ще направи той към тези деца е без стойност и цена и съм убедена, че ще промени положително бъдещето на много от тях", допълни Александрова.

Наскоро група фенове, известни като „Негодниците” уведомиха за спечеленото дело срещу Българска федерация „Волейбол” за достъп до обществена информация. Zadupnitsa.com получи втора информация от "Негодниците", в която очаквано се четеше това, което се и очакваше. Данчо Лазаров и Управителният съвет на федерацията отказаха да се съобразят с решението на съда и предоставиха една много малка част от изисканите документи, като са се ограничили до финансовите отчети и протоколите от Общи събрания на федерацията.

Коледен турнир по шах и белот организират тази събота младежите от структура на ПП ГЕРБ – Дупница, информират от пресцентъра на партията. Турнирът ще се проведе в с. Яхиново, но няма пречка да се включат участници и от други населени места. Началният час на игрите по шах и белот ще бъде от 12:00 часа. Желаещите да се включат в коледния турнир могат да заявят участие  най-късно до петък в офисите на партията в Дупница и Яхиново.

21-годишен мъж е задържан през изминалата нощ с полицейска заповед за 24 часа. Той е установен от служителите на реда на ул. „Кокиче“ в района на „Градската градина“ да управлява мотоциклет в нетрезво състояние – дрегерът е отчел резултат 1.94 промила алкохол в издишания въздух. Задържаният Г.К. е известен на полицията с множество противозаконни деяния, осъждан е за престъпления свързани с наркотици. По случая е започнато досъдебно производство в РУ Дупница.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

В китайския град Харбин на 5 януари бе открит традиционният леден фестивал. Повече от 7000 работници за близо две седмици изградиха един мини град, привличащ хиляди туристи от цял свят.

Колоритният градоначалник на Сливница Васил Стоилков хвърли в ефира на Нова телевизия култовата фраза за разстоянието от Дупница до неговата община. 2-минутен разширен репортаж за преместването на волейболният шампион "Марек Юнион-Ивкони" в малкото градче подготвиха от най-гледаната българска телевизия и излъчиха в централната новинарска емисия вчера. Освен, че волейболистите са признати за "българската волейболна гордост", от НТВ признават, че градът е и спортната столица на Югозапада.

Градоначалниците на Дупница и Кюстендил Методи Чимев и Петър Паунов са отправили покана към лидерът на ДПС Лютв Местан за среща. Тя е насрочена за сряда от 11 часа в община Кюстендил. Поводът е, разрешаване на въпросът с мандата на ДПС от Кюстендилска област. "Поканата към Лютви Местан е отправена и в сряда в 11 часа ще бъдем заедно с колегата Петър Паунов в очакване на срещата с лидера на ДПС. Поводът е ясен, така че няма да влизам в подробности. Това което аз лично ще настоявам е да бъде отзован мандатът на ДПС от областта и не отстъпвам от позицията си. След срещата ще обявим и какви действия ще предприемем", коментира инж. Чимев.

Нов формат в Шампионска лига ще има тази година. Европейската волейболна конфедерация замисля увеличаване до 6 отбора в група, а не както бе досега по 4. Идеята на ЦЕВ е да увеличи броя на срещите, респективно телевизионните излъчвания. На практика това означава, че всеки вторник и сряда ще има двубои от ШЛ, а в уикендите да бъдат вътрешните първенства. Водят се преговори с една от големите банки в света, която да увеличи наградния фонд. Както е известно, "Марек Юнион-Ивкони" ще представлява България за 3-а поредна година. Таксата за участие и през този сезон остава 25 000 евро.

Месец след задържането съдът пусна от ареста задържания за побой над полицаи Георги Иванчев срещу 4000 лева гаранция. За около час близките на 27-годишния мъж успяха да съберат сумата и да я внесат, за да може той да се прибере у дома, пише "Флагман".Магистратите от Окръжен съд-Бургас отказаха да намалят наложената парична гаранция, наложена по-рано от Несебърския районен съд. На 28 август около 6 ч., Георги Иванчев, който е работник от поддръжката на паркинга пред ресторант "Викинг“, се прибирал с гаджето си и още едно момиче, когато трима мъже, клиенти на бар "Оксижен“, във видимо нетрезво състояние започнали да подвикват на дамите, а единия дори хванал едната по задните части. За Иванчев било въпрос на мъжка чест да защити гаджето си и приятелката й. По-късно се оказало, че мъжете, които излизали от бара са полицаи. Те били цивилни и ходили на бар в извън работно време.

За първи път България е домакин на европейско първенство по авиомодолизъм в историята на този спорт. Домакин на надпреварата е Дупница и днес в 19.30 часа е официалното откриване на пл. Свобода. Организатори са Община Дупница, федерацията по авиомоделизъм и дупнишкия клуб Икар. Над 150 участници и техните екипи от цяла Европа дойдоха в Дупница като хотелите в града не успяха да ги поемат и някои са настанени в Сапарева баня. От утре до края на месеца, състезанията ще се провеждат в Червенобрежки ливади.

Дупнишкият кмет инж. Методи Чимев изяви желание по време на сесията да се проведе референдум за това да се поема или не облигационния заем. "Нека не забравяме, че нас са ни избрали нашите съграждани и ние трябва да работим за хората и града. Готов съм на вариант за референдум и да си кажат мнението", обяви Чимев по време на дебатите.