Начало
Управителят на ВиК-Дупница Илия Илиев разпространи чрез медиите обръщение доп жителите на града във връзка с изявлението на един от общинските съветници, че водата в Дупница е бъкана с бакеторията "ешерихия коли". Скандалното твърдение бе направено по време на последната сесия на местния парламент от Чавдар Милошов (БСП), което хвърли в смут не малко граждани.
Мая Манолова възнамерява да сключи граждански брак с Ангел Найденов до края на годината. Информацията за празничната вест дойде от ново предаване в телевизионния ефир. Именно там в „Мармалад“ по БТВ червената фурия обяви намерението си да стане официално семейна.В ефира на предаването Манолова разкрие и други тайни от личния си живот. Тя например показа жълтата рокля, с която била облечена, когато пленила съпартиеца си в БСП Ангел Найденов, който бе министър на отбраната в кабинета на Пламен Орешарски. Червените „Ромео и Жулиета“ не са избрали датата, но сватбата ще бъде през зимата. Тъй като и за двамата ще е втори брак, Манолова ще спази традицията и няма да е в бяло. Не е решила още какво ще облече, отсега е наясно само, че месец по-рано ще е на диета.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Дежурният в Планинска спасителна служба Камен Якимов изрази надежда, че 3-те момчета изгубени на път от 7-те езера към хижа "Иван Вазов" може и да стигнали до там. "Не е изключено да са успели да стигнат до хижата, но ние нямаме връзка с нея. За да проверим тази версия, наш екип от спасители трябва да достигне до там. Поради лошите метеорологични условия и опасността от нови лавини издирването е прекратено засега", коментира Якимов.
Поредният читателски сигнал получен на фейсбук-страницата на zadupnitsa.com е свързан с чистотата на детската площадка в градинката зад сградата на РПУ- Дупница. Според майки, които днес 4-ти май са били там с децата си, площадката е била много замърсена, като по-големите боклуци са били събрани от самите тях. Освен отпадъци, по площадката личат мръсни петна от различни напитки. Ето какво пише в част от сигнала: „В окаяно състояние е детската площадка, вече от няколко дни. Чудя се къде са чистачките?“. Zadupnitsa.com ще постави въпроса пред Общинска администрация-Дупница.
Рубриката на БНТ "Новините в 100 секунди" можете да гледате и в zadupnitsa.com. Емисията се подготвя специално за интернет.
3-ма мъже от Дупница са задържани вчера с полицейска заповед за 24 часа за нанесен побой на техен познат.
Злати Златев-Златистия е забелязан да се движи с черен джип БМВ с варненска регистрация по улиците на Дупница. Скандалният висаджия, който излежава присъда 18 г. затвор за убийството на бизнесмена Любомир Мантарков-Мантарката, е пуснат за един месец в отпуск от затвора във Варна. Всеки ден той се подписва в полицията в Дупница, пише struma.bg.Злати Златев е захвърлил патериците и се придвижва с помощта на бастун. След последната операция, извършена във варненска клиника, е отслабнал драстично.Златистия бе преместен от затворническото общежитие в с. Самораново, община Дупница, в края на миналата година в затвора във Варна след молба, внесена от адвоката му, че подзащитният му иска да е по-близо до клиниката, където е под наблюдение след претърпените няколко операции в последните месеци.
Адвокатът на Златистия – Славчо Харалампиев, е поискал от ГДИН условно предсрочно освобождаване от затвора с мотив, че Златистия е изтърпял половината от наказанието, натрупал е трудов стаж в библиотеката на Софийски централен затвор и има добро поведение.
Злати Златев влезе в затвора през 2003 г., след като бе осъден на 18 г. затвор за убийството през 1997 г. на братовчеда на бившата му съпруга Фиданка – Любомир Мантарков-Мантарката. На 23 ноември 1997 г. Златистия завихри скандал в заведение "Бирхалето" в центъра на Дупница, което се стопанисваше от Любомир Мантарков. Той направил забележка на Злати Златев да не вдига скандал. Афектиран, Златистия отива до колата си и вади пушка. В този момент Любомир Мантарков и част от клиентите излезли пред заведението. Златистия натиснал спусъка и застрелял Мантарката.
Полицаи от участъка, който е на метри от мястото на убийството, пристигнали веднага. В екшъна Злати Златев е прострелян в крака от полицаи и е задържан. Раната на крака се инфектирала, но инфекцията е овладяна. Докато продължава следствието, Златистия е на свобода и през 2001 г. катастрофира с джип край Разлог, чупи крака си на простреляното място, като отключва некроза на крайника и е инвалидизиран.
След серия операции след влизането си в затвора Златистия явно вече е по-добре здравословно.
Областната структура на Жени ГЕРБ, проведе отчетно – изборно събрание и направи номинации за ново ръководство. Гост на събитието бе председателката на ЖГЕРБ Ирена Соколова. На събранието присъстваха още народният представител и областен координатор Кирил Калфин, Виктор Янев – общински ръководител на партията за Кюстендил и Михаела Крумова – член на НИС на жените и общински организационен секретар. Отчет на дейността на структурата от създаването й до момента направи настоящият областен клубен ръководител на дамите – Реонита Йорданова.
От Община Дупница изпратиха днес сигнално писмо до Областно пътно управление във връзка със сериозна грешка на пътното платно в Джерман, информират от пресцентъра на администрацията. На мейла на кмета инж. Методи Чимев, наблюдателни жители са подали сигнал за неправомерно поставена пешеходна пътека на главен път Е-79. "Искам да благодаря на хората, които изпратиха сигнала придружен със снимки, защото наистина при сегашната ситуация се поставя под риск живота на пресичащите от жп спирката. Разпоредих проверка и от нашия отдел "Транспорт" потвърдиха за неправомерното й изграждане.
И при дублиращите отбори Марек записа поражение от Литекс. След като вчера при мъжете „оранжевите“ победиха с 3:0 в Ловеч, днес и младежката формация постигна успех с 4:1 в Дупница, в мач от 10-ят кръг на първенството на U21. Кошмарът на дупничани от вчера Георги Минчев, който отбеляза два гола и днес отново се разписа. Минчев откри резултата в 24-та минута с премерен удар в долният ъгъл на вратата пазена от Цветковски. При този рузултат завърши и първото полувреме в което гостите имаха инициативата, а Марек разчиташе повече на контраатаки.
От 9 часа тази сутрин е възстановено движението на влаковете по линията Благоевград-Дупница. През цялата нощ екипи на БДЖ работеха в участъка до село Мурсалево, където снощи малко след 19 часа мотриса се запали след сблъсък с тир, паднал на релсите. Пътническият влак е извозен в ранните часове на днешния ден до гара Кочериново. Нормализирано е движението и по главен път Е-79. На шосето на около 300 метра преди Мурсалево в посока Дупница се свлече скална маса, която стана причина и за инцидента снощи.
Пожар в барака на улица „Прогона“ в Дупница е унищожил техника, два автомобила и дърва за огрев, съобщават от полицията.
И през следващите три дни КАТ ще проверява масово за алкохол, скорост, правоспособност на водачите, както и за Гражданска отговорност. Операция „Алкохол и неправоспособност" продължава заради масовото пътуване през почивните дни. В акцията участват голям брой униформени, съобщава Нова телевизия. На 13-ти април стартира операция „Скорост", като нарушителите ще се спират на място. От "Пътна полиция" призоваха водачите да шофират внимателно. И припомнят кои са най-натоварените пътища. Сред тях са София- Кулата, участъците по магистрала „Струма", където има строителство, пътят Благоевград – Симитли – Кресна – Сандански. Очаква се засилен трафик през Кочериново до Рилския манастир, както и от Симитли през Предела, Разлог, Банско и пунктовете „Илинден", „Калотина" до София и от Пловдив до граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево". Натоварено се очаква да бъде движението и по пътя от Русе до Хасково, в участъка от Ябланица до Шумен и от Русе до Шумен. Традиционно засилен трафик се очаква и по морето. Източник: Novanews.bg
В Япония бе арестуван мъж за най-малко 32 кражби, извършени заради благополучието на 120 котки.
Във връзка с решението на КЗК за Пречиствателната станция, от пресцентъра на Община Дупница разпратиха коментара на кмета инж. Методи Чимев:
Очакваното дерби за първото място в група А между Марек Юнион-Ивкони и Левски Бол се превърна в едноличен спектакъл на домакините от Дупница. Момчетата на старши треньора Христо Райчев показаха завидна мотивация и не дадоха никакъв шанс на своите опоненти. Отборът на Марек бе блестящ и в защита и в атака, а гостите от София така и не намериха противодействие на това. Марек победи с 3:0 гейма съответно на 19, 14 и 15 точки в отделните части.Отличен мач направи Георги Михайлов, който от позиция 4 реализира поредица от успешни атаки. Дупничани вече оглавиха класирането с 20 точки, колкото има и Левски, но са с мач по-малко. След двубоя ст. треньора Христо Райчев заяви : " Имах известни притеснения преди мача, защото срещу Левски играем трудно, а и това е двубой за първото място. Момчетата обаче показаха добра мотивация и играха отлично. Смятам, че от тук на сетне няма да имаме проблеми в групата." Срещата бе наблюдавана и от почти целият мъжки отбор на Марек.
Земеделски стопани развиващи своята дейност на територията на община Дупница, разговаряха вчера 29-ти юли с началника на областна дирекция „Земеделие“ Димитрина Христова. Повод за срещата бе недоволството на производителите от началника на Общинска служба „Земеделие“ в Дупница – инж.Елена Лозанова. Георги Гущеров заяви, че има подадени сигнали и в прокуратурата, а щетите които понасят земеделците от недобросъвстната работа на хора от Общинска служба са между 15 и 100 хил. лева / повече за срещата ТУК/
Срещата на Методи Чимев с жителите на жк. “Дупница” е вече насрочена, информират от кметството. Тя ще се състои на 13 ноември от 11 часа в сградата на общината. Повод за това са предстоящите сериозни ремонтни дейности във вторият по големина квартал в града по проект “Зелена и достъпна градска среда”. На срещата ще присъстват ръководителите на проекта, архитектите, представители на фирмата изпълнител, които ще разясняват подробно какво ще бъде направено в този квартал.
Районен съд –Дупница изпрати в затвора за 5-години при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, дупничанина Е.Б. Той ще заплати на пострадалия Йордан И също от Дупница и сумата от 65 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, а именно – 18.12.2010г., до окончателното й изплащане. Преди пет години инцидентът става около 10 минути след полунощ пред закусвалня на улица „Николаевска“. Тогава 31-годишният Йордан И е жестоко пребит и получава тежка черепно-мозъчна травма. Пострадалият след скенер в Общинска болница бе закаран по спешност в неврохирургия в „Пирогов” и опериран, за да бъдат отстранени хематомите от мозъка му. От травмата Йордан е получил и трайно затрудняване на речта му. Осъденият Е.Б ще заплати и 1475 лева за вещи лица и 2 600 лв, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок пред Кюстендилски окръжен съд.
Кражба на пари и златни накити от апартамент в града е заявена в РУ Дупница. Местопроизшествието е обслужено от дежурна полицейска група, работата по установяване на извършителя на кражбата продължава.
Преди броени минути камион на ВиК-Дупница предизвика голямо задръстване в центъра. Камионът на водното дружество, аварира малко преди 11:30часа на новото кръгово под светофарите до ГУМ. В момента трактор на ВиК е на място, за да издърпа камиона.
20-годишният младеж, който полетя от петия етаж на блок в Дупница, е оставил предсмъртно писмо, съобщава struma.bg. Драмата се е разиграла около 23.00 часа снощи. Момчето оставило предсмъртно писмо на родителите си и скочило от прозореца на дома си. Трупът му е бил намерен около 3.00 часа през нощта. Инцидента е станал в жилищен блок до частната болница в Дупница .На място са пристигнали екипи на Спешен център и полиция. Трупът на момчето е закаран в кюстендилската морга. Работата по случая продължава.
Двама жители на Дупница са заловени от служители на "Екоотдела" към Община Дупница и полицията в момент на сеч на дърва в местността "Крушовица" (при Бинека). Сигналът е получен на 112 и препратен към общинска администрация, които предприели веднага действия, информират от пресцентъра. Двамата заловени бракониери подготвили сериозно количества дърва помагайки си с "оръжие на труд" – моторна резачка. От "Екоотдела" е съставен акт на Е.Коцев, като санкцията ще бъде от 50 до 500 лева отделно от полицейското производство. Дървата са конфискувани.
Дупнишки полицаи са установили в частен имот 19-годишен младеж, докато прави опит за кражба. М.М. е от Дупница, установен е в обор в местността “Куртдере” край града. Работата по случая продължава, изяснява се съпричастност на М.М и към други противозаконни деяния.
ГЕРБ бие с голяма преднина опонентите си на територията на Дупница и селата, показва справката от паралелното им преброяване. За спечелилата партия глас са пуснали 7 081 души (36.92%), докато БСП са получили доверието на 4003 (20.87%) жители на цялата община.
Истинско нашествие на медии се забелязва последните дни в село Овчарци. Причина за медийния интерес е Васил Говедарски, за чието нестандартно хоби първи разказахме ние от zadupnitsa.com в материала си: УНИКАЛЕН! Вижте какво прави само с резачка за дърва мъж от Овчарци. 32-годишният дипломиран преподавател по рисуване вае невероятни скулптури от 5 месеца с помощта само на…резачка за дърва. Освен водещите телевизионни медии, интерес към него проявяват и почти всички електронни и печатни медии. "За 3 дни в Овчарци идваха и продължават да идват толкова журналисти при Васко, колкото за последните 10 години общо не са идвали в Сапарева баня. Много се гордеем с него, защото е тих, скромен, работлив и с изключителна дарба. Малцина знаят какви златни ръце имат със съпругата му Мони и какви икони върху камъни са нарисували и рисуват", коментира жител на селото. Коментира се вече идеята да бъде направен парк в селото, където да бъдат изложени скулптурите на именития им съсед, където да бъдат изложени за посещения на туристи и гости на селото.
Момче от Дупница успя да накара журито в “България търси талант” да стане на крака. В първата серия от култовото риалити тази вечер представящо кастингите, 17-годишният Томас Томов категорично премина във втория кръг на шоуто. Облеченото в черен костюм и оранжева риза момче събра погледните на журито. "Благодаря, че си решил да се погрижиш за облеклото. Това е уважение към нас", отбеляза веднага Любен Дилов-син. Само минута по-късно, новата дупнишка звезда запя “О, соле мио”. В този момент и певицата Есил Дюран, и култовата актриса Ваня Цветкова реагираха емоционално и не скриха сълзите си. Явно впечатлен от реакцията, която предизвика, сравненият с Павароти тийнейджър също започна да плаче. “Обещавам ти, че докато трае това шоу, ще ти намеря вокален педагог”, зарече се Есил Дюран, докато бършеше сълзите си и призна: “Искам да ти кажа, че те обичам.” “Моля те, не плачи, че и аз ще почна”, каза Ваня Цветкова, която също призна: “Може да звучи женско и меко, но и аз те обичам”, каза актрисата.
17-годишният младеж, който направи зверска катастрофа на 5-ти май тази година в Дупница бе осъден да изтърпи 1-година „пробация“ и да заплати 90 лева разноски по делото. Младежът се призна за виновен в това, че около 01,00 часа по ул. „Венелин, в района на кръстовището с ул. „Елин Пелин”, до ОУ "Климент Охридски" е управлявал МПС марка „Сеат Ибиза” с концентрация на алкохол в кръвта си 2,28 на хиляда, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Ученикът няма свидетелство за управление на МПС. Тогава той заби Сеат-а си в един от електрическите стълбове в близост до магазин Брик, като за късмет там нямаше хора, а и той е бил сам в автомобила.. Часове по-късно прекършения стълб бе премахнат и подменен с нов.
Днешното шествие на децата от Дупница, което протече под мотото "Искам да се прибера ЖИВ", бе подкрепено и от родители. Бившият играч на Марек и сегашен треньор в школата на клуба Анжело Кючуков, както и бизнесменът Александър Панев бяха през цялото време на протеста. Двамата заявиха, че още от първия ден подкрепят инициативата на учениците, но изразиха съжаление, че много родители не са се включили. „Родители, подкрепете децата си. Всичко започва от нас! Сега трябва да сме заедно с тях, защото е нужна промяна във всички, ако искаме да спре това безумие по пътищата.“, заяви Александър Панев. „Работя с деца и искам никога да не се случват тези трагедии по пътищата, но за жалост те са факт. Децата ни показват, че трябва да се действа и да се предприеме нещо, за да се спре войната по пътищата. Ние родителите, също сме виновни за много неща.“, заяви Анжело Кючуков.
26-годишният В.С. от Сапарева баня, управлявайки лек автомобил “Мерцедес”,се блъска в бетонна ограда на частен имот. Причинени са значителни материални щети. Шофьорът не е пострадал. Той е отказал да бъде тестван от пристигналите на местопроизшествието полицаи за употреба на алкохол. Впоследствие е отказал и да му бъде взета кръвна проба за анализ. По случая е започнато досъдебно производство в Районно управление-Дупница.
Страница 13 от 156