След 9-поредни победи, които изкачиха Марек Сеграте на 3-то място в класирането, в неделя отбора претърпя и първа загуба през тази 2015 година. В мач от 27-ят кръг на Seconda Categoria GIRONE Марек гостува на 5-ят в класирането Песано кон Борнаго. Домакините победиха с 1:0, като единственото попадение падна в края на срещата, когато след изпълнение на пряк свободен удар пред вратата на Марек, топката не бе добре изчистена и футболист на Песано кон Борнаго с техничен удар я прати в мрежата на българския тим. От Марек Сеграте изразиха известно недоволство от няколко съдийски отсъждания, но допълниха, че загубата не е фатална и отбра продължава да преследва целта си бараж за влизане в по-горна дивизия. След този кръг Марек запази 3-то място, но вече с изравнени точки със Спортинг.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Марек Юнион-Ивкони успя да изравни геймовете в първия финал за титлата във волейболния ни елит.
Миньорите от Бобов дол отново стачкуват. Втора смяна която малко преди полунощ е трябвало да бъде вече извън галериите е отказала да излезе и остава в мината, това съобщиха читатели на zadupnitsa.com. Новината все още не е потвърдена официално от ръководството на „Въгледобив“ Бобов дол.
Резултатите от проверките по бензиностанциите през последните месеци са шокиращи. Освен огромното количество некачествени горива, властите разкриха и мащабна корупционна схема, която е прикривала тези нарушения. Бензин, смесен с дизел, дизел, смесен с бензин, гориво с повече сяра и без биокомпоненти. С това сме пълнили колите си. След разбиването на корупционната схема, инспекторите тръгват по петите на тези 500 бензиностанции, които досега са минавали между капките. Само за последните три месеца са проверени 120 от тях, основно малки обекти. При 43% са установени несъответствия.
Колоритен фен на Пирин Благоевград се превърна в главен герой по време на мача между неговите любимци и Германея в среща от 3-ия ни ешелон игран в Сапарева баня вчера. В 88-ата минута гостите от Благоевград успяха да вкарат заветния гол чрез Димитър Илиев за 1:0 и неописумена радост обзе, както футболистите, така и агитката на гостите, наброяваща около 30-ина човека. Зелено-бял ултрас прескочи оградата, нахлу на терена и започна да се радва с футболистите, след което започнаха трудностите за него. Запалянкото тръгна да се връща към своите в трибуните, но бе пресрещнат на терена от местен полицай, който се опита да го хване. Ултрасът обаче го финтира а ла Лео Меси и униформеният не само, че не успя да го хване, но загуби равновесие и се претърколи на земята.
Зрителите на стадиона приеха с усмивка случващото се и очакваха да видят дали фенът ще успее да се измъкне от следващите двама полицаи, които го очакваха. Първоначалният опит на благоевградския фен даде резултат и той почти се измъкна и от втория полицай, който се опита да го препъне, но само след секунда бе повален на самата ограда, миг преди да я прескочи. Двамата полицаи веднага изведоха запалянкото от терена и му сложиха белезниците. Запалянкото ще бъде глобен или съден по бързата процедура за хулиганска проява.
Източник: Standartnews.com
Темата за финансирането на спортната зала в Дупница отново бе коментирана на днешния брифинг с медиите. Кметът на града Методи Чимев внесе повече яснота по въпроса, който бе повдигнат на последната сесия на местния парламент. „Скандал с парите за спортната зала не е имало. Не ми хареса почина за скандал. Залата ще бъде построена, но притеснения винаги има, когато очакваш финансиране. За нас беше важно да осигурим финансирането от управляващия орган, за да гарантираме изграждането на спортната зала. Това направихме в края на годината. Обезпечихме проекта и сега сме спокойни за реализацията му. Имаме и записна заповед от изпълнителите за сумата, и ако не се реализира съоръжението, ще си вземем всички пари. Когато отваряхме офертите през лятото срокът бе 405 дни, но се наложи да бъде съкратен този срок и ще бъде готова залата с месец и половина-два по-рано от предвиденото“, обясни инж.Чимев.
Голям успех записа представителя на СК Гладиатор Теодор Георгиев. Дупничанинът спечели в категория до 74 килограма откритото първенство на Швейцария по таекуон-до версия WTF. 4th Swiss Open 2015. Турнирът е от клас G1 и първото място донесе нови 10 точки в рейтинг класирането на Георгиев, чиято цел е спечелване на квота за Европейските олимпийски игри. Домакин на турнира бе град Монтрьо. Теодор Георгиев се справи първо с черногореца Балша Радунович, а след това спечели и срещу германеца Иенс Ландерскадер. На полуфинала българина игра блестящо и не остави шанс на представителя на САЩ Юсейн Илайда. На финала Георгиев се изправи срещу силния канадец Максим Потнин и го победи.
Футболистите на Марек вече са във ваканция. След последният мач с Монтана отбора бе разпуснат, а решението кога ще бъде събран за лятна подготовка ще вземе новия старши треньор, това обяви изпълнителния директор Иво Паргов. Той обаче не сподели имената с които се преговаря. Паргов и днес бе на среща с потенциален нов треньор, но отново запази мълчание относно избора. Първенството на А- група се очаква да започне през юли, което означава, че до края на месец май трябва да има назначен треньор и изготвена програма за лятна подготовка.
На 21 февруари,„Нова Броудкастинг Груп” пусна в ефир новия пакет Диема Екстра, в който влизат двата канала Диема Спорт HD и „Трейс Спорт Старс”. За да ги гледаш, трябва да платиш 3.96 лева месечен абонамент. Появата на платените спортни канали предизвикаха много полемики сред футболни запалянковци и зрители. Преговорите между "Нова Броудкастинг Груп" и различните кабелни оператори продължиха близо месец, като сега и абонатите на Кабел Сат Запад, също ще могат да гледат платения пакет Диема Екстра.
Последните 24-часа се оказаха изключително драматични за футбола в Дупница. След като, вчера БФС наложи огромна глоба на Марек в размер на 210 000 лева за съмнения за уговорени мачове/ Виж повече ТУК/, днес се проведе спешна среща на ръководството на клуба, след която стана ясно, че ще бъде създаден нов клуб, който ще започне от най-ниското стъпало във футбола А-Окръжна група или Регионална група Рила. На срещата присъства кмета на Дупница, инж. Методи Чимев, футболни деятели и фенове. „Във връзка със създалата се ситуация, след наложената вчера глоба, взехме решение да създадем нов клуб Марек-1915, който започва от регионалните групи“, заяви Цветан Видински, който бе на срещата заедно с Янек Кючуков, Краси Влахов и Борис Кръстев. „Проведохме разговори с хора от БФС и смятаме, че решението за нов клуб е правилно. Благодарим на кмета Методи Чимев, че застава зад това и по този начин се спасява футбола в града“, сподели Янек Кючуков. Днес официално ще бъде подаден документ в БФС, че Марек 2010 няма да започне във В-група, като същевременно ще бъдат внесени и документи за учредяване на новия Марек-1915, като 1915 е годината на започване на футболното движение в Дупница, 100-години от това начало бяха чествани през месец май.Президентът на Марек 2010 Стойчо Милев, заяви че ще сезира прокуратурата и ще настоява за проверка на бившия изп. Директор, Иво Паргов, относно наложената глоба за съмнения за уговорени мачове. Очаквайте още подробности
Помощник-възпитателка успя да осъди на първа инстанция ЦДГ № 4 в Дупница, за трудова злополука, получена след тръгване от работа.. Жената с инициали В.Л претендира за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 18.10.2012г. На тази дата В.Л в 14. 00 часа приключила смяната и като всеки друг ден си тръгнала от работа по обичайния маршрут. От спирката на ж.к. „Развесена върба” в град Дупница взела автобус № 4 и слязла на спирката в ж.к. „Бистрица”, като тръгнала към апартамента й, намиращ се в бл. 69. Направила две крачки и стъпвайки върху една от тротоарните плочки, същата поддала, при което паднала и си ударила десния крак. След това жената е оперирана, като й поставили метални пластини в крака захванати за костта с девет винта. След операцията установила, че била получила тежки изгаряния по кожата на крака от стерилизиращи разтвори. Два месеца била постоянно на легло, за да могат да зараснат отворилите се рани по крака й. След изписването й от болница била насочена към ТЕЛК, от където с Експертно решение № 1852 от 14.10.2013г. била освидетелствана с 92 % трайно намалена работоспособност и с чужда помощ, като й било забранен всякакъв вид труд. Вследствие на това ТЕЛК-ово решение, работодателят й със Заповед № 43 от 21.11.2013г. й прекратил трудовия договор и я пенсионирал по болест, като от 18 10.2012г. до пенсионирането й по болест, била в болнични. За първата операция и лечението след нея, които са извън заплатените от здравната каса, направила разноски в размер общо на 2 346, 00 лева, а за втората операция и лечението след нея сумата в размер на 1704, 00 лева, или общо направените й медицински разноски възлизат на сума в размер на 4 050, 00 лева. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, заедно с доводите и твърденията на страните реши да присъди на В.Л сумата в размер на 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 18.10.2012г. до окончателното й изплащане. Освен това ЦДГ № 4 трябва да заплати на основание чл. 200, ал. 3 КТ на В.Г.Л., сумата в размер на 5 325, 03 лв, от които сумата 4 050, 00 лв. направени от ищцата медицински разноски и 1 275, 03 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между размера на трудовото възнаграждение и размера на получените суми от ищцата като обезщетение. Освен това детската градина ще плати и 1 202, 36 лв.разноски за адвокатско възнаграждени, както и още близо 2000 лв останали разходи. Решението подлежи на обжалване пред ОС – Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Един от най-добрите състезатели по таекуон-до версия WTF в България Теодор Георгиев е готов за защита на златния медал, който спечели преди седмица на откритото първенство на Швейцария. Утре в зала Theo Koomenlaan“, той излиза в категория до 74-килограма на откритото първенство на Холандия 42ND LOTTO DUTCH OPEN TAEKWONDO CHAMPIONSHIPS 2015 – WTF G2. Това е един от най-престижните турнири от клас G2, а домакин е град Айндховен. В категорията на Теди са записани 95-участника, между които най-добрите в Европа. Жребият ще излезе късно тази вечер.
Страница 1 от 351
- Вие сте тук:
-
Начало
- Новини