Начало
Марек Юнион-Ивкони победи Славия в мач от 12-тия кръг на държавното първенство за юноши ст. в. Дупничани се наложиха категорично над гостите с 3:0 гейма (25:20, 25:17, 25:16).
Една от най-големите каскади по пътищата в района на Дупница е свързан със софиянка, която при опита си да избяга от полицейска проверка, се хвърли от пътен възел Байкал и падна от 15 метра, като оцеля по чудо. Делото й бе гледано в Дупнишкия районен съд и приключи със споразумение.
Напъните на кмета на община Дупница инж. Методи Чимев да осигури финансиране за цялостна реконструкция на спортната зала вече са факт! Като че ли цялата драма около мечтата на хиляди дупничани от 20 години е на път да се превърне в реалност, ако все пак някой не реши да спре финансирането в последния момент заради политически интереси, предвид престоящите избори. Радостната новина градоначалникът обяви днес по време на сесията на Общинския съвет. “Днес се обади областния управител и в следобедните часове ще вземем апликационните форми за финансирането на спортната зала. При министър-председателя се влиза с депутат и съдействие за това съм получил от Иван Ибришимов”, обяви Чимев. От групата общински съветници на БСП веднага побързаха да репликират, че това е тяхна заслуга.
Дупнишки полицаи са установили извършителите на кражба на 40 литра ракия и електрически кабел от къща в Сапарева баня, информираха от пресцентъра на МВР.
Стана ясна програмата на Лудогорец в груповата фаза на Шампионската лига. Българският първенец започва с гостуване на Ливърпул на 16 септември от 21:45 часа. Очакваният голям мач – домакинство на Реал (Мадрид), ще бъде на 1 октомври. След това Лудогорец приема Базел на 22 октомври. На 4 ноември тимът от Разград връща визитата на швейцарския шампион. На 26 ноември е домакинският мач с Ливърпул, а на 9 декември българският шампион гостува на Реал (Мадрид) на „Сантяго Бернабеу“.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Повече от час дупнишки пожарникари гасиха възникнал в Самораново пожар. Огънят пламнал около 7 часа и само след минути дупнишките огнеборци реагирали. Пламъците обхванали постройка със сено и животни, които своевременно са изкарани. "Дойдоха две коли на пожарната, защото мястото е труднодостъпно на вътре в двора, на няколко метра има къщи и други плевни и съществуваше вариант да прехвръкне пожарът и да създаде още повече главоболия. Затова го обградиха с двете коли. Важното е, че успяха макар и с много усилия да локализират мястото и не допуснаха разрастване на огъня. 
Свършиха си работата перфектно. Имаше и полиция, важното е че всичко се размина", сподели пред zadupnitsa.com наш читател, който ни предостави и снимки от пожарът. Дали е умишлен пожарът или не, тепърва полицията ще установява.
Кметът на Община Дупнца инж. Методи Чимев посети днес спортната зала в Дупница, където стартираха ремонтните дейности по цялостната й реконструкция. Той се запозна подробно с демонтажните дейности, които ще бъдат извършени в следващите 10 дни от техническите ръководители на обекта. В момента се демонтира игралната площ, предстои премахване на седалките, след което ще се премине към поетапно разрушаване на залата. Дейностите стартираха официално от вчера – 1 октомври, когато влезе в сила разрешителното за строеж. “Всеки ден ме питаха кога започва ремонтът, кога и признавам си очаквах го и аз. Но знаете, че има закони и наредби, които трябва да се спазват, а всичко бе свързано със срокове. Вече започна сериозната работа по залата, така че връщане назад няма. Ще следя лично всяка седмица как върви ремонтът”, обясни инж. Чимев, който се срещна и с представители на клубовете, ползващи съоръжението. “Успяхме да разрешим проблемите с осигуряването на материалната база за провеждане на тренировъчен процес. Трудно е наистина, но няма как. 
Една година ще потърпим всички. Благодаря на треньори, играчи и ръководствата за проявеното разбиране от създаденото неудобство, но няма как. Стискат се зъби, за да имаме след година един истински храм на спорта”, допълни инж. Чимев.
Неизвестни досега крадци са нахлули в къща в село Червен брег в края на миналата седмица и са се оборудвали с оръжие. Откраднати са 2 пистолета – “Глок” и “Байкал”. "Приватизирането им" е заявено от собствениците на вилата в Районно управление-Дупница.
Един от лидерите на българския пазар, в производството на прозорци и врати от PVC и Алуминий, вече има представителство в Дупница. Магазинът на фирма „Валда“ се намира в непосредствена близост до централния площад Свобода на улица Христо Ботев №20.
Дупничанинът Цветан Соколов е на 4-о място в 56-та анкета за Спортист на годината на България, която е организирана от Нове Холдинг. Тръгналият за големия волейбол от Дупница волейболист не спира да учудва света с класата си, а това е поредното признание за него.
Жълт код за интензивни валежи и гръмотевични бури бе обявен за 7 области на страната. Това са Видин, Монтана, Враца, София област, София град, Перник и Кюстендил. Заради преминаващ южно от България циклон, в четвъртък главно в Западна и Централна България отново ще се развиват гръмотевични бури. На места ще бъдат силни, придружени от градушка, уточняват метеоролози. В източната половина от страната времето ще е предимно слънчево и горещо. Максимални температури от 24°-26° в Западна България до 30°-33° в Източна. Такава е прогнозата за времето на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.
Уникална икона на 133 години се пази в църквата на едно от дупнишките села, случайно научи zadupnitsa.com. Сред случайно прочетени коментари по форуми от преди години, потребители представили се като живущи в Свиленград и Белослав споменават за "чудотворната икона" във въпросното дупнишко село. След известно проучване на наш екип в крайна сметка успяхме да открием творението. "Тази икона винаги е била там. Малцина знаят за съществуването й и чудотворните й способности, а местните дори и не подозират какво имат в селото си", коментира пред наш екип човек, помогнал ни в разкриването й.
От пресцентъра на Община Дупница разпространиха информация за сроковете за плащане на местни данъци и такса битови отпадъци.
На 18 юли официално ще бъде открито импровизираното лятно кино нa Парк “Рила” в Дупница, информират от пресцентъра на кметството. То е част от съпътстващата програма на БНТ, които ще предоставят безвъзмездно правата за няколко от най-известните и касови филми за прожекция. В момента на парка се прожектират на големия екран мачовете от Световното първенство. През миналата година някои от прожекциите бяха посетени от над 500 души като интерес не липсва и сега, допълват от администрацията. Пълната програма пък по дни и часове и филми ще бъде обявена следващата седмица.
В Районно полицейско управление- Дупница е заявена кражба на 2 гуми с джанти от лек автомобил “Фолсваген Поло”. Автомобилът е бил паркиран пред дома на собственика на автомобила в града. Кражбата е завена снощи, а местопроизшествието е обслужено от дежурна полицейска група. Работата по случая продължава.
11 двойки са подали документи за финансиране от Община Дупница за процедурите "ин витро", информират от пресцентъра. Крайният срок за подаване на документите бе 17 септември, като от утре комисията ще започне работа по документацията на двойките с репродуктивни проблеми. Председател на комисията бе д-р Диана Кьосева, която обаче напусна Общински съвет-Дупница и мястото в момента е свободно, тъй като не е избран нейн заместник. Поради тази причина работата ще поеме зам.председателят на комисията и зам.кмет Крум Милев.Общата сума е в размер на 15 000 лева а на двойка се полага по 1500 лева. Ако бъдат одобрени документите на всички двойки, то ОбС ще трябва да гласува осигуряването на остатъчната сума, На сесията на местния парламент през месец октомври ще бъде изслушан докладът по работата на комисията и утвърдена финансовата помощ. Това е трета кампания за финансово подпомагане на такива двойки на територията на общината.
ИЗБОРИ 2014
Наш читател ни предостави интересни снимки от Сапарева баня, с които отправя напълно реални упреци към общинското ръководство в курортния град. Според информацията подписана от Св.Ник. "от години, администрацията си позволява подигравката с българския трикольор. Сигнализирал съм им нееднократно, и на кмета съм писал, ама като си пееш Пенке ле, кой ли те слуша". От снимките е видно, че упреците са напълно основателни, още повече че касаят елементарна ситуация, която би трябвало да знае всеки средностатистически българин.
На 9 август през нощта в Дупница на кръстовището между ул. „Страхил Войвода“ и „Васил Левски“ 63-годишен водач на лек автомобил „Вартбург“ с ремарке не спира на знак СТОП и удря… автопатрулен автомобил на РУ Дупница. При инцидента са пострадали двамата полицаи – без опасност за живота са. На единият е оказана медицинска помощ в дупнишка болница, на другия – в столична. Водачът на вартбурга е бил с повърхностни наранявания, оказана му е медицинска помощ в Дупница. Той е от Перник. Тестът за употреба на алкохол на тримата участници в пътния инцидент е отрицателен. По случая е започнато досъдебно производство, уведомена е прокуратурата.
Народните представители излязоха в нова почивка и по програма ще се съберат отново в пленарна зала чак на 7 май. Заради Деня на труда 1 май депутатите няма да работят днес петък, а от парламентарен контрол ще бъдат "спасени" и министрите от кабинета "Борисов". Те пропуснаха контрола и през миналия петък, тъй като заседанието бе удължено заради приемане на законопроекти, а и повечето министри воглаве с Бойко Борисов участваха в изнесеното правителствено заседание в румънския град Крайова. Парламентарен контрол нямаше и в седмицата преди това, тъй като тогава Народното събрание беше във Великденска ваканция. За Великден, депутатите почиваха от 10 до 19 април 2015 година. Традиционната великденска ваканция на парламента, тогава бе гласувана с пълно мнозинство, като отпор за дългата почивка даде само независимият Велизар Енчев. "Винаги съм говорил против тези дълги ваканции. Не може българските лекари, учители, държавни служители да почиват 4 дни, а ние да почиваме 10 дни по Великден", скочи Енчев след гласуването. И си навлече гнева на своите бивши съпартийци от Патриотичния фронт. Запознати припомниха, че ваканцията на депутатите е фиксирана в правилника на Народното събрание и обикновено е 10 дни по великденските празници.
Скандална продажба на едно от легендарните места в Дупница е осъществена преди 7 години. Култовите "Барикади", които се превърнаха в символ на народната борба през 1997 година са вече заградени като частен имот и достъпът е невъзможен.
Община Дупница е сключилa договор с Министерство на енергетиката за сумата от 372 159 евро. Това обяви днес на пресконференция кметът на града инж.Методи Чимев. Парите са по т.нар. Норвежка програма. "Това касае присъединяване и осигуряване на газификация на 9 общински обекти. На практика решихме вече този проблем с 90 процента от общинските обекти. Срокът на изпълнение е до 30 април", обясни инж.Чимев.
Близо 20 часа след трагедията в Горни Лом официално обявиха броя на жертвите. Загинали са 13 мъже и 2 жени. Това съобщи главен комисар Николай Николов, директор на ГД ПБЗН. Той е направил оглед и заяви“ Аз не видях и частица живот в района на фабриката. Трагедията е голяма. Взривът е бил изключително силен, образували са се кратери на мястото на взрива. Отломки с тежести са хвърчали на стотици метри. Не се отказваме, въпреки минималните надежди, ще продължим да наблюдаваме", каза още Николай Николов. Той спомена за човешка грешка. "Каква точно човешка грешка е станала, не мога да кажа", добави Николов. “, шефът на пожарната допълни, че близките на загиналите вече са известени. Няма опасност от обгазяване на района, както изамърсяване на водта.. Завода и затворен и повече няма да работи, това обяви министър Йордан Христосков.
В Териториална организация на научно-техническите съюзи – Дупница (Дом на техниката) се провеждат курсове по английски и немски езици за различни възрасти и с акцент върху развитието на основните езикови компетентности, а именно четене, писане, слушане и говорене според Общоевропейската езикова рамка. С помощта на ефективното езиково обучение курсистите усъвършенстват своите възможности да общуват свободно на чужд език. Обучението отговаря на всички европейски стандарти.
Безумна е причината, която доведе до нова рокада на датите за финалните сблъсъци в мъжкия ни шампионат по волейбол между "Марек Юнион-Ивкони" и галениците на федерацията – "Левски Бол". От БФВ разиграват дупничани последните дни, като за капак вместо на 13-и април, определиха вторият двубой да се играе на 14-и. Не за друго, а защото на 12-и са отдали под наем за има няма 1000-1500 лева залата за концерт на рапъра 100 кила. Сумата е повече от незначителна и е без коментар, но въпросът остава друг – как никой не видя ангажираността на съоръжението преди да се изпадне в поредната конфузна ситуация. Иначе още се говори за прословутия календар на зала "Христо Ботев" и безумията в него, за който и zadupnitsa.com писа. (Вижте го ТУК) Хиляди фенове ще бъдат лишени от възможността да наблюдават най-интересната среща от шампионата дори по телевизията, заради работния час – 17.30 часа в понеделник. Отделно от това, залата е много вероятно да остане на половина празна поради същата причина. В БФВ отдавна са доказали липсата на елементарно разбиране на материята и уникалната си наглост и безочие, така че и в случая вероятно ще отминат с мълчание един от редовните си всекидневни гафове. Още по-неприятното в случая е, че поредицата от безумия става на гърба на НВЛ в лицето на новото й ръководство, което е гласувало пълно доверие на родната федерация в администрирането на първенството. В крайна сметка срещите са на 11, 14 и 16 април в столичната зала "Христо Ботев".
Камион с 15 служители на МВР се е преобърнал в дере, пълно с вода, край село Горно Ябълково, община Средец. Това съобщиха от полицията в Бургас. Произшествието е станало 30 минути след полунощ. Шофьорът е бил затиснат в кабината на камиона.
Вчера дупнишки полицаи са задържали И.Д.,22 г., от с. Бистрица и Е. М., 26 г., от с. Самораново, докато рязали метална ограда от бивша пречиствателна станция в землището на село Самораново.
Страница 5 от 156