Начало
Разкритията за дейностите на американската Агенция за национална сигурност (АНС) и мащабът на извършваното от нея шпиониране на чужди граждани породиха разпалени дебати по света. Каквато и позиция да заеме човек в тези дебати, един общ страх би трябвало да обедини всички ни. Това пише в редакционна статия британският в. „Файненшъл таймс“.
Младежкото дружество Ротаракт организира благотворителен коледен базар с цел събиране на средства за Дома за деца лишени от родителски грижи „Олга Стоянова” в Дупница. Членове на клуба, споделиха, че събраните дарения ще отидат за закупуването на компютри и телевизори за дома. На коледния базар ще бъдат представени ръчно изработени предмети, украшения и картички, направени от ученици на ОУ „Евлоги Георгиев”, ОУ „Неофит Рилски”, СОУ „Паисий Хилендарски” , ОУ „Кирил и Методий” и ОУ„Климент Охридски”.
През седмицата Трентино постигна важен успех в Шампионската лига, след като победи с 3:1 като гост белгийския Нолико и взе ценен аванс по пътя си към четвъртфиналите. Равена пък изигра мача от 12-и кръг срещу Каза (Модена) едва в четвъртък, като отстъпи с 1:3. Шампионите на Италия ще се опитат да запишат първи домакински успех през 2014 след неочакваната загуба от Калцедония (Верона) преди десетина дни. Основният реализатор на тима Цветан Соколов ще изиграе своя 150-ти мач с фланелката на Трентино. В Пала Тренто ще се завърнат в неделния следобед либерото Андреа Бари, който има 339 мача с екипа на шампионите (рекорд за Трентино), както и генералният мениджър Джузепе Кормио. Гостите отново ще бъдат без треньора си Марко Бонита край страничната линия, защото специалистът изтърпява наказание от два мача. Българският младежки национал Жани Желязков ще бъде в групата на тима, но ще чака своя шанс от резервната скамейка.
През първия полусезон Трентино не срещна особени проблеми и победи с 3:0 в Равена.
„Аз, като капитан на Марек и от името на всички футболисти в отбора заявявам, че заставаме твърдо зад изпълнителния директор Иво Паргов и помощник треньора Дани Белчев“, заяви за zadupnitsa.com Милен Лахчев. „Прочетох с изненада декларацията на фен клуба. За мен тя е съвсем неочаквана и просто не знам от какви факти е продиктувана. В Марек винаги сме си вярвали един на други, затова сме постигали някакви цели до сега. Мисля, че атаката срещу Паргов и Белчев е неоснователна. Като чета „обиди, закани и унижение към играчите на отбора“ ми е трудно да си го обясня. Нормално е при тези резултати да има висок тон на разговорите в съблекалнята, но държа да подчертая, че това е съблекалнята на МАРЕК – МЪЖЕ. Такива разговори е имало много пъти, но именно те са ни помогнали и да влезем в „А“ група. Колкото до „непосещение на мачове при гостувания и незаинтересованост“, за мен такова твърдение е абсурдно и шокиращо, ние винаги сме във връзка и в постоянен контакт. Много пъти сме споделяли мнението на отбора за различни ситуации и сме разбирали какво мисли и ръководството. При такива резултати е нормално, Иво Паргов да търси причина и в нас- футболистите, и да се получават разговори на висок тон, но отново повтарям, много пъти това ни е помагало. Според мен, едно такова напрежение в момента не е нужно. Феновете са в правото си да искат промяна в клуба, но това не значи, че главните виновници са Паргов и Белчев. Всички сме виновни, щом сме стигнали до тук. Призовавам феновете за подкрепа. Ще играем до последно, в опит да запазим мястото си в „А“ група.“, заяви Милен Лахчев.
С гласовете на 19 съветници, този път мина докладната за поемане на 500 000 лева дълг от фонд ФЛАГ. Сумата представлява 10 процента от финансирането на проекта "Зелена и достъпна градска среда", който се реализира в момента в града. В остри спорове влязоха Костадин Костадинов от ОДБ и кмтът Методи Чимев по отношение финансиране и разплащане. Костадинов поиска от градоначалника да оттегли казаното в декларацията по адрес на местния общински съвет, която бе разпространена, след като на първото гледане на докладната преди 2 седмици тя не мина. Чавдар Милушов от БСП изрази опасение, че Общински съвет няма как да поема такъв дълг, тъй като са минали срока от 37 месеца, но юристите обясниха, че в този случай няма нарушение и е сред изключенията, що се касае до краткосрочен дълг.
Община Дупница започна от днес връчването на предизвестия на търговците стопанистващи преместваемите обекти на “Минчов площад” и по ул. “Хан Аспарух” (при светофарите на ГУМ) в града, информират от пресцентъра на кметството. Премахването им е във връзка с приетата стратегия за преместваемите обекти на територията на града, приета преди няколко месеца от Общински съвет-Дупница.
Безстопанствени коне се разхождат на воля в най-големия жилищен комплекс в Дупница и един от тях едва не бе блъснат от шофьор на Опел преди по-малко от час. На случката случайно стана свидетел човек на zadupnitsa.com. 3-те коня пасяха свободно в площите на 50-ина метра от магазин ЦБА, като единият от тях изненадващо изскочи на шосето и изкара акъла на движеш се с Опел, с кюстендилска регистрация шофьор, който се спаси от удар само, защото караше бавно и успя да набие спирачки на сантиметри от кафявото животно. Шофьорът изскочи видимо уплашен уплашен от автомобила, тегли една дълга, след което продължи пътя си. Конете пък продължиха спокойно да обядват както в тревата, така и в боклуците на контейнера, който е в непосредствена близост до пътя.
Активизиралите се телефонни измамници продължават да тероризират хора от Дупница и региона. След като преди два дни възрастна жена от Рила бе „ужилена“ със 700 лева, последваха жалби от петима жители на областта, че са получили телефонни обаждания с искане на пари за „пострадали“ близки. Вчера също е имало телефонни атаки, като за това сигнализират наши читатели. Едното позвъняване е било към 02:30 през нощта, на стационарен номер. Последната масирана телефонна атака в Дупница бе по време на Великдeнските празници, когато много хора бяха на път и „номера“ с пострадaл близък минаваше. Сега навлизаме в летния, отпускарски сезон, когато отново много хора са извън града и схемата може да се приложи на някой лековерен. „Призоваваме: Бъдете предпазливи! Не се доверявайте на искания за пари по телефона, колкото и убедително да звучат! Не съобщавайте по телефона на непознати лични данни – имена на роднините си, адреси! Не давайте пари на хора, които не познавате лично и особено на такива, които искат и много настояват да ви помогнат с нещо, като например да освободят от задържане или отговорност ваш близък, да осигурят лекарства, да започнат неотложно лечение. Особено ако това се случва през нощта, бъдете сигурни – МАМЯТ ВИ!“, категорични са от МВР.
Сериозна битка за над половин милион лева се очертава да се разрази утре в Дупница. Причината е отварянето на поръчката за доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане на социалните жилища, които в момента се изграждат на терените на бившите казарми. Председател на комисията е зам.кмета по социалните дейности Крум Милев. Комисията ще се събере на открита процедура в 11 часа в Кръглата зала, информират от пресцентъра.
Изпълнителният директор и наставник на Марек Иво Паргов бе разочарован от първата загуба на дупнишкия клуб през настоящия сезон.
В последен кръг от първенството на Б-професионална футболна група Марек гостува на Монтана. Двубоят се играе в Мездра, а старши треньорът на дупничани Иво Паргов пусна в игра следните единайсет : Гоцев, Св. Георгиев, Лахчев, Пидев, Д.Георгиев, Диков, Иванов, Николов, Хаджиниколов, Стоилов, Р.Йорданов
Ивайло Илиев се очаква да бъде назначен на длъжност „заместник на административния ръководител – заместник-районен прокурор" на Районна прокуратура- Дупница, информира Дарик. Това е предложила на ВСС районният прокурор на Дупница Даниела Гюрова. Решението ще бъде взето на заседанието, което трбва да се проведе утре в столицата.По друго нейно предложение, ВСС вече увеличи заплатата на прокурор Ивайло Василев с 10%. Причината за това, че Василев придоби научна степен „доктор" по наказателен процес.
Президентът на “Марек Юнион-Ивкони” Ивайло Константинов призова ръководството на волейболната федерация да покаже документите, с които е позволило на “Левски Бол” да ползва зала „Христо Ботев” през сезона. Причината за това е зараждащият се все по-сериозен скандал около финала между шампионите и сините в Суперлигата. По наредба сблъсъците за титлата трябва да се проведат в столичното съоръжение. Дупничани обаче са категорични, че преди старта на сезона никой не е знаел, че “Левски Бол” ще играе и тренира именно в тази зала, което при така създалата се ситуация носи огромно предимство на носителите на Купата на България. „Това е идиотизъм. Преди началото на сезона комисия към НВЛ взима решение, че финалът трябва да се играе в „Христо Ботев”. По това време обаче никой не знае, че там ще тренира и играе “Левски Бол”. Логично е, когато се определя такава зала, да бъде в град, където няма такъв спорт, за да се изключи домакинското предимство. Идват много въпроси – след като тази зала е на федерацията, какво прави “Левски Бол” там? Има ли наеми, какво е платено? Защото догодина и ние можем да поискаме да играем там и не знам как ще се разберем. И ще го поискаме, защото започваме да строим нова зала в Дупница. Да се установи тази зала, ако е на федерацията, какъв наем е плащал “Левски Бол”, категоричен бе Константинов пред „Тема Спорт”.
Един от най-добрите вратари в България подсилва "Марек" в борбата към "А" група. От днес с отбора е Емил Михайлов, който през есента пази на "Черно море". Той дори се очаква да дебютира за тима воден от Иво Паргов в днешната контрола с "Пирин" (Бл), която започва от 14 часа на стадиона в Бобошево.
116 служители на ОДМВР, РДПБЗН и РДГП – Кюстендил, са наградени по случай 136 години от създаването на министерството и професионалния празник на служителите 5 юли
Германея победи с 3:1 Вихрен Сандански в петата си контрола това лято. Срещата се игра на стадиона в Сапарева баня, а попаденията за Германея реализираха Сакаджийски, Густаво и Атанасов. Старши треньорът Борис Кръстев заяви, че е доволен от проверката и от играта на отбора. "Нещата се нормализират вече мислим само за подготовката до началото на първенството" лаконичен бе Кръстев. В-Югозападна футболна група стартира на 17 август, а програмата ще бъде изтеглена на 7 август.
тук слагаме една новина, за да видим какво ще се получи
тук слагаме една новина, за да видим какво ще се получи
ж
ж
тук слагаме една новина, за да видим какво ще се получи
тук слагаме една новина, за да видим какво ще се получитук слагаме една новина, за да видим какво ще се получи
тук слагаме една новина, за да видим какво ще се получи
тук слагаме една новина, за да видим какво ще се получи
тук слагаме една новина, за да видим какво ще се получи
тук слагаме една новина, за да видим какво ще се получитук слагаме една новина, за да видим какво ще се получи
тук слагаме една новина, за да видим какво ще се получи
тук слагаме една новина, за да видим какво ще се получитук слагаме една новина, за да видим какво ще се получитук слагаме една новина, за да видим какво ще се получи
тук слагаме една новина, за да видим какво ще се получи
Днес е Васильовден и много хора почетоха празника в двете дупнишки църкви „Св. Георги Победоносец“ и „Покров на Пресвета Богородица“. Присъстваха на църковната служба и запалиха свещи за здраве и сполука.
Зловещият черен флаг се вее вече на кметството на село Яхиново. Той ще остане в следващите 3 дни. По инициатива на кмета на селото Владимир Боцев и отец Георги Паликарски бе решено поставянето му. За потъналото в мъка село траурът ще продължи официално в следващите три дни, след смъртта на 4-мата младежи вчера. В унисон с минорното настроение, тъмни облаци са надвиснали над селото.
3-ма волейболисти, със сериозен стаж в състава на "Марек Юнион-Ивкони" ще излязат срещу бившите си съотборници днес. Либерото на "Добруджа" Христо Христов, посрещачът Михаил Стоев и разпределителят Стефан Стоянов са в групата на тима от Добрич за двубоя от поредния кръг на мъжката ни Супер лига. Срещата е от 18.00 часа в дупнишката зала.
Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев изпрати комисия начело със заместник-кмета Крум Милев, началника на строителния отдел инж. Иван Бельов и служители от „Общинска собственост“ да направят оглед на терена на гробищния парк.
Възрастен мъж от дупнишкото село Крайници е намерен обесен в двора на къщата си. Тялото на 79-годишният мъж е открито вчера към 17:00 часа от негови съседи. На място са пристигнали екипи на Спешен център и РПУ-Дупница. На този етап няма данни за насилствена смърт. Открито е и предсмъртно писмо, но мотивите за самоубийството не бяха оповестени. Възрастният мъж е живял сам.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Вчера в РУП Бобов дол жител на с. Мало село е заявил, че са му отровени 11 домашни птици. Местопроизшествието е обслужено от дежурна полицейска група, по случая е започнато досъдебно производство.
Служители на Община Дупница маркираха днес със знаци кръстовището на улиците „Бричи Бор“, “Еделвайс“ и „Ген. Георги Тодоров“ в района на Градската градина. От отдел "Tранспорт" към Общинска администрация заявиха, че това се налага, тъй като не е ясно коя улица е главна и коя с предимство. Дупничани знаят, че павираната улица „Ген. Георги Тодоров“, която започва от ул „Николаевска“ и води към Градската градина е с предимство, но гостите на града до сега не бяха ориентирани в това.
Поредният читателски сигнал се получи на редакционната поща на zadupnitsa.com. В него се визира проблем с качеството на питейната вода в дупнишкото село Самораново. Ето какво пише в сигнала: „Качеството на водата в с.Самораново е меко казано потресаващо ! Моля чрез сайта ви да публикувате снимките които ви изпращам ! Моля съответните органи да се сигнализират – плащаме си сметките за вода, но не получаваме никакво качество!“ Zadupnitsa.com потърси за коментар Илия Илиев управител на ВиК-Дупница, който заяви, че подобен сигнал не е постъпвал в дружеството, но обеща да извърши проверка. Илиев призова всички, които имат проблеми с качеството на питейната вода да подават сигнали, за да може да се реагира бързо и проблема да бъде отстранен.
Дупничанинът Даниел Александров бе обявен за най-техничен състезател на държавния шампионат по класическа борба, който приключи в столичната зала "Универсиада". Националът записа три убедителни победи с туш в кат. до 80 кг, а на финала прегази с технически туш Антонио Врачев.
Волейболният шампион на България “Марек Юнион-Ивкони” напуска Дупница! От есента отборът вече няма да играе в родния си град. Това потвърди и мениджърът на клуба Людмил Найденов. Клубът се мести в Благоевград, Самоков или Пазарджик.
Дни преди Коледа в дупнишката галерия „Джамията“ ще бъде открита изложба „Претворяване“.В нея свои творби ще представят художниците Атанас Хранов, Петър Пиронков и Живко Седларски. Те са изявени представители на съвременното българско изкуство и имат утвърдено артистично присъствие в културния живот у нас и в чужбина. Творбите на художниците са тематично разнообразни – за любовта, за жената-вдъхновение и др.
Неприятна коледна "честитка" получиха в Община Дупница. В "поздравлението" се казва едно – запор на сметките, след като пернишката фирма “Флорс” ЕООД спечели делото пред Софийски апелативен съд. Общата сума, която ще влезе в сметките на фирмата спечелила по време на предишния кметски екип поръчката за озеленяване на града е 437 992,59 лева, съобщават от пресцентъра на Общината. “Бесен съм. Такова чудо няма никъде по света. Не знам как да нарека подобно действие. Заместник кмета Олга Китанова разговаря с фирмата за разсрочено изплащане в период от 1 година, но получихме отказ. Всеки знае какво е финансовото ни дередже и досега сме се оправяли, като сме срещали и разбиране, но сега такова не получихме. Оправяме наследените бакии, като ние си знаем как и с какви усилия и трудности, но сме коректни при разплащанията. И всичко е за сметка на дупничани и подобряването на града ни. За пореден път, заради умишленото може би нехайство на някой, или от други подбуди-общината и самите жители се превръщаме в заложник на фирмени, или по-точно на финансови интереси. Този акт бих го нарекъл варварско престъпление спрямо дупничани. Отдавна алармираме за тези подводни камъни, които изскачат един след друг. Досега сме имали общо 6 запора за суми до 20 000 лева, но това сега е направо кощунство”, заяви кметът на Дупница инж.Методи Чимев.
Отборът на Марек ще започне утре зимната си подготовка. Дупничани са насрочили първото си занимание за 12 януари от 14:00 часа на стадион Бончук. На тренировката ще бъдат представени и част от новите попълнения в клуба, един от които е дупничанина Мартин Кавдански. Първият етап от зимната подготовка ще протече в Дупница, а от 21 януари е предвиден лагер и в Сандански. През първата седмица играчите ще преминат и медицински прегледи. През зимата отборът се раздели с 5-ма футболисти : Емил Михайлов, Димитър Андонов, Димитър Илиев, Пепи Тончев и Кристиян Петков. Все още не е ясно бъдещето на нападателя Димитър Димитров, който може да отиде в Пирин Разлог. По-рано напуснаха Ангел Русев и Стамен Казълов.
Страница 134 от 156