Начало
С почти 35 000 лева е завишена събираемостта на данъците за периода от 1 януари 2014 година до 30 април тази година, отчитат от администрацията на Община Дупница. 1 739 588 лева са постъпили в касата на Община Дупница, като за сравнение за същия период на миналата година, събираемостта е 1 704 781 лева.Завишаване в събираемостта се забелязва на данъка върху превозните средства, които от 432 398 лева за миналата година, сега са 502 387 лева. Скок има и на туристическия данък, който от 774 лева за 4-месечния период на миналата година, сега е 1282 лева. С близо 60 процента е скочила и сумата на "данък придобиване", който за това 4-месечие е 98 338 лева (за миналата година е 60 755 лева). Леко завишение има на патентния данък, където събираемостта е 57 985 лева, за 2013-а за същия период е 56 355 лв.
Намаляване се забелязва на данък върху недвижимите имоти, който е 235 453 лева, а за миналата – 258 635 лв, такса битови отпадъци от 882 085 лв на 834 149 лв, такса "куче" от 2454 лв на 934 лева, както и "глоби и санкции" от 11 325 на 9 060 лева.
Два влака ще бъдат спрени от 1 февруари в Кюстендилскa област. Единият се движи по линията село Раждавица – Кюстендил и е с начален час 6.32, а другият – по направлението Дупница – Благоевград с час на тръгване 16.36. Решението на БДЖ предизвика недоволство сред хората, които ползват въпросните линии.
В последната си контрола в Банско, Марек ще пробва играч от френския шампион ПСЖ. Полузащитникът Арно ще се появи с екипа на дупничани в спаринга с Черно море Варна днес от 17:30 часа. Играчът е офанзивен външен халф. Още снощи той се присъедини към лагера на отбора и вече проведе две тренировки. След срещата, отборът на Марек се прибира в Дупница и след ден почивка ще поднови заниманията си на стадиона в Сапарева баня.
Три труса с магнитут от 2.0 до 2.5 са регистрирани за последните 15 часа на около 60 км от Дупница. Според сеизмичната служба на НИГГГ при БАН, трусовете са на територията на Македония до Разловци. Района попада в Крупнишкия разлом, който е от най-активните в силно сеизмичната Северноегейска зона.
Шампионът на България Марек Юнион Ивкони продължи победния си ход във волейболната Суперлига. Момчетата на старши треньора Найден Найденов се наложиха категорично над ЦСКА с 3:0(25:18,25:22,25:18) гейма. Двубоя се игра в препълнената спортна зала на Дупница в която бе и националния селекционер Камило Плачи. Срещата бе генерална репетиция за дупничани преди двубоя в Шампионска лига срещу Пиаченца на 5 декември в Арена Самоков.
56-годишен водач на лек автомобил е бил хванат да шофира пиян в Дупница вчера, съобщават от пресцентъра на МВР.
Волейболистите на "Марек Юнион-Ивкони" отпаднаха от полуфиналите за Купата на България и приключиха с официалните мачове за тази година. Шампионите, отпаднаха след драма 3:2 гейма от Нефтохимик 2010 вчера и бургазлии продължават утре в Добрич борбата за трофея. Умората от 5-геймовите сблъсъци в шампионата си казаха думата в срещата с бургазлии, които се подсилиха с Теодор Салпаров и Бранимир Грозданов.
Изписаха от болницата в Дупница едно от оцелелите в жестоката катастрофа в Яхиново момчета , стана ясно от репортаж на bTV от селото. Според неофициална информация, то е в шок, макар че вече е под грижите на близките си. Продължават и разказите на хора от почерненото село. Отец Георги Паликарски е намерил бутилка с алкохол, изхвърчала от катастрофиралата кола. Според него, най-големият бич за хората в последните години е именно алкохола. Свидетели казват, че групата е пила почти през целия ден в дома на едно от починалото момче. „Липсата на родителски контрол е другата причина за катастрофата, повечето от тях са на гурбет в Европа и в Америка”, казва още свещенникът. Той потвърди, че ще се направи молебен на мястото на катастрофата. „Познавам всички деца, които загинаха, бяха добри, след дни щяха да са абитуриенти. Не може парите да са всичко, щом си създал дете, трябва да се грижиш за него”, каза още Паликарски. /БЛИЦ
Собственикът на Лудогорец, Кирил Домусчиев привика на спешна среща цялото ръководство на разградчани. Босът отказа да говори след нулевото равенство срещу Партизан и след това извика на разговор Стойчо Стоев, изпълнителния директор Ангел Петричев и спортния директор Методи Томанов. Както може да се очаква, Домусчиев е бесен от слабите резултати на отбора напоследък. От началото на сезона, Лудогорец победи единствено Дюделанж, а след това вече четири мача няма успех. След победата над тима от Люксембург, орлите инкасираха серия от четири срещи без успех – Дюделанж (1:1), Хасково (0:1), Черно море (0:0) и днес с Партизан (0:0). Напоследък отново се заговори, че Стойчо Стоев може да бъде уволнен. За негов заместник, упорито се спряга националният селекционер Любо Пенев, който както е известно напусна Ботев след драмите със спонсора на клуба и липсата на пари.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова инспектира вчера строителството на Лот 2 на АМ „Струма“ от Дупница до Благоевград. Тя увери, че до края на октомври ще бъде пуснато движението по отсечката. Към момента са изпълнени 73% от строителните дейностите по трасето. Създадена е организация на работа, така че и в почивните дни на терен има пълна мобилизация на хора и техника, които използват светлата част деня, за да изпълнят строителството в срок. Официалното откриване на Лот 4 на автомагистралата – от Сандански до Кулата, ще се състои началото на септември, съобщи министър Павлова. Към момента отсечката е в експлоатация, като по нея се извършват довършителни работи.
Фенове на Левски скочиха в страницата си във Facebook “Фонд Сектор Б“ срещу собственика на клуба Тодор Батков.Това стана след поредния резил на "сините", паднали за Купата на България с 0:2 от втородивизионния Монтана. Ето какво се казва в текста: 
Истинско нашествие на медии се забелязва последните дни в село Овчарци. Причина за медийния интерес е Васил Говедарски, за чието нестандартно хоби първи разказахме ние от zadupnitsa.com в материала си: УНИКАЛЕН! Вижте какво прави само с резачка за дърва мъж от Овчарци. 32-годишният дипломиран преподавател по рисуване вае невероятни скулптури от 5 месеца с помощта само на…резачка за дърва. Освен водещите телевизионни медии, интерес към него проявяват и почти всички електронни и печатни медии. "За 3 дни в Овчарци идваха и продължават да идват толкова журналисти при Васко, колкото за последните 10 години общо не са идвали в Сапарева баня. Много се гордеем с него, защото е тих, скромен, работлив и с изключителна дарба. Малцина знаят какви златни ръце имат със съпругата му Мони и какви икони върху камъни са нарисували и рисуват", коментира жител на селото. Коментира се вече идеята да бъде направен парк в селото, където да бъдат изложени скулптурите на именития им съсед, където да бъдат изложени за посещения на туристи и гости на селото.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Лекари и управители на здравни заведения в Бобов дол, тотално пренебрегнаха кмет и Общински съвет. Вчера бе насрочена извънредна сесия по проблемите на здравеопазването в миньорската община, но тя се превърна в пълен фарс, след като в залата бяха само съветници и кмет, а управителите на Медицински център1 и Хоспис, както и личните лекари в общината не се отзоваха на поканата. Интересно в случая е, че принципал и на двете медицински дружества е Общински съвет, а управителите сключват договори с кмета Кирил Станчев. В залата присъства само новоназначеният управител на център за хора с психични проблеми в с Мламолово. Всичко това предизвика и неодобрение сред местните парламентаристи, част от които след дълъг болничен бе и Валери Радлев. „Неприсъствието на хората, които отговарят за предлагани здравни услуги е необяснимо. Тези които свикаха извънредна сесия и на нея няма компетентни лица по темата здравеопазване, също да се замислят“, коментираха съветници, като допълниха“Пълна пародия и фарс“. Все пак на сесията бе разгледана една единствена точка и тя бе свързана с делегиране на пълномощия на кмета Кирил Станчев, относно внасяне на предложение до здравната комисия в парламента и до МЗ с искане за отпускане на още една линейка. В момента Спешен център Бобов дол, който е филиал на този в Кюстендил, разполага само с една линейка, която е недостатъчна за общината.
Младежкото дружество Ротаракт организира благотворителен коледен базар с цел събиране на средства за Дома за деца лишени от родителски грижи „Олга Стоянова” в Дупница. Членове на клуба, споделиха, че събраните дарения ще отидат за закупуването на компютри и телевизори за дома. На коледния базар ще бъдат представени ръчно изработени предмети, украшения и картички, направени от ученици на ОУ „Евлоги Георгиев”, ОУ „Неофит Рилски”, СОУ „Паисий Хилендарски” , ОУ „Кирил и Методий” и ОУ„Климент Охридски”.
Намериха му най после място на тоя смешник. Ивката само там къде не е спирил не са го били последнио път яко го гония по пернишките стадиони .Живи и здрави да са баща му и кака му Мая иначе не го виждам чеп за зеле не става от него .
Две фирми рекламиращи даването на кредити са санкционирани с по 100 лева от Контролното звено към Община Дупница. Причината е в рекламирането на дейността им на нерегламентирани места и особено по дърветата. При следващо нарушение те ще бъдат глобени с максимално заложената в Наредбата сума в размер на 300 лева. Предписания са издадени на фирми за ремонт на покриви за същия вид непозволена реклама, които при последващо нарушение ще отнесат глоба в размер на минимум 100 лева.
Волейболистът Тодор Вълчев, който миналата година стана шампион с "Марек Юнион-Ивкони", отново е в Дупница. Той се завърна изненадващо от Тунис, където се подвизаваше в тамошния шампион "Сфакс". Вълчев започна тренировки с отбора, но няма правото да играе, тъй като трансферният прозорец в България бе затворен преди 20-ина дни.
Яма с принесени в жертва от траките две деца е открита на разкопките на неолитното селище край село Мурсалево. Жертвоприношението е извършено преди 27 века, или през VI век пр. Хр. Проучването на основаното в VI хилядолетие преди Христа селище бе подновено в началото на април.Поради значимостта на обекта, на два пъти срокът на разкопките и проучването бяха удължавани. През него трябва да мине трасето на ЛОТ-2 от АМ "Струма", свързващ Дупница с Благоевград, съобщава Struma.bg. В момента работещите на обекта почистват откритите два малки черепа, които са натрошени. До тях има и раменна кост. Проучването на жертвената яма продължава. Около черепите са подредени няколко камъка, част от жертвения ритуал. Според доцент Бъчваров, ръководител секция "Праистория" към Националния археологически институт и музей към БАН, през миналата година са проучени 4 гроба, три от тях от края на VI хилядолетие преди Христа и един детски гроб от средата на същия период. В момента се проучват още три къснонеолитни гроба. Археологическият обект край Мурсалево е стар, първите сведения за него датират от 30-те години на XX век. Но истинските и задълбочени проучвания на селището започнаха, едва при строителството на ЛОТ-а от Дупница до Благоевград. Селището е основано от земеделци, идващи от Мала Азия и движещи се към Балканите и Европа, опитомили животните и обработвали земеделски култури. /БЛИЦ
В понеделник ще има повече яснота за състоянието на Димитър Петков. Известният с прозвището си Макето футболист, дойде в "Марек" само преди дни и вчера разплака бившите си съотборници от "Черно море" с красив гол още в 4-ата минута. Във Варна, 27-годишният футболист игра 2 години и сега заедно с вратаря Емил Михайлов имаха възможност да си го върнат на бившите си колеги, което и направиха. Петков обаче получи контузия при гола и само след 2 минути бе заменен от Марио Близнаков. В понеделник тойще премине обстоен преглед, след което ще стане ясно до кога ще бъде извън сметките на Антон Велков. За този двубой, младият наставник на дупничани не можеше да разчита на други 3-ма, за които се очаква да бъдат сред титулярите, след като се възстановят от контузии – Еньо Кръстовчев, Светльо Диков и Димитър Димитров. Отсъствието на Петков за двубоя с "Локомотив" (Пд) ще намали още повече вариациите на треньорския щаб в халфовата линия и атака, тъй като в защитния вал са ясни изпълнителите.
8 643 къса цигари без български акцизен бандерол са открили и иззели служители на РУП Дупница от софиянци в Сапарева баня.
№
Автомонтьорът Стоян Михайлов е мъжът с разбитата челюст, който лежи в болницата в Дупница след тежък побой. Той е пребит от 25-годишния дистрибутор на кафе Мирослав Василев, който го спипал да реже гумите на трите му коли в квартал „Бистрица“ в Дупница, съобщава struma.bg. Оказа се, че целият екшън се е разиграл заради неплатени дългове.Около 20 ч. в понеделник Мирослав и приятелката му чули шум пред блока. Мирослав видял, че 50-годишният Стоян Михайлов реже гумите на автомобилите му с нож. Изскочил навън и го подгонил. Настигнал го и в този момент Стоян Михайлов се опитал да се брани с нож в ръка. Това вбесило Мирослав и той го ударил няколко пъти с юмрук в лицето. Някой от живеещите в блока позвънил на тел. 112 и на място пристигнала линейка от Спешен център – Дупница и полицейски екип. При огледа полицаите установили, че Стоян Михайлов е срязал 9 гуми на трите автомобила – една „Ланчия“ и два „Фиат“-а, собственост на Мирослав Василев. Приятелката на Мирослав днес беше намерена в апартамента им и заяви пред репортер на Струма, че той е на работа и няма никакви взаимоотношения със Стоян Михайлов. Стоян Михайлов заявил пред полицаи, че ремонтирал автомобил на Мирослав и той не му се издължил. Затова прибягнал до наказателната акция да среже гумите на автомобилите му, които са паркирани пред блока, в който живее. снимка struma.bg
От РПУ-Дупница поискаха от Районен съд Дупница да постанови извършването на принудителна полицейската регистрация на двама души, привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Двамата, жена с инициали Е.Е и мъж с инициали И.К с декларация са отказали снемане на отпечатаците им, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил. Двамата са обвиняеми за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Този член е свързан с престъпления по транспорта и по-конкретно, управлението на ММС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила
Отборът на Марек 2010 ще изиграе първата си контрола това лято в четвъртък 9-ти юни. Дупничани гостуват на Струмска слава Радомир. В момента с отбора тренират 20-футболисти, като всички са местни момчета от школите на Марек 2007 и Марек 2010. Вчера за първи път юношите младша и старша възраст на двете школи проведоха съвместна тренировка на стадион Бончук. От тази година отбори, съставени от момчета от двете школи във възрастовите групи деца, юноши младша и старша ще играят в новата Зона „Запад“ в която ще се подвизават най-добрите тимове от областите София, Перник, Кюстендил и Благоевград.
Кметът на Община Дупница инж.Методи Чимев, заместникът му Крум Милев, заедно с изпълнителния директор на футболния „Марек“ Иво Паргов, гостуваха на Центъра за настаняване от семеен тип „Надежда“ днес. Общинското ръководство предостави на Центъра най-належащите лекарства и медикаменти, които са изключително необходими на 14-те деца и младежи с увреждания настанени там. Те бяха зарадвани с мартеници, плодове и други дарове от общинското ръководство. „Тези момичета и момчета са част от нас и не трябва да ги игнорираме. Дори напротив-трябва да правим всичко възможно, за да им даряваме повече усмивки. Вярвам, че и много наши съграждани ще бъдат съпричастни със съдбата им и ще помагат според възможностите си“, коментира инж.Чимев.
Двама мъже са ранени при пиянски скандал станал в местността „Янкови ливади“ край Сапарева баня. Скандалът е възникнал около 6.00 часа тази сутрин. Единият е намушкан в областта на гърдите, другият е прострелян, съобщава Struma.bg И двамата ранени са транспортирани в болница. Полицията работи по случая.
През почивните дни крадци атакуваха къщи и апартаменти в Дупница. Разбити са 3 жилища, като апашите са откраднали пари, накити и два преносими компютъра. Местопроизшествията са обслужени от дежурни полицейски групи, работата по установяване на извършителите продължава, информират от ОД на МВР Кюстендил. От полицията работят по няколко версии, като е възможно да става въпрос за планирани действия на крадците, които предварително са набелязали обектите.
Страница 9 от 156