Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Серафим е новият Неврокопски митрополит, предаде репортер наАгенция „Фокус”. При отчитане на гласовете двамата претенденти за оглавяване на Невроокопската епархия се оказаха с равен брой гласове – 6 на 6, от общо 12, Патриарх Неофит обаче има право на втори глас, който даде за Мелнишкия епископ Серафим.
Новоизбраният Неврокопски митрополит ще бъде въдворен на своята митрополитска катедра на 20 януари.
Биография на Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Серафим
Негово Преосвещенство Мелнишки епископ СЕРАФИМ, с мирско име Динко Желязков Динков, е роден на 4 юли 1974 г. в с. Зорница, обл. Бургас.
Средно образование завършва в Математическата гимназия в гр. Ямбол през 1992 г. Завършва висше образование в Лесотехническия университет – София, специалност "Ландшафтна архитектура" през 1997 г., а през 2011 г. – Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 
През 1997 г. постъпва като послушник в манастира „Св. Георги“, гр. Хаджидимово, Неврокопска епархия. От м. януари 1999 г. до м. септември 1999 г. отбива военната си служба. На 18 ноември 2000 г. е постриган за монах в манастира на послушанието си от Неврокопския митрополит Натанаил. Същият го ръкополага за йеродякон на 19.11.2000 г. и за йеромонах – на 20.12.2000 г. 
Като йеродякон и йеромонах изпълнява различни послушания в манастира, обслужва и близки към манастира енории. За усърдното си служение е отличен като архимандрит на 1 юли 2006 г. От м. септември 2008 г. архим. Серафим е назначен за игумен на Роженския манастир.
На 18 декември 2011 г. е хиротонисан за епископ с титлата "Мелнишки" в ПКСХП „Св. Александър Невски“ и е определен за викарий на Неврокопския митрополит.
На 17 декември 2013 г. е един от двамата избраници на Епархийския избирателен събор във Варна за Варненски и Великопреславски митрополит.

Глоба от 200 до 400 лева ще отнесе от Община Дупница софийската фирма "Болакн Кънстракшън". Причината е в замърсяването на уличното платно в района на Старата автогара. В момента на това място текат изкопни и строителни дейности по изграждането на хипермаркет "Лидъл". Подаден е вчера сигнал на тел. 112 за замърсяване на уличната настилка и веднага предприета проверка от служителите от екоотдела и контролното звено към Община Дупница. На фирмата извършваща строителните деиности е съставен акт за административно нарушение, съгласно Наредбата за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на община Дупница.

Не е никак добро състоянието на пътя между селата Дяково и Кременик в участъка, където по обяд вчера се свлече част от пътя. Това констатира зам.кметът на Община Дупница Крум Милев, който заедно с началника на отдел "Строителството" Иван Бельов и служители бяха днес на място. "Ангажиран е вече геодезист, който прави необходимите заснемания. Изпратихме техника и хора, които да освободят съборената земна маса, която е в близост до къщите. Пътят е правен преди години, представлява насип и е подкопан от стичаща се вода във времето. В момента изготвяме писмо към Областната междуведомствена комисия по "Бедствия и аварии" за становище и ще искаме пари от Министерски съвет. Работим максимално бързо за изготвянето на проект за този район. Поне 50 метра дълга и 3 метра подпорна стена ще трябва да се изгради и рехабилитира този участък от пътя. Опасност има, че самият път може да се свлече и да прекъсне връзката с жителите на Кременик. Налага се изместване и на два стълба, като вече е съгласувано това с ЧЕЗ, за да не се прекъсне и ел.захранването", коментира Милев.

Нямам конкретни планове какво ще правя в бъдеще, а и не мога да имам такива, тъй като все още се водя треньор на Марек. Така отговори Антон Велков, потърсен от „24 часа“ с въпрос какви са плановете му след престоя в дупнишкия клуб. Неговия пост зае Тенчо Тенев. Велков е бил в Дупница на тренировката във вторник, а в четвъртък също е бил при отбора, който имаше занимание в комплекса “Царско село”. Там той е провел разговори с изпълнителния директор на Марек Иво Паргов. “Отношенията ни с клуба все още не са изчистени. Надявам се това да стане до ден-два. Така и новият треньор ще може да започне нормална работа. Пожелавам успех на Марек през останалата част от сезона. Вярвам, че отборът може да остане в “А” група”, заяви Велков.

Марек Юнион-Ивкони победи като домакин КВК Габрово с 3:0 (25:17, 25:16, 25:16 ) в мач от тринадесетия кръг на Суперлигата, игран в спортната зала на град Сливница. С този успех у дома волейболистите на Марек записаха нови три точки в актива си, като взеха десета победа в шампионата. Дупничани са на второ място във временното класиране, с една загуба и 25 точки, като са с един мач по-малко, поради отложена среща. КВК Габрово пък записа дванадесета загуба до сега, като с една победа и 5 точки е на осмо място в таблицата. Мачът бе сравнително спокоен, като домакините нямаха особени проблеми за чистата победа. Разликата в класите бе очевидна, като домакините започнаха ударно с разлика още в първия гейм. Във втората част габровци се опитаха да бъдат равностойни, като поддържаха единоборство до 10:10. Впоследствие дупничани отново взеха инициативата и затвориха и този гейм с разлика. В третата част те отново натрупаха аванс още от началото и успяха да постигнат чиста победа за 65 минути игра. Източник : bgvolleyball.com

Феноменален обрат, какъвто се наблюдава изключително рядко направиха волейболните ни шампиони от "Марек Юнион-Ивкони". Преди минути, дупничани накараха над 1000 зрители в кърджалийската зала "Арпезос" да замлъкнат и да не повярват на случилото се. Родните шампиони показаха, че когато са на игрището нищо не е сигурно до последната точка в мача и "Арда" го изпита днес. След като губена с 0:2 гейма и 17:12 в третия, Георги Елчинов и компания не само, че обърнаха частта, но и мача, спечелвайки с 3:2.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

През почивните дни в РПУ-Дупница е заявена кражба на гуми от сервиз. Местопроизшествието е обслужено от дежурна полицейска група, работата по установяване на извършителите продължава. В Яхиново вандали са повредили декоративни растения, пред заведение в селото. На 10 април в РУ Бобов дол са заявени 2 извършени кражби – от жилище на накити и от фирмен обект бойлер и компютър.

Възстановено е вече движението на кръстовището при ГУМ и по улилиците “Хан Крум” и “Св.Иван Рилски”. Те бяха частично затворени поради ремонтни дейности по проекта “Зелена и достъпна градска среда”.

„Жълт код“ заради мъгла е обявен за утре в Кюстендилска област, съобщиха от Националния институт за метеорология и хидрология към БАН.

СК Гладиатор ще участва на силния международен турнир по таекуон-до клас А в Швеция. Старши треньорът Христо Михалчев заяви, че е намерил нужното финансиране за престоя в Трелеборг и дори е платил и такса за турнир в Холандия. Съдействие е оказала и родната федерация. Групата за Швеция наброява 11 състезатели Теодор Георгиев при мъжете, Митко Джорджин, Николай Александров, Стефан Самарджиев, Виктория Костадинова, Василена Василева и Валентин Крумов при юношите, Луиза Захариева, Ивона Цинцарска и Мариела Миланова при кадетите, Групата заминава в четвъртък с полет от Скопие. Същия ден дупничани ще пренощуват в Малмьо след което ще отпътуват за Трелеборг.

Подобна трагедия със загинали невинни пешеходци, почерненото село Яхиново е преживало преди години. Инцидентът е от 1972 година, но по-старите хора помнят и до днес случилото се тогава. Трагедията се е разиграла малко след 21 часа, когато 5-има млади хора на възраст до 30 години се прибирали от гости, след като наскоро празнували сватбата на двама от тях. В този момент обаче тежкотоварен камион ЗИЛ минава по улицата, но незнайно по каква причина се качва на тротоара и помита компанията. В следствие на удара, 3-ма намират смъртта си мигновенно, а другите 2-ма оцеляват след дълга борба за живота си в дупнишката болница.