Начало

 Дупничанинът Георги Чараклиев откри благотворителна изложба в двора на Галерия „Джамията“ вчера.

Освен със спечеления първи медал за България от игрите в Баку Даниел Александров ще запомни финала и с кражбата на неговия екип. Докато дупничанинът се потеше на тепиха срещу двукратния световен шампион Селчук Чеби (Тур), някой си харесал горнището на анцуга му "Асикс" и го бе отмъкнал от съблекалнята. Освен екипа на Александров от там липсваше и официалното яке на неговия треньор Янко Шопов. Заради кражбата се наложи борецът ни да иска екип на свой съотборник за церемонията по награждаването. След получаването на медала той бе поздравен по телефона от спортния министър Красен Кралев. Източник/ standartnews.com

 Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев издаде заповед, с която се забранява къпането във всички неохраняеми водни площи – язовири, канали, малки водоеми и други водохранилища на територията на цялата община, съобщиха от пресцентъра на кметството.

 

Шофьорът на цистерната, която катастрофира на 31-ви март на входа на Дупница, 58-годишния Борис Сотиров, по чудо оцеля само с уплаха. Ето какво разказа той пред репортер на в-к „Струма“: „Пътувах от Сандански за Пещера. Трябваше от там да докарам вино в Сандански. Опитах се да завия, за да се кача на моста и да тръгна в посока Самоков, нещо изскърца отдолу на камиона. Аз навивам волана надясно, а цистерната върви направо. Най-вероятно щрангите са се счупили. Аз от 40 г. съм шофьор, досега нямам пътни инциденти. Видях си живота като на кинолента. Рекох си: "Отивам си". Имам три деца и четири внучета. Кабината се заби в земята. Бях заклещен, не можех да изляза. Раздвижих ръце и крака и се успокоих, че не съм изпочупен. Дойдоха пожарникари и ме извадиха от кабината на цистерната. Линейка ме докара в Спешен център – Дупница. Благодаря на Света Богородица, че ме спаси. Няма и драскотина по мене. Оттук нататък, докато съм жив, ще правя курбан на тази дата”, заяви през сълзи Борис Сотиров.

Цветан Соколов и Трентино срещу звездната селекция на Мачерата водена от Иван Зайцев- това е дербито на този 15-ти кръг от волейболната италианска Серия А1. Мачерата отпадна от Шампионска лига отстранена от Пиаченца и сега ще хвърли всички сили в шампионата на Италия, където е лидер с 37 точки. Актуален шампион обаче е Трентино воден от супер звездата си дупничанина Цветан Соколов. Дерби което може да гледате.

Невиждано полицейско нашествие очаква Дупница в неделя. Причината е предстоящия двубой между Марек и ЦСКА на стадион “Бончук” от поредния кръг на “А” група.. Източник от дупнишкия клуб разкри пред zadupnitsa.com, че цели 200 полицаи ще охраняват срещата, а по непотвърдена информация сумата за това “удоволствие” е 10 000 лева.

В момента Ели Василева се състезава в Южна Корея, но отборът й е на дъното в класирането и с минимални шансове да играе в плейофите. Затова се появиха информации, че може да премине в европейски клуб до края на сезона. В Имоко Волей пък се състезава друга националка – Емилия Николова. 

От днес в Oбщина Дупница се приемат заявления за финансиране на "ин витро" процедури, информират от пресцентъра на кметството. Двойките с репродуктивни проблеми ще могат да разчитат на финансова помощ от кметството на стойност до 1 500 лв. като за целта в общинския бюджет са заложени 15 000 лв. „На този етап тази сума е напълно достатъчна като се има предвид броя на кандидатстващите. Ако желаещите двойки са повече и сумата е недостатъчна, разбира се, че ще настоявам за увеличението й още за следващия бюджет. В досегашните две кампании има преходен остатък. Сумата, която отпускаме като стойност мисля, че не покрива цялата процедура, но все пак е помощ за нашите съграждани”, коментира кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев. Преди по-малко от половин година обаче, в Дупница се роди бебе, което бе заченато след ин витро само и единствено с парите в размер на 1500 лева осигурени от Община Дупница.

 

Дупничанинът Любомир Васев записа още един успех в мотокроса. Васев спечели надпреварата край Бяла в клас MX2. Това бе генерална репетиция за неделя 17-ти май, когато е състезанието край Сливен, 3-ти кръг от държавният шампионат. Припомняме, че преди две семици Любомир Васев записа феноменален успех, спечелвайки състезанието по мотокрос в Троян и сега отново е сред фаворитите в Сливен.

Вторият полуфинал от Републиканското първенство по ловна стрелба стартира, днес на стрелковия комплекс "Червенобрежки рибарници", близо до Дупница. В него си дават среща най-добрите отбори в България, които спорят за място на финала. Дупнишкият стрелкови клуб "Слави Иванов" се представи добре на първия полуфинал, проведен средата на миналия месец в Пловдив и си осигури участие на финал в дисциплината Скиид. Сега на собствен терен, дупничани ще се борят за добро класиране и в дисциплината Трап.

Държавната агенция за закрила на детето се е самосезирала за инцидента с ученичката Микаела Христова, която пострада в инцидент в дупнишкото СОУ "П.Хилендарский". Припомняме, че на 20-и май тя падна на стълбите на парокотелното помещение, като първите информации бяха за височина от 3 метра. Момичето се размина със счупена ръка и капачка. От ДАЗД се задействали след като прочели за атаката на питбул над ученичката и падането й от 3-те метра, при което поискали бързи проверки и обяснения от директора на школото и Общината.

Минути след последния съдийски сигнал на мача Марек – Добруджа жена получи контракции и водите й изтекоха на култовия сектор „Слънчев бряг“, където винаги стои агитката на дупнишкия клуб.

 

Германея Сапарева баня победи с минималното 1:0 младежите на шампиона Лудогорец, които са на лагер в Сандански. Единственото попадение в мача реализира новото попълнение в Германея Яшар в 62-та минута. Старши треньорът Борис Кръстев заяви, че е доволен от контролата, но още има много работа в тактически план. През седмицата Германея отново ще играе с дубъла на Марек, а в събота е контролата с Велбъжд Кн.

Един от разпитаните през последните няколко дни свидетели-Бойко Колчаков разказал пред разследващите, че е видял нож в ръката на д-р Николай Карастоянов, който заедно с брат си Иван и баща си стоматологът Владимир Карастоянов са обвиняеми за убийството на бившия гард на Братя Галеви – Николай Радев-Отвертката, стана ясно по време на заседанието на Софийския апелативен съд днес. По думите на адвоката на тримата – Димитър Марковски, при първоначалния разпит Колчаков е разказал камо как Карастоянови са сбутали в ъгъла Отвертката. "Три дни по-късно той се е сетил, че е видял нож, дори дължината на острието, а даже и видял, че Николай Карастоянов размахва оръжието. Нито един от очевидците не съобщава подобна хронология на събитията", коментира още Марковски.
На ехограф са констатирани малформации в жлъчния мехур и в черния дроб на Николай Карастоянов и трябва да бъде проведено изследване с томограф, което е насрочено за утре. От резултатите ще стане ясно дали той страда от рак или не.
"Сериозно е положението и с дебелото черво на Николай Карастоянов. Хемороидите, които има той са причина за кръвотечението, което има той", обясни адвокат Димитър Марковски и поиска по-лека мярка за неотклонение за обвиняемия Николай Карастоянов, за да се лекува.
Идеята за вендета срещу семейството Карастоянов идва от това, че със своите експертизи стоматологът Владимир Карастоянов е станал причина да влязат в затвора много хора на Галеви. Фактът, че Отвертката е нападнал Владимира с думи "кучко, ще те изнасиля, ще те направя проститутка" и т.н са отвели тримата обвиняеми на мястото на инцидента, разказа на свой ред и адвокат Марин Марковски.
Тримата са отишли в "Колата", за да спасят детето си, дъщерята на Николай, внучка на Владимир и племенница на Иван, добави още Марковски. На снимките не се вижда, че се размахва нож, там се вижда, че се бият. Затова считам, че първоинстанционният съд е направил грешен извод, че има обоснованото предположение за авторството на деянието, което според мен не е налице, коментира още защитникът.
Марковски изтъкна още, че Николай Карастоянов заедно със своите колеги в болницата, е направил всичко възможно да спаси Отвертката. "Николай Карастоянов е обслужвал като реаниматор АГ-отделението, реанимация и други. Парична гаранция е достатъчно интензивна мярка за обвиняемите", уточни още Марковски. От прокуратурата пък заявиха, че адвокатите правят само частичен прочит на доказателствата, които били предостатъчно, за да се направи обосновано предположение, че тримата са извършили престъплението.
"Не е вярно, че Владимира е била нападната. Между нея и Радев е имало размяна на реплики, които дори не са били на висок тон", подчерта прокурорът. Представителят на държавното обвинение разказа, че Радев не е поискал да излезе навън и дори си е качил краката на масата, с което е предизвикал агресия у тримата Карастоянови. Единият от тях – Владимир държал метален прът. В заведението е било открито и шило, с което има вероятност да е бил ранен Радев. Свидетели пък твърдят, че Иван Карастоянов е взел парче от дървения бар, с което е ударил Отвертката.
Шилото е на собственичката на заведението, уточни прокурорът и добави, че на снимките от камерата се вижда, че трима бият един, а един от обвиняемите държи нещо метално, което проблясва.
По думите на обвинителя Отвертката бил излязал пред заведението и казал "помощ, наръгаха ме Карастояновите, отивам си". Освен това по делото са приложени доказателства, че обвиняемият Николай Карастоянов е пил доста алкохол преди екшъна, а именно две големи водки и една малка.
От прокуратурата признаха, че тримата имат добри характеристични данни, не са осъждани и няма опасност да се укрият, но пък има опасност да извършат престъпление, ако бъдат пуснати на свобода.
Владимир Карастоянов поиска от съда да бъде освободен. "Дори да съм под домашен арест. Семейството ми, внучката ми и снаха ми имат нужда от мен. Нито имам желание, нито възможност да се укрия", каза Владимир. "Ние отиваме в клуб на Галеви, там ни чакат трима-четирима човека. Моля не ни взимайте толкова строга мярка. Не сме глобявани дори за незаконно паркиране в живота си", заяви Иван Карастоянов. Съдът се оттегли на съвещание преди да произнесе мярката за неотклонение на тримата.

 

 Досъдебно производство е образувано в РУП Дупница срещу неизвестен извършител на кражба от магазин за хранителни стоки в града, съобщиха от пресцентъра на МВР.

Пореден скандал е на път да избухне в Българската Православна Църква. В предаването на bTV Тази неделя епископ Игнатий, който нашумя около избора на варненски митрополит обяви, че утре ще пойска оставката на Патриарх Неофит. Епископ Игнатий допълни, че Неофит е в зависимост от пловдивския митрополит Николай, който е давал пари при патриаршеския избор. Игнатий заяви, че в историята има случаи при които е искано отстраняването на даден Патриарх.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

През последните месеци определено броя на дрогираните шофьори наближава този на пияните. Вчера в Дупница в жк“Бистрица“ бе задържан 27-годишен с инициали Н.Д, седнал да управлява след употреба на наркотични вещества. В неговият спътник 26 -годишен с инициали В.Д е намерен пакет амфетамин. Двамата са от Кюстендил. Те са пътували с автомобил „Рено“.
Видът на наркотика е установен с полеви наркотест. Теглото му е 5 грама. Мъжете са задържани с полицейска заповед за 24 часа в арест на РПУ Дупница. По случая е започнато досъдебно производство.
Преди няколко дни бе задържан 29-годишен. При извършена проверка полицаите открили в автомобила му цигарена кутия с канабис. По случая бе започнато досъдебно производство в РПУ Дупница. На 10 септември бе заловен и шофьор седнал да управлява автомобила си след употреба на наркотични вещества. Само от началото на месеца служители на „Група престъпления по пътищата“ задържаха двама водачи на главен път Е-79 управлявали колите си след употреба на упойващи вещества.

В Дупница паднало дърво е нанесло поражения на 2 паркирани автомобила в събота. Няма пострадали хора, съобщават от полицията. Инцидентът е станал в жк "Развесена върба", пред дома на известен бизнесмен от града, като един от автомобилите е негов. В Големо село екип на пожарната е отводнявал къща.

В историческата памет на България Априлската епопея стои, макар и 139 години след въстанието, избухнало на 20 април по стар стил (1 май по нов стил) в Копривщица. То е потушено с много кръв и зверства, но предизвиква за първи път света да обърне внимание на България. Априлското въстание е нашата, българската революция – морална и с оръжие, която се оказва, че е победила, независимо от потушаването на въстанието. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Писмото е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Много са причините за кървавия и трагичен край на Априлското въстание, но то е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила. Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои, които с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 139 години след тези героични събития като недостижима мечта за българите. Тази недостижима мечта върви вече през столетията, заедно с предшествениците на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро – Раковски, Левски и месец по-късно героично и самотно загиналия Христо Ботев. И тази година в Клисура и Копривщица на 1 и 2 май по традиция има тържества и възстановки на събитията от преди 139 години. В Копривщица за първи път през 2014 г. учредиха народен копривщенски събор "Единение – 1876", който си постави за цел да организира годишнината от въстанието, както и всички религиозни, исторически и туристически празници в града. Целта на учредителите бе да намерят единението на историята и настоящето, на героите на града и сегашните жители, на традиция и новаторство. Вечерта на 1 май в чест на героичното Априлско въстание ще се проведе заря в Копривщица. На 1 май от 20:30 часа президентът Росен Плевнелиев ще присъства на тържествената проверка-заря в Панагюрище по повод 139 години от избухването на Априлското въстание. Държавният глава ще приеме почетния строй на представителни части на Българската армия и ще произнесе слово. На 2 май по традиция ще се състои събор-поклонение в местността "Оборище".DarikNews.bg