Начало
Ниските температури и гладът доведоха до нови две нападения на вълци в района на Сапарева баня. Завчера, в местността "Кантона" между Овчарци и Сапарева баня е намерено полуизядено второ жребче. То е било открито само на метри от главния път в полето. Животното е било собственост на жител на Сапарева баня. През миналата седмица, пак в същия район бе открито друго жребче изядено от хищниците. Според жители на града, става въпрос за глутница от поне 4-5 вълка. Друг кон също е нападнат завчера, но е успял да избяга макар и с множество ухапвания.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Община Дупница спечели финансиране от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" за осигуряване на безплатен обяд за ветерани от войната, военноинвалиди, военно пострадали. Цената на един обяд е 2,50 лева без ДДС, а за празничните обеди е 3,33 лева без ДДС. От всички подали документи до Изпълнителната агенция само две са одобрените оферти, като едната е на Община Дупница. "Използвам възможността да благодаря на служителите от администрацията за поредната перфектно свършена работа. Това е все пак социален проект, който е насочен изцяло към хората. Не е маловажен и фактът, че ние бяхме единствената община, което говори за социалната политика, която водим през тези 4 години. Всички останали кандидати бяха частни фирми. Одобриха ни максимално допустимата бройка от 40 човека, които ще продължат да се изхранват и след изтичането на този проект, който приключваше през октомври. Храната ще продължи да се приготвя от домашния социален патронаж", лаконичен бе градоначалникът инж.Методи Чимев. 40-те дупничани, възползващи се от безплатния обяд ще бъдат определени от Министерство на отбраната.
Наглостта да паркираш на забранено място е сякаш вродено на българина. Особено в Дупница, въртящите геврека са повече от нагли и не се съобразяват с никой и нищо. Дори и когато им бъде направена забележка, те продължават да проявяват непукизъм, наглост и дебелоочие. Арогантността, разбира се върви ръка за ръка с всички по-горе описани "добродетели".
Чиатели на zadupnitsa.com ни изпратиха сигнал за едно от най-натоварените кръстовища в града, където има сериозни предпоставки за ПТП-та. Въпросното кръстовище са светофарите при т.нар. Стара автогара, където в момента се изгражда хипермаркет Лидъл. "От много време насам се паркират автомобили в непосредствена близост до загражденията. Повечето автомобили са на работещи на строежа и/или пряко ангажирани със строителните дейности там. Не че няма и на наши съграждани коли. Няма лошо и дори адмирираме навлизането на подобни вериги магазини, защото имат своята голяма полза за града-разкриване на работни места, повишаване конкуренцията и богатия избор на продукти, но в същото време създават реална опасност от катастрофи. Всеки ден тази картинка е една и съща, а псувните на шофьорите и опасностите от ПТП са нещо обичайно. Слизайки с кола от кръговото към светофарите, десния завой е на практика невъзможен. Колите са наспирани до самият завой, и за да завиеш надясно, трябва да се молиш да няма отсреща кола, която да завива наляво към центъра. Иначе се получава така, че няма завиване и се получава струпване на автомобили, какафонии, свиркане и луди майни се теглят. Забелязали ли сте, че това е най-натоварената отсечка между Лидъл и отсрещната страна, където са разположени офиси, магазини и жилищен блок, но паркирането е такова, че разминаване няма. В двете посоки има свободно пространство да минава само по един автомобил. Ако някой се пробва да се размине, то… си е за негова сметка да рискува счупено външно странично огледало или да отнесе това на някой от паркиралите. Не е нормално и не е законно. Трябва ли да станем свидетели на тежка катастрофа, за да се вземат мерки. Нека го направим по-рано. Затова моля чрез вас да дадете гласност на този проблем и се надявам, че КАТ ще вземат адекватни мерки и забранят това паркиране. Нека си спестим нерви и евентуални неприятни последствия", пише наш читател, припожил и снимка.
Тежка катастрофа стана преди минути на главен път Е-79 край Дупница. По първоначална информация има пострадали тежко двама мотоциклетисти. Движението от Е-79 е отбито от пътен възел Байкал през Дупница. Инцидентът е станал малко след 19:30 часа в отсечката между пътен възел Байкал и тунела в посока София. Очаквайте подробности
Няма пострадали при катастрофата на автомагистрала „Струма” днес, това съобщи Катя Табачка, говорител на Областна дирекция на МВР-Кюстендил. Пътният инцидент, в който е участвал само един автомобил, е лек. Движението по автомагистралата не е спирано. Произшествието е обслужено от органите на полицията. Припомняме, че днес около 15:30 часа при км 314 в посока Дупница поради пътно-транспортно произшествие се създаде временно затруднение на движението. Малко преди отклонението при язовир Дяково микробус катастрофира леко, като са нанесени само материални щети на возилото.
Появата на платените спортни канали предизвикаха много полемики сред футболни запалянковци и зрители. На 21 февруари, събота, „Нова Броудкастинг Груп” пусна в ефир новия пакет Диема Екстра, в който влизат двата канала Диема Спорт HD и „Трейс Спорт Старс”. За да ги гледаш, трябва да платиш 3.96 лева месечен абонамент. На този етап в района на Дупница не се предлагат пакетите на Диема Екстра по местният кабелен оператор. Преговорите между "Булсатком" и "Нова Броудкастинг Груп" за платения пакет Диема Екстра също не бяха финализирани.
На 4 фирми бяха отворени ценовите оферти по избор на изпълнител за проекта "Зелена и достъпна градска среда" в Дупница. Мащабното строителство, което трябва да промени изцяло облика на голяма част от града се очаква да започне до 2 месеца. Точно в 14 часа днес, в Кръглата зала комисията с председател зам.кмета Олга Китанова отвори пликовете в присъствието на представители на участващите фирми. Прогнозната стойност на поръчката бе 5 млн лева без ДДС.
Противозаконно отнемане на лек автомобил “Фиат Браво” е заявено в петък в РУ Дупница. Автомобилът е бил паркиран на ул. “Отец Паисий” в града пред дома на собственика, при проведените оперативно-идирвателни мероприятия няколко часа по-късно, колата е открита на ул.”Беласица”. Работата по установяване на извършителя на противозаконното отнемане продължава РУ Дупница.
В последен кръг от първенството на Б-професионална футболна група Марек гостува на Монтана. Двубоят се играе в Мездра, а старши треньорът на дупничани Иво Паргов пусна в игра следните единайсет : Гоцев, Св. Георгиев, Лахчев, Пидев, Д.Георгиев, Диков, Иванов, Николов, Хаджиниколов, Стоилов, Р.Йорданов
32-годишен мъж от Дупница е задържан в ареста на полицията вчера за нанесен побой на 57-годишен мъж. Инцидентът е възникнал в централната градска част – в градинката пред църковния храм "Св.Георги Победоносец". Пострадалият е с 5 избити зъба, настанен е в здравно заведение в Дупница. Нападателят ще остане 24 часа в полицейския арест, срещу него е започнато досъдебно производство в РУП Дупница, като тепърва се изясниват и мотивите за побоя.
Всички необходими документи от фирмата-изпълнител по реконструкцията на спортната зала в Дупница са внесени в Община Дупница в срока посочен в договора – 18 август, информират от пресцентъра на кметството. “Сумата, която е одобрена за ползване от Община Дупница по проекта в рамките на 2014 година в размер на малко над 1,3 млн е вече налична. Документите са вече при нас и в момента се съгласуват с всички институции-ЧЕЗ, ВиК, Пожарна и другите. Следващата седмица ще бъде издадено и разрешителното за строеж, след което започват строително-монтажните работи”, обясни кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев.
Пет кръга преди края на първенството на В-Югозападна футболна група отбора на Германея се оказа в зоната на изпадащите. Сапаревобанци загубиха днес при гостуването си на Чепинец Велинград с 0:2 , а Ботев Ихтиман спечели срещу Велбъжд с 3:1 и по този начин Германея вече е под чертата на оцеляващите. През седмицата треньорът Борис Кръстев обяви, че предстоят три мача, които ще определят съдбата на отбора. Първият вече е загубен, а следващата седмица е домакинското дерби с Ботев Ихтиман.
Днес от 16:00 часа Марек гостува на Хасково в мач от 13-ят кръг на А-футболна група. В групата за срещата не попадна Кристиян Петков, който е с контузия на коляното от мача на дублиращия тим със Славия, завършил с победа на дупничани. Извън 18-те е и Денис Пидев В стартовият състав днес се появява Димитър Петков, който за последно игра срещу Черно море.
До месец се очаква да започнат строителните работи по изграждане на второ игрище с изкуствено тревно покритие на стадион Бончук. Тревата и гранулите, които са основна част от терена са дарение на ФК Марек от бизнесмен, който обаче е пожелал да запази името си в тайна. От Марек заявиха, че пожелалият анонимност дарител е известен в спортните и най-вече във футболните среди и постоянно помага на спорта. Новата площадка ще бъде в непосредствена близост до вече функциониращото игрище, което е с размери 70/30 метра. Този мини комплекс може да бъде завършен и с изграждането на терен за плажен футбол, като и трите съоражения ще бъдат с осветление.
Децата на Марек 2010 родени 2002 година записаха убедителен успех с 6:0 срещу връстниците си от БМ Спорт в първенството на „Подготвителна група Б“. Срещите от надпреварата се играят на спортен комплекс „Царско село“ в София. За дупничани точни бяха : Васил Николов, Венцислав Георгиев, Николай Орозов, (2) Мартин Доганджийски, Емил Кючуков
Днес в сградата на Общинска администрация Дупница ще бъде открита изложба „Цветно мечтание“ на Ралица Денчева. Тя е родена през 1970г. в гр. Русе. Живее и работи в гр. София, България. Завършва френска езикова гимназия в родния си град, а през 1994г. с отличие, а след това и Факултета по Изобразителни Изкуства към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”- гр. Велико Търново, специалности „Живопис и Естетика” и „Педагогика на изобразителното изкуство”. Работила е като преподавател по изобразително изкуство в Детска театрална академия – гр.София, още в други училища. Има над 30 самостоятелни изложби в България, както и в Унгария, Канада и Франция. Работи в областта на маслената живопис и рисунката. Има издадени 8 книги с нейни картини. Творби на художничката са притежание на частни лица и колекционери в България, Германия, САЩ, Унгария, Франция, Русия, Швеция, Испания, Канада, Япония и Турция Изложбата е подредена на 2-ят етаж на Общината, а откриването е от 17:00 часа
Самолетът, който се разби в неделя на летището в руския град Казан, е бил експлоатиран в продължение на 23 години от седем авиокомпании, сред които „Ер Франс” и „България ер”, а през 2001 година машината е престъпяла инцидент в Бразилия, предаде AFP.Самолетът „Боинг 737-500” на руската компания „Татарстан” е бил въведен в експлоатация през 1990 от вече несъществуващата френска компания Euralair Horizons, като през 2005 година за три години е станал собственост на „Ер Франс”.
След това експлоатацията му е поета от „Уганда еърлайнс”, а пет години по-късно – от бразилската „Рио Сул”. Следващите собственици са били румънската компания „Блу еър” и българската „България ер”.
През декември 2001 година самолетът е претърпял сериозен инцидент без жертви при приземяването си на летището в Бело Оризонти.Припомня ме,че "Боинг", извършващ вътрешен полет, се разби в неделя при кацане в руския град Казан. 50 души са загинали: 44 пътници и 6-членен екипаж. В списъка със загиналите е Ирек Миниханов, синът на президента на Татарстан Рустам Миниханов.
Тази сутрин голяма част от Дупница остана без вода. Много хора бяха неприятно сюрпризирани, събуждайки се и разбирайки, че водата е спряла. От ВиК Дупница заявиха, че четири аварии са причина за спиране на водоподаването. Екип на водното дружество, вече е отстранил проблем на ул. „Марин Дринов“, като към обяд работниците са насочени към авария на ул. „Велико Търново“, а след това ще работят и върху останалите две, намиращи се на ул. „Бузлуджа“ и кв. „Бишика“. Същевременно още два ремонта се налагат и в селата Яхиново и Джерман. В днешния неделен ден, екипите са ръководени от главния инженер на ВиК, Йордан Орманков. Читатели на zadupnitsa.com сигнализират, че в централната част на града вода няма вече повече от 24 часа.
Този уикенд 7-ми и 8-ми февруари Дупница ще бъде домакин на турнир по тенис на маса Висша лига България. В надпреварата ще се включат 4-ри отбора от 5 до 8 място в класирането. От тази четворка ще се определят и изпадащите. Разпределението на тимовете стана след последните два турнира през октовмри 2014 в Албена и месец по-късно в Панагюрище. Клуб по тенис на маса „Марек-Дигеста“ е в тази група, като дупничани ще се опитат да защитят мястото си сред най-силните в България. Официалното откриване е на 7-ми от 13:30 часа в училище „Климент Охридски“, където ще се играят и срещите, поради ремонта на Спортната зала.
Общинските съветници от партия ГЕРБ Юлиан Божанов и Росица Борисова депозираха в деловодството на Общински съвет Бобов дол докладна с искане за прекратяване на досегашните правомощия на зам.председателя Валери Радлев. В мотивите си те изтъкват, че правомощията се припокриват с тези на председателя Огнян Зарев. Освен прекратяване на правомощията от ГЕРБ настояват и за отнемане на заплатата на Валери Радлев, като тук мотивите са тежкото финансово положение на Общината. Докладната е внесена след като се разбра, че Огнян Зарев е пожелал да се върне на работа на пълен работен ден и ще получава пълно възнаграждение. От избирането му до сега той не получаваше заплата, а такава бе отпусната на неговия заместник Валери Радлев, който на практика изпълняваше председателските функции. Ако се приеме предложението на ГЕРБ Радлев ще има право само да води сесия от която отсъства Огнян Зарев. В Общински съвет Бобов дол мнозинство имат съпартииците на Зарев от партия ЛИДЕР – девет на брой, БСП е представена от двама, колкото има и ГЕРБ.
Министърът на културата Мартин Иванов посети и разгледа разкопките на неолитното селище до село Мурсалево. Това е втора визита на министър в рамките на два месеца след като през юни там бе и д-р Петър Стоянович от правителството на Орешарски. Настоящият служебен министър разговаря с ръководителя на обекта проф. Васил Николов от НАИМ към БАН за възможностите за консервация на древното селище. Археологическият обект в местноста Даве боаз край с. Мурсалево е отпреди 8 хил. години. Находката е от ранния неолит – около 5800 г. пр. Хр., разказа проф. Николов.
Сагата около бюджетът на Община Дупница продължава, се разбра след днешната пресконференция. Оказа се, че той реално не е приет и ще се наложи отново да бъде дебатиран на сесия на Общински съвет. “Причината е, че имаме небалансиран бюджет приет от местния парламент, касаещ приходите и разходите с разлика от 100 000 лева. Пропускът бих го нарекъл технически, но пречи на изпълнението. В приетия вариант се оказва, че разходите са със 100 000 лева повече от очакваните приходи”, обясни бюджетатът на Общината Павел Петров. “Информирах за това председателят на Общински съвет-Дупница, който да прецени как да процедира. Вариантите са два – прегласуване на бюджета или да бъде върнат от Областния управител като незаконосъобразно решение. И аз мисля, че става въпрос за технически пропуск и не вярвам да има нещо друго, но е факт. Не е приятно да се работи в обстановка на липсващ бюджет, защото това касае цяла една Община. Надявам се още на следващото заседание да бъде отстранен този проблем”, допълни дупнишкия градоначалник Методи Чимев. “Тази грешка трябва да бъде отстранена. Явно е неизречено нещо или неразписано и затова се получи това”, допълни Петров.
„Изминаха вече близо 10 месеца от убийството на моя брат Николай, но загубата не може да се преодолее. Няма как да празнуваме аз и моето семейство, но други го правят спокойно и без угризения. Имам предвид фамилия Карастоянови“, това заяви Иван Радев брат на убитият през месец март 2014 година Николай Радев. Иван и неговите близки си пожелават през 2015 година вече да има справедливост. „Искаме справедливост за Ники. Брат ми не е сред нас, сред своите приятели, докато извършителите са на свобода и купонясват“ допълни още Иван Радев. 
Община Дупница входира необходимите документи днес в Министерство на енергетиката за финансиране на 9 общински сгради за газификация, информират от пресцентъра на кметството. Кандидатстването е по т.нар. "Норвежка програма" за енергийна ефективност, като финансирането е 100-процентово. 2 детски градини, 6 училища и общинската болница са заявени по тази програма. Детските забавачки "Таушаница" и "Пролет" и учебните заведения – ОУ "Евлоги Георгиев", СОУИЧЕ "Св.Паисий Хилендарски", ОУ "Кл.Охридски", ОУ "Св.Св. Кирил и Методий", ОУ "Неофит Рилски" и Гимназия "Христо Ботев" отговарят на условията и ще очакват резултатите. Общата стойност за всички 9 обекта е 481 183,24 евро.
Двойна дъга озари небето над Дупница. Природната красота се появи след падналия дъжд тази вечер и дупничани успяха да и се полюбуват. Това колоритно шоу на природата може да се види за кратко време. Втората дъга е с обратни цветове и е по-бледа. Този природен феномен се случва когато слънчевият лъч, който се пречупва в дъждовната капка, се отразява втори път в нея. Това е и причината втората дъга да е по-бледа от първата – повече светлина се използва за двете отражения, както и защото самата дъга се разширява върху по-голяма площ в небето. Още по-рядко се случва да се появи двойна дъга „близнак“ или казано с други думи – две дъги с разделена обща основа. В този случаи цветовете не се променят, а се появяват в един и същи ред.
Ивона Цинцарска и Луиза Захариева отново участваха на Европейското първенство по таекуон-до за кадети, което се проведе в Страсбург/ Франция . Дупничанките са част от българския национален отбор. Двете станаха вицешампионки през 2013 година в Букурещ, но сега не успяха да защитят отличията си. Ивона Цинцарска спечели квота в нова за нея категория до 44-килограма, където вече стана и Републиканска шампионка. В Страсбург Ивона загуби в първия кръг от румънка, след като водеше до самия край на срещата. Луиза Захариева излезе в категория до 51-килограма, като на 1/8 финал победи представителка на Полша, но след това загуби от италианка брбата за медалите. Треньорът на двете дупничанки Христо Михалчев заяви, че условията са били много тежки. Специално за zadupnitsa.com от Франция Михалчев коментира „В по-лоши условия не сме участвали. В Страсбург е около 41 градуса, а в залата нямаше климатик. Съдиите не се представиха на ниво. Четирима българи играха на ¼ финали, но ги загубихме“
Работното време на председателят на Общински съвет Дупница Владимир Владимиров бе фиксирано от местния парламент и то е от 11:30 до 13:30 всеки ден без понеделник. Така дупничани могат да открият Владимиров в кабинета му и да разговарят с него. Останалите два часа Владимиров ще уплътни по своя преценка или в зависимост от ангажиментите му свързани с председателската работа. Владимир Владимиров ще работи с намалено работно време от 4 часа дневно, а възнаграждението е 717 лева. Предложението бе гласувано със "за" от 16 съветника, 6 бяха против, а 1 въдаржал се. По време на дебатите и гласуването Владимиров напусна залата и изчака решението в кулоарите на местния парламент. Той ще разполага и с 20 дни платен годишен отпуск и добавка към заплатата от 1% за прослужено време.
Йоана Маринкова е Спортист №1 на Спортно училище "Васил Левски"- Кюстендил. Тя е състезател по борба в клуб "Васил и Георги Илиеви", републиканска шампионка от Държавния личен шампионат за момичета и Държания лично- отборен шампионат, със златен медал от международния турнир "Русенски легенди" при кадетките, национален състезател. Маринкова е родена и живее в Сапарева баня. Тя започна кариерата си в клуб Германея под ръководството на Боян Сусанин.
Снимки: DarikNews.bg
Изпълнителният директор на “Марек” Ивайло Паргов заяви, че няма причина клубът да бъде глобен за безредиците, които се получиха на мача с Левски в събота.
Заместник-главния секретар на МВР Георги Костов и заместник-директорът на ГД “Криминална полиция” Ивайло Спиридонов бяха представителите на ръководството на министерството След направения отчет директорът на ОДМВР – Кюстендил Е. Стамболийски обобщи, че през 2014 година служителите на дирекцията са положили значителни усилия по противодействие на престъпността и опазването на обществения ред. В условията на продължителен кадрови дефицит има повишение на разкриваемостта на престъпленията с 3 пункта. Заместник главният секретар Георги Костов поздрави служителите за добрата им работа в условията на намален състав, поради продължителните командировки за охрана на българо-турската граница. Пожела забързване на темпото в дейността, за да е по-осезаем ефектът. Той оцени работата на разследващите полицаи като отлична. На отчет-анализа гости бяха заместнинк областният управител на Кюстендилска област Силвия Велкова и заместник-окръжният прокурор Ангел Байрактарски.
Страница 2 от 156