Начало

Изключително несериозно отношение към разпределението на парите за спортните клубове се оказа, че са проявили в Комисията по спорта към общински съвет Дупница. Близо час, местните парламентаристи бистриха субсидиите, но показаха с изказванията си, че са изключително далеч от материята и начина, по който трябва да бъдат разпределяни парите, но това не им пречеше да се упражняват в "професионално" дебатиране.

Полицаи ще дават писмени обяснения, защо са спрели с патрулка на центъра в Дупница. От полицията заявиха, че на този етап няма да коментират случая, докато не се извърши проверка. Жители на Дупница изпратиха сигнал до медиите, че на 18-ти май към 20:20 часа патрулка е спряла пред заведение за бързо хранене. Според сигнала, униформените са си закупили дюнери. „Здравейте, доста наглеци се навъдиха по пътищата , но когато такова деяние се извършва от "хората на закона" меко казано е лош, много лош пример.Надявам се на Вашето съдействие за огласяването на случая за да се вземат някакви мерки. Предварително Ви благодаря“, се казва в част от сигнала

8.43 грама суха листна маса –коноп, станаха причина мъж от Дупница да бъде глобен с 1000 лева. Д.К.И е заловен на 19 октомври 2014 година в Дупница на ул. Мадара, където в храсти бил скрил дрогата. Съдът освободи от наказателна отговорност обвиняемия, който обаче ще трябва да заплати и 80,80 лв. разноски по досъдебното производство за изготвяне на физико-химическа експертизи. Веществените доказателства по делото – опаковки от наркотични вещества – 1 бр. черно найлоново пликче, завито със суха зелена листна маса, след влизане в сила на решението на съда ще бъдат унищожени. Решението може да се обжалва и протестира

Мениджърът на "Марек Юнион-Ивкони" Людмил Найденов също изрази своето негодувание от решението на БФВ да проведе трите срещи за определяне на шампиона на България по волейбол в столичната зала "Христо Ботев". Както е известно, в нея цяла година тренират и играят домакинските си срещи играчите на "Левски Бол". По регламент, дупничани, които завършиха на 1-о място, имаха правото да определят залата, в която да играят своите домакинства, тъй като тяхната не отговаря на изискванията и предложенията им бяха Самоков или Пловдив. От ръководството на клуба, дори са били съгласни първата и евентуално третата среща да се играят в Самоков, както им се полага като предимство при избора на зала, а втората да си бъде в зала "Христо Ботев", където домакини са "Левски Бол".

За близо половин час от 22:30 до 23:00 Дупница, Сапарева баня и селата от региона останаха без електричество. Подстанция „Марек“ остана без захранване на основен въвод 110KV и това доведе до отпадане на напрежението за Дупница , Сапарева баня и курортно селище Паничище.

Волейболистите от националния отбор на България официално ще играят с олимпийския шампион Русия, Китай и още три отбора, които все още не са се класирали от квалификациите в Северна и Централна Америка (NORCECA) и Африка в Група "С" в Гданск на Световното първенство в Полша от 30 август до 21 септември. Това стана ясно след тегления тази вечер жребий на официална церемония в Двореца на културата и науката в столицата Варшава. Първите три отбора във всяка от 4-те предварителни групи бяха разпределени според световната ранглиста, но тъй като квалифициите в зона Северна и Централна Америка (NORCECA) все още не са минали отборите на САЩ, Куба и Канада, които са съответно №4, №6 и №11 в нея бяха поставени под имената NORCECA 1, NORCECA 2 и NORCECA 3. Така, ако някои от трите тима се класира за Мондиала в Полша, той ще заеме мястото си в съответната група. По този начин в Група "С" при България може да дойдат канадците. В световните квалификации в зона Северна и Централна Америка (NORCECA) ще се играят 4 турнира с по 4 отбора, като победителите ще се класират директно за шампионата на планетата, а класиралите се на второ място отбори ще играят допълнителен турнир, който ще определи петия тим от зона NORCECA. В квалификациите в зона Африка (CAVB), които са през февруари и началото на март, ще се играят три турнира с по 4 отбора, като победителите също ще се класират за Мондиала. Така в Група "С" ще попадне втория африкански отбор според световната ранглиста от тези три победители. За втората фаза на световното първенство ще се класират първите 4 тима от всяка група, като те ще образуват нови две групи с по 8 отбора. Отборите от Група "С", в която са момчетата на Камило Плачи, ще се слеят в Група "F" с отборите от Група "В", в която са настоящият световен шампион Бразилия, Германия, Република Корея, Финландия и по един тим от NORCECA и CAVB. В Група "Е" пък ще попаднат първите 4 отбора от Групи "А" и "D". При сливането на тези групи ще се зачитат резултатите от мачовете между отборите от първата фаза, а самите отбори ще играят срещу съставите, с които не са играли до момента. За третата фаза на първенството пък ще се класират първите три тима от тези Групи "Е" и "F", които ще бъдат разпределени в нови две групи "G" и "H". След срещите в групи "G" и "H" първите два отбора от всяка ще играят на кръст полуфинали, а третите тимове ще спорят за 5-6 място. Жребий за световното първенство по волейбол за мъже в Полша: Група "А" (в Вроцлав) 1. Полша 2. Аржентина 3. Сърбия 4. Австралия 5. CAVB 6. Венецуела Група "В" (в Катовице) 1. Бразилия 2. NORCECA 2 3. Германия 4. CAVB 1 5. Република Корея 6. Финландия Група "С" в (Гданск) 1. Русия 2. БЪЛГАРИЯ 3. NORCECA 3 4. CAVB 2 5. Китай 6. NORCECA 5 Група "D" (в Краков) 1. Италия 2. NORCECA 1 3. Иран 4. Франция 5. NORCECA 4 6. Белгия 

Шест месеца ще лежи в затвора мъж разбил 5 автомобила. Подсъдимият е имал условна присъда от 01.12.2011год., с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца,чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК и срока не е изтекъл . Сегашното наказание ще бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип , при строг режим. Колите са били разбити за 4-часа в Бобов дол. За времето от 00,30 часа до 04,30 часа на 06.06.2013г, сръчният автокрадец успял само с отверка да отвори колите и задигнал вещи на обща стойност 667,10 лева

Вчера в РУ Дупница е задържано 16-годишно момче за притежание на наркотични вещества. При извършена проверка полицаи са открили у него пликче с канабис. Видът на наркотичното вещество е установен с полеви наркотест. По случая е започнато досъдебно производство. 

Джихадистите от Ислямска държава, контролиращи територии в Ирак и Сирия, разпространиха в интернет шокиращ видеозапис, озаглавен "Послание до Америка", в който се вижда предполагаемото обезглавяване на американския журналист Джеймс Фоули, който изчезна безследно на 22 ноември 2012 г. в Сирия, предаде Ройтерс. Фоули беше кореспондент в Близкия изток в продължение на пет години. Според очевидци на 22 ноември през 2012 г. той е бил отвлечен от неизвестни въоръжени лица в Сирия, припомня Ройтерс. Видеото, на което се вижда обезглавяването на журналиста, се появи в социални медии. В записа се вижда как маскиран мъж, облечен в черно, сякаш прерязва гърлото на журналиста, който е с оранжеви дрехи напомнящи тези на затворниците в Гуантанамо. Ислямска държава обявява още във видеозаписа, че държи в ръцете си и американския журналист Стивън Сотлоф и предупреждава, че животът му зависи от следващите действия на американския президент Барак Обама, предаде Франс прес. "Животът на този американски гражданин зависи от твоите следващи решения Обама", казва във видеото маскиран мъж, говорещ английски с британски акцент, докато държи затворник, който според видеото е Стивън Сотлоф. Той е от сп. "Тайм" и изчезна безследно през август 2013 г. в Либия, припомня ИТАР-ТАСС В друго видео джихадистите пък се заричат да разчупят американския кръст и обещават да надделеят над кръстоносеца Америка, предаде Ройтерс. В този запис се виждат кадри с Барак Обама и стратегическия американски съюзник саудитския крал Абдула, както и нападения срещу американски военни. В понеделник ИД качи в интернет видео с предупреждения за атаки по американски мишени в момент, в който САЩ нанасят удари по джихадистите в Ирак. Един от двамата представители, пожелали да запазят анонимност, заяви, че Барак Обама се очаква днес да направи изявление относно убийството на журналиста. Същевременно семейството на Фоули потвърди смъртта на журналиста в изявление, качено в специална страница в интернет, в която се набираше подкрепа за операцията по издирването му. "Джеймс Фоули жертва живота си, за да се опита да представи пред света страданията на сирийския народ", пише в изявлението майката на журналиста Даян Фоули. Източник: БТА

За 29 април е насрочено делото срещу "Братя Галеви", заведено от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, съобщи един от служебните защитници на Пламен Галев – адвокат Анани Константинов, предаде БНР. Исканията на Комисията са "зациклили" в една безперспективност и една слабост. Цялата претенция е неподготвена, а исковата молба не е издържана и подлежи на сериозни корекции, коментира Константинов. Той допълни, че Комисията се опитва чрез нестандартни процесуални ходове непрекъснато да отлага делото. "Докато има процес, давност няма и това дело може да се влачи много време", каза още Константинов и допълни, че тази съдебна сага ще бъде "изкуствено поддържана само заради обществения интерес, а не заради обективната юридическа истина". Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество води дело срещу Пламен Галев, Ангел Христов, техните съпруги и контролираните от тях дружества, допълва 24 часа. Общата стойност на иска е за 4 250 189 лева. Галев и Христов са в неизвестност от 2012 година, след като влезе в сила присъдата им по наказателно дело.

Дупничанинът Иван Иванов от клуб СКТМ Марек 76 спечели сребърен медал на двойки от проведеното във Варна държавно индивидуално първенство по тенис на маса. В надпреварата се включиха 64-двойки от цялата страна. Иванов бе партньор със Стоян Поппетров от Варна. Двамата отстраниха на ¼ финалите Станислав Иванов и Цветомир Цонев, а на полуфинала победиха и Светлин Беров и Йонко Нейков. На финала срещнаха националната двойка на България Денис Коджабашев и Тодор Иванов, като отстъпиха с 0:3. В индивидуалната надпревара Иван Иванов се класира за основната схема, но там отпадна. Друг дупничанин Любомир Янакиев също премина предварителните групи, но се препъна в първия кръг на основната схема. На сингъл при мъжете купата вдигна Петко Габровски от ДЕО (София) след победа на финала срещу Теодор Александров от Дигеста (София). Иван Иванов е старши треньор в новия за Дупница клуб по тенис на маса Марек 76. Този уикенд един от неговите възпитанице Вертер Стоилов ще участва също във Варна на квалификации до 18 години „Млад олимпиец“. Иванов работи дълги години в Испания, където бе треньор в школата по тенис на маса на Барселона.

 

„Аз, като капитан на Марек и от името на всички футболисти в отбора заявявам, че заставаме твърдо зад изпълнителния директор Иво Паргов и помощник треньора Дани Белчев“, заяви за zadupnitsa.com Милен Лахчев. „Прочетох с изненада декларацията на фен клуба. За мен тя е съвсем неочаквана и просто не знам от какви факти е продиктувана. В Марек винаги сме си вярвали един на други, затова сме постигали някакви цели до сега. Мисля, че атаката срещу Паргов и Белчев е неоснователна. Като чета „обиди, закани и унижение към играчите на отбора“ ми е трудно да си го обясня. Нормално е при тези резултати да има висок тон на разговорите в съблекалнята, но държа да подчертая, че това е съблекалнята на МАРЕК – МЪЖЕ. Такива разговори е имало много пъти, но именно те са ни помогнали и да влезем в „А“ група. Колкото до „непосещение на мачове при гостувания и незаинтересованост“, за мен такова твърдение е абсурдно и шокиращо, ние винаги сме във връзка и в постоянен контакт. Много пъти сме споделяли мнението на отбора за различни ситуации и сме разбирали какво мисли и ръководството. При такива резултати е нормално, Иво Паргов да търси причина и в нас- футболистите, и да се получават разговори на висок тон, но отново повтарям, много пъти това ни е помагало. Според мен, едно такова напрежение в момента не е нужно. Феновете са в правото си да искат промяна в клуба, но това не значи, че главните виновници са Паргов и Белчев. Всички сме виновни, щом сме стигнали до тук. Призовавам феновете за подкрепа. Ще играем до последно, в опит да запазим мястото си в „А“ група.“, заяви Милен Лахчев.

 

Корпоративна търговска банка не е фалирала. Вложителите й не трябва да се притесняват. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров на извънредна пресконференция, след като банката излезе със специално съобщение, че Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор заради опасност от неплатежоспособност. Специалният надзор е за три месеца. В този срок ще се спрат всички дейности, извършвани от банката. Всички изпълнителни директори и членове на надзорния съвет са освободени. Всички акционери с над 10 % се лишават от право на глас. Корпоративна търговска банка е в ръцете на квесторите, каза още Искров

Футболистите на Германея Сапарева баня бяха изненадани приятно вчера от новината, че ще получат завишени премии за победата с 1:0 при гостуването на Места Хаджидимово. Най-вероятно бонуса ще бъде раздаден преди неделния мач със Струмска слава Радомир. "Момчетата заслужават подобна награда, имахме нужда от такава победа, защото сега вече работим по-спокойно" заяви старши треньора Борис Кръстев. Наставникът добави, че е доволен от физическата кондиция на завърналия се в отбора Боби Кралев. " Кралев се старае много в тренировките и ако така продължава ще разчитам на него в неделния мач срещу Радомир" допълни Кръстев. Двубоят със Струмска слава е пряк сблъсък за оцеляване във В-Югозападна футболна група и ако Германея спечели ще улесни задачата си до края на първенството.

Пирин (Гоце Делчев) и Хасково завършиха 1:1 в контролна среща, която се игра днес в Банско. Новакът в „А“ група Хасково успя да открие резултата през първото полувреме. Малко по-късно обаче новото попълнение Кирев, който дойде от Литекс, изравни. Равенството 1:1 се запази и двата тима се оттеглиха на почивка при този резултат.

 Дупничани в тези последни дни на февруари се радват на необичайно топло време. Подранилата пролет ги зове навън и те използват слънчевите часове на деня за разходка. Притегателен център в града сега е и обособеният пазар на мартеници от ГУМ до площада.

 Мотоциклет, обявен за издирване Интерпол – Италия, е открит от служители на реда в автосервиз в Бобов дол.

 Марек ще се подсили с поредно класно ново попълнение.

Президентът на Марек Сеграте Борис Паризов, който бе сред основните организатори на контролата между неговия тим и ФК Марек 1915, подари топки и футболни пособия на децата на футболната школа на дупнишкия Марек 1915. Подаръците бяха специално донесени от Италия и дадени преди началото на представянето на отборите от школата на Марек 1915. Самият той получи специален плакет от домакините и бе обявен за почетен член на клуба.

Източник: Standartnews.com

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.