Начало

 

Дупничанинът Иван Костадинов записа поредно отлично представяне в кариерата си. На Световното първенство по муай тай в Тайланд, той спечели сребърен медал. Костадинов взе убедителни победи преди да се класира за финала, като на полуфинала победи с нокдаун англичанина Джак Ридли. Иван Костадинов е част от българския национален отбор, който се представя отлично на първенство, провело се в Банкок. Българите спечелиха 1-златен, 6-сребърни и 4-бронзови медала. Костадинов е възпитаник на Минко Минков и Кирил Чакъров, като 5-години печелеше титли за боен клуб „Марек“, а от 4-години е състезател на „Армеец“ Сф. Той е многократен републикански шампион и вице световен за младежи.

 

Нова постановка представя пред дупнишката публика Общинският драматичен театър Невена Коканова.  Премиерата  на "Аферата в хотел "Уестминстър" е  насрочена за 18 ноември. Представлението  вече бе отложено веднъж на 18 октомври поради технически проблеми. В пиесата участва, като гост актьор,  звездата от сериала „Под прикритие“  Ивайло Захариев. Негови колеги се шегуваха, че заради подготовката на постановката почти се е пренесъл в Дупница. Останалият актьорски състав е  Ивайло Калоянчев,  Славчо Пеев и целият състав на дупнишкия  театър. Новото попълнение в местната  трупа е младата актриса Мария Миради.  Режисьорът обещава на публиката два  часа разтоварващ смях с комедията на  Рей Куни. Директорът  Славчо Пеев и режисьорът Валентин  Балабанов подканиха дупничани чрез  закупените билети да подпомогнат  дейността на театъра.

Тежката катастрофа в тунел „Витиня” в посока София-Варна е стана малко преди 14 часа. Автомобил-платформа се е ударил в ТИР. Платформата буквално влязла под ТИР-а. Първият камион се е усукал около оста си, а вторият се е ударил в него, помитайки лек автомобил. Шофьорът, затиснат в колата, така и не дочакал спешната помощ и издъхнал от раните си, съобщава botevgrad.com. След първия удар последвала верижна реакция – един в друг се удрят над 10 автомобила. Между тях има и автобус, пътуващ по линията София-Силистра. Пострадали пътници от автобуса и от другите коли няма. Час от колите били вдигнати с пътна помощ, а пътниците от автобуса прекачени в друг, който фирмата изпратила.

Юношите на България дадоха гейм на Дания на старта на евроквалификацията в София Волейболистите от националния отбор на България за юноши, в чиито редици е дупничанина Кирил Котев, тръгнаха с победа на квалификацията за Европейско първенство, която започна в София. Момчетата на селекционера Драган Иванов дадоха гейм и обърнаха връстниците си от Дания с 3:1 (23:25, 25:23, 25:11, 25:17) в първия си мач от турнира в Група "F", игран снощи пред около 250 зрители в столичната зала "Христо Ботев". Днес  младите български "лъвчета" ще излязат за втората си среща на турнира срещу отбора на Словения, който по-рано днес отстъпи на Португалия с 1:3 гейма. Мачът е отново от 18,30 часа в зала "Христо Ботев", а преди това от 16,00 часа е двубоят между португалците и датчаните. Младите български волейболисти започнаха много плахо срещата, като допуснаха датчаните да диктуват играта, които взеха първия гейм с 25:23. Ключът към победата дойде във втората част, когато българските "лъвчета" успяха да направят обрат от 20:23 до 25:23. Това като че ли пречупи момчетата от Дания и в следащия гейм България поведе бързо с 9:1, за да го спечели с разгромното 25:11. В последната четвърта част българските волейболисти продължиха със силната си игра и дръпнаха с 6:1, след което довършиха безпроблемно гейма с 25:17, а с това спечелиха и мача с 3:1. Най-полезни за българския тим станаха Радослав Парапунов (2 блока, 3 аса и 43% ефективност в атака) и Стефан Иванов (1 блок, 2 аса, 61% ефективност в атака, 58% позитивно и 54% перфектно посрещане) съответно с 24 и 23 точки за победата. За тима на Дания Оскар Мьолгаард завърши с 16 точки. БЪЛГАРИЯ – ДАНИЯ 3:1 (23:25, 25:23, 25:11, 25:17) БЪЛГАРИЯ: Георги Димитров, Радослав Парапунов 24, Стефан Иванов 23, Ивайло Иванов 3, Димитър Узунов 2, Алекс Грозданов 3 – Кирил Котев-либеро (Ивайло Калев 1, Николай Манчев 2, Цветелин Цветанов 6) Старши-треньор: Драган Иванов ДАНИЯ: Андерс Алс 1, Расмус Микелсонс 9, Оскар Мьолгаард 16, Николай Хьорт 5, Каспер Петерсен 12, Симон Андерсен 6 – Матиас Петерсен-либеро (Тобиас Шяер, Мартин Хюлер) Старши-треньор: Томас Бертелсен. източник: Спортал

Темата за разпределението на мандатите от 10-и избирателен район продължава да вълнува хората от областта. На дневен ред изскача обаче и предстоящото на 28 октомври дело за претенциите на Мюфтийството към стотици обекти и терени в България, сред които е и Тюрмето в Дупница. На тази дата, на пл. "Свобода" отново ще има мирен протест срещу тези претенции. Кметът на Дупница инж. Методи Чимев говори по двете теми в интервю за Агенция "Фокус".

Ако в мъжкия футбол сме свикнали да ставаме свидетели на съдийски безумия и грешки умишлени или не, то днес на един от централните терени в Гьотеборг, децата на "Марек" разбраха какво е да те "заколи съдия". В третата среща от 49-а група на "Готия къп", което е реално световно клубно първенство за деца, местен рефер удари ужасна тесла на дупничани за сметка на шведския "Нортсвилс", с което буквално разплака играчите след последния съдийски сигнал. Двубоят бе много важен и за двата тима, защото победителят продължаваше на 1/32-финал, тъй като имаха по равен брой точки – 3. Нашите отстъпиха 0:1 и с това заеха 3-ото място в групата след една победа и две загуби.

Нека българите си траем и ще видиме на изборите как циганите под строй водени от Мая Манолова ще определят бъдещето на Дупница

Либерото на националния отбор и "Марек Юнион-Ивкони" Мартин Божилов отказа трансфер в шампиона на Румъния. Треньор на "Томис" (Констанца) е Мартин Стоев, който искаше да вземе показващият отлични игри с екипа на националите и дупничани Божилов, но той отказал предложението и на този етап остава при 3-кратните шампиони. Преди година, "Марек Юнион-Ивкони" уреди трансфер в "Томис", след като даде Дмитрий Бахов, който напусна Констанца преди месец и подписа с френския гранд "Пари Волей".

Днес децата на Марек записаха вторята си победа в Гьотеборг на турнира gothia cup 2015. Дупничани победиха с 2-1 шотландските си връстници от Currie Star FC . Головете за Марек реализираха Емил Кючуков и Венци Георгиев, като българите удариха и 4-греди. Тази вечер е срещата с датския гранд Олборг. Очаквайте още подробности

Над 200 жители на община Дупница и Сапарева баня се включиха в литийното шествие с чудотворната икона "Св.Богородица Умиление", която пристигна от Видин. Отец Георги Паликарски и други свещенници от Дупнишката епархия я чакаха да дойде от Букурещ, след което поеха с нея на път към Дупница. "През целия път от Видин до Дупница виждахме една завеса от дъжд пред нас, но върху ни не падна и капка. При Блатино облаците се разделиха на две и от силния дъжд нямаше и помен", коментира отец Паликарски.

** Кожата е първото място, на което ще си проличи умората от дългата нощ.
Ако торбичките под очите ти издават твоето състоянието, не се поддавай на изкушението да добавиш още един слой фон дьо тен. Това само ще влоши нещата! Смеси малко основа с овлажняващ крем или серум, за да придадеш повече блясък. Ако лицето ти изглежда по-тъмно и изморено, използвай нюанси в прасковено за бузите и устните си, така лесно ще замаскираш кръговете под очите и ще придобиеш по-свеж вид.

 

Продължават акциите по набирането на средства за 2-годишната Бети от Кюстендил. Най-радостното е, че в основата на повечето от тях са все ученици. Един от тях, Станислав Михайлов от дупнишкото село Червен брег организира благотворителен коцерт тази вечер в местното заведение "Слатина". Началният час на концерта е 18 часа, а входът е 1 лев и набраните средства ще бъдат преведени по банковата сметка на Бети. Участие ще вземе и вокален състав "Арт Поп" с ръководител Таня Камбурова и други.

"Кои сте вие? Аз познавам Деси! Министърката ми е приятелката и ще й се обадя още сега да ви разкара". С тези думи Любослав Коюмджийски, местен фермер от Кочериново, посрещнал на пътя на село Падала днес ветеринарните екипи и патрулната кола на полицията от РУ на МВР-Рила. Екшънът, който за малко не се превърна в меле между властите и озверелият бизнесмен, се разиграл тази сутрин между 8 и 10, 30 часа, казаха местни жители, пред struma.com. Коюмджийски, който е собственик на 29 кози, е трябвало още вчера да осигури достъп до стопанството си, за да бъдат взети серологични проби на животните, съгласно утвърдената план програма на БАБХ и Министерство на земеделието и храните. Вчера Коюмджийски препречил пътя на ветеринарите, между които бил и шефът на отдел „Здравеопазване на животните” при ОДБХ-Кюстендил – д-р Емил Гъгнев. Фермерът посрещнал екипът с викове, крясъци и люти псувни и едва не съдрал дрехите на д-р Гъгнев, докато му показвал заповедта за изследване на животните, разказаха жители на град Рила, свидетели на инцидента. Като разбрали, че няма шанс да изпълнят служебните си задължения, ветеринарите си тръгнали. Разбира се, без да успеят да направят изследванията за бруцелоза на стадото, което по това време на годината Коюмджийски държи високо над село Падала. Днес ветеринарните власти са потърсили съдействието на полицията в град Рила, за да може да си осигурят достъп за манипулациите по вземане на пробите. „Не успяхме, не се справи и полицията. Този човек е неконтролируем. Пресрещна ни на път за Падала. Не можаме да си свършим работата и днес нито ние, нито полицията”, разказа притеснено държавният ветеринарен лекар д-р Соколов, който е бил част от екипа. Самият той призна, че е бил шокиран от поведението на фермера. Коюмджийски вдигнал ръка и срещу него, но само намесата на колегите му спасили по-възрастния доктор от юмрука на фермера. „Днес поискахме съдействие от полицията, за да можем да си свършим работата. Има потенциален риск тези животни да са носители на заразата, което застрашава живота и здравето на хора и други животни. Полицаите направиха всички по силите си да успокоят този мъж и да ни осигурят достъп до животните, но без успех. Щом полицията не можа да го убеди, тогава кой може – освен да искаме съдействие от Бойко Борисов”, каза и д-р Вучков от Дупница, също член на екипа.

Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България. Извършен е на днешния 16 април преди 90 години, когато група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително и цар Борис III.

Вълци са слезли в близост до селата Овчарци и Ресилово заради глада, алармираха жители на тези населени места. Само преди дни, младежи от Овчарци са открили в близост до главния път в посока Сапарева баня полуизядено жребче. “В полето над селото пък, в снега могат да бъдат забелязани следите от сивите хищници. Стъпките са много отпечатъците големи, което означава, че вървят в глутница”, разказаха местни.

5 от общо обявените 14 лекарски кабинети намиращи се в Старата поликлиника бяха продадени от Община Дупница днес след търг с явно наддаване. Кабинет с площ 67,14 кв.м. бе закупен от единственият явил се кандидат "АИППДМ-д-р Евгени Михайлов" ЕООД за сумата от 30 680 лева. Благовеска Търпова закупи 37.36 кв.м. за 19 440 лева, а "СМДЛРК-Поли Кукушева" ООД придоби два кабинета – 20.95 и 24.09 кв.м. съответно за 10 780 лева и 12 480 лева. Кабинет за 32.27 кв.м. бе закупен от ЕТ "Д-р Райчо Златков" за сумата от 17 550 лева. На всички тези кабинети имаше по един участник, като това са сегашните им ползватели, които обаче плащаха наем.
Любопитна бе ситуацията с кабинет от 103.55 кв.м, с начална цена 51 830 лева. За него бяха закупени документи от "СМДЛРК-Поли Кукушева" ООД и "Преслесстрой" ЕООД-Разград. Подадени две жалби от "СМДЛРК-Поли Кукушева" ООД, едната от които час преди търга, наложи прекратяването на тази процедура от комисията с оглед невъзможността за проверка и съобразността поради изключително кратките срокове за реакция по жалбите.
Изненадващо обаче не се явиха кандидати за другите 8 апетитни кабинети, които се използват и в момента от наематели. Поради тази причина ще се проведе повторен търг за тях на 15 януари.

Консорциумът “ХемусСтрой”, в който влизат “Автомагистрали Хемус” и “Стройкомерс” ще трябва да се бори втори път в процедурата по избор на изпълнител за проекта “Зелена градска среда”. Стойността на поръчката е близо 5 млн лева. Причината е, прекратяване на процедурата и стартиранерто й отначало. Заповед за това е пусната от кмета инж. Методи Чимев. Това стана ясно от пресконференция на зам.кмета Красимир Георгиев. “Допуснали сме техническа грешка при поканите за отваряне на ценовите оферти. Вина имам и аз и не бягам от отговорност. Важното е че това не е фатално и ще проведем процедурата по избор отново”, обясни Георгиев.

11 двойки са подали документи за финансиране от Община Дупница за процедурите "ин витро", информират от пресцентъра. Крайният срок за подаване на документите бе 17 септември, като от утре комисията ще започне работа по документацията на двойките с репродуктивни проблеми. Председател на комисията бе д-р Диана Кьосева, която обаче напусна Общински съвет-Дупница и мястото в момента е свободно, тъй като не е избран нейн заместник. Поради тази причина работата ще поеме зам.председателят на комисията и зам.кмет Крум Милев.
Общата сума е в размер на 15 000 лева а на двойка се полага по 1500 лева. Ако бъдат одобрени документите на всички двойки, то ОбС ще трябва да гласува осигуряването на остатъчната сума, На сесията на местния парламент през месец октомври ще бъде изслушан докладът по работата на комисията и утвърдена финансовата помощ. Това е трета кампания за финансово подпомагане на такива двойки на територията на общината.

Над 3000 любители на автомобилизма наблюдаваха състезанията от 1-ят кръг на „Българския дрифт шампионат“. Надпреварата се проведе на летището до село Крайници. В първият ден за участие се бяха записали 40 състезатели от България, Турция, Сърбия и Македония. След техническият преглед в квалификациите се появиха 32-ма пилоти, от които 16 си спечелиха правото да стартират днес, 14-ти юни на финала. Пилотите показаха отлични умения, а елиминационните битките бяха повече от оспорвани. Една от звездите на българския и европейски дрифт шампионат Александър Язов с BMW E30 V8 демонстрира за пореден път класа и грабна първото място. Язов има 2 шампионски титли от европейския шампионат King Of Europe през 2013 и 2014 г. На второ място се нареди Стефан Стефанов от Добрич с BMW E-30. TURBO, а трити остана Костадин Патриков от Пловдив с NISSAN SILVIA V8.  В състезанието участва и шампиона на Турция от 2013 година Тимур Помак с Нисан 200sx RB25, като той успя да влезе сред 16-те на финала. Организаторът на дрифт шампионата на Сърбия Игор Стеванович с BMW E-36 V8 остана на 17-то място. Главен съдия на 1-ви кръг от „Българския дрифт шампионат“ бе трикратния шампион на страната Красимир Стефанов.  Организатори на състезанието  са „Мото рейсинг клуб Самоков“ със съдействието и на Община Сапарева баня. Главният организационен директор от страна на БФА Владимир Ваклинов, заяви за zadupnitsa.com, че надпреварата е протекла отлично без нито един инцидент, като той благодари и на полицията от Дупница и Сапарева баня за съдействието и отличната работа. Един от съорганизаторите Костадин Костадинов, бивш председател на Общински съвет Дупница изрази надежда, че в бъдеще още подобни състезания могат да се проведат в региона. Следващите кръгове са в Пловдив, Видин и Варна.

Хеликоптер е излетял от база Крумово, за да търси изгубените туристи в Рила. На борда му има четирима спасители, съобщава БНТ. Те трябва да локализират изгубените. Сигналът е получен снощи в 20.00 ч. Обадила се е жена, която е казала, че са загубили пътеката от хижа „Иван Вазов” към Рилския манастир, но ще преспят на открито. Това потвърди и шефа на отряда в Дупница Кирил Чолаков. Повторно обаждане за помощ е получено днес от неин роднина и веднага спасители са тръгнали към района. От централата на ПСС в София са прехвърлили спасителната акция към отряда в Благоевград, а не към този в Дупница, който от 60-години отговаря за този район и го познава добре. Причина за това е замразеното членство на отряда от Дупница в ПСС. Поради лошия терен придвижването е трудно и се извършва много бавно. „Главният секретар на МВР се е ангажирал със случая и очакваме потвърждение. Утре се очаква 8 спасители от софийския отряд да подсилят местния благоевградски отряд в издирването на туристите”, обясни пред „24 часа” председателят на БЧК Христо Григоров. От Планинската спасителна служба към БЧК призовават всички туристи да се съобразяват с метеорологичните условия в планината, да си набавят необходимата екипировка преди преход и внимателно да подбират своите маршрути.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.