Начало
На 4 септември 2015 година в 10 часа в РУ – Бобов дол колеги, приятели и близки ще почетат паметта на загиналите преди 16-години пожарникари и полицаи при потушаването на пожара в склад №3 на централните взривни складове на мини Бобов дол в село Голем село. Капитан Крум Зарев(30 г.), младши лейтенант Иван Факирски(32 г.), младши лейтенант Ивайло Парасков(32 г.), младши лейтенант Ивайло Иванов(26 г.), младши лейтенант Венцислав Георгиев(27 г.), младши лейтенант Бисер Калистратов(25 г.). загинаха по време на изпълнение на служебните си задължения на 4 септември 1999 година.
Човекът, който е повалил тримата цивилни полицаи в Слънчев бряг, командировани да охраняват обществения ред в курорта, се е появил вчера в редакцията на "Флагман". Полицаите са служители от столични РУП-ове. Самоличността им се пази в тайна. "Екзекуторът" на полицаите е 27-годишен, от Дупница, казва се Георги Михайлов Иванчев. С внушителна фигура. Пристигнал, след като прочел изявлението на управителя на дискоклуб „Оксижен“ Данаил Петков. Представил се в редакцията на Флагман за работник от поддръжката на паркинга пред ресторант „Викинг“, намиращ се в близост до нощния клуб „Оксижен“, откъдето, около 6 часа сутринта на 28 август излезли тримата клиенти – във видимо нетрезво състояние, според твърденията на управителя на заведението Данаил Петков. Работодател на Георги Иванчев е бизнесменът Иван Терзийски, който имал договор за наем на паркинга, сключен със собственика на терена. Предаваме версията на Иванчев без редакторска намеса, използвали сме евфемизми за смекчаване на значението на сексуалните подмятания, последвали действия и предупредителни фрази, за да не звучим крайно цинично. „Беше към 6 часа, смяната ми изтичаше и вече се стягах да си тръгвам към квартирата, за да си стегна багажа и да се прибера в Дупница. Бях получил обаждане от майка ми, че е болна и че трябва да я видя. При мен дойде приятелката ми заедно с нейна приятелка. И двете са от Шумен и ми гостуваха. Исках да се поразходим и да се видим преди да потегля, защото не знаех кога ще се върна отново от Дупница. Преминавахме по алеята покрай „Оксижен“, когато срещнахме тримата мъже – залитаха. Не ги познавах изобщо какви са, що са. Подвикваха нещо на гаджето ми, но не им обърнах внимание, докато единият не я доближи и я бутна леко, хвана я за задните части. Притъмня ми. Сопнах му се: „Кво правиш, бе, това е гаджето ми?!“, а той отвърна:“ Тя да идва с нас, а ти си е.и майката!“. Единият беше много едър. Средният по ръст посегна към приятелката ми. Той опита да ми посегне на мене и аз тогава ударих и на тримата по един шамар – последователно. Първо съборих средния, после едрия. Накрая дребния. Нямах друг изход да изляза от положението. Беше въпрос на мъжка чест. Бяха пияни. Само с по един шамар ги съборих и си тръгнах с момичетата. Не съм се крил. Заминах за Дупница, където получих призовка да се явя в РУП-Слънчев бряг. Пристигнах днес и утре отивам на разпит. Страхувам се, че фактите ще бъдат изопачени, не съм допускал, че един от повалените е в толкова тежко състояние, в каквото вие тук твърдите, че е. Но искам да ви кажа, че веднага полицаите са издирили приятелката ми и нейната приятелка. Докато ги разпитвали, са им прилагали жесток психически тормоз да кажат, че аз съм ги предизвикал и че аз съм виновен. Много са уплашени. Унижили са ги с дълги лични обиски, претърсване на квартирата ми, търсели са оръжие. Аз не ходя въоръжен, защото дори не съм охранител, а съм поддръжката на паркинга. Очаквам да ме задържат. Разбрах, че другият управител на „Оксижен“ – Николай Иванов е бил също арестуван и разпитан.“ източник : Флагман.бг
браво на момчето
Първа победа за годината постигна отбора на Марек Сеграте. В мача от 17-ят кръг на първенството на Seconda Categoria GIRONE P. Българския тим се наложи с 1:0 при домакинството си на третия в класирането Лискате. Единственото попадение в мача падна в 70-та минута, съобщават от ръководството на Марек. Дупнишкият тим в Италия бе подкрепян от агитка от около 30-души.
Изложба-живопис, посветена на пернишкият художник Митко Панайотов, ще бъде открита в Галерия „Джамията“ в Дупница утре от 17,30 часа.
– Господин Константинов, честито! Какви емоции изпитвате след завоюването на шампионския трофей без да допуснете загуба?
"Отказах да подкрепя амбициите на Цветан Василев за премиер. Не го направих, защото той отдавна е загубил представа за времето, в което живеем .Аз със сигурност не се изживявам като властелин на държавата и с нито едно мое действие не се показвам като такъв." Така депутатът Делян Пеевски отговори през "24 часа" на проговорилия от Виена Цветан Василев. Собственикът на КТБ в първата си медийна изява обясни, че не е тандем с депутата от ДПС и заяви пред журналиста на bTV Светослав Иванов , че Делян Пеевски се изживява като властелин на държавата.
Дупница се включи към световната кампания, която има за цел да популяризира българският фолклор. Днес на пл. „Свобода", дупничани извиха голямо българско хоро, а трибагреници бяха гордо развяти. Инициативата „Дръж се земьо, българин те гази!!!" се провежда едновременно на всички континенти. Мотото е „24 май българският танц на седем континента!". Организатори са община Дупница, Дилиана Диканска, Воин Войнов, Димитър Шопов, Владко Евтимов. Инициативата бе подкрепена от всички фолклорни формации в града. По идея на организаторите на световната инициатива, мъжът който поведе хорото получава сако с българския флаг. В Дупница хорото поведе Лора Делибалтова, но след нея бе Йордан Шангалов, който получи подаръка лично от кмета на града инж. Методи Чимев.
Неизготвени икономически експертизи спънаха делото за конфискация на имуществото на Владимир Ангелов – Стъклето. Процесът е отложен за 25 май в Кюстендилския окръжен съд, тъй като вещото лице , което трябваше да изготви икономическата експертиза по делото, е поискал по -дълъг срок. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество иска конфискация на имоти и коли за 309 500 лева . Става въпрос за пет мотора “Хонда”, “Ямаха”, “Кванг Янго” и “Сузуки”, както и на 10 леки автомобила – “Ауди А8”, БВМ Х5, “Мерцедес”, “Фолксаваген Пасат”, “Опел” и един товарен автомобил “Фолксваген”. Запор има и върху два апартамента на Ангелов в Дупница, които са му били дарени от родителите му през 1991 година. Владимир Ангелов излезе предсрочно от затвора след наложеното му наказание от 4 години
Поредното си отличие завоюва дупничанинът Даниел Александров. Той ликува с титлата в класическия стил на международния турнир „Дан Колов – Никола Петров”. На финала при 80-килограмовите Александров надви Мохамед Мостафа (Египет) с 6:0. Преди това българският национал записа три победи – срещу Едуард Саркисян (Армения) с туш, швейцареца Йонас Босерт с 9:0, а на полуфинала се справи и с египтянина Мохамед Мустафа с 2:0.Турнирът се провежда в зала „Христо Ботев” в столицата.
Мениджърът на "Марек Юнион-Ивкони" Людмил Найденов също изрази своето негодувание от решението на БФВ да проведе трите срещи за определяне на шампиона на България по волейбол в столичната зала "Христо Ботев". Както е известно, в нея цяла година тренират и играят домакинските си срещи играчите на "Левски Бол". По регламент, дупничани, които завършиха на 1-о място, имаха правото да определят залата, в която да играят своите домакинства, тъй като тяхната не отговаря на изискванията и предложенията им бяха Самоков или Пловдив. От ръководството на клуба, дори са били съгласни първата и евентуално третата среща да се играят в Самоков, както им се полага като предимство при избора на зала, а втората да си бъде в зала "Христо Ботев", където домакини са "Левски Бол".
Играчите на Марек и Локомотив Пд се включиха в инициативата в помощ на Милчо Палакарски. Детето пострада при зверската катастрофа в Яхиново. На днешния мач Марек- Локомотив Пд от фен клуба на дупничани оставиха кутия, в която всеки можеше да дари пари за лечението на ученика от Гимназия „Христо Ботев“.
15-годишната Камелия от Видин, която е в неизвестност от миналия вторник, е открита в село Тлачене на 20 км от Бяла Слатина. Тя е била с приятеля си Тони. Двамата заедно са прибрани във Видин, научи БЛИЦ от близки до семейството. Момичето е отведено вкъщи от Юли Петров, лидер на движението „Аз обичам Видин“. Той успял да я издири сам за три дни. По-рано днес стана ясно, че момичето е живо и здраво, но не иска да се прибере. Тя говорила със свои приятели, на които заявила „Няма да се върна вкъщи“. Вероятно тя е чула призивите на майка си Валя Въкова, която чрез медиите и Фейсбук няколко пъти моли дъщеря си да се върне. Близки до семейството споделиха за БЛИЦ, че са много благодарни на героя. „Била е при много лоши хора“, каза вуйчото Калоян, който също се беше включил активно в търсенето.
Възрастният мъж, който днес към 14:00 часа бе блъснат от влак в района на тунела край Дупница е починал. Въпреки оказаната медицинска помощ, раните са се оказали фатални. Първоначално пострадалият бе транспортиран от екип на Спешна помощ в местна болница с тежки фрактури на главата Мъжът е с инициали Л.П, той е бивш миньор. Л.П е на възраст около 60-години и е бил заедно със съпругата си, която не е пострадала.Движението на влакове в района не е спряно.
За близо половин час от 22:30 до 23:00 Дупница, Сапарева баня и селата от региона останаха без електричество. Подстанция „Марек“ остана без захранване на основен въвод 110KV и това доведе до отпадане на напрежението за Дупница , Сапарева баня и курортно селище Паничище.
Голяма агитка се организира да подкрепи Марек Сеграте в поредния му мач в италианската SECONDA CATEGORIA. От Фейсбук страницата си отбора призова всички дупничани живеещи около Милано да присъстват на мача с Рондинела, който е в неделя от 14:30 часа в Sesto San Giovani. В предишният кръг марекчани бяха подкрепени от десетки фенове при домакинството на лидера Реал Чинисело. Виж повече ТУК
Директорът на дупнишкия театър Славчо Пеев ще замени Мариус Куркински тази вечер на дупнишка сцена. Поради здравословни проблеми на Куркински, насроченият за 19 часа в ОбДТ "Невена Коканова" моноспектакъл "Юбилей" с неговото участие се отлага. От Община Дупница заявиха, че представлението ще бъде насрочено в друг ден и час, като притежателите на пропуски за моноспектакъла трябва да ги пазят за отложената дата.Все пак любителите на театралното изкуство ще могат да се насладят днес на Славчо Пеев, Ивайло Захариев, Ивайло Калоянчев и други, които ще представят комедията "Ганьо Балкански". Култовият народен образ на Бай Ганьо ще забавлява зрителите. От пресцентъра уточниха, че входът за тазвечершния спектакъл е свободен.
Разпространението на България вече е на три морета и един океан – Адриатическия.
Футболистите на Марек ще се постараят да постигнат убедителна победа над гостуващия Дунав (Русе) утре.
Глоба от 200 до 400 лева ще отнесе от Община Дупница софийската фирма "Болакн Кънстракшън". Причината е в замърсяването на уличното платно в района на Старата автогара. В момента на това място текат изкопни и строителни дейности по изграждането на хипермаркет "Лидъл". Подаден е вчера сигнал на тел. 112 за замърсяване на уличната настилка и веднага предприета проверка от служителите от екоотдела и контролното звено към Община Дупница. На фирмата извършваща строителните деиности е съставен акт за административно нарушение, съгласно Наредбата за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на община Дупница.
Отборът на Маррек изигра днес последната си контрола от зимната подготовка. На стадиона в Крупник, дупничани срещнаха Септември Симитли, като отбоът изигра слаб мач и закономерно загуби с 1:2. Единственото попадение за Марек реализира Милен Лахчев в 87-мата минута. От ръководството на клуба заявиха, че не само резултът е разочароващ, но и представянето на футболистите. През следващата седмица, дупничани гостуват на Ботев в първи мач от пролетния дял от първенството на А група.
Дупничанинът Доброслав Радев заминава утре за участие в Европейското първенство по кик-бокс за мъже и жени, което ще се проведе в испанския град Сан Себастиян от 21-ви до 29-ти август. Доброслав Радев ще бъде заедно със своя личен треньор от СК Патриот – Дупница, Кирил Чакъров. Българската делегация е от 50-спортисти и треньори, които ще се изявяват в стиловете К1, лоукик и киклайт контакт. Националите бяха на двуседмичен лагер във Варна под ръководството на националния селекционер Йордан Дичев. Според Кирил Чакъров Доброслав Радев има шансове за медал в новата за него по-ниска категория до 57-килограма.
Проверката на лек автомобил “Опел Астра” е извършена снощи на главен път Е 79 – в близост до крайпътно бистро, край Дупница. Пакетът с наркотика е открит у 27-годишния И.Б. При направения полеви наркотест прахообразното вещество е реагирало на кокаин.Теглото му е 206 грама. Двамата мъже, 27-годишният водач А.И. и спътникът му, са задържани с полицейска заповед в ареста на РУП – Дупница. Започнато е досъдебно производство по случая в РУП – Дупница. Арестуваните са от Благоевград .
Сериозно оттегляне на подадените декларации за освобождаване от такса смет през настоящата година се наблюдава в Община Дупница, информират от пресцентъра. До края на годината се подават заявленията за освобождаване от услугата на даден имот. От Община Дупница вече започнаха проверка на подадените през миналата година декларации. Решилите да “се скътаят” от въпросната такса тарикати ще бъдат глобени съгласно Наредбата за определяне на такси и цени в 3-кратен размер на годишната такса за смет, но не по-малко от 500 лв. Повече от 30 са собствениците на имоти до момента, които са оттеглили декларациите си до сега, допълват от кметството. Подадено некоректно заявление може да бъде оттеглено до 31 декември тази година и не подлежи на санкция или проверка.
Тютюнопроизводители от Гоцеделчевския край са готови за протест. Недоволните от забавената кампания за изкупуване на тютюна и ниските изкупни цени са готови да блокират пътя за Гоце Делчев и Драма при село Господинци в петък, 10 януари.
Хора живеещи в дупнишкия квартал „Чавдар войвода“ се организират на протест този петък. Протестът е под мотото „Оправете ни улиците“. Ето какво казват организаторите: „Организираме протест!!! Уважаеми съграждани, искаме да ви уведомим, че на 21.08.2015 година от 09:00 ч. ще се съберем на площадката на Ж. К. „Чавдар Войвода” с лозунги и плакати, за да алармираме Градоначалниците ни, че вече не можем да търпим положението с улица „Велико Търново” и искаме да бъде основно реконструирана. Не можем повече да чупим детските си колички, колелата и колите си в огромните дупки останали след ремонти на водопровод или окабеляване! Искаме да се спази обещаното от общината, не частично, а основни ремонтиране! Ще се радваме всички от квартала да се включат в протеста, за да сме по-силни и да разберат Кмета и неговите представители, че не могат да ни лъжат повече! Ще сме там и ще тръгнем всички заедно по цялата улица, до общината, за да „Приканим” управляващите да си свършат работата.“
Иво Паргов: Имаме футболисти, но още не са доказали, че заслужават да играят в отбора на Марек ВИДЕО
Изпълнителният директор и наставник на Марек Иво Паргов говори пред медиите след загубата с 0:1 от Пирин (Благоевград) в контролна среща, играна в Бобошево днес.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
2 акта са съставени от "Екоотдела" към Община Дупница на собственици на домашни кучета, които не са регистрирани. Те не са го направили в упоменатия срок, информират от пресцентъра.Акцията стартира миналата седмица на територията на града, след като бе приета от Общински съвет-Дупница корегираната Наредба за кучета-компаньони. От направените проверки, са съставени 11 протокола на собственици със срок за регистрация на любимците им 5 дни. Общо от началото на проверките през миналата седмица са регистрирани нови 14 кучета. Таксата за вписване е еднократна – 5 лева и годишна в размер на 10 лева.
Страница 12 от 156