С победа в първенството на Тунис поднови годината бившият капитан на “Марек Юнион-Ивкони” Тодор Вълчев. Той и съотборниците му от “Сфакс” удариха с 3:0 гейма като гости “Картаж”. Вълчев игра отново като посрещач и се отчете с 56% позитивно и 48% отлично посрещане, като записа 15 точки в актива си (3 аса, 60% в нападение). “Нямахме особени проблеми с този отбор. Първия сезон пак ги бихме 3:0. Очевидно, ще спорим с “Есперанс” за титлата. През първия сезон загубихме от тях, така че имаме да им връщаме, макар да са много силен отбор. За мен е от полза, че треньорът ме използва не само като диагонал, но и като посрещач. Дори съм много по-доволен от този вариант”, коментира Вълчев.
Извършител на грабеж е задържан в РУП Дупница на Великден, съобщиха от пресцентъра на МВР.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Официалното валидиране на пощенската марка посветена на 100 години от началото на футбола в Дупница ще стане през месец май, а не както бе обявено по-рано в края на този месец. Отлагането е продиктувано от факта, че събитието ще бъде включено в програмата на майските празници и тогава освен представянето на марката ще бъдат наградени и заслужили футболисти и деятели от града. Валидирането се осъществява от Министерството но транспорта, информационните технологии и съобщенията.Припомням, че след проучване на Явор Тодоров стана ясно, че през 1915 година в Дупница туристическото дружество тогава е закупило футболна топка и са започнали редовни игри в местността Рибарника.
Лекари и управители на здравни заведения в Бобов дол, тотално пренебрегнаха кмет и Общински съвет. Вчера бе насрочена извънредна сесия по проблемите на здравеопазването в миньорската община, но тя се превърна в пълен фарс, след като в залата бяха само съветници и кмет, а управителите на Медицински център1 и Хоспис, както и личните лекари в общината не се отзоваха на поканата. Интересно в случая е, че принципал и на двете медицински дружества е Общински съвет, а управителите сключват договори с кмета Кирил Станчев. В залата присъства само новоназначеният управител на център за хора с психични проблеми в с Мламолово. Всичко това предизвика и неодобрение сред местните парламентаристи, част от които след дълъг болничен бе и Валери Радлев. „Неприсъствието на хората, които отговарят за предлагани здравни услуги е необяснимо. Тези които свикаха извънредна сесия и на нея няма компетентни лица по темата здравеопазване, също да се замислят“, коментираха съветници, като допълниха“Пълна пародия и фарс“. Все пак на сесията бе разгледана една единствена точка и тя бе свързана с делегиране на пълномощия на кмета Кирил Станчев, относно внасяне на предложение до здравната комисия в парламента и до МЗ с искане за отпускане на още една линейка. В момента Спешен център Бобов дол, който е филиал на този в Кюстендил, разполага само с една линейка, която е недостатъчна за общината.
Юношите младша възраст на Марек 1915 ще вземат участие в турнира EVIMA CUP 2015, който ще се проведе от 11-ти до 16-ти август в Албена. В турнира тази година участват 93 отбора от 11 държави, разделени в 7-възрастови групи. Дупничани ще участват с два отбора в групата родени 1999/2000 година. За турнира заминават 35 – деца, като отборите ще бъдат водени от треньорите Цветан Видински и Анжело Кючуков. Всички юноши на Марек 1915 ще бъдат облечени и с новите екипи на клуба с новато клубно лого.
Дни преди Коледа в дупнишката галерия „Джамията“ ще бъде открита изложба „Претворяване“.В нея свои творби ще представят художниците Атанас Хранов, Петър Пиронков и Живко Седларски. Те са изявени представители на съвременното българско изкуство и имат утвърдено артистично присъствие в културния живот у нас и в чужбина. Творбите на художниците са тематично разнообразни – за любовта, за жената-вдъхновение и др.
Двата автомобила, Мерцедес 190 и Ауди 3 са се засекли на кръстовище край бул. „Европа”. Между шофьорите е започнал скандал, след което Мерцедесът е тръгнал след Аудито. В движение шофьорът е извадил пистолет и е започнал да стреля, съобщава БЛИЦ. Малко преди магазините на „Техномаркет” и „Метро” Аудито е започнало да гори в движение. Шофьорът на мерцедеса се е отдалечил през това време с бясна скорост. Пред полицаите мъжът с Аудито твърдял, че в момента, в който слязъл от горящата кола, към него се приближил пеша собственикът на мерцедеса. В ръката си носел въздушен пистолет и щанга, започнало меле. По данни на полицията боят е започнал първо на кръстовището край бул. "Европа". Двамата мъже са слезли от колата си и са си разменили няколко удари. След това се качили по колите си и продължили да се гонят.снимка БЛИЦ
Днес в Спешен център -Дупница бе открита обновена и оборудвана с нова медицинска апаратура специална стая за прием на деца. Проектът е инициатива на местния Ротари клуб Дупница, който реши да обнови и оборудва стаята, за да може децата, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, да получават нужното внимание и лечение. Проектът за обновяването и оборудването на детската стая в Спешния център е в насока на една от основните зони на фокус на Ротари – здравето на майките и децата. Д-р Анелия Георгиева началник на Областен Спешен център благодари на Ротари клуб и пожела да има по-малко пострадали деца, които да влизат в кабинета. Символичен ключ бе връчен на началника на Спешен център Дупница д-р Злати Величков.
На конференция завършила преди броени минути социалистите от Дупница номинираха кандидатите за народни представители в бъдещото 43-то Народно събрание. След обсъждане на предложенията на основните партийни организации се прие решение според което структурата в Дупница номинира за водач на листата вече бившия зам. председател на парламента Мая Манолова. От БСП- Дупница определят на второ място друг доскорошен депутат д-р Иван Ибришимов. Областният и общински лидер Станислав Павлов също е сред предложените и то в челните места на листата, като най-вероятно той може да заеме трето или четвърто място. Очаква се крайното подреждане на листата да стане в края на месеца, след номинации и в дугите общински структури на БСП в областта.
Помощник-възпитателка успя да осъди на първа инстанция ЦДГ № 4 в Дупница, за трудова злополука, получена след тръгване от работа.. Жената с инициали В.Л претендира за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 18.10.2012г. На тази дата В.Л в 14. 00 часа приключила смяната и като всеки друг ден си тръгнала от работа по обичайния маршрут. От спирката на ж.к. „Развесена върба” в град Дупница взела автобус № 4 и слязла на спирката в ж.к. „Бистрица”, като тръгнала към апартамента й, намиращ се в бл. 69. Направила две крачки и стъпвайки върху една от тротоарните плочки, същата поддала, при което паднала и си ударила десния крак. След това жената е оперирана, като й поставили метални пластини в крака захванати за костта с девет винта. След операцията установила, че била получила тежки изгаряния по кожата на крака от стерилизиращи разтвори. Два месеца била постоянно на легло, за да могат да зараснат отворилите се рани по крака й. След изписването й от болница била насочена към ТЕЛК, от където с Експертно решение № 1852 от 14.10.2013г. била освидетелствана с 92 % трайно намалена работоспособност и с чужда помощ, като й било забранен всякакъв вид труд. Вследствие на това ТЕЛК-ово решение, работодателят й със Заповед № 43 от 21.11.2013г. й прекратил трудовия договор и я пенсионирал по болест, като от 18 10.2012г. до пенсионирането й по болест, била в болнични. За първата операция и лечението след нея, които са извън заплатените от здравната каса, направила разноски в размер общо на 2 346, 00 лева, а за втората операция и лечението след нея сумата в размер на 1704, 00 лева, или общо направените й медицински разноски възлизат на сума в размер на 4 050, 00 лева. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, заедно с доводите и твърденията на страните реши да присъди на В.Л сумата в размер на 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 18.10.2012г. до окончателното й изплащане. Освен това ЦДГ № 4 трябва да заплати на основание чл. 200, ал. 3 КТ на В.Г.Л., сумата в размер на 5 325, 03 лв, от които сумата 4 050, 00 лв. направени от ищцата медицински разноски и 1 275, 03 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между размера на трудовото възнаграждение и размера на получените суми от ищцата като обезщетение. Освен това детската градина ще плати и 1 202, 36 лв.разноски за адвокатско възнаграждени, както и още близо 2000 лв останали разходи. Решението подлежи на обжалване пред ОС – Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Дупничанинът Теодор Георгиев ще представлява България на предстоящото Европейско първенство по таекуон-до версия WTF. Надпреварата ще се проведе от 1 до 6 май в Азербайджан. В Баку България участва с шест членен национален отбор, като Теодор Георгиев ще се състезава в категория до 74 килограма. Националите се подготвяха за престижния форум в базата на Белмекен. С отбора ще бъде и треньорът Христо Михалчев, който е част от тричленния треньорски щаб, като другите двама са : Пламен Трънски и Васил Христов.
Страница 1 от 351
- Вие сте тук:
-
Начало
- Новини