Начало

Спешен ремонт на покрива на 4-а детска градина в Дупница извършват от Община Дупница. Сигнал до кмета инж. Методи Чимев е подаден от временно изпълняващата длъжността директор на детското заведение Цветанка Чушева за теч на покрива. Веднага е разпоредена проверка на комисия от “Строителния отдел”, които са установили два теча в помещенията с децата. Втора седмица ремонтът продължава, като течовете са отстранени и остават довършителни работи.

На 20 май миналата година Лияна Панделиева написа „Трима безотговорни 20-тина годишни говедца, без никаква подготовка, без екипировка, без никаква мисъл в главата и естествено – без планинска застраховка – тръгнали да се катерят по планините – хей тъй, на скок-подскок да стигнат хижа "Рай". И естествено – загубили се“ изказването на журналистката е по повод спасителната операция по издирването на тримата младежи, изгубили се в Централен Балкан. Тогава мнозина критикуваха Панделиева, но тя е много права. Самоуверени и безхаберни младежи се разхождат из планините, без да осъзнават как с поведението си могат да застрашат живота на още много други хора, тръгнали да им оказват помощ. Вчера една дузина мъже също рискуваха живота си за поредните трима безхаберници. Трима младежи тръгнали в събота следобед от хижа Рилски езера към хижа Иван Вазов и вечерта към 20:00 часа връзката на един от младежите с родителите му е изчезнала. От 05:00 часа сутринта екип на ПСС-Дупница от 5 души е започнал да издирва момчетата. По-късно и втора група се включи в издирването. При изключително тежки метерологични условия седем спасители тръгнаха по дирите на младежите и попаднаха на лавина. В местността „Бандерата“ лавината удари групата дупнишки спасители и само късметът и опита ги спаси. „ Ако лавината бе паднала минута по-рано ставаше страшно“, заяви един от спасителите. Той допълни, че са паднали последователно две лавини. Първо се е изсипала малката, а след това и голяма, която е затрупала 3-ма души и само бързата реакция на техните колеги ги е спасила. Ето какво написа на страницата си Венци-хижаря на Иван Вазов „Лавината е била брутална целия скат се беше изсипал, но поради бурния вятър нямаше и следа от това какво се е случило по-рано. Дори коментирахме ако е имало хора какво е щяло да се случи защото фронта и беше огромен. Трите момчета са имали голям късмет, че са минали между двата фронта, който нас не ни пожалиха“. Венци описа и други подробности за пристигането на младежите в хижа Иван Вазов.

Община Дупница започна възстановяване на стомано-бетонна ограда на ЦДГ 6 в града. До кмета инж. Методи Чимев е пристигнал сигнал, че оградата е опасно наклонена и има вероятност да се срути. В петък на място е заминала комисия от строителния отдел, която е констатирала, че сигнала е реален и от днес започва ремонт, който ще продължи няколко дни, като няма да създава проблем за работата на забавачката.

Незаконно монтираната бариера на улицата водеща към входана частната болница в Дупница е махната. За това сигнализираха наши читатели педи минути. Проверката ни установи, че основното тяло все още стои и не е демонтирано, но самата бариера наистина я няма.

Народът затъва в дългове. Възможностите на домакинствата да обслужват задълженията си ще се влошат през следващите месеци. Прогнозата е на Асоциацията на колекторските агенции. Причината за песимизма им е нестабилната политическа и икономическа обстановка в страната. "При предишната смяна на властта отчетохме по-малко събрани суми, което си обяснихме с очакванията за нисък икономически растеж", коментира председателят на асоциацията Райна Миткова. За първите шест месеца борчовете на граждани, подадени към колекторски компании, са в размер на 820 млн. лв., пише "Стандарт". Най-често услугите им търсят банки, телекомуникационни фирми, лизингови дружества и компании за бързи кредити. Те са по-активни при възлагане на събирането на дългове през зимата. /БЛИЦ

Бобов дол също изпрати абитуриентите си. Десетки се събраха в центъра на града, за да видят възпитаниците на СОУ "Христо Ботев" и ПГ – /Минин Техникум/ Бобов дол. Общо 36 са завършващите средното си образование. Една паралелка от бившия Минен техникум "електроенергетика" с 20 ученици и 16 от СОУ "Христо Ботев". Абитуриентите празнуваха в Банско.

2015 година определено носи само успехи на Марек Сеграте. Българският и дупнишки тим продължава с отличните си игри и през тази година не познава поражението. В мач от 21-ят кръг на Seconda Categoria GIRONE пред около 150 зрители Марек разгроми като домакин Città di Sesto с 7:1. През първото полувреме Калоян Стоянов вкара 2-гола, а бившия играч на Миньор Бд Иво Ангелов добави още 1-гол. След почивката българите нанизаха още 4-гола във вратата на Città di Sesto. Бившият играч на Марек и Германея Роби Атанасов покачи на 4:0. Гол записа и друг бивш играч на Марек Дупница Джордж Николов. Останалите две попадения реализираха Васил Найденов и Симоне Суфре. Това е четвърта поредна победа в първенството за отбора на Марек Сеграте. Припомняме, че миналата седмица, лошото време и падналият сняг в Северна Италия станаха причина за отлагане на мачовете от много регионални групи. Срещите от 20-ят кръг на Seconda Categoria GIRONE, също не се проведоха. Отборът на Марек Сеграте трябваше да гостува на предпоследния в класирането Волантес

 Дупнишките борци спечелиха цели 22 медала от 14-ия коледен традицонен турнир по борба!

Лидерът на “България без цензура” в Дупница Костадин Костадинов е на 3-о място в листата от Кюстендилска област за депутат от неговата партия. Водач е представителят на коалиционният партньор ЛИДЕР и дясна ръка на Христо Ковачки – Петър Петров. Подгластник на Петров пък е кюстендилец. Това е областният координатор на “България без цензура” Васил Иванов и трети Костадинов. След него в листата се нареждат кмета на село Яхиново Владимир Боцев, Атанас Велинов и Иван Монов, който представлява друг коалиционен партньор – БДС-Радикали.

Срокът за превеждането от "Нафтогаз Украйна" на транш от 1,95 млрд. долара изтече в 10 часа московско време. Няма данни за постъпване на суми по сметките на "Газпром" и компанията въведе режим на предплащане на доставките за Украйна, предадоха  РИА Новости и ИТАР-ТАСС, цитирани от БЛИЦ. Тази нощ в Киев приключи последният кръг от преговорите за цената на газа във формата ЕС-Украйна-Русия. Срещата, която се проведе в Кабинета на министрите на Украйна, продължи до малките часове на нощта, но завърши без резултат, а позицията на „Газпром” е останала непроменена.

Местните избори наближават, а с това и коментарите за свършеното досега и какво не е направено. Темата За и Притов един кандидат а кмет е водеща във всички нселени места, където през есента ще се проведат изборите за кмет. Не отстъпва и Дупница, където агитацията реално вече започна.

„Крайно съм неудовлетворен от подготовката на Реформаторския блок за днешните консултации. Разбирам, че не само като политическа рамка, но по много от темите те въобще не са били подготвени, защото тук не става въпрос за теоретично писане на програма, а за това, че след няколко дни трябва да има работещо правителство, което да е ясно, поименно, разписано със споделена отговорност, с личности, които да го правят". Това написа лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов във фейсбук след приключването на консултациите с Реформаторите вчера. „Вече 10 дни след изборите ние се занимаваме с въпроса ‪“‎КОЙ‬“. Вчера ясно и категорично заявихме, че заради "КОЙ" ДПС не е приемлива партия за подкрепа на ГЕРБ. Нещо повече, #КОЙ беше назначен от Орешарски, Станишев и Местан, с подкрепата на Волен Сидеров. И ние една година яростно се противопоставяхме на този модел и благодарение на това правителството падна. Всеки средно грамотен човек вижда това", допълва Борисов. Според него Реформаторите се показали като нестабилен организационен партньор:„Още с нарушаването на формулата за преговорен екип, увеличавайки броя на хората от Реформаторския блок, те показаха, че са нестабилен организационен партньор. А изпращането на Трайков, който беше сменен от мен заради несправяне с работата и проблеми в енергетиката, си е видна провокация и опит да се торпилират преговорите от самото начало. Капката оптимизъм, която все още имам, е, че г-н Москов многократно повтори, че са готови на всичко, за да гарантират, че са единен политически субект и да продължат преговорите. Аз съм диалогичен човек и въпреки тенденциозните обиди от реформаторите и сателитните им медии, съм готов да продължа и да изпратя преговорен екип отново, ако те съумеят да се организират, започнат да говорят за реално управление и спрат следизборната си пропаганда. Изборите свършиха, хората очакват управление, очакват да видят кои са хората, които ще водят държавата напред, а не голи теории", пише още DarikNews.bg

Днес в Kръглата зала на Община Дупница бяха отворени постъпилите оферти за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: “Изграждане на Техническа инфраструктура – водопровод и канализация към "Социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение” гр. Дупница”. Председател на комисията за  провеждане на процедура е заместник-кмета по социалните дейности Крум Милев. Прогнозната стойност на поръчката е 464 370.08 лв. без ДДС. Както е известно, на терена на бившите казарми трябва да бъдат изградени по проект спечелен от Община Дупница 160 жилища.

Знаете ли как се подменя историята на един народ и държава? А знаете ли как се облъчват едни деца и им се "отварят" очите за "истините"? Задавали ли сте си въпросът, когато отговаряте на вашето дете: "Не ме питай мен, имаш учебник там е написано", какво по дяволите всъщност пише там? Хубаво е да си го зададете и има защо.

Общинският съветник от ГЕРБ в Дупница Йордан Йорданов (на преден план на снимката) стана дядо за втори път. Новият член на фамилията е момиченце и се казва Дария. Щастливият дядо се похвали, че лично той и бабата са избрали името на внучката си.

Затова е крайно време, красивите думи и пожелания да се „обличат” и в действия. Защо ли? Защото в българския волейбол, властта струва точно… 10 топки.

Нападателят Боби Кралев вече е част от отбора на Локомотив Горна Оряховица. Кралев ще пропусне първия мач, днес срещу Пирин Разлог от първенството на Б-група, тъй като едва преди няколко дни се присъедини към тима и ще бъде картотекиран през следващата седмица. Самият футболист заяви, че се е разбрал за личните си условия и е доволен. Бившият футболист на Марек се подвизаваше миналата година в Германея Сапарева баня, а през лятото бе пред трансфер в Академик Свищов, но след напускането на треньора Румен Стоянов се отказа от преминаване там.

Над 100 000 души се събраха на 24-тото издание на традиционния фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник, което се проведе през изминалия уикенд. Кукери, мечки, дяволи, звуци на чанове, 85 групи с 5371 участници изпълниха улиците на миньорския град. Това е най-старият фестивал в страната. Неговата история започва от 1966 година, а до края на тази година сурвакарските обичаи вероятно ще станат част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.Той е едно от най-важните мероприятия, запазващи българските фолклорни традиции. Сред участниците бе и Кукерската група „Венец“ от дупнишкото село Джерман. Главен ръководител на групата е Красимир Атанасов. Дефилето на „Венец“ с изключително атрактивни и качествено изработени костюми, събра много аплодисменти от публиката и дори бе излъчено по национална телевизия. В групата обаче остана известно разочарование, тъй като не бе оценена подобаващо от журито. От „Венец“ се заканиха, че следващата година ще участват с костюми изработени от популярната в миналото материя „ледека“, която е била оценена на фестивала. Награди за представянето в международния фестивал в Перник са присъдени в общо 17 категории, като носителите на отличията са определени от жури с председател проф.д-р Георг Краев.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

 56-годишен мъж от Дупница е откраднал велосипед „Хонда“ от двор на къща в града вчера, информираха от пресцентъра на МВР.

70-годишен дупничанин, баща на две деца, е откритият тази сутрин замръзнал мъж в района на стадиона в града. Възрастният мъж е бил с видима рана на главата. Криминалистите работят по две версии, едната от тях е, че дупничанинът е блъснат от кола и шофьорът е избягал. Според втората се касае за побой. Трупът на мъжът ще бъде откаран в кюстендилската морга за изясняване на причините, довели до смъртта. Засега е заведено досъдебно производство срещу неизвестен извършител за убийство по непредпазливост. Починалият е живеел сам в ромския квартал известен като Пич махала и често посягал към чашката твърдят близки. Снимка : struma.bg

 

Двамата представители на Дупница в турнира по таекуон-до на Първите Европейски Олимпийски игри в Баку старши треньора на отбора Христо Михалчев и Теодор Георгиев, вчера направиха разходка в олимпийското село. Старши треньорът на националите Христо Михалчев заяви „ Атмосферата е изключителна. Били сме на много първенства, но Олимпиада е нещо съвсем различно и уникално. Всички имат отлично настроение.“ Дупничани са настанени на 10-ят етаж в блок 3 на олимпийското село.“Гледката е впечатляваща, с Теодор сме били и преди в Баку, но сега е по-различно“, допълни Михалчев. Откриването на Олимпиадата е днес, но игрите в Баку започнаха с инцидент. Ден преди официалното откриване (12 юни), плувкиня от отбора на Австрия е ранена и откарана в болница, след като е била блъсната от автобус. 15-годишната Ванеса Сахинович се разхождала с още две свои съотборнички, които също са с наранявания. Санихович е с множество травми и е откарана в болница без опасност за живота. Вчера тя се прибра за лечение във Виена. Свидетели съобщават, че спортистките са се движими по тротоара до момента на удара и обвиниха шофьора на автобуса за инцидента

Най-добрият ни ММА боец Благой Иванов – Багата се изправя на 11 април 2014 година петък срещу Лавар Джонсън в полуфинален сблъсък от световния шампионат на веригата Белатор ММА. Това е най-голямата надпревара в този боен спорт наблюдавана от над 500 милиона зрители от 140 държави. Срещите са в  в "Pechanga Resort & Casino" в Темекула, Южна Калифорния, САЩ. Багата е с 10 поредни победи, а Лавар Джонсън има 18 победи от 26 мача. Шоуто започва в 21:00 местно време.