След петчасови спорове по репортажа на "Нова телевизия", който показа уреждане на корпоративен вот в мините "Бобов дол" дни преди евроизборите, Централната избирателна комисия (ЦИК) остави казуса без решение. В три гласувания различни членове на комисията отхвърлиха предложенията да установят предизборна агитация в държавно предприятие, да поискат информация кои са хората, които уговарят работници в мините да гласуват с определен номер, и дори да изпратят сигнала до прокуратурата, тъй като тя вече се била самосезирала.
В разгара на дискусиите Ивайло Ивков (Реформаторски блок) обяви, че всичко е ясно – началниците в мината искат работниците да гласуват с номер 25. В бюлетината той съответства на БКП. Веднага след това Ивков се поправи, като каза "15" и уточни, че става дума за "Коалиция за България", която е с номер 15. Росица Матева (БСП) подвикна, че номерът бил 10 (номерът на Реформаторския блок), а колегата й Румяна Сидерова (БСП) обвини Ивков, че не постъпва колегиално и че членовете на комисията не спазват решението да не се обявяват номера. "Такива са фактите, видяхме го", отговори Ивков.
В репортажа, излъчен на 20 и 21 май, се показва как всеки ден вместо инструктаж за работата миньори от Бобов дол получават инструктаж за кого да гласуват. Четирима началници обясняват на работниците, че след вота на 25 май "всеки месец ще се получават парите редовно". Щели да получат и аванс. Медията скрива със звуков сигнал споменаването на номера на формацията, за която се урежда вотът, както и името й.
Днес членовете на ЦИК не се разбраха дали уреждането на гласове е в държавно предприятие, или в частно, началниците в репортажа началници ли са, или не, и дали има данни за престъпление, за което трябва да бъде уведомена прокуратурата. А Румяна Сидерова обяви, че записът е манипулиран, сглобен от поне две части, едната от които се отнася към предишни избори, а медията е заблудила зрителите, като е съобщила, че работниците получават подобен аванс за първи път.
Зам.-председателят на ЦИК Маргарита Златарева (ГЕРБ) пък обвини колегите си, че се опитват да забавят решаването на казуса за след изборите, за да може хората в мините да гласуват, както им е указано. С този аргумент тя гласува против идеята да се назначи проверка, с която да се уточнят имената на началниците.
Златарева предложи комисията да излезе с решение, че в репортажа се нарушават две забрани – за агитация в държавно предприятие и за агитация от член на работодателска организация на избираема длъжност на работното му място. Според Златарева такъв е началникът на рудника, заснет със скритата камера. Тя предложи в решението да се запише и коя е партията, за която агитира началникът.
Росица Матева възрази, че не е ясно кой ще понесе отговорността за нарушенията, след като мините са в несъстоятелност и нямат търговска дейност. Тя се позова на Кодекса на труда, според който служителите можели да са служители само ако имат трудови договори и това трябвало да се установи, преди да се говори за държавно предприятие.
Подкрепи я Румяна Сидерова (БСП) която се позова на официалния сайт на община Бобов дол. Там пишело, че мините били дадени под наем на частна фирма, а забрана за агитация в частни фирми в Изборния кодекс няма. "Не става дума за "Мини Бобов дол", а за частно предприятие", подчерта Сидерова. По-късно уточни, че не гледала интернет страницата на общината, а "Уикипедмедия".
Това, че някой под наем осъществява дейност в това предприятие, не го прави частно, отговори Златарева и настоя ЦИК да накаже синдика на дружеството. Мария Бойкинова (ГЕРБ) допълни, че репортажът съдържа данни не просто за агитация, а за търговия с гласове, което е престъпление.
Според Ерхан Чаушев (ДПС) запис със скрита камера не можел да бъде доказателство, а "някой си на изборна длъжност" било твърде обща формулировка. "Защо партията да е виновна? Защо да споменаваме името на партията? За да я стигматизираме ли", попита Чаушев и добави: "Стигмати ли ще слагаме ние тук в момента при определен тип деяние на конкретно лице?"
По думите му не било ясно и дали "началникът" в репортажа бил началник на рудника, или просто началник смяна. Във втория случай не можело да се говори за изборна длъжност в работодателска организация. Не му знаели и името, защото от записа то не ставало ясно.
Чаушев допълни и че ЦИК не може да накаже партията, за която се агитира, защото няма доказателства, че тя е организирала агитацията. Отговорността не можело да носи и фирмата – единствено началникът, за който не е ясно какъв е.
В репортажа на "Нова телевизия" не се споменават името на партията, както и номерът на бюлетината, който работниците трябва да отбележат. ЦИК обаче разполагаше със запис на репортажа без допълнителния звуков сигнал.
Цветозар Томов (ГЕРБ) предложи членовете на комисията да изгледат пълния запис, но след като формулират проект на решение, за да не се повлияят от информацията за партията. Според Иво Ивков от Реформаторския блок пък те трябвало да се запознаят с репортажа, преди да го обсъждат.
Идеята предизвика бурни спорове и на няколко пъти членове на ЦИК заплашваха да напуснат заседанието. Ивилина Алексиева (БСП), Александър Андреев (ГЕРБ) и Ерхан Чаушев (ДПС) настояваха, че въпросът е принципен и няма значение коя е партията. В крайна сметка записът беше излъчен, но камерите, които излъчват пряко заседанията на ЦИК, бяха изключени.
Според Изборния кодекс и правилника на ЦИК заседанията се излъчват пряко онлайн, с изключение на случаите, в които може да се наруши Законът за защита на личните данни.
След излъчването Ивков обяви номерата 25 и 15, а Росица Матева – 10. Томов, който е говорител на ЦИК, настоя комисията да излезе с решение, в което да му разреши да обяви номера, защото ще трябва да отговаря на журналистически въпроси. Мотивът му беше, че дни преди изборите ще започнат спекулации с трите споменати номера. Предложението му обаче беше отхвърлено.

Рекордните 133 кражби на ток в община Дупница отчитат от ЧЕЗ за първото полугодие на годината. В община Кюстендил кражбите са в пъти по-малко само 28. За Кюстендилска област кражбите на ток са 198. В отговор на запитване от Дарик радио, от компанията информират, че дотаксуваната електроенергия в Дупница и околните села е за над 453 000 kw/h, а за община Кюстендил е малко над 107 000 kw/h. Екипи на ЧЕЗ са направили 249 проверки в община Дупница и 76 в община Кюстендил. На трето място е община Сапарева баня, където са откраднати над 40 хиляди kw/h. 15 са установените нарушения в община Бобов дол, като дотаксуваната електроенергия е 35хиляди kw/h. В община Бобошево са платени от абонати нарушители над 25 хиляди kw/h. В Кочериново има хванати 6-ма крадци на ток и дотаксувани 3145 kw/h. Има две общини – Рила и Трекляно, в които няма установени крадци на ток, но и проверките са само, съответно 3 и 2 на брой.

Лидерите на Франция и Германия Франсоа Оланд и Ангела Меркел и президентите на Украйна и Русия Петро Порошенко и Владимир Путин след 16-часов преговорен маратон в Минск се споразумяха за влизане в сила от неделя на прекратяване на огъня и за създаване на разширена демилитаризирана зона в Украйна, обобщава Франс прес. Но както предупреди германският канцлер Ангела Меркел, все още има големи пречки пред уреждане на кризата. Подписаното между сепаратистите и пратениците на Киев споразумение включва точките от споразумението от Минск, подписано през септември, което предвиждаше прекратяване на огъня, изтегляне на артилерията и размяна на пленници. Новото споразумение е официално подкрепено на най-високо ниво от Владимир Путин, Петро Порошенко, Ангела Меркел и Франсоа Оланд, което му придава повече тежест. Официално обаче руският президент не подписа нищо, припомня Франс прес. Европейците, тяхното украинско протеже и Путин приеха само декларация в подкрепа на текста, който беше подписан от проруските сепаратисти и от пратениците на Киев под патронажа на Русия и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Облекчението, което породи в глобален план постигнатото споразумение в края на безсънната нощ на преговори в Минск обаче беше попарено от нови обвинения на Киев срещу Москва. Според говорителя на украинската армия Андрий Лисенко по времето, когато лидерите са преговаряли в Минск, 50 танка, 40 бронетранспортьора и друга тежка техника са преминали на украинска територия от Русия. Киев: 50 руски танка са навлезли в Украйна по време на преговорите в Минск Малко преди тези обвинения германската канцлерка Ангела Меркел призна, че не си прави никакви илюзии, че все още има големи пречки пред уреждането на украинския конфликт, отнел живота на над 5300 души. Проруските сепаратистки лидери в Украйна казаха, че споразумението дава надежда за мирно решение на конфликта. Преди руският президент Владимир Путин да обяви тази сутрин постигнатата договореност в Минск, с която приключиха преговорите, имаше малко осезаеми признаци, че ще има подобно споразумение. През това време насилието в Украйна не спря и за последните 24 часа загинаха най-малко 16 души, сред които двама украински военни. Преди началото на преговорите в Минск сраженията между украинските военни и сепаратистите станаха още по-интензивни, за да могат двете страни да преговарят в беларуската столица от позицията на силата. Най-малко 49 души загинаха в Украйна във вторник и сряда и украинците преживяха един от най-кръвопролитните периоди за последните 10 месеца. Преговорите в Минск бяха повече от сложни. Първо в географски план, защото те се състояха на две места в беларуската столица. На едно място преговаряха лидерите в нормандски формат, а на друго – контактната група за Украйна. Срещата на върха в Минск беше непрестанна совалка на съветници, на отворени и затворени врати, на разговори по тройки – Оланд и Меркел с Путин, Оланд и Меркел с Порошенко – на разговори около плато с ястия във внушителната зала с мраморни колони на беларуското президентство.До днес сутринта, два часа преди края на преговорите украинският президент Петро Порошенко демонстрираше песимизъм. Срещата в Беларус беше организирана след седмица на интензивни дипломатически консултации, в които лидерите на Франция и Германия посетиха Киев и Москва, поемайки инициативата за нов план за изход от украинската криза, посочва Франс прес. Агенция Ройтерс подчертава, че напрежението между Путин и другите лидери е било очевидно в Минск. Накрая те не се появиха заедно, за да обявят резултатите от срещата. Споразумението е сложен компромис, който позволява и на Русия, и на Украйна да твърдят, че са победители, отбелязва Асошиейтед прес. Агенцията допълва, че то е пълно с потенциални клопки, които могат да попречат на неговото прилагане. Споразумението предвижда, по думите на Путин, прекратяване на огъня, което ще бъде ефективно в неделя от 0 ч. украинско време /22 ч. по Гринуич в събота вечерта/. Предвижда се и по-широка буферна зона, която ще бъде създадена след изтеглянето на тежката артилерия и на ракетните системи на между 50 и140 километра от фронтовата линия в зависимост от техния обсег. Изтеглянето трябва да започне не по-късно от втория ден, след като прекратяването на огъня влезе в сила и ще бъде завършено след две седмици. Ключовата отстъпка за Русия е, че в споразумението се казва, че украинският контрол върху границата на Украйна с Русия в контролираните от бунтовниците райони ще бъде възстановен изцяло в края на 2015 г., при условие че Украйна извърши конституционна реформа, която да гарантира широки правомощия на източните области, в това число и правото да създават своя милиция и да търгуват свободно с Русия. След изтощителните преговори в Минск Путин заяви: "Това не беше най-добрата нощ в живота ми, но сутринта, мисля, е добра, защото успяхме да се споразумеем по важните неща, въпреки трудните преговори". Четиримата лидери приветстваха споразумението, но веднага стана ясно, че Русия и Украйна продължават да имат разногласия по въпроса как да се сложи край на боевете около Дебалцево – ключов транспортен възел между Донецк и Луганск, отбелязва АП

В 10 часа е спряно движението на автомагистрала „Тракия“ в двете посоки за почистване на пътното платно от падналия сняг, съобщиха от пресцентъра на МВР. Спират се и товарните автомобили на автомагистрала „Хемус“ в Софийска област и в участъка София – Самоков.