Начало

 

Феновете на Марек организират среща с футболистите и ръководството на футболния клуб. В сряда от 17:00 часа на стадион Бончук ще се проведе дебат относно бъдещето на клуба и ще бъдат обсъдени резултатите до момента.“Срещата е отворена и могат да присъстват всички които обичат Марек“, заявиха от фен клуба. Покани ще бъдат изпратени до всички отговорни лица в клуба и спонсорите. От Марек потвърдиха, че ще присъстват на събирането. 

Евгени Кацарски, който в края на февруари 2012 г. зверски уби съпругата си Даниела пред дома й в Дупница, влиза в затвора за 17 години. Решението е постановено от Върховния касационен съд, информира в-к Струма. След като Кацарски не се призна за виновен и поиска да излезе на свобода, ВКС намали само с две години присъдата, постановена от състав на Кюстендилски окръжен съд, с председател съдия Мирослав Начев.

27-годишният дупничанин Борислав Георгиев извади кръста от ледените води на река Джерман в Дупница. Повече от хиляда дупничани, сред които кметът Методи Чимев и заместникът му Крум Милев бяха дошли да видят ритуала на днешния Йордановден. Над 20 човека само българи влязоха във водата, за да извадят разпятието, което бе хвърлено от отец Георги Паликарски, който отслужи водосвет. Студената вода отказа след секунди неколцина, но най-издръжливите продължиха да го търсят и в крайна сметка Георгиев го извади. “Освен здраве и късмет, пожелавам всички българи да се обединим”, лаконичен бе младежът.

От областното ръководство на ПП ГЕРБ откликнаха на зова за помощ на майка, която сама се грижи за тежко болното си дете. Малкото момиченце Силвестра е на 6 годинки и страда от детска церебрална парализа. За нея  се грижи единствено майка й Христина, с която живеят в Бобов дол. 
Когато детето е било на година и десет месеца му е направена ваксина, откъдето се отключва и заболяването. 
С осигурените средства от ГЕРБ на малката Силвестра бе закупено столче за баня, предназначено за деца с увреждания. Специализираният продукт бе доставен до дома на семейството 
в Бобов дол и сглобен с помощта на младежи от ГЕРБ – Дупница.
"От ГЕРБ нееднократно сте ни помагали, за което съм Ви много благодарна. Още през 2011 г., с подкрепата на г-н Цветан Цветанов, бяха осигурени средства за животоспасяваща операция на Силвестра. По-късно бе закупен терапевтичен стол и вертикализатор за деца с увреждания, който се използва в ранната адаптация на детето в седяща позиция", сподели майката. Тя допълни, че депутатите от ГЕРБ и ръководството на партията в Бобов дол са откликвали и са осигурявали нужните средства за различни процедури – като ядрено-магнитен резонанс и биопсия. Майката на момиченцето сподели още, че то се нуждае от непрекъснати грижи и средства за постоянна рехабилитация. На този етап, за да бъдат адекватни грижите за Силвестра, тя има нуждае и от адаптивен тоалетен стол.

 Ромската Нова година беше празнично отбелязана в Дупница.

Над 100 000 души се събраха на 24-тото издание на традиционния фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник, което се проведе през изминалия уикенд. Кукери, мечки, дяволи, звуци на чанове, 85 групи с 5371 участници изпълниха улиците на миньорския град. Това е най-старият фестивал в страната. Неговата история започва от 1966 година, а до края на тази година сурвакарските обичаи вероятно ще станат част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.Той е едно от най-важните мероприятия, запазващи българските фолклорни традиции. Сред участниците бе и Кукерската група „Венец“ от дупнишкото село Джерман. Главен ръководител на групата е Красимир Атанасов. Дефилето на „Венец“ с изключително атрактивни и качествено изработени костюми, събра много аплодисменти от публиката и дори бе излъчено по национална телевизия. В групата обаче остана известно разочарование, тъй като не бе оценена подобаващо от журито. От „Венец“ се заканиха, че следващата година ще участват с костюми изработени от популярната в миналото материя „ледека“, която е била оценена на фестивала. Награди за представянето в международния фестивал в Перник са присъдени в общо 17 категории, като носителите на отличията са определени от жури с председател проф.д-р Георг Краев.

Марек Юнион-Ивкони счупи каръка и спечели първият си гейм в тазгодишното издание на Шампионската лига! Това се случи в първата част срещу словенския АЦХ Волей Любляна – 25:22.
 
 В началото на гейма двата тима се захапаха и резултатът вървеше точка за точка, като до първото техничесто прекъсване (8:7 за АЦХ Волей Любляна) нито един от съперниците не успя да натрупа дори и 2 точки аванс.

Спортните клубове в Дупница ще се срещнат с кмета на града инж. Методи Чимев в сряда. Те са получили покана от дупнишкия градоначалник, за да разговарят за начина, по който Общината ще може да им помага през тази година. Отказът на общинските съветници да приемат предложението на Чимев за теглене на облигационен заем в размер на 3 млн евро, на практика сви бюджета само до разплащане на натрупаните дългове и леки козметични подобрения из града.

"Отказах да подкрепя амбициите на Цветан Василев за премиер. Не го направих, защото той отдавна е загубил представа за времето, в което живеем .Аз със сигурност не се изживявам като властелин на държавата и с нито едно мое действие не се показвам като такъв." Така депутатът Делян Пеевски отговори през "24 часа" на проговорилия от Виена Цветан Василев. Собственикът на КТБ в първата си медийна изява обясни, че не е тандем с депутата от ДПС и заяви пред журналиста на  bTV Светослав Иванов , че Делян Пеевски се изживява като властелин на държавата.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Днес отбелязваме Международния ден на леворъките. През 1984 г. Международната конфедерация на леворъките в знак на протест срещу устроения за десноръките свят обяви 13 август за Международен ден на леворъките, съобщи РИА Новости цитирани от БТА. С лявата ръка по-добре си служат от три до 10 процента от хората в света. В младежка възраст те са повече, а в зряла – по-малко.

Последните прогнози за Балканите са за топла първа половина на зимата и по-валежна, с нормални температури втора половина на зимата. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” метеорологът Петър Янков. „Това означава декември да бъде по-топъл, с по-малко валежи през втората половина”, добави той. „Сериозни валежи от сняг се очакват в началото на месеца, които ще създадат сериозна снежна покривка, особено по планините. Това е периодът от 30 ноември до 3 декември, така че за студентския празник сигурно ще има и сняг, студентите да могат да прекарат празника приятно по нашите планински курорти”, заяви Янков и добави, че втората половина на декември ще бъде топла и суха, а януари месец ще бъде с нормални валежи и по-топъл. „Това означава, че големи студове не се очакват реално. Февруари и март ще бъдат с повече валежи, малко над нормите. Тогава ще има и повече сняг по планините”, каза метеорологът. Според него, зимният сезон ще продължи до края на март и ще има достатъчно сняг, за да се напълнят язовирите с необходимите количества вода за нормалното функциониране на селското стопанство.

Дупнишките рокери от Brothers from hell, ще се включат отново в благотворителната кампания в подкрепа на 13-годишния Иво от Радомир. Те помагаха и миналата година, като заедно с клуба от Радомир събраха средства на мотосъбора край Рилски манастир. Сега дупничани, ще бъдат на благотворителен концерт на 26-ти май (вторник) в зала 3 на НДК (етаж 7). На концерта редица звезди на България ще пеят в подкрепа на Иво Ивов от Радомир.

 Известният в Дупница Н.Г. – Лапача е задържан вчера от служители на РУП Дупница за незаконно притежание на огнестрелно оръжие и боеприпаси, съобщиха от пресцентъра на МВР.

Интересен коментар бе направен във форума ни под материала: Разрешиха бариерата при частната болница в Дупница, само Стойнев против

Отборът на Стад спечели Коледния футболен турнир в Дупница. Надпреварата се организира от „Уин клуб“ и бе открита на 24 декември. Срещите се проведоха на игрището с изкуствено тревно покритие в жк Бистрица. В турнира се включиха 11 отбора разпределени в три групи. В предварителните групи се игра по системата „всеки срещу всеки“, като напред продължиха отборите заели първите две места, както и два от третите.

Марек ще изиграе утре четвъртата си контрола тази зима. Дупничани срещат Струмска слава Радомир. До сега момчетата на старши треньорьт Иво Паргов изиграха три мача : победа над Германея с 4:1, равенство с Етър 0:0 и загуба от Пирин Бл с 0:1. Спаринга със Струмска слава е на 5 февруари от 14:00 часа на ст Бончук. Първоначално котролата трябваше да се проведе в Долна Диканя, но днес двата клуба се разбраха да играят в Дупница.

Депутатите  ще имат 23 дни ваканция за Коледа и Нова година. Народните избраници излязоха вeче във ваканция, която ще продължи до 12 януари. След като в петък работи с удължено работно време и в крайна сметка със 120 гласа "за", 57 "против" и 35 „въздържали“ се прие скандалните пенсионни промени и бюджета за 2015 г., парламентът излезе в „заслужена“ ваканция. Така депутатите ще имат общо 23 дни почивка, тъй като първото заседание на парламента за новата година е насрочено на 14 януари от 9.00 часа. Преди това на 12 и 13 януари ще има заседания на парламентарните комисии. В същото време обикновените българи имат още 4 работни дни до края на годината – на 22, 23, 29 и 30 декември и ще трябва да се върнат на работа на 5 януари. Ученическата ваканция по празниците пък е 12 дни – от 24 декември до 5 януари.

Националният отбор на България по волейбол се класира за финала на Европейските игри в Баку. Нашите момчета се справиха драматично, но заслужено с Полша с 3:2 гейма на полуфинала (25:14; 19:25; 25:22; 23:25; 15:13). В спора за титлата България ще играе срещу победителя от втория полуфинал между Русия и Германия.Финалът е в неделя, 28 юни, от 11 часа.



Най-резултатен за България бе диагоналът Жани Желязков с 21 точки (1 блок, 1 ас и 59% в атака), капитанът Тодор Алексиев добави 19 (2 блока, 55% в атака, 63% позитивно и 53% перфектно посрещане), а Валентин Братоев добави 17 (2 аса, 2 блока, 65% в атака, 57% позитивно и 43% перфектно посрещане. Българите стартираха в състав Валентин Братоев, Георги Братоев, Жани Желязков, Николай Николов, Светослав Гоцев, Мартин Божилов и капитанът Тодор Алексиев.



България започна много силно мача и в първия гейм нашият отбор не остави никакви шансове на съперника и го победи с категоричното 25:14. Във втория гейм поляците взеха инициативата и изравниха след 19:25. В третия гейм нашите отново действаха по-концентрирано и стигнаха до успеха с 25:22. В четвъртия гейм двата тима действаха точка за точка, но постепенно поляците взеха аванс, за да имат комфортна преднина от 16:12 след второто техническо прекъсване, което в крайна сметка донесе успех за съперника с 25:23. В тайбрека обаче България показа страохтен характер и стигна до крайната победа с 15:13. В средата на гейма Полша успя да вземе преднина с 6:5, но с много силна игра нашите стигнаха до големия успех.

С две качествени попълнения може да се похвали старши треньорът на "Германея" Борис Кръстев. Към третодивизионния тим от Сапарева баня се присъединиха голаджията Мустафа Яшар, който идва от "Пирин 2001" (Бл) и опитният полузащитник Васил Мадолев. За последно той обличаше екипа на "Пирин" (Бл), където обаче след селекцията, която направиха, няма никакъв шанс да се пребори за място. С тях двамата, Кръстев ще реши проблемите си, които бяха свързани с липсата на изявен голаджия, както и опитен футболист в средата на терена. По рано през подготвителния период, "Германея" взе други двама халфове от "Марек", които обаче са доста млади и нямат опит – Ради Виячки и Петьо Петков.

“Водоснабдяване и канализация – Дупница” ЕООД уведомява своите потребители, че на 08.06.2015 г./ понеделник/ от 09.00 ч. до 16.00 ч. поради извършване на ремонтни дейности по водопроводната мрежа ще бъде нарушено водоподаването на ул. „Свети Иван Рилски" и от ул. „Георги Икономов” до Рампата включително. Днес поради авария на улица "М. Горки" без вода за няколко часа останаха абонатите на дружеството на ул"Бузлуджа", жк "Люляк" и района около тях

Красива девойка е в основата на нападението над сина на майстор Миро, твърди струма.бг. Димитър Стефанов, син на известния сръбски готвач, и братовчед му Милан, който е управител на заведението на Е-79 край с. Усойка, са били млатени от бившия гард на братя Галеви Васил Капланов-Каплата. Братовчедите били в ресторант "Галерията" в Дупница. На съседна маса седял Каплата с компания. Купонът вървял нормално, докато в заведението влязло красиво момиче и двамата братовчеди се загледали по него. Васил Капланов започнал да се заяжда с Димитър и Милан и им заявил да не гледат красивата девойка. След въпрос на Димитри "Защо?" започнал боят. Ето какво разказва синът на Майстор Миро – Димитър: