Начало

Малките футболисти набор 2006 от школата на Марек 2007  загубиха от ДАФ 2-3  в първенството на Футбол 5. Два гола за дупничани вкара Християн Джаджаров .Това бе най- слабия мач от началото на първенството за момчетата на треньора Слави Станчев. След тази загуба Марек 2007 вече е 3-ти в класирането, а тази седмица играе с БМ спорт и при успех може отново да се върне на 2- рото място. Във Футбол 7 на стадиона в Драгалевци Марек 2007 набор  2004 завършиха 1-1 с БМ СПОРТ, като попадението отбеляза капитана Николай Христов. Този отбор е под ръководството на Асен Нешев.

 

 

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

63-годишният американски актьор Робин Уилямс е бил открит мъртъв в дома си в окръг Марин каунти, Северна Калифорния
Съдебните лекари подозират, че става въпрос за самоубийство.
Уилямс, който спечели "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля през 1997 г. за участието си във филма "Добрият Уил Хънтинг" и има общо три номинации за най-добър актьор за най-престижната награда в света на киното, се е борил с пристрастяването си към алкохола и наркотиците.
Освен "Оскар", той е печелил всички останали най-престижни кинонагради,
като има в  кариерата си две "Еми", четири "Златен глобус", пет "Грами" и две награди на Гилдията на филмовите актьори.
Миналия месец той влезе в рехабилитационен център в Минесота заради проблеми с алкохола.
Негови представители увериха тогава, че Уилямс не употребява наркотици и спиртни напитки, а е постъпил в центъра, за да "донастрои и фокусира" своята трезвеност след период на по-голямо от обичайното работно натоварване.
Легендарният актьор е страдал в последно време от тежка депресия. През 2006 г. Уилямс потърсил помощ поради проблеми с  алкохола след 20-годишен период на трезвеност.
Актьорът е бил видян за последно жив в дома си около 22 ч. местно време в неделя. Родом от Чикаго, Уилямс има три деца.
"Тази сутрин загубих моя съпруг и най-добър приятел, докато  светът загуби един от най-любимите си артисти и красиви човешки  създания. Аз съм напълно съсипана", написа в изявление съпругата на Уилямс, графичната дизайнерка Сюзан Шнайдер.

Две от избирателните секции в Дупница смениха своите места за предстоящите на 5 октомври избори за Народно събрание. 11-а и 12-а секции, които се помещаваха досега в спортната зала на града, бяха прехвърлени в сградата на Старата поликлиника. Там са разлепени и списъците с избирателите. Причината за рокадата е в предстоящата реконструкция на спортната зала, където дейностите ще започнат от следващия месец.

Отборът на Стад спечели Коледния футболен турнир в Дупница. Надпреварата се организира от „Уин клуб“ и бе открита на 24 декември. Срещите се проведоха на игрището с изкуствено тревно покритие в жк Бистрица. В турнира се включиха 11 отбора разпределени в три групи. В предварителните групи се игра по системата „всеки срещу всеки“, като напред продължиха отборите заели първите две места, както и два от третите.

 Българският първенец Марек Юнион-Ивкони допусна втора загуба в група В на Шампионската лига. При визитата си на полския гранд Ястжембски Вигел (Ястжембие-Здруй) волейболистите на Найден Найденов отстъпиха с 0:3 (13:25, 16:25, 15:25) след 72 минути игра. Въпреки някои промени в състава на домакините Бартман и компания не оставиха съмнения в превъзходството си. Домакините демонстрираха своята класа най-вече във втория гейм, когато поведоха набързо с 8:0. Дупничани се опитаха да покажат противодействие, като в третата част поведоха, но силите им не достигнаха за нещо повече.

В мач от предпоследният кръг на груповата фаза от първенството по волейбол за юноши старша възраст дупничани драматично загубиха гостуването си в Разлог на местния Пирин. Срещата се игра в зала Септември и предложи редица обрати. като в крайна сметка домакините победиха с 3:2 гейма. Първата част бе оспорвана, но марекчани спечелиха с 26:24. Във вторият гейм отбора на Пирин игра по-концентрирано и се възползва от грешки в тима на Марек за да спечели с 25:17. Третия гейм отново бе за Марек Юнион-Ивкони при резултат 25:22. Повеждайки в геймовете момчетата на ст. треньора Христо Райчев отново допуснаха спад в играта си и домакините се възползваха 25:16 за тях в четвъртата част. В тайбрека отборът на Пирин вече имаше и солидно психологическо предимство и победи с 15:10. Въпреки поражението Марек е лидер в класирането с 27 точки. Втори е Левски с 26, а третата позиция заема Пирин с 25 точки. Така от тази първа група ще продължат именно тези отбори независимо от мачовете в последния кръг в който Марек приема последния Септември- тим б спечелена точка.

 

Опожареният автомобил на килърите на Димитър Стоянов – Лудия от Пловдив е собственост на 33-годишен благоевградчанин. Аудито било откраднато преди около 2 седмици от пред дома му в областния център, съобщава ексклузивно struma.com.Шокираща призовка от отдел "Убийства" към МВР от София изправила на нокти Янко П., който бил извикан за разпит около автомобила му. Според неговите, показания преди две седмици колата му била задигната от улицата пред къщата му в Благоевград, той незабавно подал сигнал в полицията и автомобилът бил обявен за издирване. Дни по-късно с нея бе извършено убийството на Лудия.. Oпожареният автомобил Ауди бе намерен открит в покрайнините на парк Лаута, близо до хотела, пред който бе застрелян бизнесменът Димитър Стоянов – Лудия. Автомобилът е залят със запалителна течност и след това е бил запален. От полицията твърдят, че Ауди А 4 е сред най-крадените коли в България. Убийството на пловдивския бизнесмен Д. Стоянов – Лудия е било добре планирано. Откраднали автомобила, застреляли Лудия и после покрили следите с палеж, пише БЛИЦ. За собственика на колата няма никаква опасност от обвинение, тъй като той чинно е заявил кражбата и дни преди престъплението, остава му само шокът от случилото се. снимка:БГНЕС

В Териториална организация на научно-техническите съюзи – Дупница (Дом на техниката) се провеждат курсове по английски и немски езици за различни възрасти и с акцент върху развитието на основните езикови компетентности, а именно четене, писане, слушане и говорене според Общоевропейската езикова рамка. С помощта на ефективното езиково обучение курсистите усъвършенстват своите възможности да общуват свободно на чужд език. Обучението отговаря на всички европейски стандарти.

Ако днес Хасково победи Добруджа, то в оставащите 5 кръга до края на първенството на Б-група на Марек трябват само две точки или една при равенство с Добруджа, за да бъде сигурен участник в елита. Всичко това при вариант, че Добруджа печели. В оставащите 5 кръга програмата на Марек е следната :

В Деня за размисъл е забранена предизборната агитация. Недопустимо е разпространяването на нови агитационни материали в деня за размисъл, както и унищожаването на материали, поставени в съответствие със законовите изисквания на местата, определени от кмета на съответната община. Има забрана и за използването на общинския и държавния транспорт за агитация, както в течение на цялата 30-дневна информационна кампания, така и в съботата, определена за размисъл. Забранено е и разпространяването на агитационни материали на разстояние по-малко от 50 м от изборните секции, а поставените в близост до секциите трябва да бъдат премахнати от общинската администрация или от районните избирателни комисии.

Опасната метална ограда на ОУ“Св.св Кирил и Методий“ в Дупница ще бъде ремонтирана до началото на новата учебна година, това увериха от Общинска администрация, след подадено питане от читател на zadupnitsa.com. Оградата се намира от към улица "Ал. Батенберг“ и около 30 метра от нея липсват, а друга част е пред рухване, от което може да пострадат деца.

 Новините за феновете на Марек са оптимистични, сподели пред zadupnitsa.com изпълнителният директор на клуба Иво Паргов.

На 27 юни във Виена ще се проведе церемонията по изтегляне на жребия за най-силния клубен волейболен турнир Шампионска Лига. Австрийската столица за 18-път е домакин на тази Гала вечер, като сега церемонията ще бъде в двореца „Хофбург“. Най-добрите 28 мъжки и 20 женски отбора от Европа са в очакване на жребия. Българският шампион  Марек Юнион-Ивкони за трета поредна година е част от семейството на най-силните волейболни клубове. Дупничани са водач на 4-та урна, което означава, че няма да се изправят срещу 6 други отбора, а именно : Лугано Швейцария, Посойница Австрия, Чешке Будьовице Чехия, Нолико Белгия, Белгородие Русия и Будва Черна гора. Водачи на 7-те групи са 1 руски тим Зенит Казан, 3-италиански ,  – Cucine Lube ,  Sir Safety PERUGIA,  Copra Elior PIACENZA , както и три полски отбора   PGE Skra BELCHATOW, Asseco Resovia RZESZOW,  JASTRZEBSKI Wegiel. Разпределението на отборите можете да видите ТУК

Фирма „Бода стил“ ЕООД приключва успешно изпълнението на проект BG051PO001-2.2.03-0208 „Насърчаване на заетостта чрез осигуряване на стимули за мобилност на работещите във фирма „Бода стил“ ЕООД“. Проектът се реализира по схема BG051PO001-2.2.03 „На път“ с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев сподели на пресконференция днес, че очаква евентуалното взимане на облигационен заем да породи дискусии по време на заседанието на Общинския съвет в петък.
 „За мен е ясно, че няма друг избор, освен взимането на такъв заем. Мен не ме е срам да го искам. Това не е заем на Чимев, а на Община Дупница. И в момента изплащаме облигационен заем, който е теглен преди години. Изплаща го Община Дупница. Не съм против никой, който е на друго мнение. И не го искаме, защото е най-лесно така, а защото е належащо. Очаквам различни коментари и предложения от страна на общинските съветници. Надявам се само те да бъдат градивни за доброто на Дупница и мотивирани. Населението на общината не трябва да е заложник. Знаете какъв е сградния фонд на общинската болница и финансовото й състояние. Ако сега не се предприемат мерки, едва ли скоро ще имаме възможност да го подобрим. Трябва ли болничните сгради да са в това състояние и какво са виновни работещите там и лекуващите се. Общината трябва да подаде ръка. Детската градина в “Таушаница” е в окаяно състояние, трябва да се оправи. Там има над 80 деца и само тя остана неоправена. Или правиме или не правиме“, каза градоначалникът.
Той допълни, че около 2 млн. и 300 хил. лева от въпросния заем ще отидат за погасяване на стари задължения. „Ангажиментите на Общината към банки възлизат месечно на 116 000 лева, което прави около 1 392 000 лева годишно. Срокът на заема е 10 години, защото това според нас е най-удачния вариант, за да може това да не се отрази на общината. Ще се плаща на две вноски годишно с изравнителните субсидии. Ако имаме възможност – може ина 3-ата, 5-ата или 7-ата година да го погасим предсрочно. Няма гаранция, че ще е пълния размер от 3 млн евро, но ще е поне 2 млн. Чувам коментари защо за 10 години, а не за по-малко. Просто, защото ако е за 5, тогава ежеседмично, а дори и ежедневно ще сме със сапорирани сметки“, допълни инж. Чимев.

 Дупнишката галерия „Околийска къща“ бе изпълнена до краен предел от присъстващите на представянето на албума „Дупница през вековете“.

На 10 месеца затвор бе осъден 22-годишен шофьор от село Овчарци. Това определи съдия Светла Пейчева, след като прие споразумението между подсъдимия и прокуратурата.

Делото срещу кметът на село Баланово Явор Митов е отложено за 9 май. Причината е, че не е готова все още токсикологичната експертиза, която се изготвя в София от д-р Людмила Василева. Тя трябва да покаже, дали човек с телосложението на Митов може да поеме алкохол отговарящ на показателите отчетени на дрегера за 4,66 промила.

 Отмина времето, когато големи магазини за хранителни стоки и стоки за бита имаше само в големите градове. Тогава жителите на по-малките градове и на селата пътуваха до там, за да пазаруват. Сега вече е друго. Съвременният човек свикна да има възможност да пазарува в различни търговски центрове и в населеното място, където живее и да прави своя избор. Така е и в Дупница. От няколко години тук успешно съществуват магазини от веригата СВА и Penny Market.
Не може да не се отбележи и това, че наред с тези търговски обекти, все още съществуват и имат своите клиенти и по-малките магазини в градовете и селата. Все още имат живот и квартални бакалийки, разположени по улиците в различните квартали. Много са търговските обекти в днешно време не само в Дупница, но и в цялата страна и това е неоспорим факт.
Скоро стана ясно, че в Града на фармацията ще открият свои хипермаркети и големите вериги Лидл и Кауфланд. За това вече уведомихме нашите читатели преди известно време. Съобщенията предизвикаха интерес у дупничани, станаха тема на разговори и разкриха различни мнения и отношения към тези търговски обекти.
Повечето са за съществуването на такива търговски обекти, по-малко са против и една малка част не изказват мнение. Тези, които са доволни, че в града ни ще има още два обекта на големи търговски вериги посочват предимствата. Те са свързани с възможността им да се възползват от промоции и акции, които ежедневно се предлагат, както и от бонуси от пари и точки, които натрупват при пазаруване, а после могат да си купят стоки с тях или със съответно намаление. Подчертават още, че са доволни от това, че получават рекламни материали по домовете си или вземат такива от касите на магазините и по този начин в определените дни могат да пазаруват с намаление.
Доволство изразяват и от това, че там винаги при пазаруване получават касова бележка и могат да направят проверка при съмнение или да върнат негоден хранителен продукт, ако попаднат на такъв. Подчертават още и любезното отношение на обслужващия персонал, свободния достъп до щандовете, което позволява всеки да прочете цената, грамажа, съдържанието, срока на годност и др. интересуващи ги факти за купуваната стока.
Гражданите посочват още, че в тези магазини работното време е удължено и без почивни часове и дни, както и достъпа в тях дори и в дните, когато се честват най-големите празници в годината.
Анкетираните изразяват радост, че когато в града ни има още два нови магазина, няма да пътуват до София и Благоевград, както сега, за да пазаруват там.
Посочват, че не е за пренебрегване и фактът, че в тези магазини ще намерят работни места много жители на Дупница, което ще намали процента на безработните.
Изразяващите мнение, че не са нужни още такива магазини и тези, които се въздържат от мнение, най-често посочват, че не магазините, а недостигът на средства е проблем при тяхното пазаруване. Казват още, че ако имат достатъчно пари, биха пазарували необходимото им в най-близкия магазин до мястото, където живеят.
Като цяло преценяваме, че по-голяма част от гражданите очакват с нетърпение новите търговски обекти, защото се надяват, че при по-голяма конкуренция ще се увеличат промоционалните стоки и от това ще печелят гражданите на Дупница. Тяхно мнение е още, че по този начин все по-рядко ще пазаруват в по-малките търговски обекти, където няма промоции, а често и не получават касови бележки.

Служители на местното полицейско управление в Елин Пелин предприеха всички мерки, за да може гостуващата агиткта на Марек да се изтегли без проблем от стадиона в Елин Пелин. Полицаите не допуснаха фенове на Витоша и Марек да бъдат близо едни до други след края на срещата и дупничани вече са в автобуса. За пореден път, трябва да бъде поставен въпросът дали футболните срещи в България трябва да бъдат охранявани от частни гардове, или само от полицията.