Начало

Председателя на Общинския съвет в Сапарева баня Петър Чучуганов влезе в списъка на "забравилите". Името му лъсна сред 152-те лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Чучуганов, който в курортния град бе избран за местния парламент от листата на Единна Народна Партия не е декларирал придобиването на дялове в новоучреденото дружество "Мартина Турс" ЕООД, Сапарева баня.

Кризата в Hungukuk в който играе дупничанката Елица Василева продължава да се задълбочава. Тази сутрин Паяците, както е прозвището на тима записаха още един неуспех при гостуването на лидера IBK. Те отстъпиха с 0:3 гейма съответно на 17, 19 и 14 точки в отделните части. Въпреки усилията на Елица отбора продължава да затъва в класирането като има едва пет успеха от 19 мача. 

В края на месец август приключва проекта „Спорт за децата в свободното време“ изпълняван от СК Гладиатор. Проектът стартира през март и в продължение на 6 месеца 60 деца се включиха в тренировките на дупнишкия клуб по таекуондо олимпийска версия. Вчера проекта бе инспектиран от представителката на Министерството на спорта Мая Лехчанска, която заяви, че е доволна от резултатите. Проектът е финансиран от Министерството на младежта и спорта и държавния бюджет. Всички деца участвали в тренировките ще бъдат наградени с грамоти. „Този проект е чудесен начин за обучение на бъдещи състезатели, както и за обогатяване на материалната база“, сподели Христо Михалчев, който е треньор на СК Гладиатор.

Днес е последният петък 13 за 2013 г. и мнозина се чудят дали този ден е свързан със страх от суеверие, или със суеверие от страх. Петък 13, наричан още "черен петък", от незапомнени времена досега продължава да предизвиква у много хора неясното усещане на първичен страх.

Кръводарителска акция в Дупница ще се проведе на 14 август на пл. "Свобода". В основата на идеята е известният дупнишки ди джей и един от 10-те най-големи кръводарители в България Марек Николов, а акцията се организира от БЧК. Два мобилни екипа ще се разположат на центъра на града от 9.30 до 13.30 часа в четвъртък.

Над 100 души от различни възрасти се включиха в днешната жива верига по пренасянето на 20 000 книги, дарени на читалище "Зора" в Дупница. Както по-рано информирахме, Петко Марков, внук на Петко Александров Марков – адвокат и русофил от Павликени, дари най-голямата в страната частна колекция, която тежи над 12 тона. Разходите по организацията и транспорта бяха поети от Ротари клуб-Дупница, част от чийто членове също се включиха в живата верига по пренасянето на "културното съкровище" в библиотеката. Активно в пренасянето участваха и от младежите от Ротаракт клуб. Марков пристигна заедно със съпругата си, която използва възможността да се види със свои роднини в Дупница.

24-часа, след като бяха обявили намерението си да сезират компетентните органи за обиди на етническа основа, по време на мача Велбъжд-Пирин ГД/1:0/, от ръководството на клуба от Гоце Делчев се отказаха от това свое желание. Ето какво официално обявявиха днес от Пирин ГД: „Не сме подавали жалба относно отношението към нас от страна на публика и ръководство на Велбъжд, но ни обиждаха. Не ни интересува отбора на Оборище и дали играят мачовете си. Ние гледаме само нашата програма и нашите мачове. Интересува ни да победим Оборище в неделя/26.04.2015/“. Припомняме, че вчера от Пирин обявиха, че публиката на стадион „Осогово“ и най-вече хора от официалната ложа са обиждали играчите на отбора с думи „турци“, „помаци“, „резаняци“. Новината вчера за жалбата бе потвърдена също от хора от ръководството на клуба. Според запознати със ситуацията във В-Югозападна футболна група, това е опит да се свали напрежението, което започна да взима връх, особено след мачовете от последния 23-ти кръг.

 Ангел Баялцалиев ще ръководи домакинския мач на Марек срещу Хасково от 2-ия кръг на „А“ група.

Търговците, ползващи преместваеми обекти на територията на ГУМ, Минчов площад и при ГУМ поискаха от Общински съвет-Дупница да им даде възможност да продължат да развиват бизнеса си, както досега. Това стана на сесията днес, която продължава и в момента. Около 10-ина търговци пристигнаха в залата, за да поискат от местните парламентаристи  да помислят за тях.

За втора поредна година Община Дупница организира ваканционни занимания за деца под мотото "Активно лято". В първия ден от програмата със занимателни игри се включиха над 30 деца на различна възраст. Днес много малчугани участваха в заниманията по шахмат. В залата на клуб „Капабланка“ полезни съвети им даде Георги Бедников.

Старши треньорът на Марек  Тони Велков бе много недоволен от съдийството на Николай Йорданов в мача срещу Литекс, загубен с 0:3 от дупничани. Главните претенции на Велков бяха за червения картон на Денис Пидев, който според него е бил незаслужен. Според специалиста не се проявява уважение към Марек. „Беше очевидно, ако имам някакви забележки към моя отбор, до този момент бяхме добре организирани, единствено исках да са по-спокойни и концентрирани, само че винаги съм премълчавал и приемал съдийските решения, но мисля, че не можем да говорим особено за първия жълт картон на Пидев, че е актуално да се вдигне, не мога да кажа нито една добра дума за съдийството“, каза категорично Велков пред телевизия Диема..„Трябва да има еднакво уважение към двата отбора.“ Относно първия жълт картон на Пидев, наставникът на Марек коментира: „Това е една съвсем нормална и безобидна ситуация, в която няма скорост, топката е спорна, нещата са спорни, но за такъв жълт картон не можем да говорим.“ „Ще имаме какво да решаваме, но когато няма уважение към труда на някой, нещата изглеждат предрешени.“ „Аз мога да ви кажа какво съм казал на полувремето, че не трябва да се надяваме на равенството, а трябва да потърсим гола, за да си гарантираме добър резултат. Никой не може да каже какво би станало в последните 15 минути, но това повлия страхотно.“ „Аз не съм останал с впечатление, че на Марек му се случват лесни неща, ще се опитаме да разрешим проблемите и да опитаме да изглеждаме като отбор като домакин срещу Левски“, допълни Велков. 

 На пресконференция в сградата на Община Дупница бе представен проектът за “Подготовка и провеждане на иновативно културно събитие в община Дупница-Феситвал на театралното и филмово изкуство – Невена Коканова”. Община Дупница спечели проекта на стойност 510 888 лева. Ръководителят на проекта и директор на ОбДТ “Невена Коканова” Славчо Пеев изрази огромното задоволство от спечеления проект и възможността да се запознаят хората още по-отблизо с това изкуство. “Времето не е много, но се надявам, че ще успеем още в майските празници на културата в Дупница да реализираме първата задача и хората да видят от близо продукта ни. Много е важно да се отбележи, че НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” са наши партньори, което е гаранция, че ще разчитаме на професионалисти за успешното изпълнение на проекта”, отбеляза Пеев.

Общинската комисия по транспорт реши да има легнали полицаи и на улица "Бузлуджа" в Дупница. Това стана, след като до комисията бяха входирани два сигнала от хора живеещи в този район. "Автомобили летят с „бясна“ скорост по улица в Дупница и това ще доведе рано или късно до трагедия“, написаха в читателски сигнал преди 3 дни хора живеещи на ул.“Бузлуджа“ и околните пресечки, които вече са започнали и събиране на подписи. В сигнала до zadupnitsa.com хората твърдят, че вече е станало ежедневие по улицата да летят автомобили с над 100 км/ч, без дори да се съобразяват, че на кръстовището с улица „Цар Симеон“ има знак, който им отнема предимството. В сигнала си, живеещите в района пишат още, че на пресечката с улица „Искър“ има магазин и там постоянно има и малки деца. Точно на това място вече са станали и няколко катастрофи, като хората искат да бъдат положени легнали полицаи, за да се ограничи скоростта. „Трябва ли да чакаме да стане най-лошото“, завършва писмото адресирано до zadupnitsa.com. Подписката бе иницирана от Богомила Венциславова.

Дупнишката структура на новата партия "България без цензура" е подпомогнала феновете на футболния Марек при организиране на пътуването до Елин Пелин, където е мача с Витоша Бистрица, като са платили автобуса на ултрасите, който е 50 местен и тръгва в събота от центъра на града. Лидера на партията в Дупница Костадин Костадинов е фен на Марек и не пропуска мач на отбора, но сега явно е по-амбициран тъй като дупничани се изправят срещу Витоша Бистрица, тим в който официално е картотекиран лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. През миналата година Марек и Витоша до последно спореха за първото място във В-група. Зевзеци обаче веднага се пошегуваха, че с наближаване на Евроизборите много партии ще започнат да имат редица инициативи и ако и други решат да осигурят автобуси, то няма да стигнат феновете за всички. 

Очаква се да продължи покачването на водните нива на много реки в страната, съобщиха от пресцентъра на Министерство на околната среда и водите. През нощта валежите в по-голямата част от страната ще спрат, с изключение на Югозападна България, където не се очакват значителни количества. По данни и прогнози на НИМХ, през следващото денонощие в резултат наповишената почвена влага и продължаващите валежи, се очаква да продължи покачването на водните нива в реките от: Дунавски басейн , Черноморски басейн, Източнобеломорски басейн, Западнобеломорски басейн където се очаква повишение на водното нива на река Места в горното й течение и рилските притоци на река Струма:

 Изключително сериозен е интересът към земеделските земи на територията на цялата община Дупница, информираха от пресцентъра на кметството.

С падане на колене пред паметника на Христо Ботев в Дупница, бе почетена датата 2 юни – 139 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета. Кметът на града инж.Методи Чимев, стотици ученици, граждани и общественици, поднесоха венци и цветя пред Революционера. Ученици от Гимназия "Христо Ботев" пък бяха подготвили рецитал за патронния си празник.

Влакът Софи-Кулата блъсна мъж край Дупница. Инцидентът е станал малко преди 14:00 часа. Екип на Спешен център е оказал първа помощ на мъжа, който е с травма на главата, но на този етап няма повече информация за състоянието му, нито в коя болница е транспортиран. На мястото на инцидента е пристигнала и полиция. Движението на влакове е спряно. 

Пешеходни пътеки в централната част на Дупница ще бъдат маркирани допълнително със светлоуредби с бягащ пешеходец, информират от общинския пресцентър. Комисията по транспорта към Община Дупница ще изготви списък на местата, на които да бъдат монтирани уредбите, като след изготвянето на количествено-стойностна сметка ще стане ясен точния брой и етапи на монтиране, за да бъде съобразено с финансовите възможности на Общината. С предимство ще бъдат тези при училищата, уточни зам.кметът по социалните дейности Крум Милев.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Отец Благой изгони стотици от курбан, бил частен, бившата медсестра Спаска Манова: Поиска ми 80 лв. за опело, аз проверих, че всичко излиза 50 лв.  Отец Благой Стоянов преди време изгониха дупничани от курбан, с твърдението, че е частен и не всеки може да си хапне от осветената манджа. Случаят се разиграл навръх голям Божи празник в Дупница. Дядо поп Благой и клисарката – касиер Емилия Христова изхвърлиха над 100 миряни от църквата  и си делнаха  два казана курбан, оплакаха се миряни. Така стотици жители на града останаха погнусени от алчните служители Богу на храмовия празник Св. Богоридица. По време на празника черквата се напълнила, но хората успели единствено да си запалят по свещичка, до курбана не стигнали. Когато попитали защо ги гонят, отецът промълвил громоловно: “Че как, курбанът е частен!”. През август 2013-а дупнишкият свещеник, бивш архиерейски наместник, отец Благой Стоянов се появи на курбана в черквата „Св. Георги” в цветущо здраве след преживян инфаркт и инсулт след месеци отсъствие. Той отсъства от публични мероприятия и служба няколко месеца. Навръх Богородица отец Благой предизвика изненада, когато се появи в черно расо в централния катедрален храм „Св. Георги Победоносец”. По общо мнение отец Благой изглежда в отлична форма, значително отслабнал, подмладен и потвърди, че е наистина в добро здравословно състояние. Отец Благой се помоли за себе си и за присъстващите, раздаде и получи много благословения. Той дори сам шофира луксозното си возило, с което пристигна, а след службата се качи зад волана и спокойно потегли. Преди това заяви, че от време на време ще идва да помага на колегите си. Преди няколко години Спаска Манова от Дупница се оплака, че  отец Благой Стоянов е поискал 80 лева за опелото на бившия си класен ръководител в Минния техникум в Бобов дол Стойчо Манов. Съпругата му, бившата медицинска сестра Спаска Манова, потърсила свещеник, който да извърши опелото, и отец Благой поискал 50 лева за вътре в черквата и още 30 на самия гроб. Спаска Манова, като чула високата цена, която иска бившият възпитаник на съпруга й, се отказала и го погребала без поп. Ето какво заяви покрусената съпруга тогава: След като направих проверка и се оказа, че трябва да платя само 50 лева за опело и в черквата, и на самия гроб. Затова се и възмутих. Ако аз бях на негово място, щях да извърша услугата на половин цена или дори безплатно. Та съпругът ми му е бил класен ръководител в продължение на 4 години в Минния техникум в Бобов дол. Чувала съм и от други дупничани, че поповете взимат повече от определената такса, но не съм вярвала, тъй като те са Божите наместници на земята, но сега се уверих”.

Либерото на "Марек Юнион-Ивкони" Мартин Божилов не скри задоволството си от поредната победа на своя тим над "Левски Бол". Това бе 12-и мач и 12-а победа, каато любопитното е че вече в 11 мача дупниччани бият с по 3:0 гейма. "Нали знаете защо БНТ не иска да излъчва мачове на нашия отбор?! Защото биеме 3:0 за 60 минути и после се чудят как да си запълнят времето", пошегува се Божилов. "Иначе убедителна победа постигнахме. Очаквахме по-голяма съпротива от Левски, но я получихме само до средата на първия гейм и след това изцяло доминирахме. Изглежда, че отборът на Левски не е сработен с новият разпределител за момента, но според мене истинското лице на отбора ще се покаже на плейофите. Там ще видиме съвсем различен отбор. Колкото до нашата игра като изключим повечето грешки от сервис, които допуснахме, на другите елементи се справихме добре. Доволни сме от победата и сега отиваме с нужното самочувствие в Монтана. Съперникът е много здрав отбор и играе силно на своя земя, така че няма да ни е никаак лесно, но мисля че отново ще си тръгнем с три точки и от там", заключи либерото на националния отбор.

Дербито на зона Кюстендил – Перник при юношите младша възраст бе в Кюстендил между Велбъжд и Марек 2007. Дупничани под ръководството на старши треньора Цветан Видински постигнаха пета поредна победа, като този път спечелиха с 3:1. Точни бяха Войнов, Живко Капитански и Василен Станков.“Момчетата израстват от мач на мач и това е най-радостното за нас. Дано някои от тях постигнат глеми успехи във футбола. Иначе целта ни е първото място в групата“, заяви Видински
Zadupnitsa.com
Снимка : DarikNews.bg

 Марек загуби с 0:1 от Пирин (Благоевград) във втората си контрола от предсезонната подготовка. Двубоят се игра на стадиона в Бобошево пред около стотина зрители, част от които пропътували разстоянието от Дупница, за да видят любимците си.