Начало

Кметът наДупница инж.Методи Чимев проведе среща с Управителя на „Ученическо хранене“ Диана Борисова и директорите на училищата в общината, информират от пресцентъра. Темата бе разисквана доста разгорещено на последната сесия на ОбС-Дупница, когато се приемаха отчетите на дружествата и фактът, че „Ученическо хранене“ е на минус 18 000 лева за миналата година. Идеята бе да се чуят мненията на директорите за предлаганата от „Ученическо хранене“ услуга. „Оказа се, че някои от директорите не са доволни от предлаганото качество и услуга. Това е причината да предпочитат алтернативни варианти за осигуряването на закуски за децата. Поисках в писмен вид директорите да ми предоставят какви претенции имат и какви са забележките им. На тази база, г-жа Борисова ще може да направи анализ и вземе мерки за повишаване конкурентноспособността на дружеството, за да бъде реален партньор на всички училища с тази услуга“, коментира Чимев.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

7- годишният кон Лишко спечели тазгодишните надбягвания в Сапарева баня. И двамата финалисти бяха от с. Овчарци. Ездачът на коня победител се казва Светослав Лесичков и участва в кушиите за 4 -та година. За най- добрите имаше и награди. Победителят получи 160 лв., а конят му чувал с храна и венец. Втори се класира Евгени Велинов. Спор за трето и четвърто място нямаше, тъй като коня на Ленко Пенев се контузи и той автоматично остана четвърти, а на трето финишира конят на Камен Димитров. Атракция бяха две гостуващи магарета- Васко и Азис, дошли от с. Крайници, защото оказва се, че в Сапарева баня магарета няма. Азис обаче показа магарешки инат и няколко метра след старта се отказа, така след една пълна обиколка Васко спечели наградата и аплодисментите на публиката. Традиционно надбягванията за Тодоровден се провеждат на градския стадион в Сапарева баня.източник Маргарита Петрова DarikNews.bg

В Дупница има четящи  хора! Това обобщение от отминалия вчера на 23-ти април  Ден на отворените врати в библиотеката при читалище „Зора 1858”, направиха организаторите за инициативите, посветени на Международния ден на книгата и авторското право. Стотици книги бяха подарени от библиотекарите на граждани, които сами избираха любими автори и заглавия от импровизирания „щанд” пред читалището. Приятно изненадани в слънчевия априлски ден, те благодаряха от сърце за прекрасната идея. В залите на библиотеката пък редовни читатели подариха книги за обогатяване на фонда, други получиха грамоти с благодарност за дългогодишното им партньорство и редовни посещения, трети се възползваха от безплатната регистрация за едногодишна читателска карта. Интерес предизвикаха специално изготвените витрини с наличните в библиотеката издания на Шекспир и Сервантес, както и списъкът с дарители (общо 63) само за 2014 и настоящата 2015 година. Кулминацията на празничният ден бе кампанията „Чети с мен”, която се организира за втора поредна година, като амбицията на читалището , е да я превърне в традиционна.  До фонтаните на централния площад, зад микрофона десетки граждани прочетоха любими откъси от произведения на Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес, чиито годишнини се отбелязват именно на 23-ти април. Сред тях зам.-кмета Красимир Георгиев, зам.-областния управител Силвия Велкова, Председателя на ОбС Дупница Костадин Костадинов, председателя на читалище „Зора 1858” Силвия Балинова, началника на Бюрото по труда Наташа Илиева, Маргарита Петрова от ТВ Запад, художници, актьори, писатели, поети, адвокати, учители и много ученици. Близо два часа пред многобройната публика, звучаха откъси от  „Дон Кихот”, „Хамлет”, „Ромео и Жулиета”, сонети и пиеси на Шекспир, а няколко ученика от дупнишките гимназии цитираха текстовете в оригинал – на английски и испански език. „Аз съм очарована от тази инициатива" каза Силвия Велкова. Тя изрази съжаление, че не се е включила в първата проява. „Ако мога да допринеса една идея повече, хората да започнат да четат, ще се радвам и наистина е голям проблем, че младите хора не четат. Тук обаче виждам много млади хора, което е хубаво", допълни Велкова.

Пламен Константинов е новият селекционер на националния отбор по волейбол за мъже. Решението бе взето единодушно на заседание на Управителния съвет на БФ Волейбол, което се проведе в столичния хотел "Витоша". Константинов ще замени на поста Камило Плачи, който подаде оставка в началото на седмицата. Членовете на Управителния съвет официално приеха оставката на досегашния старши треньор Камило Плачи и избраха за негов наследник бившия капитан на България и сега треньор на Губерния Нижний Новгород. Останалите кандидати за старши-треньор на националите бяха Мартин Стоев и досегашния помощник Найден Найденов. Константинов ще поеме отбора след слабото представяне в Световната лига. Той ще трябва подготви тима за най-важното състезание през годината – световното първенство в Полша. Пламен Константинов сподели, че целта пред него сега е световното първенство в Полша, което стартира в началото на септември, а в по-дългосрочен план ще се мисли по-късно. Константинов е получил разрешение от ръководството на клубния си тим да преговаря за договор само до световното първенство, а за удължаване ще се мисли на следващ етап. Бившият посрещач няма да прави драстични промени в тима, а само да добави качество в щаба. Помощник на Пламен Константинов е и в националния отбор на България ще бъде неговият асистент в Губерния – италианецът Алесандро Пироли. Останалите италиански специалисти в щаба на Камило Плачи, както и статистикът ще останат на постовете си до Мондиал 2014. Мениджър на тима ни остава Владимир Николов.

Вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Николина Ангелкова, и председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Лазар Лазаров ще проверят днес строителните дейности на лот 2 Дупница – Благоевград от АМ „Струма“ от км 322+000 до км 359+483.52 и на лот 4 Сандански – Кулата от км 423+800 до км 438+500. Проектите се съфинансират от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 г. Изпълнител на договора за проектиране и строителство на лот 2 е КОНСОРЦИУМ „СТРУМА-ЛОТ 2″, в който участват: „Импреза“ АД, Италия, „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, България и „Пътстрой – 92″ АД, България. Стойността на договора е 358 722 000 лв. с ДДС. Строителният надзор се осъществява от ДЗЗД „ОБЕДИНЕНИЕ „СТРУМА-ПП“, в което участват „Пътинвестинженеринг“ АД и „Пътпроект“ ЕООД – гр. София. Договорът им е за 2 949 843 лв.

Изключителен успех отчете кампанията подета преди месец от Инициативния комитет за хора с увреждания, която бе под надслов "Дари от твоето дете на дете в нужда". Десетки граждани и фирми от Дупница и региона се включиха в апела на Надя Борисова и Йордан Ушанов за набирането на нови дрехи, обувки и памперси за децата в "Таушаница" и ЦНСТ "Надежда". Даровете бяха доставени вчера на децата от двете институции. "Благодаря много на всички, които се отзоваха. Всички те са невероятни хора с големи сърца. Да си призная честно, не очаквах толкова голям отзвук и такъв положителен резултат. Като част от кампанията бе дарена и детска количка за едно детенце. Изключително доволна съм. Искам да благодаря и на дупнишките медии за това, че отново ни подадоха ръка и се постараха нашето послание да достигне до мнозина", заяви Борисова.
На 14 юли ще бъде чествана една година от откриването на щанда в ГУМ, където са изложени изработени от хора с потребности изделия. Честването на рожденият ден ще бъде с благотворителна цел, като тогава ще бъде обявено за какво ще отидат събраните средства.

Марек победи днес Беласица с 2:0 в контрола играна в село Вълково близо до Сандански. Двама от заклетите фенове на отбора Веселин Дангов и Георги Симеонов опънаха транспарант в началото на мача, а братът на бившия дупнишки кмет Първан Дангов -Веселин подсигури дежурния кашон с банани, с който собственикът на траснспортна фирма дарява любимците си след всеки мач,откакто дупничани се завърнаха в елита.

Волейболната легенда на България за всички времена Димитър Златанов и съпругата му Мария, с нетърпение чакаха пристигането на сина си. Майката на Христо Златанов бе приготвила автентични български ястия, с които посрещна него и тима му – "Копра Елинор". Както е известно, италианският вицешампион излиза в четвъртък от 20 часа в "Самоков Арена" в 4-а среща от груповата фаза на Шампионска лига. Христо Златанов е една от емблемите на италианския волейбол и съвсем скоро атакува кота 9 000 точки, до които му остават още 116.

14 са вече блоковете в Дупница, които със сигурност ще бъдат безплатно санирани по националната програма на правителството, информират от пресцентъра. Специално сформираното от кмета на Община Дупница инж.Методи Чимев звено продължава работа по документацията на другите жилищни блокове, които са по-назад в документацията, допълват от кметството. "Изключително доволен съм от съгражданите ни, които са много активни и благодарение на това успяваме да сключим договори с банката, финансираща дейностите. Знаете, че това си е една надпревара в страната, а поне на този етап сме почти на 40 процента от допустимите сгради, което не е никак малко. Убеден съм и вярвам, че ще успеем ние като администрация и съгражданите ни да надхвърлим половината от допустимите. В жк. "Развесена върба" например, където реализираме мащабен ремонт по проект "Зелена градска среда" и напълно обновихме квартала, сключихме договори и за трите големи блока с банката за финансиране. Този жилищен комплекс ще бъде променен изцяло", коментира инж.Чимев. "До края на седмицата сключваме договорите с банката за блок 3 и 3А и 8 и 8А в жк. Бистрица и изпращаме към Областна управа документите на още 3 блока в най-големия жилищен комплекс – 91, 92 и 93", допълни той.
Договори досега са сключени за – в жк. Бистрица – бл.1, бл 3, бл.7, бл.44, бл 45; жк. Развесена върба – бл.1, бл.2, бл.3, ул. Тишина 1, ул. Отец Паисий 13.

Кръг преди края на първенството на В-Югозападна футболна група, вече всичко е решено. Отборът на Оборище спечели промоция за професионалния футбол, а в селските групи отиват Своге и Места. В мач най-вече за престиж Германея Сапарева баня победи като гост Своге с 3:1. Резултатът бе открит в 22-та минута. Асен Васев от Германея изпълни перфектно пряк свободен удар и не остави шанс за вратаря на домакините. До края на полувремето пропуски за Германея направиха Везенков и Джогански. След почивката домакините от Спортист изравниха от дузпа в 60-та минута. В 68-та минута Златко Богоев отново изведе гостите напред в резултата, а крайното 3:1 за Германея фиксира в 88-та минута Ради Виячки, с дебютен за него гол.

Пътен инцидент между Мерцедес и Форд стана преди малко на главен път Е-79 край село Усойка, община Бобошево. Катастрофата усложни движението в двете посоки. Водачът на мердецеса се опитал да изпревари Форд, в който пътували две жени и двата авомобила се удрят, пише struma.bg. Въздушните възглавници на Форда се отварят и предпазват двете жени от тежки контузии.  Служители на "Пътна полиция" са обслужили ПТП-то. Катастрофа стана и край Мурсалево, малко преди 17:00 часа, с пострадал моторист. Очаквайте подробности.