Начало
Дупничанинът Иван Ибришимов от днес е вече "депутат" в Народното събрание. Всъщност той трябва да смени избраната преди обяд за омбудсман на Република България Мая Манолова. Ибришимов бе втори в листата за народни представители от Кюстендилски избирателен район и на практика е вече народен представител. Той трябва да влезе в Парламента за втори път, след като Мая Манолова напусне БСП и положи клетва. Очаква се това да стане в началото на ноември, малко след местните избори, където Иван Ибришимов пък е кандидат за кмет в Дупница издигнат като независим от Инициативен комитет и подкрепен от БСП.
Кметът на Община Дупница Методи Чимев издаде заповед, с която регламентира продажбата на пиротехнически изделия за предстоящите празници. Във връзка със закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и предвид предстоящите Коледни и Новогодишни празници, се забранява продажбата на пиротехническите изделия, предназначени за увеселителни и културни цели на лица под 18-годишна възраст. Категорично се забранява и продажбата на видимо повредени пиротехнически изделия (разкъсана опаковка, фитил и други). Не се рзрешава употребата на пиротехнически изделия /бомбички, пиратки, фойерверки и др./, на територията на Община Дупница, които могат да застрашат живота и здравето на хората.
Великобритания може да наложи нови ограничения на чуждестранните студенти, получаващи финансови помощи, за да учат в университети на Острова, на фона на предупрежденията, че те представляват „огромен товар” за данъкоплатеца, пише The Telegraph. Британски министри обявиха, че може да бъде удължен на пет години срокът, за който студентите, идващи от страни-членки на ЕС, да са живели в кралството, преди да получат правото да претендират за гарантирани от правителството студентски заеми и помощи, с които да покриват разноските по престоя си.
При голям успех премина премиерата на ОбДТ „Невена Коканова" Дупница. Постановката „Аферата в хотел Уестминстър" предложи изключителни емоции за зрителите в препълнения салон на театъра. За близо два часа хората в залата се отделиха от всички ежедневни проблеми и се потопиха в хумора предложен от постановката на Рей Куни . Блестящата игра на актьорите бе възнаградена от бурните аплодисменти накрая.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Районен съд – Дупница осъди дупничанин за това че шофира с отнета книжка. Мъжът с инициали Р.П М. ще трябва да излежи четири месечната си присъда в затворническо общежитие, при първоначален строг режим. Наказанието е заради това, че Р.П.М е управлявал на два пъти своя автомобил „Шкода Фелиция“ на 14 април и 14 май тази година без книжка. Свидетелството му е било отнето за една година на 21 ноември 2013 година. Оказва се обаче, че мъжът е истински рецидивист в тази област. Той има още две подобни нарушения през 2012 и 2013 година, когато отново е залавян да шофира без да притежава свидетелство за управление на МПС.
На вторият ден от Коледните празници Дупница най-сетне побеля. Синоптиците бяха точни в прогнозите си и снеговалежът обхвана и Дупница. През нощта се очаква той да продължи, а утре да бъде слаб, като следобяд ще спре. Температурите утре в Дупница ще бъдат от -7 до -1 градуса през различните части от деня. От Общинска администрация заявиха, че следят пътната обстановка в града. Всички опасни участъци ще бъдат обработени против заледяване
16-годишен ученик е намушкан с нож в корема при среднощен скандал. Инцидентът станал около 02:00 часа в дупнишко село. Пострадалият веднага е закаран с личен превоз в болница. Раната е повърхностна, няма опасност за живота му. По случая работят от РП – Дупница.
Спортният директор на Локомотив София Георги Марков е бил опериран по спешност в местна клиника в Анталия. След направените му изследвания вчера вечерта, лекарите са преценили, че най-доброто решение за неговото състояние е операция на сърцето. Официално още няма информация от Локомотив, но се предполага, че Марков е получил сърдечна криза. След направената му операция лекарите са съобщили пред най-близките му, че състоянието му е добро, съобщава Гонг. 43-годишният Георги Марков е бил приет по спешност в болница снощи. Това се е случило заради сърдечни проблеми на бившия футболист на "Левски" и националния отбор. Марков е участвал в традиционните мачлета по време на тренировките, но му е станало лошо. Почивал е няколко минути, след което се върнал на терена, но пак му призляло. Оплакал се е от сърдечни проблеми, което е накарало неговите колеги да го заведат до болницата.
Община Дупница ще проведе срещи по населените места с оглед на стартиралата през март тази година кампания за прием на заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, информират от кметството. От тези субсидии могат да се възползват земеделски стопани ползващи земеделска земя и/или отглеждащи животни. Пред заинтересованите ще бъдат разяснени условията и редът за подпомагане и по кои схеми и мерки могат да кандидатстват.
Един от най-добрите вратари в България подсилва "Марек" в борбата към "А" група. От днес с отбора е Емил Михайлов, който през есента пази на "Черно море". Той дори се очаква да дебютира за тима воден от Иво Паргов в днешната контрола с "Пирин" (Бл), която започва от 14 часа на стадиона в Бобошево.
Пореден шофьор седнал зад волана след употреба на алкохол задържаха от полицията. Бързо полицейско производство е започнато срещу 35-годишен мъж от с. Овчарци, за управление на МПС след употреба на алкохол. Тестът е отчел резултат 2.10 промила алкохол в издишания въздух.
Кметът на Община Дупница инж.Методи Чимев издаде заповед във връзка с Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Дупница, с която въвежда ограничителен режим за движение на МПС на територията на парк "Рила" в гр.Дупница. Забранява се навлизането и движението на всякакъв вид моторни превозни средства, в това число АТВ, мотопеди, скутери и други на територията на парка.
Със същата заповед се утвърждава, зареждането на търговските обекти, функциониращи на територията на парк "Рила", да се извършва всеки ден само в интервала от 07,00 до 09,00 ч. През останалото време извършването на доставки е забранено.
Нарушителите ще бъдат глобявани с глоба в размер от 50 /петдесет/ до 500 /петстотин/ лв.
Поредната доза снимки на паркирали неправилно в новоизградените тротоарни площи в Дупница, получихме на мейла ни. Мястото е в съседство на Минчов площад и много често се използва за паркинг. Преди няколко месеца, тази площ никога не бе виждала асфалт или рехабилитация, а мястото бе използвано за паркинг, макар да не е такова. От Община Дупница положиха паважна част по цялата улица и сега районът е привлекателен, но…продължава да се използва за 
паркинг. "Всеки ден се паркира тук. Все пак това са нови плочки, и ако продължават така, в скоро време ще бъдат за ремонт. Полицията минава оттук, но не взема мерки. Докога. Някои даже са толкова нагли, че паркират на самия пешеходен тротоар и затварят дори възможността на другите "сладури" вкарали колите си по-навътре да излязат. Нали глобите са вече по 200 лева. Крайно време е полицията да се размърда. Да не ви обяснявам пък какво беше днес по улица "Булаир".
Светофарната уредба на ГУМ в Дупница отново работят. От вчера, движението в най-натоварения участък на града е възстановено и светофарите работят, както преди да бъдат ударени от мълния преди почти две седмици. "Наложи се цялостна подмяна на модулната част, тъй като пораженията бяха такива, че нямаше как да бъде ремонтирано. Самото настройване на модула отнема няколко дни, а с това се занимава фирма от Търговище, която е правила преди време уредбата. Подмяна на модула е изцяло за сметка на Община Дупница, като вчера бе монтирано всичко и възстановена нормалната работа", обясниха от пресцентъра на кметството.
Тази нощ двама мъже са били задържани в РУП – Дупница за хулиганска проява.
„Не може в 21-ви век поликлиника в европейски град да бъде със заключени тоалетни“ така започва поредния читателски сигнал получен на редакционната поща на zadupnitsa.com. В него се засяга проблем, който съществува от години. Много пациенти посещаващи лекарските кабинетите помещаващи се в сградата на бившето ДКЦ-1 в центъра на Дупница, се изправят пред деликатния проблем, къде да отидат на тоалетна. Всички сервизни помещения на етажите са заключени и се налага хората да чукат по вратите на кабинетите и да се молят за ключ. Не е ясно каква е причината да се въведе тази „добра практика“, но определено тя не е в полза на пациентите. Според наши читатели, по този начин се пести от заплати за хигиенистки. „Нека отговорни институции направят нещо по въпроса, защото това е нелепо“, завършва сигнала адресиран до нас
Данъчната кампания с 5-процентна отстъпка в Дупница стартира от днес. До края на месец април всички граждани, които заплащат дължимите данъци и такси за смет, сгради и МПС ползват отстъпката. За улеснение на гражданите касите работят с удължено работно време, сутрин от 08 часа до 18.30 часа без прекъсване. За улеснение най-вече за жителите на селата, от Община Дупница сключиха договор с "Български пощи" и могат да плащат дължимите такси в клоновете им, за да не пътуват до града.
В китайския град Харбин на 5 януари бе открит традиционният леден фестивал. Повече от 7000 работници за близо две седмици изградиха един мини град, привличащ хиляди туристи от цял свят.
4- те мандата в Кюстендилска област се разпределят по едни за ГЕРБ, БСП, ББЦ и ДПС, по данни на Екипът на Агенция за прогнози и анализи и Българска асоциация по изборни системи. Те публикуваха на сайта си преди ЦИК разпределението на мандатите от Изборите за народни представители 2014.В националния ефир на Дарик професор Михаил Константинов обясни, че тези резултати ЦИК ще публикува в утрешният ден и те ще покриват информацията на неговата агенция. В момента от ЦИК правят повторна проверка, като данните са същите, но тази проверка се налага, защото това е изискване на закона.
„Методиката е такава, че един глас в повече в един район, може да промени мандатите в друг регион. Това е и причината ЦИК повторно да проверява данните. Гласовете за ДПС в Кюстендил идват от преразпределението на гласовете от чужбина. Тъй като вотът от чужбина няма къде да се сложи, няма регион "Чужбина", тези 5-6 мандата, които получава ДПС зад граница се разпределят в страната. Такъв е случая в Кюстендил.Системата на национално ниво е справедлива, но не и по региони.Гласът за любимата ви партия не се губи, той ще "излезе" в друг избирателен район,където ще има мандат", заяви професор Константинов.
"Най-ранните заселници на Дупница са от времето на ранния неолит. Те са дошли от Анатолия. Откритото още през 30-те години от американския археолог Джон Гол ранно неолитно селище в Дупница в местността Карабоюк прави град Дупница заедно със София един от най-ранно заселените градове в България". Това е заключението на доц.Стефан Чохаджиев от Великотърновския университет, който е част от 19-членния екип, събрал историята на града в 620-страничен труд. След 2-години работа "История на Дупница и Дупнишко" видя бял свят и най-новата и богата история на града вече бе отпечатана в тираж от 450 броя. Представянето на летописната книга с много нови, неизвестни досега факти за района бе вчера в Околийската къща и предизвика голям интерес. "Трябва да ценим своите съграждани. Първоизточник на идеята бе нашия колега Георги Георгиев, който работеше в музея. Той намери съмишленици, а впоследствие и акад.Георги Марков се съгласи да оглави този екип. Проектът бе представен пред кмета на града г-н Чимев и получихме зелена светлина, за да действаме. И ето ни вече готови", сподели директорът на историческия музей в Дупница Анелия Геренска. Повечето от участниците в екипа признаха, че са се включили основно заради изключително интересната история на града и нейното минало.
Емблематичната "Let it be" на Бийтълс звучи oт 11.30 часа и ще продължи в следващия един час на площад "Свобода" в Дупница. Песента стартира в часа, в който стартира делото в София, където се гледа на последна инстанция претенциите на Мюфтийството да сложи ръка върху стотици имоти в България. От изходът на това дело зависи и последващото решение на съдебните инстанции за "Тюрмето" в Дупница. Делото досега бе отлагано на два пъти. "За да не се създава излишно напрежение, решихме по този начин да изразим нашия протест срещу това посегателство. И държа да отбележа, че тук не става и въобще не трябва да става въпрос за политика. Като кмет на града, аз трябва да защитавам и съм длъжен да защитавам интересите на хората, които сме избрали и гласували доверие. Тюрмето е паметник на културата, Тюрмето е един от символите на Дупница и като такъв трябва и ще си остане", заяви кметът на Община Дупница инж.Методи Чимев.
„Нека всички се обединим и помогнем на Милчо да се възстанови. Който има желание, може да дари средства в направените за тази цел кутии.„ Това апелират приятели на пострадалия тежко при катастрофата в Яхиново Милчо Палакарски. Кутиите се намират в: "Шери маркет" с.Яхиново, "Мини маркет Рай-Юв"с.Яхиново, шивашко ателие "Росини"с.Яхиново, ОУ Евлоги Георгиев гр. Дупница и Автогара гр.Дупница
Срещи с местните превозвачи започват от следващата седмица в Община Дупница, информират от пресцентъра на кметството. По настояване на кмета инж. Методи Чимев, ще бъдат канени фирмите, извършващи транспортни услуги от градските и междуградските маршрутни разписания. Повод за това е подготвяната в момента процедура по провеждането на конкурс за превоз на пътници. “Искаме да чуем мнението, предложенията и да коментираме критериите с тези фирми. Те са хората, които са не само от града, но и са преки изпълнители на тези дейности. В момента изготвяме цялата документация по условията и критериите за участниците. Лично аз ще държа на комфортните условия за пътуващите, и разбира се приемливи цени”, коментира инж. Чимев.
От месеци вече свастики "красят" центъра на Дупница, сигнализираха граждани. През месец април върху сградата на читалище "Зора" хулигани проявиха "художествено майсторство" и с червен спрей извадиха на показ нацисткия знак, до който се мъдри и името на футболния ЦСКА с годината му на създаване – 1948. Очевидно е че същите са "художниците" и на нова свастика върху една от колоните на ГУМ, където "грее" същото "произведение". Покрай двете места всекидневно минават хиляди граждани и деца, на които волно или не им се набиват тези свастики.
Предизборната кампания на коалиция „България без цензура – ВМРО БНД – ЗНС – Движение „Гергьовден“ в община Дупница започна с мотото „Българите заслужаваме повече“.
Представителите на дупнишкия СК „Гладиатор“ продължават с повече от добрите си изяви на различните турнири.
Министърът на отбраната Ангел Найденов бе в Дупница днес.
Към един часа след полунощ е подаден сигнал за пожар в района на склад за въглища на изхода на Банско. Горял е и фуртгон, в който са живеели хора. В резултат на пожара в разложката болница е настанен 43-годишният Х. Д. Със собствен транспорт са транспортирани А. П. на 32 години, Г. Ш – на 38 г., Г. С. – на 36 г. и 23-годишният И. К. Всички те са с различна степен на изгаряния. Двама от обгорелите в огнения ад в скалада за въглища в Банско са пожарникари, научи репортер на struma.bg на мястото на инцидент. Другите двама закарани в „Пирогов“ са доброволци, които са се хвърлили да помагат при гасенето на огнената стихия. Настаненият в разложката болница е пазачът на обекта, където е избухнал пожара. Според последна информация двама от пострадалите в пожара в Банско са с опасност за живота, това съобщи шефът на клиниката по изгаряния в „Пирогов“. Той заяви, че изгарянията са много тежки, екипът е направил всичко възможно да стабилизира състоянието им, но има опасност от усложнения, допълва struma.bg
Отборът на Германея Сапарева баня не успя да продължи серията си от две поредни победи. Днес във Велинград тима на Германея започна отлично, но в крайна сметка допусна пълен обрат в резултата. Георги Даскалов изведе гостите напред още в 9-та минута. При този резултат завърши и първата част, като след почивката Германея можеше и да увеличи преднината си, но не успя. За сметка на това Чепинец стигна до равенство, а в 75-та минута след точно изпълнене дузпа домакините осъществиха пълен обрат за успеха си с 2:1.
Счупено е предно панорамно стъкло на лек автомобил "Нисан", който е бил паркиран пред дома на собственика в село Самораново. Местопроизшествието е обслужено от дежурна полицейска група към РПУ-Дупница, работата по установяване на извършителя на деянието продължава, информират от ОД на МВР Кюстендил. Версиите по които се работи са няколко от акт на отмъщение срещу собственика на автомобила до случаен пиянски вандализъм.
Най-големите футболни звезди на България – героите от САЩ`94, се оказаха измамени от пирамидата „Корпоративна търговска банка", научи „Всеки ден". Сред вложителите на трезора са Христо Стоичков, Любослав Пенев, Борислав Михайлов, Йордан Лечков и Красимир Балъков.
Страница 24 от 156