Начало

Волейболният ни национал Цветан Соколов поздрави играчите на "Марек Юнион-Ивкони" за третата поредна титла в шампионата. Любимецът на българските фенове тръгна за световния волейбол именно от Дупница и не скри, че е радостен от златните медали на бившите му съотборници. "От първата финална среща гледах малко, но вторият мач го изгледах целия. Стисках палци за момчетата и се радвам, че успяха да победят. Напълно заслужаваха титлата. "Марек Юнион-Ивкони" е номер едно в България и го доказа по безапелационен начин. Политиката с налагане на млади състезатели и проявеното търпение е правилната политика", коментира пред zadupnitsa.com Соколов. "Веднага след награждаването звъннах на Найден Найденов, за да му честитя и да поздрави момчетата. Аз съм убеден, че цяла Дупница се гордее с тях и има защо-цяла година без загуба, а и нито един загубен гейм при гостувания е уникално постижение. С родния си клуб не станах шампион, но един ден ще се върна и ще вдигна титлата с екипа на "Марек Юнион-Ивкони". Просто няма как, задължително е. С някои от момчетата ще се видиме в националния отбор, а кой знае, догодина може и да сме съперници на игрището с някои от тях. Искренно им го пожелавам", допълни Соколов.

Дупнишката структура на новата партия "България без цензура" е подпомогнала феновете на футболния Марек при организиране на пътуването до Елин Пелин, където е мача с Витоша Бистрица, като са платили автобуса на ултрасите, който е 50 местен и тръгва в събота от центъра на града. Лидера на партията в Дупница Костадин Костадинов е фен на Марек и не пропуска мач на отбора, но сега явно е по-амбициран тъй като дупничани се изправят срещу Витоша Бистрица, тим в който официално е картотекиран лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. През миналата година Марек и Витоша до последно спореха за първото място във В-група. Зевзеци обаче веднага се пошегуваха, че с наближаване на Евроизборите много партии ще започнат да имат редица инициативи и ако и други решат да осигурят автобуси, то няма да стигнат феновете за всички. 

От 5 май ще стартира рехабилитацията на улиците в Дупница, селата и междуселската пътна мрежа, информират от пресцентъра. Това е един от най-големите проблеми в града и тази година от бюджета на Общината бяха заделени рекордните 726 544 лв (без ДДС). Рехабилитация на уличната мрежа в Дупница бе спечелена от „Мега инвест-холд“ –Дупница с 380 115 лв, рехабилитацията на вътрешна улична мрежа в селата е възложена на „Благоустройствени строежи“-Благоевград с предложена цена е 141 149 лв. Любопитното е , че повече от 20 години не са заделяни пари за кърпене на селските улици. Най-много бяха кандидатите за ремонт на четвъртокласната пътна мрежа, която бе с прогнозна стойност 168 083 лв. Победител излезе „Меридиан“-Дупница с оферта от 140 087 лева.
"Със сключването на договорите, ще бъдат веднага оформени и графиците за работа. За Дупница ще се започне от централната част на града, а за селата планираме да стартираме по оста Яхиново-Червен брег-Крайници. Улиците и дупките по тях са и винаги ще бъдат сериозен проблем в България. Всяка година увеличаваме парите за това перо, но няма как те да бъдат достатъчни, разбира се. Надявам се, че след като вече стабилизирахме финансовото състояние на Общината, всяка година ще може да се заделя във възходящ ред сериозен ресурс за тази дейност от бюджета, за да не продължаваме да бъдем така надупчени", коментира кметът Методи Чимев.

Екипи на РДПБЗН, полицията, медицински лица продължават издирването на 17-годишното момче, което на 11 април е скочило в река Струма. От днес в издирването се включи и водолазна група от Пловдив. 17-годишният Едмонд Белюли скочи след хващане на бас в река Струма, от моста в село Копиловци. Инцидентът е от събота, около 16 ч. До вчера работеха два екипа, на Районна служба пожарна безопасност и защита на населението и Районното управление- Кюстендил. Претърсва се по поречието на реката, обяви говорителят на ОД МВР- Кюстендил Катя Табачка. 17- годишният младеж е ученик в 11- ти клас на Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт в Кюстендил.

 Няма нито едно родено бебе в празничните дни на територията на Дупница. Това е истински прецедент, какъвто не е помнен от много години. Последните две новородени бебета са проплакали на 21 декември.

Нападателят вече се присъедини към подготовката на дупничани в Сандански и днес ще се появи на терена срещу Миньор Пк в контрола, която започва в 14:00  и ще бъде следена от zadupnitsa.com. За последно той се подвизаваше в Черно море, а с екипа на Марек проби във футбола през 2007 година. От ръководството на клуба обаче уточниха, че все още няма официално споразумение с футболиста. Очаквайте подробности

Помощното училище в село Стоб изгоря напълно въпреки усилията на пожарникарски екипи от Дупница и Благоевград. Сигнала е подаден снощи към 21:00 часа от живеещи в съседни на училището къщи. Първоначално се е запалил покрива, като след това пожара се е разпространил из цялата сграда. Въпреки адекватната намеса на екипите на пожарната сградата е изгоряла, но не е допуснато пожара да обхване съседни къщи. Жители на Стоб са изразили съмнения за умишлен палеж. Сградата е държавна собственост. съобщава БГНЕС. Започнато е разследване на причините довели до пожара.

С програма бе отбелязано днес 141 години от обестването на Васил Левски пред паметника му. Участие взеха общинския духов оркестър, общински мъжки хор "Св.Иван Рилски", вокална група "Арт Поп" и общински мажоретен състав. Слово пред стотиците дупничани произнесе кмета на града инж. Методи Чимев. "Всички ние сме се събрали, за да почетем най-българския политик, който макар да не е управлявал държавата, е водел към по-добро онеправданите българи в навечерието на освобождението след петвековен гнет. Ако бяхме изпълнили частица от неговите разбирания, днес, всички ние щяхме да бъдем по-добри, по-човечни, по-истински. Защото тогава щяхме да сме изпълнили завета му, а той е България да бъде храм на истинната и правата свобода", обърна се към всички Чимев.

Чудотворната икона на свети Пантелеймон от Видин пристига в Дупница, съобщиха от катедралния храм „Св. Георги Победоносец”. Иконата ще бъде посрещната на 1 септември в 9,30 часа на площад „Развесена върба”, след което е предвидено шествие до площад „Свобода”, съобщава viaranews.com. Там в 10 часа ще бъде отслужен молебен, веднага след това шествието продължава до черквата „Св. Георги Победоносец”. Иконата ще остане в храма до 5 септември, когато ще отпътува. Иконата, която е известна като чудодейна, стои в старинния храм „Св. Пантелеймон“, разположен в двора на Видинската митрополия в крайдунавския град. Смята се, че чудодейната икона на св. Пантелеймон е донесена в храма в края на 17-и век, макар че нейният автор не е известен. Св. Пантелеймон е лечител и патрон на всички лекари. Иконата привлича много хора, за да се докоснат до чудотворната сила на светеца и да целунат ръката му, да се помолят за здраве, помощ и благословия. Дупнишкият катедрален храм „Св. Георги Победоносец” тази година за втори път става дом, макар и за няколко дни, на чудотворна икона. През месец май в града бе иконата „Св. Богородица Милваща”.

Дълбока дупка е зейнала на ул. "Велико Търново" в Дупница, алармира наш читател преди минути. От изсипалия се дъжд, част от паветата са пропаднали и половинметрова яма е "отворила гърло" за невнимателни шофьори. Част от този участък попада за рехабилитация през летния сезон, като успоредно с това се търси финансиране от държавата и по проекти за цялостното й възстановяване. Тя не е ремонтирана повече от 40 години.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Десетки близки и приятели на Николай Радев проведоха днес шествие по улиците на Дупница под наслов „Заедно в борбата за справедливост“. Шествието започна от заведение „Колата“, където на 11 март тази година, фатално, бе намушкан Николай Радев и по-късно почина в Общинската болница. За убийство, в съучастие бяха обвинени стоматологът Владимир и синовете му Иван и Николай Карастоянови. Приятелите и близките на Николай Радев излязоха на главната улица „Патриарх Евтимий“ и мълчеливо продължиха към болницата. Всички бяха облечени с тениски с лика на Николай и надпис “ПРОТЕСТИРАМ“. Шествието премина и покрай къщата на фамилия Карастоянови. На входа на МБАЛ“Св.Иван Рилски“ бяха  запалени свещи и залепена снимка на Николай Радев, като всички присъстващи поднесоха цветя. Шествието бе организирано, ден преди 23 юни, когато Николай Радев трябваше да навърши 28 години.

 

Ден на отворените врати имаше днес в Община Дупница. Точно в 10.30 часа, инж. Методи Чимев предаде символично печата на кметската институция на 12-класничката от СОУИЧЕ “Св.Паисий Хилендарски” Лиляна Славова. Той отстъпи своето място на тийнейджърката. Встъпването в длъжност на Славова стана и в присъствието на нейни връстници от училищата на града, които впоследствие иззеха функциите на заместник-кметовете, председател на Общински съвет и съветници. “Аз също, а и моите съученици и приятели подкрепяме протеста на нашите съграждани. Жалко само, че е в часове, в които не можем да се включим”, каза “тежката” си дума Славова, която иска да следва “Право”, “Международни отношения” или “Политология”. Чимев подари химикал на своя наследник, за да подпише и декларацията, която по-късно прие новият общински съвет.

 

 

Футболистите на Марек Сеграте бяха приятно изненадани броени дни преди Коледа, като играчите получиха нова екипировка. В последният кръг обаче отбора загуби нещастно от Каругате с 0-1. В един общо взето грозен мач без футболни достойнства, гостите излязоха за 0:0 ,но извадиха  късмет и след четири корнера успяха да вкаратвъв вратата на българите. Попадението стана след меле До края мачът беше много груб и нервен. Момчетата от Марек бяха брутално ритани, но съдията подмина голяма част от нарушенията.

Работници в ТЕЦ „Бобов дол” излязоха на мълчалив протест тази сутрин. За около полоивн час, близо 100 служители на топлоцентралата застанаха пред централния вход, като според тях  основните причини за стачката са системно забавяне при изплащането на работни заплати, неизплащане на ваучери за храна, липса на работно облекло, обувки, лични предпазни средства, липса на социален диалог в централата.

Руски учени обявиха най-голямата глупост свързана с българския феномен Ванга и на практика накараха мнозина да се запитат: "Тези нормални ли са". Според учените, петричката пророчица е имала… сонар в главата си, благодарение на който е правила предсказания. Това откриха съвсем скоро руски учени, пише "Ретро", цитирани от пик.бг. Те са провели редица изследвания, които са стигнали до категоричния извод. Академик Юрий Негрибецкий си обяснява дори прословутата бучка захар. Пророчицата караше всеки, който отива при нея, да носи със себе си кубче бяла захар, отлежало под възглавницата му една нощ.

Влакът Софи-Кулата блъсна мъж край Дупница. Инцидентът е станал малко преди 14:00 часа. Екип на Спешен център е оказал първа помощ на мъжа, който е с травма на главата, но на този етап няма повече информация за състоянието му, нито в коя болница е транспортиран. На мястото на инцидента е пристигнала и полиция. Движението на влакове е спряно. 

20-годишният младеж, който полетя от петия етаж на блок в Дупница, е оставил предсмъртно писмо, съобщава struma.bg. Драмата се е разиграла около 23.00 часа снощи. Момчето оставило предсмъртно писмо на родителите си и скочило от прозореца на дома си. Трупът му е бил намерен около 3.00 часа през нощта. Инцидента е станал в жилищен блок до частната болница в Дупница .На място са пристигнали екипи на Спешен център и полиция. Трупът на момчето е закаран в кюстендилската морга. Работата по случая продължава.

Собственикът на Лудогорец, Кирил Домусчиев привика на спешна среща цялото ръководство на разградчани. Босът отказа да говори след нулевото равенство срещу Партизан и след това извика на разговор Стойчо Стоев, изпълнителния директор Ангел Петричев и спортния директор Методи Томанов. Както може да се очаква, Домусчиев е бесен от слабите резултати на отбора напоследък. От началото на сезона, Лудогорец победи единствено Дюделанж, а след това вече четири мача няма успех. След победата над тима от Люксембург, орлите инкасираха серия от четири срещи без успех – Дюделанж (1:1), Хасково (0:1), Черно море (0:0) и днес с Партизан (0:0). Напоследък отново се заговори, че Стойчо Стоев може да бъде уволнен. За негов заместник, упорито се спряга националният селекционер Любо Пенев, който както е известно напусна Ботев след драмите със спонсора на клуба и липсата на пари.

Над 130 деца от 6 дупнишки училища се включиха в спортния празник, организиран от Ротари клуб Дупница. Тази година мотото на клуба е „ Спорт и здраве за децата“, като всички инициативи на неправителствената организация са насочени към тази идея. Спортният празник е двудневен, като състезанията са по футбол и баскетбол. Тази сутрин на игрището с изкуствено тревно покритие на спортната база  „Уин клуб“ в жк. Бистрица, се събраха всички отбори за официалното откриване. Децата бяха приветствани от президента на Ротари клуб Дупница – Кольо Илиев, който пожела на всички успех и честна игра. В състезанията участват ученици от 5-7 клас от 6 училища в Дупница. Всички отбори по футбол и баскетбол получиха екипи и топки, а за победителите са осигурени купи. Индивидуални награди ще получат всички участници. Футболните срещи се провеждат на базата на „Уин клуб“. Отборите са разделени в две групи:

 Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев изпрати ново писмо до Районна прокуратура-Дупница във връзка с още нови нарушения на бившата управителка на гробищния парк Василка Иванова, след сигнали на граждани.