Начало
Комисия от Община Дупница започва от понеделник проверки по улиците на града, информират от пресцентъра на кметството. Целта е да се огледа и констатира възстановяването на уличната настилка от ремонтните дейности на ВиК-Дупница и "Рила Газ" и тези, които не са. Проверката е по заповед на кмета на Община Дупница инж. Методи Чимев. “В началото на месеца пуснахме писма до ВиК и Рила газ да си почистят и възстановят до 31 август всички приключени изкопни дейности по уличната мрежа. Вчера ги подсетихме отново, че срокът изтича и след 1-и септември започваме проверки. Където установим, че не са рехабилитирали или не е качествено направено, ще налагаме глоби и изискаме да ги оправят в максимално кратки срокове”, заяви инж. Чимев.
Нарязан тютюн – 27 пакета, и цигари без български акцизен бандерол са иззели служители на РУ Бобов дол от дома на 57-годишна жена от града. Общото количество на тютюна е 13 кг. По случая вчера е започнато досъдебно производство срещу 57-годишната жена.
Кметът на София Йорданка Фандъкова се срещна с кандидатите за народни представители на ГЕРБ-Кюстендил и водача на листата Кирил Калфин. На срещата присъстваха зам.-кметът Виктор Янев, четвъртата в листата на ГЕРБ Михаела Крумова, адвокат Красимир Петров и дупничанинът Емил Гущеров. Зам.-председателят на ГЕРБ определи листата на партията в 10 МИР като силен отбор, който има много конкретни планове за развитието на областта.
"Йорданка Фандъкова е тук, като човек, който иска да помогне на община Кюстендил. Ние не обещаваме хиляди или милион работни места, лек и развлекателен живот, а искаме Кюстендил да е добро място за живеене. Ще направим реалното, на първо място инвестиции за развитие на балнеологията и туризма, но трябват и инвестиции в производството. Вече съм казвал, че при реализацията на завод за електробуси в Дупница, планираме електрооборудването им да бъде правено в завод в Кюстендил", заяви водачът на листата на ГЕРБ, с №9 в бюлетината Кирил Калфин.
Калфин съобщи и новината, че се водят преговори за фармацевтичен завод и институт за производството и разработването на хранителни добавки, на територията на бившето военно поделение. "Разговорите са в напреднала фаза, а Виктор Янев е двигателят на тези процеси", допълни областният координатор Кирил Калфин.
– Господин Константинов, честито! Какви емоции изпитвате след завоюването на шампионския трофей без да допуснете загуба?
С едноминутно мълчание ще започне днешната волейболна среща между отборите на Марек Юнион-Ивкони и ЦСКА. Двубоят е от поредния кръг на Супер лига и започва в 17.30 часа. Поводът е Денят за траур в Дупница, който е обявен заради смъртта на дупничани в чужбина. "Ще уведомим дежурния делегат за това с молба за едноминутно мълчание в памет на загиналите. Получихме вече подкрепа за това от колегите от ЦСКА. Поднасям съболезнованията си на семействата им", лаконичен бе мениджърът на шампионите Людмил Найденов.
Близо четири часа продължи одисеята по изваждането на пропадналия в дупка ТИР натоварен с бира. Камионът падна снощи в дупка на пътя до градинката „Муструков“ в кв. Бишика в Дупница. Шофьорът на големия товарен камион извършвал маневра и не видял, че има земен насип върху огромната яма. Заритата с пръст дупка е от няколко дни след като там са рааботили екипи на ВиК-Дупница. От водното дружество днес сутринта бяха на мястото на инцидента с техника, за да помагат при изваждането. От ВиК обясниха, че не могат веднага да асфалтират и затова са поставили ограждение, но то не е било видяно от щофьора на камиона. ТИР-ът е собственост на пловдивска фирма и е превозвал 24 – тона бира „Загорка“ предназначени за бирена борса „Слави“. От борсата също бяха изпратили хора да помагат, като лично собственикът Стойчо Владимиров вършеше голяма част от работата. След като престоя в дупката през цялата нощ или близо 14 часа, тази сутрин към 7:30 камиона бе разтоварен и след това в следващити близо 4 часа с помощта на багер повдигнат и изтеглен от капана. През цялото време района около градинката бе отцепен от служители на РПУ-Дупница.
В края на миналата седмица в РУП Дупница е задържан за 24 часа 48-годишният И.Н. за повреждане на чуждо имущество, информираха от пресцентъра на МВР.
От “Марек” веднага реагираха, след като се появи информацията за налагане на глоба в размер на 10 000 лева от БФС с мотивът “съмнения за уреждане на мачове”. Както по-рано писахме, от Дисциплинарната комисия към БФС наложиха санкцията на клуба, без да уточняват за кои мачове и кои лица става въпрос.
СК Гладиатор вече има на разположение още една зала, в която ще може да провежда тренировки по таекуондо.
От Община Дупница изпратиха рано тази сутрин хора, които да почистят замърсения от боклуци район, където се бяха настанили пътуващите търговци за Умни петък, информираха от пресцентъра на кметството.
Днес завърши първият общински турнир по спортен риболов в Дупница. В двудневната надпревара, която се проведе на езерото в парк Рила, се включиха любители на риболова от региона. Организатори са клуб „Распер“ и Община Дупница. Вчера 18-ти април, 21-младежи и деца се състезаваха, като първи стана Матей Попниколов, а след него се наредиха Майкъл Борисов и Генчо Атанасов, най-малък участник бе Християн Чараклиев. Днес лошото време обаче затрудни максимално рибарите. Рязката промяна на температурата прогони рибата на по-дълбоко и се изискваше много майсторство и най-вече късмет, за да бъде уловена някоя и друга каракуда. Все пак, вчера част от участниците се похвалиха с улов и на мрена и дори пъстърва. Днес сили премериха 17-мъже и една дама. Победител стана Кирил Петров, след него се нареди Калин Кацаров, а на трето място завърши Васко Василев-Вратарчето. Победителите бяха наградени от кмета на Дупница инж.Методи Чимев, който заяви, че на следващите турнири ще има и още интересни награди. На турнира присъстваха представители и на ИАРА – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев издаде заповед във връзка с нормалното провеждане на Избора за народни представители на 05.10.2014 г., с която регламентира продажбата на алкохол.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Кметът на Община Дупница инж.Методи Чимев посети днес Професионалната гимназия по облекло и стопанско управление в града. Една от причините за визитата бе да се запознае със спортния салон, който бе ремонтиран наскоро. Подовата настилка бе изцяло подменена преди няколко месеца и сега се използва от детско-юношеските школи по волейбол и баскетбол, докато стане готова спортната зала през септември. Заради реконструкцията на спортното съоръжение, клубовете са разпределени по училищните салони в града, където водят заниманията си. 
"Базата на Промишленото може да се превърне в един малък спортен център. Има възможности за обособяване на помещение за фитнес и за тенис на маса. Хубавото е, че тази зала ще се използва от клубовете и след като стане готова спортната зала", коментира инж.Чимев. "В момента подготвяме документите по оперативна програма "Региони в растеж", където ще кандидатстваме за финансиране на общинските училища за ремонтни дейности, доставка на оборудване и ремонт на наличните спортни бази. Днес очаквам всички директори да внесат подробно разписаните потребности от инвестиция в техните училища, за да продължим работа с конкретика. Ще посетя и другите училища, за да се запозная на място", заключи инж.Чимев.
Всички 13-читалища и 15-училища на територията на община Дупница, получиха днес дарение, книгата и албума „Историята на Дупница и Дупнишко“. Кметът инж.Методи Чимев посрещна в залата на Общински съвет представителите на читалищата и училищата и им връчи книгата с пожелание. чрез тях тя да достигне до възможно най-много хора. "Това е историята на Дупница и всеки един от нас трябва да бъде горд с нея. Надявам се повече хора да я прочетат, за да разберат какво е мястото ни в историята на България. Това е богатство, което е без цена", лаконичен бе кметът на града Методи Чимев. Преди това директорът на музея в Дупница Анелия Геренска представи изданието, което излезе от печат преди около месец. Книгата е дело на 19-членен екип, събрал историята на града в 620-страничен труд. Ръководител на проекта е акад. Георги Марков. След близо 2-години работа "История на Дупница и Дупнишко" бе отпечатана в тираж от 450 броя. Всеки който иска може да закупи книгата, която ще се продава в музея „Околийска къща“ на цена от 45 лева. Това е нейната себестойност, уточниха от Общината.
Днес за Дупница бе ден на траур заради загиналите в чужбина жители на града. Почитаме паметта на починалите при катастрофа в Италия трима дупничани, 44-годишният Радослав Алексов, 40 – годишния Емил Томов и 45-годишния Максим Максимов, както и на загиналия при катастрофа в САЩ , 30-годишния Емил Гълъбов. В Италия също ще почетат паметта на загиналите в чужбина дупничани. С едноминутно мълчание ще започне двубоят от 22-ри кръг на Seconda Categoria GIRONE в който българския Марек Сеграте гостува на Сесто 2012. Срещата е в неделя 22 февруари.От футболният клуб Марек Сеграте изразяват съболезнованията си към близките и приятелите на Радослав Алексов, Емил Томов , Максим Максимов и Емил Гълъбов.
Кметът на Община Дупница удържа на думата си и изпрати хората от общинското предприятие по озеленяване в кв."Южен", видя репортер на zadupnitsa.com. В средата на август миналата година, инж. Чимев бе обещал след среща с жители на квартала да се обнови детската площадка, спортното игрище, изгради чешма, ремонтират алеите и озеленят площите. В следващите дни, хората на директора Румен Низамов ще се занимават с обработката на почвата и саденето на цветя, храсти и дървета в района, което ще направи квартала много по-уютен и привлекателен.
Местни жители не скриха задоволството си от това, което се прави, но и не пропуснаха да отбележат, че са много разочаровани. "Предишното общинско ръководство като беше, направи някакъв проект, идваха тук да ни обясняват колко красиво ще бъде и трябваше да са готови с всичко още преди 3 години, ама после разбрахме, че всичко било само парлама, за да вземе някой едни пари, за сметка на нас в квартала. Щяха и улиците да ни оправят, а се оказа, че са ни лъгали и никога не са имали намерение да правят каквото и да било. Добре, че сега поне от Общината ни обърнаха внимание и започнаха да възстановяват много от нещата… И на това сме доволни, разбира се. Я гледай какво кътче ще стане за майките с децата и нас пенсионерите… Догодина ще искаме и улицата да асфалтират", коментира местен 68-годишен жител.
Лидерът на "България без цензура" в Дупница Костадин Костадинов е новият председател на Общински съвет-Дупница. Преди минути той получи мандат за срок от 6 месеца, след като получи подкрепата на 19 от общо 33-мата местни парламентаристи. За опонентът му д-р Матей Попниколов гласуваха 12, а 2 бюлетини бяха недействителни. 
Председателят на комисията по избор Йонко Гергов обяви резултатът, след което Костадинов седна на мястото до кмета на града. "Благодаря на всички за гласуваното ми доверие. Ще работя за финансовото подобряване състоянието на общината и оптимизиране работата на Общински съвет и комисиите", обяви новият шеф.
Повече от 200 делфина вече втори ден са затворени в малък залив Тайдзи в Япония. Най-вероятно рибарите утре ще започнат да ги убиват за месо, затова алармираха редица международни еко организации цитирани от водещи агенции. Водите в залива вече са окървавени, тъй като делфините се опитват да излязат от загражденията, съобщаава CNN.
Сдружението на собствениците на жилищен блок от Дупница находящ се на ул. "Тишина" са първите в област Кюстендил, които днес сключиха договор с кмета на Общината по програмата за саниране, информират от пресцентъра на кметството. Управителят на Сдружението Тодорка Попова даде мандатност на инж.Методи Чимев за последващите процедури по реализирането на намерението. Документите още днес бяха изпратени от служителите на Община Дупница до Областния управител. Съгласно методиката Областна управа трябва да направи контролна проверка на документите и обяви дали кандидатстващото сдружение е допустимо за финансиране. Припомням, че основното изискване е за минимум 36 апартаменти, а сключилото Сдружение договор е с 48 апартаменти.16 са подадените до днес заявления за регистрация на Сдружение на собствениците, което представлява половината от допустимите жилищни сгради на територията на Дупница. "Няма как да скрия задоволството от този факт, че първото Сдружение от областта е именно от Дупница. Служителите от общинска администрация, които работят по този проект са "на педал" от самото начало. Сроковете за издаване удостоверение за регистрация на Сдружение е 14 дни, но предвид важността на дейностите и най-вече факта, че първите по време ще бъдат и първи по право, обработваме документите в рамките буквално на часове още същия ден на входиране", коментира инж.Чимев.
Най-добрият ни тенисист Григор Димитров излиза днес на обяд срещу Ернестс Гулбис в мач от втория кръг на турнира в Ротердам. Поставеният под №8 в схемата Димитров и латвиецът ще премерят силите си в първата среща за деня на централния корт. Двубоят започва в 12,00 часа българско време. В първия кръг Григор се наложи трудно в три сета над руснака Дмитрий Турсунов с 6:2, 1:6, 6:4.
Вчера при пътно транспортно произшествие е пострадало 3-годишно дете, съобщават от пресцентъра на полицията. Инцидентът е възникнал вчера около 14.00 ч в гр. Бобошево. 34-годишна жена , управлявайки лек автомобил “Фиат” не спира на знак СТОП и се удря в движещ се по път с предимство лек автомобил „ КИА Спортидж“. 23-годишна пътничка от фиата и 3-годишното дете са закарани в дупнишка болница. По първоначални данни детето е с черепно-мозъчна травма. По случая е започнато досъдебно производство в РУ Дупница.
Множество дупничани присъстваха вчера в двора на Галерия „Джамията“ на откриването на изложбата-живопис на съгражданина си Димитър Сърбински.
Oбщина Дупница отбеляза 166 години от рождението на Христо Ботев. Венци пред паметника на революционера положиха кмета на града инж. Методи Чимев и неговият заместник Крум Милев.
Старши треньорът на Марек Антон Велков заяви, че не се чувства неудобно след загубата с 4:1 от Славия. "Очаквах отборът да е притеснен, няма какво да крия. Цяла седмица трябваше да упражняваме нещо, което в подготовката въобще не сме правили. Аз обаче мисля, че отборът го възприе това нещо. Всички видяхте тактическата ни схема и как играем", каза Велков. "Нямахме хора, които да заменим в този момент, и това беше най-важното. При всички положения, не очаквах да бъдем толкова стресирани и стъписани. Това, което казах в съблекалнята, е, че щеше да ми бъде много трудно да обясня играта ни, ако не беше второто полувреме. Тогава показахме това, което можем и което трябва да правим. В крайна сметка след такава игра през вторите 45 минути не мисля да се чувствам неудобно било от големия резултат или каквото и да било. Искам да виждам Марек такъв, какъвто го видях през втората част", завърши специалистът.
30-годишен дупничанин, извършител на множество кражби, е задържан в ареста на РУП Дупница в събота, информираха от пресцентъра на МВР.
Преди броени минути камион на ВиК-Дупница предизвика голямо задръстване в центъра. Камионът на водното дружество, аварира малко преди 11:30часа на новото кръгово под светофарите до ГУМ. В момента трактор на ВиК е на място, за да издърпа камиона.
Над 100 000 души се събраха на 24-тото издание на традиционния фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник, което се проведе през изминалия уикенд. Кукери, мечки, дяволи, звуци на чанове, 85 групи с 5371 участници изпълниха улиците на миньорския град. Това е най-старият фестивал в страната. Неговата история започва от 1966 година, а до края на тази година сурвакарските обичаи вероятно ще станат част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.Той е едно от най-важните мероприятия, запазващи българските фолклорни традиции. Сред участниците бе и Кукерската група „Венец“ от дупнишкото село Джерман. Главен ръководител на групата е Красимир Атанасов. Дефилето на „Венец“ с изключително атрактивни и качествено изработени костюми, събра много аплодисменти от публиката и дори бе излъчено по национална телевизия. В групата обаче остана известно разочарование, тъй като не бе оценена подобаващо от журито. От „Венец“ се заканиха, че следващата година ще участват с костюми изработени от популярната в миналото материя „ледека“, която е била оценена на фестивала. Награди за представянето в международния фестивал в Перник са присъдени в общо 17 категории, като носителите на отличията са определени от жури с председател проф.д-р Георг Краев.
4 досъдебни производства са започнати в РУП Дупница срещу собственици на имоти в града и в село Ресилово, съобщиха от пресцентъра на МВР.
Днес ще се изиграят два мача от волейболната Суперлига на България. От 17:00 часа е двубоя Славия – Пирин, а от 18:00 в Спортната зала на Дупница започва мача Марек – Левски.
Досъдебно производство е започнато вчера в РУ Бобов дол срещу 64-годишния С.П. от с. Големо село за извършена кражба на метални маси, скари и мрежа от параклис в селото. Криминалистите са открили част от крадените вещи.
Сборният отбор на Марек загуби първия си двубой от международния турнир в Швеция от френския Сейнт Клауд с 2:3. По време на целия мач, отборът на Марек бе по-добрия на терена, като в началото на първото полувреме водеше с 2:0. Първият гол вкара Анжело Кючуков, а Венци Георгиев отбележи втория. Но притеснението оказа влияние и в края на първата част, французите успяха да изравнят. Второто полувреме беше оспорвано, но малко преди края Сейнт Клауд съумя да отбележи трети гол, с което мачът завърши с победа за французите. "Можехме да победим, но просто бяхме отпуснати, това ни попречи.", заяви капитанът на българския тим, Костадин Костадинов.
Петима млади хора от Яхиново загинаха при катастрофи за последните 3 месеца. Вчера смърта на пътя намериха Илиян Гущеров,Емил Скоклев,Мариян Джамбазов и Ивайло Йотов. На 1-ви февруари в Небраска/САЩ/ катастрофира 30-годишният Емил Гълъбов от Яхиново. Той бе шофьор на тир и на заснежен път намери смъртта си след удар в друг спрял тежкотоварен камион. Въпреки животоспасяващите операции в следващите дни, той почина в болницата. Дупница даде още 4 жертви при инциденти на пътя. При зверска катастрофа на 16 февруари в района на грaд Вилантерио провинция Павия/Италия/, загинаха трима дупничани. В автомобилът са пътували петима българи и един италианец. На място загинаха 44-годишният Радослав Алексов, 40 – годишния Емил Томов и 45-годишния Максим Максимов. И тримата са родом от Дупница. 20-ти февруари 2015 година бе ден на траур за Дупница във връзка със загиналите в чужбина наши съграждани. На 13-ти април, смърта на пътя намери и 22-годишния Даниел Джамджийски. Той загина в района на Струмяни. Младежът не е успял да вземе завоя и изхвърчал от пътя с мотора си. Даниел веднага е транспортиран в санданската болница, където е издъхнал.
Страница 24 от 156