Начало

Асоциация „Жени без остеопороза“ и Община Дупница организират информационна кампания за определяне на личния риск от тази болест с измерване на костната плътност, информират от кметството. Денят, в който ще бъдат извършвани прегледите и измерванията е 20 юли (понеделник) на партерния етаж на Общинска администрация от 10 часа. Всички желаещи жени да се подложат на измерването ще  могат да го направятс предварително записване на 0887 939 613, а цената е само 10 лева за измерването.

Депутатката от "Атака" Деница Гаджева не само обяви, че в парламентът е пълен с хомосексуалисти, а дори посочи как се разпознава сексуалният им вкус. В тв предаването на bTV "Тази сутрин" тя обясни, че тези, които гласуват за решения в полза на гей общeството, са активни, а тези, които се въздържат от позиция – пасивни."В Европа се появява желание да се узаконяват всякакви ненормални отношения – след гей сватбите, следва инцестът и зоофилията. Това означава, че има стремеж ненормалното да стане нормално и обратно", продължи Гаджева.Тя защити внесения от партията й закон за забрана да се демонстрират публично хомосексуално отношение и връзки. Според Гаджева, днес хората с отклонения са с много повече права, отколкото нормалните хора, при намирането на работа и при кариера на работното си място.

Деница Гаджева посочи, че България ще бъде принудена от Европейския съюз гей-браковете, ако се приеме предложението на някои депутати в Европейския парламент. Според нея, кои депутати са хомосексуални и кои – не, си е проличало при гласуването на внесения от „Атака” законопроект. 

В Европа и САЩ има открита реклама на гей идеите и то при малки деца, каза още Гаджева и показа плакати, рекламиращи игри за гей деца, разпространявани в САЩ и Великобритания. /БЛИЦ 

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Сериозен ремонт на две детски градини стартира Община Дупница в края на тази седмица, информират от пресцентъра на кметството. Детската забавачка в село Джерман не е пипана повече от 20 години освен козметични корекции, но от 1-и септември ще приеме децата напълно обновена. Подмяна на цялата дограма, цялостен вътрешен ремонт на помещенията и санитарните възли, покрив са част от ремонтните дейности. Поръчката по изпълнението е на стойност 33 742,18 лв и е възложена на “Нел и Ропстрой” ЕООД. Срокът на изпълнение е 30 календарни дни. В детската градина в Джерман има близо 40 деца.

 20-годишен дупничанин е бил задържан снощи за притежание на наркотични вещества.

Григор Дмиитров играе срещу Гаел Монфис на осминафинал на US Open. До момента българинът се справи с Раян Харисън (6:2, 7:6, 6:2), след това отстрани Дуди Села от Израел (6:1, 6:2, 6:2), в трети кръг елиминира Гофен след 0:6, 6:3, 6:4, 6:1. Победителят от мача ще играе срещу Роджър Федерер, ако се справи с Баутиста Агут.

Всички свещеници в Дупнишка духовна околия да отслужат молитва за вразумление на политиците в края на неделните литургии. Това призова архиерейският наместник отец Георги Паликарски, вдъхновен от пртеста на дупничани днес. „Аз лично ще отслужа молитва за вразумление на политиците и на онези, от които зависи съдбата на Дупница и околията, в края на литургията тази неделя. Дано Бог им даде разум и мисъл да поправят грешките си”, обясни отец Паликарски.

 

Два снаряда били изстреляни снощи към 23.00 часа, предаде телевизия Алфа. Според неназовани източници на телевизията нямало пострадали. Няма и информации за нанесени материални щети. МВР на Македония потвърди информацията на медиите, че са били изстреляни два снаряда към сградата на правителството в Скопие, предаде агенция Макфакс. В 22.00 часа /местно време/ полицията е получила сигнал, че били чути детонации в района на правителството. След няколко часа снарядите били открити. Те са били забити във фасадата на сградата – единият в източната страна, а другият в покрива на сградата. Все още не е ясно какъв тип снаряди са били изстреляни към сградата на правителството в Скопие. Това е съобщил говорителят на МВР Иво Котевски, предаде електронното издание НОВА. Котевски е заявил, че все още няма информация как са били изстреляни снарядите. Разследването продължава, а се очаква по-късно МВР да даде повече информации, посочва изданието. В сградата на правителството не били изстреляни снаряди, а куршуми с голям калибър. Това съобщи македонското електронно издание МКД, като се позовава на МВР. Според изданието предполага се, че куршумите били изстреляни от района на Скопското кале, от другата страна на река Вардар, населена предимно с албанско население. Полицията все още разследвала случая. Това е втори случай на обстрелване на македонското правителство. През 2007 г. две гранати бяха изстреляни към сградата. Инцидентът стана на 6 август 2007 г. 30 минути след полунощ. Те обаче са паднали на пътя, недалеч от посолството на Япония. Говорителят на правителството Ивица Боцевски окачестви инцидента като терористичен акт, а целта е било правителството./Фокус

Общинският съвет в Дупница прие единодушно предложението от кметът инж. Методи Чимев за внасяне на проект за финансиране от Министерство на физическото възпитание и спорта. Крайният срок за входиране 31 март тази година. Както вече сме писали, Чимев иска пари за ремонт на тревното покритие и изграждане на модерна поливна система, ремонт на съблекалните и на трубината за гости. “Преди седмица разговарях с председателя на комисията по младежта и спорта в парламента г-н Христо Монов за това ми намерение да се осигури финансиране. Трябва да опитаме, защото и частична помощ пак е нещо, ако не получим отказ. Иначе, дай боже, влезем в “А” група, ще трябва сами да мислиме как да лицензираме стадиона”, обясни доводите си Чимев.

Стотици дупничани бяха възхитени от шоу спектакъла „Искри“ на националната гвардейска част. Супер-шоуто бе част от програмата по откриване на 38-те Майски празници на културата в Дупница на 15/05/2015 година.. Спектакълът бе изнесен от 200 гвардейци и бе подобен на този на 6 май в зала „Арена Армеец“ в столицата който тогава се проведе по повод деня на храбростта и на Българската армия. Голям жест на милосърдие проявиха в същия ден гвардейците, които дойдоха и откриха по възхитителен начин 38-те майски празници на културата. Оказа се, че всички участници от гвардейската част са се отказали от командировъчните, които им се полагат и са ги дарили още веднага за възстановяването на Милчо Палакарски от Яхиново, който пострада при зверската катастрофа в родното му село. "Решението бе споннтанно. Даже някои от колегите пуснаха отделно и други лични пари в кутиите. Дано се оправи момчето", сподели един от гвардейците.

 

 Ученици от Дупница бяха наградени от Община Дупница за картините си по повод „Часът на Земята“.

Бившият шеф на ДАНС Петко Сертов, който изчезна в края на миналата седмица, се издирва от Интерпол. Сертов е обявен за издирване в сайта на агенцията в раздела за изчезнали хора, а не за издирвани престъпници. Бившият шеф на ДАНС липсва вече пети ден. Нито близките му, нито МВР имат информация къде е той, съобщава Нова Нюз. До момента се знае само, че в петък вечер е напуснал дома си с личния си автомобил и без да вземе телефоните си.Камерите из цяла София също не са засекли автомобила, с който Сертов тръгва в петък в неизвестна посока. Главният секретар на МВР призова ако граждани имат някаква информация, да помогнат.

Бариерата, поставена на входа на частната болница в Дупница е незаконна. Това показва проверка, направена от служители в общинска администрация, информират от пресцентъра на кметството. "Направената констатация е, че тя е нерегламентирано поставена и ограничава безпрепятствения достъп до МБАЛ. Днес (23.03.2015 г) от Община Дупница е съставен и връчен акт на представител на МБАЛ "Св.Иван Рилски 2003", подписан от кмета на Община Дупница инж.Методи Чимев", заявиха от администрацията.

Легендарният волейболист Любо Ганев е бил агент към Държавна сигурност. Настоящият вицепрезидент на Българската федерация по волейбол е имал псевдоним Тони от март 1987 година. Ганев е сътрудничил на Трето управление на ДС. Роденият в Русе Любо Ганев е бил вербуван от Александър Александров и е работил за 3-ти отдел на ДС.

 Читатели на zadupnitsa.com ни сигнализираха за труп на куче, който се разлага от няколко дни в коритото на река Джерман в Дупница.

Изключителен бе интересът към церемонията по "Спортист на Дупница" за отминаващата 2014 година. Наградените можете да видите в още снимки тук, а запис на самото тържество, очаквайте тази вечер в ефира на ТВ Запад в предаването "Спортна арена" от 21 часа. Очаквайте утре пълен запис от предаването ТУК.

 

Кръг преди края на първенството на В-Югозападна футболна група, вече всичко е решено. Отборът на Оборище спечели промоция за професионалния футбол, а в селските групи отиват Своге и Места. В мач най-вече за престиж Германея Сапарева баня победи като гост Своге с 3:1. Резултатът бе открит в 22-та минута. Асен Васев от Германея изпълни перфектно пряк свободен удар и не остави шанс за вратаря на домакините. До края на полувремето пропуски за Германея направиха Везенков и Джогански. След почивката домакините от Спортист изравниха от дузпа в 60-та минута. В 68-та минута Златко Богоев отново изведе гостите напред в резултата, а крайното 3:1 за Германея фиксира в 88-та минута Ради Виячки, с дебютен за него гол.

 Пожар в барака на улица „Прогона“ в Дупница е унищожил техника, два автомобила и дърва за огрев, съобщават от полицията.

Първи общински турнир по спортен риболов ще се проведе в Дупница на 18-ти и 19-ти април/събота и неделя/. Празникът на риболова ще бъде на езерото в парк „Рила“, а организатори са клуб „Распер“ и Община Дупница. През първия ден ще се състезават децата и младежите, а в неделя мъже и жени.. Броят на местата на езерото, обаче е ограничен само 15 и затова в турнира ще участват само жители на община Дупница. Двата състезателни дни са наситени с много допълнителни изненади, като организаторите обещават, много емоции за участници и зрители. За победителите са осигурени награди.

 Тази нощ след пътно-транспортно произшествие на главен път Е-79 е починал 34-годишен мъж от Дупниица, съобщават от пресцентъра на МВР. Катастрофата е станала в района на Дупница в посока Благоевград.