28 оръжия – пистолети, ловни пушки и карабини, кътали през годините обявените за международно издирване дупничани Пламен Галев и Ангел Христов. Двамата братя са любители на руското ловно оръжие. Това показва експертизата на оръжейната колекция на Ангел Христов и Пламен Галев, поискана от особените защитници на двамата по делото, водено срещу тях от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/.
В активите им са записани общо 28 оръжия – по 14 на всеки от двамата.
Пламен Галев имал 2 револвера “Смит и Уесън” и 7 пистолета – “Зиг Зауер”, “ЧЗ-75В”, “Davis” и четири от марка “Глок”. В колекцията му влизат и 3 ловни карабини – “Сайга МЗ ЕXP-01”, “Сайга MK-03” и “Медвед-3”, която по фактури е най-скъпа. За нея Пламен се е бръкнал с 2300 лв.
Най-скъпият му пистолет е 1750 лв., а най-евтиният – 285 лв. Според експертите за оръжие Галев е дал общо 14 617 лв.
Ангел Христов пък похарчил за въоръжение още повече – 18 387,50 лв. Половината от парите отишли за 5 карабини, сред които пушка и няколко ловни карабини, сред които "Тигър", струваща 60 000 рубли. Перлата между карабините обаче е “Хеклер и Кох”, калибър 223, купена срещу 3925 лв. Другите пари Ангел Христов-Геле пръснал за късо огнестрелно оръжие – 7 пищова и револвер, както и около 1000 лева за муниции.
"Това, което трябва да се знае, е, че тези оръжия никога не са били тяхно притежание по едно и също време. Купували са и са продавали оръжия, като в момента нито едно от тях не е налице", казаха експертите от КОНПИ, явяващи се по делото в Кюстендил.
От Комисията преследват още имоти на братята в дупнишкото село Ресилово, банкови сметки за над 800 000 лв., дялове в 15 фирми, автомобили, мотоциклети и даже една яхта.
Освен това от КОНПИ настояват да се обяви за недействителна сделката за учредяване на право на строеж на две триетажни къщи с басейн, зала за тренировки и фитнес в т.н. "имение в Ресилово".
Искът на Комисията е за общо 4 250 189,12 лв. – на толкова е оценено придобитото от семействата на двамата бизнесмени имущество за 25 години назад.
Комисията е проверявала имуществото на Пламен Галев, Ангел Христов и съпругите им Емилия и Радмила за времето от 13 август 1987 г. до 13 август 2012 г.
Ответници по делото са още три дружества, регистрирани на Сейшелските и Вирджинските острови – “Ем Пи Ви Трейдинг”, “Пи Ей Джи Норд Адамс” и “Макса лимитид”. Ангел Христов и Пламен Галев са представители на първите две фирми, на третата представител е счетоводителката им Христинка Ангелова.
Макар и въоръжени "до зъби", дупнишките братя са впечатлявали повече със своя автопарк, казаха запознати с описа на имуществото им. За следващото заседание на Кюстендилски окръжен съд, насрочено за март месец, се очаква да бъде готова експертизата на автопарка им. През годините Галеви сменили 20-ина луксозни автомобила, чиято обща стойност надхвърля 667 000 лв. Девет от колите се водели на името на двамата, а останалите – на една от фирмите им, регистрирана на Сейшелските острови.
Преобладавали са марките “Ауди” и “Мерцедес”. Част от колите обаче вече са отчуждени, други са продадени, а един спортен “Мерцедес 124”, купен навремето за 10 955 110 недоминирани лева (10 955,11 нови лева), е дарен, показват документите на КОНПИ.
Затова комисията е предявила иск и за пари от продажбата на автомобили. Срещу Пламен и Емилия претенциите са за стойността на зелено “Ауди А6”, “Фолксваген Голф”, мотоциклет “Харлей Дейвидсън” и джет за сняг “Ямаха”, с който семейството разполагало през пролетта на 2005 г.
От исковата молба до съда става ясно, че през банковите сметки на семействата на двамата съратници са минали общо 799 573 лв. и 520 долара. Ангел Христов имал над четвърт милион в 7 сметки в три банки, а жена му Радмила – 69 984 лв. Останалите пари били по сметки на Пламен Галев, се уточнява в документите по делото. Част от тях били на срочен влог във валута в клонове на две банки.
Не е ясно обаче колко точно струва прочутото имение на Галеви в Ресилово. По документи то се води на фирма, регистрирана в Кипър, а после прехвърлена на Сейшелите. Проучванията показват, че от 1998 до 2005 г. в резултат на серия от сделки братя Галеви са придобили земя в местността Зад чифлико в Ресилово.
Селото е в границите на община Сапарева баня, която се слави с най-горещия гейзер в континентална Европа. В Ресилово Галеви са купили три поземлени имота и 10 парцела земеделски земи, част от тях 6-та категория.
Комисията за незаконно придобито имущество иска да се обяви за недействителна сделка за инвестиция върху имотите. С нея Ангел Христов и жена му учредяват право на строеж в полза на “Пи Ей Джи Норт Адамс”, представлявана от Ангел Христов и Пламен Галев, върху собствения им недвижим имот от 805 кв. м в Ресилово.
Фирмата е регистрирана през май 2000 г. от кантора в Кипър с трима управители – Христов, Галев и Михаил Оков. Същия месец те подават оставка и управители стават мъж и жена с фамилия Димитриади. Месец по-късно е подадена молба за регистрация на дружеството от едно физическо лице и адвокатска кантора. В началото на юни 2000 г. дружеството получава разрешение за извършване на международни операции. Издават му се 1000 оригинални акции, с които се правят сделки.
До процеса за отнемане на незаконно придобито имущество се стигна, след като прокуратурата успя да осъди братя Галеви по дело за организирана престъпна група и за рекет. Двамата станаха обвиняеми през януари 2009 г. Галев бе подведен под отговорност за това, че е образувал и ръководил въоръжена група за рекет, а Христов, Апостол Чакалов-Тоци и Владимир Ангелов-Стъклето бяха посочени като участници във формированието.
На първа съдебна инстанция братя Галеви бяха оправдани, но втората – Софийският апелативен съд, ги призна за виновни и ги осъди на затвор. Върховният касационен съд (ВКС) намали наказанията – даде 4 г. на Христов и 5 г. на Галев, и разпореди част от имуществото им да бъде конфискувано. Преди да чуят решението на върховните магистрати, на 9 май 2012 г. Пламен Галев и Ангел Христов изчезнаха и бяха обявени за международно издирване.
Напук на слуховете, че се знае къде са, бившите барети са потънали сякаш вдън земя.
Спецпрокуратурата обвини задочно издирваните с червена бюлетина на Интерпол братя Галеви като тартори на група, извършвала банкови преводи в чужбина чрез фалшиви документи. Делото за пране на пари започна след съвместно разследване с ФБР. Групата действала от януари 2003 г. до края на 2010 г. в София и Дупница. Парите, за които се предполага, че са със съмнителен произход, били превеждани основно чрез 2 наши банки в сметки на фирми в Швейцария, Канада, Литва, Латвия, Обединени арабски емирства, Великобритания, Британски Вирджински острови, Кипър, Сейшелите и Китай. Официално причината били договори за купуване на мерцедеси втора употреба. Такива коли обаче не пристигнали у нас.
Според прокуратурата за 8 г. с помощта на счетоводители и други подставени лица – куриери, Галеви успели да изперат над 35,5 млн. лева.

 

 

На 3 март отбелязваме Националния празник на България. Навършват се 137 години от Освобождението на страната ни от турско робство. На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г. Датата 3 март слага начало на Третата българска държава. Санстефанският мирен договор е подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой) от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей – от турска. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19. Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 хил. кв. км. Тя има редица права, включително и да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения и на търговски представителства; да сключва търговски, финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния период, както и да има собствена войска и полиция. За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно – през 1882 г., Държавният съвет приема "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество". В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на "Заключаването на С. Стефанский договор". Неупоменаването на император Александър Втори се обяснява с факта, че през 1881 г. той е убит и е наследен от неговия син Александър Александрович. Съгласно Указ 78 от 31 декември 1887 г. се одобрява списък на неприсъствените дни в България. В него денят 19 февруари се отбелязва като ден на "Освобождението на България". През 1911 г. е приет нов Закон за празниците и неделната почивка, но и в него 19 февруари продължава да фигурира като ден на "Освобождението на България". Този закон остава до октомври 1951 г., когато официално е отменен от Кодекса на труда. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. събитията от 19-ти и 20-ти век се преизчисляват, като към датата съответно се прибавят 12 дни за 19-ти в. и 13 дни – за 20-ти век. Денят 19 февруари 1878 г. стар стил, става 3 март по нов стил. За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917 година. Трети март се отбелязва като празник до 1949 г. През 1950 г. съгласно постановление на Министерския съвет за определяне на неприсъствените дни през календарната 1950 г. 3 март за първи път не е включен в списъка на неприсъствените дни. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно по решение на Юлския пленум (1987 г.) на ЦК на БКП и на Министерския съвет 3 март е възстановен като официален празник. С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март с.г. датата е обявена за национален празник.