Начало

Капитанът на "Марек Юнион-Ивкони" Гьорги Гьоргиев накара турските отбори да се ослушват за подписът му. 22-годишният разпределител на 3-кратните български шампиони направи поредния си феноменален мач в среща от Европейска лига (мъже) с националния отбор на Македония срещу Турция и привлече погледите на клубовете от югоизточната ни съседка.

Кюстендилски полицаи са установили извършителите на 3 домови кражби в махали на с. Гюешево. Кражбите са заявени в началото на седмицата в полицията, по данни на заявителите къщите не са били обитавани по няколко месеца. След проведените оперативно издирвателни действия криминалистите са установили извършителите – двама млади мъже от селото.  

Изложба на Царимира Георгиева под мотото „Да бъде лято…“, бе открита вчера във фоайето на Община Дупница. Творби на Царимира Георгиева участват в общи изложби в страната. С голям успех са реализирани двете й самостоятелни изложби в Благоевград 2011 г. и в Пазарджик 2014 г. Нейни произведения са притежание на частни колекции в Европа и САЩ Тя работи и твори в град Благоевград. Интересите ѝ като художник са изключително многопосочни – от иконографията до абстракцията. Дупница Царимира Георгиева показва картини, които са послание за откриване на цветността и топлината във взаимоотношенията, настроенията и собствените ни възприятия. В тях специален интерес буди самобитната акварелна техника, уникалното съчетание на битови и абстрактни елементи, изключително деликатното цветово нюансиране и въздействащата пестеливост на формата.

 

Четирима ученици ще понесат „Обществено порицание“ за кражба на алкохол. като оповестяването му ще бъде извършено чрез залепване на видно място в Община Сапарева баня. Други двама по-големи техни съучастници В. Д и Р.М бяха санкционирани от Районен съд Дупница с 6-месечна „пробация“. Тийнейджърите с инициали М.Н.П /С.В.С. / И.Г.Р. / И.Е.Ч са ученици в ПГ „Алеко Константинов” и ОУ „Христо Ботев” гр.Сапарева баня и 166-то Спортно училище – гр.София. Част от учениците отмъкнали за времето от 20.09. до 02.10.2013г. от къща в Сапарева баня, собственост на хора от гр.Сандански, 16 бутилки уиски марка VECIAROMANIA” всяко по 22 лв. или всичко вещи на обща стойност 352 лв. Няколко души от 6-членната група задигнали и полилей, крушки и абсорбатор на обща стойност 1225 лева. Един от извършителите се сдобил и с електрожен. Групата с отвертка е успяла да отвори прозорец на първия етаж и от там да проникне в къщата. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Чиатели на zadupnitsa.com ни изпратиха сигнал за едно от най-натоварените кръстовища в града, където има сериозни предпоставки за ПТП-та. Въпросното кръстовище са светофарите при т.нар. Стара автогара, където в момента се изгражда хипермаркет Лидъл. "От много време насам се паркират автомобили в непосредствена близост до загражденията. Повечето автомобили са на работещи на строежа и/или пряко ангажирани със строителните дейности там. Не че няма и на наши съграждани коли. Няма лошо и дори адмирираме навлизането на подобни вериги магазини, защото имат своята голяма полза за града-разкриване на работни места, повишаване конкуренцията и богатия избор на продукти, но в същото време създават реална опасност от катастрофи. Всеки ден тази картинка е една и съща, а псувните на шофьорите и опасностите от ПТП са нещо обичайно. Слизайки с кола от кръговото към светофарите, десния завой е на практика невъзможен. Колите са наспирани до самият завой, и за да завиеш надясно, трябва да се молиш да няма отсреща кола, която да завива наляво към центъра. Иначе се получава така, че няма завиване и се получава струпване на автомобили, какафонии, свиркане и луди майни се теглят. Забелязали ли сте, че това е най-натоварената отсечка между Лидъл и отсрещната страна, където са разположени офиси, магазини и жилищен блок, но паркирането е такова, че разминаване няма. В двете посоки има свободно пространство да минава само по един автомобил. Ако някой се пробва да се размине, то… си е за негова сметка да рискува счупено външно странично огледало или да отнесе това на някой от паркиралите. Не е нормално и не е законно. Трябва ли да станем свидетели на тежка катастрофа, за да се вземат мерки. Нека го направим по-рано. Затова моля чрез вас да дадете гласност на този проблем и се надявам, че КАТ ще вземат адекватни мерки и забранят това паркиране. Нека си спестим нерви и евентуални неприятни последствия", пише наш читател, припожил и снимка.

Юношите старша възраст на Марек победиха Германея с 2:0 в мач от поредния 11-ти кръг на зона Струма. Срещата се игра на стадиона в село Крайници. Дупничани поведоха в 35-та минута с гол на Радослав Виячки, брат на централния бранител на Марек Емил Виячки. До края на полувремето домакините не успяха да застрашат сериозно противниковата врата и резултата остана непроменен. След почивката отново в отбора на Марек имаше неточности в играта, като втория гол падна едва в 74-та минута дело на Емил Стоянов. След спечелените 3 точки дупничани запазват 5-то място в класирането, а Германея е твърдо на последно място без спечелена точка. След срещата старши треньорът на Марек Янек Кючуков бе повече от критичен :" Определено не съм доволен от отбора. Всички играха несериозно, а така не се израства във футбола. Това, че срещаме последния в класирането не означава нищо, те сами няма да се победят, но явно много от нашите момчета не разбират това. Ако искат да се развиват ще трябва да се раздават във всеки мач." бяха само част от критиките на Янек Кючуков. 

Локомотив Новосибирск определено остави мача с Марек Юнион-Ивкони от волейболната Шампионска лига на заден план. С оглед предстоящото на 9 ноември дерби в руската Суперлига със Зенит Казан, ръководството на Локомотив прати в България втория си тим.

 Шест е броят на фирмите, изявили желание да изградят социалните жилища в Дупница, които ще бъдат на мястото на бившите казарми.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

 Ромската Нова година беше празнично отбелязана в Дупница.

Да прекрати договора със снегопочистващата община Дупница фирма, заплаши кметът Методи Чимев. Той е поставил ултиматум към "Нивел строй", информират от пресцентъра на кметството. Това стана ясно след срещата между него, шефът на КАТ Радослав Боюклийски и фирмите по снегопочистване и сметоизвозване. “Финансова санкция ще бъде наложена на фирмата по снегопочистване, след като бъдат изготвени и обобщени всички протоколи от проверките придружени със снимков материал. Или овладяват ситуацията или прекратяваме договорните отношения. Имат последно предупреждение за това. Улиците не са обработени както трябва и напълно основателни са упреците на хората в града и селата”, заяви инж. Чимев. Продължават да работят и 30 човека от временната заетост на територията на града, както и служителите от озеленителната фирма, които обработват пешеходните зони.

 В РУП Дупница е започнато досъдебно производство за извършен палеж в имот в Сапарева баня в края на миналата седмица, информираха от пресцентъра на МВР.

 

 

Двама души са загинали при тежко ПТП в Кресна, съобщават от МВР Благоевград.  Инцидентът регистриран в 06:30 ч.  е между бус и лека кола, които са се ударили челно. Двамата загинали са били работници от гр. Кресна. Те са на 49 и на 60 години, третият пътувал в буса е ранен. Жената, пътуваща в мерцедеса също е пострадала и е транспортирана в благоевградската болница. Полицията е на място и разследва случая. Пътят за товарните автомобили към момента е затворен. Леките автомобили минават по обходен маршрут.

Тежка катастрофа стана преди минути на главен път Е-79 край Дупница. По първоначална информация има пострадали тежко двама мотоциклетисти. Движението от Е-79 е отбито от пътен възел Байкал през Дупница. Инцидентът е станал малко след 19:30 часа в отсечката между пътен възел Байкал и тунела в посока София. Очаквайте подробности

Двама роми си спретнаха юмручен бой в центъра на Дуница посред бял ден за изгора. Скандалът между двамата се развихрил вчера преди обяд, до новото заведение „Корнер“, намиращо се до гимназия „Христо Ботев“. Мъжете се скарали заради ромска хубавица, пише struma.bg. Скандалът прераснал в бой и хора от заведението станали свидетели, позвънили на тел. 112. За броени минути пристигнали патрулка и линейка на Спешен център – Дупница. От биещите се обаче нямало и следа. Двамата са издирени по-късно и ще отнесат глоба по УБДХ.

С традиционни български народни хора ще бъде белязан днешния ден на протести срещу налагането на мандат на ДПС в Кюстендилска област. Точно в 17.30 часа на "Барикадите" ще започне мирния протест, който е с продължителност 30 минути и е свързан и със затваряне на магистралата. Идеята на инициаторите е под звуците на български народни песни да се извият хора на Е-79.

 

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество поиска конфискация на имоти и коли на стойност 309 500 лева на Владимир Ангелов-Стъклето от Дупница, съобщава novinar.bg. Комисията е сложила ръка на пет мотора „Хонда”, „Ямаха”, „Кванг Янго” и „Сузуки”, както и на 10 леки автомобила – „Ауди А8”, БВМ Х5, „Мерцедес”, „Фолксваген Пасат”, „Опел” и един товарен автомобил „Фолксваген”, съобщи struma.bg. Запор има и върху два апартамента на Ангелов в Дупница, които са му били дарени от родителите му през 1991 година.

Ето какво мнение получихме от наш читател на редакционната ни поща. Публикуваме го без редакторска намеса.

В предпоследния ден от дългите празници за Нова година, започва „Голямото завръщане" у дома. Днес и особено утре се очаква изключително натоварено движение по пътищата на България. Един от най-натоварените е Главен път Е-79. Засилен е трафика днес след обяд в района на Дупница. Екипи на магистрална полиция са на изход на града посока София. На входа и изхода на Благоевград са се образували опашки от автомобили. Затруднено е движението и при двете отбивки, които са направени заради строителството на магистрала „Струма”. На изхода на Благоевград при отбивката за Бараково и при отбивката за Рилски манастир има натоварен трафик и забавяне на движението на автомобили.