Начало

Районните  управления  на МВР в Кюстендилска област ще осъществяват засилени мерки за гарантиране сигурността, спокойствието на гражданите и опазването на обществения ред по време на  предстоящите Великденски празници, информират от пресцентъра на ОД на МВР-Кюстендил.
За да не бъдат помрачени празниците, гражданите също могат да се погрижат за своята безопасност, допълват от полицията като дават и съвети за това.
ПРИ ПРОДАЖБАТА НА ЖИВОТНИ препоръчваме на стопаните да бъдат внимателни при установяване на контакти с търговци, които посещават домовете им под предлог, че изкупуват животни. Не са редки случаите, в които оглеждат имотите, и след ден-две ги обират. При съмнение да се запишат имената на купувача и номерата на колата, с която са пристигнали. Не бива непознати лица сами да се оставят в имота, както и в стопанските постройки при животните.  Ако сте жертва или свидетел на престъпление или нарушение на обществения ред, обадете се незабавно на тел.112.
ВНИМАВАЙТЕ  ЗА ДЖЕБЧИИ, те използват събирането на много хора около пазарите и православните храмове в дните на големите християнски празници. Те се сливат с тълпата и възползвайки се от нашата празнична приповдигнатост, пребъркват джобове и чанти. Не забравяйте, че джебчиите посягат главно на портмонета от преметнати през рамо дамски чанти и външни джобове на дрехи със свободна кройка. Жертви на джебчийска кражба стават и мъже, носещи портфейли в задният джоб на панталоните. Може да им се противопоставите с предпазливост, грижливо отношение към парите и дискретност.
ПРИ ОТСЪСТВИЕ ОТ ДОМА, вземете  мерки да предпазите жилището и ценните си вещи от престъпни посегателства. Не съобщавайте на много хора, че ще отсъствате от дома си по време на празниците. Предупредете и децата си да не правят това. Не забравяйте да проверите дали всички врати и прозорци са затворени и електроуредите изключени,  помолете съседи да наглеждат дома ви. 
ПРЕДИ ТРЪГВАНЕТО НА ПЪТ с личния си автомобил  се уверете, че е подготвен и в техническа изправност. Нека  шофира най-опитният водач. Натовареният трафик по време на празниците не е подходящ момент за усъвършенстване на неопитните водачи. В никакъв случай не сядайте зад волана, ако усещате, че въздействието на поетия алкохол не е отминало.
Имайте предвид, че трафикът на превозни средства вероятно ще бъде засилен в посока от градовете  в петък и към градовете  – в следобедните часове на втория ден на Великден. Не се поддавайте на нетърпението и припряността – не предприемайте рискови изпреварвания, спазвайте ограниченията на скоростта и ползвайте предпазни колани. Повече от половината жертви на тежки катастрофи са загинали поради неправилно подбрана скорост. Почти всички, загинали при движение с висока скорост, са били без предпазни колани, информират от полицията.

 

 Влак е прегазил жена на железопътната гара в Дупница.Съобщиха от Областна дирекция на МВР – Кюстендил цитирани от Агенция Фокус .Инцидентът е възникнал тази сутрин, около 7.30 часа. Произшествието в момента се обслужва, изясняват се причините, довели до инцидента.

Община Дупница обяви поръчка по избор на изпълнител за рехабилитация на съществуващи водопроводни клонове в един от най-проблемните участъци – ул. "Евтим Трайчев", информират от кметството. Общата прогнозна стойност на ремонта е 156 404,80 лв без ДДС. Парите ще бъдат осигурени от собствените приходи на общината. Първото заседание на комисията по отварянето на документите и проверка за допустимост е на 30 юли тази година от 11 часа, когато ще станат ясни участниците и броя на кандидатите.

Служители на Община Дупница начело с директора на дирекция "Строителство" инж. Серьожа Котев са извършили проверка за незаконно изграждане на надстройка на канала на дюкера за язовир Дяково. Кмета на село Бистрица Васил Бански подал сигнал до градоначалникът Методи Чимев в петък за случващото се и светкавично била направена проверката. Хората в селото пък вече били готови да вземат нещата в свои ръце. Установено е, че липсват необходимите документи за разрешаване строежа на фирмата стопанисваща мини ВЕЦ-а. Чимев е изпратил днес сигнал до РДНСК-Кюстендил с установената проверка за незаконния строеж. Строителните дейности са спрени.

71-годишен дупничанин пострада леко при пътен инцидент  на пътя София-Дупница, край Дяково. Възрастният мъж пътувал в посока Дупница като управлявал Лада и бил засечен от движещ се в насрещното платно "Фолксваген Пасат", съобщава struma.bg. Двата автомобила се ударили почти челно.. Й.Янев на 71 години от Дупница е с леки контузии по тялото. Няма опасност за живота му.

 

Ограничава се движението на товарните МПС над 10 т по път II-62 Дупница-Самоков и III-822 Самоков-Ихтиман. Това съобщиха от пресцентъра на Агенция „Пътна инфраструктура“. Припомняме, че вчера сутринта отново тази отсечка бе затворена, като преди обяд движението бе възстановено.

До 30-ти юли кметът на Община Дупница, инж Методи Чимев, ще внесе в Общински съвет отчет за изпълнението на бюджета за полугодието на 2015година. По предварителни данни са изпълнени 51% от планираните местни приходи за годината – 3 758 000 лв., които са постъпленията от местни данъци , такси, продажби и наем на имоти. Тези данни показват стриктно изпълнение на заложения план и дават дори лек оптимизъм, че в края на годината можем за първи път да имаме преизпълнение на приходите. В сравнение със същия период на миналата година се забелязва ръст на приходите с 385 000 лв

 Има една статия в столичен вестник – запис с Бойко Борисов и Румен Петков в Банкя, не е имало такава среща. Това каза Георги Първанов – президент на Република България в периода 2002-2012 г. в предаването „Здравей, България” по Нова телевизия, съобщи агенция Фокус. Не съм бил никога в Банкя, не знам къде е къщата на Борисов и среща между нас не е имало и ще съдя редакцията, която твърди това и всеки, който твърди такова нещо. От години наред не съм срещал Борисов, може би от времето, когато той беше премиер и срещите ни са били официални”, заяви Първанов. Той посочи, че не би казал, че има война в БСП. „Нашият основен опонент е ГЕРБ за евроизборите, а другите партии са ни конкуренция. Очевидно има много тежка организация и черен ПР срещу мен”, посочи Първанов. По думите му-кадровите решения в БСП се вземат на друго място. „Как беше назначено правителството, с формулировка за т нар. експертно правителство. На практика беше подменен вотът, хората гласуваха за едно, а получиха друго. Решенията се взимат, в кръг, в който участват председателят на БСП и медийният бос Делян Пеевски. Единият е взел едното решение лятото, а другия взема решенията сега”, заяви още Георги Първанов.

Рекорден брой участници ще има в тазгодишното издание на неофициалното световно клубно първенство за деца и юноши в Гьотеборг. За първенството, което е известно като "Готя къп"до момента заявки са подали 1631 отбора от 62 страни, като бройката се увеличава с всеки изминал ден. През миналото лято в Швеция участваха почти 1600 отбора в различните възрасти, сред които и отбор на "Марек", чието участие бе изцяло осигурено от "Актавис". Дупнишките таланти, които участваха при по-голямата възрастова група с деца 2 години по-малки, се представиха успешно в груповата фаза, която успяха да прескочат и отпаднаха от представителите на ЮАР, които впоследствие спечелиха златните медали. "Актавис много скоро ще обяви намеренията си относно поредното спонсорство на отбор от детско-юношеската школа на "Марек" за участие в "Готя къп". За "Актавис", помощта към детско-юношеския футбол в града ще стане основен приоритет. Но всички намерения, цели и задачи, които сме си поставили ще бъде обявено на пресконференция", заяви Радослава Ганозова-директор "Комуникации" на "Актавис" ЕАД, потърсена за коментар от zadupnitsa.com. Припомняме, че за средата на месец януари тази година, трябваше да се проведе тази пресконференция с участието на Питър Бергуист-вицепрезидент на “Актавис” за Югоизточна Европа и изпълнителния директор на “Актавис” ЕАД – Илия Пашов, но поради бизнес-ангажименти тя бе отложена.

С 60 лева да бъдат вдигнати заплатите на управниците в селата. Това предвижда докладна записка на кмета Методи Чимев до местния парламент. Точката е залегнала в дневния ред за сесията в петък. Предложенията за тази сума е за кметовете, които са на пряк избор от местното население, но задължително минава с решение на ОбС. Тяхната заплата в момента е 650 лева, и ако бъде прието предложението ще бъде завишена на 710 лева.

Трима българи и двама италианци бяха арестувани в Милано за кражба на десетки луксозни автомобили, съобщиха медиите на Апенините. Заловените българи са на 46, 43 и 40 години. В момента се разследват и други евентуални български членове на трафика. Само през първите шест месеца на годината били откраднати поне 30 Range Rover, както и много джипове на “Мерцедес”, “Ауди” и БМВ. Те били отключвани и подкарвани от двете банди за по-малко от минута, пише 24 часа. За да направят това, крадците използвали една и съща техника. Българите заставали близо до набелязани от тях луксозни автомобили на паркинги в центъра на Милано, след което с помощта на електронни джаджи блокирали заключването на колата с дистанционното устройство от собственика ѝ. Част от номерата на откраднатите коли. Приспособлението на крадците на практика блокира вълните, излъчвани от магнитния ключ на колата, и така тя остава отключена, без собственикът ѝ да усети това Веднага след отдалечаването му крадецът се вмъквал в отворената кола и свързвал електронната ѝ система с OBD (Оn-board diagnostics) устройство, което може да се купи по интернет за 4500 евро. То кoпира кода на запалващото устройство на колата и го предава безжично на ключ, върху който го изкопира – цялата операция траела 55 секунди. Устройството, което преди това било използвано за блокиране на заключването на колата от собственика ѝ, блокирало също така и сигнала на сателитната алармена система. След това крадците подкарвали колите, които криели в паркинги, разположени на поне два етажа под земята, където сателитното устройство не действа. Следващият етап включвал подмяна на номерата с такива, откраднати от коли в чужбина Всеки от джиповете Range Rover, чиято цена е поне 130 000 евро, бил продаван от крадеца за по 10 000 евро на друг съучастник. Той след това се занимавал с износа им за България. Италианските крадци пък ги продавали в Нигерия. Арестуваните двама италианци са с богато криминално досие зад гърба си, докато българите са непознати за италианското правосъдие. Двете банди се познавали помежду си, но не действали заедно. Понякога обаче се прицелвали в една и съща кола. При един от случаите например Range Rover на бизнесмен от Брера станал тяхна жертва два пъти в рамките на няколко дни. И в двата случая автомобилът бил върнат на собственика му, така както и 10 други коли, до които стигнала полицията. Над 40 ключа на луксозни автомобили, сред които на “Бентли” и “Ферари”, били открити у двете банди. Българите били заловени в гараж в зоната Ромоло в Милано. Някои от устройствата, заловени у крадците Разследването на властите стартирало през май след сигнал от собственика на гараж в центъра на Милано. Той забелязал, че един ден всички коли на единия етаж от паркинга били отключени Това се дължало на устройството на крадците. На видеозаписите на камерите в гаража се виждало как престъпниците проследявали жертвите си. Според полицията често крадците действали и по паркингите на важни изложения и панаири до Милано, Генуа, Парма и Верона. След отключването на колата те се качвали в нея и прочитали адреса на собственика в документите ѝ, след което отивали да я откраднат до дома му. Кражбите на коли са отбелязали лек спад на Апенините през миналата година в сравнение с 2012 г., твърди статистиката. Над 112 хиляди автомобила са били отмъкнати през 2013 г., или с 3000 по-малко от предишната година. Това означава, че по 13 коли на час сменят собственика си Рим, Неапол и Милано са най-рисковите градове. Най-крадени са малките модели на ФИАТ – “Панда”, “Пунто” и “Чинкуеченто”. Луксозните возила в повечето случаи се крадат за поръчители от чужбина. 41% от откраднатите коли са били открити и върнати на собствениците им през 2013 г. Българска следа през последните години има не само в кражбата на луксозни коли в Северна Италия, а и в трафика на BG номера за италиански автомобили. Десетки са вече случаите, в които властите спират коли с българска регистрация, които много често са шофирани от италиански граждани Снабдявайки се на черно с BG номера, те икономисват от застраховки, данъци и такси. В град Алба, област Пиемонт, например миналата година полицията изброи над 50 коли с български номера, нито една от които не се шофира от българин. Според полицията в повечето случаи италиански предприемачи се снабдяват с тях чрез румънци и българи, работещи във фирмите им. Въпреки че това е начин за пестене на пари на изтормозените от кризата италианци, за останалите им сънародници с коли с италиански номера е истинска одисея да попаднат в инцидент с български автомобил В повечето случаи, ако се стигне до завеждането на дело срещу BG застрахователна компания, това е и скъпо, и изпитание за нервите, тъй като се чака с месеци. На всичкото отгоре обезщетяването е според българските стандарти, или няколко пъти по-ниско, отколкото на Апенините./24 часа

Кражби на пейки, храсти и цветя са установени в района на жк. „Развесена върба“ в рамките на само 3 дни. Нагли апаши са „приватизирали“ 3 броя от новите пейки, които са монтирани по проекта „Зелена и достъпна градска среда“, информират от пресцентъра. Те са монтирани със скрепени елементи, но наглите крадци са ги разглобили и взели. Десетки от новонасадените храсти и цветя в района също са изскубани и са станали собственост на неизвестни „любители на цветята“.

В събота и неделя ще бъде изцяло затворено кръстовището при ГУМ във всички посоки, информират от Община Дупница. Това се налага, за да бъде положена асфалтовата настилка в този периметър от района. Кръстовището ще бъде затворено от пешеходната пътека при РУП-Дупница с обхват до ул. “Хан Крум”. Само за уикенда отпада използването на автобусната спирка при ГУМ в посока жк. “Бистрица”. Обходните маршрути са през Градска градина и по “Хан Крум”. Кръговото кръстовище ще може да се използва само по направлението – Промишелното – Стара автогара.

 Марек претърпя нова загуба от Славия, този път при дублиращите отбори.

Марек изпълни указанията на Лицензионната комисия и днес от клуба депозираха в БФС жалба до Апелативната комисия . Именно тя трябва да се произнесе за получаването на лиценз за участие в А-група. От Марек са подготвили исканите допълнителни документи и според президента на клуба Стойчо Милев не трябва да има проблем за получаване на лиценз.“Още първият път имахме нужните документи, но явно някой не ги е прочел внимателно“, коментира Милев. „Ето какво трябва да изпълним : Да нямаме задължения към НОИ и други държавни структури, да нямаме задължения към футболисти, да нямаме задължения към други клубове и да заявим втори стадион. На всички тези изисквания отговаряме“ допълни Стойчо Милев.

 

Месец след задържането съдът пусна от ареста задържания за побой над полицаи Георги Иванчев срещу 4000 лева гаранция. За около час близките на 27-годишния мъж успяха да съберат сумата и да я внесат, за да може той да се прибере у дома, пише "Флагман".Магистратите от Окръжен съд-Бургас отказаха да намалят наложената парична гаранция, наложена по-рано от Несебърския районен съд. На 28 август около 6 ч., Георги Иванчев, който е работник от поддръжката на паркинга пред ресторант "Викинг“, се прибирал с гаджето си и още едно момиче, когато трима мъже, клиенти на бар "Оксижен“, във видимо нетрезво състояние започнали да подвикват на дамите, а единия дори хванал едната по задните части. За Иванчев било въпрос на мъжка чест да защити гаджето си и приятелката й. По-късно се оказало, че мъжете, които излизали от бара са полицаи. Те били цивилни и ходили на бар в извън работно време.

Търговия и печалбарство на гърба на обикновените дупничани. Сигнал за това ни подаде наш читател, чието име по обясними причини ще запазим в тайна. Ето какво ни разказа тя, като по обясними причини няма да цитираме имена.

В РУ-Дупница е заявена кражба на авторадиокасетофон от микробус “Мерцедес”. Возилото е бил паркирано пред дома на собственика в града. По случая е започнато досъдебно производство в РУ-Дупница.

 

Общинският съветник в Бобов дол от ГЕРБ Юлиан Божанов и Росен Тимчев, който координира дейностите между общинските организации и областната организация, дадоха пресконференция днес. Основната тема на брифинга бе бюджета на Община Бобов дол за 2014-а година.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.