Начало
За пореден път от пресцентъра на МВР съобщават за извършена кражба на акумулатор в Дупница.
Днес от 19 часа актьорите от ОбДТ „Невена Коканова“-Дупница ще поставят на домашна сцена пиесата „ЛюбоФ“ от Мъри Шийзгъл.
Влакът Софи-Кулата блъсна мъж край Дупница. Инцидентът е станал малко преди 14:00 часа. Екип на Спешен център е оказал първа помощ на мъжа, който е с травма на главата, но на този етап няма повече информация за състоянието му, нито в коя болница е транспортиран. На мястото на инцидента е пристигнала и полиция. Движението на влакове е спряно.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
И днес имаше протести в Дупница срещу налагането на Александър Методиев-Бат"Сали за депутат от Кюстендилска област. Около 70-80 граждани се събраха на Барикадите, но не бяха допуснати от полицаите да блокират Е-79. Сред тях бяха симпатизанти на почти всички парти, както и заместник кметът Красимир Георгиев. Недоволните иначе с право от системата за избор на депутати тръгнаха на поход из града с развети български знамена, ескортирани от полицаи. Достигайки до кръстовището при Старата автогара, изведнъж гражданите блокираха движението, с които си действия буквално изненадаха полицията. Блокадата продължи около 10-ина минути, като протестиращите пееха химна на България и скандираха "Справедливост", "Къде ми е гласът". Образуваха се дълги опашки от автомобили и едва след като хората решиха да прекратят блокадата, освободиха кръстовището.
Голяма част от центъра на Бобов дол днес остана без електричество. Причината бе кражба на кабел. Екипи на “ЧЕЗ-Електроснабдяване” са заявили днес сутринта в районното полицейско управление на миньорския град кражбата на около 30 метра въздушен електропровод свързващ така наречената “Младежка палата 2” и блок 26 в града. Те се намират на една от главните улици в града – “Васил Коларов”, и са в непосредстена близост до Общината.
Община Дупница обори и 3-ата глоба, наложена от ТД на НАП в размер на 3 000 лева на кмета на града инж. Методи Чимев, съобщиха от пресцентъра на кметството.
С много музика, танци и игри премина детският празник вчера в СОУ "Св. Паисий Хилендарски" в Дупница. Всички второкласници в училишето се включиха в забавата по повод Деня на детето. Децата се забавляваха в много игри с аниматори и накрая дискотека с DJ Боби Коларов. Тържеството бе организирано съвместно с агенция "Цветя и перли".
Първият медалист за България от Европейските игри в Баку е дупничанинът Даниел Александров. Резонно, той бе изключително щастлив, след като взе бронз в борбата класически стил. В категория до 80 килограма нашенецът се справи с двукратния световен шампион от Турция – Селчук Джеби.
Истински екшън и много емоции имаше във вчерашния двубой между юношите старша възраст на Пирин (Разлог) и Марек Юнион-Ивкони (Дупница). Двата отбора играха в Разлог в поредна среща от шампионата на своята възраст. Младите волейболисти от Дупница показаха невероятен характер и успяха да обърнат мача, след като губеха 0:2 гейма, за крайния успех с 3:2.
Пресконференция за медиите даде днес общинският координатор на ПП ГЕРБ – Дупница Ивайло Константинов. Той коментира актуални теми, като: „Конкурса за избор на нов управител на Общинската болница“, „ Наредбата за преместваемите обекти“, „Решението на Общински съвет относно казуса с паркинга на частната болница“, „Нападките срещу шефа на ВиК Илия Илиев“, както и други въпроси свързани с Дупница.
Феновете на Марек от днес могат да закупят екипи на отбора от фирмения щанд, намиращ се в новооткрития магазин на Sport Depot в Дупница. Магазинът се намира на улица „Св.Иван Рилски“ в района на „Минчовия площад“ до офиса на M-tel. Всички фенове на Марек ще намерят там различни размери на официалните екипи на отбора за А-група, анцузи и сакове. От фирмата производител на екипировката на дупничани обявиха, че щанда ще бъде зареден с още продукти с емблемата на Марек. От Sport Depot обявиха, че вече има закупени няколко екипа и заявки за поне още десет.
Дупничанинът Доброслав Радев не успя да защити титлата си от миналата година от турнира от Световната купа по кик бокс в Сегед, Унгария. Радев загуби още в първата си среща срещу представител на домакините. „Съдиите ни ощетиха и това се видя от всички, но нямаше какво да сторим“, заяви неговия треньор Кирил Чакъров. Радев, който е представител на СК Патриот-Дупница, бе част от националния отбор на България. Следващото състезание от веригата е в началото на следващия месец в Босна.
Окръжен съд-Кюстендил остави в ареста собственика на заложна къща в Дупница Н.Занев, заловен с близо 13 килограма наркотични вещества. Занев е поискал мярка „парична гаранция“ или „домашен арест“, но тя не е била уважена. Според разпореждането на съда в Кюстендил Занев ще бъде задържан в следственият арест в Дупница. Struma.bg разкрива, че съдебното досие на 35 годишният мъж, който пред съда се представи като управител на заложна къща, показва че миналата година е бил разследван и съден по обвинение за измама, но в крайна сметка съдът в Дупница е постановил по негов адрес само 1 000 глоба. Акцията на ДАНС, при която бе задържан Занев се проведе на 14 август (четвъртък) малко след 19:00 часа и продължи близо до полунощ. Дрогата е открита на две места. В автомобила на задържания са намерени около 5 килограма, а в гараж останалото количество.
"Какво да ви кажа… Мачът бе сочен за дерби на кръга, но видяхте, че така и не се получи такова", коментира либерото на "Марек Юнион-Ивкони" Мартин Божилов след победата като гости 3:0 гейма над "КВК Габрово". Националът не игра заради травма в лакътя, а мястото му зае 16-годишният юноша на клуба Кирил Котев, който направи отличен дебют. "След първата среща по между ни преди седмица в Дупница, от щаба на Габрово заявиха, че не сме ги надиграли с нищо. Предполагам и днес не сме ги надиграли с нищо?! Не искам да влизам в словесни престрелки, но да те смачкат и да кажеш, че не са те надиграли е меко казано несериозно. Това е спорт – днес едните са по-силни, утре другите, важното е да има феърплей и уважение към труда на своите и съперниците", продължи Божилов, което бе в отговор на Любомир Герасимов-треньор на "КВК Габрово". Наставникът на вицешампионите очевидно не искаше да признае класата на дупничани след първия мач между двата отбора в Дупница, завършил отново 3:0 за "Марек Юнион-Ивкони", но дупничани му затвориха устата насред зала "Орловец". "Искам да поздравя момчето, което ме замести така, все едно има над 100 мача зад гърба си-спокоен, със самочувствие и най-вече с отлични качества. Кирчо е едно много трудолюбиво момче на 16 години, което направи фантастичен дебют точно срещу един от сочените за претенденти за титлата. Така че, няма място за притеснение дали ще се възстановя. И с този мач, а и с всичките, които изиграхме до тук, показваме, че с колектив и с шампионския манталитет, който си изградихме, успяваме да надиграваме всичките отбори. При нас няма стари и млади, от 15-годишните в отбора до най-старите, ние сме един колектив, едно цяло. Целта ни е 22-а победа в следващия мач с Нефтохимик, за да затворим редовния сезон без загуба. Ако така продължаваме да играем, не вярвам, че ще има отбор, който да ни спре, както за Купата, така и за трета поредна титла", заключи Божилов.
Двубоят между Марек Юнион-Ивкони и Левски Бол при юношите старша възраст, игран в спортната зала на Дупница и завършил с победа на домакините с 3:0 бе наблюдаван от турския волейболен мениджър Мехмед Башаран. Именно той бе в основата на супер селекцията през миналата година на Халбанк. Клубът привлече миналото лято Радостин Стойчев за старши треньор и част от тима на Трентино – Матей Казийски , Османи Хуанторена и Рафаел. Мехмед Башаран е в Дупница на гости на своя приятел Емил Гущеров. Мениджъра помогна миналата година на Марек при организацията на престоя в Анкара, където дупничани играха в приятелски турнир по покана на Халбанк. Башаран не пожела да коментира след мача на юношите дали наблюдава конкретни играчи, но сподели че и в двата отбора е имало момчета с голям потенциал във волейбола.
До месец се очаква да започнат строителните работи по изграждане на второ игрище с изкуствено тревно покритие на стадион Бончук. Тревата и гранулите, които са основна част от терена са дарение на ФК Марек от бизнесмен, който обаче е пожелал да запази името си в тайна. От Марек заявиха, че пожелалият анонимност дарител е известен в спортните и най-вече във футболните среди и постоянно помага на спорта. Новата площадка ще бъде в непосредствена близост до вече функциониращото игрище, което е с размери 70/30 метра. Този мини комплекс може да бъде завършен и с изграждането на терен за плажен футбол, като и трите съоражения ще бъдат с осветление.
Вижте видео
Главните улици в Дупница са почистени и обработени против заледяване. Не така стоят нещата с второстепенните улици във всички квартали на града. На много места са се образували заледени участъци. Пътищата от Дупница за Кюстендил, Благоевград и София са обработени.
Спор между представителите на парламентарно представени партии, за зам. председателското място в ОИК-Дупница, доведе до провал на консултациите и служебен избор от ЦИК на цялата комисия. Срещата бе свикана от кмета на Дупница инж.Методи Чимев и на нея трябваше да бъде определен състава на Общинската избирателна комисия за провеждане на местните избори и националния референдум на 25 октомври 2015 година. В консултациите имат право да участват представители на парламентарно представените партии и коалиции в 43-то Народно събрание и тези, които имат избрани членове на Европейския парламент, но не са представени в българския. Съгласно решението на ЦИК от 9 юни тази година, разпределението на комисията от 11 човека е в състав – 3 от ГЕРБ, 2 от БСП, и по един от Реформаторски блок, ДПС, Патриотичен фронт, АБВ, Атака и ББЦ. Броят на Общинските избирателни комисии се определя на база населението, като в случая то е под 100 000 жители.Спорът за зам.председателското място възникна между представителите на АБВ, ДПС, ББЦ и Патриотичен фронт. Представителят на ДПС на преговорите Николай Вуковски бе категоричен, че няма да подкрепи друго предложение освен това на неговата партия. Представители на другите партии не се съгласиха с това и консултациите пропаднаха. ЦИК ще определи служебно състава в срок до 4-ти септември.
„Производител“ на марихуана сключи споразумение с прокуратурата и се отърва с 5-месечна условна присъда с 3-годишен изпитателен срок и глоба от 2500 лева. Л.Х с полувисше образование, старателно отглеждал в двора на къща, намираща се в с.Грамаде, обл. Кюстендил, растения от рода на конопа, а именно: 6 бр. стръка високо рискови наркотични вещества – марихуана, с общо нето тегло на листната маса 239.83 грама на обща стойност 1 438.98 лева. Освен това на 2-ри септември 2014 година при акция в Дупница в обитавана от Л.Х къща на ул“ Цар Симеон Велики” са открити в различни 6-стаи, скрити наркотични вещества на обща стойност 63 лева. Л.Х ще заплати и сторените по делото разходи в размер на 461 лева. Определението е окончателно.
Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев стартира кампания по набирането на помощи за бедстващото население в Мизия, информрат от пресцентъра. От днес, всеки който има желание да помогне, може да предостави дрехи, одеала, бутилирана вода (на стекове), консерви, обувки, пакет памперси (за деца и възрастни) и други неотложни продукти за хората в Мизия пострадали от наводнението. "Разговаряхме с хората от Община Мизия и те ни насочиха какво точно трябва. Положението всички виждаме какво е, и вярвам, че повече дупничани ще се отзовем и съберем колкото се може повече от най-необходимите провизии. Нека помогнем на нашите съграждани. Разбира се, че ще се включа и аз в кампанията", призова инж. Чимев.Събирането на помощи ще става на "Информация" (партера на Община Дупница), като в зависимост от събраните продукти, веднага ще бъде осигурен транспорт за извозването им.
И този 4-ти кръг на регионална футболна група „Рила“ предложи много емоции на зрителите. Дербито на кръга бе в Кочериново, където един срещу друг се изправиха местния Левски и Бенковски Сапарево. Срещата завърши с победа на домакините с 1:0, но 5-ма футболисти не дочакаха последния сигнал на съдията Караколев и напуснаха с червени картони. Двама играчи на Кочериново бяха отстранени-Васил Василев и Кирил Ковачев, а трима футболисти на Сапарево – Вучков, Ненков и Васил Христов също получиха червени картони.
Еластична ограда ще бъде изградена в жк "Елица" от Община Дупница, информират от кметството. 12 метра е отсечката, която се предвижда да бъде изградена и е по молба на живущи в района. Причината е в улица с голям наклон, като липсва обезопасителна ограда и при хлъзгава настилка, или ако е заледен терена, шофьорите са изправени пред угрозата да паднат в дълбокото дере на реката.На още две места в Дупница ще бъдат монтирани такива огради, известни като мантинели. На връзката при "Байкал" ще бъде подменен участък от 16 метра, след като преди време шофьор, бягайки от полицията успя да го унищожи. Другото място е при магазин "Топлотехника", където е остър завой и необезопасен, като ще бъдат поставени 12 метра ограда. Преди няколко месеца, на това място автомобил летя 30 метра, а пътниците оцеляха по чудо.
Еластичната ограда е дарена безвъзмездно от Агенция пътна инфраструктура.
Процедурата по избор на фирма, която да поеме снегопочистването през зимата, ще стартира утре в кръглата зала на Община Дупница. Председател на комисията е зам.кмета по европроекти Красимир Георгиев. Две са позициите, по които ще се разглеждат офертите. Едната е за градската улична мрежа за 78,2 км, като прогнозната стойност е 70 000 лева, а по втора позиция-извънградска улична мрежа е за 85 км при прогнозна стойност 50 хил.лв.
Тази сутрин около 3:00 часа пожар е избухнал в двуетажна къща в Бобошево. Огънят е изпепелил до основи сградата. В къщата е бил и 55- годишният мъж, който е загинал. Пожарникарите не са могли да влязат и да го спасят, информира struma.bg. Според сайта загиналият е Георги Бошикьов, който е живял сам. Най-вероятно горяща печка на дърва и въглища е причина за пожара= снимката е на marica.bg и е само илюстративна
Когато късметът е с теб, той ще те намери и споходи дори и тогава, когато се "опитваш" да избягаш от него. Родените с късмет си остават такива дори и въпреки своя инат.
Иво Константинов не ще да е депутат от Кюстендилско, Бойко Борисов ще реши дали да уважи мнението му
Бойко Борисов и хората около него ще решат дали да уважат самоотвода на Ивайло Константинов да се кандидатита за депутат от ГЕРБ за предстоящите избори. Той бе най-желаната номинация на конференцията на партията провела се вчера в Дома на техниката, но си направи самоотвод. Самият Константинов нееднократно е заявявал, че има само един човек, на който не би могъл да откаже и това е именно Борисов. Самият Константинов пък не е тайна, че има много високо доверие у жителите на общината и участието му в листата на ГЕРБ би вдигнала сериозно шансовете за успех с голяма разлика над прекия конкурент БСП. До голяма степен от решението на ГЕРБ дали да уважат самоотводът на Константинов зависи и това дали за сефте първи в листата на партия ще бъде поставен кандидат от Дупница, а не от Кюстендил, каквато е практиката досега. Окончателно това ще стане ясно след около 2 седмици, когато се очаква да има лична среща на Борисов с Константинов, за да обсъдят листата от Кюстендилско.
Предложеното споразумение от защитата на 52 годишния Явор Митов кмет на село Баланово е било отхвърлено от прокуратурата в Дупница, информацията обаче не бе официално потвърдена от говорителя на институцията. Явор Митов бе хванат да шофира на 23 февруари употребил алкохол. Тогава дрегера отчете 4.66 промила, а Митов отказа да даде кръвна проба. Срещу него бе заведено бързо полицейско производство. Прокурор е Юли Крумов, а най-тежката присъда която може да бъде дадена е 1 година ефективно лишаване от свобода. Практиката показва, че обикновенно наказанието е условна присъда или пробация.
Върховният касационен съд отговори на официалното искане от Община Дупница за предоставяне на банкова сметка, по която да бъде депозирана сумата от 430 000 лева спечелена от пернишката фирма за озеленяване “Флорс”, информираха от общинския пресцентър.
Страница 4 от 156