Начало

СДВР разпространи фоторобот на около 5 годишно момче. Целта е установяването на неговата самоличност. Гражданите, които разпознаят детето или имат информация за него, могат да сигнализират на тел. 112 или в най-близкото районно управление. Анонимността им е гарантирана! Припомняме, че на 20 март в района на село Пасарел беше намерено телце на момче в затворен куфар. При първоначалния оглед не бяха констатирани следи от насилие. Детето е на видима възраст около 5 години, с ръст 112 см, тъмно кестенява коса, кафяви очи и светла кожа. От полицията отправят апел към социални институции, детски градини, съседи и близки за предоставяне на информация за дете в неизвестност, отговарящо на описанието. Информацията е от изключителна важност за установяване самоличността на детето и за разкриване на извършителя на тежкото криминалното деяние.

Тази сутрин е възникнал пожар в товарен автомобил “Скания” в Дупница. Той е бил паркиран на ул.”Трети гвардейски полк” в града. Автомобилът е почти унищожен от огъня, а пожарът е угасен от РСПБЗН – Дупница. Причините за възникването на пожара се изясняват от РУ Дупница.

Видеокамери наблюдават работниците в жп депо в Дупница дали уплътняват работното си време. Другата причина за монтирането на камерите за 24-часово видеонаблюдение са честите кражби на нафта от локомотивите. Миналата година при внезапна проверка от БДЖ в шкафчетата за дрехи проверяващите откриха 5-литрови бутилки с нафта и шишета, пълни с машинно масло. Преди няколко години полицаи хванаха машинисти да източват гориво в 20-литрови туби. Само преди няколко дни Дупнишки районен съд осъди двама машинисти, които бяха заловени от жп полицията с близо 60 литра нафта и няколко празни туби около тях. Другата причина да бъдат монтирани камерите е, че хора от персонала на депото събират метални части от локомотивите и ги предават за скрап, а някои от тях са много скъпи. Камерите наблюдават вече цяла седмица двора на жп депото в Дупница, засега няма засечен служител да изнася гориво в туби или пък метални части. Източник struma.bg

Марек е първият отбор от А-група отпаднал от турнира за Купата на България. Дупничани загубиха  с 0:1 гостуването си на Ботев Гълъбово в мач от 1/16 финалите на турнира. Единственото попадение реализира Иван Винков в 43-та минута.

Българската федерация по шахмат изхвърли от своите редици благоевградския състезател Борислав Иванов, който бе в основата на много скандали, не само у нас, но и в други европейски държави, през последната година, съобщава sportni.bg. В последния от тях Иванов се "прочу" в Испания по-рано този месец. На турнир в Ла Мата (провинция Толедо, Испания), българският ФИДЕ майстор бе изгонен от надпреварата малко преди нейния край. Участници в състезанието, пожелали анонимност, съобщиха пред специализирания сайт "ChessVibes", че Иванов е заловен с жици по гърдите. 

След ТВ7 и бТВ излъчи своя материал за феноменът Марек. Макар и в днешния ден, в който бе прекъсната серия от година и 5 месеца без загуба в шампионатен мач. Да загуби може всеки една битка, важното е да спечели войната накрая. А 10-те точки дават тази възможност за по-спокойно бъдеще и изпълняване на целта – А група. Ето как бе представен отборът в най-гледаната телевизия в България.

Общинската болница в Дупница отново ще излезе на загуба за първото полугодие . Очакванията са загубите да възлизат на близо 40 хиляди лева, колкото бяха и за първите 6-месеца на 2014 година. Отрицателният баланс се дължи на факта, че през лятото заработката по клинични пътеки е по-малка, това обясни управителя на лечебното заведение д-р Любомир Таушански, цитиран от ТВ Запад. Според д-р Таушански до края на годината болницата ще бъде на печалба, защото очаква завишени приходи през последните 3-месеца. Според Главният лекар има много причини болницата да не може да постигне добри приходи. Като пример той посочи, че само увеличението на минималната заплата за страната е довело до увеличение, съответно и с 20 хил лева на фонд работна заплата в болницата. Друга причина е цената на клиничните пътеки, която не е променяна от години, за сметка на нарастващите цени на консумативите. С лечението на здравно-неосигурените пациенти болницата губи близо 150 хил. лева годишно.

Десетки сигнали са подадени до дежурните в Община Дупница във връзка със снеговалежите, които продължават вече 16 часа. "Живея в градската градина и на две таксиметрови компании звънях, но отказват да се качат. Било хлъзгаво", коментира пред zadupnitsa.com възмутена гражданка. "Да, получаваме постоянно сигнали, както на директните телефони, така и от 112, където са подавани сигнали. Всеки сигнал се прехвърля веднага към снегопочистващата фирма, а някъде, където е нужно изпращаме и хора от временната заетост. Повечето сигнали са от града и най-вече от живеещите по стръмните улици", заявиха  от пресцентъра.

Отборът на Марек Юнион-Ивкони предложи поредната доза „страсти“ на свойте фенове. Днес дупничани отново преминаха през куп обрати, за да триумфират накрая с победа срещу Добруджа в четвърти мач между двата тима от финалния плейоф в Суперлигата при мъжете. Така след равенство 2:2 победи, шампиона на България ще бъде определен на 14-ти април/вторник/ в Добрич. Двубоят е в спортната зала на Сливница се игра пред десетки фенове от Дупница, които и днес подкрепиха отбора, който победи с 3:2 (23:25) – (29:27) – (17:25) – (25:19) /15:10/. В тайбрека отново имаше обрати, като дупничани успяха от 6:8 да стигнат до 10:8 и в крайна сметка да победят с 15:10.

Още един случай на заразен със СПИН е регистриран в РЗИ Кюстендил, показва седмичната справка за заразни заболявания за периода 23.02.2015 г. – 01.03.2015 г. Това е първият за тази година и това е мъж от Дупница. Резултатите са били потвърдени от националната референтна лаборатория в София. През миналата 2014 година заразените в областта бяха 3-ма, от които една жена от Дупница и мъж и жена от Кюстендил. За 2013 г. няма нито един ново регистриран. „Изследването за СПИН е анонимно, законът категорично забранява да се разпространява каквато и да е информация, всичко е конфиденциално“, коментираха от РЗИ.

 Сензация – това е единствената дума, която може да опише отпадането на Марек Юнион-Ивкони от турнира за Купата на България.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

2015 година определено носи само успехи на Марек Сеграте. Българският и дупнишки тим продължава с отличните си игри и през тази година не познава поражението. В мач от 21-ят кръг на Seconda Categoria GIRONE пред около 150 зрители Марек разгроми като домакин Città di Sesto с 7:1. През първото полувреме Калоян Стоянов вкара 2-гола, а бившия играч на Миньор Бд Иво Ангелов добави още 1-гол. След почивката българите нанизаха още 4-гола във вратата на Città di Sesto. Бившият играч на Марек и Германея Роби Атанасов покачи на 4:0. Гол записа и друг бивш играч на Марек Дупница Джордж Николов. Останалите две попадения реализираха Васил Найденов и Симоне Суфре. Това е четвърта поредна победа в първенството за отбора на Марек Сеграте. Припомняме, че миналата седмица, лошото време и падналият сняг в Северна Италия станаха причина за отлагане на мачовете от много регионални групи. Срещите от 20-ят кръг на Seconda Categoria GIRONE, също не се проведоха. Отборът на Марек Сеграте трябваше да гостува на предпоследния в класирането Волантес

Днес следобяд на стадион Бончук всички футболисти на Марек подписаха договорите си с клуба за предстоящия сезон на А-група. Първи това сториха нападателите Еньо Кръстовчев и Крум Бибишков. След тях при изпълнителният директор Иво Паргов влязоха и останалите играчи. Официално в понеделник ще бъде обявен състава за сезона и картотекирани футболистите в БФС.

Шампионите от "Марек Юнион-Ивкони" бяха на път да осъществят сериозен трансфер в чужбина. Капитанът на отбора Гьорги Гьоргиев бе на крачка от Франция и до договор с гранда "Тур". С този френски тим, дупничани бяха в една група на Шампионска лига и македонецът с български паспорт привлече погледите на техния наставник. Тур отново ще играе в най-силния клубен турнир, след като спечели златните медали в страната на петлите. "Обадиха ми се преди 10-ина дни дали искам да играят в Тур. Казах, че искам, разбира се, но трябва да се разберат с "Марек Юнион-Ивкони". Онзи ден не уведомиха, че в крайна сметка ще търсят местен играч на моя пост за заместник на Пинейро", разкри Гьоргиев. "Здраве да е. Хубаво щеше да е да заиграя в Тур, но пък какво да се прави. Сега съм съсредоточил усилията си в мачовете от Европейската лига и искам да се класираме до финалната четворка. Има време, чакам и други оферти за чужбина", допълни любимецът на дупнишките фенове.

Поредният младеж от Дупница се озова в ареста за притежание на наркотични вещества. 20-годишният мъж опитал да осуети полицейска проверка през нощта срещу неделя. Изхвърлил пакетче и хукнал да бяга. В пакетчето имало суха листна маса, реагираща на канабис. Младежът е задържан, установена е самоличността му. По случая е започнато досъдебно производство в РУП Дупница. Само преди няколко дни полицаи задържаха 26-годишния Р.В. за притежание на канабис открит в дома му.

 

Навършват се 11 години от трагичния инцидент през 2003 г., когато след самоубийствената атака с камион-бомба срещу базата ни в Кербала загинаха петима български военнослужещи, а други 27 души от контингента бяха тежко ранени.

 Спешен ремонт на оградата на училището в село Яхиново ще започнат от Община Дупница, информираха от пресцентъра на кметството.

 

 

На 13 май публикувахме материал след читателско писмо със заглавие: СЛЕД СИГНАЛ! До Община Сапарева баня: От незнание ли се подигравате с българския трикольор?. Темата бе – неуважение на българския трикольор, което демонстрира волно или неволно общинската администрация в Сапарева баня, поставяйки българският символ не там, където му е мястото. Екипът на zadupnitsa.com предположи, че вероятно става въпрос за незнание и непознаване на Закона за националното знаме и това е причината трикольорът да бъде най-вляво, а не по средата, както е по закон. И така вече 3 месеца. А от кога преди това е така, само администрацията в курортното градче знае. Факт е обаче, че българския символ не се зачита, а в Сапарева баня не му пука на никой за това. Всъщност, бяхме убедени, че кмета на града Сашо Иванов ще обърне внимание на подчинените си и ще покажат уважение към българския символ, но… останахме си с очакванията. А една община е представителство на държавата и най-малко тя има правото да си позволява подобно поведение спрямо националните символи.

Световният номер 8 Станислас Вавринка завоюва първия в кариерата си трофей от Големия шлем. Швейрацарецът победи на финала в Мелбърн лидера в световната ранглиста Рафаел Надал с 6:3, 6:2, 3:6, 6:3 след 2 часа и 21 минути игра на централния корт "Род Лейвър Арина" в Мелбърн. До днешния мач 28-годишният Вавринка не бе печелил сет срещу Краля на клея, като това е първа победа за испанеца от 13 двубоя между двамата. Двубоят започна с равностойна игра, като двамата финалисти печелеха безпроблемно подаванията си. След двойна грешка и несполучлива къса топка 27-годишният Надал трябваше да отразява брейкпойнт в четвртия гейм. Испанецът не успя да се справи и така изостана с 1:3. От своя страна, Вавринка демонстрира стабилност при изпълнението на сервис, като в шестия гейм стигна до нова възможност за пробив. Този път обаче швейцарецът не се възползва. Стан си заслужи овациите на публиката на "Род Лейвър Арина" след чудесна комбинация сервис-мрежа в седмия гейм. Сервирайки за сета при 5:3, Вавринка изостана с 0:40, но благодарение на великолепния си сервис се измъкна от ситуацията. Нещо повече – с ас той сложи край на частта при 6:3 след 37 минути игра, като това бе и първият спечелен от него сет срещу Рафа в 13-ия мач между двамата. Втората част не мина без напрежение, спорове и контузии. Надал изпитваше сериозни трудности при подаването си и логично допусна ранен пробив на нула. На няколко пъти в първия сет испанецът показа, че изпитва болки, но така и не стана ясно дали те са в областта на гърба, или на друго място. Здравословните проблеми обаче се отразиха зле на представянето на Краля на клея и нивото на играта му рязко спадна. Надал получи и предупреждение от съдията на стола Карлос Рамос за бавене на играта. Вавринка пък продължи да тормози опонента си с бомбени сервиси и без да губи време резултатът стана 2:0 в негова полза. 

 Отмина времето, когато големи магазини за хранителни стоки и стоки за бита имаше само в големите градове. Тогава жителите на по-малките градове и на селата пътуваха до там, за да пазаруват. Сега вече е друго. Съвременният човек свикна да има възможност да пазарува в различни търговски центрове и в населеното място, където живее и да прави своя избор. Така е и в Дупница. От няколко години тук успешно съществуват магазини от веригата СВА и Penny Market.
Не може да не се отбележи и това, че наред с тези търговски обекти, все още съществуват и имат своите клиенти и по-малките магазини в градовете и селата. Все още имат живот и квартални бакалийки, разположени по улиците в различните квартали. Много са търговските обекти в днешно време не само в Дупница, но и в цялата страна и това е неоспорим факт.
Скоро стана ясно, че в Града на фармацията ще открият свои хипермаркети и големите вериги Лидл и Кауфланд. За това вече уведомихме нашите читатели преди известно време. Съобщенията предизвикаха интерес у дупничани, станаха тема на разговори и разкриха различни мнения и отношения към тези търговски обекти.
Повечето са за съществуването на такива търговски обекти, по-малко са против и една малка част не изказват мнение. Тези, които са доволни, че в града ни ще има още два обекта на големи търговски вериги посочват предимствата. Те са свързани с възможността им да се възползват от промоции и акции, които ежедневно се предлагат, както и от бонуси от пари и точки, които натрупват при пазаруване, а после могат да си купят стоки с тях или със съответно намаление. Подчертават още, че са доволни от това, че получават рекламни материали по домовете си или вземат такива от касите на магазините и по този начин в определените дни могат да пазаруват с намаление.
Доволство изразяват и от това, че там винаги при пазаруване получават касова бележка и могат да направят проверка при съмнение или да върнат негоден хранителен продукт, ако попаднат на такъв. Подчертават още и любезното отношение на обслужващия персонал, свободния достъп до щандовете, което позволява всеки да прочете цената, грамажа, съдържанието, срока на годност и др. интересуващи ги факти за купуваната стока.
Гражданите посочват още, че в тези магазини работното време е удължено и без почивни часове и дни, както и достъпа в тях дори и в дните, когато се честват най-големите празници в годината.
Анкетираните изразяват радост, че когато в града ни има още два нови магазина, няма да пътуват до София и Благоевград, както сега, за да пазаруват там.
Посочват, че не е за пренебрегване и фактът, че в тези магазини ще намерят работни места много жители на Дупница, което ще намали процента на безработните.
Изразяващите мнение, че не са нужни още такива магазини и тези, които се въздържат от мнение, най-често посочват, че не магазините, а недостигът на средства е проблем при тяхното пазаруване. Казват още, че ако имат достатъчно пари, биха пазарували необходимото им в най-близкия магазин до мястото, където живеят.
Като цяло преценяваме, че по-голяма част от гражданите очакват с нетърпение новите търговски обекти, защото се надяват, че при по-голяма конкуренция ще се увеличат промоционалните стоки и от това ще печелят гражданите на Дупница. Тяхно мнение е още, че по този начин все по-рядко ще пазаруват в по-малките търговски обекти, където няма промоции, а често и не получават касови бележки.