Братята Кармен и Николай Лапачки, са арестуваните за вчерашния побой в Дупница. Двамата са набили 27-годишния собственик на автомивка В. Илиев. Потърпевшият е с комоцио, тъй като е ударен по главата с твърд предмет, съобщава viaranews.com. Нараняването му не е сериозно. Инцидентът е станал в сряда следобед в Градската градини, където живеят Кармен и Николай Лапачки. Арестуван е и Георги Н, на 34 години, син на Николай. От полицията съобщиха, че инцидентът е станал, докато изяснявали отношения помежду си. 23-годишната жена е с порезна рана на ръката.Според запознати боя е възникнал именно, заради пострадалата жена. По случая е започнато досъдебно производство. Миналата година Николай Лапачки беше заловен с незаконно притежавано оръжие и боеприпаси.
"Вече няма #ignorevolen, има #arrestVolen!". Това пише гражданин в една от групите в социалната мрежа Фейсбук по повод скандала между лидера на партия "Атака" Волен Сидеров и негови съпартийци и Стефани Дюмортие, директор на "Алианс франзес" във Варна и аташе по въпросите на сътрудничеството в областта на френския език, стигнал до бой на млад мъж и на полицай.Вчера Варненската районна прокуратура установи, че лидерът на "Атака" Волен Сидеров е извършил престъпление от общ характер и изпратила на Софийската градска прокуратура материалите по разследването. Сега Софийската градска прокуратура трябва да реши има ли достатъчно данни да се поиска имунитетът на Сидеров.
Самият партиен лидер каза, че няма да се откаже от имунитета си, но пък отправи клетви и обиди към медиите и любезно предложи да им покаже фалоса си. Сидеров обвини бития полицай в клевета, прокуратурата – в лъжа, а политиците – в заговор срещу него и партията му.
Във "Фейсбук" още вчера се явиха две групи – "за" и "против". "Имунизирай България срещу Волен Сидеров" призова главния прокурор Сотир Цацаров да снеме имунитет на депутата, друга група обяви, че ще подкрепи Сидеров с протест днес.
Социалната мрежа буквално преля от коментари и реакции по темата. Например: "Не става с "остри" позиции и с обширни репортажи, в които лицето ръси клетви. Става само с бойкот – най-вече медиен! Няма други гледни точки. Ако не в специализирана институция, то поне в политическото гето! #ignorevolen".
Дни наред през изминалата седмица дупничани купуваха бурканчета с мед и с вяра и надежда ги отнасяха в двата църковни храма „Св. Георги Победоносец“ и „Покров на Пресвета Богородица“, за да бъдат осветени на празника на Свети Харалампий Чудотворец.
Поредна благотворителна акция „Да помогнем на Бети, да живее“ се провeде вчера в Дупница. Няколко фирми работиха благотворително и събраните през деня средства ще бъдат дарени за лечението на Бети. В кампанията се включиха Автомивки ВИВА, козметични салони Контеса и Вива и фотограф Росица Павлова. На сайта си от ВИВА написаха : Веригa aвтомивки ВИВA блaгодaри нa многобройните хорa измили aвтомобилите си при нaс днес,без вaс нямaше дa постигнем резултaтa от днес и дa дaрим оборотa си нa Бети!
Дупничанинът Теодор Георгиев заминава за Сараево, където през уикенда ще се проведе турнир от клас G1 по таекуон-до версия WTF. Надпреварата е открито първенство на Босна и Херцеговина и ще събере най-добрите състезатели от Европа. Целта пред Теодор Георгиев е спечелване на квота за Европейските Олимпийски игри. За целта обаче състезателят на СК Гладиатор Дупница ще трябва да завоюва максимален брой точки от следващите седем турнира, един от които е и този в Сараево. На 17 март ще бъде определено и крайното класиране. За Олимпиадата ще спечелят квоти първите 7-ем състезатли в рейтинг таблицата за категория до 74 кг в която е и Теодор Георгиев. В момента той е на 7-та позиция, която му дава право на участие.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Дългогодишен “миризлив” проблем на жителите на село Самораново ще бъде разрешен до 2 месеца, информират от общинския пресцентър. Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев сключи договор за изграждането на затворен мръсен канал, който повече от 30 години трови с миризмите си хората в района на ул “Й. Дотин”. В момента каналът е открит, миризмите са ужасни, а гледката от "плуващи" фекалии в непосредствена близост до детска площадка и парк на селото е отвратителна. “Още миналата година на приемната ми в Самораново хората се оплакаха от този канал и поех ангажимент при първа възможност да разрешим проблема. Комисията, която огледа селата също препоръча час по-скоро да го ремонтираме и да не чакаме финансиране по някой проект през някоя от следващите години. Затова форсирах нещата и в края на май трябва да приключат всички дейности”, обясни инж. Чимев.
Наш читател, сигнализира за продажбата на детски автомобили в магазинната мрежа на Дупница, върху които на предния капак се мъдри ДПС. Количките са произведени в Китай и очевидно са били насочени за руския пазар, където пътната полиция носи названието "Дорожно-патрульная служба:, откъдето идва и съкратеното ДПС. "Нямам нищо против да се продават в Русия и на Луната, ако искат, ама защо точно в България. Допускам, че някой умишлено ги вкарва и продава в България, като по този начин набива в съзнанието на децата ни етническата партия ДПС. Децата, няма как да знаят, че това е руския вариант на българския КАТ, но все пак ще им остане в съзнанието ДПС. Защо точно в България се продават. Това е подсъзнателно промиване на детските мозъчета. Не съм привърженик на конспирациите, но… Бесен съм", гневно ни написа наш читател, който обяснява, че спокойно могат да се закупят такива колички на цена от 1 лева в магазинната мрежа.
Локомотив Пловдив спечели с категоричното 4:0 домакинството си срещу Марек в прекия сблъсък на борещите се за оцеляване в А група отбори. По този начин пловдивчани отвориха разлика от шест точки пред Марек. Локомотив Пловдив тотално надигра своя съперник, а четирите гола бяха най-малкото, с което гостите от Марек си тръгнаха за Дупница. От дупничани единствен на висота бе вратарят Емил Михайлов, който с намесите си предотврати по-голяма загуба за своя отбор. Локомотив Пловдив поведе в 14-та минута. Златко Бонев сбърка при овладяването на една топка. Мартин Камбуров преодоля Бонев, Виячки и Манолов, след което прокара топката между краката на Емил Михайлов за 1:0. Локомотив Пловдив продължи да напада и в 39-та минута Бирсент Карагерен центрира в наказателното поле на Марек, след което Спас Делев стреля с глава, но топката срещна десния стълб на вратата на Емил Михайлов. Локомотив Пловдив удвои своята преднина в 51-та минута, когато Мехди Бурабия центрира от фаул в наказателното поле на Марек, след което Мартин Камбуров стреля с глава, но Емил Михайлов успя да спаси, но при добавката Бирсент Карагерен бе безпогрешен и изпрати топката във вратата. Локомотив Пловдив отбеляза трети гол в 58-та минута, когато Мехди Бурабия центрира в наказателното поле на Марек, след което Мартин Кавдански не успя да избие добре топката. Бирсент Карагерен стреля със задна ножица и изпрати топката във вратата на Емил Михайлов. Локомотив Пловдив получи правото да изпълни дузпа в 71-та минута, след като Дани Кики подаде към Йоан Ласиман, който бе препънат от Александър Манолов в наказателното поле на Марек и съдията Станислав Ставров посочи бялата точка. Наказателният удар бе реализиран от Мартин Камбуров. Това бе 151-то попадение на Камбуров в А група. По този начин той влезе в топ 10 на стрелците в А група и се изравни с Димитър Якимов. След този успех Локомотив Пловдив има 23 точки и остава на четвърто място във втората шестица, докато Марек е пети със 17 точки. Тази разлика, не е фатална, както и поражението, защото Локо Пд гостува в Дупница и при успех на Марек разликата ще бъде 3-точки, които има къде да се наваксат. Въпросът обаче е : Става ли Марек за А-група? Не е ли време да се сложи край на мъките?
Голям успех записа представителя на СК Гладиатор Теодор Георгиев. Дупничанинът спечели в категория до 74 килограма откритото първенство на Швейцария по таекуон-до версия WTF. 4th Swiss Open 2015. Турнирът е от клас G1 и първото място донесе нови 10 точки в рейтинг класирането на Георгиев, чиято цел е спечелване на квота за Европейските олимпийски игри. Домакин на турнира бе град Монтрьо. Теодор Георгиев се справи първо с черногореца Балша Радунович, а след това спечели и срещу германеца Иенс Ландерскадер. На полуфинала българина игра блестящо и не остави шанс на представителя на САЩ Юсейн Илайда. На финала Георгиев се изправи срещу силния канадец Максим Потнин и го победи.
Двете големи вериги Кауфланд и Лидъл са получи разрешителни за строеж от Община Дупница, разбра zadupnitsa.com след свое питане до администрацията на кметството. По-напред в документано отношение са Лидъл, на които е издаден важният документ на 14 август и от 4 септември е в сила. От тук насетне, единствено компанията е тази, която решава от кога ще започне строително-монтажните дейности. Магазинът ще бъде позициониран на мястото на старата автогара в Дупница. "От страна на Общината е направено всичко, което е било необходимо. Повече информация не може да се даде", категорични бяха от пресцентъра.
На мирен протест на пл. "Свобода" в Дупница да се съберат всички, които изразяват недоволство от разпределението на депутатските мандати от Кюстендилска област, призовава кметът на Общината инж. Методи Чимев. Само преди минути от Централната избирателна комисия обявиха официално, че ДПС получава мандат в Кюстендилска област. Протестът е насрочен за утре сутрин в 8 часа. "Току що разбрах разпределението на мандатите по региони и е вече сигурно, че ДПС има депутат от 10-и избирателен район. Затова като гражданин на този град призовавам всички без значение от партийна принадлежност да подкрепят протеста. Нека изразим несъгласието си с реално подменения вот на всички ни. Който се чувства омерзен и излъган да заповяда. Нека покажем нашата гражданска позиция на свободни, горди и нескланящи глави пред неправдата българи. Тук няма място за деление на партии, на дупничани, кюстендилци, сапаревобанци… Тук става въпрос за една голяма лъжа. Този закон в този му вид очевидно не работи и трябва час по-скоро да бъде драстично променен", призова инж. Чимев.
С 60 лева да бъдат вдигнати заплатите на управниците в селата. Това предвижда докладна записка на кмета Методи Чимев до местния парламент. Точката е залегнала в дневния ред за сесията в петък. Предложенията за тази сума е за кметовете, които са на пряк избор от местното население, но задължително минава с решение на ОбС. Тяхната заплата в момента е 650 лева, и ако бъде прието предложението ще бъде завишена на 710 лева.
Стрелбата се разигра в град Оренбург в Южна Каролина. Полицията все още издирва неизвестния стрелец. Всички студенти в общежитието са посъветвани да не го напускат. При стрелбата е пострадъл един студент, който е настанен в болница. В университета се обучават над 3000 студенти.
Опасната дупка, която оставиха от ВиК-Дупница на ул. "Княз Борис" в района на градинката "Жельо Демиевски" е запълнена. За нея сигнализираха вчера читатели на zadupnitsa.com. Служители на водното дружество, тази сутрин рехабилитираха временно опасния изкоп, който се появи, след като се наложи авариен ремонт преди седмица на спукан водопровод. Слягането на земята обаче отвори дупка, точно в средата на пътното платно и мнозина шофьори бяха "прерязани през корема" улучвайки я, а някои вследствие на срещата с нея се принудиха да търсят помощ от сервизите заради изкривени джанти.
Страница 310 от 351
- Вие сте тук:
-
Начало
- Новини