Начало
Със заповед на кмета на Община Дупница е създадена комисия от общински служители, която да извърши проверка за състоянието на дворовете и спортните площадки на общинските училища и детски градини. Комисията включва еколог, представител на строителен отдел и специалист по образованието.Кметът на Дупница инж.Методи Чимев е дал срок до 04.09.2015 г. за работа на комисията с цел до започване на новата учебна година да бъдат отстранени всички нередности, застрашаващи живота и здравето на децата. На 3 септември 2015 г. от 16.00 ч. в Заседателната зала на партера на Община Дупница ще се проведе среща между директорите на училищата и детските градини и представители на КАТ, РУ на МВР и РС ПБЗН, във връзка с предстоящото начало на учебната 2015/2016 г. Ще се обсъдят въпроси, свързани с организацията на 15 септември – откриването на новата учебна година и мерките за осигуряване безопасността на движението.
Около 30-ина надзиратели протестираха символично тази сутрин пред сградата на затвора в Бобов дол. Цялата нощна смяна, техни колеги от следствения арест в Кюстендил и затворническото общежитие в Самораново застанаха пред входа на зандана и пожелаха държавата да изпълни поетите към тях ангажименти. Георги Стоянов- председател на синдикалната структура в бобовдолския затвор заяви: “Искаме държавата да спазва законите, които е приела. Нищо повече. През юни приеха един закон, а сега казват, че нямат пари”.
Днес 3 юли в Окръжен съд – Кюстендил трябваше да се гледа делото за налагане на ограничителна заповед на Владимир, Николай и Иван Карастоянови , поискана от Милена Радева, съпруга на Николай Радев, убит на 11 март в Дупница. Делото в КОС бе отложено по молба на адвокатите на сем. Карастоянови – Димитър и Марин Марковски, които поради ангажименти не се появиха в съдебната зала, съобщава Struma.bg. На следващото заседание, насрочено за 11 юли ще станат ясни по-подробно мотивите по делото . В молбата си до Окръжен съд –Кюстендил, Милена Радева е написала, че живее в малък град, където всички се познават, а тримата обвиняеми се опитват да скъсят дистанцията между тях и да проявят агресия срещу нея.Според разпоредбите на чл. 67 от Наказателно-процесуалния кодекс поисканото е така наречената мярка за процесуална принуда, забрана за доближаване на пострадалия, тъй като Милена Радева на това дело ще се яви именно като такава – пострадала, обясниха кюстендилските магистрати. Това е нова мярка, която се постановява по искане на пострадалото лице. Прокурорът прави предложение до първоинстанционния съд, който забранява на обвиняемите да доближават непосредствено пострадалия, обясниха още от Кюстендилска окръжна прокуратура. Резултатът от този казус ще стане известен веднага след заседанието на 11 юли, тъй като съдът се произнася незабавно с определение, коментираха запознати.
Служители на РУ Бобов дол са задържали 31-годишния Р.И. от с. Мало село, докато се придвижвал с откраднати вещи от къща в града. Електрожен, 3 душбатерии и месингови тръби е отнел Р.И. Той ще остане в полицейския арест 24 часа, известен е на полицията с множество противозаконни деяния, осъждан е. Работата по установяване на съпричастността му и към други извършени кражби продължава.
През изминалото денонощие екипи на РСПБЗН – Дупница, са гасили 2 пожара в МПС, причинени поради късо съединение. При единия – л.а. Форд Фиеста, паркиран на ул. “Венелин”, е унищожена акумулаторна батерия, при втория – л.а. Форд Фокус, на ул. “Самоковско шосе”, е унищожено предно стъкло, част от арматурно табло и ел.двигател за парно. Няма пострадали хора.
Мая Манолова призова служебния премиер Георги Близнашки да се сложи край на уволненията в различните ведомства. Тя обясни, че уволнения вече имало и на областно ниво, включително в Кюстендил. „Вече са сменени директорите на Областно пътно управление Кюстендил Драгомир Гочев и РДНСК Христо Васев. Ако тези уволнения на специалисти продължат, като на тяхно място се слагат кадри на ГЕРБ, ще излезем на протест", каза още Манолова при Жабокрек, цитирана от DarikNews.bg. Там представители на левицата и още около 3000 социалисти отбелязаха 70-годишнината от битката на Рило-пиринския партизански отряд срещу германски части. На събитието бяха бившият външен министър и вече водач на листата в Благоевград Кристиян Вигенин, членовете на НС на БСП Емил Костадинов и Иван Ибришимов, областният управител на Кюстендил, председатели на областните съвети на Кюстендил, Благоевград, общинските председатели от БСП Дупница и Кюстендил.
Общинският съветник от БСП Александър Анин обяви, че срещу Управителят на ВиК-Дупница Илия Илиев е подаден сигнал в Прокуратурата. "На база документите, които той ни предостави и от които е видно какво е направил, сме го дали на прокуратурата", лаконичен бе Анин. Той бе един от 3-членната комисия от съветници, които извършиха проверка на водното дружество. "Искаме прекратяване правомощията му и да бъде избран нов управител. Предлагам това да бъде Христо Васев, с който да бъде сключен договор и получава същата заплата", изстреля от микрофона Анин.
Районен съд Дупница осъди жена родена в Мизия, но живуща в село Делян. Обвинението бе представено от прокурор Ивайло Василев. „Признавам се за виновна. Желая делото да приключи със споразумение“, заяви пред съда жената с инициали К.М. На 31.07.2014 г., около 11.00 часа в село Делян, в къща нейна собственост тя е проявила жестокост към куче , като му е причинила смърт, чрез стрелба с огнестрелно оръжие ловна пушка марка „Кифсан" калибър 12. Пушката е незаконно притежавана от обвиняемата. За двете деяния жената трябва да понесе различни наказания. Три месеца затвор за убийството на куче и 3-години за притежание на незаконно оръжие. Съдът определи 3-годишна условна присъда. Освен това бе отнета в поза на държавата ловната пушка. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Отборът на Марек замина днес за Пловдив, където ще бъде на лагер преди утрешния мач от 22-ят кръг на А-група. Дупничани ще отседнат в хотел „Империал“, а днес от 16:00 часа ще проведат и тренировка на едно от помощните игрища на стадиона в кв Лаута. Поради травми от групата отпаднаха вратарят Веселин Цветковски, защитника Боби Николов и нападателя Росен Йорданов. Сред 18-те бе включен вратарят Емил Михайлов, който отново се прибра в клуба.
Янек Кючуков ще бъде част от треньорския щаб на Марек в А-група. На първото занимание днес той помагаше на старши треньора Тони Велков. Очаква се освен ангажименти към първия тим Кючуков да отговаря и за така наречения "дублиращ отбор" в който ще са включени предимно футболисти под 21 години. Треньорският щаб на Марек се допълва от Светльо Георгиев и Дани Белчев.
Утре е първата тренировка на Марек за 2014-а година.
Поредният читателски сигнал се получи на редакционната поща на zadupnitsa.com. В него дупничани сигнализират за хаос в движението на МПС в района на Градската градина и по-конкретно по еднопосочната улица „Здравец“. Причина за това е изкърпването на дупки и непоставянето на съответните знаци. Ето какво пише в част от сигнала: „ Поредният дупнишки пътен абсурд- фирмата, която изкърпва улиците в града създаде перфектни условия за множество ПТП! Без никакви указателни знаци машините й затвориха еднопосочната улица от Нафтоколонката през Градската градина! Изненаданите шофьори нарушаваха Правилника и взаимно се ругаеха, като по чудо избягваха челен сблъсък и шофираха в другата еднопосочна.“
Лидера в Б-професионална футболна група Марек привлече вниманието на TV 7. Медията която държи правата за отразяване на елитната А футболна група и турнира за Купата на България има намерение да заснеме филм за дупнишкия тим. Според запознати телевизията за първи път проявява такъв интерес към отбор, който все още е във втория ешалон. Екип на медията ще бъде на стадион Бончук още тази събота за да заснеме домакинския мач с Ботев Вр. През следващата седмица пък ще бъдат заснети още кадри от стадиона и записани интервюта с играчи и хора от ръководството на клуба.
Волейболистите на Марек Юнион-Ивкони са на победа от финал в Суперлигата по пътя си към защита на титлата си. В мач №2 от полуфиналната серия срещу Монтана дупничани измъкнаха ново 3:2 (25:27, 25:16, 27:25, 24:26, 15:10) като гост в залата в Горна Малина. Марек можеше и да спечели с 3:1, но в четвъртия гейм пропиля разлика от 3 точки след 24:21 и допусна 5 поредни точки, за да вкара нещата в тайбрек. "Първият гейм водим 24:20 и губим, в 4-ия гейм водим 2:1 гейма и 24:21 и пак губим. А накрая печелим. Щях да получа инфаркт от напрежение. Това е мазохизъм", чистосърдечно призна след мача един от феновете на дупничани. Всъщност завършеците на отделните геймове бяха за перото на Хемингуей.
Марек Юнион-Ивкони победи Славия в мач от 12-тия кръг на държавното първенство за юноши ст. в. Дупничани се наложиха категорично над гостите с 3:0 гейма (25:20, 25:17, 25:16).
2 акта са съставени от "Екоотдела" към Община Дупница на собственици на домашни кучета, които не са регистрирани. Те не са го направили в упоменатия срок, информират от пресцентъра.Акцията стартира миналата седмица на територията на града, след като бе приета от Общински съвет-Дупница корегираната Наредба за кучета-компаньони. От направените проверки, са съставени 11 протокола на собственици със срок за регистрация на любимците им 5 дни. Общо от началото на проверките през миналата седмица са регистрирани нови 14 кучета. Таксата за вписване е еднократна – 5 лева и годишна в размер на 10 лева.
Дупнишкият СК Гладиатор вече ще провежда тренировки и в София. В културния дом в Дружба 1 ще са заниманията с всички които искат да тренират таекуон-до. До края на годината тренировките ще бъдат безплатни обявиха от клуба. „Това е една стъпка напред в развитието ни“, бяха лаконични от СК Гладиатор. През уикенда 21 състезатели на клуба взеха участие в турнира „Купа София“ за деца и кадети. При децата СК Гладиатор се нареди на второ място в отборното класиране.
На тържество в заседателната зала на Община Дупница официално преди минути бе валидирана марка по случай 100-годишнината на футбола в Дупница. Моментът е още по-исторически, тъй като за първи път в историята на Кюстендилска област се валидира марка, обясни представителят на Български пощи Александър Пандурски. "На марката е изобразен отборът от 1962 година, цената на една марка е 65 стотинки, а тиражът е 11 хиляди. От този момент, тя е вече в употреба", обяви от трибуната Пандурски, след което последваха бурни аплодисменти.
Първата по рода си изложба, буквално пред кабинета на кмета на Община Дупница инж. Методи Чимев бе представена днес. Творбите на художникът Антон Гошев със заглавие “Зимна приказка” са окачени в коридора на Общината. Авторът им и инж. Чимев прерязаха символично лентата на изложбата. “От тук насетне, това ще бъде другата ни изложбена зала, като идеята ни е всеки месец да има такива изложби”, обяви инж. Чимев.
Съмненията и слуховете, които плъзнаха преди по-малко от месец, вече са факт. Факт са официално от днес. "Марек" е извън "А" група заедно с другия неудобен "Хасково". Очаквано, но и не съвсем.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Шампионът на България по волейбол Марек Юнион-Ивкони влезе в поредната си летателна епопея. При предишното си гостуване в Полша на 18 ноември в мач от Шампионска Лига дупничани изпитаха много емоции при кацането на летище Краков. Пилотът на самолета тогава изпусна отбивката за излизане от пистата и се наложи да прави обратен завой. В същото време обаче друга машина извършваше кацане. За щастие всичко се размина само с повишаване на адреналина.
Статична камера, която да следи за движението на автомобилите по главен път Е-79 в района на автокъщите в Дупница ще бъде поставена идната седмица. Това обяви на пресконференция днес зам.кмета на Община Дупница Крум Милев. “Имахме няколко теми, по които коментирахме на свое заседание Комисията по безопасност на движението. Тази отсечка е една от трите най-натоварени в България със среден поток на денонощие от над 10 хиляди автомобила. Там е усложнена пътната обстановка и затова се стига често до ПТП-та. Направихме оглед заедно с Областно пътно управление и КАТ-Кюстендил на участъка и освен монтирането на допълнителни знаци, ще се монтира и активна камера, която ще заснема тези, които нарушават законите”, обясни Милев. Тя ще бъде монтирана на отбивката за село Пиперево и ще хваща само едната посока.
Волейболната легенда на България за всички времена Димитър Златанов и съпругата му Мария, с нетърпение чакаха пристигането на сина си. Майката на Христо Златанов бе приготвила автентични български ястия, с които посрещна него и тима му – "Копра Елинор". Както е известно, италианският вицешампион излиза в четвъртък от 20 часа в "Самоков Арена" в 4-а среща от груповата фаза на Шампионска лига. Христо Златанов е една от емблемите на италианския волейбол и съвсем скоро атакува кота 9 000 точки, до които му остават още 116.
Кабинетът ще намери пари за великденски добавки за пенсионерите. Това обяви премиерът Бойко Борисов при освещаването на ремонтирана църква в село Български извор. Борисов не уточни откъде ще се вземат парите и колко точно ще плати хазната. Според него темата за конфликта в Украйна става все по-сериозна и е тревожен сигнал, когато френски президент говори за война. За скандала с евентуалното подслушване на протестиращи Борисов е разпоредил службите да му докладват писмено. Досега всички институции са отрекли пред премиера незаконно подслушване на недоволни граждани. Източник: Novanews.bg
В студиото на „На кафе” по Нова Тв се открива поредица от изненадващи предложения за брак на живо в ефир, само ден след като започна сезонът на сватбите. Водещата Гала и гостите й Нана и нейния съпруг, коментираха директното включване от Дупница, където в парк "Рила" Ивайло Бегов предложи брак на любимата си Магдалена Василева. Изненадата за Магдалена бе пълна, а екипа на предаването положи страхотни усилия конспирацията да остане в тайна, до последния момент. Идеята Ивайло да предложи брак на живо в ефира пред цяла България е подкрепена от дупнишката фотографка Росица Павлова. Под предлог, че тя ще снима фото сесия на двамата Магдалена е подмамена на любимото за двамата място: мостчето в парк Рила. Екипът на Нова Тв пък е дегизиран, като влюбена двойка, която се разхожда в парка с бебето си. Вместо бебе обаче в количката е скрит пръстена, който Ивайло извади от шоколадово яйце и коленичейки го предложи на своята любима. Магдалена бе изненадана, но каза „Да“. Двамата живеят заедно и имат бебе.
На пресконференция днес лидера на партия Атака Волен Сидеров представи своята версия за скандала на летище Варна." Когато защитавам българското достойнство това е хулиганство" заяви Сидеров и допълни " Външно министерсво, не реагира когато обиждат българи". Според лидера на Атака служителката на френското посолство Стефани Дюмартие го е напсувала след скандала за партиината му значка. Във връзка с искането на имунитета му той каза " Имунитета никога не е бил проблем" в близките дни ще стане ясно дали той самият ще си го предаде. Според Сидеров скандала е активно мероприятие, но няма как да го докаже." Не съм удрял полицая Колев ", категоричен бе Волен Сидеров.
Ако в мъжкия футбол сме свикнали да ставаме свидетели на съдийски безумия и грешки умишлени или не, то днес на един от централните терени в Гьотеборг, децата на "Марек" разбраха какво е да те "заколи съдия". В третата среща от 49-а група на "Готия къп", което е реално световно клубно първенство за деца, местен рефер удари ужасна тесла на дупничани за сметка на шведския "Нортсвилс", с което буквално разплака играчите след последния съдийски сигнал. Двубоят бе много важен и за двата тима, защото победителят продължаваше на 1/32-финал, тъй като имаха по равен брой точки – 3. Нашите отстъпиха 0:1 и с това заеха 3-ото място в групата след една победа и две загуби.
С Димитър Бербатов си говорим за футбол… Неизбежно минаваме към темата за Стилиян и Мартин. За двамата Петрови, вечна част от “семейството” на Бербатов. Докато попитам Митко дали в лицето на Стенли вижда бъдещето на българския футбол, дали заедно с Марто – така наречените “трите коня”, след време няма да се хванат да теглят “каляската”, но с позиции извън терена, изведнъж Митко замлъква… Търси нещо… “Всъщност всичко, което имам да казвам за тях, съм го написал тук…”
Страница 14 от 156