Начало
На 20 март ще настъпи първото слънчево затъмнение за тази година. От територията на България обаче то ще се наблюдава само като частично. В пика на затъмнението Луната ще закрие Слънцето на 56%, като този максимум ще бъде видим от северозападните райони на страната. Пълната фаза на затъмнението ще може да се наблюдава само от северната част на Атлантическия океан, Фарьорските острови и архипелага Шпицберген. От територията на България рядко може да се наблюдава пълно слънчево затъмнение, каза астрономът от БАН Пенчо Маркишки. Последното пълно слънчево затъмнение, видимо от нашите географски ширини, беше през 1999 година, а следващото няма да е в близкото бъдеще. На 20 март обаче ще може да видим частично закриване на Слънцето от Луната, което ще започне в 10.42 часа. При наблюдението на слънчевото затъмнение трябва да се вземат мерки за предпазване на зрението, за да не се стигне до увреждане на ретината особено когато се използват оптични уреди.
Бащата на осъдения бивш кмет на Кочериново Костадин Катин издъхна тази нощ в реанимация на МБАЛ Благоевград, информира struma.com. Възрастният мъж бе докаран преди няколко дни в тежко състояние и остана в кома в интензивното благоевградско отделение. Месец по-рано синът му Катин бе вкаран в затвора заради престъпления по служба в качеството му на кмет на Кочериново. Очаква се, Катин да бъде пуснат от затвора за деня на погребението на баща му.
samo takaqbva red G-n Dangov trqbva red , vapreki 4e teb ne te oceniha DUPNIHCANI
Кардинални промени се извършват във футболния "Марек", който пое по нов път на развитие. Клубът е вече с нов изпълнителен директор. Това е легендарният защитник Янек Кючуков, който сменя на този пост досегашния Иво Паргов. Нов пост е въведен в клуба и това е на финансов мениджър. Функциите ще бъдат изпълнявани от Цветан Видински, който от създаването на Марек 2007 е основен финансов благодетел на този клуб. От днес, за детско-юношеската школа в Марек ще отговаря пък Анжело Кючуков, който ще продължи работа и като треньор в школата.
Волейболният клуб Пирин (Разлог) стяга сериозна селекция за новия сезон в Националната волейболна лига и днес обяви привличането на още един класен състезател. Това става само броени дни преди началото на Суперлигата и срещата в събота в Сливница с Марек Юнион-Ивкони. Национала Александър Симеонов от Левски вече се присъедини към Пирин. Той е четвъртото ново попълнение, като идеята на разложани е през този сезон да се класират в топ 3. Миналия сезон те останаха в елита на българския волейбол с допълнителни баражи, което наложи стягане на редиците. От наем в КВК Габрово се връщат Костадин Гаджанов и Йордан Желязков, а четвъртото ново попълнение е диагонала Венцислав Тодоров от Лукойл-Нефтохимик (Бургас). Част от първия отбор става и Дафин Коцеков, който досега беше в старшата възраст, съобщава Sportal.bg Сериозен ремонт на зала "Септември" беше направен това лято с финансиране от общината, а последното подобрение е пълната подмяна на осветителните тела.
Две джебчийски кражби са заявени вчера в Районно управление-Бобов дол. На кооперативния пазар в града е откраднато портмоне с лична карта от джоб на 82-годишен мъж и портмоне с лична карта и 180 лв. от 74-годишна жена. След подаване на сигнала са предприети незабавни издирвателни действия. Задържани са като заподозрени 2 жени от Плевенско, те ще останат в полицейския арест 24 часа, работата по случая продължава.
Директорът на Спешен център – Благоевград д-р Красимир Михайлов съобщи, че при тежката катастрофа е загинал около 28 годишен млад мъж. Останалите двама ранени са съпрузи, мъжът е изпаднал в травматичен шок и има опасност за живота му. В критично състояние е и съпругата му. По първоначална информация лек автомобил „Пежо”, движещ се от Благоевград към Симитли и управляван от 59-годишен мъж от Благоевград е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е ударил челно в лек автомобил „Пежо” с 29-годишен водач от Дупница. Вследствие на инцидента е загинал 29-годишният водач, а пътуващите в другия автомобил водач и жена на 53 години от Благоеврад са настанени за лечение в МБАЛ-Благоевград с опасност за живота. Пътният инцидент стана днес около обяд на главен път Е-79 в района на автосервиз "Монца"до картинг полигона. Заради катастрофата движението се регулира от Пътна полиция и се насочва по обходен маршрут през кв. „Струмско“- Долно Осеново – сервиз „Монца“ и обратно. Водачите на МПС да се движат с повишено внимание и съобразена скорост. източник Struma.bg
България вече не води всички негативни класации и се наблюдава скъсяване на дистанцията между нас и други европейски страни, става ясно от последното издание на Европейското социално изследване. То е проведено в над 30 страни в Европа и бе представено вчера в БТА от доц. Лилия Димова, национален координатор на изследването.
Община Дупница намали с близо 3 млн. лева общинските задължения, след като получи от МРРБ окончателното плащане по проекта за рехабилитация на извънрегулационни участъци от общинските пътища, похвалиха се от общинския пресцентър. Проектът стартира през 2008 година, а две години по-късно бе спрян поради съдебни дела с изпълнителя. Същинската работа по делото стартира през 2012 година, като в крайна сметка, Общината успя да се пребори за тази сума. От МРРБ преведоха окончателното плащане в размер на 2 882 417 лева, след което Община Дупница върна краткосрочния заем към фонд ФЛАГ.Напомняме, че общият размер на заемите от фонд ФЛАГ за изпълнението на европроекти беше 5 253 000 лева и с направеното плащане, задълженията намаляха драстично и вече са само 2 371 000 лева. "Това бе една дълга сага, която за радост приключи успешно. Все пак говорим за драстично намаляване на задължения, за които ако не се бяхме преборили, щяха да тежат на плещите на Общината, респективно на дупничани. Имаме още няколко плащания към фонд ФЛАГ в следващите дни, така че задълженията ще паднат под 2 млн. лева", коментира кметът инж.Методи Чимев.
В Дупница спряха в последния момент събарянето на едноетажна къща, в която живеят 13 души , от които и 5-деца. Нарочената за разрушаване от РДНСК къща се намира в Горна махала на улица „Хемус“ 2. В едноетажната постройка живеят 4 фамилии : 69-годишният Александър Александров и трите му деца Райчо, Методи и Албена, които са семейни. В къщата живеят и 5-деца на възраст от 3до 17 години. Днес около 10:00 часа представители на РДНСК пристигнаха пред ромската къща. Екип на ЧЕЗ спря електроподаването, а работници с багер бяха в готовност да започнат събарянето. На място бяха изпратени и около 10-служители на полицията. Александър Александров заяви, че от 1974 година живее в къщата, като през 2005 година е закупил и мястото. От тогава прави опити да узакони постройката, която е около 90 кв.метра. Хората редовно си плащат ток и вода. Това е трети опит къщата да бъде съборена, като и този път това не се случи след намесата на Социални грижи и Община Дупница. Адвокат Юлия Динева заяви, че има обжалване на решението на съда и се надява казуса да бъде решен в полза на хората.
Община Дупница е спечелила и на последна инстанция делото, което се гледаше в съда по избор на изпълнител за ремонт на Пречиствателната станция в Джерман и цялостната подмяна на водопровода и канализацията в селата Самораново и Бистрица, както и два квартала на Дупница. Общата стойност на проекта, известен като "Водния цикъл" бе 35 млн. лева. „На 11 май тази година ВАС потвърди, че сме спазили всички изисквания и условия по избор на изпълнител. Доказа се, че сме били напълно прави. Уведомихме вече МОСВ и очакваме последващи инструкции от тях. Очакваме в следващите дни да ни уведомят как процедираме от тук насетне“, обясни Кр.Георгиев – зам.кмет по европроектите. „Разочарован съм, разбира се. Бистрица и Самораново имат постоянно проблеми с водопровод и канализация и досега щяхме да се приключили с дейностите и да сме забравили. Заради лични, користни цели на фирми или хора стоящи зад тях, се стигна до тази съдебна сага. На някои хора не им се хареса това, което се прави и ще ви припомня за онова прословуто писъмце от март месец миналата година на принципа копи-пейст насочено до Казанлък с нашия проект с абсурдните мотиви, поради които спират проекта. И кои са потърпевшите от тези политически игри – няколко хиляди жители“, не скри възмущението си инж.Чимев.
За втора поредна година, детския футболен отбор на Марек ще участва на международния турнир Gothia Cup в Швеция. Както вече е известно, отборът ще бъде смесен с момчета от двата клуба в града – Марек 2007 и Марек 2010, като ще бъдат включени треньори и от двете школи. Тази година, изданието на турнира бележи рекорд по отношение на участниците, тъй като там ще се изяват над 1760 тима от 76 националности. Момчетата на Марек отново ще представляват България, като те ще бъдат първия отбор в „Парада на нациите“ на официалното откриване на турнира на стадион Улеви. „Всички положихме много усилия, именно нашите момчета да открият официалната церемония. Нашата компания видя смисъл в това да инвестира в децата на Дупница“, заяви Радослава Ганозова, директор "Комуникации" Актавис. Марек ще играе в групата до 13 години, където заявка са подали 143 отбора от 30 страни, разпределени в 36 групи. Българският тим е в група 5, като вече са ясни и съперниците им. Това са френския "Сейнт Клауд", шведския "Хуси АЕФ" и германския "Ес Ге Виешарде". Тази година ще бъде организирана приятелска среща между отбора на Марек и шведския „Аским“, където треньорския щаб ще има възможност да обмени опит със своите колеги. Българската група заминава на 12 юли, а на следващия ден ще бъде първият двубой на дупничаните, след което и официалното откриване на турнира.
В началото на месец септември ще започне настаняването на семействата и домакинствата, които са одобрени за новоизградените социални жилища на територията на бившите казарми. Списъкът с одобрените е ясен, след като нарочна комисия с участието на общински съветници утвърди мераклиите. "Там проблемът ни е свързан с инфраструктурата. Той беше като допълнителен обект за финансиране. Проведох една дузина срещи с министри, но в крайна сметка бе поет ангажимент до края на този месец да бъде осигурено финансирането. След което в рамките на 60 дни трябва да бъде реализирано всичко заложено в квартала. Имаме изпълнител, така че с пристигането на парите се започва", обясни инж.Чимев на пресконференцията днес.
Днес от 18:00 часа на стадион Бончук в Дупница, Марек приема Спартак Вн в последния си домакински мач в Б-група. Дупничани спечелиха убедително първото място и от следващия сезон са участици в елитната ни футболна А-група. Довечера на стадион Бончук ще бъде и официалното награждаване на отбора, като Шампион на Б-група. Тържествата ще продължат след 21:00 часа и на централния площад Свобода, където ще има и заря. Феновете на Марек подготвят специална хореография, както на стадиона така и на площада. Днес още преди обяд с няколко автомобила украсени със знамена на любимият им Марек те започнаха и обиколка на града, за да призоват възможно най-много хора на стадиона.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Д-р Николай Карастоянов е роден през 1967 година в Дупница. Завършил е медицина в СУ. От 22 години работи като анестезиолог в общинската болница в Дупница. Семеен е, с едно дете. Той, баща му, стоматологът д-р Владимир Карастоянов, и брат му Иван са обвинени за убийството на Николай Радев-Отвертката през месец март тази година в дупнишко заведение.– Д-р Карастоянов, защо поискахте думата от страниците на вестник "Струма"?
– Не исках да коментирам случая, но напоследък се изнасят лъжи по мой адрес и по адрес на семейството ми. Постоянно ме наричат "убиец". Дали съм убиец, ще докаже съдът. Тези изявления травмират цялото ми семейство. Аз съм лекар от 22 години. Спасил съм стотици животи и никой пациент не се е оплакал от мен. Това е причината да потърся в. “Струма”.
– Как се стигна до кървавия инцидент онази нощ?
– В продължение на две години съм водил разговори с Николай Радев да остави дъщеря ми Владимира на спокойствие. Да спре да я тормози. Няколко пъти се е опитвал да я качва насила в джипа си. Жена, която беше защитила дъщеря ми, след това беше пребита от Отвертката. Нарочно не споменавам името й, тъй като вече е омъжена и е бременна. Беше я влачил за косата по пода на едно от заведенията в Дупница. Исках да се разберем като мъже, въпреки арогантното му поведение. Писал съм жалби срещу него до всички институции в Дупница – полиция, прокуратура. Писах и до главния прокурор преди 8 месеца. От прокуратурата в Дупница ни посъветваха да заведем гражданско дело срещу Радев. Във фаталната вечер току-що бях приключил работа, минах през един магазин, напазарувах и си тръгнах с колата. В 21 часа дъщеря ми позвъни по телефона и ми каза: “Ела, татко, и ме спасявай”. Аз изтръпнах целият от ужас да не се случи нещо на детето ми и тръгнах направо за “Колата”, където беше тя. Там беше и Николай Радев. Извиках баща ми и брат ми, тъй като очаквах Отвертката да ми се нахвърли, той беше силен и млад човек. Отидох да си спася детето. За три минути съм стигнал до заведението. Повече не мога да кажа по случая, тъй като се води следствие, но истината ще излезе наяве по време на делото.
– В Дупница се коментира, че Владимира и Отвертката са били гаджета, но са се разделили. Тя искала да продължат връзката си и го преследвала.
– Това не може да се нарече връзка. Тормозът започна срещу баща ми и брат ми преди години. След това се прехвърли върху дъщеря ми. Предполагам, че причината е, че баща ми е единственият лекар в града, който се осмели да издава медицински на пострадали от Отвертката и неговата група. Той се яви като вещо лице и пострадалите спечелиха част от делата Оттогава започна тормозът срещу дъщеря ми. И сега продължава. Тя следва стоматология в София. Адреса й го пазехме в тайна, но приятелки на Отвертката са го открили и я преследват непрекъснато. Снимат я, обаждат й се по телефона. Потърсихме помощ от психолог. Тя излиза само с приятели от квартирата. Сама не смее да се движи из София. Ако продължи така, ще поискаме охрана. Оказва й се психически тормоз.
– Близките Ви как преживяват случката?
– Съпругата ми Диана е съсипана. Разболя се. В момента е в болнични. Майка ми Илка се тревожи за всички. Баща ми отслабна. Непрекъснато хора на Отвертката се навъртат около нас. Минават с автомобили покрай къщата ни в центъра на Дупница. Тормозът е голям, но пък семейството ни се сплоти още повече след случката.
– Казахте дома ви. В Дупница се носят легенди, че сте много богати. Имате къща палат, хубава вила, карате луксозни автомобили… Откъде толкова пари?
– Работим здраво и поддържаме някакъв стандарт. Къщата я строихме аз и баща ми. Тогава нямахме пари. Брат ми Иван беше в Америка и пращаше пари, а ние с баща ми зидахме и мажехме сами. Баща ми д-р Владимир Карастоянов е известен стоматолог в Дупница. Дневно през кабинета му минават по 10-15 пациенти. Аз работя като анестезиолог в общинската болница. Понякога продавам и автомобили. Брат ми Иван живя и работи 12 години в САЩ. Започна като тираджия. След това откри фирма за почистване на магазини. Има спестявания оттам. Живеем като нормални хора.
– След инцидента намаляха ли пациентите на д-р Владимир Карастоянов?– Напротив. Очаквахме пациентите да намалеят, но се получи обратното. На ден идват по 30-ина души и го чакат пред кабинета. Всички пациенти захващат темата за Отвертката.
– Приятелите изоставиха ли Ви?
– Не, напротив. Звънят ми по телефона, идват ми на свиждане в болницата, интересуват се как съм.
– Коментира се, че не сте болен, но тъй като работите в болницата, Ви приемат за лечение, за да отървете присъда.
– Няма такова нещо. Защо ще лежа в болница, ако съм здрав? Аз съм под домашен арест и вкъщи ми е по-добре. Имам всички удобства. Заболяванията ги имам отпреди инцидента. Ходех по изследвания и продължавам да се лекувам. Предстоят ми три операции. Кой доктор ще си сложи главата в торбата и ще подпише документ, че съм болен, а аз не съм, дори и да е най-добрият ми приятел.
– Защо през цялото денонощие щорите на прозореца са спуснати?
– Страхувам се за живота си. Онзи ден роднина на Николай Радев ме снима с мобилния си телефон, криейки се на стълбището за родилно отделение, и е разпитвал персонала на болницата имам ли охрана.
– Отслабнали сте?
– Свалил съм 10 кг, имам запушване на червата. Спазвам диета. С две хернии съм, имам и киста на черния дроб.
– Лично Вие как преживявате това, което се случи в “Колата”?
– Трудно. Аз не съм убиец. През нощта се събуждам и сядам в леглото.
– Говори се, че сте били близки с братя Галеви?
– Близки? Не! Те поддържаха добри взаимоотношения с всички по-заможни дупничани. Баща ми им лекуваше зъбите. По-опасни са тези хора, които гравитираха около тях и след тяхното изчезване се самопровъзгласиха за тартори в града. Такъв беше Отвертката и хората му. При баща ми са идвали момичета и момчета с избити зъби и счупени челюсти от тях. Винаги намираха по 10-ина свидетели, които да докажат, че те не са биячите, и ги оневиняваха. Много от пострадалите не смееха да подадат жалби в полицията и прокуратурата и напускаха града. Някои заминаха за чужбина, за да са далеч от биячите си.
Ако момиче рече да се оплаче в полицията от сексуален или физически тормоз, тези хора я изкарваха пред обществото, че е наркоманка или проститутка. Момчетата биваха изкарвани наркомани, алкохолици и побойници. И сега си мислят, че както в мутренските времена, могат да влияят на съд и прокуратура. Само един случай ще дам за пример.
На лекар от Дупница бяха сложили бомба пред входната врата. След това изкараха, че той сам си е заложил бомбата. За последните две години прокуратурата в Дупница 8 пъти е сезирана за прояви на насилие от Николай Радев и хората му, но резултат няма. Жертвите на побойниците са унижени и онеправдани. Тази банда чрез лъжи в медиите смята, че ще убеди дупничани в правотата им. Спорът между тях и нас ще се реши на полето на правосъдието, а не с лъжи, заплахи и манипулации.
Дупничанинът Боян Челенков получи своята награда – чисто нов автомобил Ford Fiesta в центъра на града днес.
След по-малко от 4 часа, в Испания ще започне поредният двубой от Шампионска лига по волейбол между местния шампион КАЙ Теруел и българския Марек Юнион-Ивкони. И двата отбора нямат победа досега след два изиграни двубоя. Испанците, в чийто редици се подвизават доста опитни играчи е фаворит според букмейкърите с огромна преднина. Победата им се оценява на ставки от 1,08 до 1,10, докато за дупничани успехът е в порядъка на коефициент от 6 до 9.
Днес от 10:00 започва двубоят от поредния 20-ти кръг на Корейската волейболна лига по волейбол между Hungkuk W – KT&G Ariels .Отборът на домакините където се подвизава дупничанката Елица Василева заема последното място след серия от 6 последователни загуби. Гостите са 4-ти след, като и те имаха 4 поредни загуби, но в миналия кръг успяха да запишат успех. Паяците, както наричат тима на Елица вече 5-ти мач няма и спечелен гейм. Всички в отбора се надяват именно Василева да ги извади от кризата.
Възрастна жена от Рила се е разделила със 700 лв., след като получила обаждане по телефона от мъж, представил се за полицай. Той „съобщил“, че дъщеря й е блъснала с автомобила си дете, задържана е и трябва да се плати гаранция, за да не остане в ареста 72 ч. Възрастната жена дала подробни указания по телефона как да стигнат до дома й и през оградата подала на „човека“ исканата сума. После се свързала със семейството на дъщеря си и разбрала, че е измамена. След като минало повече от денонощие жертвата на измамата е съобщила за случилото се в полицията.
Първият медалист за България от Европейските игри в Баку е дупничанинът Даниел Александров. Резонно, той бе изключително щастлив, след като взе бронз в борбата класически стил. В категория до 80 килограма нашенецът се справи с двукратния световен шампион от Турция – Селчук Джеби.
В Кюстендилска област, заедно с Видинска се отчита най- сериозно намаление на пазарните цени на жилищата през 2014-а. Най- ниските цени в България са в област Кюстендил- 484, 12 лв./ кв. м., следват Видин, Габрово и Враца с цени между 512- 516 лв./кв. м. Средната пазарна цена на жилищата за страната през 2014 г. е 869.75 лв./кв. метър. Най – високи са средните цени в София (столица) – 1481.06 лв./кв. м, и във Варна – 1377 лв./кв.метър. Според брокери на недвижими имоти обаче цените в Дупница се движат от 570 до 630 лв/км. Това означава, че цените са с около 30% по-ниски от средните за България, но в никакъв случай не са в последната графа. Според специалисти в бранша обобщените данни за област Кюстендил са вследствие от имоти в малки общини като Бобов дол, където има парадокс данъчната оценка да е по-висока от пазарната стойност на имотите, което пък се отразява и на промилите за такса смет За страната, пазарните цени на жилищата през 2014 година са се повишили средно с 0.5 на сто спрямо предходната година, показва индексът на националната статистика. Увеличение на цените на жилищата има в 10 от областните градове , като по-значително е увеличението в София (столица) – с 2.9 %, Шумен – с 2.8%, и Пловдив – с 2.7 %. В 17 областни града и в област София е регистрирано намаление, като за област Видин е 6%, а за област Кюстендил- 5,9%.
С официална церемония днес бе открита новата зала на СК Патриот Дупница, която се намира на първия етаж в сградата на ДНА. Клубът се занимава с развитие на кик-бокс и муай-тай, като съоражението предлага всички удобства за желаещите да практикуват тези спортове. Кметът на Дупница инж.Методи Чимев и старши треньорът и главен мениджър на СК Патриот Кирил Чакъров срязаха лентата, а отец Макарий отслужи водосвет за здраве на всички, които ще ползват залата. В момента в клуба тренират близо 30-души, като Кирил Чакъров си пожела те да станат поне пет пъти повече. Той благодари на всички, които са помогнали да се реализира този проект.
Изключително тежко домакинство очаква утре отборът на Марек Сеграте в Италия. Тимът съставен предимно от дупничани приема Аусония 1931 в мач от поредния кръг на Girona Q. Гостите са трети в класирането, а през есента победиха с 4:1. В миналият кръг Аусиония 1931 победи Лискате с 2:1, а Марек Сеграте отстъпи като гост с 3:5 и получи два червени картона. Тогав два гола отбеляза Боби Кралев, а друг бивш футболист на Марек Дупница Влади Христов също реализира.
В Интернет пространството се появи клип как ДПС активисти освиркат химна на Република България в Рибново. Видеото предизвика доста коментари и бурно недоволство."Това е гавра с България!" и "Как можем да допуснем това?", бяха най-често срещаните коментари.
Вчера дупнишки полицаи са задържали 26-годишния Р.В. от Дупница за притежание на наркотично вещество.
На провелия се шампионат по ММА за аматьори в София отборът на Боен клуб „Марек“ записа поредното си много силно представяне.
Ирландия се подготвя за проливни дъждове и бури. Властите разпространяват предупреждения за опасностите от лошото време в очакване обилните дъждове да започнат още в неделя. През следващата седмица ситуацията в страната вероятно ще се влоши, тъй като се очаква нова буря с ветрове, достигащи над 130 км/ч. Местните жители вече предприемат действия, за да се подготвят за неволите на лошото време.Междувременно, множество райони от Великобритания и част от Западна Франция продължават да страдат от наводненията, предизвиквани от проливните дъждове. Френският регион Бретан е застрашен от буреносното време. Там е обявен червен код заради опасността от високи вълни и наводнения в редица департаменти. От съображения за сигурност бяха затворени и някои пътища.
Особено силно е засегната и югозападната част на Англия, след като множество реки в графство Съмърсет излязоха от коритата си. В събота ураганните ветрове продължиха да удрят южните части от Великобритания, а агенцията за околната среда предупреди, че има риск от нови наводнения. Скоростта на ветровете достигаше 80 м/ч по бреговете на Корнуол, Бристъл Ченъл и западната част на Уелс.
При Чъртси, графство Съри, река Темза излезе от коритото си, а местното население бе предупредено за неминуемо наводнение.
Заради риска от свлачища и наводнения всички железопътни линии в югозападната част на Англия са блокирани.
Пътищата от Лондон през Бриджуотър и Касъл Кари вече са затворени заради наводненията.
В Доулиш, където важен железопътен участък бе разрушен от вълните, работата по възстановяването на линията продължава на смени, които работят, когато няма вълни.
Междувременно агенцията за околната среда премества свой персонал от Северозападна Англия към ударените райони на юг.
Властите в Девън пък обявиха, че по протежението на 12 мили от брега се очакват „феноменални” вълни, достигащи височина до 14 метра.
2 бързи полицейски производства са започнати в почивните дни срещу водачи на МПС, управлявали след употреба на алкохол. Тестът на водача от Бобов дол е отчел резултат 1.85 промила алкохол в издишания въздух. Друг шофьор от Благоевград е спрян за проверка от дупнишки полицаи на главен път Е- 79.Той е управлявал с 1.40 промила алкохол в издишаните пари.
РПУ-Дупница е от днес с нов началник. Директорът на ОДМВР – Кюстендил, старши комисар Емилиан Стамболийски представи тази сутрин пред служителите на РУ-Дупница новите началници – на управлението, на сектор "Криминална полиция", на участъците в Сапарева баня и Бобошево. Главен инспектор Борислав Динев е новият "стар" началник на РУ-Дупница. Той оглавяваше дупнишката полиция до преди 1,5 години и сега отново се връща. Гл. инспектор Михаил Джадаров пък поема сектор “Криминална полиция” в Дупница. За началник на участъка в Бобошево, е назначен старши инспектор Лъчезар Габровски, а на този в Сапарева баня е старши инспектор Крум Иванов. За началник на група “Противодействие на имуществените престъпления” става старши инспектор Васил Йоцов.
С концерт на местни фолклорни школи и ансамбли бе отбелязана в Дупница 129-та годишнина от Съединението на България. На сцената пред фонтаните на площад „Свобода“ се изявиха фолклорно трио “Авлига” при НЧ “Пейо Яворов1978”, школа по български народни танци, фолк фитнес при НЧ “Зора- 1858” и Танцов състав “Зора- 1858”. Десетки дупничани аплодираха изпълнителите.
От петък цяла Италия е обхваната от силни бури, придружени от проливни дъждове, наводнения и обилни снеговалежи в Алпите. Очаква се страната да остане в плен на лошото време до вторник.В резултат на валежите река Тибър достигна до парапетите на моста Милвио в Рим и нивото й продължава да се повишава. Властите следят с тревога ситуацията, тъй като част от помпите са източване на водите не са проработили, съобщава Агенция Фокус Нивото на река Арно в град Пиза също е изключително високо, но отслабването на валежите в Тоскана доведе до оттичането на речните води и сега реката вече не е заплаха за района.Много от пътищата, включително тези за основното летище в Рим, също са наводнени.В Пиза ситуацията се е подобрила и вече не е смятана за критична.В Понсако около 1600 души са напуснали наводнените си домове и са се приютили при близки. В Сан Маниато около 1000 души също са били евакуирани превантивно, но повечето от хората вече са се завърнали по домовете си.Южно от Лацио река Аниен скъса дигите при град Субиако.Венеция също стана жертва на наводненията, като площад Сан Марко е под 25-сантиметрова водна покривка.В планините пък температурите се повишиха, предизвиквайки опасност от лавини. Силните снеговалежи направиха движението в района много трудно, а на места домакинствата останаха без електричество.В района Алто-Адидже снежната покривна достигна 2 метра, а всички проходи са затворени.В залива на Неапол силният вятър парализира част от водния транспорт.В Калабрия има силни дъждове и мъгли, движението е затруднено, има и паднали дървета. В Сицилия и Сардиния е обявена тревога заради лошото време.
Община Дупница погаси предсрочно задълженията си в размер на 1 067 708 лева към Фонд „Енергийна ефективност“, съобщиха от пресцентъра на кметството.
Днес на стадион „Осогово“ в Кюстендил първенците от районните състезания на МПО „Млад огнеборец“ мериха сили за излъчване на областен първенец, който ще представя Кюстендилска област в Републиканския кръг на състезанието.
Страница 141 от 156