Начало

Източник: Standartnews.com

Георги Сърмов и Наджиб Амари ще пропуснат гостуването на Марек в Дупница. Полузащитниците имат мускулни травми, които ще изискват известно време за възстановяване. Прегледите показват, че двамата ще се нуждаят от две-три седмици възстановяване. Добрата новина за треньорското ръководство е, че има пауза след мача с Марек и в този период Амари и Сърмов може да бъдат вдигнати за следващите срещи на „сините“. Георги Сърмов се контузи през първото полувреме на мача с Лудогорец, а в края на срещата от строя излезе Наджиб Амари, който влезе след травмата на своя колега. Другият играч, който е с контузия в Левски, е Борислав Цонев. Младокът се възстановява от операция на коляното.

Полицията продължава да издирва откраднатото вчера в Дупница луксозно BMW X5, но зесега няма и следа от возилото. Това потвърждава една от първоначалните версии, според която удара е извършен от професионалисти в бранша. Според struma.bg автомобила е собственост на братята бизнесмени Стефан и Олег Петрови.  Луксозният автомобил е бил изложен за продажба в автокъщата, която се охранява със СОТ. Кражбата е установена вчера в 5 часа сутринта и веднага е сигнализирано в РУП – Дупница. Започнато е досъдебно производство срещу неизвестен извършител, а криминалистите привикват на разпит хора от контингента. Автотърговци от Дупница коментират, че луксозното BMW може би вече е преминало границата и е в Гърция, или пък е разфасовано в някой гараж за части. Главен път Е-79 е коридор за крадени автомобили от България. Дупнишки полицаи често хващат на главния път автомобили с пренабити номера.

Няма да се затварят лавките в ОУ “Климент Охридски” и ОУ “Христо Ботев” в село Самораново, информираха от общинския пресцентър. Това стана ясно след срещата на Управителя на “Ученическо хранене” Диана Борисова, съвместно с директорите на учебни заведения и кмета на Община Дупница инж. Методи Чимев, която се проведе в края на миналата седмица. “Категорично го заявих тогава, заявявам и сега. Няма да се закриват тези лавки. Освен икономически в случая има и социален ефект. Няма да лишаваме децата от тази услуга”, категоричен е Чимев.

Ценовите оферти на поръчка "Рехабилитация и текущ ремонт на уличната мрежа в гр. Дупница през 2014 г." бяха отворени днес в открита процедура и в присъствие на фирмите-участници от комисия с председател зам.кмета Крум Милев. Прогнозната стойност за поръчката бе 250 000 лева без ДДС. Допуснати бяха 4-те фирми подали документи, а критерият бе най-ниска цена.
С най-добра оферта се оказаха от "Нивел строй" ЕООД-Брезник, които предложиха 212 030,22 лв без ДДС за поръчката, която обхваща десетки улици, а общата площ на рехабилитацията е около 10 500 кв.м. Другите участници дадоха следните оферти: "Автомагистрали Хемус" АД – 243 268,10 лв, "ДЛВ" ЕООД-Перник-244 210,64 лв и Сдружение "ТРП Актив"-София с 239 481,56 лв.

Първа тренировка в Сливница ще направят утре волейболистите на Марек Юнион-Ивкони. Родните шампиони, които са неизменни хегемони в родното първенство последните 4 години ще тренират в градчето, докато бъде напълно готова ремонтиращата се в Дупница спортна зала. Подготовка ще започнат всички играчи, които са собственост на тима, както и завърналите се от чужбина Тодор Вълчев и Георги Елчинов. "Не планираме изненади в състава за новия сезон. Имаме достатъчно момчета, а и от школата постоянно излизат, така че път даваме на тях", лаконичен бе мениджърът на тима Людмил Найденов. "Ще видиме с какъв състав ще разполагаме за шампионата, тъй като оферти изскачат постоянно", допълни той.

 

Съдийската комисия продължава с наложилата се напоследък практика да определя съдиите на възловите двубои чрез жребий. За важния мач от Първата шестица в 28-ия кръг на „А“ група между Литекс и Локомотив Сф са номинирани двама рефери, един от които ще бъде избран за главен след жребия 2 часа преди срещата. Вариантите са Станислав Тодоров и Георги Йорданов. Помощник съдия в този мач ще бъде дупничанинът Георги Караколев. Локо Сф са 2-ри с 50 точки, а Литекс имат 47 и са трети. Двубоят Марек – Черно море в събота от 17:30 часа ще бъде ръководен от Георги Димитров

Общинският съветник от БСП Георги Пехливански поиска официално от Ивайло Константинов да се извини публично от ефира на ТВ Запад за твърдението, че е е участвал в среща с други общински съветници от БСП и ОДБ, на която са уеднаквявали позицията си за тегленето на облигационния заем. Часове по-рано на пресконференция, Константинов изнесе на светло информация за тайна среща на част от съветниците от различни партии ден преди сесията, на която се разисква темата за 3-те милиона евро заем, и на която е присъствал и Пехливански. "Не искам да търся другия вариант, за да получа това извинение, затова очаквам да го направите накрая. Пехливански не участва в такива срещи", обърна се по телефона на живо в предаването "На фокус" колоритния "червен" съветник. "Уважавам г-н Пехливански като стойностен човек. Информацията е абсолютно вярна и мога да я докажа. Затова ще посъветвам г-н Пехливански да потърси другия вариант", отговори му бившия вече ОбС председател.

Лудогорец е на 1/18-финал в Лига Европа! Велико! Невероятно! Българският футбол е жив! Вижте само какво става. 37 хиляди българи бурно аплодираха "орлите" и дълго време след мача останаха на трибуните, за да засвидетелстват уважението си към българския шампион. Лудогорец изхвърли италианското  страшилище Лацио от надпреварата след драматично равенство 3:3 на стадион "Васил Левски". С общ резултат 4:3 разградчани продължават напред и чакат следващото си предизвикателство. Въпреки тежкото начало на мача, възпитаниците на Стойчо Стоев показаха невероятно мъжество, дух и характер и с помощта на феновете, които не спряха да подкрепят Евробоеца успяха да изравнят резултата, независимо че губеха с 0:2. Мачът стартира доста лошо за "орлите", които допуснаха гол още в самотго начало. Първото попадение вкара Кейта Балде в първата минута след грешка на Владислав Стоянов, който не успя да изрита напред топката. Футболистът на италианския отбор се възползва по най-добрия начин и след мощен пробив успя да се разпише. Домакините сравнително бързо успяха да се съвземат от първоначалния шок. В 10-ата минута Роман Безяк отправи топовен шут, който премина встрани от вратата. В 14-ата минута Марселиньо пропусна златен шанс да изравни, пропускайки сам срещу вратаря. Бразилецът пробва да прехвърли Маркети, но опитът му се оказа неуспешен. Четири минути по-късно техничният полузащитник отново пробва късмета си, но и този път не сполучи, като силният му изстрел профуча на сантиметри от левия стълб. Втората част отново започна с попадение във вратата на българите. В 54-ата минута Переа отбеляза втори гол. След бърза контраатака футболисът на гостите бе изведен от Онази сам срещу стража Стоянов и не сбърка за 0:2. В 65-ата минута само късметът попречи на Лудогорец да се върне в мача. Безяк напредна с топката в крака и стреля, но кълбото срещна страничната греда. Две минути по-късно словенецът взриви трибуните с дежурното си попадение в Европа. Нападателят на "орлите" се разписа с удар по диагонала. В 78-ата минута Христо Златински изравни след удар отдалеч, като попадението падна с помощта на стража на Лацио, който не се намеси по най-добрия начин. В 82-ата минута Мирослав Клозе вкара за 2:3 след добавка. В 88-ата минута се случи истинско чудо и Лудогорец отново успя да изравни. Безяк отклони с глава топката към Жуниор Кишада, който вкара и прати своя отбор на 1/8-финал.

Във връзка с разследването на тежко криминално престъпление столичната полиция търси съдействие от гражданите, които имат информация за дете и жена, чиито снимки са публикувани на сайта на полицията. Хората, които са ги срещали заедно или по отделно, контактували са с тях могат да сигнализират на тел. 112, 02/9820516, 02/9820331 или в най – близкото районно управление. Анонимността им е гарантирана.

 Марек Юнион-Ивкони продължава да гази всичко наред в България по повече от категоричен начин.

Българо-немският консорциум “Байовъркс-М” бе избран за изпълнител на обществената поръчка с предмет: “Реконструкция, модернизация и разширения на ГПСОВ – гр. Дупница и доизграждане на канализационна мрежа”.

Президентът на “Марек Юнион-Ивкони” Ивайло Константинов призова ръководството на волейболната федерация да покаже документите, с които е позволило на “Левски Бол” да ползва зала „Христо Ботев” през сезона. Причината за това е зараждащият се все по-сериозен скандал около финала между шампионите и сините в Суперлигата. По наредба сблъсъците за титлата трябва да се проведат в столичното съоръжение. Дупничани обаче са категорични, че преди старта на сезона никой не е знаел, че “Левски Бол” ще играе и тренира именно в тази зала, което при така създалата се ситуация носи огромно предимство на носителите на Купата на България. „Това е идиотизъм. Преди началото на сезона комисия към НВЛ взима решение, че финалът трябва да се играе в „Христо Ботев”. По това време обаче никой не знае, че там ще тренира и играе “Левски Бол”. Логично е, когато се определя такава зала, да бъде в град, където няма такъв спорт, за да се изключи домакинското предимство. Идват много въпроси – след като тази зала е на федерацията, какво прави “Левски Бол” там? Има ли наеми, какво е платено? Защото догодина и ние можем да поискаме да играем там и не знам как ще се разберем. И ще го поискаме, защото започваме да строим нова зала в Дупница. Да се установи тази зала, ако е на федерацията, какъв наем е плащал “Левски Бол”, категоричен бе Константинов пред „Тема Спорт”.

Футболистите на "Марек" ще защитават честта на изпълнителния директор на клуба Иво Паргов, в двубоя им срещу "Черно море". "Помолил съм ги да играят този мач за мен, ако ме уважават и преди "Левски" успях да ги мотивирам и съм убеден, че момчетата ще се хвърлят на 200%", каза пред Дарик- Кюстендил Паргов. Той призна за финансови проблеми в клуба, които могат да доведат до напускане на играчи.
"Нашият отбор изнемогва финансово. Ние не можем да си позволим дори футболисти от среден клас. С голяма част от тези момчета играем още от "В" група. Не подценявам момчетата, но тoва са им възможностите и няма какво да им се сърдим. Точките, които сме взели до момента дори са ни в повече. Организационно сме под "Хасково". Но, все още не сме хвърлили бялата кърпа и продължаваме да се борим. Дали няма да завършим само с футболисти от Дупница? Знам, че повечето футболисти не са тук от любов към "Марек", а защото сме били коректни и точни до момента и сме плащали навреме. От момента, в който забавим заплати или да не дадем премии, естествено е, че всеки ще започне да се спасява", коментира Иво Паргов. На въпрос – това ли очаквате?, той отговори- абсолютно.
Футболистът Стамен Казълов, който няма и 1 минута за първия отбор, разтрогна едностранно договора си с "Марек" и сега трябва да му се изплатят 3 заплати.
"Просто, трябва да се съобразим с реалностите!", призова Иво Паргов. Той работи по проект за детско- юношеската школа на клуба. "Много футболни центрове ще ни завиждат и родителите на децата от Дупница ще останат доволни", заключи изп. директор на "Марек".

Екипи на РСПБЗН потушиха пожара на сметището в Дупница. Той е причинен поради самозапалване. Пожарникарите са били извикани от служители на фирмата, която стопанисва обекта.Преди това работниците са изсипали над 100 кубика пръст в дерето.

Около 130-140 души блокираха главен път Е-79 на пл. "Демокрация" в Дупница в знак на протест срещу налагането на Александър Методиев за депутат от областта. Протестът бе насрочен за днес, тъй като следобед избраните депутати трябва да положат клетва. Блокирането се забави с 15-ина минути, тъй като трябваше да се изчака преминаването на две влакови композиции, заради които от Националната железопътна компания отказаха да дадат разрешение за затваряне.

НВЛ направи промени в програмата на първата ни група от шампионата при мъжете – Суперлигата, като ще има междинен кръг. Така срещите от дванадесетия кръг от първенството са по редовен план този уикенд, а тринадесетият кръг е издърпан, като е насрочен за 4 февруари (сряда). Само три дни след това на 7 февруари (събота) е четиринадесетия кръг от шампионата. Маратонът от мачове продължава ударно, като 10 и 11 февруари (вторник и сряда) са пък срещите от първия кръг за Купата на България 2015.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

От снощи започна полагането на пътна маркировка на територията на община Дупница. С дейностите е ангажирана софийската фирма "Виалукс България", която спечели през миналата година поръчката на стойност ДО 66 000 лева, припомнят от пресцентъра на кметството. Ще бъдат рехабилитирани основните пътни артерии и кръстовища. С предимство са пешеходните пътеки около училищата и детските градини, тъй като учебната година стартира на 15 септември, а за детските и по-рано.

И след този кръг на областна футболна група Рила, водачите в класирането продължават да са с равен брой точки. Миньор"- Бобов дол спечели с 5:0 срещу Джерман, а "Славия"- Яхиново с 0:3 като гост на "Марек 2007". Лидерите в групата имат по 36 точки. Припомняме, че първенеца в групата ще играе бараж с победителя в група Осогово и може да продължи борбата за спечелване на промоция за В-Югозападна футболна група. На критериите обаче, отговаря само Миньор Бд, където има и детска школа. В Бобов дол нямат пари за третия футболен ешалон и на този етап първото място е само за престиж

Днес в салона на драматичен театър "Невена Коканова" Дупница, Гимназия "Христо Ботев" изпрати випуск 2014. Директорът на учебното заведение Геновева Ризова пожела на зрелостниците много бъдещи успехи. Голяма част от завършващите Гимназията продължават, своето образование във висши учебни заведения в България и чужбина. 

С гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ, ДПС и Български демократичен център ратификацията за нов държавен дълг от 8 млрд. евро бе одобрена от парламента. „За” гласуваха 161 депутати, 50 „против” и 12 „въздържал се”. Преди гласуването на ратификацията беше извършена поименна проверка за наличието на кворума по искане на лидера на „Атака” Волен Сидеров, а финансовия министър Владислав Горанов пое ангажимент два милиарда лева от дълга да не бъдат използвани от разчета, който министерството е направило и не да се налага да бъдат ползвани от лимита по рамковата програма за поемане на дълг.

Ирландия се подготвя за проливни дъждове и бури. Властите разпространяват предупреждения за опасностите от лошото време в очакване обилните дъждове да започнат още в неделя. През следващата седмица ситуацията в страната вероятно ще се влоши, тъй като се очаква нова буря с ветрове, достигащи над 130 км/ч. Местните жители вече предприемат действия, за да се подготвят за неволите на лошото време.

Междувременно, множество райони от Великобритания и част от Западна Франция продължават да страдат от наводненията, предизвиквани от проливните дъждове. Френският регион Бретан е застрашен от буреносното време. Там е обявен червен код заради опасността от високи вълни и наводнения в редица департаменти. От съображения за сигурност бяха затворени и някои пътища.

Особено силно е засегната и югозападната част на Англия, след като множество реки в графство Съмърсет излязоха от коритата си. В събота ураганните ветрове продължиха да удрят южните части от Великобритания, а агенцията за околната среда предупреди, че има риск от нови наводнения. Скоростта на ветровете достигаше 80 м/ч по бреговете на Корнуол, Бристъл Ченъл и западната част на Уелс.

При Чъртси, графство Съри, река Темза излезе от коритото си, а местното население бе предупредено за неминуемо наводнение.

Заради риска от свлачища и наводнения всички железопътни линии в югозападната част на Англия са блокирани.

Пътищата от Лондон през Бриджуотър и Касъл Кари вече са затворени заради наводненията.

В Доулиш, където важен железопътен участък бе разрушен от вълните, работата по възстановяването на линията продължава на смени, които работят, когато няма вълни.

Междувременно агенцията за околната среда премества свой персонал от Северозападна Англия към ударените райони на юг.

Властите в Девън пък обявиха, че по протежението на 12 мили от брега се очакват „феноменални” вълни, достигащи височина до 14 метра.