Начало
„Отборът на Марек Юнион-Ивкони е две класи над нас. Ние просто дойдохме за една загуба. Знаеше се предварително, че няма как да се противопоставим на отбора от Дупница и ще запишем поражение“, сподели пред zadupnitsa.com играещият треньор на Славия Иван Димитров.Наставникът на столичани коментира и състоянието на „белите“:
„В тази криза е много трудно. Вече нямаме много играчи и представянето ни не е на ниво. Единственият стимул на младите момчета е да се развиват, да успеят да си уредят трансфер в чужбина и да изкарат някой лев там. Аз се старая да помагам на всички състезатели. Все още не знам дали ще тръгна по стъпките на брат си и ще продължа с треньорството“
Прокуратурата прецени, че няма извършено престъпление и отказа да образува дело за представени в канцеларията на Общински съвет Дупница болнични листове и други извинителни документи на местни парламентаристи. Проверката бе насочена към председателят на Общински съвет Костадин Костадинов, който е приел извинителните документи на д-р Първан Дангов, д-р Матей Попниколов и д-р Ени Лефтеров, натрупали повече от 4-отсъствия.. Според компетентните органи документите извиняващи отсъствията от заседания са редовни. В средата на миналият месец Костадин Костадинов изпрати писма до тримата в които ги прикани да представят в канцеларията на Общински съвет съответните извинителни документи.
От 9 часа тази сутрин е възстановено движението на влаковете по линията Благоевград-Дупница. През цялата нощ екипи на БДЖ работеха в участъка до село Мурсалево, където снощи малко след 19 часа мотриса се запали след сблъсък с тир, паднал на релсите. Пътническият влак е извозен в ранните часове на днешния ден до гара Кочериново. Нормализирано е движението и по главен път Е-79. На шосето на около 300 метра преди Мурсалево в посока Дупница се свлече скална маса, която стана причина и за инцидента снощи.
Дисциплинарната комисия към БФВ ще разглежда през идната седмица скандала разразил се на мача от първенството при мъжете в Супер лигата между "Пирин" и ЦСКА игран в Разлог. Както е вече известно, червените напуснаха игрището в 3-ия гейм след грешно съдийско решение. Това е прецедент в историята на родния волейбол и сега ще трябва много внимателно дисципа към родната централа да вземе решение.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Благотворителен концерт за набиране на средства за лечението на 17-годишният Милчо Паликарски ще се проведе днес в Дупница. Концертът започва в 19:00 часа в салона на ОбДТ „Невена Коканова", а входа е 5 лв. Събраните средства ще бъдат дарени за лечението на младежа, който пострада тежко при зверската катастрофа в село Яхиново. Благотворителната инициатива ще подкрепят редица изпълнители – група „Експоуз", поп певицата Тони, Томас Томов, Дара Екимова, Магда, женски народен хор „Царичина", детски танцов състав „Яхинче". Учениците от гимназия „Христо Ботев" са подготвили рецитал.
57-годишен жител на село Самораново е задържан от полицията в Дупница. Както zadupnitsa.com писа, на 17 април неизвестен мъж бе заплашвал с пистолет движещите се шофьори на изхода на Самораново в посока Сапарева баня. Пристигналият на мястото автопатрул след подадения сигнал на 112 е установил в района 57-годишен мъж от Самораново във видимо нетрезво състояние. От него е иззет газов пистолет с протокол за доброволно предаване. Мъжът заявил, че оръжието е взел от свой познат и имал намерение да го закупи. Образувана е преписка по случая в РУП- Дупница, уточняват от пресцентъра на полицията..
Във връзка със запорирането на разплащателната сметка на Община Дупница, заради спечеленото дело от пернишката фирма „Флорс“ ЕООД пред Софийски апелативен съд, кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев даде пресконференция.
Новините за феновете на Марек са оптимистични, сподели пред zadupnitsa.com изпълнителният директор на клуба Иво Паргов.
На 19 февруари преди 60-години е сформирана ПСС-Дупница. От 60 години туристите в Рила могат да разчитат за помощ на екипите на Планинска спасителна служба – Дупница. В продължение на десетилетия те са винаги на поста си в помощ на туристи и алпинисти, изпаднали в трудна ситуация в планината. През ПСС преминават десетки хора и всеки един е дал от себе си немалко, за да се превърне отряда в един от най-добрите в България. Всички спасители преминали през тези 6- десетилетия през отряда заслужават един голям поклон за доброволческата си дейност и определено Дупница трябва да се гордее със своят отряд и със свойте спасители.
Преди броени минути камион на ВиК-Дупница предизвика голямо задръстване в центъра. Камионът на водното дружество, аварира малко преди 11:30часа на новото кръгово под светофарите до ГУМ. В момента трактор на ВиК е на място, за да издърпа камиона.
На една година условно с три годишен изпитателен срок бе осъден крадец, задигнал различни вещи от сградата на детска градина в с Мурсалево. Мъжът с инициали В.А.Т е извършил поредицата от кражби в периода 3 октомври 2013 година до 19 ноември същата година. Общата сума на откраднатите : бързовар, умивалник, 33 бр чугунени радиатори и месомелачка е 644 лева, които трябва да бъдат възстановени. Община Кочериново, която е собственик на обекта имаше иск за 1500 лева, но той не бе уважен. Все пак на Общината ще бъдат върнати част от веществените доказателства 1 бр. метална мивка с 3 отвора (маса умивалник); 1 бр. метален сифон за мивка; 1 бр. метален елемент (лайсна); 2 бр. водопроводни части. Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок пред Кюстендилски окръжен съд.
За пореден път от пресцентъра на МВР съобщават за извършена кражба на акумулатор в Дупница.
Нови протести готвят надзирателите на затвора в Бобов дол и затворническото общежитие в с. Самораново, община Дупница, съобщи Георги Стоянов, член на управителния съвет на синдиката на служителите на затворите в България. Решение за това как ще се състоят протестите нататък ще бъде взето на открито събраниепред затвора в Бобов дол в петък 12 декември.Министерството на правосъдието не възнамерява да спази закона и да изплати дължимите по Закона за МВР от 1 юли суми за индексиране на заплатите, нощен труд, време на разположение, както и да изпълни поетия след септемврийските протести на надзиратели, ангажимент, за изравняване на получаваните суми за храна и работа при специфични условия на труд с тези в Министерството на вътрешните работи. Така на практика състоянието, при което служителите в затворите остават с най – ниските заплати в сектор "Сигурност" ще се запази и за следващата 2015 година, каза Стоянов. Той посочи, че към края на тази година Главната инспекция "Изпълнение на наказанията" има задължения в размер на 24 млн. лв. за покриване на борчове към
Компанията всекидневно извършва дейности, свързани с изнасяне или рециклиране на eлектрически табла, ремонт на съоръжения по електрическите мрежи средно и ниско напрежение, присъединяване на клиенти, кастрене, профилактика на трафопостове и други. Успешната реализация на тези мерки налага кратковременни прекъсвания на електрозахранването, както следва:
„Не може в 21-ви век поликлиника в европейски град да бъде със заключени тоалетни“ така започва поредния читателски сигнал получен на редакционната поща на zadupnitsa.com. В него се засяга проблем, който съществува от години. Много пациенти посещаващи лекарските кабинетите помещаващи се в сградата на бившето ДКЦ-1 в центъра на Дупница, се изправят пред деликатния проблем, къде да отидат на тоалетна. Всички сервизни помещения на етажите са заключени и се налага хората да чукат по вратите на кабинетите и да се молят за ключ. Не е ясно каква е причината да се въведе тази „добра практика“, но определено тя не е в полза на пациентите. Според наши читатели, по този начин се пести от заплати за хигиенистки. „Нека отговорни институции направят нещо по въпроса, защото това е нелепо“, завършва сигнала адресиран до нас
Изложба, озаглавена „Претворяване“, бе открита в дупнишката галерия „Джамията“ миналата седмица. В нея със свои творби се включиха художниците Атанас Хранов, Петър Пиронков и Живко Седларски.
Днес Православната църква отбелязва кръстната смърт на Исус Христос. Разпети петък е денят, в който Божият син е разпънат, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. Днес стотици отиват на църква, за да минат под плащаницата, с която е било покрито тялото Христово, свалено от разпятието. Счита се, че днес Исус е претърпял безброй ругатни, мъка и неимоверни страдания. Това е денят, в който го разпънали на кръст, принесен в жертва за греховете на цялото човечество. По това време станало слънчево затъмнение и земетресение. В този ден от Страстната седмица постът е особено строг. Църквата повелява днес да не се яде и пие вода. На Велики петък не се служи Света литургия, а се извършват Царските часове. Вечерта в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му. Народът казва, че на Разпети петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко живо същество страда. В този ден никой не подхваща, каквато и да е работа.
Очакванията ви за мача?
Основните пътни артерии в Сапарева баня са проходими при зимни условия, като са обработени и опесъчени Снегорините са минали сутринта, като след няколко часа отново ще са по улиците. За снегопочистването в курортната община отговаря фирма от село Ресилово, която и миналата година извърщваше тази дейност. Фирмата има ангажимент да почиства уличната мрежа в общината, както и асфалтираните улици в селата, а при сняг над 15 см. ще трябва да се осигури проходимост и през неасфалтираните улици. Ангажимент на фирмата също така е и четирилентовия път в Сапарева баня, пътя Сапарева баня – Паничище – Пионерска и във вътрешността на Паничище, а също и пътя до Ресиловския манастир. Опесъчаването както и миналата година се извършва от общината. Осигурени са необходимите количества сол и пясък.
№
Емил Михайлов се върна в Марек, Мартин Кавдански също. Дупничани водят на полувремето срещу Беласица
Вратарят Емил Михайлов се върна в Марек и днес взе участие в контролата с Беласица. Стражът бе пред трансфер в Левски, но там нещата не се развиха добре за него и отново предпочете Марек пред тим в чужбина. На стадиона в село Вълково е и Мартин Кавдански, който се пребра вчера от Германия, където бе на проби в Ханза.
Александър Методиев ще води листата на ДПС в Кюстендилски избирателен район. Известният като Бат'Сали бе депутат в 42-ото НС от София област, но сега ще се бори за място сред 240-те от Кюстендилска област. На второ място е Анна Благоева от Кюстендил. Тя е председател на Младежката структура на ДПС- Кюстендил и е член на Централния съвет на партията, юрист по образование.
Собствениците на кораби използват различни методи на въоръжаване, за да защитят товарите си в открити води, става ясно от репортаж на Bloomberg.
Убийството на Татяна Стоянова, началника на кабинета на пазарджишкия кмет, е вследствие на страст и пари. Това е една от водещите версии засега, пише 24 часа. Страст, защото е извършено с ярост, първият патрон е засякъл или оръжието е било заредено два пъти. А многобройните изстрели целели мъст, а не отстраняване на конкурент или бизнес противник.
390 метра телефонен кабел е откраднат от шахта на ул. Клокотница в Дупница. Кражбата е заявена вчера в полицията. По случая е започнато досъдебно производство в РУ Дупница. Вчера в РУ Бобов дол бе заявена кражба на 400 м телефонен кабел, положен в участъка межбу Бобов дол и с. Бабино. Местопроизшествията са обслужени от дежурни полицейски групи, двете управления продължават работата по установяване на извършителите на кражбите.
Храмът в село Дяково се нарича Рождество на пресвета Богородица. Ето какво пише Стефка Маркова за инициативата на в-к 24часа "Снимай църквата до вас": С удоволствие и огромна гордост ви изпращам материали и снимки на едно от най-красивите и магически кътчета на България. Село Дяково е само на 50 км.от София по пътя за Дупница. Лесно и бързо се отива по магистралата -за около 40мин.
Досегашният шеф на бобовдолската полиция Румен Сираков излезе в пенсия, съобщиха от пресцентъра на МВР.
Младото поколение в Дупница показа, че има свое мнение и най-важното, че не е безразлично към случващото се по улиците на Дупница и страната. Над 200 ученици от Гимназия "Христо Ботев" и Промишленото, както и техни връстници от другите учебни заведения в града, се събраха тази сутрин в 7.30 часа пред сградата на Община Дупница, за да изразят своите искания. Младите хора, се бяха организирали скоропостижно през фейсбук и показаха своята гражданска позиция. Темата бе предавана пряко в ефира на БТВ и предизвика сериозен интерес и отзвук. "Искаме строги закони и тяхното прилагане. Полицията да не бездейства, а да извършва по 24 часа контрол на пътя. Когато караш пиян, ти застрашаваш живота на околните. Трябва директно да се влиза в затвора за подобно нещо. Като караш с голяма скорост особено в населени места, трябват сериозни санкции, потнемане на книжката и дори затвор. Само така ще се намалят камикадзетата по улицата", беше най-общото искане на тийнейджърите под което мото се бяха организирали във фейсбук. "Големият проблем е в тук, в главите ни. Защото като караш пиян не те спира нито легнал полицай, нито никой. Ние сме потенциални жертви и е крайно време държавата да се намеси", призова едно от децата.
Дупничанинът Теодор Георгиев, който е част от българския национален отбор на Европейското първенство по таекуон-до в Баку, започва днес участието си в категория до 74 килограма. Първият съперник на Теди е хърватина Тин Соленички. Виж цялата схема на надпреварата в категория до 74 кг ТУК
В събота Марек гостува на Витоша Бистрица в мач от поредния 20-ти кръг на Б-професионална футболна група. Ден преди да определи окончателният състав на групата за това гостуване старши треньора на дупничани Иво Паргов, заяви че има известни кадрови проблеми, но те ще бъдат решени. Най-големите главоболия на треньорският щаб са свързани с футболистите под 21 година. По регламент в мачовете отборите трябва да започват с 4-ри игачи под 21 година. В Марек двама от тези момчета са извън групата – Светльо Диков поради контузия и Денис Пидев поради наказание. Така най-вероятно в стартовия състав ще попаднат : Боби Николов, Даниел Георгиев, Димитър Георгиев и Росен Йорданов. Всички останали играчи на Марек са здрави. " Отиваме в това гостуване с идеята да покажем добра игра и да постигнем победа. Срещата е важна за нас, защото ако се представим добре това ще мотивира много хора да са на ст Бончук в сряда 16 април, когато очакваме гости от спонсора ни Актавис" заяви Иво Паргов.
Ефективна присъда от 4-месеца лишаване от свобода за счупен игрален автомат в казино в Дупница, получи жител на Крайници. Станимир Д обаче бе осъден задочно, защото не е присъствал в залата. По неофициална информация той се намира в Италия и сега трябва да бъде издирен, за да излежи наказанието си. Районен съд-Дупница призна Станимир Д за виновен в това, че на 08.02.2014 година около 17:30 часа, в Дупница, в игрална зала е повредил автомат марка „Премиум Ве плюс Гаминатор”, като е счупил сензорния му дисплей на стойност 642,20 лева. Станимир вече е осъждан и сега трябва да изтърпи наказанието в затвор, при първоначално строг режим. Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок пред Кюстендилски окръжен съд. Това е поредният осъден от дупнишко, който успява да се измъкне. В началото на годината от прокуратурата заявиха, че само за 2014 година има 6-ма, които са осъдени, но все още не са открити, за да влязат в затвора.
Страница 50 от 156