Начало
Дупница и Кюстендил ще са едни от първите градове в страната където ще започне санирането на панелните блокове, увереността за това изразиха депутатът от ГЕРБ Кирил Калфин и областният управител Виктор Янев.
Полицията продължава да издирва откраднатото вчера в Дупница луксозно BMW X5, но зесега няма и следа от возилото. Това потвърждава една от първоначалните версии, според която удара е извършен от професионалисти в бранша. Според struma.bg автомобила е собственост на братята бизнесмени Стефан и Олег Петрови. Луксозният автомобил е бил изложен за продажба в автокъщата, която се охранява със СОТ. Кражбата е установена вчера в 5 часа сутринта и веднага е сигнализирано в РУП – Дупница. Започнато е досъдебно производство срещу неизвестен извършител, а криминалистите привикват на разпит хора от контингента. Автотърговци от Дупница коментират, че луксозното BMW може би вече е преминало границата и е в Гърция, или пък е разфасовано в някой гараж за части. Главен път Е-79 е коридор за крадени автомобили от България. Дупнишки полицаи често хващат на главния път автомобили с пренабити номера.
Досъдебно производство е започнато вчера в РУ Бобов дол срещу 64-годишния С.П. от с. Големо село за извършена кражба на метални маси, скари и мрежа от параклис в селото. Криминалистите са открили част от крадените вещи.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
34-годишен мъж от дупнишкото село Крайници е счупил с брадва стъклата на лек автомобил Фолксваген Голф на свой съселянин вчера, съобщиха от пресцентъра на МВР.
При огромен интерес преминаха приемните на народния представител от ГЕРБ Кирил Калфин в общините Бобошево, Рила и Кочериново. "По време на предизборната кампания направих многобройни срещи, тук, в Рилското корито. Отново съм сред тези хора и те виждат, че не съм ги забравил. Идват дори граждани, които искат само да ни поздравят, да се видим и да поговорим за политическата ситуация и проблемите в държавата. Поставят се и казуси, които са от преди 10-15 години – проблеми, свързани със земеразделянето, с възстановяването на земеделски земи. Разбира се, което е в рамките на закона и където не са пропуснати определените срокове, ще съдействаме. Където няма възможност, не подвеждам хората и не обещавам нещо, което не мога да изпълня", коментира срещите си с гражданите Калфин. Народният представител подчерта, че ще отделя максимално от времето си, за да се среща с повече хора от областта, да изслушва техните искания и проблеми. "Този понеделник на приемните хората отново се оплакаха от тромавата общинска администрация. В тази връзка направих среща и с кмета на община Рила. Хората искат да си свършат работата по възможно най-бързия начин, за което са й прави. В тази насока ще се опитаме да направим необходимото", заяви депутатът от ГЕРБ. На приемната в град Рила присъства и организационният секретар на партията за областта Емил Гущеров.
С много музика, танци и игри премина детският празник вчера в СОУ "Св. Паисий Хилендарски" в Дупница. Всички второкласници в училишето се включиха в забавата по повод Деня на детето. Децата се забавляваха в много игри с аниматори и накрая дискотека с DJ Боби Коларов. Тържеството бе организирано съвместно с агенция "Цветя и перли".
Дупнишки полицаи са установили и задържали вчера двама притежатели на наркотични вещества.
60-годишният Лъчезар Панайотов загина, след като бе блъснат от влак в района на тунела край Дупница. Инцидетът се случи около 14:00 часа в събота. Панайтов получи тежка фрактура на главата и въпреки намесата на медиците от Спешен център, малко по-късно почина в болница. След направени експертизи от полицията обявиха, че Панайотов е пресичал жп. линията на нерегламентирано място и това е основна причина за инцидента. Все още не е ясно, дали мъжа е бил употребил и какво количество алкохол. По същото време Лъчезер Панайотов е бил със съпругата си, която по чудо остана невредима.
Дупнишки полицаи са установили извършителите на нападението и побоя над 40-годишен мъж на автобусна спирка в жк Бистрица в Дупница. Двамата мъже М.Н., 28 г., и Д.В., 25 г., са от Кюстендил. Те ще останат в полицейския арест 24 ч. Срещу тях е започнато досъдебно производство в РУ Дупница. Припомняме, че на 21 декември/неделя/ около 22.30 ч. те нападнаха 40-годишният мъж, който след побоя бе настанен в дупнишка болница със счупен нос и зъби.
Среща с омбудсмана на ЧЕЗ имаше днес кмета на Община Дупница инж. Методи Чимев. Той разговаря в своя кабинет с Радослав Димитров, информират от общинския пресцентър. "Темите ни бяха свързани основно с проблемите, които най-често имат гражданите на общината. Коментирахме варианти за съдействие в определени ситуации, когато се налагат съгласувки с Общината за по-бързото разрешаване на проблемите. Сред темите бяха и трафопостта на спортната зала, който се налага да бъде променен като разположение предвид очакваната реконструкция на спортното съоръжение. Говорихме и по проекта за социалните жилища, където ще ни трябва също пълно съдействие от ЧЕЗ", коментира Чимев.
Теодор Георгиев отпадна на 1/16 финал на световното първенство по таекуондо в Челябинск, но е в Топ 20 на света. Теодор Георгиев отстрани в първи кръг Уилям Рампеба, но след това изпусна победата срещу Исмайл Колибали, който достигна до медалите. Старши треньорът на националите и личен треньор на Теодор Георгиев Христо михалчев, заяви, че съжалява за изпуснатата победа и че Теодор найстина е имал шансове да се окичи с медал. Българският тим днес е представен от Валентин Далаклиев, който достигна до 1/8 финал
Тази година лятото определено бе дъждовно. Това създаде редица главоболия и наводнения, но пък позволи някои дървесни видове да избуят. Такова чудо на флората събра погледите на живеещите в жк. “Люляк“ в Дупница. Хората там, тъкмо се зарадваха от вчеращната новина, че Община Дупница ще рехабилитира част от улица „Максим Горки“ и днес сутринта видяха „природния“ феномен. Голяма част от тях изразиха притеснение дали това „чудо“ няма да привлече вниманието на еко организации и да попадне в защитена книга, а оттам да попречи на ремонта на улицата. Други, по-реалисти коментираха, че това е поредното оригинално обезопасяване на изкоп, останал след отстраняване на ВИК или друга авария.
Основните пътните артерии в Дупница, почистени и обработени против заледяване, но на места все пак има заледени участъци. От фирма Мередиан, отговаряща за снегопочистването в общината, за пореден път заявиха, че имат дежурни екипи и денонощно следят обстановката. Тази сутрин машини на фирмата обработваха със смес, против замръзване, главните улици на града. Сутринта температурата в Дупница бе -7,5º като утре синоптиците предвиждат живакът на термометъра да падне до -9º /- 10º.
Новият вратар на лидера в „Б” група "Марек" Емил Михайлов заяви, че не е еротичен модел, а по-скоро е като английската звезда Дейвид Бекъм. Играчът смята, че е напълно нормално за един футболист да взема участие в голи фотосесии. Той добави, че освен еротичните снимки има и няколко, на които е с дрехи. – Фотосесията съм я направил преди 6 години, когато още не съм играл никъде. Тогава участвах в една рекламна кампания за марка облекло. Когато Дейвид Бекъм се снима по бельо еротичен модел ли е? – попита вратарят. Играчът отказа да отговори на въпроса, защо след като се е снимал в реклама на дрехи, на снимките е гол. Михайлов разкри и причините да си тръгне от Черно море, където беше трети вратар. – Разтрогнах по взаимно съгласие, не съм изгонен. В БФС пише за всеки играч кой как си е тръгнал. Не е било заради ”невероятния” талант Ник Дашев, който дойде в Черно море – заяви гласеният за титуляр под рамките на вратата в Дупница.
От понеделник започва рехабилитацията на улиците на Дупница по новият договор сключен с “Нивел строй”, информират от пресцентъра на Общината. Припомняме, че брезнишката фирма спечели процедурата по избор на изпълнител, което направи и миналата година. В момента се довършват улиците, заложени в миналогодишния контракт с "Нивел строй".
Много дупничани посрещнаха Новата 2014-а година на площад „Свобода“.
Диагоналът на Марек Юнион-Ивкони Венелин Кадънков е решен да стане топ реализатор в утрешния мач срещу Нефтохимик. Кадънков се изправя срещу бившия си клуб от където бе взет през лятото под наем за една година. В Бургас волейболистът бе използван най-вече като център, а на поста диагонал бяха предпочетени други. Именно възможноста да играе като нападател дадена му в Марек бе в основата на трансфера. До момента Кадънков се справя добре в Дупница, като след мачовете от Шампионска Лига към него проявиха интерес и клубове от чужбина.
Самостоятелната изложба – живопис на художника доц. Димитър Костадинов ще бъде показана в Дупница. Експозицията в изложбена зала “ Джамията” включва 25 картини рисувани от автора през последните две години. Димитър Костадинов е самобитен художник с богата творческа биография, популярен с многото си арт изяви в страната и в чужбина. Работи в областта на карикатурата и шаржа. Димитър Костадинов е роден 1954г. в Кюстендил. Завършва НХА , специалност “ Монументална живопис”. Доцент е в катедра “ Изобразително изкуство” към ЮЗУ “ Неофит Рилски”в Благоевград. Във визитката му са включени над 40 самостоятелни изложби в страната и в чужбина. Негови картини са притежание на НХГ, ГХГ, галерии в Пловдив, Перник, Хасково, Кюстендил., частни колекции в Унгария, Македония, Гърция, Кипър, Русия, Германия, Австрия, Холандия, Франция, Швейцария, Канада, САЩ. Изложбата- живопис на Димитър Костадинов може да се види в галерия “ Джамията” от 24 февруари до 10 март.
Дупнишкият тенисист Любомир Янакиев изпраща повече от успешна година.
Видинското село Черно поле е обявено за продан в интернет. Офертата предизвика небивал интерес в нета: за денонощие обявата, публикувана в сайта bazar.bg, бе прочетена близо 3000 пъти, пише „Труд”.
В Община Дупница днес в открито заседание комисия с председател зам.кмета по социалните дейности Крум Милев отвориха ценовите оферти на участниците в поръчката за оборудване и обзавеждане на 150-те социални жилища. Те се изграждат в момента на терените на бившите казарми в Дупница. Общата сума бе от 581 138,52 лева без ДДС разделена в две обособени позиции.По втора обособена позиция – доставка и монтаж на електрически уреди на стойност 375 517.92 лв без ДДС бе допусната една оферта на „Школснаб 2001“ ЕООД – Банкя. Предложената цена от тях е 369 942 лв без ДДС. Кандидатите за тази позиция бяха две фирми.
Един от най-авторитетните спортни сайтове у нас, със запазена марка и по света – Дон Балон представи голям репортаж за успехите на спортна Дупница. В българското си електронно издание donbalon.eu, е излъчен и 10-минутен репортаж с интервюта. Пред камерата на екипа застават кметът на града Методи Чимев, футболната легенда Сашо Паргов, Янек Кючуков, двукратният световен шампион по таекуондо Евгени Тодоров и други. Заглавието: "Дупница – люлка на колективните надпревари у нас и богато спортно наследство", говори само по себе си за темата.
Русия и Украйна се договориха, че цената на газа за зимния период ще е 385 долара за 1000 куб. метра, като Украйна е готова да предплаща доставките, заяви пред журналисти руският министър на енергетиката Александър Новак. Шефът на "Газпром" Алексей Милер каза, че до 21 октомври Украйна трябва да реши въпросът с финансовото осигуряване на бъдещите зимни доставки. Руският президент Владимир Путин, говорейки пред журналисти след срещата си тази вечер в Милано с украинския президент Петро Порошенко, заяви, че Русия има да получава от Украйна минимум 5,5 милиарда долара, но е готова да преразгледа цената на газа със задна дата, като я намали със 100 долара, и в резултат дългът ще бъде 4,5 милиарда долара.
Цигари от различни марки, 150 лв. и бутилка алкохол са били откраднати вчера от магазин за хранителни стоки в Бобов дол, съобщават от пресцентъра на МВР.
3-месечен гратисен период получиха търговците на преместваемите будки, които се намират на каменния мост пред Тюрмето в Дупница. Това решиха на своята сесия днес местните парламентаристи. Избранниците приеха Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията, като по първоначалното предложение, будките трябваше да бъдат премахнати след месец. По предложение на Икономическата комисия този срок бе увеличен на 3 месеца и бе приет със 17 гласа ЗА, 5 Против и 2-ма въздържали се. "Това е излишно отлагане", лаконичен бе независимият съветник Методи Стойнев. "Искам да ви върна година и половина назад. Тогава от микрофона говорехте едно, а сега друго. Нека не забравяме какво сме говорили", припомни им градоначалникът. Припомняме, че първият вариант, който бе внесен от Община Дупница не засягаше павилионите пред Тюрмето, но тогава съветник от Лидер предложи увеличаване ВИП-зоната и те вече бяха в обхвата им. Това бе прието единодушно и това сега създаде напрежение между търговци и общинските съветници.
С така приетия текст на Наредбата, от 1-и юли ще бъдат премахнати всички преместваеми обекти на територията на т.нар. ВИП-зона, включително и тези на Лафка. Общинският съветник от Лидер инж.Владимир Владимиров пък повдигна въпросът с пешеходната зона точно в този район пред будките. "Там е само 3 метра и разминаването е трудно. А когато се касае и за майски с колички, става още по-трудно", обърна внимание Владимиров. С него се съгласи напълно и кметът на града инж.Методи Чимев. Коментарите бяха, че за нормалното придвижване от ГУМ към центъра пречат поставените огради от заведението на Каменния мост.
Нека българите си траем и ще видиме на изборите как циганите под строй водени от Мая Манолова ще определят бъдещето на Дупница
Община Дупница започна възстановяването на автобусната спирка в село Дяково. Жителите на селото в продължение на 4 години търсеха съдействие за изграждане на ново транспортно съоръжение. Най-тежко бе положението през зимния период, когато лошите метеорологични условия затрудняваха изчакването на междуградския транспорт. След заповед на кмета инж. Методи Чимев стоянката започна да се изгражда от строителния отдел и предвижда поставянето на спирка отговаряща на всички необходими условия за безопасност на гражданите.
Двама 22-годишни мъже са задържани вчера от служители на РУП Дупница, съобващат от пресцентъра на МВР.
Марек Юнион-Ивкони успя да изравни геймовете в първия финал за титлата във волейболния ни елит.
Гостуването на „Марек” в София на претендента за титлата ЦСКА ще бъде излъчено пряко следващата седмица. В първите пет кръга от първенството на А група, не бе предвиден мач на дупничани, но след като Нова Телевизия взе правата от БФС за преките излъчвания, веднага бе увеличена бройката на директните предавания. Така, на 22-и август, когато играчите на Антон Велков гостуват на Стойчо Младенов и компания, любителите на футбола ще могат да наблюдават срещата в ефира на Диема. Началото е за 20 часа. От БФС, вчера утвърдиха директните излъчвания за двубоите и от 7-ия кръг, когато „Марек” приема „Локо” Сф, но свидетели на битката ще могат да станат само тези, които посетят стадион „Бончук”.
Под веселите детски възгласи „Баба Марта“ и „Мартеница“ на сградата на Община Дупница бе поставена 13-метрова мартеница.
Дълбока дупка е зейнала на ул. "Велико Търново" в Дупница, алармира наш читател преди минути. От изсипалия се дъжд, част от паветата са пропаднали и половинметрова яма е "отворила гърло" за невнимателни шофьори. Част от този участък попада за рехабилитация през летния сезон, като успоредно с това се търси финансиране от държавата и по проекти за цялостното й възстановяване. Тя не е ремонтирана повече от 40 години.
Дупнишката галерия „Околийска къща“ бе изпълнена до краен предел от присъстващите на представянето на албума „Дупница през вековете“.
56-г. педофил, използвал услугите на двама малолетни възпитаници на Дома за деца, лишени от родителски грижи «Олга Стоянова» в Дупница, получи присъда от 2 години условно с три години изпитателен срок заради блудствени действия, извършвани от него през 2010 година. Здравко Стоянов се изправи на подсъдимата скамейка заедно с 18-годишния сводник Алекси Илиев от Кюстендил, който набирал момченца от дома, за да задоволява похотта на по- възрастния мъж. Илиев също получи присъда – година и половина условно с две години изпитателен срок.
Страница 9 от 156