Начало

Кражба на иглолистна дървесина са установили служители на Районно управление- Дупница в петък. Трупите са били натоварени в лек автомобил Лада Самара. Автомобилът и товарът са закарани на съхранение в горско стопанство-Дупница. С началото на зимния сезон, бракониерите, които изсичат дърветата на нерегламентирани места и необозначени се увеличават. Проверките обаче ще бъдат засилени тези дни особено в района на селата Джерман, Самораново и Крайници.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Пореден обир с побой регистрираха в Дупница.  Трима неизвестни са набили  59-годишен мъж и са му отнели 50 лв. и лични документи. Инцидентът е станал снощи в Дупница, на ул. "Княз Борис I". Пострадалият е настанен в дупнишка болница с комоцио, без опасност за живота . По случая е започнато досъдебно производство в РПУ Дупница.

Д-р Николай Карастоянов, един от обвинените в убийството на Николай Радев – Отвертката, е бил изписан от Общинската болница в Дупница, още снощи. Това е станало в 20:30ч. като дежурен хирург е бил д-р Злати Величков, съобщи управителят на лечебното заведение, д-р Любомир Таушански. При изписването е имало служители на полицията, които са отвели д-р Карастоянов. От днес той е под домашен арест, след решението от вчера на софийският Апелативен съд, който промени мярката задържане под стража. Съдът освободи от ареста и д-р Владимир Карастоянов и малкия му син Иван, които са вече с мярка "подписка". Припомняме, че д-р Николай Карастоянов постъпи по спешност за лечение в дупнишката болница в неделя, само броени дни, след като бе арестуван. Същевременно, вчера д-р Мантарова от Районната здравна инспекция е посетила общинската болница и е извършила проверка на документите на д-р Карастоянов, като не е установила нарушения и неродности в тях.

За 4 часа ще бъде затворен подстъпа за движение на автомобили по направлението Горна махала – жк. "Бистрица" през Градската градина утре, информират от пресцентъра на кметството. От 9 до 13 часа ще бъде затворена ул. "Кокиче" във връзката й с ул. "Христо Ботев" (при нафтоколонката) поради ремонтни дейности на газопреносното дружество. Движението по направлението Горна махала – жк. Бистрица и обратно ще става през кръговото кръстовище и по ул. "Хан Крум".

Общинска сесия в Дупница най-вероятно ще има на 31 януари, научи zadupnitsa.com. Всеки последен петък на месеца е традицията да се провеждат заседанията на местния парламент и общинска администрация трескаво подготвяше докладните за тази дата. Инженерът от депото в Дупница Бисер Кирилов ще се яви именно на тази сесия на Община Дупница и евентуално да се закълне за встъпването си като общински съветник. Той сменя на поста Ивайло Константинов, който подаде оставка като председател на ОбС и като съветник, а Таня Даскалова, която е следващата в листата ще се откаже от влизането си. Тя е секретар на кметския кабинет и е в конфликт на интереси.

Кукерски празник подготвят в Бобов дол, организатори са читалище "Просвета" в миньорския град. Дефилето ще се проведе на 29 март (събота). Кукерските групи ще тръгнат в 11ч. от централния площад и ще преминат по улиците на града до площада пред читалище "Просвета" в квартал "Христо Ботев", където ще се проведе и самият празник.

Шокиращо интервю даде пред представител на BBC жител на Централно Африканската Република. Той разказал, че е изял човек за да отмъсти за свой роднина. Местният жител, който се представил като Лудото куче заявил, че участва в христианска група, която нападна мюсюлмани в щата Банги. Това се случи преди Коледа и тогава загинаха над 1000 души.

 Особенно мнение :Пръв сред равни, това е председателят на един Общински съвет. Такъв трябва да изберат утре в Дупница. След като Ивайло Константинов си подаде оставка на сесията проведена на 17 януари 2014 година , група от 13 съветника БСП и ОДБ внесе на 23 януари искане за провеждане на редовно заседание на Общински съвет.Точките за сесията на 31 януари са две. Избор на председателстващ самото заседанието и избор на нов председател на местния парламент. Самият избор е с тайно гласуване и са нужни повече от половината гласове на общия брой съветници. Това сочи ЗМСА и там нещата са сухи, в действителност избора на един председател в много случаи си е едно " вълнуващо " преживяване съпроводено със скандали. Утре се очаква кандидатура да предложат от ОДБ, но и това не е много сигорно, тъй като сигналите идващи от групата са разнопосочни и е възможно да се откажат от предложение. Според неофициална информация групата ще предложи своя кандидатура, но я пази в тайна зада не се атакува избранника в дните преди сесията. ОДБ проведоха официални предварителни срещи с представители на БСП и ЛИДЕР. От БСП съобщиха, че няма да издигат свой кандидат, но дали е така ще стане ясно утре. ЛИДЕР обаче може и да предложи такъв, но кой ще го подкрепи не е ясно. ГЕРБ май ще се окажат в ролята на наблюдатели, въпреки че и те могат да измислят маньовър в последния момент. Така в крайна сметка председател може и да не се избере. Какво следва ? Нищо фатално, ако парламента иска да работи, защото сесията може да я свикват с подписи съветниците и да си избират председател за всяко заседание. Ако обаче искат да си премерят електоралната мощ в момента, трябва да не се събират 3 месеца и ще се насрочат избори за нов Общински съвет. Три месечното въздаржание си е нещо сериозно, защото е съпътствано с не малко властови изкушения и практиката показва, че мнозина се подават и съветите продължават да работят. Казаното до тук е свързано с много условности, но едно е сигорно от неработещ местен парламент най- си пати местната администрация и кмета. Какво ще стане ще разберем утре. 

Затворник от Бобовдолския затвор поиска 10 хил. лв. от държавата заради настинка в изолатора. Пандизчията се жалва пред магистратите, че неправомерно е бил наказан от ръководството на затвора с „изолиране в наказателна килия“ за 10 дни. Наказанието е регламентирано със заповед на началника, която по-късно е отменена с определение на Дупнишкия районен съд. Така докато стоял в изолатора, се разболял и от това „претърпял неимуществени вреди, засягащи психическото и физическото му здраве“. Искът бил депозиран в Административния съд в Кюстендил, който обаче отхвърлил претенциите на пандизчията. Решението на магистратите може да се обжалва в 14-дневен срок пред по-горна инстанция.
Това не е първият подобен случай. Преди десетина дни стана ясно, че затворник от Бобовдолския затвор заведе дело срещу държавата заради малкото количество храна, която получава в зандана. Заради това той поиска 5 хиляди лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди. В жалбата си той е написал, че вредите се изразяват в “лишаване от храна, която ми се полага като грамаж и порция”, поради “немарливост на началника на ОЗ Бобов дол”.
Ищецът изтърпява присъда “лишаване от свобода” за различни криминални деяния. По делото е разпитан и друг затворник. Той е категоричен, че порционът, който се дава, не е пълен и има разлика между порциите, давани на българите и ромите, като представителите на малцинствата се хранели по-добре зад решетките. По делото са дали показания и служители в мястото за лишени от свобода. Всички бяха единодушни, че се спазва рецептурният и дневен лист, а ако е имало разлика в грамажа, винаги е било в повече.
За периода 2011-2013 година страната ни е осъдена да плати 47 380 евро обезщетения по дела, заведени заради лошите условия на живот в местата за лишаване от свобода у нас. Това сочат данните на Министерството на правосъдието. Тези обезщетения са присъдени по 7 решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Сумата е равна приблизително на 93 000 лева. Най-голямо обезщетение е присъдено по делото „Шахънов срещу България” – 7000 евро плюс 2000 евро за съдебни разноски. Недостатъчният сграден фонд, влошените битови условия в жилищните помещения и пренаселеността в българските затвори са най-честите оплаквания на затворниците.

Вчера първокласниците от ОУ“ "Св. св. Кирил и Методий"-Дупница получиха удостоверенията си за завършен първи клас, на специално тържество органицирано от ръководството на училището. Преподавателките на А, Б и В клас – В. Трендафилова, С. Илиева и Е. Бачева бяха подготвили множество награди и изненади за децата. Малчуганите се забавляваха в много игри с аниматори и накрая дискотека с DJ Боби Коларов. Тържеството бе организирано съвместно с агенция "Цветя и перли".

 ХIV коледен традиционен турнир по борба за деца и юноши ще се проведе в Дупница на 21 и 22 декември. Организатори на събитието са Община Дупница и клубът по борба „Дупница“, които са осигурили и награди за призьорите.

За 15-и май ще бъде насрочена извънредна сесия на Общински съвет-Дупница. В дневният ред е залегнала само една точка и тя е свързана с отдаването под наем на общински пасища. На този етап има подготвени 6 докладни, но броят им ще нарастне още, коментира новоизбраният председател на ОбС Станислав Павлов. Той допълни, че на 29-и май има насрочено редовно заседание на местния парламент.

По повод Международния ден на книгата и авторското право 23-ти април, библиотеката към читалище „Зора 1858”-Дупница организира поредица изяви, насочени към популяризиране на четенето.

 

Метална ограда застрашава пешеходци в Дупница, затова съобщават читатели на zadupnitsa.com. В редакцията бе изпратена и снимка, на която се вижда, че тежката метална конструкция се крепи на арматурно желязо, забито в тротоарните плочки и заварено за оградата. На това приспособление се държат металните платна. Оградата се намира на оживената главна улица „Св.Княз Борис 1“, точно срещу градинката „Жельо Демиревски“ и зад нея има частен имот. Снимката бе придружена и с коментар, че състоянието на оградата предизвиква страх и притеснение, че всеки момент може да се срути, върху преминаващите от там десетки хора.

Миньори от Бобов дол започнаха протест заради неплатени заплати. Една от смените е слязла в мината, но не е започнала работа , предава Нова телевизия.

„Изминаха вече близо 10 месеца от убийството на моя брат Николай, но загубата не може да се преодолее. Няма как да празнуваме аз и моето семейство, но други го правят спокойно и без угризения. Имам предвид фамилия Карастоянови“, това заяви Иван Радев брат на убитият през месец март 2014 година Николай Радев. Иван и неговите близки си пожелават през 2015 година вече да има справедливост. „Искаме справедливост за Ники. Брат ми не е сред нас, сред своите приятели, докато извършителите са на свобода и купонясват“ допълни още Иван Радев.

 

Вчера в София се проведе семинар с участието на лекторите Сандер де Гьоде и Бери Бей от школата на ФК „Аякс” Амстердам. Семинарът бе организиран от БФС и в него участваха директорите и треньорите на ДЮШ на професионалните и футболни клубове от „А“ и „Б“ групи в България. На срещата бяха и представители на Марек.Изпълнителния директор Иво Паргов и треньорите Дани Белчев, Янек Кючуков и Светльо Георгиев.Изпълнителният директор Иво Паргов, заяви, че подобни семинари са полезни за българските треньори в детските школи. Както е известно в Марек подготвят мащабен проект за развитие на ДЮШ. Семинарът се проведе в зала “Силует” на хотел “Кемпински – Зографски” в София.

Инцидента е станал през уикенда в Дупница. Младежи са се сбили пред пицария в града в събота сутринта. Единият от тях е закаран по спешност в „Пирогов“ в лицево-черепна хирургия. Според в-к Струма това е 20-г. Вл. С от Дупница, който е със счупена челюст от нанесени му юмручни удари в лицето. Младежът бил на дискотека, след което заедно със свой приятел тръгнал към дома си. Пред пицария в цнтъра на града станало спречкване с други двама мъже, които също били преди това в дискотеката.

След проведеното, днес шествие, от близки и приятели на убития Николай Радев, под надслов „Заедно, в борбата за справедливост“, съпруграта на Радев – Милена и неговия брат Иван, отговориха на редица журналистически въпроси. Иван Радев: „ Надяваме се да има справедливост! Европейска държава, ако няма закони и директиви, къде сме…посред нищото.“ Милена Радева: „Хора, които са обвинени в предумишлено убийство, са с възможно най-леките мерки. Това е най-голямата несправедливост! Искам да попитам съда, това разпродажба на животи ли е? Три хиляди лева, адекватна присъда ли е ? Ние няма да се откажем и ще се борим за справедливост.“ „Те не са хора! Идеята им е ясна – спекулация, да избягат от чл.115.Само ние близките знаем, Николай с каква мъка е починал. Това нещо не се забравя. Той е бил в съзнание до последно.“, заяви Иван.

Противоречивите информации, разкриващи случай на смърт на румънски гражданин в затвора в Бобов дол предизвикаха реакцията на Министерство на правосъдието. От Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) уточниха, че става дума за три отделни случая. В първия действително става дума за румънец, но той е бил с ниско кръвно и е изписан. Във втория в дупнишката болница е закаран затворник с фрактура, пострадал при сбиване. Преди два дни пък е починал мъж заради белодробно заболяване, но той не е румънец. Ето го подробното обяснение от министерството:

Среща на детския отбор на “Марек”, който ще пътува за Гьотеборг с организаторите от “Актавис”, които финансират участието се проведе вчера. На сбирката бяха коментирани подробности около престоя на малките футболисти в Швеция. Един от вицепрезидентите на фармацевтичната компания Питър Бергуист осигури и лични средства за престоя на дупнишките деца в Швеция. Отборът, набор 1999/2000 година ще бъде воден от треньорите Иван Капитански и Анжело Кючуков. Международният турнир е от 13-и до 19-и юли в скандинавската страна.