Начало

Арестуваха преди минути рейнджъра-стрелец. Задържането му  е преминало  без проблеми. Обръчът около издирвания със спец ченгета от отряда за борба с тероризма рейнджър се стесни преди около час.  Открити са следи, индикиращи мястото му в гората. Полицията е обкръжила  гористите местности в село Златолист,  блокирани са били и подстъпите  към горите в съседното село Катунци. Стрелецът бил локализиран над Златолист, спецчастите го обкръжили и заловили, съобщава struma.com.  За залавянето на бившият рейнджър, бяха извикани спец части и хеликотер. Те се включиха в издирването на Николай Манчев.  Снощи той простреля 22-годишно момиче от Хаджидимово при опит да открадне колата й.

Снимка с култов надпис от неизвестен дупнишки земевладелец ни изпрати наш читател. Безспорното литературно бижу е увековечено на разклона за село Пиперево. Вариантите, за да се стигне до творението на неизвестният Паисий са отсъствия от клас в часовете по български език или глад за букви.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Италианският гранд – Копра Елиор Пиаченца пристигна тази вечер в България, а утре от 20:00ч. в "Арена Самоков" излиза срещу българския шампион – Марек Юнион-Ивкони в мач от четвъртия кръг на Шампионска Лига. Отборът на Пиаченца кацна в 18:45 на летище "София", след което веднага замина за зимния курорт Боровец, където се настани в хотел "Св. Георги", собственост на волейболната легенда Димо Тонев. Поради късния час на пристигане, италианците отмениха първата си тренировка, която бе насрочена за 20:15, единствено старши треньорът – Лука Монти и хора от спортно-техническия щаб останаха в Самоков за задължителната техническа конференция. Пиаченца ще проведе първата си и единствена тренировка утре от 11:30 часа.

 

Цялостна подмяна на ВиК-мрежата в жк “Дупница” изрази като намерение кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев. Той изпрати писмо до ПУДООС с молба за безвъзмездна финансова помощ за цялостната дейност. Общата линейна дължина за подмяна е в размер на над 1000 метра. “Тръбите в квартала са етернитови и са полагани през 60-те години на миналия век и досега не са подменяни. В същото време по проект “Зелена и достъпна градска среда” този квартал ще претърпи най-сериозните подобрения – тротоари, улична мрежа, детски площадки, зелени площи и т.н. и няма да е нормално, а и коректно след като се направи после да се започне копаене заради аварии с ВиК-мрежата. Затова се надявам, че ще успеем да получим финансиране. В този квартал живеят няколко хиляди наши съграждани и като кмет съм длъжен да направя необходимото”, обясни инж. Чимев.

Със заповед на кмета на Община Дупница инж. Методи Чимев са отпуснати стипендии на две талантливи момичета, информират от пресцентъра. Ученичките в Гимназия "Христо Ботев" Илиана Джаджарова и Нанси Окоро станаха републикански шампионки по ски бягане на провелото се през февруари 2015 г. в Банско държавно първенство. Експертна комисия към общината разгледа и одобри подадените искания за едногодишна стипендия в размер на 135 лв. месечно.
Всяко дете, ученик в общинско училище от осми до дванадесети клас има право да кандидатства за стипендия или еднократна помощ съгласно Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби в различните области. Документите се подават в срок от 1 месец след приключване на даденото събитие.

Футболистите на Локомотив Пловдив се явиха за насрочената тренировка в 16 часа в парк Лаута, но не пожелаха да проведат занимание. По-рано днес те бяха обявили, че няма да тренират, и изпълниха заканата си. След като постояха известно време на стадиона, играчите се разотидоха. Тази сутрин бе проведена среща между ръководството и футболистите на Локомотив Пловдив като на нея бе обсъдено тежкото състояние, в което се намира клуба. След въпросната среща обаче изглежда, че няма сближаване на позициите между двете страни. Тренировката на тима в 9 часа бе отменена, а въпросната среща се състоя в 11. На нея присъстваха председателят на сдружение „Бъдеще за Локомотив“ Диян Колев, Велин Терзиев, административният директор Атанас Узунов и отбора. Срещата продължи около час, а след нея никой не искаше да вземе отношение по въпроса. По-късно никой от футболистите също не пожела да говори, затова по темата говориха Диян Колев и Велин Терзиев Председателят на Сдружение „Бъдеще за Локомотив” Диан Колев даде интервю за Дарик радио и Gong.bg, в което разясни ситуацията в клуба към днешна дата и с оглед на факта,че футболистите отказват да тренират. Той обвърза взимането на лиценза с парите, които Локомотив има да взима от Левски и ЦСКА. „Хора от клуба ми съобщиха, че играчите отказват да тренират, заяви Колев. Аз съм в София да решавам проблеми с лицензирането и не съм запознат с действията на футболистите. Като се върна в Пловдив ще съм наясно със ситуацията и дали отказват да тренират само днес или за по- дълго време. Изключително неприятна ситуация. Абсолютно финансови са причините. Футболистите трябва да си взимат трудовите възнаграждения, които са си заработили.При нас забавянето не е толкова драстично или поне от наша гледна точка. Става въпрос за неизплатени две заплати.От друга страна аз съм доволен от това, което се случва, колкото и странно да звучи. Ние дадохме поредица от сигнали до футболната общественост , в които ние многократно заявихме,че имаме нужда от подкрепа. Хората започнаха да си свързват като собственици на Локомотив, кето не е така. Или всички заедно ще вървим , но ние трима ,четирима или петима не сме в състояние да спасим Локомотив. Или всеки ще даде от себе си каквото може или ни чака нелицеприятна съдба.” Възможно ли е в реалната действителност на България феновете да издържат отбори като Локомотив, Ботев, ЦСКА и Левски? „ Аз категорично съм на мнение,че може, заяви Диан Колев. Специално за Локомотив, с този бюджет и тази организация, е възможно. За другите на знам. Ако Локо Пд има бюджет като на ЦСКА от 14 милиона лева, то ние можем да се издържаме поне 10 години. Категорично е възможно, ако хората се събудят, прозрат това, което ние сме казвали над 20 пъти,че всички фенове трябва да са активни. Ние не сме финансово състоятелни за да се справим сами. Не знам защо не се разбира от хората.” Диан Колев е в София за да подготви документално готовността на Локомотив да вземе лиценз. Каква е вероятността това да се случи и доколко Локомотив е зависим от ЦСКА и Левски ? „Надявам се да имаме лиценз, споделя Колев. Както е известно ЦСКА и Левски имат да дават пари на Локомотив. В същото време клубът има задължения към футболисти от предходната година. Ако Левски и ЦСКА са коректни, то ние имаме желанието да се разплатим с играчите. Сумите ще стигнат. Тогава и с НАП Пловдив имаме уговорки за погасяваме задълженията и ще получим лиценз. Ако Левски и ЦСКА не ни платят, то тогава ние няма да платим на футболистите и те , ако не пожелаят да разсрочат вземанията им, то ние няма да получим лиценз. А това би трябвало да повлече Левски и ЦСКА, защото ние сме навързани. Нещо като Параграф 22.”/Гонг

Голям късмет извади шофьор тази сутрин в отсечката между Мламолово и Мало село. Шофьорът, пътуващ от Бобов дол за Дупница изпуснал управлението на автомобила си и нацелил директно дърво, в близост до плътното. Ударът бил толкова силен, че колата отскочила и спряла в насрещното платно и само ранният час и липсата на насрещно движещи се автомобили са предотвратили по-сериозните последствия. Веднага е получен сигнал на 112 и на място е пристигнал автомобил на Бърза помощ. Шофьорът е извадил късмет, защото се е разминал с травма в ръката и леки охлузвания, а не са редки случаите, когато подобни катастрофи са приключвали с фатален край.

 

Влакът, който се движи по направлението Кулата – София, се запали, предаде „Фокус”. Инцидентът станал при село Мурсалево малко след 19 ч. Влакът се е ударил в камион, който след катастрофа на главен път Е-79 е паднал на жп линията.

 Централният бранител на Марек Милен Лахчев, като истински капитан, излезе след мача и сподели, че поема цялата отговорност за поражението с 1:2 от Раковски насред стадион „Бончук“.

Старши треньорът на СК Гладиатор Дупница- Христо Михалчев критикува остро спортната комисия към Общински съвет Дупница. Повод за реакцията на Михалчев е разпределението на парите за спорт в Дупница." Не съм съгласен със становището на комисията. Те не са направили разпределение на средствата според гласуваната от тях самите наредба през 2012 година, а по някакви други странни критерии. На предишната сесия говорех пред съветниците и докладната не бе приета. Сега апелирам отново да не бъде гласувана в този си вариант, а да бъде спазена наредбата." заяви Христо Михалчев. Той се закани да сезира и областният управител за допуснатите нередности. " Не става въпрос за конкретни суми искам само да се спазват правилата." допълни Михалчев. " Нека ме извикат и да ми кажат ако греша, а не да дават пари ей така според тяхно виждане. В тази комисия нито един не знае за какво е там." коментира още треньорът на Гладиатор. Той обясни, че за спорт са гласувани 100 хил лева, но реално до клубовете стигат 40 хил. лева. " 20 хил оставят резерв за спортни мероприятия, 20 хил за ДЮШ на Марек и 20 хиляди за ученически спорт. Според мен парите за ученически спорт са твърде много и аз вече ще забраня на моите състезатели да участват в такива ученически игри, защото после от нашия труд на всички клубове се възползват други." категоричен е Христо Михалчев. Наредбата за финансово подпомагане на спортните клубове в Община Дупница може да видите ТУК

30 деца от кв. “Горна махала” в Дупница отпразнуваха с тържество в създадения семеен център приключване на услугата "Допълнителна подготовка за равен старт в училище" по проект на Община Дупница. На малчуганите им предстои след броени дни да седнат зад училищните банки като първолаци. През лятото те бяха подготвени от двама педагози и медиатори за предстоящото им влизане в училищната стая. Гот на тържеството бе зам.кмета по социалните дейности Крум Милев, който подари на малчуганите пособия за първия учебен ден и голяма торта. Свидетели на тържеството станаха и родителите на децата.

Три са критичните точки в България след падналите дъждове – Гълъбово, Раднево и Елхово. Това обяви в Гълъбово преди заседанието на Националния кризисен щаб вътрешният министър Веселин Вучков. „Най-усложнена остава обстановката при Елхово. Докато на повечето места в страната нивото на реките започва леко да спада, при Елхово е точно обратното. В момента е достигнато критичното ниво. В този район вече има залети ниски площи по поречието на реката. Очаква се нивото още да се покачва, но гражданите са уведомени, мобилизирана е местната власт и всички институции, имащи отношение със ситуацията, работят в пълна координация”, каза министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, цитирана от DarikNews.bg на брифинг в град Гълъбово след заседанието. „Продължава контролираното изпускане на язовирите и за момента няма проблем с хидротехническото състояние на съоръженията”, каза още Ивелина Василева, която по-рано през деня инспектира язовир „Зорница“ на територията на Община Средец. Продължава да работи и Оперативното звено на Министерството на околната среда и водите. В заседанието участваха още директорът на Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението (ГДПБЗН) главен комисар Николай Николов, областният управител на Стара Загора Георги Ранов, заместникът му Маноил Манев, кметът на Гълъбово Николай Тонев, кметът на Раднево Юлиан Илчев, ръководителите на държавни структури на областно ниво, както и представители на ръководствата на дружествата от комплекса „Марица Изток". Все още няма яснота кога ще бъде възстановено нормалното електрозахранване в Община Гълъбово, която остана без електричество след като заради скъсана дига на река Съзлия се наводни подстанцията в града. Задействано бе аварийно електрозахранване, което позволява на хората да имат ток два часа, след което за същото време той се спира. Само две са селата на територията на общината, които изобщо нямат електричество. Причина за това е авария на електроразпределителното дружество, по която се работи. Според министър Вучков водата от подстанцията ще бъде изпомпена най-късно до понеделник. Възстановяването на нормалната работа е продължителен процес и не мога да се ангажирам със срок, в който ще стане това, както и дали ще се случи преди Коледа, допълни вътрешният министър. Той разкри, че Комисията за справяне с бедствията и авариите има постъпили искания за възстановяване на щети за около 300-400 милиона лева, а годишно тя разполага с пъти по-малка сума. За цялостна превенция, почистване на речни корита, възстановяване на диги са необходими около 1,5-2 млрд. лева, обясни вътрешният министър

 7 пожара са гасили екипи на РСПБЗН в Кюстендилска област вчера.

Отборът на Марек направи тази вечер първа тренировка от лятната си подготовка. Точно в 18:00 часа на стадион Бончук футболистите бяха изведени на терена от треньорския щаб. Както още вчера съобщихме, заниманието бе ръководено от шестима треньори: Анжело Кючуков, Янек Кючуков, Цветан Видински, Светльо Георгиев, Дани Белчев и Иван Стоянов. В първата тренировка се включиха 16 футболисти, като по-голяма част бяха от дублиращия тим, а също така и бивши играчи на клуба, които за последно се подвизаваха в италианския Марек Сеграте. Заниманието бе наблюдавано от около 7-8 фена и президента на клуба Стойчо Милев, който заяви че финансирането за В-група е подсигурено и то ще възлиза на около 120 хил лева, като отделно ще се изплащат и задължения към НАП и футболисти, които бяха в тима през миналия сезон. Целите пред отбора няма да са влизане в професионалния футбол, а през тази година ще се стабилизира клуба и ще се развива школата. До края на седмицата ще се избере и нов УС, който от своя страна ще избере и треньор, като до тогава всички ще водят заниманията.Очаквайте пълен запис от интервюто със Стойчо Милев.

 На 3 април 1973 година в конструктурския отдел на компанията Bell Laboratories (или позната още като Bell Labs) се разнася звън. Джоел Енгъл, шеф на подразделението, вдига телефонната слушалка и чува глас на инженера на Motorola Мартин Купър: “Познай откъде звъня? Обаждам ти се от клетъчен телефон”.Това е било първото в историята обаждане, извършено през клетъчен апарат. Фактически тази случка дава старта на нова епоха в развитието на телекомуникациите, а Купър става известен като “бащата на мобилния телефон”.

Юношите младша възраст на Марек Юнион-Ивкони под ръководството на треньора Христо Райчев спечелиха днес с 3:0 гейма решителния мач с Добруджа и се класираха в топ 4 на РП. Финалите се провеждат в Казанлък, а в група А са още тимовете на Виктория Волей и Левски. Дупничани спечелиха срещу Левски с 3:0, но загубиха от Виктория с 0:3. Освен Марек от групата се класира и Виктория.  От другата група лидер е ЦСКА, а за второто място ще спорят  Казанлък и Славия, като шансовете на домакините са по-големи защото днес срещат последния Пирин Разлог.

Без инциденти се размина във вчерашния следобед, след като купчина дъски паднаха на тротоара от сграда намираща се в квартал "Развесена върба" в Дупница. За това сигнализираха и наши читатели, които ни предоставиха и снимки. "Ако бе в делничен ден, потока от хора е голям там и можеше да се случи нещо необратимо", се казва в един от мейлите до нас.

 Наставникът на Марек Юнион-Ивкони Найден Найденов коментира победата на дупничани с 3:1 гейма над Арда, която е 14-а поредна в Суперлигата.

Кметът на Община Дупница инж.Методи Чимев издаде заповед във връзка с Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Дупница, с която въвежда ограничителен режим за движение на МПС на територията на парк "Рила" в гр.Дупница. 

Забранява се навлизането и движението на всякакъв вид моторни превозни средства, в това число АТВ, мотопеди, скутери и други на територията на парка. 

Със същата заповед се утвърждава, зареждането на търговските обекти, функциониращи на територията на парк "Рила", да се извършва всеки ден само в интервала от 07,00 до 09,00 ч. През останалото време извършването на доставки е забранено. 

Нарушителите ще бъдат глобявани с глоба в размер от 50 /петдесет/ до 500 /петстотин/ лв.

 Автоапашите отмъкнаха пореден луксозен автомобил в региона. Този път жертва на автомафията стана софиянец, който е бил на почивка в Сапарева баня. Автомобилът БМВ Х5 е бил паркиран пред един от големите хотели в курортния град, а липсата е установена вчера сутринта. Това е поредната кражба на автомобл в региона. На 3-ти август в РПУ-Дупница е заявено противозаконно отнемане на лек автомобил БМВ. Автомобилът е бил паркиран пред дома на собственичката в града. По случая започна досъдебно производство. На 9-ти миналия месец “БМВ 330″ бе задигнато отново пред дома на собственика. На 18-ти юни опитни крадци отмъкнаха от дупничанин скъп джип Audi Q7, като автомобилът е бил паркиран пред блок в най-големия жилищен комплекс в Дупница, жк. Бистрица. През април друг дупничанин се раздели с “Фиат Браво”, като колата е била паркирана на улица “Отец Паисий” в града.

Днес отборът на Марек изигра втората си контрола от лагера в Сандански и общо шеста от началото на зимната подготовка, която стартира на 14 януари. Дупничани срещнаха аматьорския Конелиано, а старши треньорът Иво Паргов пусна в игра всички футболисти, които вчера не играха срещу Миньор Пк. Въпреки, че имаха абсолютно игрово предимство футболистите на Марек не стигнаха до победата и срещата завърши наравно 1:1, като дупничани пропуснаха една дузина голови положения.