Начало
Непълнолетен 17-годишен младеж, катастрофира днес на една от главните улици в Дупница, св. Иван Рилски, в колата с него е пътувао и 14-годишно момиче. Младежът е без шофьорска книжка. Той е управлявал автомобил Нисан Микра и се е движел от центъра на града по посока Рампата. Внезапно е загубил контрол над колата, след което се е качил на тротоара и се е ударил в гараж на къща. След което, автомобилът отскача и се удря в контейнер за смет. Двамата младежи са транспортирани от екип на Спешен център и са със съмнения за комоцио, поради което са настанени в болница под лекарско наблюдение. На неправоспособния шофьор е взета и кръвна проба за употреба на алкохол. Екип на полицията обслужи ПТП-то, като се изясняват и причините довели до този пътен инцидент.
Отборът на СК „Гладиатор“ Дупница, спечели 4 златни и 2 сребърни медала на купа Ботевград, част от Държавното първенство по олимпийско таекуон-до, за деца и кадети. При децата Анастасия Вакъвчиева не остави шанс на съперничките си и след три победи, грабна златото. При кадетите в категория до 51 килиграма, Луиза Захариева спечели златото, като надигра Ванеса Маркова, която й е основен конкурент за националния отбор в новата, за Луиза, категория. На 23 този месец, двете ще се изправят отново една срещу друга, като победителката ще бъде част от националния отбор за Европейското първенство. В категория до 44 килограма, Ивона Цинцерска победи Габриела Кацарска, която е европейска шампионка и отново между двете ще се определи, коя ще бъде националка. В Ботевград, на финала, Цинцерска победи друга дупничанка Мариела Миланова. В категория до 49 килограма, Александър Джорджев спечели златото със златна точка на финала. В категория до 47 килограма, Инес Иванова се окичи със сребърен медал. В отборното класиране при кадетите, СК „Гладиатор“ остана на 2-ро място на 1 точка от софийския „Херея“, но дупнишкия тим бе съставен от шестима състезатели, докато този на победителите бе трикратно повече.
Съдийската комисия продължава с наложилата се напоследък практика да определя съдиите на възловите двубои чрез жребий. За важния мач от Първата шестица в 28-ия кръг на „А“ група между Литекс и Локомотив Сф са номинирани двама рефери, един от които ще бъде избран за главен след жребия 2 часа преди срещата. Вариантите са Станислав Тодоров и Георги Йорданов. Помощник съдия в този мач ще бъде дупничанинът Георги Караколев. Локо Сф са 2-ри с 50 точки, а Литекс имат 47 и са трети. Двубоят Марек – Черно море в събота от 17:30 часа ще бъде ръководен от Георги Димитров
Шампионите от "Марек Юнион-Ивкони" бяха на път да осъществят сериозен трансфер в чужбина. Капитанът на отбора Гьорги Гьоргиев бе на крачка от Франция и до договор с гранда "Тур". С този френски тим, дупничани бяха в една група на Шампионска лига и македонецът с български паспорт привлече погледите на техния наставник. Тур отново ще играе в най-силния клубен турнир, след като спечели златните медали в страната на петлите. "Обадиха ми се преди 10-ина дни дали искам да играят в Тур. Казах, че искам, разбира се, но трябва да се разберат с "Марек Юнион-Ивкони". Онзи ден не уведомиха, че в крайна сметка ще търсят местен играч на моя пост за заместник на Пинейро", разкри Гьоргиев. "Здраве да е. Хубаво щеше да е да заиграя в Тур, но пък какво да се прави. Сега съм съсредоточил усилията си в мачовете от Европейската лига и искам да се класираме до финалната четворка. Има време, чакам и други оферти за чужбина", допълни любимецът на дупнишките фенове.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
В СК „Гладиатор“ са насочили всичките си мисли към предстоящото Републиканско първенство по таекуондо за юноши. То ще се проведе на 25 януари в София и се явява като първата квалификация за определяне на място в националния отбор за младежките олимпийски квалификации.
Неочаквана активност на пирани се наблюдава в река Парана в сeвероизточната част на Аржентина. До момента около 70 човека са били нападнати на речния плаж на град Росарио щата Санта-Фе. Мнозина са потърсили медицинска помощ, има и настанени в болница с по-тежки наранявания, като разкъсани пръсти, съобщава Федерико Корниер директор на спешната помощ в Росарио, цитиран от "Интерфакс". Властите са заявили, че това са епизодични случаи и не може да се очаква нарастване на инцидентите. Пираните стават хипер-активни при високи температури, а в момента в Санта-Фе е доста горещо, като температурите достигат до 35 градуса.
Два акумулатора от базова станция на мобилен оператор, намираща се в землището на дупнишкото село Тополница, са били откраднати вчера.
Спортният директор на „Левски“ Георги Иванов, който до Нова година заема и треньорския пост в тима, обяви групата за утрешния мач с Марек от 11 кръг на „А“ група. На официалния сайт на „сините“ Георги Иванов обяви група от 19 души за двубоя в Дупница. Сред избраниците му попаднаха четирима юноши – Мики Орачев, Радослав Цонев, Божидар Краев и Владислав Мисяк. Извън групата остана Наджиб Амари. Халфът получи контузия при победата с 3:2 над Лудогорец в предишния кръг и явно не е успял да се възстанови. Както е известно, заради скъсан мускул аут за два месеца е Георги Сърмов.
Националната програма “ Сигурност” за наемане на пазачи за опазване на селскостопанската продукция ще се реализира за втора поредна година. Това обяви директорът на Регионалната служба по заетост Станислава Поповска в Кюстендил. До 10-ина дни ще бъдат разпределени финансовите средства, както и ще бъдат обявени свободните места по области и градове.
Днес 3 юли в Окръжен съд – Кюстендил трябваше да се гледа делото за налагане на ограничителна заповед на Владимир, Николай и Иван Карастоянови , поискана от Милена Радева, съпруга на Николай Радев, убит на 11 март в Дупница. Делото в КОС бе отложено по молба на адвокатите на сем. Карастоянови – Димитър и Марин Марковски, които поради ангажименти не се появиха в съдебната зала, съобщава Struma.bg. На следващото заседание, насрочено за 11 юли ще станат ясни по-подробно мотивите по делото . В молбата си до Окръжен съд –Кюстендил, Милена Радева е написала, че живее в малък град, където всички се познават, а тримата обвиняеми се опитват да скъсят дистанцията между тях и да проявят агресия срещу нея.Според разпоредбите на чл. 67 от Наказателно-процесуалния кодекс поисканото е така наречената мярка за процесуална принуда, забрана за доближаване на пострадалия, тъй като Милена Радева на това дело ще се яви именно като такава – пострадала, обясниха кюстендилските магистрати. Това е нова мярка, която се постановява по искане на пострадалото лице. Прокурорът прави предложение до първоинстанционния съд, който забранява на обвиняемите да доближават непосредствено пострадалия, обясниха още от Кюстендилска окръжна прокуратура. Резултатът от този казус ще стане известен веднага след заседанието на 11 юли, тъй като съдът се произнася незабавно с определение, коментираха запознати.
Две бързи полицейски производства са започнати в РПУ Дупница в събота срещу водачи на МПС, управлявали след употреба на алкохол. Единият е 39-годишен, дрегерът е отчел резултат 1.28 промила, другият – 32-годишен, неговият резултат е 1.47 промила алкохол в издишаните пари.
Властите в Линкълн,Небраска завършват разследването на катастрофата на магистралата I-80 при която на 1 февруари загина Емил Гълъбов от дупнишкото село Яхиново. На този етап обаче заключенията не са категорични. Според властите в САЩ зимната обстановка и условията на магистралата са довели до тежкия инцидент, съобщава bitelevision. Тялото на Емил Гълъбов се намира в погребален дом и ще бъде транспортирано в България. Близките му обаче заявиха, че разчитат на негови приятели в Чикаго да помогнат за това.
Късо съединение е причинило пожар в къща в Дупница. Изгоряла е покъщнина, но няма пострадали хора и огнеборците са спасили къщата.
Говорителят на Районна прокуратура Дупница Емил Павлов представи отчет за работата през 2014 година. Според него през изминалата година прокурорите са показали високо качество и прецизност на работа, което става ясно и от цифрите в доклада.
Иво Александров Карамански – Кръстника е сочен за един от най-силните подземни босове на България. Приживе той е съсобственик на застрахователното дружество „Корона инс“ и има участие в още ред фирми, занимаващи се с разнообразна дейност като застраховане, развъждане на моруна, производство на кетчуп, производство на дини, валутна търговия и други. Има богато криминално досие и неколкократно лежи в затвора по различни обвинения.
Бързо полицейско производство е започнато в РПУ Бобов дол срещу 37-годишен, който е установен да управлява автомобила си след употреба на алкохол. Водъчът е спрян за проверка в миньорския град. Дрегерът е отчел резултат 1.65 промила. Мъжът е отказал да му бъде взета кръв за анализ. Проверката е извършена тази нощ в Бобов дол.
Волейболният шампион на България Марек Юнион-Ивкони изпадна в лоша серия от две поредни загуби в Суперлигата. Днес дупничани загубиха при гостуването си на ЦСКА. Армейците започнаха лошо, след загуба в първата част, но с повече хъс и по-малко грешки, след това успяха да спечелят с 3:1 /19:25 – 25:22 – 25:23 – 25:15/.
Жена на 26 години преобърна автомобила си при пътен възел „Байкал“ в Дупница малко преди 18 часа, след като не се подчини на подадения от полицейски патрул сигнал за спиране. Говорителят на ОД МВР – Кюстендил заяви за Радио Благоевград, че при подаден сигнал за спиране за проверка на черен автомобил „Пежо“ със софийска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, водачът не се е подчинил и е продължил. Влизайки с несъобразена скорост в пътен възел „Байкал“ автомобилът се преобръща и пада на пътя до ж.п. линията. Оказва се, че в автомобила пътува единствено водачът – жена на 26 години от София. При инцидента са нанесени материални щети на автомобила, който по-късно се е запалил. Жената, управлявала автомобила, е откарана в Центъра за спешна медицинска помощ в Дупница. Тя е била адекватна. Направени са й изследвания, взета й е кръвна проба за употреба на алкохол. Дежурна следствено-оперативна група от полицията в Дупница работи по изясняване на причините за пътния инцидент. снимка :struma.bg
Българският футболен съюз разреши на "Марек" да играе домакинските си срещи от първенството на "А" група на своя "Бончук". Това стана официално днес, когато бе обявено от родната централа. Лицензионната комисия към БФС е останала очарована от направеното на стадиона за тези два месеца и това означава, че след 10 дни на "Бончук" играчите на Антон Велков ще посрещнат другия новак "Хасково", чийто стадион също получи лиценз. "Хвърлихме неимоверни усилия, но успяхме. Важното е, че ще играем пред родните си фенове, у дома, на "Бончук", там където е мястото на "Марек", заяви изпълнителния директор на клуба Иво Паргов, който утре ще се завърне в България, след като бе част от българската делегация на "Готия къп" в Швеция.
И другата голяма верига магазини, която ще открие свой магазин в Дупница – Кауфланд вече обяви набирането на част от персонала си. Компанията търси ръководители на отделните си отдели, като възможност ще имат да кандидатстват мнозина. Условието е за минимум средно образование, снимка и автобиография. Тези, които искат да започнат работа трябва да попълнят онлайн-формуляра в сайта на компанията, който можете да намерите ТУК
Днес в кръглата зала на Община Дупница се проведе процедура по отваряне на ценовите оферти на обществена поръчка с предмет „Закупуване на оборудване за подготовка и провеждане на културно иновативно събитие“, възлагана в рамките и във връзка с изпълнение на проект: „Подготовка и провеждане на иновативно културно събитие в община Дупница „Фестивал на театралното и филмово изкуство – Невена Коканова“.
Дни преди Коледа в дупнишката галерия „Джамията“ ще бъде открита изложба „Претворяване“.В нея свои творби ще представят художниците Атанас Хранов, Петър Пиронков и Живко Седларски. Те са изявени представители на съвременното българско изкуство и имат утвърдено артистично присъствие в културния живот у нас и в чужбина. Творбите на художниците са тематично разнообразни – за любовта, за жената-вдъхновение и др.
Вени-Дона Сърбинска бе успешно оперирана тази нощ. Националката по футбол и звезда на благоевградския клуб „Спортика“ бе в критично състояние след вчерашната катастрофа в Кресненското дефиле, при която загинаха майка й – Нина, и малката й сестричка – Цвети. „Операцията е минала успешно, в момента е стабилизирана, но нищо категорично не може да се каже за състоянието на Вени“, развълнувани споделиха пред E79news близки на Вени-Дона от благоевградския женски футболен клуб „Спортика“. Състоянието на настанените в благоевградската болница – 35-годишната Елена Колева и дъщеричката й Йоана Колева, както и шофьорът на микробуса – 52-годишният Валентин Сотиров, е стабилно. Животът им е извън опасност. Това заяви директорът на МБАЛ – Благоевград – д-р Владимир Пандев. Собственикът на туристическа агенция „Оазис А“ е много разстроен от случилото: „Това за мен е една безпрайно голяма трагедия и я преживявам много жестоко. Заспал ли е шофьора, лошо ли му е станало, и аз още не знам… станала е трагедията“.
Деца от 6 детски градини, 6 училища, ЦОП Дупница и Центъра за социална рехабилитация и интеграция на деца направиха коледни играчки от подръчни материали.Идеята на организаторите е част от играчките изработени ръчно да бъдат използвани в коледната украса на елхата, останалите ще останат подредени във фоайето на община Дупница. 
Страница 19 от 156