Начало

Бившият селекционер на националния отбор на България  настоящ на “Марек Юнион-Ивкони” Найден Найденов, който изведе България до 4-ото място на Олимпиадата в Лондон 2012 и бе доскорошен помощник на Камило Плачи, обяви какви са причините за слабото представяне на държавния тим на световното първенство в Полша. Той бе гост на Пресклуб “България” днес.
"Разликата да стоиш на линията и зад линията е един метър, но е много голяма. Статистиката и анализите са едно нещо, но колектив е друго нещо. Отборът се разби – благодарение на старши-треньора (Камило Плачи)! Стига с това чуждопоклонничество! Стана хубаво, че вече стана българин! Съжалявам, ама този човек не направи нищо за българския волейбол. Нямаме нужда от статистици! Имаме нужда от българи!", категоричен бе Найден Найденов.
"Останах помощник на Камило Плачи, защото исках да помогна. Правех го от сърце, защото исках да помогна на волейбола, но ми бяха орязани много от правомощията и нямаше как го да свърша", добави Найден Найденов.

Народният представител от ГЕРБ Кирил Калфин ще има приемни в общините Бобошево, Кочериново и Рила. Приемният ден ще бъде на 24 ноември в офисите на ПП ГЕРБ в посочените общини. С жителите на община Бобошево народният представител ще проведе среща от 10:00 до 11:30 часа, в град Кочериново приемната ще бъде между 12:00 и 13:00 часа, а в град Рила от 13:30 до 14:30 часа. Записвания за приемните могат да се правят в клубовете на партията в съответните общини.

Ръководството на Манчестър Юнайтед започна вътрешно разследване по отношение на няколко играчи, нарушили етичните норми на поведение. Причината за това е станал видеозапис, на който играч на клуба прави секс в тоалетна в нощен клуб в Манчестър, докато неговите съотборници го заснемат. Един от играчите на "червените дяволи", името на който не се споменава, е "забил" девойка на около 20 години в нощен клуб и е отишъл да прави секс с нея в тоалетната. Негови съотборници обаче са заснели акта, като са снимали с мобилен телефон над вратата. После те са показали видеото и на другите играчи. Ръководството на Юнайтед се опасява, че кадрите може да попаднат в интернет и да разклати репутацията на английския гранд. От клуба засега отказват да коментират случката.ГОНГ

 Трус с магнитуд 4.4 по Рихтер разтърси Южна Италия, всявайки паника сред хората, които масово наизлязоха по улиците. Няма данни за пострадали или разрушения, пише Reuters.

Поради огромния интерес към заложените разходвания на средства от евентуалното поемане на облигационен заем в размер на 3 млн. евро от Община Дупница от пресцентъра на кметството дадоха информация за обектите и предвидените дейности.

Домакините от зала "Башкент" и турския "Малие Пиянго" оправиха гафа, който създадоха с българския трикольор преди срещата-реванш от турнира за Купата на ЦЕВ с българския "КВК Габрово". Както единствено "ястребовото око" на zadupnitsa.com видя, домакините бяха поставили обърнат българския флаг, което се приема, че тази страна е обявила война. По наредба от Европейската конфедерация, всяка страна домакин е длъжна да развее знамето на гостуващия тим. Гафът, както се и предполагаше се оказа, че е направен от незнание, а не умишлено.

Интересни мачове предложи този 4-ти кръг на В-Югозападна футболна група. Дербито бе в Гоце Делчев, където се срещнаха Пирин и Сливнишки герой, съответно 3-ти и 1-ви в класирането. Първото полувреме бе равностойно и двата тима се отеглиха на почивка при резултат 0:0. През втората част в 57-та минута гостите чрез Кочилов уцелиха гредата на вратата защитавана от Янев . При ответната атака Благой Пасков от Пирин добре гардира топката и с премерен удар я вкара в мрежата на гостите, откривайки резултата 1:0. В 79-та минута Кочилов отново уцели гредата, а в 80-та минута Грозданов пропусна да покачи резултата стреляйки покрай гредата. В 82-та минута гостите от Сливница осъществиха добра атака завършила с гол на Иванов 1:1. В едно от главните действащи лица на двубоя се превърна елитния рефер Ангел Ангелов, който понесе критики  и от двата тима. Малко преди края Ангелов изгони от резервната скамейка треньора на домакините Йордан Боздански, който поиска обяснение за няколко отсъждания. Това е второ поредно отстраняване на Боздански след като и в предишния мач във Велинград бе изгонен, а след това и наказан .

Катастрофа преди минути на ул "Патриарх Евтимий" в Дупница създава временно затруднение за движение. Лек автомобил "Фолксваген Пасат" и "Дачия" са се ударили не кръстовището при разклона за "Колата". Няма пострадали. Улицата е една от най-оживените в града, тъй като води към най-големия жилищен комплекс – "Бистрица". Автомобилите са със счупени ламарини – червеният "Пасат" е със смачкан ляв калник, а "Дачията" със смачкана врата. Полицията обслужва ПТП-то и ще възстанови нормалното движение по улицата, като най-вероятно става въпрос за отнето предимство.

26-годишният В.С. от Сапарева баня, управлявайки лек автомобил “Мерцедес”,се блъска в бетонна ограда на частен имот. Причинени са значителни материални щети. Шофьорът не е пострадал. Той е отказал да бъде тестван от пристигналите на местопроизшествието полицаи за употреба на алкохол. Впоследствие е отказал и да му бъде взета кръвна проба за анализ. По случая е започнато досъдебно производство в Районно управление-Дупница.

 Комисията за защита на конкуренцията отмени изборът на изпълнител по проекта, свързан с ремонта на Пречиствателната станция в село Джерман. Според КЗК съставът на конкурсната комисия е незаконосъобразен. Във въпросната комисия е имало външен експерт, който няма необходимата компетентност. Също така в нея е бил включен и управителят на ВиК Илия Илиев, който по образование е счетоводител.

Вчера българският и дупнишки Марек надделя с 2:1 над безпомощния италиански Фулгор в мач от първенството на SECONDA CATEGORIA GIRONE P. Момчетата от Марек показаха воля за победа и я постигнаха по невероятен начин в това градско дерби. На препълнения стадион в Новегро българите показаха, че са вече един стабилен отбор. Подкрепяни от темпераментната си публика направиха празника си пълен. След последния сигнал момчетат бяха аплодирани като герои.

Българският юношески национален отбор по таекуон-до е на тридневен подготвителен лагер в Дупница. Националите провеждат  съвместни трениронки с хърватския клуб „Ругвица“ Загреб. В националния отбор има включени трима състезатели от Ботевград, двама от Форс – София и петима дупничани: Виктория Костадинова, Теодор Георгиев, Луиза Захариева, Митко Джорджев и Кристиян Димитров. Утре към тренировките в спортната зала на Дупница ще се присъединят и състезатели на Форс-Кюстендил. Националите се подготвят под ръководството на Васил Христов, Пламен Трънски и Христо Михалчев. Лагерът в Дупница е част от подготовката за Европейското първенство в Инсбруг, Австрия в края на септември.

 Дни преди Коледа в дупнишката галерия „Джамията“ ще бъде открита изложба „Претворяване“.
 
 В нея свои творби ще представят художниците Атанас Хранов, Петър Пиронков и Живко Седларски. Те са изявени представители на съвременното българско изкуство и имат утвърдено артистично присъствие в културния живот у нас и в чужбина. Творбите на художниците са тематично разнообразни – за любовта, за жената-вдъхновение и др.

„При стачка, спирам кампанията и слизам при вас в забоите. Не искам гласа ви насила, не ми трябва корпоративен вот, а съмишленици и искрена подкрепа, за да управлявам. „ Така лидерът на ББЦ Николай Бареков посрещна миньорите от 1-ва и 2-ра смяна пред клетките на бобовдолския рудник "Бабино". Заедно със зам.-председателя на партията Светлин Танчев и хора от ръководството й, той слезе 400 м под земята в мината, където български политик не е стъпвал досега, пише на страницата си сайта : bulgariabezcenzura.bg. Както е известно ББЦ и ЛИДЕР са коалиционни партньори ВИЖ ПОВЕЧЕ ТУК

 

·  Анонимен казва:

Дупничанинът Иван Костадинов записа поредно отлично представяне в кариерата си. На Световното първенство по муай тай в Тайланд, той спечели сребърен медал. Костадинов взе убедителни победи преди да се класира за финала, като на полуфинала победи с нокдаун англичанина Джак Ридли. Иван Костадинов е част от българския национален отбор, който се представя отлично на първенство, провело се в Банкок. Българите спечелиха 1-златен, 6-сребърни и 4-бронзови медала. Костадинов е възпитаник на Минко Минков и Кирил Чакъров, като 5-години печелеше титли за боен клуб „Марек“, а от 4-години е състезател на „Армеец“ Сф. Той е многократен републикански шампион и вице световен за младежи.

От БФС дадоха 7 дни срок на “Марек”, в които да предприеме необходимите мерки, за да бъде допуснат до участие в “А” група за новия сезон. Това стана ясно само преди минути. Както вече ви информирахме, от БФС не дадоха лиценз на клуба за новия сезон и на практика връщат Иво Паргов и компания пак в Б група.

Силно земетресение бе регистрирано в Южна Италия.

На 7-ми април в Дупница ще бъде открита изложба на Иван Милушев. Експозицията в зала “ Джамията” включва 30 платна- маслена живопис. Иван Милушев е известен, самобитен художник, график и илюстратор. Той е един от най – енигматичните художници в съвременната българска живопис. Художникът е роден в Благоевград. Завършва художествена гимназия в София, а след това НХА в София, специалност илюстрация, при проф. Румен Скорчев. Член е на СБХ. Има над 43 самостоятелни изложби в България и множество общи изложби в страната и в чужбина. Интересен етап в развитието му са: двете самостоятелни експозиции в Хамбург, изложбите в Кеймбридж, в Поатие- Франция, в Модена – Италия, в Скопие и в Струмица- Македония. 12 са изложбите му в галерия “ Възраждане”- Пловдив. 7 поредни години прави изложби в галерия “ Мелон” и в галерия “ Виктория” – София. През 2011 е удостоен с диплом от Кеймбридж за цялостно творчество и принос в развитието на художественото изкуство. Негови творби са притежание на НХГ, на колекция Лудвиг и Майер- Германия и на Вашингтонската конгресната библиотека – САЩ. Елегантен и романтичен рисувач е Милушев в графичните илюстрации по класически произведения като: “ Кентърбърийски разкази на Чосър и “ Декамерон” на Бокачо. Живее и работи в Благоевград. От 2013 г. е директор на благоевградската художествена галерия. Иван Милушев работи в областта на фигуративната живопис. Изложбата на Иван Милушев може да се види в галерия “ Джамията” до 10 май.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

12 март : Близките на Николай Радев – Отверката заявиха, че искат справедливо наказание за виновните. Според тях не може по такъв начин да се отнеме човешки живот. Те допълниха, че не вярват на появили се информации, че Николай е паднал върху парче стъкло и това е довело до фаталния за живота му изход. Майката на Николай Радев се очаква да пристигне в България от Кипър, където работи. Аутопсията ще бъде извършена в Кюстендил, като там ще присъстват и двама патолози от София. Очаква се след аутопсията да се знае повече за предмета с който е убит Николай Радев. Още утре 13 март преди обяд ще бъде внесено искане в Кюстендилския окръжен съд за постоянна мярка- „задържане под стража". От прокуратурата продължават да отказват подробности за убийството, дали раната в корема е от нож или от стъкло от счупените при побоя витрини на заведението, където стана инцидента в Дупница. Очаква се съдебно- медицинската експертиза. Обвинението на прокуратурата е за убийство и съучастие в качество на съизвършители.

Главният прокурор Сотир Цацаров пристигна в Народното събрание днес, за да се срещне с председателя на парламента Цецка Цачева. Посещението на Цацаров е свързано с т.нар. поправка "Братя Галеви", твърди vsekiden.com. Обвинител №1 на републиката ще обсъди с шефката на парламента предложенията на прокуратурата за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които ще се прекрати бягството на престъпници от правосъдието по подобие на случая с дупнишките бизнесмени, чийто пример бе последван лавинообразно от други осъдени.

Затова е крайно време, красивите думи и пожелания да се „обличат” и в действия. Защо ли? Защото в българския волейбол, властта струва точно… 10 топки.