Начало

Невиждано полицейско нашествие очаква Дупница в неделя. Причината е предстоящия двубой между Марек и ЦСКА на стадион “Бончук” от поредния кръг на “А” група.. Източник от дупнишкия клуб разкри пред zadupnitsa.com, че цели 200 полицаи ще охраняват срещата, а по непотвърдена информация сумата за това “удоволствие” е 10 000 лева.

В последните няколко седмици, темата за павилионите в идеалния център на Дупница е изключително актуална. Тя разбуни духовете сред търговците най-вече, които ги ползват в момента, и които всячески се борят да ги запазят и в бъдеще. През много перипетии премина цялата сага последната година и половина. Първоначалното решение на съветниците от местния парламент бе да увеличат обхвата на т.нар. ВИП-зона и така да "подпалят чергите" на търговците на Каменния мост, след като единодушно решиха да няма никакви преместваеми обекти. Дали заради наближаването на местните избори или поради други причини, но в последните дни се промениха на 180 градуса мненията на част от политиците по тази тема. В крайна сметка ситуацията е ясна и премахването ще обхване 4 от будките на Каменния мост, след като бъдат гласувани измененията, които предлагат 10 от съветниците, което ще бъде подкрепено със сериозно мнозинство.

 

Поредният читателски сигнал е свързан с бздомни кучета, които са решили в летните жеги да "хванат тен" в центъра на Дупница. Но не къде и да е, а в пясъчника на детската площадка пред Дом на техниката. "Няколко дни подред ги засичам в пясъчника. А на площадката идваме много родители с деца и не е приятно да ги пуснем да си играят. В пасъка неискам да мисля какво има като изпражнения и т.н. от кучетата. На снимките ще видите много ясно, че са маркирани на ушите. Не са агресивни, или поне в тези 3 дни не проявиха агресия, но децата се плашат, а да не говорим за заразите и кой знае какво, които носят и "изненадите" които оставят в пясъчника. Нямам нищо против животните, обичам ги, но децата си обичам повече. Вчера се опитах да ги изгоня, и си навлякох скандал от жена на средна възраст, която очеивдно бе защитник на животните и направихме селски панаир. Поинтересувах се снощи по въпроса и установих голяма глупост, че след като бъдат маркирани и кастрирани кучетата, трябвало да бъдат върнати на мястото, от което са хванати. Иначе се бях приготвила за скандал днес в общината, но явно не е вината в тях в този случай. Но кой ще понесе вината, ако някой от четириногите нахапе някое от децата ни? Кажете ми?! Надявам се да бъда разбрана правилно по темата, а не да бъда сега обвинена за човек, който мрази животните", се казва в мейл на нашата читателка.

Реакцията на заместник кмета на Община Дупница по европроектите Красимир Георгиев не закъсня. Той изпрати декларация до медиите във връзка с исканата му от БСП-Дупница оставка. Днес, от централата на левицата в Дупница поискаха незабавната оставка на Георгиев. Ето какво се казва в отговорът на Георгиев:

Двама мъже от Бобов дол са установени в момент на извършване на кражба от магазин за хранителни стоки в с. Крайници, съобщиха от пресцентъра на МВР.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Днес в София се изтегли жребият за 1/16 финалите в турнира за Купата на България.Общо взето добър жребии се падна на  Марек в надпреварата. Дупничани гостуват на Ботев Гълъбово. Двата отбора се познават добре от миналия сезон във Б-група, където сега след 5 кръга Ботев е 10-ти с 2 победи, 2 загуби и 1 равенство. Ботев е известен с това, че изпълнителен директор е Панайот Кючуков или Пацо от Биг Брадър. На 1/16-финалния етап се включват всички професионални тимове, както и четири аматьорски. Мачовете са на 23, 24 и 25 септември. Победителят в тях ще бъде излъчен в по един двубой.

 

 Марек Юнион-Ивкони изпитва сериозни проблеми в полуфиналната среща за Купата на България срещу Добруджа. Дупничани губят с 0:2 гейма от скромния си съперник и ще трябва да обръщат двубоя, за да стигнат до финал.

Омбудсманът Константин Пенчев се зарече да разнищи докрай фрапиращия случай на натиск върху работниците в мини Бобов дол да гласуват в полза на БСП и след това унизителното им третиране с купоните за храна, които имат право да използват само в единствения магазин на наемателя на мината, а пък в магазина няма нищо. Константин Пенчев заяви пред Нова телевизия, че се е самосезирал след репортажите и записите на телевизията за натиска върху работниците и трагедията с празния магазин. Той се е обърнал към Главната инспекция по труда, която от своя страна започна проверки за спазване на трудовото законодателство в мините в Бобов дол.

Милена Радева, съпруга на убития през месец март в Дупница Николай Радев, бе гост в предаването на bTV "Тази сутрин". Двамата с Иван Радев, брат на Николай, коментираха мярката, която съдът наложи на обвинения за убийството на Радев, д-р Николай Карастоянов.Според тях фамилия Карастоянови е обвинена в убийство, а са пуснати на свобода с най-леката мярка –  подписка, като за дори за Николай Карастоянов е прескочена и мярката "гаранция". 

Няма констатирани нарушения в работата на двата склада за взривни вещества, които се намират на територията на община Бобов дол. Те са единствени на територията на област Кюстендил и имат издадени разрешения за съхранение и употреба на взривни вещества.

Седемте водопада над дупнишкото с. Овчарци на река Горица тази зима не са замръзвали, което "по правило" ставало всяка година за Богоявление, споделиха местни. "Тази година Ниагарския замръзна, ама нашия не", коментират с усмивка местни. Единият от водопадите – шестият, е висок 39 м., а последният – 4 метра. Овчарченци пък ги наброяват общо 20, наричат ги "скачища". "Само по периферията на най-долния има малко лед. Топло е и не замръзват. Иначе са неповторима атракция и през януари-февруари привличат много туристи", отбеляза секретарката на кметството Здравка Карджилова пред кннюз.

Заради топлата зима в курорта Паничище още не могат да открият ски сезона, което по принцип ставало в средата на януари, оплака се кметът на общината в Сапарева баня инж.Сашо Иванов /НДСВ/. Едва през този уикенд падна сняг и вече има условия за ски. В Паничище все още не ползват оръдия за изкуствен сняг, единствено пред един от частните хотели, където има миниписта. Поток от туристи има, но той е много малък.

Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев е изпратил писмо до Министъра на регионалното развитие Даниела Терзиева във връзка с решението да бъде намалено европейското финансиране за 17 общини, информираха от общинския пресцентър. В писмото си, Чимев изразява своето несъгласие с орязаните пари за общината и настоява за среща, на която да бъде коментирана ситуацията. Преди дни на пресконференция в столицата стана ясно, че както на Дупница, така и на още 16 общини от “трето функционално ниво”, Правителството е решило да ги отреже с 20 млн. евро от финансирането по Оперативна програма “Региони в растеж 2014-2020 година”. Мераците на дупнишкия градоначалник за такава среща, на която да промени тази ситуация обаче ще увиснат във въздуха, тъй като до петък идната седмица, бюджетните разпределения за градовете ще бъдат изпратени в Брюксел, тъй като крайният срок даден на България е 31 май. “Държа да подчертая, че Община Дупница до този момент не е уведомена официално за подобно решение. Наш представител не е присъствал и на въпросната среща с представители на НСОРБ. Смятам, че е редно когато се вземат подобни решения отнасящи се до европейското финансиране за 7-годишен период, засегнатите общини, каквато в случая е и Община Дупница да бъдат уведомявани по надлежния ред. Нещо повече, убеден съм, че в конкретната ситуация би трябвало да бъде потърсено и нашето мнение, за да ни бъде дадена възможност да изтъкнем своите аргументи в полза на едно или друго решение. За съжаление, до този момент такава възможност не ни е предоставена от страна на Министерството. С писмо от 28.04.2014 година до НСОРБ, аз съм изразил категоричното си несъгласие с критериите за разпределение на бюджета по ОП “Региони в растеж 2014-2020”, но очевидно това мое становище не е било взето предвид.

Поредният читателски сигнал се получи на редакционната поща на zadupnitsa.com. Жители на Дупница алармират за потенциално опасна детска площадка. Ето какво пише наш читател:

 На 27 и 30 декември ЦДГ-7 „Калина“ ще бъде дежурна, съобщиха от пресцентъра на Община Дупница.

Волейболният ни шампион "Марек Юнион-Ивкони" осъществи поредния си трансфер зад граница, научи zadupnitsa.com. Само за часове днес, дупничани преотстъпиха национала Венелин Кадънков в Турция.

Учениците от ОУ "Евлоги Георгиев" приключват учебната година с изложба във фоайето на Община Дупница. Творбите на възпитаници на школото от всички класове са изложени на партерния етаж на администрацията. На откриването присъстваха заместник-кметовете Крум Милев и Красимир Георгиев. Директорът на учебното заведение Румяна Гергинова благодари на учениците за проявеното старание и на преподавателите за работата с децата. "Следващата изложба ще бъде в новата ни актова зала, която започваме да строим от следващия месец", обяви Гергинова.

Ръка към инвалидите в Дупница протегнаха от Община Дупница и ГУМ. В петък на втория етаж на Универсалният магазин ще бъде открит щанд за изделия изработени от хора със специфични нужди, информират от общинския пресцентър. Преди около месец, инициативен комитет от хора с увреждания е поискал от кмета на града Методи Чимев съдействие за реализацията на тази идея, която в крайна сметка ще се превърне в реалност. Управителят на ГУМ Миглена Вельова и зам.кмета Красимир Георгиев са провели разговор за реализацията на това начинание и в крайна сметка търговската площ да бъде отдадена безвъзмездно. Предлаганите за продажба продукти ще бъдат изцяло ръчна изработка – гоблени, плетива, картини и още много други различни по вид и приложения ръкоделия. “Всички знаем колко е тежко положението на тези хора. С това начинание ще им се даде възможност да си осигуряват допълнителни средства. Пожелавам, този щанд да бъде един от най-посетените”, сподели Георгиев.

 Марек получи купата и златните медали за шампион на „Б“ група!

Село Овчарци вече има кмет и той се казва Йордан Куйов. 24-годишният кандидат на "Дясна алтернатива за България" бе най-младия кандидат за кмет из между всички 5-има и заслужи доверието на 311 гласоподаватели, по информация на zadupnitsa.com след първото преброяване. Сamo 13 гласа по-малко получи кандидатът на ГЕРБ Йордан Камджилов-298, който на първия тур победи Куйов с едва 4 гласа.