Начало
23-годишен мъж от Рила е нанесъл побой на 53-годишен мъж от с. Пастра. Конфликтът им възникнал в Рила на ул. “Спротива”. По-възрастният мъж отивал на гости на свой приятел. В резултат на сбиването 53-годишният е със счупен череп и опасност за живота, настанен е в болница в Благоевград. 23-годишният Г.Д. е задържан за 24 часа в полицейския арест. Той е известен на полицията като извършител на противозаконни деяния. По случая е започнато досъдебно производство в РУ Рила.
СДВР разпространи фоторобот на около 5 годишно момче. Целта е установяването на неговата самоличност. Гражданите, които разпознаят детето или имат информация за него, могат да сигнализират на тел. 112 или в най-близкото районно управление. Анонимността им е гарантирана! Припомняме, че на 20 март в района на село Пасарел беше намерено телце на момче в затворен куфар. При първоначалния оглед не бяха констатирани следи от насилие. Детето е на видима възраст около 5 години, с ръст 112 см, тъмно кестенява коса, кафяви очи и светла кожа. От полицията отправят апел към социални институции, детски градини, съседи и близки за предоставяне на информация за дете в неизвестност, отговарящо на описанието. Информацията е от изключителна важност за установяване самоличността на детето и за разкриване на извършителя на тежкото криминалното деяние.
Близо една година продължава делото за шофиране в нетрезво състояние срещу кмета на село Баланово Явор Митов. Той бе заловен на 24 февруари 2014 година на връщане от село Крайници, като тогава дрегера показа уникалните 4,66 промила в издишания въздух. Тогава Митов отказа да даде кръвна проба. Днес бе поредното отлагане на делото. Поредното отлагане е след смяната на вещото лице, което трябваше да изготви експертиза на техническото средство, с което е взета пробата на Явор Митов. Причината новото вещо лице да поиска отлагане е, че експертизата все още не е готова. Тя трябва да покаже дали дрегерът е отчел реалното изпито количество алкохол. Делото ще се гледа следващия месец март. Според запознати само вариант "пробация" спасява кметския му стол, но такова решение едва ли ще бъде взето от съда, тъй като е най-лекото за подобен случай провинение. Най-вероятно до местните избори през есента присъда няма да има.
Миньорите от мина "Бобов дол" ще останат 1 час повече под земята, след като им приключи смяната днес в знак на подкрепа на колегите им от мина "Черно Море". Символичният едночасов протест е в 14 часа, съобщава Дарик.
В нощта преди Бъдни вечер двете побойнички издебнали жертвата в тоалетната на заведение в село Стоб
Kато обидна спрямо доброволците определи позицията на директора на ОДБХ Кюстендил д-р Първан Дангов за млякото, дарено в края на срока му на годност от сдружение "България си ти" председателят Димитър Куцаров в интервю за Дарик. "Обидно е ветеринарен лекар да дава оценка за хранителните продукти, раздавани от доброволци, които работят денонощно. Целта е политическа и долна. Млеката не са вредни, те се продават до всяко едно училище и са предназначени за деца. В един момент излиза, че раздаваме млека, вредни за децата, къде на етикета го пише? Това, че ние сме взели една дарена храна и сме я разнесли по домовете, не значи, че имаме вина. Причините са по- дълбоки. Нека Дангов да отнесе въпроса до НС, да има етикети, че продукцията е вредна за децата", заяви Димитър Куцаров.Той обясни, че млякото е раздадено в срок на годност и е изчислено по 3 кофички на човек. Доброволците са ги раздали лично по стаите, за да са сигурни, че ще се изяде в срок. Останалото се излива, а пластмасовата опаковка се издава за отпадъци. Директорите са били известени, че срокът на годност изтича след 48 часа и неконсумираното след този срок трябва да се изхвърли.
В България се изхвърлят над 360 тона храни на боклука, при положение, че в страната има най-голям брой гладуващи в целия ЕС. Във всички цивилизовани държави има хранителни банки, целта им е хранителните продукти, когато им идва срока на изтичане, навместо да се хвърлят на боклука, да се раздадат на хората в порядъка от 48 до 72 часа. Това е нашата роля, да осигурим тези храни, които са дарени на хранителната банка да бъдат консумирани и след изтичане срокът им на годност да се изхвърлят, обобщи Димитър Куцаров.
Общинските съветници от партия ГЕРБ Юлиан Божанов и Росица Борисова депозираха в деловодството на Общински съвет Бобов дол докладна с искане за прекратяване на досегашните правомощия на зам.председателя Валери Радлев. В мотивите си те изтъкват, че правомощията се припокриват с тези на председателя Огнян Зарев. Освен прекратяване на правомощията от ГЕРБ настояват и за отнемане на заплатата на Валери Радлев, като тук мотивите са тежкото финансово положение на Общината. Докладната е внесена след като се разбра, че Огнян Зарев е пожелал да се върне на работа на пълен работен ден и ще получава пълно възнаграждение. От избирането му до сега той не получаваше заплата, а такава бе отпусната на неговия заместник Валери Радлев, който на практика изпълняваше председателските функции. Ако се приеме предложението на ГЕРБ Радлев ще има право само да води сесия от която отсъства Огнян Зарев. В Общински съвет Бобов дол мнозинство имат съпартииците на Зарев от партия ЛИДЕР – девет на брой, БСП е представена от двама, колкото има и ГЕРБ.
Психично болната майка от дупнишкото село Червен брег е родила живо и здраво момиченце. 35-годишната Зоя Станкова не е отишла в болница, сама е извадила бебето. След два дни обаче решила да го убие и го удушила. Трупът на детенцето е бил сложен в леген и скрит под леглото, съобщава БЛИЦ. „Момиченцето е родено в събота живо, трупчето е закарано за аутопсия в кюстендилската болница. Майката е закарана в дупнишко здравно заведение за помощ и освидетелстване. Води се досъдебно производство”, съобщиха и от полицията в Кюстендил. Репортер на БЛИЦ е успял да се свърже с жена, която живее на съседната улица на Зоя. "Това не й е първо раждане на нея. Преди време имаше и друго дете, него даде за осиновяване. Не живее с мъж, при родителите си е. Те се опитват да се грижат за нея, но не винаги успяват, защото понякога тя е и малко буйна. Не знам кой е таткото на бебето, тя се познаваше с доста мъже от селото”, разкрила Тина Стоилова по телефона.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Новата спортна зала на Дупница ще разполага с 1505 седящи места. Увеличаването на местата за зрители става чрез пристрояване на залата в северозападна посока (към центъра).
83-годишната Йорданка Коларова от Дупница пострада вчера, след като бе блъсната от автомобил. Инцидентът е станал в късния следобяд на една от главните улици „Св. Иван Рилски“ в близост до градинката „Левски“. Жената веднага е транспортирана в Спешен център-Дупница с наранявания на краката и ръцете. Пред камерите на ТВ Запад Йорданка Коларова заяви, че се е огледала, когато е решила да пресича, но е била изненадана от колата, която според разкази на очевидци е потеглила от автобусната спирка. Произшествието е обслужено от екип на РПУ-Дупница, като по предварителна информация шофьорът не е употребил алкохол
Деветнайстият „Фестивал на радостта“ даде поле за творчески и спортни изяви на 130 деца от социални домове, които бяха на лагер в Националния детски комплекс край Ястребино. В рамките на една седмица те имаха часове по приложно и изобразително изкуство, певчески и театрални ателиета. Сред децата бяха и възпитаниците на дом "Олга Стоянова"-Дупница. „Горда съм с децата ни и съм много щастлива , защото изживях заедно с тях незабравими мигове на радост ,щастие и детски смях в Ястребино на Фестивал на радостта“ заяви директорът на дом "Олга Стоянова" Красимира Александрова. С богата спортна програма, изложба „Доброто ражда добро“, весел карнавал и дискотека приключва така желаният и очакван фестивал. Според организаторите от Обществен фонд „Детство“, форумът дава възможност на децата в риск да излязат от анонимност, да натрупат житейски опит, стимулира се личностната им изява. А изкуството е най-прекият път посланията им да бъдат споделени и да достигнат до всички.
Две фирми рекламиращи даването на кредити са санкционирани с по 100 лева от Контролното звено към Община Дупница. Причината е в рекламирането на дейността им на нерегламентирани места и особено по дърветата. При следващо нарушение те ще бъдат глобени с максимално заложената в Наредбата сума в размер на 300 лева. Предписания са издадени на фирми за ремонт на покриви за същия вид непозволена реклама, които при последващо нарушение ще отнесат глоба в размер на минимум 100 лева.
Или всички с шинели, или никой без шинел.
Кмета на Община Дупница инж. Методи Чимев и заместникът му Крум Милев поднесоха венец на паметната плоча на опълченците от Дупница участници в руско-турската освободителна война. В деня на поклонение и почит пред героите на Дупница, венец бе поднесен и от името на общинския съвет. „Тези хора са дали живота си за нашата татковина и никога не трябва да ги забравяме. Тяхната саможертва е в името на по-добри времена и светло бъдеще за нас и нашите деца“, каза инж. Чимев.
Консорциумът “ХемусСтрой”, в който влизат “Автомагистрали Хемус” и “Стройкомерс” ще трябва да се бори втори път в процедурата по избор на изпълнител за проекта “Зелена градска среда”. Стойността на поръчката е близо 5 млн лева. Причината е, прекратяване на процедурата и стартиранерто й отначало. Заповед за това е пусната от кмета инж. Методи Чимев. Това стана ясно от пресконференция на зам.кмета Красимир Георгиев. “Допуснали сме техническа грешка при поканите за отваряне на ценовите оферти. Вина имам и аз и не бягам от отговорност. Важното е че това не е фатално и ще проведем процедурата по избор отново”, обясни Георгиев.
За пореден път действия на ВиК-Дупница успяха да вдигнат адреналина на жители на града. За сетен път екипи на дружеството разкопаха останалия и малко асфалт в жк Люляк, за да отпушват така наречен „мръсен канал“.“ Добре“ планираните действия оставиха без вода днес събота 18 октомври от 9:30 до 14:30 жителите на квартала и околните райони. Все пак този път ремонта приключи общо взето бързо и то благодарение на работата на екипа ръководен от Христо Христов. „Не е проблем, че са тук, те са изпратени да свършат някаква работа, но шефовете им къде дремат, а не предупредят за спирането на водата.“, коментираха гневни жители.
Изборите в село Овчарци община Сапарева баня ще се решат на балотаж идната неделя. Очаквано на първият тур не бе избран кмет, но ГЕРБ нанесе удар на БСП, след като спечели почти двойно повече гласове, научи zadupnitsa.com. Балотажът ще бъде между победителя от днешния вот Йордан Камджилов от ПП ГЕРБ и Йордан Куйов от Дясна алтернатива За България. Кандидатът на ГЕРБ събра 152 гласа, докато опонентът му от БСП Веселин Сакаджийски стана 4-и, като получи доверието на 79 човека. Любопитна е и разликата между първият и вторият, след като нй-младия кандидат Куйов взе само с 4 гласа по-малко от Камджилов-148 гласа. Трети остана Райко Мантарков от Лидер със 132 гласа. Последен пък е независимият Райчо Ранов, който е син на починалия кмет на селото Красимир Ранов. Очаква се точните и коректни резултати да бъдат обявени в понеделник, след като бъдат определени точно недействителните бюлетини, които може да доведат до известна корекция в обявените от нас резултати, но без да променят отиващите на балотаж.
Районен съд-Дупница изпрати зад решетките за 6-месеца С.Н, който на 30-ти ноември миналата година наби мъж пред магазин „Брезите“. С.Н ще бъде в затвора обаче само 3-месеца, защото магистратите приспаднаха времето през което той бе задържан в ареста. С.Н е криминално проявен и вече е осъждан. В нощта на инцидента около 21:30 часа с метална тръба той е нанесъл удари на В.В и е наранил ръката му. Деянието е извършено на публично място, без да е провокирано с поведение от страна на пострадалия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Досъдебно производство бе започнато в РУП – Дупница срещу 33-годишната Елена Иванова, която при скандал изпочупила част от инвентара на хижа "Бор" в "Паничище". Инцидента стана на 27 ноември, съобщават от полицията. Според struma.bg. обектът e стопанисван от мъжа, с когото Елена живее на семейни начала, Димитър Делийски. На 27 ноември е подаден сигнал по телефона в полицейския участък в Сапарева баня, че Елена чупи инвентара на хижата. На място пристигнали полицаи, които станали свидетели на скандала. Елена Иванова не е задържана. Проведен е само разпит за причината, провокирала нейната агресивност. Димитър Делийски е подал жалба в РУП – Дупница
Тони Велков ще бъде представен като треньор на Марек официално утре 9 юни. На пресконференцията която е предвидена за 11:30 часа в кръглата зала на Община Дупница ще присъства вицепрезидента на клуба и кмет на Дупница инж.Методи Чимев, както и изпълнителния директор Иво Паргов. Отборът на Марек се очаква да бъде събран за първа тренировка на 10 юни вторник. Заниманието ще бъде на стадиона в Сапарева баня.
Втора поредна домакинска загуба записа отбора на Германея Сапарева баня. Днес момчетата на старши треньорът Борис Кръстев бе разгромен от Конелиано Герман с 1:5. Срещата започна лошо за домакините, които инкасираха попадение още в 7-та минута. Тогава грешка в тима на Германея, доведе до попадение на Тодоров. В края на полувремето в 41-та минута Христо Спасов бе съборен в наказателното поле на домакините от вратаря Евгени Спасов и главния съдия Борислав Колев отсъди дузпа, която бе реализирана от Воденичаров. След почивката гостите продължиха да играят по-добре и в 64-та минута при една тяхна атака се получи неразбирателство между Мадолев и Спасов, които се сблъскаха и топката попадна в Христо Спасов, който покачи на 3:0 за Конелиано. В 66-та минута бившият играч на Марек Спас Спасов, покачи на 4:0. Кошмарът за домакините бе пълен в 88-та минута, когато Христо Спасов вкара пети гол. Все пак в 90-та минута резервата Георги Мирчев успя да отбележи почетно попадение за Германея, фиксирайки крайното 1:5. За Германея не игра бранителя Файк Тейров. Играча има херния и ще се подложи на хирургическа интервенция, което означава, че старши треньора Борис Кръстев няма да може да разчита на него до края на сезона.
Дупнишкият районен съд даде условна присъда от 1 година и 4-месеца с три годишен изпитателен срок, на бившия управител на „3S-СОТ-Дупница” В.С. Той бе осъден за присвояване, извършено от 2000 до 2002 година. Тогава, като управител на „3S-СОТ-Дупница” ООД, на 4-пъти е взел фирмени пари. В това Стоянов е обвинен от Б.Г. – Управител на „3S-СОТ” ООД гр. София. На 7-ми декември Стоянов е взел за управление 4000 лева, на 9-ти март 2001 година още 4000 лева, както и на 22-ри март още 3000 лева и на 22-ри април 2002 година 1000 лева. Освен условната присъда Стоянов ще заплати и над 400 лева разходи по делото. Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Кюстендилски окръжен съд в 15-дневен срок. Стоянов е един от изявените деятели на борбата в Дупница, като преди години бе активен и в политиката.
Съдът в Чикаго продължава с пускането под гаранция на българи от задържаната миналата седмица организирана група обвинена в измами с кредитни карти. Магистратите определиха гаранция от 100 хиляди долара и освободиха Теменуга Колева- Нужка, съпруга на сочения за тартор на групата Георги Мартов- Мицубишито. Обвинението на Колева е измама чрез парични преводи. Така в ареста от 14 задържани остават само 6. Съдът облекчи и мярката на пуснатия вече шеф на център Родина Емил Господинов и той вече може да ходи на работа.
Част от дупнишкото село Крайници от месец и половина е подложено на воден режим или както потърпевшите разказват „воден терор“, който е нерегламентиран и необявен. „Вода в чешмите през по-голямата част от деня няма“, заявиха възмутени жителите на квартала около училището в селото, където живеят над 150 души. Те вече са започнали и подписка, която се събира в кварталния магазин. „Трябва да се намери разрешение на този проблем“, сподели Иван Борисов, като според него „режима“ идва от нерегламентираното поливане на градини, както в селото, така и в района на водохващането над Гюргево до Сапарева баня. „Водата идва вечерта, когато вече не се поливат градините“, допълват още жители на Крайници. Хората са се запасили с вода в бидони и шишета, пригодили са обикновени бидони в бойлери за къпане и миене. Водата се затопля от слънцето и така имат и топла вода. Жителите на селото са категорични, че не поливат с питейна вода, имат бунари за тази цел. Вчера и днес жителите на Крайници имат вода, заради падналия дъжд, но те няма да се откажат от подписката си, тъй като при първото засушаване проблема отново ще стои пред тях.
Общинският съветник от БСП-Дупница Георги Пехливански се закани, че ще воюва за връщане на пешеходната пътека при сградата на полицията в Дупница. Това той обяви по време на сесията на местния парламент днес. Пехливански, който минава за "острието" на "червените" заяви, че и да не бъде избран за съветник в новия мандат, няма да се откаже от идеята да бъде възстановена зебрата, за която има подкрепата на стотици дупничани и за няколко часа е събрал голяма подписка. Местният избранник с най-дълъг стаж в Общински съвет, често обаче единствен се противопоставя на решенията на своята група и най-вероятно това е една от причините да бъде изтикан далеч от избираемите места за новия ОбС на столетницата.
Страница 15 от 156