Начало
Полицаи са задържали извършител на кражба на преносим компютър от къща в Дупница. Крадецът ще остане в полицейския арест 24 часа. Той е известен на полицията като извършител на множество противозаконни деяния и е осъждан.
Волю или неволю всеки се съобразява с централната власт, сподели на пресконференция днес кметът на Дупница инж. Методи Чимев.
Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев ще започне изнесени приемни по селата след 17 март, съобщиха от пресцентъра на кметството.
Момче от Дупница успя да накара журито в “България търси талант” да стане на крака. В първата серия от култовото риалити тази вечер представящо кастингите, 17-годишният Томас Томов категорично премина във втория кръг на шоуто. Облеченото в черен костюм и оранжева риза момче събра погледните на журито. "Благодаря, че си решил да се погрижиш за облеклото. Това е уважение към нас", отбеляза веднага Любен Дилов-син. Само минута по-късно, новата дупнишка звезда запя “О, соле мио”. В този момент и певицата Есил Дюран, и култовата актриса Ваня Цветкова реагираха емоционално и не скриха сълзите си. Явно впечатлен от реакцията, която предизвика, сравненият с Павароти тийнейджър също започна да плаче. “Обещавам ти, че докато трае това шоу, ще ти намеря вокален педагог”, зарече се Есил Дюран, докато бършеше сълзите си и призна: “Искам да ти кажа, че те обичам.” “Моля те, не плачи, че и аз ще почна”, каза Ваня Цветкова, която също призна: “Може да звучи женско и меко, но и аз те обичам”, каза актрисата.
Актрисата Елен Колева и бизнесменът Петко Димитров с дружни усилия надвиха и тръшнаха пред стотици хора на земята инструктора по текуондо Васил Христев, от клуб Форс София. Това се случи по време на шоуто „И аз го мога“, тази вечер по Нова телевизия. Всъщност тръшването беше част от хореографията на номера, в който и двамата участваха едновременно. Те трябваше за една седмица да усвоят някои тънкости на бойното изкуство и да демонстрират уменията си пред журито. Спаринг партньори в обучението на двамата бяха представителите на дупнишкия клуб Гладиатор Митко Джорджев, Валентин Крумов и Стефан Самарджиев, там трябваше да бъде и Венцислав Михалчев, но той се контузи на турнира София Опън. Освен специфични удари с ръце и крака, двамата трябваше да трошат дъски. Не стана ясно защо на Петко се паднаха по-тънките, а на Елен доста по-добелите дъски. И двамата, обаче, успяха да се справят. Те трябваше да покажат и умения в двубой. Вместо да се изправят един срещу друг, обаче, те хвърлиха на земята няколко добре подготвени бойци от СК Гладиатор. Припомняме, че продуцентите на шоуто „И аз го мога“ бяха поканили 4-ма дупничани, които да са спаринг партньори на двама от участниците Елен Колева и Петко Димитров, при подготовка тази задача. Друга звезда на СК Гладиатор Теодор Георгиев преди седмица направи демонстрация и показа точно какво трябва да изпълнят звездите. Шоуто бе наблюдавано и от самият Георгиев, но по интернет от руския град Налчик. Теодор Георгиев е там, като част от българския национален отбор, а водач на групата е Христо Михалчев. Самият Михалчев заяви, че звездите са се справили прилично за едната седмица тренировки. За своите състезатели Михалчевсподели пред zadupnitsa.com, че са били на ниво в този спаринг излъчен по Нова Тв.
„Ученическо хранене – Дупница“ ЕООД има печалба след първите си два месеца на активна дейност. Това обяви заместник-кметът по икономическите въпроси на Община Дупница Олга Китанова. Дружеството е отчело оборот в размер на около 125 000 лева.„Знаете, че в договора с управителя Диана Борисова има заложена клауза за отчет всеки месец пред кмета на града инж. Методи Чимев. От предоставената информация е видно, че има макар и не много голяма – печалба от няколко хиляди лева. Само за информация, общият годишен оборот на предишното дружество бе около 400 000 лева, така че няма база за сравнение“, обясни Китанова.
Към дружеството в момента работят 30 човека.
Дружеството предоставя безплатни закуски и обяд на 8 училища на територията на Община Дупница и Бобов дол.
Преди малко бе изтеглен жребия за полуфиналите от турнира за Купата на България по волейбол. За финалната четворка се класираха тимовете на Марек Юнион-Ивкони, Добруджа, Левски Бол и Монтана. Турнира ще се проведе на 15 и 16 март в София в зала Христо Ботев в Студентски град.
До 1 февруари 2015 година ще бъдат възстановени парите на Община Дупница, училищата и другите второстепенни разпоредители, които са имали пари в КТБ, информират от пресцентъра на кметството. Това е крайният срок, в който всички бюджетни организации ще получат в пълен размер блокираните си пари, обявиха от Министерство на финансите. "Имаме индикации, че може и до края на тази година да преведат всички пари на общините, включително и на училищата. Най-вероятно цялата сума ще бъде преведена по сметката на Общината, след което ние да ги прехвърлим по сметките на второстепенните разпоредители. Очакваме указания как ще се осъществи точния трансфер на сумите", обясни зам.кмета по икономическите въпроси в Община Дупница Олга Китанова, като именно тази формула на плащане в заложена в Закона за публичните финанси.
Християндемократическата партия учредява структура в Дупница, съобщи нейният лидер Ирина Репуц. Единственото изискване към членовете е да не са работили в Държавна сигурност и да имат добро име в обществото. За общински председател на партията е определен бившият зам.-кмет на Дупница Валентин Караилиев, който отговаря и за областта. За предстоящия местен вот, християндемократите ще търсят партньори в дясното политическо пространство. Всяка местна организация ще има свобода да избере личностите, които да подкрепи на изборите, съобщи Ирина Репуц, цитирана от БНР. Учредителното събрание на партията в Дупница ще се проведе в средата на май.
"Не на тормоза в училището" казаха децата и учениците от ОУ "Христо Ботев" в село Самораново. Днешният ден – 25 февруари е обявен именно за такъв в цял свят. Облечени в цвета на кампанията – розово, в двора на училището, те се включиха в световната инициатива с песни и танци. Минитържеството привлече погледите на много жители на селото, които обсипаха децата с бурни аплодисменти. Кампанията води началото си в Канада и има за цел да не се допускат всички форми на училищен тормоз.
Над 200 жители на община Дупница и Сапарева баня се включиха в литийното шествие с чудотворната икона "Св.Богородица Умиление", която пристигна от Видин. Отец Георги Паликарски и други свещенници от Дупнишката епархия я чакаха да дойде от Букурещ, след което поеха с нея на път към Дупница. "През целия път от Видин до Дупница виждахме една завеса от дъжд пред нас, но върху ни не падна и капка. При Блатино облаците се разделиха на две и от силния дъжд нямаше и помен", коментира отец Паликарски.
Момиченце на 1 г. е загинало при пътен инцидент тази сутрин в село Крушевец, Бургас. Катастрофата е станала малко след 09:00 часа близо до центъра на селото, през което минава трафикът от Бургас към Малко Търново. Лек автомобил се е качил върху тротоара, на който жена от селото разхождала 1-годишното момиченце в количка, уточнява "24 часа". „Няколко пъти исках в тази отсечка да се поставят легнали полицаи, но от общината ми отговаряха, че това е невъзможно, тъй като пътят е международен", каза кметът на селото Иван Иванов. Все още не е ясно дали шофьорът е карал с несъобразена скорост, както и каква е алкохолната проба.
Досъдебно производство е започнато в РПУ – Рила, за изясняване причините за смъртта на 60-годишен мъж от с. Пастра, община Рила. Сигналът за открития мъртъв в дома му мъж е подаден в полицията в Рила вчера в 12.30 ч. При първоначалния оглед на място служителите от дежурната следствено-оперативна група следи от насилие не са открили, освен охлузно нараняване на главата. Трупът е закаран в кюстендилската болница за аутопсия, която е установила счупени ребра, причинили кръвоизлив. Полицаите от Рила работят по няколко версии за изясняване на случая, падане или външна намеса. уведомена е Окръжна прокуратура – Кюстендил. Случаят хвърли в ужас 150-те жители на село Пастра, сгушено точно под Рилския манастир. Жителите на селото заявиха , че Гаврилов може да е станал жертва на слуховете, че къта в дома си много пари, защото продава хубав мед. Намерил го негов съселянин, който се обадил в полицията. Убитият живеел сам. Васил Гаврилов бил ерген. Препитавал се със 70-те си кошера. Всички съседи разказват, че бил много добродушен и благ човек. Има брат в Рила.
Срещата от 17-ят кръг на В-Югозападна футболна група между Германея и Струмска слава бе отложена. Домакините от Сапарева баня изпратиха писмо до Зоналния съвет на БФС, в което информират, че състоянието на терена, поради падналите валежи, не позволява нормално провеждане на футболна среща. Двубоят е отложен за 11 март от 15:30 часа
Датата 14 април 2015 година няма как да не остане в историята на клубния ни волейбол. Не толкова заради факта, че на нея бе определен поредният шампион на България, а по ред други причини.
Отец Благой изгони стотици от курбан, бил частен, бившата медсестра Спаска Манова: Поиска ми 80 лв. за опело, аз проверих, че всичко излиза 50 лв. Отец Благой Стоянов преди време изгониха дупничани от курбан, с твърдението, че е частен и не всеки може да си хапне от осветената манджа. Случаят се разиграл навръх голям Божи празник в Дупница. Дядо поп Благой и клисарката – касиер Емилия Христова изхвърлиха над 100 миряни от църквата и си делнаха два казана курбан, оплакаха се миряни. Така стотици жители на града останаха погнусени от алчните служители Богу на храмовия празник Св. Богоридица. По време на празника черквата се напълнила, но хората успели единствено да си запалят по свещичка, до курбана не стигнали. Когато попитали защо ги гонят, отецът промълвил громоловно: “Че как, курбанът е частен!”. През август 2013-а дупнишкият свещеник, бивш архиерейски наместник, отец Благой Стоянов се появи на курбана в черквата „Св. Георги” в цветущо здраве след преживян инфаркт и инсулт след месеци отсъствие. Той отсъства от публични мероприятия и служба няколко месеца. Навръх Богородица отец Благой предизвика изненада, когато се появи в черно расо в централния катедрален храм „Св. Георги Победоносец”. По общо мнение отец Благой изглежда в отлична форма, значително отслабнал, подмладен и потвърди, че е наистина в добро здравословно състояние. Отец Благой се помоли за себе си и за присъстващите, раздаде и получи много благословения. Той дори сам шофира луксозното си возило, с което пристигна, а след службата се качи зад волана и спокойно потегли. Преди това заяви, че от време на време ще идва да помага на колегите си. Преди няколко години Спаска Манова от Дупница се оплака, че отец Благой Стоянов е поискал 80 лева за опелото на бившия си класен ръководител в Минния техникум в Бобов дол Стойчо Манов. Съпругата му, бившата медицинска сестра Спаска Манова, потърсила свещеник, който да извърши опелото, и отец Благой поискал 50 лева за вътре в черквата и още 30 на самия гроб. Спаска Манова, като чула високата цена, която иска бившият възпитаник на съпруга й, се отказала и го погребала без поп. Ето какво заяви покрусената съпруга тогава: След като направих проверка и се оказа, че трябва да платя само 50 лева за опело и в черквата, и на самия гроб. Затова се и възмутих. Ако аз бях на негово място, щях да извърша услугата на половин цена или дори безплатно. Та съпругът ми му е бил класен ръководител в продължение на 4 години в Минния техникум в Бобов дол. Чувала съм и от други дупничани, че поповете взимат повече от определената такса, но не съм вярвала, тъй като те са Божите наместници на земята, но сега се уверих”.
Дупничанинът Доброслав Радев надигра категорично в три рунда унгареца Барнабас Ласло в първият си мач от Европейското първенство по кик-бокс за юноши и кадети в испанския град Сан Себастиян. Радев спечели с 3:0 съдийски гласа. На полуфинал Доброслав Радев ще се изправи срещу италианеца Лука Пелицоли, който победи на ¼ финал поляка Хуберт Аниевски. Срещата е утре 27-ми август. В категорията на Доброслав KL /киклайт /до 57 килограма има 10-състезатели.
Във връзка с изпълнение на проекта “Реконструкция на общинско улично осветление” в гр. Дупница се налага прекъсване на електрозахранването, информират от пресцентъра. От началото на седмицата тече подмяната на уличните тела, като ще бъдат подменени всички на територията на града. За периода 15.09 – 18.09.2014 год. от 8,30 до 16,00 часа прекъсването ще се осъществява по дати и улици както следва:
Отново запорираха сметките на община Дупница. Запорът е наложен от фирма „Юнайт Консултинг"- София, съобщи заместник- кметът по стопанските дейности Олга Китанова. Претенциите на дружеството към община Дупница са за 425 хиляди лева, от които 297 хиляди лева главница, плюс дължимите лихви за периода от 2008 година до сега. Договорът между община Дупница и фирма „Юнайт Консултинг" е сключен през 2008 година, по време на управлението на кметът Атанас Янев. Той е за консултантска дейност по европейски проекти. Тогава софийските експерти са консултирали местната управа при изготвянето на проекта за укрепване на свлачището в село Червен брег, който бе на стойност 413 000 лева. Община Дупница ще обжалва за пореден път изпълнителното дело по скандалния договор. Както вече сме ви съобщавали, кметството бе осъдено да плати дължимите суми, въпреки липсата на фактури и протоколи за извършена дейност от страна на консултантската фирма. Източник: DarikNews.bg
Утре /20 февруари, петък/ в Дупница ще бъде ден на траур, обявиха официално от пресцентъра на кметството. След докладна от кмета на Община Дупница инж.Методи Чимев до Общински съвет с искане за това във връзка със загиналите в чужбина наши съграждани, бе подкрепена с подписи от общински съветници. С оглед на това, бе издадена и заповед, с която официално утрешният ден е обявен за траурен.
Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и Община Дупница изразиха своята съпричастност и активна позиция в битката с разпространението на наркоманията, отбелязвайки 26-и юни.
Националният отбор на България по волейбол се класира за финала на Европейските игри в Баку. Нашите момчета се справиха драматично, но заслужено с Полша с 3:2 гейма на полуфинала (25:14; 19:25; 25:22; 23:25; 15:13). В спора за титлата България ще играе срещу победителя от втория полуфинал между Русия и Германия.Финалът е в неделя, 28 юни, от 11 часа.Най-резултатен за България бе диагоналът Жани Желязков с 21 точки (1 блок, 1 ас и 59% в атака), капитанът Тодор Алексиев добави 19 (2 блока, 55% в атака, 63% позитивно и 53% перфектно посрещане), а Валентин Братоев добави 17 (2 аса, 2 блока, 65% в атака, 57% позитивно и 43% перфектно посрещане. Българите стартираха в състав Валентин Братоев, Георги Братоев, Жани Желязков, Николай Николов, Светослав Гоцев, Мартин Божилов и капитанът Тодор Алексиев.
България започна много силно мача и в първия гейм нашият отбор не остави никакви шансове на съперника и го победи с категоричното 25:14. Във втория гейм поляците взеха инициативата и изравниха след 19:25. В третия гейм нашите отново действаха по-концентрирано и стигнаха до успеха с 25:22. В четвъртия гейм двата тима действаха точка за точка, но постепенно поляците взеха аванс, за да имат комфортна преднина от 16:12 след второто техническо прекъсване, което в крайна сметка донесе успех за съперника с 25:23. В тайбрека обаче България показа страохтен характер и стигна до крайната победа с 15:13. В средата на гейма Полша успя да вземе преднина с 6:5, но с много силна игра нашите стигнаха до големия успех.
Отборът на Марек изигра днес петата си контрола това лято. Дупничани приеха Миньор Пк от 10:00 часа на стадион Бончук. Гостите победиха с 3:1, но определено до 70-та минута отбора на Марек се представи добре, въпреки промените най-вече в защита. Резултатът бе открит от перничани в 21-та минута, след пробив на Кристиян Димитров, който успя сам да се справи с двама бранители на Марек и вкара топката в мрежата на Гоцев. В 34-та минута дупничани изравниха, след като Петър Янкулски овладя топката пред наказателното поле на своя отбор, проби през центъра и след комбинация с Владимиров успя да завърши бързата контраатака с гол във вратата на Симеонов. В 42-та минута отново Янкулски и Росен Йорданов създадоха напрежение пред стража на гостите, но не успяха да изведат Марек напред в резултата. След почивката първото по-сериозно положение отново бе в актива на домокините, но Йорданов пропусна. Последваха промени и в двата тима, като в 71-та минута Панталеев от чиста позиция не успя да отбележи за Миньор. В 75-та минута Росен Йорданов уцели и напречната греда. В 77-та минута Дани Йорданов изненада с далечен удар Гоцев и изведе гостите напред в резултата. Крайното 3:1 за Миньор оформи Алберто Димитров в 84-та минута.
Традиционният обред, който се извършва в деня на родилната помощ, известен повече като Бабинден бе пресъздаден днес в общинската болница "Св.Иван Рилски" в Дупница. Това стана по време на гостуването на служите от Община Дупница в детското отделение във връзка с професионалният им празник. Питка, баница, кърпа, сапун, букет за старшата сестра бяха подготовили от кметството. Поздравителен адрес от кмета Методи Чимев получи завеждащият отделението д-р Попов.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков зарадва с нови танцови обувки дамите от фолклорния състав в с. Блажиево. Преди няколко седмици евродепутатът бе гост за празника Тодоровден на кмета на селото Пламен Славов и самодейците от Народно читалище "Васил Левски – 1920". Пред дейците от бобошевското село тогава Новаков пое ангажимент да осигури средства за закупуването на нови десет чифта скарпини – автентични обувки за танци. От специализиран каталог за такива продукти самодейците сами си избраха и предпочитания модел. Най-младият евродепутат в Брюксел изпълни обещанието си и лично занесе новите обувки на дамите от състава. Най-дейният фолклорен ансамбъл в община Бобошево вече може да се похвали не само с нови носии, подарени им миналата година от народния представител Кирил Калфин, но и с нови скарпини. Пред Новаков дамите споделиха, че това е достатъчна мотивация, за да се стараят да завоюват нови места и отличия от фестивалите, в които участват.
Страница 8 от 156