Начало

183 са работните места, които са открити по различни програми и проекти през миналата година от Община Дупница. Заетите са с трудови договори за различни периоди от време, като повечето продължават и през тази година, информират от пресцентъра.
Най-много са позициите за личен асистент-60, а 33 дупничани са започнали работа в социалните услуги към "Интегра", която касае социалните жилища, които са в процес на изграждане. По програмата за "Социално включване" са наети 20 лица и предстои да се наемат още 10. 24 са ангажирани по Национална програма "Заетост и образование на хора с трайни увреждания", а 12 са започнали работа в Центъра за настаняване от семеен тип. 34 са били назначените за социални услуги към Домашен социален патронаж по проект, като с решение на ОбС-Дупница за устойчивос са гласувани продължаването на услугата с 3 работни места.
За миналата година пък повече от 300 са били заети за различен период от време по програми за временна заетост.

 На днешното заседание на Министерски съвет кабинетът прие Национална стратегия за учене през целия живот 2014-2020 година. Фокус на стратегията е предучилищното възпитание и подготовка, общото училищно образование, професионалното образование и обучение, висшето образование, продължаващото обучение за възрастни, валидирането на резултати от неформално обучение и самостоятелно учене.

Крути мерки предприеха от Община Дупница за разрешаване на проблема със свободното пускане на коне в града. От години жителите се оплакват от изскачащи внезапно на уличното платно животни или спокойно пасящи и разхождащи се в района най-вече на жк. "Бистрица". От Общината предприеха мерки за разрешаване на този проблем преди седмица, когато писменно предупредиха всички собственици, че ще следват сериозни санкции. От Общината започнаха вече и да прибират конете, като собствениците им първо ще си платят, а след това ще могат да си ги вземат обратно.

Основните пътни артерии в Сапарева баня са проходими при зимни условия, като са обработени и опесъчени Снегорините са минали сутринта, като след няколко часа отново ще са по улиците. За снегопочистването в курортната община отговаря фирма от село Ресилово, която и миналата година извърщваше  тази дейност. Фирмата  има ангажимент да почиства уличната мрежа в общината, както и асфалтираните улици в селата, а при сняг над 15 см. ще трябва да се осигури проходимост и през неасфалтираните улици. Ангажимент на фирмата също така е и четирилентовия път в Сапарева баня, пътя Сапарева баня – Паничище – Пионерска и във вътрешността на Паничище, а също и пътя до Ресиловския манастир. Опесъчаването както и миналата година се извършва от общината. Осигурени са необходимите количества сол и пясък.

Днес от 19:00 часа в ОбДТ „Невена Коканова" Дупница ще се проведе благотворителен концерт в подкрепа на кюстендилския музикант Асен Илиев, дългогодишен музикант и корепетитор на фолклорен ансамбъл "Пауталия" гр. Кюстендил, който се нуждае от спешна сърдечно-съдова операция. Благотворително, в концертът ще участват 3 дупнишки и един кюстендилски състава. Трите ансамбъла от Дупница за първи път се събират на една сцена. В подкрепа на Асен Илиев излизат – детска школа и танцов състав "Зора" и Фолк-фитнес към читалище "Зора" с ръководител Дилиана Диканска, танцов ансамбъл "Актавис" с ръководител Воин Войнов, танцов ансамбъл "Рила" с ръководител Кирил Амбарков, както и танцов ансамбъл "Пауталия" към читалище "Пауталия", гр. Кюстендил с ръководител Валентин Кенов. 5 лв. е входът за благотворителния концерт.

12 март : Близките на Николай Радев – Отверката заявиха, че искат справедливо наказание за виновните. Според тях не може по такъв начин да се отнеме човешки живот. Те допълниха, че не вярват на появили се информации, че Николай е паднал върху парче стъкло и това е довело до фаталния за живота му изход. Майката на Николай Радев се очаква да пристигне в България от Кипър, където работи. Аутопсията ще бъде извършена в Кюстендил, като там ще присъстват и двама патолози от София. Очаква се след аутопсията да се знае повече за предмета с който е убит Николай Радев. Още утре 13 март преди обяд ще бъде внесено искане в Кюстендилския окръжен съд за постоянна мярка- „задържане под стража". От прокуратурата продължават да отказват подробности за убийството, дали раната в корема е от нож или от стъкло от счупените при побоя витрини на заведението, където стана инцидента в Дупница. Очаква се съдебно- медицинската експертиза. Обвинението на прокуратурата е за убийство и съучастие в качество на съизвършители.

 

През изминалото денонощие са заявени 4 извършени кражби. След проникване чрез взлом в 2 къщи в с. Мало село е извършена кражба на одеяла, олио, селскостопански инвентар и музикална уредба, от къща в Дупница са отнети пари, от ел.табло в с. Джерман – електромер. Местопроизшествията са обслужени от дежурни полицейски групи на РУ Бобов дол и РУ Дупница. Работата по установяване на извършителите на деянията продължават двете полицейски управления.

Управителният съвет на БНБ на отчет за КТБ пред новия парламент. Обмисля се да бъде отменен срокът, в който трябва да се вземе окончателно решение за проблемната банка. Бюджетната комисия на Народното събрание заседава над пет часа. Управителният съвет и шефът на БНБ Иван Искров излязоха гневни от залата, защото депутатите от Временната бюджетна комисия ги задължиха да не отнемат лиценза на банката, а да запретнат ръкави и да я оздравяват, съобщава Нова Тв. Иван Искров беше категоричен, че Централната банка не може да напечата пари и да оздравява КТБ, а и не е нейна работа да прави това. Това би трябвало да го прави или инвеститор, или държавата, в случай че реши да налива съответните средства. Освен това стана ясно, че отмяната на срока лицензът да се отнеме на 6-и ноември всъщност остава под запор парите на онези, които са с гарантирани влогове, защото те ще трябва да изчакат промяна на закона, за да си получат гарантираните пари.  

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Националният ни отбор по футбол няма да бъде „показан” пред фенове и журналисти в София преди евроквалификацията с Азърбейджан. Двубоят е първи за нашите от пресявките за Евро 2016 във Франция и е на 9 септември от 19 часа на стадион „Баксел Арена” в Баку. Избраниците на Любослав Пенев са на лагер в Правец, но в сметките на селекционера влиза и занимание в София. То е насрочено за 18.30 часа днес на националния стадион „Васил Левски”. Тренировката обаче ще бъде закрита за фенове и журналисти. По традиция Пенев допуска странични наблюдатели много рядко до тренировките на А отбора ни. Когато това е факт, открити са само първите 15 минути. След утрешната тренировка националите се прибират в Правец, където продължава подготовката им за мача с Азърбейджан. В понеделник сутринта отбора лети за Баку с чартърен полет.

Бедствено е положението във Велико Търново – преляла е река Янтра и наводни къщи. Още през нощта около 23.00 часа нивото на реката при кв. „Чолаковци” е достигнало критичните 869 см., след което е бил залян е мостът в квартала. След като е преляла река, нивото и започнало да спада. Бедствено е положението в градовете Велико Търново, Килифарево, Дряново и в село Церова кория заради придошлата вода. В Дряново са наводнени 50 къщи, фабрики, хотел и площада в града. В село Церова кория придошлата вода в селото не е от реката, а се е стекла от Балкана. Отнесени са огромни парчета асфалт от третокласния път между Дряново и Трявна. Улиците в селото са потънали в кал, камъни и клони. Отнесени са тротоари. Около 40 са наводнените къщи в Килифарево. За нормализиране на обстановката за задействани техники и вископроходими машини. Всички къщи по поречието на реката (около 2 км) са наводнени, както и 2 индустриални предприятия, където има изключително тежки щети. Няма пострадали граждани, създадени са условия за подслон и пренощуване, но по-голяма част от хората са отседнали при свои близки и роднини. Кметът заяви, че водата вече се е оттеглила.

Дупнишки полицаи от „Група престъпления по пътищата“ задържаха 40-годишен софиянец , който е шофирал след употреба на упойващи вещества. Срещу него е започнато бързо полицейско производство в РПУ Дупница . Неадекватният шофьор е спрян за проверка на ГП Е 79 в района на с. Джерман.

Дупнишкият адвокат Йонко Гергов брои 350 лева за екип на шампиона на България и участник в Шампионска Лига – Марек Юнион-Ивкони. Тениската на либерото на отбора и националния тим Мартин Божилов, бе един от най-атрактивните артикули предложени на традиционния благотворителен търг на Ротари клуб-Дупница. Фланелката предизвика особен интерес и се продаде за една от най-високите цени, като в наддаването се включиха десетки от присъстващите, но адвокат Гергов бе категоричен в желанието си да я притежава и не се отказа до края.

За цялостен ремонт на 5 детски площадки в селата ще кандидатства Община Дупница по програма “Красива България”, която се отваря през следващата година. Това става ясно от докладна на дупнишкия кмет Методи Чимев, която ще се разглежда на сесията в петък. Детски площадки в Баланово, Крайници, Самораново, Червен брег и прилежащите пространства на забавачницата в Джерман, както и допълнитено две площадки в Дупница, от които едната спортна са включени в списъка за финансиране. Общата стойност е до 300 000 лв с ДДС, като половината ще трябва да бъдат осигурени от бюджета на кметството. Крайният срок за входиране на предложенията в Министерство на труда и социалната политика е 19 януари, става ясно още от докладната на Чимев.

Днес от 10:00 часа е насрочено заседание на Общински съвет Бобов дол. В дневният ред са залегнали 12 докладни, като основната е свързана с разглеждане на Бюджет 2015 на Общината, който е в размер на 6 146 240 лв или с близо 1 млн повече от миналата година. Разликата се дължи на държавната целева субсидия за укрепване на свлачището до село Мламолово и мост в село Бабино. Приходите от местни дейности заложени за 2015 година са 3 887 951 лева. За ремонт на улици в бюджета на община Бобов дол за тази година са предвидени 147 300 лв. Съветниците ще разгледат и „Инвестиционната програма“ в частта „Капиталови разходи“.

Миньори от Бобов дол започнаха протест заради неплатени заплати. Една от смените е слязла в мината, но не е започнала работа , предава Нова телевизия.

Над 5 милиона лева е спечелил Симеон Сакскобургготски от т.нар. царски имоти, които ползва в последните 14 години, но вече губи един след друг в съдебна битка с държавата. Огромните разходи по делата, в които са ангажирани поне 10 адвокати (7 само по процесите за горите), и високите обезщетения, които ще се наложи да изплаща на държавата, вече поставят царското семейство пред тежко финансово изпитание. До година и половина Симеон Сакскобургготски може да остане само с имението си в град Баня, Карловско, и да напусне България почти 20 години, след като беше посрещнат триумфално в София, пише "168 часа". 5-те млн. лв. печалба за фамилията са главно от добив на дървесина в Рила. Загубата от имотите обаче може да е около 20 млн. лева според данъчната оценка. Сметката все още не е окончателна, защото не са готови всички експертизи по всеки конкретен имот. Останалите приходи на Сакскобургготски от продажба на билети за "Царска Бистрица" и "Ситняково" са незначителни и дори не покриват подобренията, които е направил в имотите. В същото време в последните 24 месеца Сакскобургготски вече загуби окончателно двореца "Кричим" край Пловдив

Халфът на "Марек" Димитър Илиев сключи договор в Гърция. Дни след като напусна дупнишкия клуб, полузащитникът замина за южната ни съседка, където сключи договор до края на годината с "Аканайки". Тимът играе във втора гръцка дивизия и заема 6-ото място с реални шансове за атака на местата даващи право за промоция в елита.

Бившият вече изпълнителен директор на Марек 2010 Иво Паргов излезе днес с позиция по повод последните скандали с клуба. Паргов разпространи до медиите писмо. Ето какво се казва в него:

Юношите младша възраст на Марек 1915 ще вземат участие в турнира EVIMA CUP 2015, който ще се проведе от 11-ти до 16-ти август в Албена. В турнира тази година участват 93 отбора от 11 държави, разделени в 7-възрастови групи. Дупничани ще участват с два отбора в групата родени 1999/2000 година. За турнира заминават 35 – деца, като отборите ще бъдат водени от треньорите Цветан Видински и Анжело Кючуков. Всички юноши на Марек 1915 ще бъдат облечени и с новите екипи на клуба с новато клубно лого.

Пламен Константинов е новият селекционер на националния отбор по волейбол за мъже. Решението бе взето единодушно на заседание на Управителния съвет на БФ Волейбол, което се проведе в столичния хотел "Витоша". Константинов ще замени на поста Камило Плачи, който подаде оставка в началото на седмицата. Членовете на Управителния съвет официално приеха оставката на досегашния старши треньор Камило Плачи и избраха за негов наследник бившия капитан на България и сега треньор на Губерния Нижний Новгород. Останалите кандидати за старши-треньор на националите бяха Мартин Стоев и досегашния помощник Найден Найденов. Константинов ще поеме отбора след слабото представяне в Световната лига. Той ще трябва подготви тима за най-важното състезание през годината – световното първенство в Полша. Пламен Константинов сподели, че целта пред него сега е световното първенство в Полша, което стартира в началото на септември, а в по-дългосрочен план ще се мисли по-късно. Константинов е получил разрешение от ръководството на клубния си тим да преговаря за договор само до световното първенство, а за удължаване ще се мисли на следващ етап. Бившият посрещач няма да прави драстични промени в тима, а само да добави качество в щаба. Помощник на Пламен Константинов е и в националния отбор на България ще бъде неговият асистент в Губерния – италианецът Алесандро Пироли. Останалите италиански специалисти в щаба на Камило Плачи, както и статистикът ще останат на постовете си до Мондиал 2014. Мениджър на тима ни остава Владимир Николов.

С 36 000 лева ще бъде глобена снегопочистващата фирма “Нивел строй” от кмета на Община Дупница инж. Методи Чимев. От кметството припомнят, че брезнишката компания бе единствената явила се през миналата година на обявения конкурс по избор на фирма за тази дейност, чиято обща стойност бе 120 000 лева. В продължение на няколко дни в Община Дупница се обработваха протоколите от извършената дейност по улиците на града и селата. Заради несправяне с поетите ангажименти, днес инж.Чимев подписа уведомителното писмо до фирмата, че санкцията ще бъде в размер на 30% от извършената работа. “Договорът не е спазен коректно, след като поетите ангажименти не са изпълнени и улиците непочистени. Фирмата има внесена гаранционна вноска в размер на 3% от общата стойност, която ще им бъде удържана, а останалата сума приспадната при плащанията”, обясни инж. Чимев.

Националът на Казахстан Тимур Садыков най-сетне пристигна в България и дори тази вечер проведе тренировка с шампиона Марек Юнион-Ивкони. На волейболиста се наложи да прекара повече от 20 часа по летищата в Астана и Москва, тъй като имаше редица отменени полети. Въпреки умората от дългото пътуване Садыков се включи активно в заниманието на отбора в което освен юношите участие взеха и Станислав Величков и Боби Апостолов. Изявите на Садыков бяха следени от пом. треньора на Марек Христо Райчев, а също така и от главния мениджър Людмил Найденов. В залата бе и бившият наставник на Марек и настоящ на националния отбор на Либия Виктор Карагьозов. Тримата заявиха, че са доволни от представянето на „казаха“ в тази тренировка.