Начало

 

 Представителите на дупнишкия СК „Гладиатор“ продължават с повече от добрите си изяви на различните турнири.

Майката на едно от търсените четири дни в Балкана момчета се извини на медиите ден след откриването им, съобщава TV7. Вчера в първите часове след щастливата развръзка на драмата, родителите отказаха да разговарят с журналисти."Искам да се извиня на всички, които бяха на място и отразяваха събитията. Реагирах малко грубо и може би си излях напрежението върху тях", заяви майката на Веселин пред кореспондентите на TV7 във Велико Търново. Тя е категорична, че няма да плащат за разноските по търсенето."Нямам думи за такива хора, които говорят колко струва акцията и че ние трябва да платим разходите? Аз ще ги попитам колко струва един човешки живот, три човешки живота! Дори определили цената, че трябва да бъде по 20 хил. на момче", ядосва се Мария Иванова.

 

  Проверката на лек автомобил  “Опел Астра” е извършена снощи на главен път Е 79 –  в близост до крайпътно бистро, край Дупница. Пакетът с наркотика е открит у 27-годишния И.Б. При направения полеви наркотест прахообразното вещество е реагирало на кокаин.Теглото му е 206 грама. Двамата мъже, 27-годишният водач А.И. и спътникът му, са задържани с полицейска заповед в ареста на РУП – Дупница. Започнато е досъдебно производство по случая в РУП – Дупница.  Арестуваните са от Благоевград .

Община Дупница ще проведе среща с жители на блоковете в жк “Дупница”, за да им разясни подробно и покаже предстоящите ремонтни дейности по проекта “Зелена и достъпна градска среда”, информират от пресцентъра. В този квартал се предвиждат най-много подобрения, а и засягат няколко хиляди жители. “В интерес на истината такава среща не бяхме предвиждали да правиме. Идеята се роди впоследствие и ще обясня защо. През миналата седмица до мен бе входирана подписка от жители на жк “Развесена върба”, където в момента текат ремонтни дейности по същия проект. Оказа се, че хората нямат достатъчно информация за намеренията и благосутрояването в района. Незнайно как и откъде до тях бе достигнала информация, че този район ще бъде включен в обхвата на “синя зона”, ще бъдат изградени основно паркинги, че зелените пространства ще са много малко и т.н. Веднага поисках среща с хора от квартала включили се в подписката, заедно с ръководния екип по проекта и от фирмата-изпълнител. Обяснихме и показахме нагледно какво се предвижда и какво ще бъде направено, както и че е абсолютна лъжа слухът за “синята зона”. Благодаря на хората от този квартал не само, че се отзоваха и поставиха открито въпросите си и изказаха мненията си, но и показаха наш пропуск в случая. Отчитам го като грешка, че не сме провели с жителите на този квартал този рязснителен разговор по-рано, за да няма слухове и притеснения. Това е и конкретният мотив да искам среща с хората в жк. “Дупница”, за да получат всичката информация и да не се повтаря случаят с жителите на “Развесена върба”, заяви кметът на града инж. Методи Чимев.

Комисия с председател зам.кметът по социалните дейности Крум Милев проведе първото открито заседание днес за възлагане изграждането на обекти на територията на Дупница. 4 бяха позициите – изграждане на подпорна стена на р.Отовица в село Самораново с прогнозна стойност 47 631,51 лева без ДДС, оградата на ОУ "Кирил и Методий" в Дупница с прогнозна стойност 24 213 лева и две детски площадки – в кв. Южен на стойност 25 972 лева и на река "Отовица" в Горна махала (при блока на ХФК) на стойност 31 318 лева.
Документи бяха подадени от две фирми – "Меридиан" ЕООД-Дупница, които се явиха за изграждането на оградата на ОУ "Кирил и Методий" и "Рила" ЕООД-Кюстендил, които изразяват желание за изграждането на подпорната стена в село Самораново. Поради липсата на кандидати за изграждането на двете детски площадки, процедурата за тях ще бъде прекратена и по реда на ЗОП ще се премине към покани с договаряне за изграждането им.
Комисията ще се произнесе в срок с допустимостта на документите на двете оферти, след което ще обяви дата за второ заседание, на което да отвори и ценовите оферти.

12 000 лева ще бъдат разходвани за разширяване покривната конструкция на кооперативния пазар в Дупница, информират от кметството. От Строителния отдел към Общината приключват с изготвянето на проекта, след което ще се премине към процедура по избор на изпълнител на дейността. Причината за предстоящото разширения на навеса е с цел осигуряване на по-добри условия за търговците и за купувачите. През миналата година Управителят на "Общински пазари" Лора Василева бе внесла искане до кмета на Община Дупница инж.Методи Чимев с искане за тези дейности. Една от основните причини бе заради дъждовните и зимния сезон, когато се създава дискомфорт за купувачи и търговци, които са изложени на валежите.

Рекордът на дупнишкото златно момиче Елица Василева, която записа колосалните 57 точки в мач на своя корейски отбор вчера, е една от най-обсъжданите теми във волейболните сайтове в цял свят. Както е вече известно, Василева оглави тази класация в света за "най-много точки в един мач". Най-големият специализиран волейболен сайт в света volleywood.net също не пести суперлативите си за дупничанката. Във водещ материал със заглавие: "Елица Василева детронира Никол Фосет", изданието отбелязва, че вече има нова кралица на волейбола. Началото на материала пък започва с възклицанието: OMG, което е съкратено от: Oh my god (в превод: О, боже мой) и завършва с "Поздравления Ели".

 Бързо полицейско производство е започнато вчера в РУП Дупница срещу 65-годишен водач на МПС, който е управлявал след употреба на алкохол.

Заместник кметът на Община Дупница по европроектите Красимир Георгиев ще сключи утре в 10 часа договор в Министерство на труда и социалната политика за откриването на работни места в новоизградения Център за настаняване от семеен тип. По този начин ще бъдат осигурени 10 работни места, информират от общинския пресцентър. Сумата на договора е 219 925,50 лева, което представлява пълната издръжка на заведението – заплати, консумативи и т.н. за 19 месеца. След изтичането на този срок, ЦНСТ-то ще премине на държавна издръжка.

Пешеходец бе блъснат и прегазен от няколко автомобила на главен път Е-79 около 20.00 часа на 15 ноември събота. Собственикът на автокъща в Дупница, 52-годишният Румен Граховски, пътувал от София за бобошевското село Драгодан, където живее, когато в тъмното на разклона за Бобошево по средата на пътното платно се появил пешеходец. Граховски натиснал спирачките на джипа, с който пътувал, но не успял да спре и блъснал 58-годишния Валентин Стойчев от село Усойка, община Бобошево. Докато Румен Граховски се опитвал да помогне, през тялото на прегазения мъж минали три ТИР-а.

В конфузна ситуация изпадна независимият общински съветник от Дупница в местния парламент Първан Дангов на последната сесия. В желанието си да дискредитира кметското ръководство за необмислени разходи, бившият градоначалник се бе подготвил грижливо с информация от доклада на Сметната палата. "Как може да купиш цифров фотоапарат за 1 608 лв. описан ето тук в доклада на 
Сметната палата и принтер за 1 887 лв.? Доставка на стопански инвентар оборудване 124 000 лв. това са разходи все за администрацията. Ами ако имате много пари харчете още повече…", изцепи се на микрофона Дангов и първоначално изнесената "скандална" информация имаше ефект, включително и по изражението на Методи Чимев. Председателят на ОбС Ивайло Константинов даде думата на заместник-кмета Красимир Георгиев, който отговори с усмивка от микрофона: "Въпросните разходи, които г-н Дангов изнесе… Да, наистина направени са. Те са направени по проект по времето на БСП 2007-2011 г. Автора на проекта трябва да държите 
отговорен. Така или иначе това което е заложено по проект…Разбира се ще Ви го дам".

При ПТП в Дупница в събота е пострадал 32-годишен мотоциклетист. Водачът на лек автомобил “Кадилак”, 23-годишният мъж с инициали С.С е извършил забранена маневра и това е довело до странично удряне на мотоциклетиста в автомобила. Пострадалият е закаран в спешния център в Дупница, със счупени кости на дланта. По случая е започнато досъдебно производство в РУ Дупница.

Два дни остават до първият мач на Марек Юнион –Ивкони в 2015 CEV DenizBank Volleyball Champions League. Българският шампион и неговите фенове очакват с нетърпение мача с руския гранд  Локомотив Новосибирск. Руснаците вече се настаниха в хотел „Самоков Арена“, след дълго пътуване от Новосибирск. Отборът днес ще има само фитнес занимания, а утре е предвидена и тренировка в залата в Самоков.

 

ПП ГЕРБ учреди своя младежка структура в община Бобошево. Вече, освен в общините Кюстендил, Дупница и Бобов дол, организация на младите от ГЕРБ ще има и в Бобошево. Специален гост на събитието бе евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП и член на Националния изпълнителен съвет на МГЕРБ Андрей Новаков. На учредяването присъстваха и Михаела Крумова – член на НИС на ЖГЕРБ, областният координатор на младежите Мая Станойкова, общински съветници и членове на партията. За общински ръководител единодушно бе номинирана Меглена Георгиева, на 27 години, завършила стопански мениджмънт в Благоевград. За организационен секретар – 24-годишната Магдалена Симеонова, а за член на ръководството бе избрана Радостина Пращова.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

На пресконференция днес лидера на партия Атака Волен Сидеров представи своята версия за скандала на летище Варна." Когато защитавам българското достойнство това е хулиганство" заяви Сидеров и допълни " Външно министерсво, не реагира когато обиждат българи". Според лидера на Атака служителката на френското посолство Стефани Дюмартие го е напсувала след скандала за партиината му значка. Във връзка с искането на имунитета му той каза " Имунитета никога не е бил проблем" в близките дни ще стане ясно дали той самият ще си го предаде. Според Сидеров скандала е активно мероприятие, но няма как да го докаже." Не съм удрял полицая Колев ", категоричен бе Волен Сидеров.

Фолклорният състав към школа по български народни танци при НЧ”Зора 1858”, гр.Дупница, с танца „Шопчета”, хореография на Дилиана Диканска, откри  6-то издание на Националния фолклорен фестивал на обработените народни хора „Рила ни гледа“. 16 колектива от цялата страна пристигнаха в Дупница за фестивала, който се провежда в парк Рила.  Зам. кметът на Дупница Красимир Георгиев приветства всички участници и гости и пожела лека работа на журито. През целият ден днес ще продължат изпълненията на ансамблите от конкурсната програма, а вечерта от 19:00 ч. са награждаването и галаконцертът на победителите. Председател на журито е проф. Даниела Дженева от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, и директор на ФТА „Тракия" – Пловдив, членове на журито са Димитър Христов, диригент на оркестъра на БНР, Мариян Василев и Мария Евтимова, преподаватели в Националното училище по танцово изкуство в София, и новото лице сред журито е Денислав Кехайов, гл. художествен ръководител на ансамбъл „Пирин" Благоевград. Мотото на фестивала е „Съхраняване и популяризиране на автентичния български танцов фолклор и стимулиране на неговото развитие в днешни дни“

Събраните средства от националното драг и стънт състезание, организирано от мотоклуб Biker Boys и сдружение „България си ти!“, ще бъдат дарени на многодетни семейства и самотни родители. Мотосъборът събра край Дупница мотористи от страната и чужбина, дошли да се състезават в събитието под наслов „За повече отговорност и добро поведение на пътя”. Кампанията ще продължи 8 м., като всеки месец ще бъдат отделяни средства за различни битови нужди на всяко семейство. „Добрината нямаше да бъде възможна без съдействието на община Дупница. Семействата, които ще бъдат подпомогнати, са реално нуждаещи се. Сдружение „България си ти!“ целогодишно подпомага многодетни семейства и клуб Biker Boys взема активно участи в тях. Ние раздаваме хранителни пакети лично по домовете на хората. Контактуваме с тях и установяваме реалния им социален статус“, заяви председателят на мотоклуба Мария Григорова, цитирана от в-к Вяра. Любителите на високите скорости имаха възможност да се включат в надпревара в три състезателни класа – клас 600 куб.см, клас 1000 куб.см и клас „Тунинг”. Най-оспорвано бе съревнованието при клас 1000. Там мотористите демонстрираха колко мощни могат да бъдат двигателите на техните возила. Участниците в клас „Тунинг” пък показаха атрактивни и шумни дизайнерски мотори. В тази надпревара победител стана Ангелис от Гърция, който се състезаваше с мотор от 1300 куб. см. Класиралите се на първите три места във всеки клас бяха официално наградени с финансови и предметни награди. Те получиха своите купи и отличия от членовете на мотоклуб Biker Boys и сдружение „България си ти!“ Освен на високите скорости зрителите имаха възможност да се насладят на зрелищно стънт шоу. Момчетата на Даниел Кръстев за пореден път доказаха, че в България има „стънтъри“ на световно ниво, но както те самите споделиха, това е трудна дисциплина. „Това е четвъртият пореден мотосъбор, който организира клуб Biker Boys, но тази година идеята бе да се направи нещо ново, различно и нетрадиционно. Съчетахме драг и стънт на едно място и не сгрешихме. Публиката остана очарована и се радвахме на огромен брой посетители въпреки лошите метеорологични условия“, сподели координаторът на „България си ти!“ и пиар на клуба Здравка Христова.

Активирало се на 7-ми февруари  свлачище до село Бабино напълно затвори пътя Бобов дол-Кюстендил. Първоначално там бе забранено преминаването на автобуси, товарни автомобили и микробуси, сега обаче се забранява движението на ММС. Въведени са обходни маршрути: с. Коркина – с. Паничарево- път II – 62 „Кюстендил – Дупница”- път III – 623 „Големо село – Мало село – Мламолово – Бобов дол” и обратно, както и с. Бабино – с. Долистово – път II – 62 „Кюстендил – Дупница” – път III – 623 „Големо село – Мало село – Мламолово – Бобов дол” и обратно.

60-годишният Лъчезар Панайотов загина, след като бе блъснат от влак в района на тунела край Дупница. Инцидетът се случи около 14:00 часа в събота. Панайтов получи тежка фрактура на главата и въпреки намесата на медиците от Спешен център, малко по-късно почина в болница. След направени експертизи от полицията обявиха, че Панайотов е пресичал жп. линията на нерегламентирано място и това е основна причина за инцидента. Все още не е ясно, дали мъжа е бил употребил и какво количество алкохол. По същото време Лъчезер Панайотов е бил със съпругата си, която по чудо остана невредима.