Начало
Снегът заваля снощи и продължавада вали и в момента.
Точно 5 дни издържа едно от анти-паркинг колчетата, ограничаващо навлизането на автомобили и паркирането им в детска площадка и зелените площи в ж.к. "Бистрица", забеляза zadupnitsa.com. Зад последната спирка в най-големия жилищен комплекс, през миналата седмица бяха монтирани въпросните колчета, за да ограничат свободното паркиране, което не позволяваше използването на детския кът, който предстои да бъде възстановен. Подстъпът към забраненото, но "удобно" паркиране бе ограничено, но издържа точно… 5 дни. Очевидно някой е решил, че тези заграждения трябва да бъдат унищожени и възстановено свободното паркиране в предблоковото пространство и е решил да изкърти 1-метровата преграда, за да се отвори достъп, което пък очеивдно е по-важно от възстановяването на детската площадка, която е занемарена от години.
Наставникът на Ботев (Враца) Бойко Величков сподели след загубата с 1:2 от Марек, че дупничани са заслужавали победата повече.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Почитателите на автомобилизма и високите скорости ще имат възможност да изпитат много емоции на предстоящото през април Джап Драг Дей – Дупница 2015. Надпреварата ще се проведе от 3-ти до 5-ти април на пистата до Сапарева баня, това обяви един от организаторите Иван Иванов. За всички зрители входа е свободен. Любителите на японските автомобили ще премерят сили в класовете:
Настоящият носител на Купата на България по волейбол Марек Юнион-Ивкони започва защита на титлата си на 4 февруари. Тогава ще се изиграят първите мачове от 2-ят кръг в който ще се включат и първите седем от класирането в Суперлигата. Днес във волейболната федерация бе теглен жребият за първи кръг, като мачовете са на 22 януари, а Марек ще се изправи срещу един от победителите в следните двойки:
Един от малкото в България, детски спешни кабинети ще бъде обособен в Дупница. Проектът е на Ротари клуб Дупница и ще бъде реализиран до края на есента. Това бе обявено на последната среща на ротарианците, на която бяха обсъдени и всички подробности около реализирането на проекта. Средствата събрани по време на миналогодишния Коледен бал ще бъдат предоставени за направата на този кабинет или така наречената „синя стая“. Първоначалната идея на ротарианците бе да бъде закупена линейка, която да дарят на Спешния център в града, но след това решиха да пренасочат средствата към обособяването на спешен кабинет за децата. Самият кабинет ще се намира в сградата на Спешен център. Според данни от Министерството на здравеопазването на територията на община Дупница живеят 7360 деца, като през 2014 година, екипи на Спешна помощ са обслужили 544 деца, от които 250 са настанени за лечение в болница. Общо 58 деца на територията на общината са претърпели битови и транспортни травми. Освен ремонта и самото оборудване на кабинета също ще се поеме от Ротари клуб Дупница.
Изненадващо, но досегашният Управител на МБАЛ "Св.Иван Рилски" д-р Таушански не бе утвърден за нов мандат начело на здравното заведение. Само преди минути, това се случи по време на сесията на местния парламент и хвърли в "размисли и страсти" всички, както в залата, а също и тези, които следят на живо дебатите.
Пирин ГД ще изиграе днес втората си контрола това лято. Преди два дни момчетата на старши треньора Йордан Боздански завършиха наравно 1:1 с новака в А-група Хасково, като попадението за Пирин отбеляза Кирев. Повече за този мач прочети ТУК
Няколко минути не достигнаха на Марек да запише второ поредно нулево равенство в първенството на А-футболна група. След като в миналият кръг дупничани не отстъпиха на ЦСКА на стадион Бончук, сега малко не им стигна да сторят същото и срещу Локомотив Сф в столицата. Отборът на Марек допусна първо попадение едва в 84-та минута дело на Шехуди. Крайният резултат 2:0 бе фиксиран в 90+4 минута след гол на резервата Йордан Тодоров
3-ма мъже от Дупница са задържани вчера с полицейска заповед за 24 часа за нанесен побой на техен познат.
Около 130-140 души блокираха главен път Е-79 на пл. "Демокрация" в Дупница в знак на протест срещу налагането на Александър Методиев за депутат от областта. Протестът бе насрочен за днес, тъй като следобед избраните депутати трябва да положат клетва. Блокирането се забави с 15-ина минути, тъй като трябваше да се изчака преминаването на две влакови композиции, заради които от Националната железопътна компания отказаха да дадат разрешение за затваряне.
Супер модерен и оборудван с термо камери хеликоптер на Граждански войски излетя от Сопот, за да може да търси изчезналите момчета, докато е по-студено. На хладно сензорите на хеликоптера действат по-добре, обясняват експерти. Още 50 спасители от Кюстендил, Ловеч, Велико Търново, Банско ще обхождат днес Калоферския балкан. Ще се търси най-вече в необходените и най-опасни места на Джендема. Това съобщи за БЛИЦ шефът на спасителния отряд от Сопот Цвятко Цветков.
В слънчевата сутрин на 17 май пътуващото фолклорно шоу на България – "Надиграй ме на неделното хоро" на БНТ 2 акостира и в Дупница, за да предизвика на танцов дуел фолклорни школи от града. С много настроение на мегдана пристигнаха двата отбора – танцов клуб „Абракс“ и Фолкфитнес при народно читалище „Зора 1858“, които бяха предизвикани от водещите Асен Павлов и Божидар Попчев на своеобразен дуел – разбира се, на терена на красивите фолклорни танци. Повече от час ритмите на ръченица и различни любими хора огласяха площада, а гостите на празника спонтанно се хванаха за ръце и също заиграха. Гости в програмата бяха професионалните танцьори от фолклорен ансамбъл "Актавис" с ръководител Воин Войнов и фолклорно трио „Авлига” при Народно читалище „Пейо Яворов – 1978” – град Дупница с художествен ръководител Райна Христова и музикален съпровод на акордеон от Иван Наумов. Тежката дума за оценките в надиграването отново имаха хореографът и педагог по български народни танци Антоанета Асенова, Димитър Манов – хореограф и носител на Оскар за фолклор за 2012-та година, а град Дупница бе представен от Радостина Иванова – главен специалист от отдел „Култура” към общината. По традиция празникът завърши с голямо неделно хоро на мегдана, на дружно се хванаха участници и зрители. Източник Фейсбук „Надиграй ме“
Уникален 12-метров фонтан изригна в района между Пожарната и СБА в Дупница преди малко повече от 30 минути и за секунди наводни улиците в района. Красивата гледка веднага привлече погледите на шофьори и минувачи. Оказа се, че е гръмнал водопроводът за Бобов дол, който минава в този район. Според случайни свидетели, струята от налягането се е вдигнала на повече от 15 метра в началото, след което намалила до "едва" 12-ина метра. Ниските температури веднага заскрежиха дърветата в района от пръските и направиха гледката красива.
Наш читател изпрати на редакционната ни поща кадри от пожарът в дупнишкото село Самораново. Както вече информирахме, той избухна в събота сутринта и около час бе необходим на пожарникарите, за да успеят да го потушат. Трудностите бяха свързани с труднодостъпното място, както и заради близостта до други постройки и къщи.
На 16 март ще се проведе частичен избор за кмет на село Овчарци, община Сапарева баня, предаде Агенция Фокус. Изборът е насрочен, след издаден указ от страна на държавния глава. Централната избирателна комисия е утвърдила състава на общинската избирателна комисия, която е ангажирана с провеждането на частичния избор. До 29 януари ще бъдат приемани документи за регистрация и допускане на партиите, а до 3 февруари – на коалиции от партии, за участие в местния вот. До частичния избор за кмет на село Овчарци се стига, след смъртта на Красимир Ранов в края на миналата година.
Ветерани и спонсори на Славия –Яхиново победиха настоящия тим, който тази година стана шампион на регионална група „Рила“. Изходът на двубоя бе решен след изпълнения на дузпи, след като в редовното време срещата завърши наравно 1:1. Демонстративният мач предложи много емоции, както за футболистите така и за зрителите. Сред ветераните бяха Георги Скоклев, Иван Боцев, Васил Бързашки, Данчо Милушов, Илия Механджийски, Иван Милушов, като този отбор бе подкрепен и от спонсорите на клуба Вергил Кацов и Евгени Искренов. Главен съдия бе Петър Шаламанов, който 17- години е основен спонсор и президент на отбора на Славия Яхиново. Шаламанов се представи на ниво и като съдия, въпреки че в един момент ветераните превъзхождаха, като численост на терена своите съперници. С
лед края бе даден и курбан за здраве.
Екшън достоен за холивудски сценарии се разигра днес около обяд в Дупница. На бензиностанцията на входа на жк „Бистрица“, около 50-годишен клиент заредил бензин за 130 лева, но когато трябвало да плати скочил в автомобила и решил да потегли, като не изчакал да бъде дори затворен резервоара. Изненаданият служител на бензиностанцията успял все пак да реагира на време и скочил на предната седалка. След кратка схватка в движещата се кола той успял да завърти волана и автомобила се забил в отсрещния тротоар до автобусната спирка. Шофьорът побягнал и успял да скочи в такси. Служителят от бензиностанцията подал сигнал на телефон 112. Оказало се, че автомобила „Опел „-Вектра е бил откраднат преди около 30 минути от село Джерман. Полицията бързо издирила крадеца, който бил от същото село. Пред униформените той разказал, че е видял паркирания Опел с ключове на таблото и решил да се повози. Според запознати мъжа е с психични проблеми. Малко след инцидента на бензиностанцията в жк "Бистрица" пристигнал и собственика на автомобила, за да си го прибере. Това обаче станало след като първо източили налятото в него гориво за 130 лева.
Психично болната майка от дупнишкото село Червен брег е родила живо и здраво момиченце. 35-годишната Зоя Станкова не е отишла в болница, сама е извадила бебето. След два дни обаче решила да го убие и го удушила. Трупът на детенцето е бил сложен в леген и скрит под леглото, съобщава БЛИЦ. „Момиченцето е родено в събота живо, трупчето е закарано за аутопсия в кюстендилската болница. Майката е закарана в дупнишко здравно заведение за помощ и освидетелстване. Води се досъдебно производство”, съобщиха и от полицията в Кюстендил. Репортер на БЛИЦ е успял да се свърже с жена, която живее на съседната улица на Зоя. "Това не й е първо раждане на нея. Преди време имаше и друго дете, него даде за осиновяване. Не живее с мъж, при родителите си е. Те се опитват да се грижат за нея, но не винаги успяват, защото понякога тя е и малко буйна. Не знам кой е таткото на бебето, тя се познаваше с доста мъже от селото”, разкрила Тина Стоилова по телефона.
Дупница може да се окаже без депутат в следващото 43-то Народно събрание. Това прогнозират редица политици от региона. Според Васил Иванов от ББЦ 10-ти МИР Кюстендил ще излъчи народни представители от 4-ри различни партии – ББЦ, ГЕРБ , БСП и четвъртия мандат ще бъде разпределен математически. На същото мнение са и от „Патриотичния фронт“. Единственият кандидат от Дупница с шансове Емил Гущеров – втори в листата на ГЕРБ, също се изказа пестеливо “Нека изчакаме обработката на резултатите“, заяви той. Д-р Иван Ибришимов от БСП също прогнозира, че е възможно да няма депутат от Дупница. На този етап според резултатите в парламента влизат Кирил Калфин – ГЕРБ, Мая Манолова – БСП лява България и Петър Петров – ББЦ.
Kazakov publikuvaite interviuto ot vchera na nagleca Pargov,da razberat horata kakav bokluk e toq i kak zakopa Marek a sega ne go interesuval tozi klub.
Акт на стойност над 2000 лв. ще бъде съставен на супермаркет в Дупница, за продажба на 7 кг и 700 грама храни от животински произход с изтекъл срок на годност. Става дума за сирене и колбаси.
27-годишният дупничанин Борислав Георгиев извади кръста от ледените води на река Джерман в Дупница. Повече от хиляда дупничани, сред които кметът Методи Чимев и заместникът му Крум Милев бяха дошли да видят ритуала на днешния Йордановден. Над 20 човека само българи влязоха във водата, за да извадят разпятието, което бе хвърлено от отец Георги Паликарски, който отслужи водосвет. Студената вода отказа след секунди неколцина, но най-издръжливите продължиха да го търсят и в крайна сметка Георгиев го извади. “Освен здраве и късмет, пожелавам всички българи да се обединим”, лаконичен бе младежът.
Апелативната комисия на БФС на свое заседание вчера разгледа жалбата на Марек 2010 относно наложена санкция от 10 000 лева от страна на Дисциплинарната комисия във връзка със сигнал от УЕФА за "съмнения за участие в уговорени мачове". Членовете на АК са потвърдили наказанието, като решението е окончателно и не подлежи повече на обжалване. Поради конфиденциалност на информацията повече факти от заседанието на комисията не бяха изнесени.
Една от най-големите каскади по пътищата в района на Дупница е свързан със софиянка, която при опита си да избяга от полицейска проверка, се хвърли от пътен възел Байкал и падна от 15 метра, като оцеля по чудо. Делото й бе гледано в Дупнишкия районен съд и приключи със споразумение.
Районната избирателна комисия прекрати правомощията на един от общинските съветници в Сапарева баня. Става въпрос за Марта Желязкова – Копанарска, която е от листата на ГЕРБ и няма право да е участник в секционна комисия. От жалбата на БСП в лицето на Станислав Павлов, става ясно, че тя е била секретар в една от секциите. Жалбата на БСП е разглеждана и Марта Желязкова е освободена.
Част от лекарите в Дупница също ще се присъединят към националния протест с искане за възможно по-бърза актуализация на парите за здраве. Протеста пред двете сгради на общинската болницата ще бъде около 30-минутен. Медиците символично ще изразят недоволството си от орязването на парите за болниците.
Страница 12 от 156