Начало

Д-р Иван Ибришимов втори в листата на БСП-лява България за област Кюстендил бе изключително разочарован от резултатите от днешния вот за 43-то Народно събрание. Ибришимов бе гост в студио „Избори 2014“ на телевизия Запад. „След като видях резултатите от изборната секция в село Джерман, не исках да поглаждам повече други резултати. В Джерман сме трета политическа сила. ББЦ имат много хора от селото, които работят в  мини Бобов дол и ТЕЦ Бобов дол и разбирам да са пред нас, но ГЕРБ също са пред нас, а точно те искаха там да има депо за отпадъци, а ние бяхме против това.“ , заяви той. Според  Иван Ибришимов в региона на Дупница е имало отново голям корпоративен вот. Д-р Иван Ибришимов заяви още, че всеки в партията трябва да поеме своята отговорност за тези резултати. „Губим след тежко управление и явно неправилни коалиционни партньори. Трябват сериозни анализи на всяко ниво в БСП“ допълни още д-р Иван Ибришимов. Според него пъстрият парламент ще бъде предпоставка за трудно съставяне на правителство  и е възможно то да бъде нестабилно, което не е добре за България.

Кристиано Роналдо е новият носител на Златната топка!

Кметът на Община Дупница Методи Чимев издаде заповед, с която регламентира продажбата на пиротехнически изделия за предстоящите празници. Във връзка със закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и предвид предстоящите Коледни и Новогодишни празници, се забранява продажбата на пиротехническите изделия, предназначени за увеселителни и културни цели на лица под 18-годишна възраст. Категорично се забранява и продажбата на видимо повредени пиротехнически изделия (разкъсана опаковка, фитил и други). Не се рзрешава употребата на пиротехнически изделия /бомбички, пиратки, фойерверки и др./, на територията на Община Дупница, които могат да застрашат живота и здравето на хората.

Министърът на младежта и спорта Красен Кралев награди учениците, учителите и ученическите клубове, постигнали високи спортни резултати през 2014 година. Гимназия "Христо Ботев" гр. Дупница получи награда за най-масово участие във финалите на Националните ученически игри. Статуетката получи директорката на учебното заведение Геновева Ризова.

Миньорите от подземните рудници на „Въгледобив Бобов дол" спряха работа за 1 час вчера, в знак на протест към действията на МОСВ и ЕСО, който спряха работата на един от блоковете на ТЕЦ- Бобов дол. Миньорите не са получили все още заплатата си за месец юли. Те заплашват с нови граждански протести, ако проблема не се разреши. Управителят на "Въгледобив- Бобов дол" Красимир Чаврагански е изпратил писмо до министрите на икономиката и енергетиката и на околната среда и водите, и до синдикалните лидери в КНСБ и Подкрепа, в което се казва: "Във "Въгледобив Бобов дол" ЕООД, гр. Бобов дол получихме писмо от ръководството на ТЕЦ – Бобов дол за ограничаване доставките на енергийно гориво. Това се налага вследствие наложеното ограничение от МОСВ (зам. министър Малинов) и ЕСО за спиране на работата на един от блоковете на ТЕЦ Бобов дол. Намаленият добив от наша страна, като основен доставчик на енергийно гориво за ТЕЦ Бобов дол, създава големи технологични проблеми в подземните рудници, които са с непрекъснат производствен процес и всяко спиране се оказва пагубно за състоянието на машини, съоръжения, минни изработки и добивни фронтове, същото представлява и пряка заплаха за живота и здравето на работещите в тях (в разкритите галерии при спиране на 24 часовия на добив се създават предпоставки за пожари). В подземната мина 24 часовия непрекъснат процес е задължителен за безопасността на работещите миньори. Произвежданата от ТЕЦ Бобов дол електроенергия е в пъти по – евтина от тази в ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3(американските централи), както и от зелените енергии. Въпреки това от 1 юли 2014 г. ТЕЦ Бобов дол е изкаран от регулирания пазар(работи само за свободен пазар). Към днешна дата НЕК продължава да дължи за произведената в първото полугодие енергия малко под пет милиона лева. Това пряко се отразява на разплащанията от ТЕЦ към мините, поради което миньорите от дружеството не са получили заплата за месец юли 2014г., това води и до забавяне разплащанията на дружеството към нашите контрагенти и доставчици, и нарушава целия производствен процес". „Въгледобив Бобов дол" ЕООД и ТЕЦ Бобов дол са структурно определящи предприятия в Югозападна България. Ограничаването или ликвидирането на дейността им ще доведе до голямо социално напрежение и масова безработица в региона".

Сградата на "Джамията" в Дупница е в окаяно състояние.Тя беше ремонтирана през 2007 година със средства по програма „Красива България". Две години по-късно специално назначена комисия установи, че ремонтът е изпълнен некачествено – рушаща се мазилка, течове, мухъл, а към днешна и растящи по покрива дървета. Джамията в Дупница в момента е действаща изложбена зала, място където художници със световна слава показват своите картини. Това, което се вижда в последните месеци е все по тревожно – на входа на сградата застрашително е започнало рушенето на мазилката, което може да се окаже опасно за посетителите на културния паметник. Следващата седмица там предстои откриването на нова изложба. Около 30 000 лв. са необходими за частичен ремонт. За да се предприемат мерки от общината обаче е необходимо разрешение от Министерство на културата. В България само няколко лицензирани фирми могат да извършват подобни реставрационни ремонти. Още преди две години от община Дупница са изпратили писмо до културното ведомство. Второ писмо община Дупница изпраща в края на миналата седмица, отново с искане за разрешение да се проведат спасителни за сградата мероприятия. Зам.- кметът Крум Милев заяви, че общината е готова да направи частичен ремонт, дори и от Министерство на културата да не отпуснат средства. Източник : Маргарита Петрова DarikNews.bg

 Марек получи купата и златните медали за шампион на „Б“ група!

Властите в Линкълн,Небраска завършват разследването на катастрофата на магистралата I-80 при която на 1 февруари загина Емил Гълъбов от дупнишкото село Яхиново. На този етап обаче заключенията не са категорични. Според властите в САЩ зимната обстановка и условията на магистралата са довели до тежкия инцидент, съобщава bitelevision. Тялото на Емил Гълъбов се намира в погребален дом и ще бъде транспортирано в България. Близките му обаче заявиха, че разчитат на негови приятели в Чикаго да помогнат за това.

Народните представители излязоха в нова почивка и по програма ще се съберат отново в пленарна зала чак на 7 май. Заради Деня на труда 1 май депутатите няма да работят днес петък, а от парламентарен контрол ще бъдат "спасени" и министрите от кабинета "Борисов". Те пропуснаха контрола и през миналия петък, тъй като заседанието бе удължено заради приемане на законопроекти, а и повечето министри воглаве с Бойко Борисов участваха в изнесеното правителствено заседание в румънския град Крайова. Парламентарен контрол нямаше и в седмицата преди това, тъй като тогава Народното събрание беше във Великденска ваканция. За Великден, депутатите почиваха от 10 до 19 април 2015 година. Традиционната великденска ваканция на парламента, тогава бе гласувана с пълно мнозинство, като отпор за дългата почивка даде само независимият Велизар Енчев. "Винаги съм говорил против тези дълги ваканции. Не може българските лекари, учители, държавни служители да почиват 4 дни, а ние да почиваме 10 дни по Великден", скочи Енчев след гласуването. И си навлече гнева на своите бивши съпартийци от Патриотичния фронт. Запознати припомниха, че ваканцията на депутатите е фиксирана в правилника на Народното събрание и обикновено е 10 дни по великденските празници.

 

Капитанът на "Марек Юнион-Ивкони" Гьорги Гьоргиев е все по-близо до трансфер в италианския гранд "Тренто". Вчера Радостин Стойчев парафира официално с италианците и от понеделник започва работа по селекцията на клуба. Както е известно, той е заявил на мениджърът на дупничани Людмил Найденов, че ако подпише с "Тренто" ще вземе 22-годишният плеймейкър в състава. Очаква се Гьоргиев да спори за титулярната фланелка със звездата на полския волейбол Лукаш Зигадло. В "Тренто" се завръща и Матей Казийски, докато Цветан Соколов напуска в посока "Халкбанк". От дупнишкия клуб не изключват вероятността още един играч на тима да замине за "Тренто", но това ще стане ясно след предстоящите разговори със Стойчев.

Домакин на турнира бе футболна школа Пирин 2001. Участваха 8-отбора, като дупничани бяха в една група с тимовете на Пирин Разлог, Ферион и Пирин 2001. Марек2007 победи с 2:1 Пирин 2001 и 10:5 Пирин Разлог, но загуби от Ферион с 3:5. В спор за третото място дупничани победиха след изпълнение на дузпи Беласица Петрич.

Уникална икона на 133 години се пази в църквата на едно от дупнишките села, случайно научи zadupnitsa.com. Сред случайно прочетени коментари по форуми от преди години, потребители представили се като живущи в Свиленград и Белослав споменават за "чудотворната икона" във въпросното дупнишко село. След известно проучване на наш екип в крайна сметка успяхме да открием творението. "Тази икона винаги е била там. Малцина знаят за съществуването й и чудотворните й способности, а местните дори и не подозират какво имат в селото си", коментира пред наш екип човек, помогнал ни в разкриването й.

Клипът с пияния свекър, който едва не подпалва ресторанта с пиратки е гледан от над 4 млн. души

Бойко Борисов и хората около него ще решат дали да уважат самоотвода на Ивайло Константинов да се кандидатита за депутат от ГЕРБ за предстоящите избори. Той бе най-желаната номинация на конференцията на партията провела се вчера в Дома на техниката, но си направи самоотвод. Самият Константинов нееднократно е заявявал, че има само един човек, на който не би могъл да откаже и това е именно Борисов. Самият Константинов пък не е тайна, че има много високо доверие у жителите на общината и участието му в листата на ГЕРБ би вдигнала сериозно шансовете за успех с голяма разлика над прекия конкурент БСП. До голяма степен от решението на ГЕРБ дали да уважат самоотводът на Константинов зависи и това дали за сефте първи в листата на партия ще бъде поставен кандидат от Дупница, а не от Кюстендил, каквато е практиката досега. Окончателно това ще стане ясно след около 2 седмици, когато се очаква да има лична среща на Борисов с Константинов, за да обсъдят листата от Кюстендилско.

Земеделски производители и животновъди излизат днес на ефективен протест на международния път Е-79 край Пиперево при Дупница. Протестът е е насрочен за 12. 00 часа. Изпратени са уведомителни писма до кмета на община Дупница, полицията и "Пътна инфраструктура". Това съобщи Юлия Коюнджийска – председател на "Национална асоциация на животновъдите и земеделците – Струма 2012".

Община Дупница спечели пред Кюстендилски окръжен съд, делото заведено от фирма „Райс-97“ за изплащане на 49 198 лева. Сумата е за лихви от 2009-а година насам по договор за други 89 755,20 лева, които пернишката фирма прибра през миналата година след като запорира тогава сметките на Общината. Договорът е още от времето на Първан Дангов през 2006 година. Съдия Милена Богданова уважи иска на юристите на Общината, а именно да отхвърли претенциите на „Райс-97“ поради изтеклата 3-годишна давност.

 Във връзка с произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 25.05.2014 г., кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев издаде заповед, с която регламентира МЕСТАТА за поставяне на агитационни материали на територията на община Дупница. От пресцентъра на кметството разпространиха информация, свързана с местата. Те са както следва:

 

 

Директорът на Спешен център – Благоевград д-р Красимир Михайлов съобщи, че при тежката катастрофа е загинал около 28 годишен млад мъж. Останалите двама ранени са съпрузи, мъжът е изпаднал в травматичен шок и има опасност за живота му. В критично състояние е и съпругата му. По първоначална информация лек автомобил „Пежо”, движещ се от Благоевград към Симитли и управляван от 59-годишен мъж от Благоевград е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е ударил челно в лек автомобил „Пежо” с 29-годишен водач от Дупница. Вследствие на инцидента е загинал 29-годишният водач, а пътуващите в другия автомобил водач и жена на 53 години от Благоеврад са настанени за лечение в МБАЛ-Благоевград с опасност за живота. Пътният инцидент стана днес около обяд на главен път Е-79 в района на автосервиз "Монца"до картинг полигона. Заради катастрофата движението се регулира от Пътна полиция и се насочва по обходен маршрут през кв. „Струмско“- Долно Осеново – сервиз „Монца“ и обратно. Водачите на МПС да се движат с повишено внимание и съобразена скорост. източник Struma.bg

Видеокамери наблюдават работниците в жп депо в Дупница дали уплътняват работното си време. Другата причина за монтирането на камерите за 24-часово видеонаблюдение са честите кражби на нафта от локомотивите. Миналата година при внезапна проверка от БДЖ в шкафчетата за дрехи проверяващите откриха 5-литрови бутилки с нафта и шишета, пълни с машинно масло. Преди няколко години полицаи хванаха машинисти да източват гориво в 20-литрови туби. Само преди няколко дни Дупнишки районен съд осъди двама машинисти, които бяха заловени от жп полицията с близо 60 литра нафта и няколко празни туби около тях. Другата причина да бъдат монтирани камерите е, че хора от персонала на депото събират метални части от локомотивите и ги предават за скрап, а някои от тях са много скъпи. Камерите наблюдават вече цяла седмица двора на жп депото в Дупница, засега няма засечен служител да изнася гориво в туби или пък метални части. Източник struma.bg

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Със срязани гуми на своя автомобил осъмна общинският съветник от Бобов дол Атанас Каптиев (правият на снимката). Във вторник през нощта, неизвестни извършители са срязали и 4-те гуми на семейният автомобил "Тойота". Каптиев веднага е подал сигнал до местното полицейско управление, които са започнали издирване на извършителите. Каптиев е съветник от листата на Лидер в местния парламент, а в същото време е и главен инжинер в рудник "Бабино". "Нямам никаква идея кой и защо е решил да среже гумите. Дано полицията успее да ги разбере кои са, защото не е приятно това", лаконичен бе Каптиев. За нови гуми, съветникът от Лидер ще трябва да приготви 300 лева, ако иска да използва отново колата си.