Сериозни проблеми срещат работниците по проекта "Зелена и достъпна градска среда" в района на "Развесена върба" в Дупница. Пловдивският консорциум, който спечели поръчката и работи на пълни обороти от 3 септември има много сериозни пречки в работния си ден. Причината са шофьорите, които не искат да си местят автомобилите или пък демонстративно ги паркират. От години в района на жк "Развесена върба" е пренаселено от автомобили и живеещите в района с основание се оплакваха от това. С реализацията на проекта, този проблем ще отпадне напълно. "От както работим тук, макар да сме сложили знаци, шофьори сме виждали как слизат, поместват ги, слагат си колата и хич не им пука. Други пък демонстративно паркират, а трети си паркират в периметъра, в който работим и след като кажат: Е сега се връщам… изчезват за по час-два. Наглост голяма. А така няма как да се работи. Все пак трябва и малко разбиране… прави се всички хора", коментира един от служителите пред zadupnitsa.com.
Проектът „Южен поток” не зависи от Европейската комисия, заяви външният министър Кристиан Вигенин в ефира на БНТ.България е заявила, че това, което ще се случва с „Южен поток“, трябва изцяло да отговаря на европейското законодателство. Според министър Вигенин предстои да се анализират конкретните детайли за това какви са притесненията на ЕК. „От наша гледна точка тези изисквания на ЕК са спазени”, каза министър Вигенин.
Старши треньорът на “Марек Юнион-Ивкони” Найден Найденов взе със себе си за днешния двубой в Габрово всички юноши, които са картотекирани в първия отбор. Двубоят е от предпоследния 21-и кръг в родната Супер лига и е за престиж. Дупничани са твърдо на първото място, а домакините от “КВК Габрово” са на 2-а позиция и също са бетонирани там. В състава на шампионите с контузии са разпределителят Гьорги Гьоргиев и либерото Мартин Божилов, като в последния момент, треньорското ръководство ще прецени дали да рискува с включването им. Това е и причината в клубния автобус да се качи и второто либеро на клуба – 15-годишният Кирил Котев. В последната среща от шампионата, резервата на Гьоргиев – Йордан Пеев игра цял мач, тъй като македонският плеймейкър се оплаква от контузия в прасеца. Само след седмица са полуфиналите и финала в турнира за Купата на България и е много вероятно основните играчи да бъдат съхранени за тогава.
Посетителите на една от най-култовите дискотеки в София пощуряха след появата на трикратните вече шампиони на България по волейбол. Играчите на "Марек Юнион-Ивкони" веднага след официалната вечеря дадена от клубния бос Ивайло Константинов отпрашиха за Студентски град, за да продължат да празнуват в елитната дискотека "Мегаденс". Купата бе с играчите и през цялата нощ бе на сепарето, където се бяха настанили играчите. Буквално след появата на шампионите, диджеят веднага реагира и от тонколоните се разля култовото "We are the champions" на Куин, за да продължи с "The Best" на Тина Търнър. Десетки бяха посетителите, които дойдоха да поздравят играчите и да се снимат с тях и купата. Красиви студентки пък наобиколиха играчите, като с тежката задача да раздават най-много автографи, да се фотографират и най-вече да уговарят "по кафенце" и размяна на телефони се падна на либерото Мартин Божилов и Венци Трифонов, тъй като повечето им съотборници бяха с гаджетата си и бяха "маркирани".
Вчера в РПУ-Дупница е започнато досъдебно производство срещу64-годишен мъж, който умишлено е повредил чужда собственост – счупил е предното панорамно стъкло на лек автомобил „Мерцедес“, който бил паркиран пред къщата му. Инцидентът истанал в село Яхиново. Това е втори подобен случай в селото. Припомняме, че в края на месец април 2015 година, досъдебно производство бе образувано в РУ Дупница и срещу двама братя от село Яхиново. И.Д. на 33-години и А.Д. на 32 години. Те счупиха на 18-ти април, предно и задно панорамни стъкла на лек автомобил “Ауди”, собственост на техен съселянин.
Общинските съветници от партия ГЕРБ Юлиан Божанов и Росица Борисова депозираха в деловодството на Общински съвет Бобов дол докладна с искане за прекратяване на досегашните правомощия на зам.председателя Валери Радлев. В мотивите си те изтъкват, че правомощията се припокриват с тези на председателя Огнян Зарев. Освен прекратяване на правомощията от ГЕРБ настояват и за отнемане на заплатата на Валери Радлев, като тук мотивите са тежкото финансово положение на Общината. Докладната е внесена след като се разбра, че Огнян Зарев е пожелал да се върне на работа на пълен работен ден и ще получава пълно възнаграждение. От избирането му до сега той не получаваше заплата, а такава бе отпусната на неговия заместник Валери Радлев, който на практика изпълняваше председателските функции. Ако се приеме предложението на ГЕРБ Радлев ще има право само да води сесия от която отсъства Огнян Зарев. В Общински съвет Бобов дол мнозинство имат съпартииците на Зарев от партия ЛИДЕР – девет на брой, БСП е представена от двама, колкото има и ГЕРБ.
Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев провери изцяло рехабилитираните улици "Русалка" и "Искър", както и частично асфалтираната "Струма". Повод за проверката бе многогодишния проблем с тях и липсата на асфалтова настилка, за което жителите на тези улици са сигнализирали редовно кметовете последните 10-ина години. Само преди 4 дни тези улици бяха готови.
През пролетта, до инж. Чимев бе внесена подписка с молба от живеещи в района да бъдат рехабилитирани частично поне тези улици, които бяха в изключително окаяно състояние. "Миналата година хора от тези улици бяха отправили молба да асфалтираме поне частично, но вече бяхме изготвили списъка с улиците и не беше възможно включването им. При провеждането на процедурата по избор на изпълнител за асфалтиране и рехабилитация тази година, успяхме да положим изцяло нов асфалт на "Искър" и "Росица". Няма да крия, че съм много доволен от направеното и видяното на място. Жалко, че нямаме финансова възможност да асфалтираме изцяло и други подобни проблемни улици", коментира инж. Чимев, който получи поздравления от жители на тези улици, които го засякоха по време на проверката.
Рехабилитацията по уличната мрежа продължава по график и списък, допълват от пресцентъра.
Пирин ГД постигна важна победа по пътя за професионалния футбол. Днес в отложен мач от 17-ят кръг на В-Югозападна футболна група, момчетата на старши треньора Йордан Боздански победиха, като гости Рилски спортист с 2:0. Домакините от Самоков се борят за оцеляване в третия ешалон, но не успяха да се противопоставят на по-класния тим от Гоце Делчев. В първите 10-минути гостите от Гоце Делчев създадоха две опасности пред вратаря Гьорев. Първо в 5-та минута след центриране от дясно на Сашко Лачев, Грозданов можеше да открие, но стреля от около 15-метра над гредата. В 10-та минута Лапантов напредна, но не успя да нанесе завършващ удар. Пирин владееше инициативата, но не успя да създаде голови положения през тази първа част. „Рилецо“ отговори с няколко епизодични атаки, при една от които Доменик Аврамов проби добре от дясно подаде към Бойчев, но той се забави и не нанесе удар. След почивката отново гостите бяха по-активни и в 55-та минута Мариан Ловков напредна от ляво. центрира прострелно и новото попълнение Христо Гоговски откри. В 80-та минута Захариев получи втори жълт картон и остави Рилски спортист с човек по-малко. В 83-та минута всичко в срещата приключи, след добро центриране в наказателното поле на домакините, където на втора греда Самокишев върна топката към Пасков и той от 2.метра я вкара във вратата. Пирин бе подкрепян от агитка от 7-човека, които обаче не спряха с песни да подкрепят тима. В тима на Пирин не играха наказаните Спахиев и Моллов, както и започналия работа в София Зефир Катунчев Пирин: Янев, Гоговски, Адемов, Ловков, Грозданов, Пасков, Самокишев, Лазаров, Лапантов, Лачев, Ибраим/Креболиев, Николов, Георгиев/
Виолина Лазова е новият директор на дирекция "Социално подпомагане" в Дупница. Тя печели конкурса, след като директорското място остана свободно за пореден път. Назначената през февруари Анна Шикова беше освободена веднага след изтичането на предвидения в закона изпитателен срок през септември. След напускането на Мая Йорданова в началото на август миналата година бяха провеждани няколко конкурса.
Двама души са загинали при тежко ПТП в Кресна, съобщават от МВР Благоевград. Инцидентът регистриран в 06:30 ч. е между бус и лека кола, които са се ударили челно. Двамата загинали са били работници от гр. Кресна. Те са на 49 и на 60 години, третият пътувал в буса е ранен. Жената, пътуваща в мерцедеса също е пострадала и е транспортирана в благоевградската болница. Полицията е на място и разследва случая. Пътят за товарните автомобили към момента е затворен. Леките автомобили минават по обходен маршрут.
Волейболният шампион на България Марек Юнион-Ивкони изпадна в лоша серия от две поредни загуби в Суперлигата. Днес дупничани загубиха при гостуването си на ЦСКА. Армейците започнаха лошо, след загуба в първата част, но с повече хъс и по-малко грешки, след това успяха да спечелят с 3:1 /19:25 – 25:22 – 25:23 – 25:15/.
Кметовете и началниците на пожарната, полицията и горското в Дупница взимат мерки за горските пожари
Работна среща на кметовете на села и кметски наместници по инициатива на Община Дупница и Регионалното звено по пожарна безопасност се проведе днес в сградата на общинска администрация. Присъстваха зам.кмета Крум Милев, началника на “Пожарната” Атанас Атанасов, шефът на РУП-Дупница Валентин Гълъбов, началника на “Горско стопанство” – Дупница Атанас Диманков, както и Дамян Дамянов-зам.директор на Югозападно държавно предприятие.
От БФС дадоха 7 дни срок на “Марек”, в които да предприеме необходимите мерки, за да бъде допуснат до участие в “А” група за новия сезон. Това стана ясно само преди минути. Както вече ви информирахме, от БФС не дадоха лиценз на клуба за новия сезон и на практика връщат Иво Паргов и компания пак в Б група.
Германея Сапарева баня завърши с победа първенството на В-Югозападна футболна група. Това бе четвърти пореден успех за възпитаниците на старши треньора Борис Кръстев, който след срещата заяви, че е доволен от играта през последните няколко кръга, но се надява през следващия сезон отбора да не се бори до последно за оцеляването си. Двата тима си разделиха по едно полувреме, като през първата част гостите от Кюстендил имаха инициативата. В 31-та минута двата отбора останаха с намалени състави, след като червени картони получиха Жорж Георгиев /Велбъжд/ и Цанко Томов/Германея/. В началото на второто полувреме в 47-та минута Асен Васев изпълни перфектно пряк свободен удар и отбеляза единственото попадение в мача. Германея – Велбъжд 1:0
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Страница 1 от 351
