Начало

Тази сутрин около 04:30 часа в болница в Дупница почина известния треньор по бокс Климен Зашев. Той е бил приет в лечебното заведение снощи, малко след 22:00 часа. Климент Зашев е основател на боксов клуб „Моката“ и е открил за бокса много момчета от Дупница, които по-късно спечелиха редица медали от различни първенства. Преди близо 2 месеца на 1-ви февруари почина от рак на 44 години и неговия син Бойко Зашев. Погребението на Климен Зашев е утре от 12:00 часа в Дупница.

Най-скандалната сесия на Общински съвет-Дупница се проведе днеса и приключи с чутовен скандал. Местните парламентаристи на практика казаха "Стоп" на ремотните дейности, които се извършват по проекта "Зелена и достъпна градска среда" в Дупница. Както е известно, с пари от Европа се извършват мащабни ремонти в жк "Дупница", жк. "Развесена върба", Минчо площад и други, а до дни трябваше да стартират и дейностите по ремонт на жк "Велчова завера", Тригълната градинка на ул. "Родопи" и квартала в района срещу Военна болница, като допълнителни проекти, също финансирани от Европа с още 1 млн. лева. Крайният срок за приключване на всички дейности е 16 септември 2015 година, а проектът е на обща стойност 5 млн. лева.

Юношите сарша възраст на Марек Юнион-Ивкони победиха като гости Септември Сф с 3:0(25:13,25:15,25:18) гейма, в мач от седмия кръг на група А. Със спечелените три точки момчетата на ст.треньора Христо Райчев запазват второто място в класирането с актив от 14 точки, на 2 след лидера Левски Бол.

По време на Коледните празници през 2013 година трима мъже решили да откраднат „Трабант“ в Дупница. На 26 декември около полунощ те посегнали на култовото возило модел 601, което било паркирано на улица в Дупница. Нанесената щета на автомобила е в размер на 650 лева. Тежкото наказание Районен съд –Дупница постанови, затова, че двама от извършителите Д.И и К.К са били с условни присъди. Д.И ще трябва да лежи в затвора 9-месеца, а К.К 10-месеца.Техният авер И.К се размина с 6-месеца условна присъда. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Колоритен фен на Пирин Благоевград се превърна в главен герой по време на мача между неговите любимци и Германея в среща от 3-ия ни ешелон игран в Сапарева баня вчера. В 88-ата минута гостите от Благоевград успяха да вкарат заветния гол чрез Димитър Илиев за 1:0 и неописумена радост обзе, както футболистите, така и агитката на гостите, наброяваща около 30-ина човека. Зелено-бял ултрас прескочи оградата, нахлу на терена и започна да се радва с футболистите, след което започнаха трудностите за него. Запалянкото тръгна да се връща към своите в трибуните, но бе пресрещнат на терена от местен полицай, който се опита да го хване. Ултрасът обаче го финтира а ла Лео Меси и униформеният не само, че не успя да го хване, но загуби равновесие и се претърколи на земята. Зрителите на стадиона приеха с усмивка случващото се и очакваха да видят дали фенът ще успее да се измъкне от следващите двама полицаи, които го очакваха. Първоначалният опит на благоевградския фен даде резултат и той почти се измъкна и от втория полицай, който се опита да го препъне, но само след секунда бе повален на самата ограда, миг преди да я прескочи. Двамата полицаи веднага изведоха запалянкото от терена и му сложиха белезниците. Запалянкото ще бъде глобен или съден по бързата процедура за хулиганска проява.

Хреистина Ангелова, главен юрист на Община Бобов дол почина внезапно вчера на 50-годишна възраст. Тя е дългогодишен служител на Общината, като от 2007 година е главен юрист. Новината за смъртта й, шокира всички нейни колеги в кметството. Предишният ден, Ангелова е била на работното си място, като през нощта е починала у дома си в Бобов дол.

19-годишният младеж от Овчарци, който катастрофира вчера продължава да бъде в критично състояние. Д.Сакаджийски е с тежка черепно-мозъчна травма след като изхвърча от пътя с колата си край Сапарева баня при бензиностанцията на изхода на градчето. Момчето загубило управление над автомобила си, изхвърчало от пътя, преобърнало се няколко пъти в нива на 40 метра от пътя.
Пристигналите на място екипи на Спешен център – Дупница намерили младежът извън автомобила на 3-4 метра. Пострадалият е все още в кома, а лекарите продължават битката за живота му. По първоначална информация младежът се е движел с превишена скорост. Взети са проби за алкохол и наркотици.

Българският футбол е сред 10-те най-корумпирани в света. Това показва последния доклад на Федербет – най-голямата неправителствена организация в света, която се занимава с разкриване на уговорени мачове. Родният футбол води класацията заедно с Албания, Черна гора, Кипър, Малта и Индонезия за най-много уговорени мачове. Букмейкърите през миналия сезон се оказва, че са изваждали от тиражите си цели кръгове на тези първенства, заради предварително уговорени резулати. От доклада става ясно, че много голям е бил процента на залагания при отборите до 19 и до 21 години на Балканите (без да конкретизират страна), като отбелязват, че "просто спорта там няма смисъл". На седмица само в азиатските букмейкъри, които реално са най-привлекателни за бързите печалби се върти сумата от 80 млрд.-сериозен бизнес, нали?!

Какво е за българите 3-ти март? Националният празник за повечето, като че ли е предимно един добре дошъл почивен ден, че покрай него, ако може и още един. Тази година още от петък 27 февруари стотици отпътуваха нанякъде, впрочем нашите национални празници винаги са белязани с “Голямото пътуване“. 110 000 българи  ще изкарат  почивните дни около Националния празник , не в България, а в Гърция и Турция, сочат данните на туристическия бранш. Други 220 000 нашенци все пак ще заложат на българското, като те са избрали да карат ски или да се съберат с приятели и роднини в някои курорти. Представяте ли си на 4-ти юли милиони американци да се изнесат към Мексико, или пък на 14 юли, денят на превземането на Бастилията, французите да отидат например в Германия. За националните флагове по къщите няма смисъл да говорим. За други българи на 3-ти март Русия не ни е освободила, а окупирала. Някои пък и до днес си признават само 9-ти септември. Дори и трапезите на 3-ти март не са празнични, за разлика от църковните празници, когато повече обръщаме внимание на яденето, отколкото на духовността. „Таз свобода нам не ни е дар!” – казва народния поет Иван Вазов и трябва поне малко да се срамуваме, че се отнасяме с  пренебрежение към честването на деня Трети март, а и не само на него. Този ден ни показва, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, че 15 хиляди доброволци и опълченци, които са загинали, сражавайки се в Руско – турската воина не са дали живота си напразно. Нима това не е достатъчна причина за гордост и чест? И накрая едно голямо благодаря и за тези който все пак организираха различни прояви и показаха че има още будни българи.

Две загуби записаха отбирите от школата на Марек 2010 при гостуването си на Велбъжд Кюстендил. В областното дерби юношите младша възраст ръководени от старши треньора Анжело Кючуков отстъпиха с 0:1 на домакините от Кюстендил. „ Момчетата играха отлично и създадоха редица положения, но нямаха шанс пред гола. Домакините вкараха случаен гол и ни победиха, но във футбола и това го има.“, заяви след мача Кючуков.

Общинският съветник от дупнишкия парламент Йонко Гергов имаше два повода, за да почерпи. Юристът по образование се бе въоръжил с фотоапарат за днешния първи учебен ден в двора на СОУИЧЕ "Св.Паисий Хилендарски" и нервно крачеше между хората. Причината за това бе неговата дъщеря Елена, която е вече в първи клас. Малката хубавица обаче нито за миг не се смути и дори участва в програмата на тържеството по откриването със стихотворение, а след това асистира на директорката Виолета Инкьова при хърлянето на менче с вода.

Три седмици след убийството на Николай Радев – Отверката все още не е готова експертизата, която трябва да покаже точната причина за смърта. Проверка на bnwes също удари на камък : " BNews потърси говорителя на Окръжна прокуратура Кюстендил, за да проверим дали вече е готова чаканата експертиза и дали е ясна точната причина за смъртта. Няма да даваме информация, докато не приключи разследването, заявиха от прокуратурата.", съобщава изданието и допълва, че на 20 март Апелативният съд в София отправи критики към разследване и прокуратура, че 9 дни след трагедията все още няма и предварително медицинско заключение за причините за смърта.

Манол Манолов, който представляваше ВМРО в община Дупница, най-вероятно няма да остане на лидерския пост. „Войводите“ ще избират ново ръководство в Дупница на 31-ви август. Това ще стане на поклонението на Тодор Александров край Мелник. В избора ще участват членове на партията от региона. Областният председател Георги Петров потвърди днес тази новина, след пресконференцията на коалиция ОДБ, в която ВМРО влезе за предстоящите местни избори. Петров обаче не пожела да коментира дали е доволен от работата на Манолов през последните години и кой ще бъде евентуално новия лидер. Областния кординатор Стефан Грънчаров поясни и казуса в Бобов дол, където парламентарните партньори НФСБ и ВМРО кръстосаха шпаги при избора на представители в избирателната комисия. Представителите и на двете партии искат да са членове на комисията и не отстъпват, така казуса остава да бъде разрешен от ЦИК.

Слабо земетресение беше регистрирано на 50 км от Дупница тази нощ. Епицентърът е бил на 5 км югоизточно Самоков. Според Националния институт по геофизика към БАН трусът е бил с магнитуд от 2.8 по Рихтер, а според Европейския сеизмологичен център то е било със сила от 3.6. Земетресението е усетено тази сутрин в 04.24 ч. и е било с дълбочина от 100.7 км според БАН и с дълбочина от… 400 км според Европейския сеизмологичен център.

Жестока катастрофа на главен път Е-79 взе поредната си жертва. 22-годишен моторист от Дупница загина след луда надпревара в района на бензиностанция „Карелия” в Струмяни. Инцидентът стана около 22.00 часа тази вечер. Младежът, с мотор „Ямаха”, не успял да вземе завоя и изхвърчал в дерето. Движещият се успоредно с него моторист вместо да окаже първа помощ на приятеля си избягал от местопроизшествието, твърдят запознати. В момента полицията го издирва. Дупничанинът веднага е транспортиран в санданската болница, където е издъхнал. Източник struma.bg

 

 

Посрещачът на "Марек Юнион-Ивкони" Георги Елчинов призна, че независимо от победата 3:0 гейма над "Нефтохимик" в Бургс за Купата вчера, двубоят е бил много тежък. "Като изключим първата част, в която направо ги разбихме, след това не беше никак леко. Всичко се решаваше в последните точки, където опита и класата ни, си казаха думата. Срещу бургазлии не се играе лесно, особено в тяхната зала, но все пак ние сме най-добрия отбор и бяхме длъжни да победим. Много съм радостен за моя съотборник Венелин Кадънков, че направи отново голям мач срещу родния си клуб. Целият отбор играем като едно, защото сме уникално сплотен колектив", коментира Елчинов.

Стартира шампионата на юношите старша възраст по волейбол за този сезон. В първата си среща от есенния дял, Марек Юнион-Ивкони гостува в столицата на Славия. Белите са считани за фаворит в този мач, тъй като играят с година по-големи, които имат вече стаж и в представителния мъжки тим, който се подвизава във втория ешелон. Юношеският отбор на дупничани е изцяло обновен, след като излязоха от тази възраст младежките национали Михаил Цветанов и Йордан Пеев. Ще се разчита изключително много на Димитър Дулчев, който направи дебют в Бургас за мъжкия тим срещу "Нефтохимик 2010".

 

 Всички детски градини на територията на Община Дупница ще работят на 14 и 21 декември, съобщиха от пресцентъра на кметството.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Отборът на Марек ще изиграе две контроли през тази седмица, това заяви новият старши треньор Борис Кръстев. Утре 22-ри юли дупничани приемат на стадион „Бончук“ тима на Сливнишки герой, като срещата е от 18:30 часа. В събота Марек играе в Банско с Ботев Враца. През следващата седмица ще бъдат уредени още два спаринга, като имената на съперниците ще станат известни утре. До този момент Марек игра две контроли, като загуби с 0:1 от Струмска слава и с 1:2 от Беласица.