Начало
Над 100 деца от школата на ФК Марек-1915 ще имат възможност днес да гледат на живо футболната среща от европейските квалификации между България и Норвегия. Децата на Дупница получиха специална покана от националния селекционер Ивайло Петев. Припомняме, че на 19.08.2015 година Петев бе гост на представянето на отборите от школата на Марек и лично поздрави всяко едно от над 200-те деца. Община Дупница ще помогне при организацията на пътуването до София. Срещата е от 21:45 часа на Националния стадион „Васил Левски“. При успех България ще измести Норвегия от третото място и ще има шансове за бараж.
Метална ограда застрашава пешеходци в Дупница, затова съобщават читатели на zadupnitsa.com. В редакцията бе изпратена и снимка, на която се вижда, че тежката метална конструкция се крепи на арматурно желязо, забито в тротоарните плочки и заварено за оградата. На това приспособление се държат металните платна. Оградата се намира на оживената главна улица „Св.Княз Борис 1“, точно срещу градинката „Жельо Демиревски“ и зад нея има частен имот. Снимката бе придружена и с коментар, че състоянието на оградата предизвиква страх и притеснение, че всеки момент може да се срути, върху преминаващите от там десетки хора.
Известният дупнишки бизнесмен Асен Мицов, известен повече като Били, поднесе преди минути букет червени рози на новоизбраният председател на Общински съвет-Дупница Костадин Костадинов. Колоритният ресторантьор нахлу в залата на местния парламент, след което с усмивка поднесе на трибуната символът на БСП на Костадинов. "Това е някаква провокация", коментира веднага с усмивка новият ОБС-шеф.
Седемнадесети благотворителен концерт на учениците от ОУ„Евлоги Георгиев” изпълни до краен предел театър „Невена Коканова” с родители и гости.
На 29 и 30 март се състоя Трети международен конкурс "Abanico" в град София за изпълнение на испански език. В него взеха участие 4-ма солисти на ВС"АртПоп".
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Късо съединение в стопанска постройка в с. Крайници е причинило пожар. Инцидентът е станал снощи малко преди 20.30 ч Огънят е унищожил 25 кв.м покривна конструкция, дърва за огрев и 2 тона сено. Пожарът е угасен от 2 екипа на РСПБЗН – Дупница. Спасени са къща и домашни животни, информират от ОД на МВР Кюстендил.
Силният на моменти дори ураганен вятър, който вчера бошува в Дупница нанесе редица поражения. Както вчера съобщихме стихията изкорени дърво до Спешен център. Инцидента стана в ранния следобед и за щастие няма пострадали. Вятърът отнесе част от покрива на блок и гостовари върху къща. Това стана в кв.“Спартак“. Къщата е собственост на бившия кмет на Дупница и настоящ общински съветник арх.Асен Пилев. В къщата по същото време е имало хора и по чудо те не са пострадали. Екипи на пожарната са разчистили отломки от покрива на блока, за да не паднат върху минаващи по улицата хора. Читатели на zadupnitsa.com сигнализираха и за опасни ламарини на покрива на един от блоковете в жк „Бистрица“. Според тях въпрос на време е ламарината да се откъсне от покрива на бл-2. Вятърът създаде главоболия и на собственицете на магазини и кафета, след като разпиляваше столове и рекламни банери. Стихията, която е определяна от специалистите като „полу силен „ вятър бе във вчерашния ден през по-голямата част със скорост от 35 до 40 км/час, но на моменти поривите са достигали до 70-80 км/час Снимки zadupnitsa.com и Фейсбук
Любомир Васев завърши трети на мотокрос в Принос/Гърция. В клас MX2 Васев се представи отлично в първия манш, но след това завърши трети в крайното класиране. Участието на дупничанинът в Гърция е част от подготовката му за 2-ят кръг от Източно-европейския шампионат, който ще се проведе този уикенд в Бурса/Турция. На 6-ти април шампионът от 2014 година и при мъжете и при младежите в Източно-европейския шампионат в клас MX2 Любомир Васев, завърши трети на трасето край град Янина в Гърция в 1-ви кръг от шампионата. Само преди седмица той спечели традиционния Великденски мотокрос в с. Мездрея, община Берковица.
Три спортни клуба от Дупница бяха одобрени от Министерството на спорта и ще работят по програма „ Спорт за децата в свободното време“. Министърът на младежта и спорта със заповед № РД-09-847/19.12.2014 г. одобри 221 проекта на спортни клубове, кандидатствали за изпълнители на програмата „Спорт за децата в свободното време”. Клубовете които ще работят по програмата в Дупница са: СК Гладиатор, клуб по тенис на маса Марек-Дигеста и бейзболен клуб Девълс. Министерството на младежта и спорта осигурява финансово изпълнението на одобрените проекти, със средства в размер на 1 038 880 лв. Основната цел на Програмата е създаване на предпоставки и условия за предизвикване интереса на децата към физическа активност, увеличаване и разнообразяване на възможностите за участие в спортни занимания по различни видове спорт през свободното им време. По програмата на децата се предоставя възможност за участие в безплатни занимания по избран вид спорт, в продължение най-малко на 6 месеца, под ръководството на квалифицирани спортни специалисти. През 2015 г. одобрените проекти ще бъдат реализирани в 87 населени места в цялата страна, по 47 вида спорт. Планираният брой деца за включване в безплатно начално обучение по вид спорт или спортни занимания през ваканциите е над 12 000.
Шампионите от Марек Юнион-Ивкони (Дупница) записаха 12-aта си победа в Суперлигата след труден успех 3:1 гейма като домакини в Сливница на Нефтохимик. Двата отбора задоволиха около 200-те зрители в залата с не лош волейбол и атрактивни разигравания. Гостите взеха първия гейм с 22:25, но манталитетът и класата си казаха думата в следващите три части, които Марек взе на 17, 22 и 21 точки. Именно бургазлии са тимът, който досега е нанесъл единствената загуба на шампионите ни.
Сериозно оттегляне на подадените декларации за освобождаване от такса смет през настоящата година се наблюдава в Община Дупница, информират от пресцентъра. До края на годината се подават заявленията за освобождаване от услугата на даден имот. От Община Дупница вече започнаха проверка на подадените през миналата година декларации. Решилите да “се скътаят” от въпросната такса тарикати ще бъдат глобени съгласно Наредбата за определяне на такси и цени в 3-кратен размер на годишната такса за смет, но не по-малко от 500 лв. Повече от 30 са собствениците на имоти до момента, които са оттеглили декларациите си до сега, допълват от кметството. Подадено некоректно заявление може да бъде оттеглено до 31 декември тази година и не подлежи на санкция или проверка.
Утре ще бъде открита строителна площадка в района на ВиК-Дупница, където ще започне укрепване на неустойчив откос с района на административната сграда на дружеството, инофрмират от пресцентъра на кметството. Сградата е във "висящо" положение и е заплашена от пропадане.
Активирало се на 7-ми февруари свлачище до село Бабино напълно затвори пътя Бобов дол-Кюстендил. Първоначално там бе забранено преминаването на автобуси, товарни автомобили и микробуси, сега обаче се забранява движението на ММС. Въведени са обходни маршрути: с. Коркина – с. Паничарево- път II – 62 „Кюстендил – Дупница”- път III – 623 „Големо село – Мало село – Мламолово – Бобов дол” и обратно, както и с. Бабино – с. Долистово – път II – 62 „Кюстендил – Дупница” – път III – 623 „Големо село – Мало село – Мламолово – Бобов дол” и обратно.
За децата от село Ресилово Денят на детето – 1-ви юни започна още от вчера. Кметството организира забавен детски празник, като бяха осигурени сладоледи и други лакомства за малчуганите. Децата от своя страна изпълниха песнички и стихове. Празника продължи с много игри, награди за всички и накрая дискотека.
Две спирки в село Баланово ще бъдат монтирани в следващите дни, съобщиха от пресцентъра на Община Дупница.
Недосегаемите от Българска Федерация Волейбол, както наскоро бяха определени, продължават да правят каквото си искат. Именно Недосегаемите – Управителният съвет на БФВ свиква Общо събрание на 27 юни тази година във Варна. Най-важната точка е 3-а, която касае "освобождаване от отговорност на Председателя и членовете на Управителния съвет за дейността си през 2014 година". Кой какво правил е направил и кой какво е харчил е похарчил, виновни няма. Всички разходи по престоя-хотел, храна и подаръци в баровски хотел са за сметка на БФВ. ПО стара традиция, най-послушните клубове ще получат допълнително и по 5 или 10 топки подарък.
Уникален 12-метров фонтан изригна в района между Пожарната и СБА в Дупница преди малко повече от 30 минути и за секунди наводни улиците в района. Красивата гледка веднага привлече погледите на шофьори и минувачи. Оказа се, че е гръмнал водопроводът за Бобов дол, който минава в този район. Според случайни свидетели, струята от налягането се е вдигнала на повече от 15 метра в началото, след което намалила до "едва" 12-ина метра. Ниските температури веднага заскрежиха дърветата в района от пръските и направиха гледката красива.
Какви кардинални мерки трябва да се предприемат, за да се намалят катастрофите по пътищата? (АНКЕТА)
Смъртните случаи в следствие на катастрофите в България са най-много в сравнение с цяла Европа. Смъртността по улиците продължава, а най-честите причини са несъобразена скорост и пияни шофьори. Статистиката показва и друг неприятен момент – най-честите причинители на ПТП-та са младите водачи на МПС.
Второто издание на Фестивала на театралното и филмово изкуство, посветен на голямата българска актриса Невена Коканова ще се проведе този петък и събота. Откриването е от 19 часа в петък с моноспектакъла "Юбилей" с участието на Мариус Куркински на сцената на ОбДТ "Невена Коканова". Поради очакваният голям интерес, зрителите трябва предварително да посетят касите на ОбДТ в деня на представлението, за да получат безплатни пропуски.В събота от 11 часа ще има театрална среща с актьора Филип Аврамов в сградата на Община Дупница. Същият ден от 13.30 часа започват излъчванията на късометражните филми – "Нощни светлини и бягащи риби", "СМС до мама", "Подаръкът" и "Кой". Театралните постановки продължават в съботния ден от 17 часа с "Гостенин от оня свят", "Рекламация", "Петрол" и "Въздушният", които са спечелилите конкурса за театрална постановка.
От 20 часа ще бъде пък официалното награждаване на сценаристите на късометражните филми и пиеси в присъствието на официалните гости – Теодора Шарладжиева, Мария Статулова, Павел Павлов и други.
Българският първенец Марек Юнион-Ивкони започна със загуба участието си в Шампионската лига 1:3 (20:25, 27:25, 16:25, 20:25), като взе гейм на руския гранд Локомотив в първия си домакински мач от предварителна група В на Шампионската лига, който се игра в Арена Самоков. Така руснаците стартираха с очакван успех в груповата фаза, като взеха 3 точки от гостуването си. Въпреки негативният резултат, за Марек остана удовлетворението, че успя да вземе гейм на руския гранд и показа едно по-различно лице от двубоите до сега в родния шампионат, а младите играчи записаха добри изяви срещу именития съперник. 
Протестиращите животновъди блокираха главен път Е-79 край Дупница за около десетина минути.
Изпълнителният директор на Марек Иво Паргов бе сред малцината българи, които изгледаха на живо супердербито между Ливърпул и Арсенал на "Анфийлд". Паргов имаше възможност преди това да разгледа „Анфийлд“, като дори седна в скамейката на мястото на селекционера на Ливърпул Брендън Роджърс. Купата на Шампионска лига от 2004 година спечелена след драматичен финал над Милан, също бе докосната от Паргов.“ Това е едно незабравимо преживяване и дано много хора имат възможност да го преживеят“, заяви изпълнителния директор на Марек. Той бе в Ливърпул заедно със своя син.
Държавната агенция за закрила на детето се е самосезирала за инцидента с ученичката Микаела Христова, която пострада в инцидент в дупнишкото СОУ "П.Хилендарский". Припомняме, че на 20-и май тя падна на стълбите на парокотелното помещение, като първите информации бяха за височина от 3 метра. Момичето се размина със счупена ръка и капачка. От ДАЗД се задействали след като прочели за атаката на питбул над ученичката и падането й от 3-те метра, при което поискали бързи проверки и обяснения от директора на школото и Общината.
Мечтите са да се преследват и изпълняват, а не да си остават само красив мираж. Това е мотото на едно съвсем обикновено момче от дупнишкото село Крайници. Като всяко хлапе, още от 1-и клас започва да гони топката в двора на местното училище. Резонно е да започне да играе в местния детски отбор на "Ботев", като на 15 години е вече титуляр и в мъжкия тим, който се подвизава в 4-а дивизия. По-късно преминава във втория дупнишки отбор "Стефанел", с който записва няколко мача и във "В" група.
Няколко минути след 10:00 часа в Заседателната зала на Общината присъстваха 30 съветници и председателят Ивайло Константинов откри заседанието.
На 10 юли, петък, в Спешен център Дупница ще се открие обновена и оборудвана с нова медицинска апаратура специална стая за прием на деца. Проектът е инициатива на местния Ротари клуб Дупница, който реши да обнови и оборудва стаята, за да може децата, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, да получават нужното внимание и лечение. На събитието ще присъстват Министърът на здравеопазването, г-н Петър Москов, зам.- Министърът на здравеопазването, д-р Ваньо Шарков, Дистрикт Гуверньорът на Ротари България за 2015-2016г., Нина Митева, както и Димитър Димитров, Дистрикт Гуверньор на Ротари България за 2016-2017г. и Емил Коцев, Дистрикт Гуверньор на Ротари България за 2017-2018г. Ротари клуб Дупница ежегодно реализира различни значими проекти за местната общност, които са в унисон с международните цели на Ротари – най-голямата хуманитарна организация в света, със 110-годишна история. Проектът за обновяването и оборудването на детската стая в Спешния център е в насока на една от основните зони на фокус на Ротари – здравето на майките и децата. До момента помещението е пребоядисано, сменени са вратите и прозорците и е оборудвано с нова медицинска апаратура от първа необходимост за неотложни прегледи на деца. През изминалите 15 години Ротари клуб Дупница е подпомагал многократно МБАЛ "Св. Иван Рилски" в Дупница. Два пъти са били организирани профилактични прегледи за учениците от основните училища на общината (очни, кардиологични и ортопедични). Закупувани е диагностична апаратура за Детско отделение, инхалатори, спално бельо, печки, бойлери и други. На 30.06.2015г. Ротаракт клуб Дупница, спонсориран от Ротари клуб Дупница, организира кампания по кръводаряване, организирана съвместно с Червен кръст, в която се включиха над 40 човека.
В историческата памет на България Априлската епопея стои, макар и 139 години след въстанието, избухнало на 20 април по стар стил (1 май по нов стил) в Копривщица. То е потушено с много кръв и зверства, но предизвиква за първи път света да обърне внимание на България. Априлското въстание е нашата, българската революция – морална и с оръжие, която се оказва, че е победила, независимо от потушаването на въстанието. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Писмото е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Много са причините за кървавия и трагичен край на Априлското въстание, но то е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила. Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои, които с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 139 години след тези героични събития като недостижима мечта за българите. Тази недостижима мечта върви вече през столетията, заедно с предшествениците на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро – Раковски, Левски и месец по-късно героично и самотно загиналия Христо Ботев. И тази година в Клисура и Копривщица на 1 и 2 май по традиция има тържества и възстановки на събитията от преди 139 години. В Копривщица за първи път през 2014 г. учредиха народен копривщенски събор "Единение – 1876", който си постави за цел да организира годишнината от въстанието, както и всички религиозни, исторически и туристически празници в града. Целта на учредителите бе да намерят единението на историята и настоящето, на героите на града и сегашните жители, на традиция и новаторство. Вечерта на 1 май в чест на героичното Априлско въстание ще се проведе заря в Копривщица. На 1 май от 20:30 часа президентът Росен Плевнелиев ще присъства на тържествената проверка-заря в Панагюрище по повод 139 години от избухването на Априлското въстание. Държавният глава ще приеме почетния строй на представителни части на Българската армия и ще произнесе слово. На 2 май по традиция ще се състои събор-поклонение в местността "Оборище".DarikNews.bg
Ръководството на ЦСКА обяви цените на билетите за мача с Марек, който е в петък от 20 часа на "Армията". Желаещите да гледат на живо срещата ще трябва да платят между 7 и 10 лева. Феновете на Марек ще плащат по 7 лева за вход на стадиона. От фенклуба на Марек организират екскурзия за двубоя, който ще се играе в петък от 20 часа на стадион “Българска армия”. Всеки, който желае да подкрепи Марек при гостуването му на ЦСКА трябва предварително да заяви това на тел: 0898 880603.
Надзирателите от затвора в Бобов дол направиха днес символичен протест. „Най-големите проблеми са недофинансирането на системата, както и липсата на надзорно-охранителен състав”, каза в „Събуди се” Георги Стоянов. По думите му един надзирател отговаря за 100-150 затворника. „Сами можете да си направите сметка каква охрана може да се осъществи”, допълни той. Проблем има и със смените. „Преминаването на 12 часова смяна не ни устройва, а и нарушава сигурността на затвора. Охраната на затворите в момента е некачествена, особено техническата част. Съставът е необувен, няма средства за провеждане на занятия, за провеждане на срелби. Същевременно в затвора има училище, за което се дават много средства, които са хвърлени на вятъра”, каза друг от надзирателите.
Страница 5 от 156