Начало

Изпълнителният директор на “Марек” Иво Паргов връчи официална фланелка на отбора на най-малкия фен на клуба-новородения Марек. Както е известно, бебето започна да се ражда на стадиона по време на мача с “Добруджа”, завършил 0:0. Церемонията по официалната “селекция” на бъдещия футболист стана в ефира на бТВ тази стурин. Освен Паргов, да поднесе своите поздравления и връчи допълнителни подаръци на малкия Марек от името на играчи и ръководство бе и треньорът на вратарите Даниел Белчев.

Учениците от Дупница отново възнамеряват да се съберат утре сутрин на пл. "Свобода", за да изразят позицията си за случващото се по улиците на България. Тази сутрин, над 200 тийнейджъри предимно от Гимназия "Христо Ботев" и Промишленото в града, излязоха на центъра на Дупница и ясно казаха: Да спрем убийствата по улиците. Всичко е в главите ни. Искаме закони". Младите хора се бяха организирали скоропостижно през фейсбук. Акцията получи голям отзвук в националните медии, които утре отново ще бъдат с живи включвания от пл. "Свобода". Спонтанната реакция на тийнейджърите бе приета положително от читатели и зрители, които в интернет изразиха подкрепата си за кампанията на дупнишките ученици.

Леко ПТП възникна малко преди 16 часа днес на светофарите край Лидл в Дупница. Два автомобила Фолксваген и Мерцедес се удариха, като за щастие има само малки материални щети. Екип на КАТ- Дупница обслужи ПТП-то, като най-вероятно става въпрос за отнето предимство. Няма ограничения в движението.

 Пресконференция в кръглата зала на Община Дупница ще бъде дадена утре (петък) от 11 часа, съобщиха от пресцентъра на кметството.

Дистрикт гуверньора на Ротари България , Иларио Астинов гостува на местния Ротари клуб – Дупница. На срещата отговорникът на Ротари за България и местните ротарианци обсъдиха основните насоки и цели за развитие на неправителствената организация в България. Припомнени бяха основните принципи които всеки един ротарианец приема включвайки се в движението в служба на обществото , а именно :

Няма да обжалвам докладът, ако той е отрицателен за изграждането на депо в землището на Джерман, това обяви на общественото обсъждане в дупнишкото село кметът на града инж. Методи Чимев. Около 120 души се бяха събрали пред кметството в Джерман, за да изразят своята позиция. Срещата премина неочаквано спокойно и дори без напрежение. Имаше осигурена полиция, която да следи за спокойствието и реда.

Корпоративна търговска банка направи официално изявление по повод информация за спецакция в нейните офиси на бул. "Борис III" 159. Новината разпространиха БНТ, БНТ и bTV. 

В слънчевата сутрин на 17 май пътуващото фолклорно шоу на България – "Надиграй ме на неделното хоро" на БНТ 2 акостира и в Дупница, за да предизвика на танцов дуел фолклорни школи от града. С много настроение на мегдана пристигнаха двата отбора – танцов клуб „Абракс“ и Фолкфитнес при народно читалище „Зора 1858“, които бяха предизвикани от водещите Асен Павлов и Божидар Попчев на своеобразен дуел – разбира се, на терена на красивите фолклорни танци. Повече от час ритмите на ръченица и различни любими хора огласяха площада, а гостите на празника спонтанно се хванаха за ръце и също заиграха. Гости в програмата бяха професионалните танцьори от фолклорен ансамбъл "Актавис" с ръководител Воин Войнов и фолклорно трио „Авлига” при Народно читалище „Пейо Яворов – 1978” – град Дупница с художествен ръководител Райна Христова и музикален съпровод на акордеон от Иван Наумов. Тежката дума за оценките в надиграването отново имаха хореографът и педагог по български народни танци Антоанета Асенова, Димитър Манов – хореограф и носител на Оскар за фолклор за 2012-та година, а град Дупница бе представен от Радостина Иванова – главен специалист от отдел „Култура” към общината. По традиция празникът завърши с голямо неделно хоро на мегдана, на дружно се хванаха участници и зрители. Източник Фейсбук „Надиграй ме“

Напрежението сред футболните школи в Дупница се оказва, че е само сред някои родители на деца в Марек 2007 и Марек 2010. Само преди минути официално се разбра, че за неофициалното световно клубно първенство в Швеция, известно като Готя къп, градът и България ще бъдат представени от обединен отбор от двата клуба. „Решението е изцяло мое. Взех го преди време. За Швеция ще пътуват деца от Марек 2007 и деца от Марек 2010, или с три думи – децата на Дупница. В групата ще бъдат включени и двама треньори от „Марек 2007“. Разбрали сме се за това с Цветан Видински. В Марек 2007 се работи също много професионално и имат талантливи деца, които ще получат шанс да се докоснат до магията на Готя къп. Дебело държа да подчертая, че никога между двата клуба не е имало напрежение и с колегите се разбираме перфектно. Така че надявам се вече да се сложи край на изкуствено създаваното напрежение между двата клуба. Съгласувал съм всичко с „Актавис“ и от тях имам пълна подкрепа за това ми решение“, коментира изпълнителния директор на Марек 2010 Иво Паргов.

 

 

 

По традиция, в празничните дни винаги се правят обзори на изминалата година. Логично, стартираме с месец януари:

 

От фен клуба на Марек призовават всички, които обичат отбора да са на стадион Бончук в събота 4 април по време на домакинството на Славия. Срещата е от 17:00 часа и е решаваща за Марек. Феновете са на мнение, че ако на трибуните има много хора, то и футболистите ще дадат всичко от себе си. „Нека напълним стадиона и да подкрепяме момчетата, защото те имат нужда от такава помощ“, заявиха от ръководството на клуба на привържениците.

Отборът на Марек Юнион-Ивкони замина днес за Новосибирск, където във вторник 27 януари гостува на Локомотив в последен мач от груповата фаза на европейската волейболна Шампионска лига. Дупничани ги очаква дълъг път, след като първо летят за Истанбул, а след това имат още 4-часов полет до Новосибирск. В групата от 12 волейболисти попадна и възстановяващият се от операция на рамото Венци Трифонов. Включването му в отбора се налага след трансфера на Кадънков в Турция. Диагоналът бе картотекиран само преди 10 дни в CEV, което струваше на клуба 1300 евро, но след последния мач с Ястрежбски бе преотстъпен в турската втора лига. Трифонов ще попълни групата до задължителните 12 волейболисти. Припомняме, че Локомотив пристигна в България само с 10 играчи, но понесе глоба от 5 хиляди евро. Преди този последен кръг Локомотив си осигури 1-то място в групата, а Марек е последен без шансове за третото място

Мобилните оператори в България ще трябва да предоставят нужната информация, за да бъде установен извършител на кражба в ОбДТ “Невена Коканова“ – Дупница, това реши Районен съд Дупница. На 24-ти февруари 2015 година при концерт на ансамбъл „Тракия“, неизвестен на този етап е отмъкнал дамска чанта на една от танцьорките в ансамбъла.Жената с инициали Гергана Е. е оставила дамската си чанта на няколко метра от сцената и отишла да загрява, като имала видимост към чантата си. Въпреки това за моменти отклонявала вниманието си и когато приключила със загрявката си се върната на мястото, където оставила чантата си и установила, че тя липсва. В чантата е имало телефон, таблет, часовник, ключове за автомобил и 150 лева.

Заседание на Постоянната комисия по заетостта към Областния съвет за развитие се проведе вчера в  Кюстендил. Заседанието бе председателствано от областния управител Виктор Янев, присъстваха  зам. – председателят на комисията Радослава Чеканска и секретарят Юлияна Хаджиева.  Основната тема бе разглеждането и приемането на заявка за работни места по проект "Подкрепа за заетостта". 490 работни места за цялата област са разпределени по тази програма. На заседанието стана ясно, че квотата на Областния управител e до 40% от цялата бройка, т.е. 196 работни места. Разпределението за общините, което бе разгледано и одобрено от Комисията, е съответно: 88 бройки за община Кюстендил, 65 бройки за община Дупница, по 10 бройки за общините Бобов дол, Сапарева баня и Кочериново, по 5 бройки за Бобошево и Рила и 3 за община Невестино. Програмата е за срок от 4 месеца, тъй като дейностите по нея приключват в края на месец декември. Председателстващият Виктор Янев уточни, че бройките до 490, извън тези, които ще усвои Областният управител, ще бъдат предоставени на работодатели от реалния сектор. Бройките ще бъдат разпределени между бюрата по труда в Кюстендил и Дупница

 

Красива девойка е в основата на нападението над сина на майстор Миро, твърди струма.бг. Димитър Стефанов, син на известния сръбски готвач, и братовчед му Милан, който е управител на заведението на Е-79 край с. Усойка, са били млатени от бившия гард на братя Галеви Васил Капланов-Каплата. Братовчедите били в ресторант "Галерията" в Дупница. На съседна маса седял Каплата с компания. Купонът вървял нормално, докато в заведението влязло красиво момиче и двамата братовчеди се загледали по него. Васил Капланов започнал да се заяжда с Димитър и Милан и им заявил да не гледат красивата девойка. След въпрос на Димитри "Защо?" започнал боят. Ето какво разказва синът на Майстор Миро – Димитър:

Преди дни частната болница в Дупница „Св.Иван Рилски“ въведе такса за паркиране в двора на лечебното заведение. Там от години има паркинг, но сега таксата е 2 лева на час, като първите 20 минути са безплатни.. Бариера е поставена на входа на болницата, а охрана събира таксата и съблюдава за паркирането. Платеният паркинг, естествено предизвика различни реакции сред хората. Голяма част се оплакват и са на мнение, че това не е редно, на фона на кризата в България. Други пък споделят, че сега вече ще има ред и всеки ще прецени, дали да го ползва или не. Хората които живеят в блоковете до болницата обаче се оплакват, че вече няма места за паркиране пред жилищните сгради, заради пациентите на частната болница, които заемат местата, за да избегнат плащането за паркинг. Не малко са избрали вариант да оставят автомобилите си и на безплатния паркинг, на намиращия се в непосредствена близост хипермаркет. От болницата твърдят, че с новата мярка са решили проблема с безогледното, до сега паркиране в двора на лечебното заведение.

Дупница ще бъде един от петте града в България, които ще се присъединят към събитието „Плати с поема“ На световният ден на поезията 21-ви март дупничани ще имат възможност да изпият кафе и вместо с пари да платят със стих. Вместо сметка хората ще получат лист и химикал и ще могат да творят поезия. Мястото където ще се проведе събитието е Арт-кафе Бариста. Там всеки ще се наслади на ароматното Julius Mainl кафе, ще послуша хубава музика и поезия и ще плати със стих. Заповядайте на 21-ви /събота/ и нека покажем, че и в нашият град поезията е жива.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.