Начало

Десетки близки и приятели на Николай Радев проведоха днес шествие по улиците на Дупница под наслов „Заедно в борбата за справедливост“. Шествието започна от заведение „Колата“, където на 11 март тази година, фатално, бе намушкан Николай Радев и по-късно почина в Общинската болница. За убийство, в съучастие бяха обвинени стоматологът Владимир и синовете му Иван и Николай Карастоянови. Приятелите и близките на Николай Радев излязоха на главната улица „Патриарх Евтимий“ и мълчеливо продължиха към болницата. Всички бяха облечени с тениски с лика на Николай и надпис “ПРОТЕСТИРАМ“. Шествието премина и покрай къщата на фамилия Карастоянови. На входа на МБАЛ“Св.Иван Рилски“ бяха  запалени свещи и залепена снимка на Николай Радев, като всички присъстващи поднесоха цветя. Шествието бе организирано, ден преди 23 юни, когато Николай Радев трябваше да навърши 28 години.

Най-скандалната сесия на Общински съвет-Дупница се проведе днеса и приключи с чутовен скандал. Местните парламентаристи на практика казаха "Стоп" на ремотните дейности, които се извършват по проекта "Зелена и достъпна градска среда" в Дупница. Както е известно, с пари от Европа се извършват мащабни ремонти в жк "Дупница", жк. "Развесена върба", Минчо площад и други, а до дни трябваше да стартират и дейностите по ремонт на жк "Велчова завера", Тригълната градинка на ул. "Родопи" и квартала в района срещу Военна болница, като допълнителни проекти, също финансирани от Европа с още 1 млн. лева. Крайният срок за приключване на всички дейности е 16 септември 2015 година, а проектът е на обща стойност 5 млн. лева.

Голям пожар бошува край село Фролош, община Кочериново. Стихията е обхванала десетки декари сухи треви, борова и дъбова гора. Пожарът е избухнал малка следобяд в махала „Лещанска“ на село Фролош, където има опасност за стари изоставени къщи и плевни. В потушаването на огъня участват екипи на пожарната от Дупница и Рила, както и доброволци от селото и района. Силният вятър обаче затруднява максимално действията на огнеборците.

 Тази нощ с полицейска заповед за 24 часа е задържан в ареста на РУП Дупница 39-годишният Г.Д., съобщиха от пресцентъра на МВР.  

Екипи на ВиК Дупница, днес запълниха и асфалтираха зейналата преди 12-дни дупка на оживено кръстовище в най-големия квартал на града жк “Бистрица“. На 5-ти март неясно пропадане на асфалта отвори дупката, която се намираше по средата на отбивката за супермаркет СБА. Първоначално тя бе обезопасена само с едно кошче за боклук, което посочваше мястото. На следващата сутрин екип на водното дружество я запълни с инертни материали. Обектът бе „обозначен“ с клони и бяло-червена лента. Хора от близките заведения коментираха, че този път реакцията на ВиК е била адекватна, след като веднага след като времето позволяваше, ямата бе запълнена и мястото асфалтирано.

На 3-ти август бе проведено учредително събрание на ФК Марек-1915. Близо 20-души се събраха на стадион Бончук, за да основат новия футболен клуб. За председател на УС бе избран Васил Василев. Той е икономист и работи към Министерството на правосъдието – ГДИН, като началник сектор. Преди време Васил Василев е един от основателите и вицепрезидент на ФК Стефанел и ФК Бобошево. От дълги години е сред футболните деятели в Дупница. Специално за Zadupnitsa.com Васил Василев коментира основните приоритети пред клуба. „ Първата ни задача е да развием школата на Марек. След обединението на школите на Марек 2007 и Марек 2010 има много деца и всички те трябва да получат добри условия за развитие. Искаме да участват в турнири и първият вече е факт този в Албена, където ще заведем два отбора. Тази година юношите ще играят в зона „София“ и ще са ни нужни средства за пътуване и организация. Имаме различни идеи за привличане на хора, които да помагат на ФК Марек 1915. Организираме представянето на всички отбори преди приятелския мач с Марек Сеграте на 19-ти август. Не искам да коментирам работата на хората преди нас, важно е сега всички да се обединим и работим за каузата „Марек“.“, сподели Васил Василев.

От ГЕРБ оттеглиха предложението си за оздравяване нa КТБ, а малко след това народните представители подкрепиха решението на комисията по бюджет и финанси без вариант за спасяване. Така според сегашното законодателство се върви към несъстоятелност на банката. Това стана ясно по-рано от думите на управителя на БНБ Иван Искров, който подчерта, че капиталът на КТБ е отрицателен и централната банка трябва да отнеме лиценза й.Народното събрание трябва да приеме законодателни промени, които да осигурят незабавното изплащане на гарантираните депозити при условията, определени в правото на ЕС, решиха депутатите след цял ден дебати по доклада на БНБ за КТБ и ТБ "Виктория". Министерският съвет съвместно с БНБ и КФН да подготви и внесе в Народното събрание промени на законите в областта на банковото дело – законите за БНБ, за кредитните институции и за гарантиране на влоговете, решиха още народните представители. С цел по-ефективна защита на вложителите парламентът препоръчва на БНБ да сключи договор с международно юридическо лице за проследяване на акционерите и администраторите на КТБ и свързаните с тях лица. Отпадна точката от проекта за решение, според която до 6 ноември Народното събрание трябваше да приеме изменения в Закона за кредитните институции, които да задължат БНБ да предложи действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина. 

Отборът на Яхиново продължава с победите в група „Рила“ и е едноличин лидер в класирането, четири кръга преди края. В последният кръг Яхиново победи без проблеми, като гост Боровец с 4:1. Вторият в класирането Миньор Бд разгроми, като домакин Рила с 9:2

Удоволствието от любовните ласки изпрати жена от Сиатъл, не на седмото небе, а в болница, съобщи Вести.Ru. Проблемът е в това че оргазмът е продължил цели 3 часа. Лиз и нейният партньор Ерик разказали историята пред американски телевизионен канал." Отначало се опитах сама да прекратя оргазма, като правих какво ли не , но нищо не помогна" разказва Лиз. Когато жената постъпила в Спешна помощ лекарите не знаели какво се случва и дори първоначално мислели, че тя ражда. Приятелят Ерик пък споделил, че в болницата е бил много притеснен, а всички погледи са били насочени към него. Двамата така и не са разказали как се е стигнало до "инцидента".

Вчера бе последният ден, в който на фондовата борса можеха да бъдат закупени акции на ЦСКА. "Армейците" регистрираха 359 206 продадени ценни книжа за периода 21.03 – 19.05. За да бъде успешно публичното предлагане, трябваше да бъдат продадени минимум 1 409 210 броя акции за 4 227 630 лева. Общият размер на емисията пък бе 3 000 000 акции.Все пак "червените" показаха завидна активност и за по-малко от 2 месеца събраха 1 077 618 лева. Включиха се общо 5720 човека. Сега те ще трябва да получат парите си обратно.Във вчерашният последен ден активността също бе висока, съобщава sportal.bg Продадените 27 365 акции са третото най-добро постижение. Най-успешен бе първият ден, когато бяха изтъргувани 80 890 ценни книжа.Сделките вчера: 733 Продадени акции вчера: 27 445

Нов бизнес навлиза все по-успешно в Дупница и е на път да разреши проблема с намирането на работа за доста безработни. Начинанието се реализира предимно от жени на средна възраст, показва проверка на zadupnitsa.com. Новият бизнес е изключително лесен, достъпен и най-важното, без голяма инвестиция, данъци, административни "занимавки" и още по-важното, хем се "работи" докато се приготвя обяд или вечеря и е сравнително доходоносен.

В България от години говориме за безработица, както и в Дупница, но реалността очевидно не е точно такава. От Община Дупница удължиха срока за набиране на няколко вакантни места за две услуги, информират от пресцентъра. Проектът, известен като “Социално включване” е финансиран от Световната банка за 12 месеца, а одобрените сключват консултантски договори за този период. Крайният срок за подаване на заявление и CV e 10 октомври. Причината за удължаването е в…липсата на кандидати.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Веднага след двубоя с Миньор Пк спечелен от Марек, старши треньорът на дупничани Иво Паргов заяви, че този път е доволен от показаното на терена. Паргов потвъди новината от тази сутрин, че Дани Младенов ще подпише договор с Марек. " С Дани сме се разбрали радвам се, че е при нас. Колкото до контролата смятам, че всички играха добре и се вложиха изцяло не допуснахме да застрашат нашата врата. Вече сме в пълен състав и е нормално това да се отрази положително и на играта. Има конкуренция на всеки пост и всеки трябва постоянно да се доказва и да показва желание. От тук на сетне искам всички да са здрави. Имаме прекрасни условия за подготовка в Сандански."

Здрави дербита ще се заформят в Сливница за Купата на България 2015 при мъжете, стана ясно след днешния жребий, който бе теглен в офиса на федерацията, и в който основна заслуга за това развитие имаше ръката на шефа на Монтана Стоян Костов. Предварителната фаза на турнира ще бъде от 20 до 23 април, като срещите ще се играят в две зали – зала Добротица в Добрич и спортната зала на Сливница, където играе мачовете си Марек. Както е ясно участващите осем отбора бяха разделени в две групи по четири тима, които ще играят всеки срещу всеки. Първите два отбора от двете групи оформят финалната четворка, която ще бъде в Добрич. Останалите отпадат от по-нататъшната надпревара. Ето разпределението на отборите след жребия:

Конкурс “Мис Дупница”-Лято 2014 ще се проведе на 7 август в Дупница. Организатор е Община Дупница, а мястото на събитието ще бъде плувния комплекс в “Парк Рила”. От днес до 21 юли в стая 51 на Общината са записванията на желаещите девойки да спечелят короната, информират от общинския пресцентър. Условията за тях са – да са на възраст между 14 и 26 години, да не са омъжени и да са адресно регистрирани в община Дупница.

 

Групата от 18 футболисти на Марек, за утрешното гостуване на ЦСКА, ще стане ясна няколко часа преди самия мач, който е от 20:00 часа на стадион „Българска армия“. Старши треньорът на дупничани Антон Велков заяви, че няколко играчи имат леки здравословни проблеми и затова ще определи групата за двубоя в последния момент. „ В момента на комплекс  „Царско село“  тренират 22 футболисти, но имаме известни кадрови проблеми и ще преценя утре кои да бъдат записани в тимовия лист.“, заяви Велков.  Същевременно, европейските букмейкъри определиха ЦСКА като абсолютен фаворит в мача. Коефициента за „армейците“ варира от 1,2 до 1,22, докато този за Марек е 10:00.

Регионалната организация „Шалом" в Дупница награди 5-те ученички от СОУ „Св. Паисий Хилендарски" за отличното им класиране на национален конкурс. Второто място в Националния ученически конкурс на тема „70 години след освобождението на концентрационния лагер „Аушвиц – Биркенау" – с лице към миналото, за да имаме бъдеще" на отбора на СОУ „Св. Паисий Хилендарски" им донесе и награди в Дупница. Карина Василева, Даяна Николова, Ванеса Йорданова, Дженни Беллиато и Лора Антова, ученици от 9 б клас получиха от председателят на регионалната организация „Шалом", Леонид Хаздай подаръци и поздравления за отличното им представяне на национално ниво. Всяко едно от момичетата получи подарък ваучер на стойност 50 лв., с които могат да си купят книги и ученически пособия от книжарница в Дупница. Награди ученичките получиха и от община Дупница и НЧ „Ген. Георги Тодоров". Беше подчертано колко голям е приноса към наградата на преподавателката по история Маргарита Сапунджиева. Под нейно ръководството децата изработиха постери, посветени на темата за Холокоста и уроците на историята, пречупени през погледите на младите хора и оцелелите и все още живи дупнишки евреи.

Училищните лавки в две от учебните заведения на територията на община Дупница може да бъдат затворени. Това става ясно след сигнали подадени от директорите на ОУ “Климент Охридски” гр. Дупница и ОУ “Христо Ботев” в село Самораново  до кмета на Община Дупница инж. Методи Чимев. Директорите Илилия Близнаков и Даниела Белчева изразяват притесненията си от желанието на общинското дружество “Ученически столове”, чийто шеф е Диана Борисова да затвори лафките в тези училища. От общинския пресцентър, информират, че този въпрос със сигурност ще бъде коментиран по време на сесия на Общински съвет-Дупница, когато се гледа и финансовия отчет на дружеството.

 

Гражданската структура от Самоков с името "Алтернативен общински съвет" подкрепи гражданите на Дупница и Кюстендил протестите срещу изборът на Александър Методиев за депутат от 10-и МИР. Активното в Самоков движение изпрати обръщение до кметовете на двете общини, в което открито напада, както новият депутат така и "истинският поръчител на настоящите ни неволи". "Братя и сестри, Заявяваме нашата политическа подкрепа за вашите досегашни инициативи. Солидарни сме с вашите искания, настояваме за спешна промяна на Избирателния кодекс. С нашето обръщение даваме израз на позицията на преобладаващата част от жителите на община Самоков. Общоизвестна е нечистата (граничеща с  престъпност) деятелност на Александър Методиев – Бат Сали. Възмутително е поведението и на Лютви Местан, който не желае да се съобразява с твърдо изразената позиция на гражданите на три общини – Кюстендил, Дупница и Самоков, но истинският поръчител на настоящите ни неволи се намира в Боянските сараи. Време е да им кажем на чист български език, че не приемаме подигравките им. Крайно наложително е противоконституционната партия ДПС да бъде разформирована. „Цяла България сега нази гледа“- време е за проевропейско цивилизационно решение. Вашият справедлив протест е началото на едно всенародно движение за дълбоки и повсеместни реформи в изстрадалото ни отечество”, се казва в обръщението.

Тази вечер в Дупница официално бе открито 14-то издание на фолклорния фестивал „Мир на Балканите“. На централният площад „Свобода“,десетки дупничани и гости на града станаха свидетели на оригинална церемония с впечатляваща  хореография дело на ФТА „Актавис" и режисьора Воин Войнов. Кметът на Дупница инж. Методи Чимев приветства участниците и откри фестивала. Преди това участниците дефилираха по улиците на града, както всяка година с три лъча, които тръгнаха от жк Бистрица, жп гарата и ОУ „Евлоги Георгиев". Гостуващите ансамбли са от Грузия, Румъния, Македония, Полша, Гърция и България. Ансамбълът от Албания не пристигна, защото не е получил входни визи от Македония и Сърбия