Начало

Пореден  инцидент стана на главен път Е-79 в района на Кочериново. Снощи около 21:30 часа водач на лек автомобил Мазда е загубил контрол над автомобила и се е преобърнал в крайпътна канавка. За щастие водачът не е пострадал. Екип на РСПБЗН – Рила е осъществил изваждането на автомобила, който е сериозно повреден. Изясняват се причините за катастрофата.

 Президентът на Бългаската Федерация по Софтбол Юрий Алкалай и мениджърът на Клуб по Бейзбол и Софтбол „Девълс“ Петър Арбов дадоха пресконференция във връзка със започващото на 7-и юли Европейско първенство по софтбол за жени до 22 години.

Марек е пред подписване на договори с двама бивши футболисти на Пирин Гоце Делчев. Както е известно отборът на Пирин бе изваден от професионалния футбол и след като се озова във В-група бе напуснат от редица играчи. Към заниманията на Марек от днес се присъединиха защитникът Ники Николов и нападателят Марио Близнаков. Изпълнителният директор на клуба Иво Паргов заяви, че от утре ще започне и подписването на договори с футболистите на които ще се разчита в А-група.

Старши треньорът на националния отбор по волейбол Пламен Константинов обяви 25-те играчи, на които ще разчита в Световна лига тази година. Сред тях са и 2-ма от настоящите играчи на "Марек Юнион-Ивкони". Напълно закономерно сред избранниците му попаднаха най-добрия централен блокировач в родното първенство Борислав Апостолов и либерото Мартин Божилов. 2-мата веднага след като приключат ангажиментите си с трикратните шампиони от Дупница, ще се присъединят към лагера на трикольорите.

Очакванията, че дупничанин ще бъде назначен за поста областен управител на Кюстендилска област, не се оправдаха. Досегашният заместник-кмет на Кюстендил по хуманитарните дейности Виктор Янев наследи на този пост досегашния Иван Каракашки. Кандидатурата на Янев бе одобрена от Министерски съвет. Той е и председател на общинската структура на ПП „ГЕРБ" в Кюстендил.

Вчера в Районно управление-Дупница е заявена кражба на 4000 лв. от апартамент в града. Предприети са незабавни издирвателни действия и извършителят е установен. 29-годишният С.И. проникнал чрез взломяване на балконска врата в жилището и отнел парите. Криминалистите установили младия мъж, който… напазарувал с част от парите предмети за бита му, и му останало "ресто" от 1200 лв. Той не е известен на полицията с противозаконни деяния. Срещу него е започнато досъдебно производство.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

 

Народният представител от ГЕРБ Кирил Калфин ще има приемни в общините Бобошево, Кочериново и Рила. Приемният ден ще бъде на 24 ноември в офисите на ПП ГЕРБ в посочените общини. С жителите на община Бобошево народният представител ще проведе среща от 10:00 до 11:30 часа, в град Кочериново приемната ще бъде между 12:00 и 13:00 часа, а в град Рила от 13:30 до 14:30 часа. Записвания за приемните могат да се правят в клубовете на партията в съответните общини.

Волейболният шампион на България Марек Юнион-Ивкони изпадна в лоша серия от две поредни загуби в Суперлигата. Днес дупничани загубиха при гостуването си на ЦСКА. Армейците започнаха лошо, след загуба в първата част, но с повече хъс и по-малко грешки, след това успяха да спечелят с 3:1 /19:25 – 25:22 – 25:23 – 25:15/.

Вчера дупнишки полицаи са иззели 1330 къса цигари без български акцизен бандерол, информират от пресцентъра на полицията. 65-годишен дупничанин е превозвал цигарите с автомобила си “Фиат”. По случая е започнато досъдебно производство в РУ Дупница.

Спортните фенове в Дупница ще могат да подкрепят и волейболния Марек Юнион-Ивкони и футболния Марек 2010.Добрата новина за феновете в Дупница дойде от Спортно-техническата комисия на БФС, която премести всички мачове от Б-група за неделя. Причина за това е вечното дерби ЦСКА-Левски, което се играе в събота. Срещата Марек – Раковски остава в 15:30 часа, но на 16 март неделя. В събота от 17:00 часа в столичната зала Христо Ботев е волейболния финал от турнира за Купата на България, където се очаква да играе Марек Юнион-Ивкони.

За пореден път рокерите от дупнишкия клуб „Неразделни братя“ се погрижиха за уюта в парк Рила. През изминалият уикенд мотористите окосиха голяма част от тревните площи и се погрижиха за оформянето на храстите. Това е поредната им инициатива там. Припомняме, че миналата година, членовете на Мото клуб "Неразделни братя“ бяха изключителна атракция за гостите на парка. Тогава съгласувано с Община Дупница любителите на високите скорости със собствени средства боядисаха пейки, беседки и ремонтираха детските катерушки. Членовете на клуба осиновиха и животните в зоопарка като полагат грижи целогодишно за тях.

Остро недоволство срещу проекто-наредбата за финансиране на спортните клубове има сред треньорите и президентите в Дупница. Настроенията им са най-вече заради предложението на Комисията по спорта с председател Иван Шопов (БСП) от тези пари да се финансират и училищата, както и мажоретния състав. Докладната е залегнала като първа точка в дневния ред на предстоящата в петък сесия на местния парламент. "Абсолютна глупост и недомислица. Нито сме виждали очите на тези хора от тази комисия, нито пък са ни потърсили за мнение и обсъждане. Подигравка е от тези пари да се дават на училищата за постигане на резултати в школските първенства. Тези деца, които участват в тези състезания са все от нашите клубове. Още повече, че самите училища получават пари всяка година за всяко дете за закупуване на спортни пособия, така че ресурс имат. И как така мажоретния състав ще попада за финансиране сред спортните клубове. На този принцип трябва значи да вкарат и народните танци и хоровото пеене. Най-добре ще бъде да оттеглят разглеждането й, да направят среща с нас и заедно да изготвим промените. Има хубави неща в проекта, но цитираните за финансиране са смешни", са основните претенции на клубовете. Те настояват за оттеглянето й и последваща корекция, но след коментар с тях, за да изкажат своите забележки.

В "Марек Юнион-Ивкони" са царе на екзотиката и са на път да го докажат за пореден път. През миналата година, на проби в отбора пристигнаха волейболисти от Ямайка и Тринидат и Тобаго, а сега отново се стяга поредното екзотично попълнение, което ще се опита да впечатли и се уреди с договор при 3-кратните шампиони. Тази вечер, на аерогара "София" пристига волейболист от…Казахстан. Бившата руска република от тази година инвестира изключително много пари във волейболното си първенство, което не е от най-силните и пристигането на тайнственият казах е меко казано много любопитно. От "Марек Юнион-Ивкони" разкриха за него само, че е 207 см, но не пожелаха повече подробности да разкрият, докато не се запознаят с качествата му на живо. Той ще остане няколко дни в Дупница, за да потренира с юношите и да се прецени дали ще му се предложи договор.

Фундаментът за монтирането на 22-метров пилон с българския трикольор над Св.Спас в Дупница е вече готов, информират от пресцентъра. Прокопано е трасе за полагане кабел за осветление за българския символ. От строителния отдел на Община Дупница работят усилено на място, за да бъде готово за 19 октомври, когато ще бъде официално издигнато знамето над Дупница. Да провери как върят дейностите на място бе и дупнишкия градоначалник инж. Методи Чимев.

Днес в Спешен център -Дупница бе открита обновена и оборудвана с нова медицинска апаратура специална стая за прием на деца. Проектът е инициатива на местния Ротари клуб Дупница, който реши да обнови и оборудва стаята, за да може децата, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, да получават нужното внимание и лечение. Проектът за обновяването и оборудването на детската стая в Спешния център е в насока на една от основните зони на фокус на Ротари – здравето на майките и децата. Д-р Анелия Георгиева началник на Областен Спешен център благодари на Ротари клуб и пожела да има  по-малко пострадали деца, които да влизат в кабинета. Символичен ключ бе връчен на началника на Спешен център Дупница д-р Злати Величков.

3-дивизионният "Германея" ще кандидатства за финансиране по програмата за развитие на селските региони. Това стана ясно днес, след срещата в София на отборите от "В" Югозападна група. На нея присъстваха и представители на Министерство на земеделието, които са запознали подробно клубовете с възможностите на програмата, която ще подпомага модернизирането на стадионите. Общата сума, заделена за Югозападния регион за тези дейности е 1 млн. лева. От "Германея" ще подготвят необходимите документи, за да получат финансиране, с което да ремонтират своя стадион в Сапарева баня.

Да прекрати договора със снегопочистващата община Дупница фирма, заплаши кметът Методи Чимев. Той е поставил ултиматум към "Нивел строй", информират от пресцентъра на кметството. Това стана ясно след срещата между него, шефът на КАТ Радослав Боюклийски и фирмите по снегопочистване и сметоизвозване. “Финансова санкция ще бъде наложена на фирмата по снегопочистване, след като бъдат изготвени и обобщени всички протоколи от проверките придружени със снимков материал. Или овладяват ситуацията или прекратяваме договорните отношения. Имат последно предупреждение за това. Улиците не са обработени както трябва и напълно основателни са упреците на хората в града и селата”, заяви инж. Чимев. Продължават да работят и 30 човека от временната заетост на територията на града, както и служителите от озеленителната фирма, които обработват пешеходните зони.

Актавис обяви, че е завършила придобиването на Форест Лабораторис, като транзакцията, в брой и акции, се оценява на приблизително 28 милиарда долара. Обединението създава една от най-бързо растящите специализирани фармацевтични компании в света с очаквани годишни приходи за 2015 г. от над 15 милиарда долара. Във връзка с приключване на придобиването, Пол Бизаро, бивш Председател и Генерален Директор на Актавис, вече ще заема позицията Изпълнителен Председател на Актавис. Брент Сондърс, бивш Изпълнителен Директор и Президент на Форест е избран за Главен изпълнителен директор и Президент на обединената компания Актавис. "Обединяването на Актавис и Форест създава иновативен, нов, успешен модел в глобалната фармацевтична индустрия, изграден по такъв начин, че да бъде конкурентен в съвременната среда, свързана със здравните грижи ", споделя Брент Сондърс, Главен изпълнителен директор и Президент на Актавис. "Нашият бизнес модел се гради върху широко портфолио от силни продукти под собствена марка, генерични и ОТС продукти. Актавис ще продължава да има силен фокус върху разработките на нови медикаменти, с което ще разшири още повече достъпа до фармацевтични продукти за пациентите в целия свят. . "Нашият бизнес със специализирани марки е в състояние да се конкурира с водещи световни фармацевтични компании. Актавис предлага над 35 продукта в седем терапевтични пазарни сегмента и поддръжа гама от топ продукти в пет терапевтични категории. Основен бизнес за компанията, представен в близо 60 държави по света и сред топ 10 в над 25 пазара в света, остава генеричният бизнес“, добавя Сондърс.

Завърналият се в "Марек Юнион-Ивкони" национал Венелин Кадънков бе картотекиран в Шампионска лига за последните два мача от груповата фаза. Той лекува все още контузия и не е ясно дали ще бъде на разположение за домакинството на полския гранд "Ястрижебски" и гостуването в Новосибирск на "Локомотив". Най-вероятно обаче, Найден Найденов ще предпочете да го запази, докато се възстанови напълно, още повече, че на пълни обороти тренира Михаел Манджуков, който претърпя операция преди 2 месеца.

Строителен работник от Бобов дол се обеси в дома си навръх Цветница и остави две деца сирачета. Черната вест обиколи миньорския град вчера следобед. 35-г. Св Т. сложил въжето на врата си в една от стаите на къщата, докато двете му дъщери и съпругата му били навън. Безжизненото тяло, висящо на въжето, открила жена му. В първия момент младата жена не могла да повярва какво се е случило, но като осъзнала, че мъжът й е мъртъв, изпаднала в шок. Съседи чули писъци и се обадили на тел. 112. На място пристигнали криминалисти от РУП – Бобов дол и екип на Спешен център в миньорския град. Медиците само констатирали смъртта на Св. Криминалистите установили, че няма насилие по трупа на младия мъж. Източник struma.bg

Д-р Радослав Радославов е един от изявените политически анализатори. Ето неговият коментар пред zadupnitsa.com по темата за украйнската криза и позицията на България към случващото се там.

Актавис отново ще спонсорира представителен тим на футболен клуб „Марек 2010“ за участие в най-големия и престижен международен футболен турнир за деца и юноши „Готя Къп“, който ще се проведе от 13 до 18 юли 2015 г. в Гьотеборг, Швеция.