Начало

Общо 14 988 човека са преминали през касите на Община Дупница, за да заплатят данъците за МПС, такса смет и данък-сгради през месец март. Те са се възползвали от 5-процентната отстъпка, която се ползва при плащане до края на месец април. Общата сума постъпила в касата на Общината е 557 998,14 лева. Най-малката сума, която е внесена е на 5 март – 19 541,46 лева при работа с 574 човека, а най-високата е на 11-и март – 41 673,89 лева при 770 човека.

Сривът цената на петрола предизвика огромни разлики в стойността за литър на бензиностанциите в България.

Злати Златев-Златистия е забелязан да се движи с черен джип БМВ с варненска регистрация по улиците на Дупница. Скандалният висаджия, който излежава присъда 18 г. затвор за убийството на бизнесмена Любомир Мантарков-Мантарката, е пуснат за един месец в отпуск от затвора във Варна. Всеки ден той се подписва в полицията в Дупница, пише struma.bg.Злати Златев е захвърлил патериците и се придвижва с помощта на бастун. След последната операция, извършена във варненска клиника, е отслабнал драстично.
Златистия бе преместен от затворническото общежитие в с. Самораново, община Дупница, в края на миналата година в затвора във Варна след молба, внесена от адвоката му, че подзащитният му иска да е по-близо до клиниката, където е под наблюдение след претърпените няколко операции в последните месеци.
Адвокатът на Златистия – Славчо Харалампиев, е поискал от ГДИН условно предсрочно освобождаване от затвора с мотив, че Златистия е изтърпял половината от наказанието, натрупал е трудов стаж в библиотеката на Софийски централен затвор и има добро поведение.
Злати Златев влезе в затвора през 2003 г., след като бе осъден на 18 г. затвор за убийството през 1997 г. на братовчеда на бившата му съпруга Фиданка – Любомир Мантарков-Мантарката. На 23 ноември 1997 г. Златистия завихри скандал в заведение "Бирхалето" в центъра на Дупница, което се стопанисваше от Любомир Мантарков. Той направил забележка на Злати Златев да не вдига скандал. Афектиран, Златистия отива до колата си и вади пушка. В този момент Любомир Мантарков и част от клиентите излезли пред заведението. Златистия натиснал спусъка и застрелял Мантарката.
Полицаи от участъка, който е на метри от мястото на убийството, пристигнали веднага. В екшъна Злати Златев е прострелян в крака от полицаи и е задържан. Раната на крака се инфектирала, но инфекцията е овладяна. Докато продължава следствието, Златистия е на свобода и през 2001 г. катастрофира с джип край Разлог, чупи крака си на простреляното място, като отключва некроза на крайника и е инвалидизиран.
След серия операции след влизането си в затвора Златистия явно вече е по-добре здравословно.

Обявеният за общодържавно издирване Станимир Даскалов, който е с ефективна присъда от 4-месеца дадена от Районен съд-Дупница, се подигра със силовите институции в България и разкри сам пред zadupnitsa.com къде се намира. Даскалов, който е известен с прякора си Гяволо, получи присъдата на 24.07.2015 година, но бе осъден задочно, защото не бе открит и не присъства в залата. Тогава се разбра по неофициална информация, че той се намира в Италия. Самият Станимир Дaскалов написа вчера на нашата фейсбук страница къде се намира. „ Аз съм Станимир Даскалов от Крайници и съм в Италия. Много ми е на….. за Дупнишки районен съд“ пише в част от неговия коментар. За да улесни полицията Даскалов дори се е отбелязал във фейсбук на местата, които е посетил. Това за пореден път показва, че много от хората имащи си вземане-даване със закона, не изпитват особен авторитет към него и към институциите, които трябва да го прилагат. Той е добре познат на полицията от повече от 15 години. Припомняме, че Районен съд-Дупница призна Станимир Даскалов за виновен в това, че на 08.02.2014 година около 17:30 часа, в Дупница, в игрална зала е повредил автомат марка „Премиум Ве плюс Гаминатор”, като е счупил сензорния му дисплей на стойност 642,20 лева. Станимир вече е осъждан и сега трябва да изтърпи наказанието в затвор, при първоначално строг режим. Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок пред Кюстендилски окръжен съд, ако това не стане тя ще бъде приведане в изпълнение и според юристи, тогава Димитров ще бъде търсен и в чужбина. Това е поредният осъден от дупнишко, който успява да се измъкне, поне на този етап. В началото на годината от прокуратурата заявиха, че само за 2014 година има 6-ма, които са осъдени, но все още не са открити, за да влязат в затвора. Още 5-ма с присъди от предишни години също все още се издирват. Във вторник служители на РПУ Кюстендил установиха и задържаха един от тях, 59-годишен дупничанин, който бе обявен за издирване с влязла в сила присъда на КОС. Методи Мурджов, който е родом от Кочериново се укрива от закона от 2008 година, когато получава присъда от Районен съд Дупница от 9-месеца за извършено ПТП. Преди това той е лежал 7-години в затвора. Мурджов бе закаран веднага в затвора в Бобов дол.

Помощ за пострадалите от наводнението във варненския квартал "Аспарухово" се организира във Фейсбук. Специално за целта е създадена група "Да помогнем на "Аспарухово". В нея само за няколко часа се събраха над 4500 потребители.

Още едно земетресение е било регистрирано в Гърция, в Егейско море, съобщава Националният сеизмологичен център. Това е осмият вторичен трус, като всички са с магнитут на 4.0

Нова постановка представя пред дупнишката публика Общинският драматичен театър Невена Коканова.  Премиерата  на "Аферата в хотел "Уестминстър" е  насрочена за 18 ноември. Представлението  вече бе отложено веднъж на 18 октомври поради технически проблеми. В пиесата участва, като гост актьор,  звездата от сериала „Под прикритие“  Ивайло Захариев. Негови колеги се шегуваха, че заради подготовката на постановката почти се е пренесъл в Дупница. Останалият актьорски състав е  Ивайло Калоянчев,  Славчо Пеев и целият състав на дупнишкия  театър. Новото попълнение в местната  трупа е младата актриса Мария Миради.  Режисьорът обещава на публиката два  часа разтоварващ смях с комедията на  Рей Куни. Директорът  Славчо Пеев и режисьорът Валентин  Балабанов подканиха дупничани чрез  закупените билети да подпомогнат  дейността на театъра.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Два тира се сблъскаха челно на първият десен завой след разклона за Рилски Манастир посока Благоевград. Движението по главен път Е-79 бе блокирано, като след намесата на магистрална полиция е осъществено преминаването само на леки автомобили през село Бараково. На мястото на катастрофата има нужната техника за изваждането на тежките камиони извън пътя, но затова е нужно време. Все още се изясняват причините за инцидента, при който за щастие няма пострадали хора

Казанлък ще бъде домакин на волейболните финали при юношите младша възраст. Марек Юнион-Ивкони се класира директно за този етап след като спечели зоната на която бе домакин в надпревара с Монтана, Добрич и Славия. Сред 8-те най-добри отбори в България се класираха още : ЦСКА, Левски, Пирин Разлог, Славия, Казанлък, Добрич и Виктория Волей. Надпреварата започва на 22 юни, като отборите ще бъдат разпределени в две групи. Момчетата на старши треньора Христо Райчев са с амбиция за класиране във финалната четворка.

Две дела заведени от съкратени служителки от администрацията спечели Община Дупница на последна инстанция, информираха от пресцентъра на кметството.

Отборът на Марек Юнион-Ивкони замина днес за Новосибирск, където във вторник 27 януари гостува на Локомотив в последен мач от груповата фаза на европейската волейболна Шампионска лига. Дупничани ги очаква дълъг път, след като първо летят за Истанбул, а след това имат още 4-часов полет до Новосибирск. В групата от 12 волейболисти попадна и възстановяващият се от операция на рамото Венци Трифонов. Включването му в отбора се налага след трансфера на Кадънков в Турция. Диагоналът бе картотекиран само преди 10 дни в CEV, което струваше на клуба 1300 евро, но след последния мач с Ястрежбски бе преотстъпен в турската втора лига. Трифонов ще попълни групата до задължителните 12 волейболисти. Припомняме, че Локомотив пристигна в България само с 10 играчи, но понесе глоба от 5 хиляди евро. Преди този последен кръг Локомотив си осигури 1-то място в групата, а Марек е последен без шансове за третото място

Това, което сме Ви обещали е реално и изпълнимо. Не са химери и празни приказки, присъщи на други. Това заяви на среща с избиратели в с. Слатино, община Бобошево, кандидатът за народен представител Емил Гущеров. На срещата присъстваха и кандидат-депутатите от листата на ГЕРБ Радослава Чеканска и Калин Гелев. "Не вярвайте на обещания за 1 млн. работни места, при положение, че в България има около 300 хил. безработни. Това са отчаяни обещания на новоизлюпени политици, които искат на всяка цена да са във властта. Спомнете си обещаните 250 хил. работни места от миналата година. И реално какво се случи – за една година на власт на БСП, ДПС и Атака има вече над 40 хил. безработни. Представете си, ако бяха 4 години на власт какво щеше да се случи", коментира още вторият в листата Емил Гущеров. Той допълни, че за да има работни места, по-високи заплати и пенсии, трябва да има работеща икономика, стабилна държава и доверие, което да ни гласуват европейските ни партньори. Гущеров изрази увереност, че когато дойде ГЕРБ на власт отново ще има европейски средства за България, защото "сме доказали, че можем да управляваме прозрачно".

Датата е 9 септември, а годината – 1944. В ранното утро в 6:30 часа по радиото прозвучават думите на Кимон Георгиев: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел." С тези слова 9 септември вече се превръща от обикновена дата в повратен момент от историята на страната ни. И до ден днешен обаче все още не е единодушно мнението какво точно се е случило тогава. Според едни се е състоял военен преврат, според други е избухнало народно въстание, а според трети – социалистическа революция. Истината обаче все още е обвита в мистерия.

Гьорги Гьоргиев е сред трансферните цели на Копра Елиор (Пиаченца), където капитан е Христо Златанов, избухна преди минути специализирания волейболен сайт bgvolleyball.com. Информацията е на най-популярния български волейболен журналист на Ботуша Ивайло Пампулов, който следи изкъсо италианския волейбол от 7 години и е с много сериозни контакти в тамошните клубове.

Темата за предстоящите планове на "Актавис" свързани с детско-юношеската школа на "Марек 2010" разбуниха духовете в Дупница. Десетки се включиха с коментари под материала: Радослава Ганозова: За „Актавис“ детско-юношеската школа на „Марек“ ще се превърне в основен приоритет
Като отговор на поставените от наши читатели въпроси към Актавис относно партньорството с Марек 2010, във форумът се включи и самата Радослава Ганозова-Директор "Комуникации" на "Актавис" ЕАД.

Миньори от Бобов дол започнаха протест заради неплатени заплати. Една от смените е слязла в мината, но не е започнала работа , предава Нова телевизия.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че стабилност не може да има при тази конфигурация на парламента, но трябва да се върви към правителство. „При тази ситуация предложих или избори веднага, или коалиция ГЕРБ -Реформаторите. И всички отговорни партии, ако искат да има правителство, а не избори, да подкрепят отделните теми, както пожелаят. Затова вчера поканих Патриотичния фронт, ДПС, Коалиция за България и АБВ. Или отиваме на избори, или правим такова правителство – изборът е наш". Според Борисов обаче стабилност не може да има при така разпределените партии в парламента: „Но така ни е избрал народът. Не считам. че ще бъда зависим от Реформаторския блок. Сутринта пред г-н Дол всички казаха, че – по техни думи, има близо 100% съвпадение на програмите с Реформаторите. Сиреч, с тях коалицията не ме плаши. Валери Симеонов е достоен мъж, излезе и си каза неговата програма. За съжаление, тези неща, които прочете, не отговарят на нашата евроатлантическа ориентация. И ще ни вкарат в тежък конфликт. Представете си 6-годишни деца на изпит по български език, представете си как се поставят ракетни системи срещу Гърция и Турция. Или човек си мери приказките, когато иска да е отговорен, или като имаш такава програма, тя те прави недопустим за ГЕРБ". източник :DarikNews.bg

Първата по рода си изложба, буквално пред кабинета на кмета на Община Дупница инж. Методи Чимев бе представена днес. Творбите на художникът Антон Гошев със заглавие “Зимна приказка” са окачени в коридора на Общината. Авторът им и инж. Чимев прерязаха символично лентата на изложбата. “От тук насетне, това ще бъде другата ни изложбена зала, като идеята ни е всеки месец да има такива изложби”, обяви инж. Чимев.

Известният оперен певец Диман Панчев подкрепи д-р Иван Ибришимов в битката му за кмет на Дупница. Музикантът изпрати официално писмо, с което изрази желание да се присъедини към известните лица от Инициативния комитет, издигнал кандидатурата на доктора за кандидат за градоначалник. В момента Диман Панчев живее в Бургас и пее в операта в морския град. "Познавам го от малък, бяхме съседи в "Градската градина" в Дупница. Приятели сме, въпреки че аз съм доста по-голям от него. Бях приятел и с неговия баща д-р Тодор Ибришимов, който се ползваше с голям авторитет в града. Той беше човек, който правеше впечатление. Иван е от стар дупнишки род. Много сме говорили за родния ни град, зная колко много го обича и съм убеден, че ще направи всичко по силите си за доброто на Дупница. Зная също така, че е голям професионалист в работата си. Много точен човек е. Освен това е човек на музиката. Пееше в хор "Марек" и има афинитет към културата. Решението ми да го подкрепя дойде съвсем спонтанно, когато разбрах, че е един от кандидатите за кмет на Дупница. С цялото си сърце му желая успех! А като стане кмет, ще използвам всичките си контакти, за да организираме повече музикални фестивали и културни прояви в община Дупница".

Европейската комисия изразява загриженост, че България не защитава своите граждани от последиците от лошото управление на отпадъците. Въпреки досегашните предупреждения от страна на Комисията много български депа за отпадъци все още функционират в нарушение на законодателството на ЕС в областта на отпадъците и тяхното депониране, което представлява сериозен риск за здравето на хората и за околната среда. В стремежа си да подтикне България да ускори своите действия в тази област Комисията предявява пред Съда на ЕС иск срещу България по препоръка на комисаря по околната среда Янез Поточник. Сумата се изразява в милиарди глоби, които ще трябва да плаща българския данъкоплатец.

Миналата  неделя /21.06.2015 / край Банско се проведе състезанието по планинско бягане и планинско колоездене Pirin Run, което е част от веригата FIVE MOUNTAINS 2015. Дупничанинът Цветан Иванов спечели трето място при планинско колоездене за младежите до 20-години. Първи стана Лъчезар Ангелов, а на второ място се нареди Деян Йорданов. В състезанието участва и още един дупничанин Георги Василев. Трасето  бе дълто 29 километра, катерене от Банско до хижа Вихрен, от  които 16 километра черен път с денивелация над 1200 метра. През цялото време на надпреварата валеше дъжд, придружен от силен вятър, като температурата не надмина 6-7 градуса. Част от участниците не издържаха до края, главно заради метеорологичните условия, като завършиха  40- колоездачи и около 90 състезатели по планинско бягане. Цветан Иванов е роден през 1999 година, като с колоездене се занимава от около година и половина, но не професионално, а кото любител. Самият той разкри, че по време на тренировки изминава около 150 километра на ден.