Начало

“Ето още една причина, поради която ние обичаме българската суперзвезда Цветан Соколов…”

 

 

Близо една година продължава делото за шофиране в нетрезво състояние срещу кмета на село Баланово Явор Митов. Той бе заловен на 24 февруари 2014 година на връщане от село Крайници, като тогава дрегера показа уникалните 4,66 промила в издишания въздух. Тогава Митов отказа да даде кръвна проба. Днес бе поредното отлагане на делото. Поредното отлагане е след смяната на вещото лице, което трябваше да изготви експертиза на техническото средство, с което е взета пробата на Явор Митов. Причината новото вещо лице да поиска отлагане е, че експертизата все още не е готова. Тя трябва да покаже дали дрегерът е отчел реалното изпито количество алкохол. Делото ще се гледа следващия месец март. Според запознати само вариант "пробация" спасява кметския му стол, но такова решение едва ли ще бъде взето от съда, тъй като е най-лекото за подобен случай провинение. Най-вероятно до местните избори през есента присъда няма да има.

Полицията вече откри издирваната жена и трите деца. Изтощена батерия на телефона на Ненкова е била причината тя да няма връзка със своите близки. Жената и децата вече са в София. След като много медии обявиха, че МВР издирва жената и децата, граждани са ги разпознали и са известили полицията.

 Централният блокировач на Марек Юнион-Ивкони Мартин Иванов коментира пред zadupnitsa.com победата с 3:1 гейма над Арда.

Само преди 20-дни Дупнишкият районен съд изпрати за 6 месеца зад решетките мъж държал в дома си арсенал от оръжие, патрони и взривни устройства. Д.Д, който е осъждан съхранявал всичко това в къщата си в Сапарева баня. При акция на полицията на 3 юни 2014 година в жилището са открити всички боеприпаси. Сега 52-годишният  Д.Дункин се признава за виновен в това, че само 4-месеца по-късно на 30 септември 2014 г. в овощна градина, находяща е в землището на с. Сапарево, общ. Сапарева баня, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата е причинил на 47-годишен мъж от същото село, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст. Съдът отново му даде 6-месеца затвор. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Мъжът се занимава с отглеждането на говеда и е единствен в района. Сега обаче животните най-вероятно ще бъдат продадени.

много е свежарско

„Не може в 21-ви век поликлиника в европейски град да бъде със заключени тоалетни“ така започва поредния читателски сигнал получен на редакционната поща на zadupnitsa.com. В него се засяга проблем, който съществува от години. Много пациенти посещаващи лекарските кабинетите помещаващи се в сградата на бившето ДКЦ-1 в центъра на Дупница, се изправят пред деликатния проблем, къде да отидат на тоалетна. Всички сервизни помещения на етажите са заключени и се налага хората да чукат по вратите на кабинетите и да се молят за ключ. Не е ясно каква е причината да се въведе тази „добра практика“, но определено тя не е в полза на пациентите. Според наши читатели, по този начин се пести от заплати за хигиенистки. „Нека отговорни институции направят нещо по въпроса, защото това е нелепо“, завършва сигнала адресиран до нас

Изборите за Европейски парламент, които ще се проведат през месец май 2014 г., дават на гласоподавателите възможността да повлияят върху бъдещия политически курс на Европейския съюз, като изберат 751 членове на Европейския парламент, които да представляват техните интереси през следващите пет години.

Със заповед на кмета на община Дупница 20 февруари е обявен ден на траур заради загиналите в чужбина дупничани. Отменят се всички тържества и масови мероприятия, за тези които са предварително организирани се препоръчва да започнат с минута мълчание в памет на загиналите. Почитаме паметта на загиналите при катастрофа в Италия трима дупничани, 44-годишният Радослав Алексов, 40 – годишния Емил Томов и 45-годишния Максим Максимов, както и на загиналия при катастрофа в САЩ , 30-годишния Емил Гълъбов.

Футболистите на Марек загубиха второто си поредно гостуване днес и на практика изгубиха шансове за оцеляване в елита. Дупничани отстъпиха 0:1 на последния в класирането Хасково, който го бяха победили на два пъти в редовния сезон. Единственото попадение падна в 61-ата минута. След центриране и последвалото меле в наказателното поле, Трифонов бе най-съобразителен и прати топката в мрежата на Михайлов.

Противозаконно отнемане на лек автомобил “Фиат Браво” е заявено в петък в РУ Дупница. Автомобилът е бил паркиран на ул. “Отец Паисий” в града пред дома на собственика, при проведените оперативно-идирвателни мероприятия няколко часа по-късно, колата е открита на ул.”Беласица”. Работата по установяване на извършителя на противозаконното отнемане продължава РУ Дупница.

 От ръководството на Общински драмтичен театър „Невена Коканова“-Дупница имат идея да организират Фестивал на театрите в Югозападна България по повод 120-годишнината си.

Десетки граждани днес се събраха на мълчалив протест пред Байракли джамия в Самоков, информират от пресцентъра на Общината. Да подкрепи инициативата на Методи Чимев и Петър Паунов пред джамията застана и кметът на Самоков Владимир Георгиев точно в 11.30 часа, когато в Софийски апелативен съд започна гледането на делото по иска на мюсолманското вероизповедание да бъде признато за правоприемник на мюсолманското вероизповедание по време на Османската империя. Удовлетворяване на иска ще означава, че вероизповеданието ще има основание за претенции към т.нар. вакъвски имоти, които основно включват съществуващи джамии и прилежащите площи. Припомняме, че мюфтийството заведе дела срещу общините, в които има джамии, собственост на дадена община, обявени за национални паметници на културата. Едно от тези дела е за собствеността на Байракли джамия в Самоков. За момента тези дела са спрени именно защото се очаква решение на Софийски апелативен съд по иска на мюсолманското вероизповедание.
Днес пред Байракли джамия бяха поставени националното знаме и знамето на община Самоков. Във военната терминология това е символичен знак за принадлежност на дадена територия. По този начин самоковци казаха, че джамията е паметник от национално значение, собственост на община Самоков. И трябва да остане като такъв. Мълчаливото бдение продължи около половин час. 
"В скоро време ще се формулират действията на местната власт и гражданите. Този акт ни обедини и от тук нататък ще се обсъждаме съвместни действия", заключват от самоковската община.

Акт на стойност над 2000 лв. ще бъде съставен на супермаркет в Дупница, за продажба на 7 кг и 700 грама храни от животински произход с изтекъл срок на годност. Става дума за сирене и колбаси.

5 пожара  са гасили екипи на РСПБЗН през почивните дни в Кюстендилско. Щети е нанесъл пожарът в къща в село Джерман. Изгорели са дървена врата и ламперия, няма пострадали. Причина за възникването му е неправилно ползване на отоплителни уреди е установила проверката на място. Статистиката показва, че напоследък са зачестили пожарите в следствие на неправилно използване на отоплителни уреди. Най-често огън лумва в къщи, които се отопляват на твърдо гориво, а печките са доста стари.

Авария на електропровод 20 KV, остави снощи хиляди дупничани на тъмно за близо час и половина. Отпадането на електрозахранването, което стана около 21:00 часа засегна почти изцяло най-големия квартал жк“Бистрица“, част от квартал „Бишика“, улица „Бузлуджа“, ул Иван Шишман“, жк „Люляк“. Читатели на zadupnitsa.com пишат, че поне 5 или 6 пъти е имало токови удари, при опитите да бъде възстановено електроподаването, като няма данни за повредени електроуреди.

40 души в града и 25 по селата започват работа от 22 юни на територията на Община Дупница. Те са по по проект "Подкрепа за заетост" към Областна управа, информират от пресцентъра на кметството. Те ще бъдат назначени за 4 месеца на пълен работен ден срещу 380 лева заплащане. Работната ръка ще бъде осигурена от Бюрото по труда в Дупница. Дейностите, които ще извършват новоназначените е поддръжка и почистване на улиците, като тези по селата ще бъдат на разположение на кметовете и наместниците.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Депутатът от Кюстендилска област Петър Петров ще направи първа приемна с граждани на Дупница. Той влезе в парламента като водач от коалицията между "България без цензура" и "Лидер". Да споделят проблемите си, всички желаещи могат да го направят в понеделник-12 януари от 16.00  часа в конферентната зала на хотел "Универсал".

Резултатите от изготвената експертиза по образуваното досъдебно производство за тежкото пътно-транспортно произшествие с областния управител на Разград показват, че той е шофирал с 3.00 промила алкохол в кръвта служебния автомобил на областната управа, съобщиха от пресцентъра на Апелативна прокуратура-Варна. Състоянието на 45-годишния Петър Василев остава тежко. Както по-рано информира пресслужбата на Апелативна прокуратура във Варна, областният управител на Разград Петър Василев е катастрофирал тежко тази нощ в 1.15 часа. Инцидентът с 45-годишния управител, който пътувал сам със служебния автомобил от село Самуил към село Хърсово, община Исперих, е станал на равен пътен участък, последван от десен завой, пише 24 часа. Петър Василев не успял да овладее автомобила, навлязъл в гората край пътя и се блъснал в дърво. От жестокия удар дървото е паднало. Мъжът е шофирал без предпазен колан. Сигналът за произшествието е подаден от очевидец, който се е движел зад колата на областния управител. За да извадят тежко ранения Василев, служебната кола е била разрязана от повиканите на мястото на произшествието представители на „Пожарна и аварийна безопасност”. Петър Василев е настанен с множество тежки сериозни наранявания по цялото тяло в МБАЛ в Разград. Тази сутрин той е бил опериран, тъй като от удара има спукан бял дроб.снимка БЛИЦ

България и Беларус играят при 1:0 в контрола, която се провежда пред полупразните трибуни на националния стадион "Васил Левски".

 Най-верните фенове на Марек учредиха свой клуб на привържениците.