Начало

Григор Димитров приключи участието си на Australian Open на 1/8-финалите. Поставеният под номер 10 българин загуби от шестия в схемата Анди Мъри с 4:6, 7:6 (5), 3:6, 5:7. Това бе седмият двубой между двамата, като шотландецът вече има има пет победи срещу 23-годишния българин. Миналата година Димитров достигна до 1/4-финалите, където отстъпи в четири сета пред испанската суперзвезда Рафаел Надал. Мъри пък е трикартен финалист в Мелбърн. Григор започна мача много силно и спечели още първото подаване на съперника си. Българинът играеше агресивно и вдъхновено и затвърди пробива за аванс от 3:0. Мъри обаче се събуди и върна пробива в петия гейм, като при 30:30 сътвори феноменален минаващ удар, а при 30:40 направи отличен ретур, с който "матира" Димитров. Мъри изравни за 3:3, а при 4:4 шотландецът осъществи още един пробив и след това със своя сервис без проблеми взе първия сет, който започна толкова лошо за него. В третия гейм на втория сет Мъри реализира нов пробив и го затвърди за аванс от 3:1. В шестия гейм обаче Григор успя да върне пробива и да изравни за 3:3. Това се случи, след като първо при 15:40 Мъри спечели изключително атрактивно разиграване, в което Димитров даде всичко от себе си и накрая падна на корта, но загуби точката. При следващата точка за пробив обаче хасковлията издържа на ново ожесточено разиграване и пробивът бе върнат. Седмият гейм бе дълъг и много оспорван, но Григор показа характер и го измъкна, въпреки че трябваше да спасява и точка за пробив. В деветия гейм Димитров бе притиснат до стената при 15:40, но успя да стигне до равенство, а след това и да се пребори за подаването си и при 4:5 Мъри трябваше да сервира за оставане в сета. При 5:5 Григор отново губеше с 15:40 на свой сервис и този път не успя да се спаси – пробив за Мъри. Григор обаче успя да се пребори за връщане на пробива в последния момент и се добра до тайбрек. В него Димитров допусна мини-пробив още в първата точка, но бързо го върна, а след това спечели невероятно атрактивно разиграване за 4:2 с великолепен печеливш удар от бекхенд. Следващата точка също бе за българина и при 5:2 той имаше аванс от два мини-пробива. Мъри намали на 3:5 след сбъркан бекхенд от Григор, но Димитров имаше три поредни сетбола при 6:3. Мъри отрази първите два с помощта на своя начален удар, но при третия Григор вкара прекрасен сервис, на който Мъри нямаше отговор и резултатът в сетовете бе изравнен – 1:1. При 2:1 за Мъри в третия сет Григор имаше тежък сервис-гейм, в който успя да спаси 4 брейкпойнта. Малко по-късно, при 4:3 за шотландеца, Григор отново бе в трудно положение при 15:40. Българинът стигна до равенство и до геймбол, но направи двойна грешка, а след това сбърка два форхенда и Мъри проби за 5:3. Този път обаче британецът, за разлика от втората част, успя да затвори сета със своя сервис и вече бе по-близо до успеха. В първия гейм на четвъртия сет Григор спаси точка за пробив, а веднага след това самият той стигна до брейкпойнт в подаването на шотландеца. Точката за пробив бе реализирана, след като Мъри не успя да отиграе воле на мрежата, а Димитров затвърди с гейм на нула пробива и поведе с 3:0. При 5:2 Григор имаше сетбол, но Мъри го отрази и удържа подаването си. Сервирайки за сета при 5:3 Димитров се пропука и позволи на Мъри да пробие и да се върне в битката за сета. Това се оказа фатално за българина, тъй като 27-годишният британец първо изравни за 5:5, а след това реализира нов пробив и това накара Димитров да счупи ракетата си от яд. Мъри сервираше за мача при 6:5 и се справи със задачата, осигурявайки си място на 1/4-финалите, където ще се изправи срещу надеждата на домакините Ник Кирьос. Григор заби 4 аса срещу 10 за Мъри днес. Българинът направи 3 двойни грешки – с една по-малко от противника си. Шотландецът записа 42 печеливши удара – с 4 по-малко от Димитров, но Мъри допусна по-малко непредизвикани грешки – 35 срещу 51 за Григор. Мъри загуби подаването си 4 пъти, но осъществи цели 7 пробива по пътя към победата, при която той загуби първия си сет от началото на турнира.

 

Жител на "Люлин" е готов да брои пари само и само някой да ги отърве от змията. Парична награда е приготвил Мариан Димитров от столичния ж.к. "Люлин“ за този, който хване питона и даде информация за неговите собственици. Това обяви лично той, цитиран от bnews. Наградата ще е 3- или 4-цифренна сума, но засега я запазва в тайна, уточни Димитров. Припомняме, че от края на миналия месец живеещите в блокове 906, 907, 906П, 908 в "Люлин“съобщиха за огромната змия, която яде котките в квартала и плаши хората. След редица сигнали столичният кмет Йорданка Фъндъкова изпрати екип да окоси тревата, за да се види леговището на влечугото, както и специалисти от зоопарка, които да го потърсят. Въпреки усилията обаче питона не бе открит, съобщава БЛИЦ. Причината е, че екипите влизали само до общите части на панелките, а змията може да се крие в нечия заключена маза. Нерешаването на проблема е принудило Мариан Димитров да обяви награда за питона.

Том Атвотер е на 31 години от Патингем във Великобритания, преди да почине от тумор на мозъка, решил да даде препоръки на неговата 5 – годишна дъщеря Кели, за това как да се реализира в живота, защото няма да бъде с нея, докато расте.

Възрастният мъж, който днес към 14:00 часа бе блъснат от влак в района на тунела край Дупница е починал. Въпреки оказаната медицинска помощ, раните са се оказали фатални. Първоначално пострадалият бе транспортиран от екип на Спешна помощ в местна болница с тежки фрактури на главата Мъжът е с инициали Л.П, той е бивш миньор. Л.П е на възраст около 60-години и е бил заедно със съпругата си, която не е пострадала.Движението на влакове в района не е спряно.

 От Община Дупница зарадваха Организацията на слепите в града за предстоящите Великденски празници.

 Ученици от дупнишката Гимназия „Христо Ботев“ проведоха открит урок по случай Деня на книгата и авторското право, който отбелязваме днес.

8 фирми участват в процедурата по избор на изпълнител за извършване на обследване за енергийна ефективност, изготвяне на технически паспорти за сградите, които ще бъдат финансирани за саниране в Дупница. 85 са всички сгради, които отговорят на програмата, след като бяха направени корекции в условията за допустимите кандидати. Те са разпределени в 7 обособени позиции, като най-много са тези в жк. „Бистрица“, където допустими за безплатно саниране са 51 блокове.

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество поиска конфискация на имоти и коли на стойност 309 500 лева на Владимир Ангелов-Стъклето от Дупница, съобщава novinar.bg. Комисията е сложила ръка на пет мотора „Хонда”, „Ямаха”, „Кванг Янго” и „Сузуки”, както и на 10 леки автомобила – „Ауди А8”, БВМ Х5, „Мерцедес”, „Фолксваген Пасат”, „Опел” и един товарен автомобил „Фолксваген”, съобщи struma.bg. Запор има и върху два апартамента на Ангелов в Дупница, които са му били дарени от родителите му през 1991 година.

Веднага след боксовата Гала в Рощок Германия Кубрат Пулев даде интервю в което заяви, че в интригите срещу него има замесени и българи. Zadupnitsa.com вече писа за това. ВИЖ повече ТУК. След това интервю се появиха редица версии, кой точно е замесен. Боксовият мениджър Ивайло Гоцев е един от заподозрените, че пречат на Кубрат Пулев. Гоцев обаче напълно отрече да има нещо общо, пише БЛИЦ. "Имам огромно отношение по въпроса. Радвам се, че всички слушат в ефир. Мога да го определя като абсурдно и потресаващо. Имах разговор с Кубрат два дни преди срещата. Исках като българин да му помогна. Нямам какво друго да кажа", заяви Гоцев по повод тези подозрения в предаването "Зона спорт" по bTV Action. Той се включи по телефона от Лос Анджелис. Гоцев е мениджър на Благой Иванов-Багата, който има мач през уикенда.

Юношите на Марек 1915/родени 2000 година/ с треньор Анжело Кючуков/ победиха днес с 2:1 Добруджа и се класираха за четвъртфиналите на силния международен турнир EVIMA CUP 2015, който се провежда в Албена. Дупничани тотално надиграха своя съперник и можеха да отбележат още голове. Точни за Марек бяха Николай Ганчев и Иван Георгиев. Този отбор на Марек 1915 е в група „Д“, заедно с тимовете на Локомотив Москва и Добрич. Дупничани в първият кръг играха срещу Локомотив и загубиха с 0:4, като московчани оглавиха класирането.. На четвъртфинала Марек ще се изправи срещу SDUSSHOR 7 от Казахстан, който оглави класирането в другата група. След срещата днес старши треньорът Анжело Кючуков заяви, че е много доволен от отбора и се гордее с момчетата. „Всички се стараха и показаха грамотен футбол срещу по-здрав физически отбор. В нашият тим има момчета с година и две по-малки от останалите в групата, но въпреки това се представяме на ниво.“, заяви Кючуков.

 От 1-и май стартира подготовката по изготвянето на критериите към всички длъжности, които ще се разкрият в Центъра за настаняване от семеен тип „Надежда“ в Дупница, информираха от пресцентъра на Общината.

Персоналът ще бъде от 10 човека и включва ръководител, социален работник, възпитатели, психолог, медицинска сестра, детегледачи и хигиенисти.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

 

 През изминалото денонощие екипи на РСПБЗН са гасили 4 пожара в Кюстендилска област, съобщават от пресцентъра на МВР.

Пролетният концерт на ФТА „Актавис" е днес. Той ще бъде и благотворителен, събраните средства ще бъдат дарени за лечението на музиканта от Кюстендил Асен Илиев. Преди седмица 1003 лв. събраха на благотворителен концерт в центъра на ромския квартал „Изток“ за лечението на акордеониста от Танцова формация „Пауталия“ Асен Илиев. Мъжът в момента се намира в столичната болница "Токуда", където му предстои операция и поставяне на стенд в сърцето. За самия апарат обаче е необходимо семейството да събере 10 000 лв.

В поредните занимателени дни от извънкласната програма "Активно лято" в Дупница, децата имаха възможност да се включат в лятната школа по „Фотография“. Близо 20 малчугани се запознаха с основни техники на снимането и с техничиски параметри на различините фотоапарати. Вчера под ръководството на Йоана Тенева децата имаха възможност да изпробват своите умения и придобити знания с професионален апарат. Днес децата ще посетят „Синята стая“ на ЦОП – "За да има щастие в детските очи". Там ще присъстват на презентация и ще се включат в дискусия, относно участието на децата в правните процедури. В четвъртък малчуганите ще посетят ателие по краезнание – "През миналото на Дупница", като сборния пункт е до Часовниковата кула. В последния ден от извънкласните дейности в петък децата ще направят фотографска изложба, която ще се състои на партерния етаж в сградата на Община Дупница. Проектът „Активно лято“ започна на 6-ти юли и ще завърши на 31-ви юли.

Фойерверк избухна и порази лявото око на 37-г. дупничанин. По спешност той е закаран в ИСУЛ за операция. 37-г, съобщава struma.bg. Васил Николов с роднини празнували рождения ден на баща му. Той решил да запали фойерверки , но единият гръмнал, преди да успее да го хвърли. От възпламеняването му лявото око на Васил Николов е разкъсано. Близките му веднага се обадили на тел. 112 за спешна помощ, но оттам започнали да ги разпитват на колко години е пострадалият и какво му е на окото. За да не губят ценно време, тъй като по лицето на младия мъж шуртяла кръв, близките затворили телефона и с лек автомобил го закарали в спешния портал на частната болница в Дупница. . Веднага Васил Николов е транспортиран за ИСУЛ, където по спешност е извършена операция на раненото око.

Турнир от първенството на Висша лига по тенис на маса на България стартира днес в Дупница. Надпреварата бе открита от кмета на Дупница инж.Методи Чимев, който би символичния първи сервиз срещу Радослав Котев. Преди това Методи Чимев приветства отборите и пожела следващото домакинство вече да бъде в новата спортна зала на града. В турнирът, който е за класиране от 5-8 място взеха участие три отбора, след като тима на Габрово не пристигна поради заболели от грип състезатели. Марек –Дигеста : Даниел Страхилов, Веселин Георгиев, Даниел Давидков и Радослав Котев. СКТМ Стоянстрой-Пловдив: Денис Бекир, Стефан Тодоров, Калин Кисиев, Константин Вътев, СКТМ Боровец-Горна Оряховица : Светлин Беров, Йонко Ненков, Давид Костадинов

Жител на дупнишкото село Бистрица бе осъден на 18 месеца пробация и 2 години без книжка от дупнишкия районен съд. Това стана, след като И.С.З. сключи споразумение с прокуратурата и съдия Добринка Зафирова потвърди споразумението.

Теодор Георгиев днес ще се опита за пореден път да завоюва медал от силен турнир по таекуон-до. Състезанието в Египет е от клас G-2 и събира едни от най-добрите в този спорт. В категорията на Теодор до 74 килограма участват 23 състезатели. Заради доброто си класиране в рейтинг листата, дупничанинът е 4-ти поставен в този турнир. Състезанието се провежда в град Луксор, който е с население около 400 хил жители. Българската група е настанена в 5-звезден хотел и според треньора Христо Михалчев домакините правят всичко необходимо да организират и проведат едно състезание от високо ниво.

 Марек Юнион-Ивкони победи с категоричното 3:0 (35:33, 25:19, 25:22) гейма Нефтохимик 2010 в едно от тежките си гостувания в Суперлигата. Въпреки че бяха без двама от основните си играчи дупничани показаха защо са шампиони на България в последните две години и продължават да бъдат без загуба през настоящия сезон. Това бе 10-ата победа в 10 мача за дупнишкия клуб!

 Мястото на продължилия кариерата си във Франция Златан Йорданов бе заето от дупничанина Станислав Величков, а Мартин Иванов замести контузения Венцислав Трифонов.
 Най-голяма интрига имаше в първия гейм. Цялата първа част бе изключително равностойна и драматична. Двата тима се захапаха още от началото и първият гейм се развиваше точка за точка. Първото техническо прекъсване дойде при резултат 8:6 за Нефтохимик, а при второто дупничани имаха преднина от 1 пункт – 16:15.
 При 23:23 Мартин Иванов от Марек Юнион-Ивкони прати топката в аут от сервис и по този начин направи голям подарък на бургазлии. Нефтохимик обаче не успя да се възползва от този геймбол, както и от още два поредни такива.
 Тимът от Бургас пък се спаси от загуба на първия гейм като по чудо, след като при 27:26 за Марек Мартин Пенев извади една топка с крак.
 В крайна сметка, след много геймболи и за двата тима, дупнишкият клуб спечели с 35:33, като последната точка дойде след успешен единичен блок на разпределителя Гьорги Гьоргиев. Първият гейм продължи цели 37 минути!

 Нефтохимик 2010 започна по-добре втората част и успя да дръпне с 4 точки при 6:2 още в началото. Толкова беше и преднината на домакините при първата техническа пауза, дошла при 8:4 в тяхна полза.
 След прекъсването дупничани се мобилизираха и направиха четири поредни точки, изравнявайки резултата – 8:8. Марек Юнион-Ивкони увеличи оборотите още повече и дръпна с 14:10 в средата на гейма. Второто техническо прекъсване бе при 16:12 за волейболните шампиони. До края на частта Марек не остави абсолютни никакви съмнения кой е по-класният отбор на игрището и я затвори при 25:19.

Либерото на „Марек Юнион-Ивкони” и националния отбор Мартин Божилов осуети кражба от кооперативния пазар в столичния квартал „Красна поляна”. Цялата случка се разиграла в сряда следобед, като zadupnitsa.com напълно случайно научи за ролята на национала. „Кой ви каза наистина”, изненада се и самият играч, след което се съгласи все пак да разкаже цялата история, която наподобява на сцена от култовия „Транспортер” с участието на Джейсън Стейтъм. „Не се е случило нещо кой знае какво. Бях тръгнал за мача на Славия и Нефтохимик. Минавах през пазара и отивах на стоянката на такситата, за да отида до залата. В този момент чух някаква глъчка зад мене и някой се развика: Крадец…Крадец…Дръжте го и т.н… Обърнах се. Няколко човека сочеха към мен и тогава видях един циг…., айде да го наречем мургавелко от малцинството, да тича към мен с все сила, а в ръцете беше хванал дамска чанта. Не съм мислил как да реагирам, защото всичко се разви за секунда-две, но като ме наближи подложих му крак и го бутнах с всичка сила. Крадецът така се изпремята и пльосна на земята, че бях убеден, че се е ударил сериозно и няма как да стане. Всичко ставаше толкова бързо, че дори и не успях да помисля какво да направя. Онзи обаче стана бързо, беше изпуснал чантата, чух нещо през зъби да съска „майка ти…” очевидно към мен насочено и избяга. Признавам си, че нямаше да се опитвам да го задържа на всяка цена, все пак не съм от хората, които обичат да се правят на екшън-герои. Жената дойде, цялата трепереше, благодари ми… Тогава разбрах, че същия ден е получила заплатата си и тя била в чантата… Незнам колко пари са били… После отидох и си изгледах мача. Това е”, разказа Божилов. "Всеки човек ще реагира като мен в такава ситуация. Чувал съм и други подобни случаи, така че не е някакво геройство, а късмет, че жената все пак си получи чантата и парите", заключи заместникът на Теодор Салпаров в националния отбор.