Начало

Прокуратурата прецени, че няма извършено престъпление и отказа да образува дело за представени в канцеларията на Общински съвет Дупница болнични листове и други извинителни документи на местни парламентаристи. Проверката бе насочена към председателят на Общински съвет Костадин Костадинов, който е приел извинителните документи на д-р Първан Дангов, д-р Матей Попниколов и д-р Ени Лефтеров, натрупали повече от 4-отсъствия.. Според компетентните органи документите извиняващи отсъствията от заседания са редовни. В средата на миналият месец Костадин Костадинов изпрати писма до тримата в които ги прикани да представят в канцеларията на Общински съвет съответните извинителни документи.

 

Мая Манолова потвърди с половин уста разкритието на БЛИЦ за настъпване на ледников период в отношенията й с председателя на БСП Михаил Миков. В кулоарите на парламента вчера тя заяви, че не е удовлетворена от процесите в партията и е възможно да се дистанцира от ръководството, напускайки неговите органи. "Аз съм последният човек, който ще тръгне да цепи БСП, но процесите, които се случват трайно, не ме удовлетворяват. Единственото, което бих си позволила да направя, е да изляза от ръководните органи на партията, но винаги – до последния си момент ще бъда социалист. БСП е направила и е дала много и на мен, и на останалите лица, които виждате в парламента", каза Манолова. Тя отрече информациите, че възнамерява да направи собствено течение в БСП: "Аз съм последният човек, който ще отиде в друга формация, ще прави друга формация или ще работи срещу БСП." 

Психично болната майка от дупнишкото село Червен брег е родила живо и здраво момиченце. 35-годишната Зоя Станкова не е отишла в болница, сама е извадила бебето. След два дни обаче решила да го убие и го удушила. Трупът на детенцето е бил сложен в леген и скрит под леглото, съобщава БЛИЦ. „Момиченцето е родено в събота живо, трупчето е закарано за аутопсия в кюстендилската болница. Майката е закарана в дупнишко здравно заведение за помощ и освидетелстване. Води се досъдебно производство”, съобщиха и от полицията в Кюстендил. Репортер на БЛИЦ е успял да се свърже с жена, която живее на съседната улица на Зоя. "Това не й е първо раждане на нея. Преди време имаше и друго дете, него даде за осиновяване. Не живее с мъж, при родителите си е. Те се опитват да се грижат за нея, но не винаги успяват, защото понякога тя е и малко буйна. Не знам кой е таткото на бебето, тя се познаваше с доста мъже от селото”, разкрила Тина Стоилова по телефона.

Заместник-кметът на Дупница Крум Милев участва в работна среща, относно актуалните проблеми на населението в Кюстендилска област. Срещата, която е регулярна се проведе в Областна администрация и на нея присъстваха Областният управител Виктор Янев и неговият екип, както и кметовете от Кюстендилска област. На дневен ред бяха обсъдени актуални въпроси, свързани с изпълнението на действащите общински и областна транспортни схеми, обсъждане на организационно-техническата подготовка за предстоящите общи местни избори за кметове и общински съветници 2015 г. Представителите на Общинските администрации бяха запознати с констатации от извършени проверки от Областна администрация – Кюстендил. Една от темите, която бе разисквана касаеше и осигуряване на пожарна безопасност при прибиране на селскостопанската продукция.

Спортно-техническата комисия към БФС обяви програмата за плейофните кръгове в А група. Същевременно все още не е ясна програмата на дублиращите отбори. Там ще се играе по класирането в групата, а не по класирането на мъжете, което означава, че Левски е в първата шестица, а Локо Сф във втората.  Сега в U21 ще има пауза, тъй като юношеският национален отбор до 19 г. днес се събра на лагер, а в неделя заминава за Германия, където ще играе три контроли.  Втората фаза ще започне в началото на април.

"Изключително съм изненадан от декларацията на фен клуба на привържениците на Марек. В този момент нямаме нужда от "лов на вещици и разединение.", заяви старши треньорът на Марек Тенчо Тенев, по повод декларацията от фен клуба, в която се сваля доверието от изпълнителния директор на клуба Иво Паргов и помощник треньорът Дани Белчев. "Остават ни 5 кръга до края на първенството, в които трябва да се опитаме да спечелим точки и в този момент нямаме нужда от разделение. Иво Паргов е емоционален, но е страхотен ръководител и прави всичко за Марек. Емоциите му се дължат на това, че той до скоро бе футболист и реагира импулсивно, но съм сигурен, че с времето това ще отшуми. Пак повтарям, той е млад и има бъдеще пред себе си като футболен ръководител. Щом Марек е на това място в таблицата, всички сме направили грешки и ще си извлечем нужните изводи. Един отбор в "А" група се нуждае от не малко финансиране и понякога именно то може да предизвика напрежение, но ситуацията е трудна навсякъде. Иво Паргов прави всичко възможно да осигури пари за клуба, той е направил много, за да може отборът да бъде в "А" група и това не може да му се отрече. Колкото до останалите в треньорския щаб, Дани Белчев, Светльо Георгиев и Янек Кючуков мога да кажа, че те си вършат старателно работата. Дани Белчев е треньор на вратарите и отговаря за тях, като аз се съобразявам с неговото мнение. Най-вероятно в декларацията се визира освобождаването на вратаря Веселин Цветковски, но аз също съм бил запознат с този случай. Отново казвам, нормално е привържениците да имат своето мнение, но в тази ситуация трябва да бъдем обединени, а не разделени", заяви Тенчо Тенев.

В неделя по обяд в Гиздова махала в Дупница е възникнал конфликт между роми, който прераснал в побой. Полицейските служители са снели обяснения на установените участници в инцидента и на свидетели, връчени са на 7 души предупредителни протоколи. По първоначални данни причина за сбиването е реакцията на един от работниците в къща в квартала, който решил да сигналицира чрез 112, че в близост до къщата, на която работят, има скандал. За случая е уведомена прокуратурата в Дупница.

За децата от село Ресилово Денят на детето – 1-ви юни започна още от вчера. Кметството организира забавен детски празник, като бяха осигурени сладоледи и други лакомства за малчуганите. Децата от своя страна изпълниха песнички и стихове. Празника продължи с много игри, награди за всички и накрая дискотека.

Условна присъда получи дупничанин, затова че е шофирал в нетрезво състояние. Мъжът с инициали Д.М е заловен на 15-ти този месец около 04:00 часа да управлява лек автомобил „Мерцедес“. Той е спрян за проверка на кръстовището на ул. „Хан Аспарух” и ул. „Страхил Войвода” (пътен възел „Байкал”). Дрегерът е отчел 1,71 промила на хиляда алкохол в кръвта. Наказанието определено на Д.М от Районен съд –Дупница е 6 месеца условно с 3-годишен изпитателен срок. Съдът също така го лиши от право да управлява МПС за срок от 3 – месеца. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Около 130 човека потеглиха преди обед за София, за да изразят недоволството си от разпределението на депутатските места от Кюстендилска област. Два автобуса и 10-ина автомобили тръгнаха за сградата на ЦИК, където в 12 часа започна протестът.

Новата близо 17-метрова камбанария на църквата „Възнесение Господне“ в село Крайници бе осветена и открита днес 6 септември, денят в който България отбелязва 129-години от Съединението. Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий викарен епископ на Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски митрополит Неофит и 10 свещеници сред които и Архиерейския наместник на Дупнишката духовна околия протоиерей Георги Паликарски отслужиха молебен за здраве. Десетки жители на Крайници и региона се събраха в църквата за да запалят свещ за здраве и да видят новата камбанария. . „Камбанария имаше, но беше стара и звука от камбаните не се чуваше. С идването на новия свещеник, отец Радослав, дойде и идеята за построяването на нова и по-голяма камбанария. Това беше и желанието на крайничанци“ разказа кметът на селото Марияна Димитрова.

Старши треньорът на ОФК „Вихрен” /Сандански/ Атанас Манушев изненадващо бе уволнен вчера след извънредно заседание на управителния съвет. Това се случи непосредствено след приключване на домакинския мач между „Вихрен” и „Перун-Септември” /Симитли/, който бе спечелен от гостите с 1:0. На извънредното заседание първа точка е било освобождавенето на Атанас Манушев, а втора точка назначаване на Стойко Найденов за старши треньор и за помощник-треньор Радостин Станев

Шествие под надслов: "Искам да се прибера ЖИВ" ще се проведе тази събота в Дупница. То ще бъде и в памет на жертвите в ПТП-та. Организатори на инициативата са учениците от Гимназия "Христо Ботев" в града. Кампанията е против насилието по българските пътища, имаща за цел да намали броя на жертвите от катастрофи и злополуки на пътя. Началото е предвидено за 11 часа на пл. "Свобода" с раздаването на флаери и стикери. 30 минути по-късно, шествието ще тръгне по следния маршрут: пл. Свобода – Спортна зала – Адвокатска улица-Дом на техниката-пешеходната зона на ул. "Николаевска" и ще приключи на Наков мост, където ще продължи раздаването на флаери и стикери на пешеходци и шофьори.
Писмо с това искане, подписано от директорката на Гимназия "Христо Ботев" Геновева Ризова е входирано в деловодството и получи разрешение от кмета на Община Дупница инж.Методи Чимев.

Самолетът, който днес се разби във Франция, за последно е минал технически преглед в работилницата на Lufthansa в София. Това пише „24 часа", като се позовава на запознати от сервиза на немската авиокомпания в столицата. Машината е била докарана за сервиз у нас през октомври миналата година. Според техници такива прегледи се правят на година-две. Френското издание Le Figaro твърди, че самолетът е 24-годишен и тази година му предстоял основен ремонт. Според източника ще започне официално разследване за изясняване причините за катастрофата. Самолетът е влязъл в експлоатация през 1991 година, и до 2014 е собственост на Lufthansa преди да премине в нискотарифната German Wings. От Lufthansa Technik Sofia заявиха пред ФОРУМНЮЗ, че нямат официална информация по случая, тъй като самолетът не е на тяхната авиокомпания.

Два ТИР-а се удариха рано тази сутрин край Дупница. Инцидентът е станал на изхода от АМ Струма към Е-79 в неактивната лента за движение., като камионите са идвали от София. Пострадал е спътник на водача на единия от ТИР-те. След подаден сигнал екип на Спешен център-Дупница е пристигнал на място и е оказал първа помощ на пострадалия, който е с инициали В.З. Мъжът е със счупен крак и травма на ключицата. Екип на „Група престъпления по пътищата“ също е бил на мястото за изясняване на причинити довели до инцидента. Двата камиона са се движели един след друг, като първия получава авария и в опит да спре навлиза в участъка от магистралата, който не е пуснат за движение. Вторият ТИР го последва, но не успява да спре и се удря в него.

Особено мнение : Парите в България са над всичко, дори над историческата памет, това са на път да докажат с пълна сила общинарите в Благоевград. Паметникът на майор Иван Павлович Орлински намиращ се до стадион Христо Ботев в областния център става заложник на бизнес интереси и не е изключено да бъде премахнат. От едната страна са хора, чието право на собственост върху градинката където е построен паметника е възтановено от другата Общината, която трябва да замени земята  с площ 28 кв.метра или да я продаде за 5000 лева на други бизнесмени. Така тази дилема не може да намери разрешение поне засега. Отгоре на всичко там минава и нов водопровод и изместването му може да струва около 70 хил лева на Общината. Въобще объркан казус, който обаче трябва да бъде разрешен и то в полза не на приходите за Общината, а в полза на историческата памет. Защото ако навремето хората гледаха само парите, то можеше и въобще майор Орлински да не освободи града. Впрочем ако в Благоевград не си решат проблема с паметника( според мен "постижение на архитектурата" ) да направят само паметна плоча, като в Дупница, тя поне не заема толкова място и не създава главоболия, поне докато някой не реши да бутне сградата където е поставена !? А сега малко факти за едни бурни дни преди 136 години и дано тези факти поне малко наклонят везните към историческата памет. 

Жестоко изнасилване на 15-годишно момиче потресе жителите на кв. „Гиздава махала“ в Дупница. 18-годишният Иван Янков в продължение на няколко часа изнасилвал и се гаврил с 15-годишната Д.Ч. Той харесвал момичето, но тя отхвърлила ласките му. За „наказание“ била изнасилена. В петък вечерта непълнолетното момиче било на дискотека в квартала. Иван с двама свои приятели издебнали да излезе от дискотеката, грабнали я и я натикали в автомобил, с който я закарали в местността Вангелова чешма извън Дупница, съобщава Struma.bg. Там завързали момичето и 18-годишният нерез се гаврил с нея в продължение на няколко часа, за да докаже, че ще е негова въпреки отказа й. След това развързал момичето и я върнал в града, като я оставил безпомощна близо до дискотеката, откъдето я отвлякъл. Съкварталци видели безпомощното момиче, извикали родителите й и позвънили на тел. 112. Момичето веднага било прието в шок в Спешния център и настанено в болницата в Дупница. Насилникът бил задържан малко по-късно. Жителите в квартала са настръхнали срещу него, който е в ареста за 72 часа. Две патрулки обикалят из ромския квартал, за да предотвратят разгарянето на вендета. /БЛИЦ

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

 За поредни кражби на ток в Дупница, съобщават от пресцентъра на МВР.

Във връзка с изпълнение на проекта “Реконструкция на общинско улично  осветление” в гр. Дупница се налага прекъсване на електрозахранването за периода 19.09 – 26.09.2014 год. от 8,30 до 16,00 часа по дати и улици, както следва:

 703 къса цигари от различни марки и в различни опаковки са открили и иззели вчера служители на РУП Дупница.