ФАЛШИВА ИЛИ НЕ? Прокуратурата проверява нотариална заверка, струвала над 100 000 лв на Община Дупница От Община Дупница изпратиха сигнал до Районна прокуратура-Перник, с който искат да бъде направена проверка на сключен договор с "Райс-97" ЕООД през 2006 година. Искането, което е подписано от кмета на Община Дупница инж.Методи Чимев е да бъде установено дали е оригинална или е фалшифицирана заверката на договора от нотариус К.К. сключен на 11.06.2006 година, обясниха от пресцентъра.
Този договор бе използван от фирмата за издаване на изпълнителен лист, въз основа на който през миналата година сметките на кметството бяха запорирани за сумата от 89 755,20 лв и отделно бяха взети още 15 538 лв. за съдебни разходи, след като Община Дупница загуби делото заведено от пернишката фирма. "От Райс-97 в момента има заведено ново дело, с което претендират за още 49 198 лева като обезщетение. Нека бъде направена проверката от Прокуратурата, и ако има фалишифициране на документи, ще предприемем незабавно мерки", обясни юристът на Община Дупница Иван Бучов.
Откриха изложба с картини на Димитър Топлийски и Георги Лазов (Лазето) в дупнишката галерия „Околийска къща“  DSC01086В дупнишката галерия „Околийска къща“ бе открита изложбата „Багри от Дупница и Рила“, която се явява като продължение на експозицията „Багри и звуци от Рила“.
23-годишен хванат да краде в рудник Бобов дол Снощи полицаи от Бобов дол са задържали за 24 часа Р.И, 23 г., от Мало село. Той е проникнал чрез взлом в обект на рудник в Бобов дол и е извършил кражба на релса от сграда, капачки от руднични лампи. Установен е от охранителите на обекта, те са сигнализирали полицията. По случая е започнато досъдебно производство в РУ Бобов дол.
От „Нивел строй“ обясниха как стоят нещата със снегопочистването в Дупница От снегопочистващата в Дупница фирма „Нивел строй“ са предложили на Общинското ръководство на града да третират пътните настилки, от тук насетне само със сол, което ще бъде далеч по-ефективно от практиката през последната една седмица само да се опесъчава. От фирмата коментираха, че могат да третират пътната настилка и със специални химикали, както се прави във всички големи градове и по магистралите, но това е скъпо и трябва да се предвижда от всяка една община предварително в Бюджета за зимно подържане на пътищата.“Явно заложените средства в Бюджета на Общината са по-малко от предни години и те не стигат за качествено обработване на улиците“, коментират специалисти. “Имаме нужният ресурс да почистим това което е залегнало в договора ни, разполага ме със 7-специализирани снегорина. Договора предвижда да се погрижим за 78 км улици в Дупница и 85 км в 16-те села от общината. Съобразяваме се с предварително съгласуван с Общината оперативен план за снегопочистване. Този план включва снегопочистването и обработването на определени главни улици, детски и социални заведения“, коментираха от „Нивел строй“ пред zadupnitsa.com. От фирмата са наясно, че недоволството на гражданите идва от необработени второстепенни улици, но те не са предвидени в договора. „Ако само снегорините минат и се хвърли само пясък при тези студове и падналият по-голям сняг не може да бъде перфектно. Затова предложихме да се третира със сол, за химикали е скъпо, ако при тези метереологични условия на 27 и 28 декември се обработваше с химикали щеще да струва колкото половината отделени за дейността средства. Сега след като се разбрахме с общинското ръководство, вече може по-спокойно да се чака следващия снеговалеж.“, допълниха още от фирмата. Припомняме, че  общата стойност на поръчката, обособена в две позиции, е 120 хиляди лева. Едната е за градската улична мрежа за 78,2 км на стойност  70 000 лева, а по втора позиция – извънградска улична мрежа, е за 85 км при  стойност 50 хил. лв. На 5 януари 2015 година кметът Методи Чимев се закани да прекрати договора. Той  постави изискване  към "Нивел строй", да се справят със ситуацията.
ОбС-Дупница разглежда избор на нов управител на „Ученическо хранене“, ще бистри и парите за спорт 18 докладни точки са заложени в дневния ред на ОбС-Дупница за редовната сесия в петък. Местните съветници ще се съберат от 10 часа в заседателната зала на кметството, показва обявата на сайта на общината.
1000 лева глоба за жена, заляла с кафе сервитьорка Дупнишки районен съд глоби с 1000 лева клиентка на кафе, която заляла с горещата напитка служител на заведението. Обвиняемата Е.З, която е родена в Дупница и работи в рудник „Бобов дол“ е извършила хулиганската постъпка в кафене в миньорския град, намиращо се до бившата болница. Потърпевшата Г.Т е получила изгаряния от 1-ва степен. Решението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд гр. Кюстендил в 15-дневен срок.
Очакват братя Галеви на 5 октомври да гласуват в Ресилово Имената на Пламен Галев и Ангел Христов, по-известни като Братя Галеви, отново "цъфнаха" в избирателните списъци в село Ресилово, пише blagoevgradutre.bg. Без значение, че двамата получиха присъда за 5 години лишаване от свобода за организиране на престъпна група за рекет и принуда, те имат право да упражнят правото си на глас на изборите, насрочени за 5 октомври.
УНИКАЛНО! 12-метров фонтан изригна в района на СБА в Дупница, водопроводът за Бобов дол изгърмял (СНИМКА) Уникален 12-метров фонтан изригна в района между Пожарната и СБА в Дупница преди малко повече от 30 минути и за секунди наводни улиците в района. Красивата гледка веднага привлече погледите на шофьори и минувачи. Оказа се, че е гръмнал водопроводът за Бобов дол, който минава в този район. Според случайни свидетели, струята от налягането се е вдигнала на повече от 15 метра в началото, след което намалила до "едва" 12-ина метра. Ниските температури веднага заскрежиха дърветата в района от пръските и направиха гледката красива.
ВИДЕО/ Над 200 работници от „Еврошуз“ в Дупница излязоха на едночасов протест днес Работниците от обувната фабрика "Еврошуз" в Дупница изпълниха заканата си и днес стачкуваха ефективно. Точно в 07:30 часа,  над 200 служители на фабриката се събраха в двора на фабриката, като журналисти не бяха допуснати да влязат вътре. и потърсиха обяснение за забавените юлски заплати. Те разговаряха с представители на ръководството в лицето на Галя Караджова и Людмила Владимирова. Протеста на работниците бе подкрепен от КТ Подкрепа, като пред хората говориха Росица Маринова-председател на федерацията на леката промишленост към синдиката и Любка Георгиева-конфедерален секретар. От синдиката заявиха, че проблема със юлските заплати се случва всяка година, но сега има и намаление на аванса. По трудов договор, работниците трябва да получават аванс от 10-то до 15-то число на месеца и на 25-то число заплати. Забавянето за този месец бе оправдано от шефовете във фирмата с почивка на италианските служители, които оформят документите и превеждат парите. Припомняме, че от миналата година собственик на „Еврошуз“ е италианеца Джовани Габриеле. Допълнително напрежение сред работниците е допринесъл и отказа всички те да бъдат пуснати в платен годишен отпуск за 5-дни, както и не изплатените ваучери за храна. Протестиращите създадоха работна група, която ще внесе исканията им пред ръководството. Работниците дават само ден на шефовете си за изплащане на юлските заплати и ако това не стане утре, то в петък 28-ми август те отново ще протестират.
3-ти март за много българи е само поредният почивен ден! Какво е за българите 3-ти март? Националният празник за повечето, като че ли е предимно един добре дошъл почивен ден, че покрай него, ако може и още един. Тази година още от петък 27 февруари стотици отпътуваха нанякъде, впрочем нашите национални празници винаги са белязани с “Голямото пътуване“. 110 000 българи  ще изкарат  почивните дни около Националния празник , не в България, а в Гърция и Турция, сочат данните на туристическия бранш. Други 220 000 нашенци все пак ще заложат на българското, като те са избрали да карат ски или да се съберат с приятели и роднини в някои курорти. Представяте ли си на 4-ти юли милиони американци да се изнесат към Мексико, или пък на 14 юли, денят на превземането на Бастилията, французите да отидат например в Германия. За националните флагове по къщите няма смисъл да говорим. За други българи на 3-ти март Русия не ни е освободила, а окупирала. Някои пък и до днес си признават само 9-ти септември. Дори и трапезите на 3-ти март не са празнични, за разлика от църковните празници, когато повече обръщаме внимание на яденето, отколкото на духовността. „Таз свобода нам не ни е дар!” – казва народния поет Иван Вазов и трябва поне малко да се срамуваме, че се отнасяме с  пренебрежение към честването на деня Трети март, а и не само на него. Този ден ни показва, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, че 15 хиляди доброволци и опълченци, които са загинали, сражавайки се в Руско – турската воина не са дали живота си напразно. Нима това не е достатъчна причина за гордост и чест? И накрая едно голямо благодаря и за тези който все пак организираха различни прояви и показаха че има още будни българи.
Легендарни пандизчии! Савко Калата: „Разбих и обрах дори… касата на пандиза“ или Историята на един касоразбивач Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Сериозен интерес за земи в Яхиново и Дупница Сериозен е интересът за наемането на земеделски земи в община Дупница, информират от кметството. В сряда предстои провеждането на търг с явнно наддаване от 11 часа за 10 имота намиращи се в землището на Яхиново и Дупница. До петък, документи за участие са подали 6-ма кандидати, като до крайния срок, който изтича в 17 часа във вторник от Общината очакват бройката да набъбне. 10 са обособените земеделски площи, които ще се отдават за 10 години за земеделско ползване. Най-големият терен е в местността “Лозницата” на село Яхиново, където началната цена за 182 дка е 1823 лева на година.
Читателски сигнал: Качеството на водата в Самораново е повече от лошо! Поредният читателски сигнал се получи на редакционната поща на zadupnitsa.com. В него се визира проблем с качеството на питейната вода в дупнишкото село Самораново. Ето какво пише в сигнала: „Качеството на водата в с.Самораново е меко казано потресаващо ! Моля чрез сайта ви да публикувате снимките които ви изпращам ! Моля съответните органи да се сигнализират – плащаме си сметките за вода, но не получаваме никакво качество!“ Zadupnitsa.com потърси за коментар Илия Илиев управител на ВиК-Дупница, който заяви, че подобен сигнал не е постъпвал в дружеството, но обеща да извърши проверка. Илиев призова всички, които имат проблеми с качеството на питейната вода да подават сигнали, за да може да се реагира бързо и проблема да бъде отстранен.
Община Дупница продаде 5 кабинети в Старата поликлиника за 76 000 лева Община Дупница продаде 5 кабинети намиращи се в сградата на Старата поликлиника на ул "Солун 4". С решение на Общински съвет в края на май, бе одобрено пускането в продажба на 11 лекарски кабинети намиращи се на 3-ия етаж в сградата. От продажбата на петте кабинети, в касата на Община Дупница ще влязат общо 76 940 лв. За останалите помещения не се явиха кандидати, въпреки заявения интерес. Тези кабинети ще бъдат пуснати повторно за продажба на по-късен етап, допълват от кметството.
Крадци се обзаведоха с косачка и кабели от къща в Сапарева баня Жители на Сапарева баня останаха без част от собствеността си. Неизвестни са проникнали в имота им и са се обзавели с бензинова косачка, кабели, пробивна машина. Проникването е осъществено чрез взлом. Местопроизшествието е обслужено от дежурна полицейска група и е започнато досъдебно производства за установяване на извършителите.
Дупнишките рокери от „Неразделни братя“ за пореден път се погрижиха за парк „Рила“ За пореден път рокерите от дупнишкия клуб „Неразделни братя“ се погрижиха за уюта в парк Рила. През изминалият уикенд мотористите окосиха голяма част от тревните площи и се погрижиха за оформянето на храстите. Това е поредната им инициатива там. Припомняме, че миналата година, членовете на Мото клуб "Неразделни братя“ бяха изключителна атракция за гостите на парка. Тогава съгласувано с Община Дупница любителите на високите скорости със собствени средства боядисаха пейки, беседки и ремонтираха детските катерушки. Членовете на клуба осиновиха и животните в зоопарка като полагат грижи целогодишно за тях.
Днес имаше засилен трафик по Е-79. Два инцидента предизвикаха задръствания В първият почивен ден движението по Главен път Е-79 бе изключително интензивно. Към 11:00 часа аварирал тир при разклона за Рилския Манастир предизвика колони от автомобили. Пропусканетоколите бе регулирано от полицейски патрули. Камионът бе отстранен час по-късно от пътното платно. Към 14:00 часа задръстване се бе образувало по автомагистрала „Струма” в посока Дупница. Колони от автомобили имаше и в трите пътни платна на магистралата в участъка преди Дупница. Лека катастрофа между два автомобила стана причина за задръстването. Инцидента бе обслужен от служители на КАТ
Никой не ще водоемите в Бистрица, Крайници и Палатово Все още няма заявен интерес към нито един от 7-те водоема на територията на община Дупница, информираха от общинския пресцентър. Те са предвидени за отдаване на концесия за 25 години. До 26 февруари е подаването на документи за желаещите да ги експлоатират, а на 4 март ще бъдат отворени офертите за подалите искания да ги наемат. Предвидени за концесиониране са 5 водоема в с. Бистрица, един в Крайници и един в Палатово.
Кметът на Дупница: Марек е новият член на елита, ще трябва да подобрим базата и стадиона ВИДЕО  Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев сподели, че се надява генералният спонсор на Марек да увеличи средствата, които дава на дупнишкия клуб, когато влезе в „А“ група.
Очаква се масирано присъствие на фенове на Локомотив Пд  за мача с Марек, тази неделя Феновете на Локомотив Пд подготвят масов десант в Дупница за неделния мач с Марек. Ултрасите на Локо вече организират екскурзия, като цената е 12 лева, а автобусите потеглят от Пловдив, 3 часа преди началото на мача. Очаква се най-малко 500 да са привържениците на „смърфовете“, които ще гледат мача на живо, на стадион Бончук. От ръководството на Марек обявиха, че са готови да настанят агитката на гостите, независимо от нейната численост. Почти сигурно срещата ще бъде охранявана и от допълнителен брой полицаи.
Пешеходна пътека в Джерман създава опасност за живота на хората От Община Дупница изпратиха днес сигнално писмо до Областно пътно управление във връзка със сериозна грешка на пътното платно в Джерман, информират от пресцентъра на администрацията. На мейла на кмета инж. Методи Чимев, наблюдателни жители са подали сигнал за неправомерно поставена пешеходна пътека на главен път Е-79. "Искам да благодаря на хората, които изпратиха сигнала придружен със снимки, защото наистина при сегашната ситуация се поставя под риск живота на пресичащите от жп спирката. Разпоредих проверка и от нашия отдел "Транспорт" потвърдиха за неправомерното й изграждане.
Абитуриентите випуск 2015 на ПГ „Акад. С.П. Корольов“ Дупница (СНИМКИ) Стотици посрещнаха, на площад „Свобода“ в Дупница, абитуриентите на ПГ "Акад. С.П. Корольов". Четирите класа, випуск 2015, дефилирихара на сцената.
Сигнал за пожар в жк Бистрица. На място има и линейки/ОБНОВЕНО/ Пожар избухна в блок от най-големият жилижен комплекс в Дупница жк Бистрица. На място след подаден сигнал на телефон 112 пристигна екип на пожарната има и линейки от Спешен център Дупница. Очаквайте снимки и още подробности
Подобна трагедия в Яхиново е имало и през 1972 година с 5-има пешеходци Подобна трагедия със загинали невинни пешеходци, почерненото село Яхиново е преживало преди години. Инцидентът е от 1972 година, но по-старите хора помнят и до днес случилото се тогава. Трагедията се е разиграла малко след 21 часа, когато 5-има млади хора на възраст до 30 години се прибирали от гости, след като наскоро празнували сватбата на двама от тях. В този момент обаче тежкотоварен камион ЗИЛ минава по улицата, но незнайно по каква причина се качва на тротоара и помита компанията. В следствие на удара, 3-ма намират смъртта си мигновенно, а другите 2-ма оцеляват след дълга борба за живота си в дупнишката болница.
Застрахователна компания осъди Община Дупница за дупка на пътя Районен съд Дупница призна иска на застрахователна компания за основателен и осъди Община Дупница да изплати сумата от 943 лева. Иска е за изплатено от компанията обезщетение заради пътен инцидент на 28 август 2013 година . Тогава лек автомобил „Фолксваген“-Пасат, собственост на фирма, попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в ж.к. „Дупница” , в района на „Евробазара”, зад бл.8А. Дупката в пътното платно била с диаметър 80-90 см., дълбока 27-28 см В резултат са нанесени вреди на автомобила. Въз основа на договор за застраховка „Каско Стандарт”, застрахователя ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп е изплатил обезщетение в размер на исканата сума. Съдът прецени, че Община Дупница в качеството й на собственик на общинските пътища трябва да осъществява дейност по ремонт и поддържането им. Юристите на Общината контрираха, че на местопроизшествието не са извикани служители на КАТ, няма данни за условията, при които е настъпило ПТП, поради което не може да се прецени, дали водачът е имал възможност да избегне настъпването на вредите. Шофьорът твърди, че управлявал автомобила с около 20 км/ч, опитал да заобиколи дупката, но от двете страни имало паркирани автомобили и двете десни гуми закачили дупката и се отчупили парчета каучук при което гумите се разкъсали. Свидетелят се обадил на телефон 112; оттам му обяснили, че ако се обади на КАТ, има опасност да му съставят акт. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна: В района е налице интензивно движение на превозни средства и пешеходци, от двете страни на пътното платно има зона за паркиране на автомобили, което обуславя движение с минимална скорост. Ищецът доказа, че средната пазарна цена на автомобилни гуми с процесната марка и размер е 500-600 лв. на брой, а съдията прецени , че е налице -причинна връзка между станалото ПТП и описаната вреда на лекия автомобил. Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
Инспекцията по труда погна ТЕЦ „Бобов дол“ по сигнал на омбудсмана Инспекцията по труда проверява ТЕЦ „Бобов дол", съобщи БНР, позовавайки се на информация от инспекцията. Проверката е по сигнал на омбудсмана Константин Пенчев, който сигнализирал за висока запрашеност, при която се работи в отделни звена в централата.
Започна почистването на реките в Дупнишко Почистването на речните корита на територията на община Дупница ще започне от днес, информират от пресцентъра. Кметът инж. Методи Чимев сключи договор с фирма “Стиви 2014”-София, която ще изпълни дейността в следващите 15 дни, а сумата е 19 960 лева. Началото ще бъде дадено в коритото на река Джерман в кв. “Ценеви” и на река Джубрена в района на селата Крайници и Червен брег, където е най-належащо извършването на тази дейност.
Покриват изцяло кооперативния пазар в Дупница 12 000 лева ще бъдат разходвани за разширяване покривната конструкция на кооперативния пазар в Дупница, информират от кметството. От Строителния отдел към Общината приключват с изготвянето на проекта, след което ще се премине към процедура по избор на изпълнител на дейността. Причината за предстоящото разширения на навеса е с цел осигуряване на по-добри условия за търговците и за купувачите. През миналата година Управителят на "Общински пазари" Лора Василева бе внесла искане до кмета на Община Дупница инж.Методи Чимев с искане за тези дейности. Една от основните причини бе заради дъждовните и зимния сезон, когато се създава дискомфорт за купувачи и търговци, които са изложени на валежите.
Днес в 16:00 Хасково и Марек излизат в решаваща битка за оцеляване Хасково ще търси задължителна победа при днешното си домакинство на Марек. Това афишират  домакините, които заемат последното място в класирането на А-група с 4точки. Марек е предпоследен с 9 точки и изходът от днешния двубой до голяма степен може да се окаже и решаващ за това кой от двата отбора ще запази шансовете си за оцеляване. Ако Хасково не спечели ще бъде почти сигурен изпадащ, докато все пак за дупничани и при загуба има още надежда.  Срещата е от 16:00 часа.
Мартин Божилов си върна на Симеон Александров за „снимката“ с тънък хумор Какъв по-добър подарък за именния си ден да получиш от това да станеш шампион и да си върнеш тъпкано на някой, който се е погаврил с теб. Точно такъв подарък получи либерото на "Марек Юнион-Ивкони" Мартин Божилов. Националът, който стана за 3-и път шампион със съотборниците си, успя да дочака своя миг, за да си върне на Симеон Александров. Ексцентричният волейболист на "Левски Бол" се изгаври с дупничани след финала за Купата на България, когато се закани да изпрати в Дупница трофея, за да се снимат Божилов и съотборниците му.