Начало

На 18 юли се навършват 178 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Той е роден в подбалканското градче Карлово. В много бедно семейство, в което твърде млад на Васил Иванов Кунчев му се налага да стане глава на дома след смъртта на баща му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде бързо манастирът става тесен за него. Както пише писателят Иван Вазов за него: “Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!”. И Васил напуска манастира. Стига в Белград, където Раковски подготвя млади мъже в Първата българска легия. Там той се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация. Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че “Нашето дело зависи от нашите собствени усилия”. Турците го търсят непрекъснато, но той постоянно успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер – “Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее”. Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч и е съден в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него. Обесен “там близо край град София” на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта. Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет. “Нашата работа зависи от нашите собствени усилия”, “Народната работа стои над всичко”, “Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва”, “Времето е в нас и ние сме във времето”, “Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си”. Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на Българската свобода Васил Левски. Източник vesti.bg