Начало

Убийството на Татяна Стоянова, началника на кабинета на пазарджишкия кмет, е вследствие на страст и пари. Това е една от водещите версии засега, пише 24 часа. Страст, защото е извършено с ярост, първият патрон е засякъл или оръжието е било заредено два пъти. А многобройните изстрели целели мъст, а не отстраняване на конкурент или бизнес противник.

Zadupnitsa.com честити на своите читатели Нова година!

Холивудският кинорежисьор Оливър Стоун призова да не се вярва единствено на американските медии за катастрофата на малайзийския "Боинг 777" в Украйна, съобщи Лента.ру. Той препоръча на страницата си във Facebook да бъдат прочетени статии и на независими журналисти, които дават алтернативна гледна точка за разигралата се трагедия. "Би било прекалено хубаво, за да е истина . След масираната атака от страна на американските масмедии, опитайте се да се запознаете с тези увлекателни разследвания на двама честни журналисти, които разглеждат въпроса по-задълбочено и копаят по-надълбоко, отколкото го прави нашата пропагандна четвърта власт", пише режисьорът на страницата си във Facebook. Стоун публикува линкове към статиите на журналистите Робърт Пери и Пепе Ескобар, които твърдят, че е голяма вероятността самолетът да е свален от украинските военни. В същото време Стоун не отхвърля и версията, че ракетата, свалила самолета, може да е била на проруските сепаратисти.

Днес ще се изиграят два мача от волейболната Суперлига на България. От 17:00 часа е двубоя Славия – Пирин, а от 18:00 в Спортната зала на Дупница започва мача Марек – Левски.

 Марек Юнион-Ивкони продължава да гази наред в България и записа 17-ата си победа от 17 мача в Суперлигата. Силата на дупнишкия клуб този път усети столичния ЦСКА. В зала „Христо Ботев“ Марек победи с 3:0 (25:15, 25:19,25: ) гейма „червените“ и показа защо е най-добрият отбор у нас през последните години.

Снощи при ПТП в Дупница е пострадал 31-годишен мотоциклетист. При изпреварване, мъжът се е ударил в автомобил, който завива наляво. Пострадалият е настанен в дупнишка болница с фрактура на носа и засегнато сухожилие на лявата ръка. Инцидентът е възникнал на ул.”Цар Симеон Велики”. По случая е започнато досъдебна производство в РУ Дупница.

Във връзка с публикации в медиите от 14 декември 2013 г., за предполагаема непосредствена заплаха от терористичен акт на територията на България, Държавна агенция „Национална сигурност” уведомява българската общественост, че към момента няма информация за пряка заплаха за населението от извършване на терористичен акт на територията на страната.

Днес от 10:00 започва двубоят от поредния 20-ти кръг на Корейската волейболна лига по волейбол между Hungkuk W – KT&G Ariels .Отборът на домакините където се подвизава дупничанката Елица Василева заема последното място след серия от 6 последователни загуби. Гостите са 4-ти след, като и те имаха 4 поредни загуби, но в миналия кръг успяха да запишат успех. Паяците, както наричат тима на Елица вече 5-ти мач няма и спечелен гейм. Всички в отбора се надяват именно Василева да ги извади от кризата. 

 

Дублиращият тим на Марек загуби с 0:1 от Ботев Пд в мач от 20-ят кръг на първенството на U21. Срещата се игра на стадион Бончук днес от 14:30 часа. Първото полувреме завърши наравно 0:0, като двата тима бяха равностойни и не създадоха много положения. През втората част Марек бе по-активния отбор, но гостите откриха в 59-та минута. При бърза контраатака и центриране топката се удари в ръката на Киселов и съдията отсъди дузпа в полза на Ботев Пд, която бе реализирана. До края на срещата домакините не успяха да изравнят след пропуски на Росен Йорданов и Георг Василев.

Изпълнителният директор на Марек и настоящ треньор на отбора Иво Паргов заминава за Исландия. Това разкри самият той днес, но не пожела да даде повече подробности докато всичко не стане факт. Паргов ще работи в щаба на втория в класирането Хафнарфьордур. Клубът е един от най-титолуваните в островната държава и редовен участник в европейските клубни турнири. Трансфера ще стане следващия месец, а първенството там се провежда по схемата пролет-есен. Клубът е един от малкото напълно професионални в Исландия. Работата на Паргов в Марек е била оценена от шефовете на исландския тим, като е възможно да бъдат привлечени и двама футболисти на дупнишкия клуб. Не се изключва възможността от тук на сетне и за по-голямо сътрудничество между двата клуба с оглед общите им спонсори.

Телефонните измамници отново се активизираха по време на празници. Използвайки това, че много хора са на път през тези дни те звънят и използват познатия номер с пострадъл близък. За такива две обаждания съобщиха читатели на zadupnitsa.com. Случайте са от 30 април и 1 май. Измамниците са съобщили, че е пострадъл роднина, като в единият случай са знаели не малко подробности. За щастие и при двете позвънявания не се е стигнало до предаване на пари, но потърпевшите са изпитали голямо безпокойство и притеснение докато се свържат с близките си и се уверят, че всичко е наред. От МВР многократно съветват при такива случай да не се предприемат никакви действия указани от измамниците, а на всяка цена да се свържете с хората за които се твърди, че са пострадали. "Няма български полицай или лекар, който да ви поиска пари по телефона", заяви преди време главният секретар на МВР Светлозар Лазаров.

Екшън достоен за холивудски сценарии се разигра днес около обяд в Дупница. На бензиностанцията на входа на жк „Бистрица“, около 50-годишен клиент заредил бензин за 130 лева, но когато трябвало да плати скочил в автомобила и решил да потегли, като не изчакал да бъде дори затворен резервоара. Изненаданият служител на бензиностанцията успял все пак да реагира на време и скочил на предната седалка. След кратка схватка в движещата се кола той успял да завърти волана и автомобила се забил в отсрещния тротоар до автобусната спирка. Шофьорът побягнал и успял да скочи в такси. Служителят от бензиностанцията подал сигнал на телефон 112. Оказало се, че автомобила „Опел „-Вектра е бил откраднат преди около 30 минути от село Джерман. Полицията бързо издирила крадеца, който бил от същото село. Пред униформените той разказал, че е видял паркирания Опел с ключове на таблото и решил да се повози. Според запознати мъжа е с психични проблеми. Малко след инцидента на бензиностанцията в жк "Бистрица" пристигнал и собственика на автомобила, за да си го прибере. Това обаче станало след като първо източили налятото в него гориво за 130 лева.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

В нощта преди Бъдни вечер двете побойнички издебнали жертвата в тоалетната на заведение в село Стоб

 Днес в кръглата зала на Община Дупница се проведе процедура по отваряне на ценовите оферти на обществена поръчка с предмет „Закупуване на оборудване за подготовка и провеждане на културно иновативно събитие“, възлагана в рамките и във връзка с изпълнение на проект: „Подготовка и провеждане на иновативно културно събитие в община Дупница  „Фестивал на театралното и филмово изкуство – Невена Коканова“.

 

Всичко стана от глупост, какво друго да кажа. С тези думи Светослав, оцелял след жестокия сблъсък на колата с електрически стълб в Яхиново, обрисува случилото се. На въпрос дали хората в колата са употребили алкохол, той потвърди: ”Те си пиеха, но каквото и да кажа сега, белята си стана”. „Казвах им да не пият, те ми отвръщаха – ти ли ще ни кажеш, я си пийни и ти”. Според него, в компанията всички са употребили алкохол, колата се е движела с висока скорост не по-малко от 130км/ч, занесла е и затова е последвал ударът в стълба, пише БЛИЦ „Не очаквах, че ще стане нещо, пътят беше хлъзгав, усетих, че се преобръщаме и после всичко ми е като в мъгла”, завърши оцелелият по чудо.

Център за обучение на студенти и предприемачи за дизайн и модни продукти ще бъде разкрит в Дупница. Това стана ясно днес, по време на среща между преподаватели от Технологичния факултет в сръбския град Лесковац с кмета на община Дупница инж. Методи Чимев, информират от общинския пресцентър.

Найден Найденов изрази задоволство от начина, по който воденият от него отбор на "Марек Юнион-Ивкони" постигна първа победа в Шампионската лига този сезон. Дупничани направиха силен мач като гости на КАИ Теруел и след 134 минути битка спечелиха с 3:2 гейма. "Не съм щастлив толкова от победата, колкото от начина, по който я постигнахме", заяви старшията, цитиран от Блиц. "Съставът ни е много млад и наистина бях доволен от старанието, което момчетата влагаха, и желанието да спечелим всяка една точка. Това за мен е важното. Не веднъж съм казвал, че ние нямаме амбицията на този етап да прескочим групата. Тези мачове са за младите момчета, в тях трябва да трупат опит. Срещу нас имаше сериозен съперник. Въпреки това, намерихме отново верния ритъм, след като загубихме втория и третия гейм, и след много борба в тайбрека се поздравихме с успеха. Поздравявам момчетата", заяви Найденов на пресконференцията след края на двубоя.
"Труден мач и за двата отбора, най-вече в петия гейм. Може би имахме малко късмет в него, но и силно искахме да спечелим срещата. Борихме се за всяка точка и накрая победата бе за нас", сподели пък капитанът Гьорги Гьоргиев.
Тимът се прибира тази вечер, в 20:10 часа, с полет от Валенсия през Франкфурт. Разбира се, ако служителите на авиокомпания Луфтханза не решат отново да стачкуват.

Днес от 15:30 часа на стадион Бончук Марек приема последния в класирането на Б-професионална футболна група Раковски.

Местните избори наближават, а с това и коментарите за свършеното досега и какво не е направено. Темата За и Притов един кандидат а кмет е водеща във всички нселени места, където през есента ще се проведат изборите за кмет. Не отстъпва и Дупница, където агитацията реално вече започна.

Днес в Kръглата зала на Община Дупница бяха отворени постъпилите оферти за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: “Изграждане на Техническа инфраструктура – водопровод и канализация към "Социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение” гр. Дупница”. Председател на комисията за  провеждане на процедура е заместник-кмета по социалните дейности Крум Милев. Прогнозната стойност на поръчката е 464 370.08 лв. без ДДС. Както е известно, на терена на бившите казарми трябва да бъдат изградени по проект спечелен от Община Дупница 160 жилища.

Все по-голям става интересът към наемането на земеделски земи на територията на община Дупница, информират от кметството. Всекидневно по над 5 мераклии подават заявления за придобиване чрез покупка или под наем на имоти. До момента от "Общинска собственост" в Общината са съставили 3117 акта за общинска собственост на терени, като остават да бъдат актувани още близо 14 000. От средата на миналата година започна активното актуване с цел тяхната продажба или отдаване под наем. Мераците за земи са основно свързани с участието по програми, което обяснява и големия интерес към тях. До края на месеца ще бъде обявена нова процедура по отдаване на земеделски имоти. Досега при първото голямо предлагане на имоти цените скочиха до 7-8 пъти над предварително обявените и се очаква тенденцията да се запази.
Интерес се очаква да има и към общинско търговско помещение в центъра на града с площ 83,07 кв.метра. Помещението е ново строителство в новоизградена кооперация в жк "Велчова завера", а първоначалната цена е 83 855 лева. То ще бъде продадено чрез публичен търг с явно наддаване.