Начало

Марек Сеграте постигна много важна победа в Италия, която изкачи отбора с едно място напред в класирането. Българският тим разгроми Атлетико Доминанте с 3:1. Срещата се игра в Сеграте пред около 100-на привърженика на Марек, които и за минута не спряха да подкрепят отбора. Още в самото начало Марек вкара два гола, но гостите до края на полувремето върнаха едно попадение. В 80-та минута домакините обаче реализираха трети гол, затвърждавайки предимството си на терена.

 Дупнишките борци спечелиха цели 22 медала от 14-ия коледен традицонен турнир по борба!

 Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев ще внесе за втори път в Общинския съвет докладната записка за взимането на облигационен заем в размер на 3 милиона евро.

Една година пробация получи от съда шофьорът, който бе заловен да управлява автобус пил. Мъжът с инициали М.Г.И бе спипан от полицията на 14 януари тази година към 21:30 часа на ул. „Цар Освободител” срещу Професионална гимназия по облекло и стопанско управление . Тогава дрегера показа концентрация на алкохол в кръвта 1,39.  Съдът взе за 1-година и книжката на подсъдимия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Припомняме, че 43-годишния М.Г., като водач на автобус “Ивеко” причини ПТП на ул. "Цар Освободител", като се бе ударил челно с насрещно движещ се лек автомоби. Причинени бяха само материални щети на автомобилите.

ЕВРОИЗБОРИ 2014

Мъжкият тим по волейбол на Марек Юнион-Ивкони (Дупница) бе избран за Отбор на месец април в традиционната класация на Пресклуб България. Номинацията идва за шампионsката титла в Суперлигата на дупничани през настоящия сезон, която е четвърта подред в последните четири години. Волейболистите от Дупница събраха общо десет гласа от вота на 22 спортни редакции, като победиха за първото място националният женски отбор на България по шотокан, които получи 4 гласа за европейска си отборна титла. Статуетката получи либерото Мартин Божилов.

Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и Община Дупница изразиха своята съпричастност и активна позиция в битката с  разпространението на наркоманията, отбелязвайки 26-и юни.

Дупнишки полицаи са установили извършителя на кражба на телевизор, касетофон и видеокасетофон от къща в село Яхиново. Срещу 62-годишния Г.К. от селото е започнато досъдебно производство в РУ- Дупница.

Полицаи от Дупница бяха вдигнати на крак след сигнал за тежко ПТП в района на село Яхиново. Водач на лек автомобил Фиат, пътуващ към Дупница изтървал управлението и се забил в ел. стълб. След произшествието мъж и жена са закарани в столично лечебно заведение, със счупени ръце е шофьорът на автомобила. Пожарникари са оказали съдействие при изваждане на пострадалите от автомобила. Полиция изяснява причините за произшествието, по първоначални данни жената е с най-тежки наранявания. Работата  по случая и установяване на самоличността на пострадалите продължава. Катастрофиралият автомобил е с кюстендилска регистрация.

Полицията в Бобов дол е спипала мъжа, който е обявен за издирване от Република Италия чрез Шенгенската информационна система. 46-годишният Р.Д. известен с прозвището си Мутата е добре познат на полицията с разнообразие от противозаконни деяния, а освен това е осъждан.

Един от най-авторитетните спортни сайтове у нас, със запазена марка и по света – Дон Балон представи голям репортаж за успехите на спортна Дупница. В българското си електронно издание donbalon.eu, е излъчен и 10-минутен репортаж с интервюта. Пред камерата на екипа застават кметът на града Методи Чимев, футболната легенда Сашо Паргов, Янек Кючуков, двукратният световен шампион по таекуондо Евгени Тодоров и други. Заглавието: "Дупница – люлка на колективните надпревари у нас и богато спортно наследство", говори само по себе си за темата.

Поставяне на 1500 метра нова канализация се предвижда за село Самораново по мащабния проект на Община Дупница за “Градска пречиствателна станци за отпадни води”, информираха от общинския пресцентър.

Младоженец прекара нощта в реанимация на частната болница в Дупница, след като падна от втория етаж на хотел в Сапарева баня. Седмица след сватбата 30-годишният инженер от Разград Лъчезар П. и съпругата му пристигнали в Сапарева баня и отседнали в хотел. През нощта на вторник срещу сряда, незнайно защо, Лъчезар прескочил парапета на терасата и паднал на плочките пред хотела. При падането мъжът получил травма на едната ръка и лицето. Гости на хотела позвънили на тел. 112 и на място пристигнал екип на Спешна помощ от Сапарева баня, пише struma.bg. Младоженецът е транспортиран до частната болница в Дупница. Настанен е в отделението по реанимация, откъдето съобщиха, че няма опасност за живота му.

Атанас Янев, който бе кмет на Дупница в периода 2007-2011 година, отново се впуска в изборната надпревара. Янев ще бъде подкрепен от няколко партии, една от които е и ДПС. От партията все още няма официално потвърждение, но източници от нея споделиха, че ще подкрепят Янев. През 2008 година Атанас Янев бе издигнат от партия „Нашият град“, а след изтичане на мандата му той не се кандидатира за втори. Официално Янев все още не е обявил кандидатурата си, но според осведомени това се очаква да стане до дни.

Силният вятър, който днес бошува в Дупница изкорени дърво до Спешен център. Инцидента е станал в ранния следобед и за щастие няма пострадали. Стихията, която е определяна от специалистите като „полу силен „ вятър бе в днешния ден със скорост от 35 до 40 км/час. Читатели на zadupnitsa.com сигнализираха и за опасни ламарини на покрива на един от блоковете в жк „Бистрица“. Според тях въпрос на време е ламарината да се откъсне от покрива на бл-2.

Снимки на българската представителка на „Мисис Свят 2014” разбуниха духовете в социалните мрежи. На финала на Соломоновите острови в Мериленд трибагреника ни ще развее Анита Желева, която е избрана за най-достойна омъжена нашенка на конкурс в „Златни пясъци” през август. Гротескният тунинг по тялото на варненката се забелязва с просто око и дузина виждат в нея ходеща антиреклама на пластичен хирург. Желева се занимава с интериорен дизайн и има една дъщеря. От седмица е в САЩ и се готви за гала вечерта на 19 ноември.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Със света литургия, отслужена от Архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия отец Георги Паликарски и тържествен богоявленски водосвет в Катедралния храм „Свети Георги Победоносец” в Дупница ще започне програмата за Йордановден – 6 януари. С шествие богоявленският кръст ще бъде занесен до „Наковия мост“ където  в 11,30 ч. ще бъде хвърлен в ледените води на река Джерман. Миналата година над 2 000 дупничани дойдоха да видят хвърлянето на кръста в студентите води на реката. Атракцията бе изключително голяма, имаше и много желаещи да хванат разпятието но тогава 6-ти януари се оказа необичайно топъл за сезона и затова броят на гражданите, дошли да наблюдават църковния ритуал бе голям. Утре обаче ще бъде един от най-студените дни през тази седмица, като температурите около обяд няма да надхвърлят минус 2 градуса. През 2014 година повече от 20-ина човека се хвърлиха да извадят кръста, като след едноминутно търсене, 21-годишният Светлин Михайлов го намери.

Пръскането срещу кърлежи на територията на град Дупница ще започне от утре, информират от общинския пресцентър. С тази дейност е ангажирана “ДДД-1” ООД-София. 152 декара зелени площи ще бъдат напръскани в следващите дни. 24 обекта, както и всички детски градини ще бъдат третирани срещу паразитите.

Безумна е причината, която доведе до нова рокада на датите за финалните сблъсъци в мъжкия ни шампионат по волейбол между "Марек Юнион-Ивкони" и галениците на федерацията – "Левски Бол". От БФВ разиграват дупничани последните дни, като за капак вместо на 13-и април, определиха вторият двубой да се играе на 14-и. Не за друго, а защото на 12-и са отдали под наем за има няма 1000-1500 лева залата за концерт на рапъра 100 кила. Сумата е повече от незначителна и е без коментар, но въпросът остава друг – как никой не видя ангажираността на съоръжението преди да се изпадне в поредната конфузна ситуация. Иначе още се говори за прословутия календар на зала "Христо Ботев" и безумията в него, за който и zadupnitsa.com писа. (Вижте го ТУК) Хиляди фенове ще бъдат лишени от възможността да наблюдават най-интересната среща от шампионата дори по телевизията, заради работния час – 17.30 часа в понеделник. Отделно от това, залата е много вероятно да остане на половина празна поради същата причина. В БФВ отдавна са доказали липсата на елементарно разбиране на материята и уникалната си наглост и безочие, така че и в случая вероятно ще отминат с мълчание един от редовните си всекидневни гафове. Още по-неприятното в случая е, че поредицата от безумия става на гърба на НВЛ в лицето на новото й ръководство, което е гласувало пълно доверие на родната федерация в администрирането на първенството. В крайна сметка срещите са на 11, 14 и 16 април в столичната зала "Христо Ботев".

Полицаи ще дават писмени обяснения, защо са спрели с патрулка на центъра в Дупница. От полицията заявиха, че на този етап няма да коментират случая, докато не се извърши проверка. Жители на Дупница изпратиха сигнал до медиите, че на 18-ти май към 20:20 часа патрулка е спряла пред заведение за бързо хранене. Според сигнала, униформените са си закупили дюнери. „Здравейте, доста наглеци се навъдиха по пътищата , но когато такова деяние се извършва от "хората на закона" меко казано е лош, много лош пример.Надявам се на Вашето съдействие за огласяването на случая за да се вземат някакви мерки. Предварително Ви благодаря“, се казва в част от сигнала

 От 1-и април Община Дупница ще назначи на работа 5 човека по регионална програма, информират от пресцентъра на кметството. Срокът на техните договори ще бъде 6 месеца. От Бюрото по труда са изпратили безработни с насочващи писма за тези места като приоритетните групи според програмата са за хора до 29 и над 50 години. Те ще бъдат ангажирани с поддръжка на пътната инфраструктура и подържане на гробищния парк.

Грамоти на Лиляна Славова и Борислава Динева, които в днешния ден бяха съответно кмет и председател на ОбС-Дупница връчи инж. Методи Чимев. Във връзка с Деня на Общината и като част от празниците с предстоящия 19 октомври, днес имаше ден на отворените врати и тийнейджъри от средните училища управляваха общината.
Славова и Динева запознаха Чимев с предложенията на младите хора направени по време на сесията и след това в приемния ден на кмета. "На първо място е желанието да има функциониращ закрит басейн, какъвто нямаме от години. Мнозина млади хора искат да ползват, но поради липсата на такъв са принудени да пътуват до други градове. Искаме да бъде създаден и младежки център, в който да има възможност да се събират младите хора по интереси-спорт, литература, изкуства… Дано в скоро време имаме и кино, каквото липсва от години. Надяваме се, да бъде дадена възможност за повече дейности, в които да се включат младите хора от града. Имаме доста предложения и виждания, които ще предоставя в писмен вид на г-н Чимев с надежда, че ще успеем съвместно да реализираме част от тях", заяви Славова. Сред желанията на младите хора за следващите години е изграждането на велоцентър, възстановяването на Светофарното градче и други.
"За някои от поставените въпроси и предложения и ние търсим решения, но за съжаление не всички могат да бъдат реализирани по различни причини. Още от сега започваме да работим сериозно по въпроса с намиране на решение за закрития басейн в ОУ "Климент Охридски". Така е, наистина има нужда от такъв и трябва да намерим решение да започне да функционира. Очаквам с нетърпение предложенията, защото младите хора имат поглед върху много неща, които ние нямаме или изпускаме", коментира Чимев.

След края на срещата Марек-Славия, завършила с победа на дупничани с 1:0, страстите продължиха и извън терена. На влизане в тунела Диего Фераресо от Славия и Димо Атанасов от Марек, бяха на път да стигнат до бой, но техните съотборници ги разделиха. Двамата са бивши съотборници от Локомотив Пд, където бяха през 2012 година и дори са били в една квартира. Бразилецът Фераресо е отправил неприлични думи към българина, това разкриват хора от щаба на домакините. Именно това е породило и реакцията на Димо Атанасов. Скандалите продължиха и след това. След като отбора на Славия напусна стадион Бончук от Марек откриха, че "белите" са изпочупили и съблекалнята за гости. Входната врата е изкъртена, вътрешната водеща към банята също е в окяно състояние. На двете врати личат и следи от бутони. От Марек осведомиха за случая делегата на БФС Неделчо Михайлов, който засне вида на съблекалнята и описа случая в доклада си.