Начало
"Марек Юнион-Ивкони" си върна Тодор Вълчев за новия сезон. Волейболните шампион бяха преотстъпили диагонала си в Турция на местния "Торул Генчлербирлиги" за една година, но развалиха сделката. Вълчев се завърна в България и от вчера започна тренировки с тима в Сливница. От турския клуб се отметнали от първоначалната уговорка и договорените плащания на състезателя, като се опитали да му намалят възнаграждението. "Да, истина е, че Вълчев се върна и ще играе при нас. Нашият клуб държи всеки един свой състезател да бъде доволен от личните си условия заминавайки в чужбина, а не да го пращаме само с идеята да вземем трансферна сума и да го оставиме да се оправя. Никога не сме го правили, това се знае от всички играчи и затова никога не сме имали проблеми с момчетата през всички години. Да, "Марек Юнион-Ивкони" ще загуби пари от провалената сделка, но все пак говорим за уважение и нормални човешки взаимоотношения. Не всичко е пари, особено когато говорим за един млад човек. На полусезона може да осъществи трансфер, ако дойде добра оферта", коментира пред zadupnitsa.com мениджърът на трикратните ни шампион Людмил Найденов.
8.43 грама суха листна маса –коноп, станаха причина мъж от Дупница да бъде глобен с 1000 лева. Д.К.И е заловен на 19 октомври 2014 година в Дупница на ул. Мадара, където в храсти бил скрил дрогата. Съдът освободи от наказателна отговорност обвиняемия, който обаче ще трябва да заплати и 80,80 лв. разноски по досъдебното производство за изготвяне на физико-химическа експертизи. Веществените доказателства по делото – опаковки от наркотични вещества – 1 бр. черно найлоново пликче, завито със суха зелена листна маса, след влизане в сила на решението на съда ще бъдат унищожени. Решението може да се обжалва и протестира
Изключителен успех отчете кампанията подета преди месец от Инициативния комитет за хора с увреждания, която бе под надслов "Дари от твоето дете на дете в нужда". Десетки граждани и фирми от Дупница и региона се включиха в апела на Надя Борисова и Йордан Ушанов за набирането на нови дрехи, обувки и памперси за децата в "Таушаница" и ЦНСТ "Надежда". Даровете бяха доставени вчера на децата от двете институции. "Благодаря много на всички, които се отзоваха. Всички те са невероятни хора с големи сърца. Да си призная честно, не очаквах толкова голям отзвук и такъв положителен резултат. Като част от кампанията бе дарена и детска количка за едно детенце. Изключително доволна съм. Искам да благодаря и на дупнишките медии за това, че отново ни подадоха ръка и се постараха нашето послание да достигне до мнозина", заяви Борисова.
На 14 юли ще бъде чествана една година от откриването на щанда в ГУМ, където са изложени изработени от хора с потребности изделия. Честването на рожденият ден ще бъде с благотворителна цел, като тогава ще бъде обявено за какво ще отидат събраните средства.
На 14 юли ще бъде чествана една година от откриването на щанда в ГУМ, където са изложени изработени от хора с потребности изделия. Честването на рожденият ден ще бъде с благотворителна цел, като тогава ще бъде обявено за какво ще отидат събраните средства.
Нова структура на Жени ГЕРБ бе учредена в община Сапарева баня. Това стана в присъствието на председателя на ГЕРБ – Сапарева баня Калин Гелев, народния представител и областен координатор Кирил Калфин и Михаела Крумова – член на НИС на Жени ГЕРБ. Гости на учредителното събрание бяха и областният административен секретар Емил Гущеров, общинският ръководител на ГЕРБ – Кюстендил Виктор Янев и Радослава Чеканска – член на областното ръководство на жените. Три дами получиха номинации за общински клубен ръководител: Илияна Базиргянова, Елка Косовска и Марта Желязкова – Копанарска. Илияна Базиргянова е на 31 години, семейна с две деца, завършила право в ЮЗУ "Неофит Рилски". Елка Косовска е 33 – годишна, с две деца, завършила Минно – геоложкия университет "Св. Иван Рилски". Марта Копанарска е общински съветник в местния парламент, на 47 години е и се занимава с частен бизнес. За организационен секретар на клубната структура бе направена една – единствена номинация – тази на Евелина Гиздова. Тя е от с. Ресилово, работи като финансов консултант и е 43 – годишна. Общинският лидер на партията Калин Гелев изрази увереност, че това ще бъде една от най-добре работещите структури в областта, която ще реализира много полезни и креативни инициативи. "ГЕРБ – Сапарева баня ще разчита изключително много на Вашата активност, организираност и хъс за предстоящите местни избори", заяви още той. Михаела Крумова припомни, че в областното ръководство на дамите има представителка от Сапарева баня – Детелина Палева – и новата клубна структура ще може да разчита също и на нейната подкрепа.
3 спешни настанявания са направени само през този месец по проект “И аз имам семейство” на територията на община Дупница, информират от пресцентъра на кметството. И 3-те са настанени в деня на подаване на сигналите за тях. Едното е новородено, а другите две са на 2 и 5 години. С тях, общата бройка на настанените по проекта са 9, които живеят в 8 приемни семейства.
Десетки граждани от Кюстендил и Дупница посетиха първите приемни на народния представител от ГЕРБ Кирил Калфин. Той разговаря с дупничани вчера.
20-годишен дупничанин е задържан вчера от служители на полицията в Бобов дол за притежание на наркотично вещество.
Ботев постигна класическа победа с 3:0 над Марек в отложен мач от 9-ия кръг на първенството при U21. Двубоят се игра на ст. "Беркут" в Брестник заради продължаващите ремонтни дейности по естествените терени на клубната база на „канарчетата“ в "Коматево".
Досъдебно производство е започнато вчера в РПУ Дупница срещу 57-годишен мъж за управление на лек автомобил „Опел“ с регистрационни табели, издадени за друго МПС. Мъжът е от Бобошево и е спрян за проверка в Дупница.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?
– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Дисциплинарната комисия на БФС наказа със спиране на състезателните права за един мач халфа на Марек Димитър Петков. Футболистът бе изгонен в предишния кръг срещу Локомотив Пд. Така Петков нямя да играе срещу ЦСКА тази неделя. Армейците също имат наказан и това е Маркиньос. Двамата футболисти са глобени и с по 300 лева. Отделно, 500 лв. глоба и един мач извън трибуните е санкцията за помощник-треньора на ЦСКА Стойчо Младенов-младши. Той беше изгонен от рефера Таско Тасков за псувни и непристойно поведение по време на мача с Лудогорец. ЦСКА ще плати общо 5000 лева глоби.
Представител на терористичната групировка "Ислямска държава" (ИД) пое отговорност за кървавия атентат в Париж, при който загинаха 17 души, сред които и 4 известни карикатуристи на сатиричния седмичник "Шарли абдо".
Четирима ученици ще понесат „Обществено порицание“ за кражба на алкохол. като оповестяването му ще бъде извършено чрез залепване на видно място в Община Сапарева баня. Други двама по-големи техни съучастници В. Д и Р.М бяха санкционирани от Районен съд Дупница с 6-месечна „пробация“. Тийнейджърите с инициали М.Н.П /С.В.С. / И.Г.Р. / И.Е.Ч са ученици в ПГ „Алеко Константинов” и ОУ „Христо Ботев” гр.Сапарева баня и 166-то Спортно училище – гр.София. Част от учениците отмъкнали за времето от 20.09. до 02.10.2013г. от къща в Сапарева баня, собственост на хора от гр.Сандански, 16 бутилки уиски марка VECIAROMANIA” всяко по 22 лв. или всичко вещи на обща стойност 352 лв. Няколко души от 6-членната група задигнали и полилей, крушки и абсорбатор на обща стойност 1225 лева. Един от извършителите се сдобил и с електрожен. Групата с отвертка е успяла да отвори прозорец на първия етаж и от там да проникне в къщата. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Работник на тунела на АМ „Струма” край дупнишкото село Блатино падна от скеле и по спешност е закаран в „Пирогов”. Инцидентът е станал вчера около 21 ч. 40-годишният Георги Христов от Пазарджик паднал от скелето, на което работел. Колегите му веднага се обадили на тел. 112 за лекарска помощ. На място пристигнала линейка с екип на Спешен център – Дупница и закарали пострадалия в общинската болница в града. Дошла и полицейска патрулка. След направени рентгенови снимки и други изследвания се установило, че работникът е със скъсан менискус, закаран е в „Пирогов”, тъй като общинската болница в Дупница няма такива специалисти. Дупнишки полицаи са дошли в ортопедичното отделение да разпитат Г. Христов за инцидента, докато той чака линейката да го закара за софийската клиника. Припомняме, че багер, работещ на Лот 2 на АМ „Струма”, се обърна на жп линията край село Мурсалево. Само бързата реакция на машиниста на влака, пътуващ от София за Кулата, предотврати жесток удар между влаковата композиция и багера. Тогава локомотивът на влаковата композиция се запали. Наскоро пострада и работник от свлачище в тунел, строящ се близо до пътя Дупница-Бобов дол. Тогава работникът се отърва само със счупена ръка, той като успя да избяга, преди земната маса да го затрупа. Източник struma.bg
На редакционната поща получихме интересен мейл от наш съгражданин подписал се като ГОРД ГРАЖДАНИН НА ДУПНИШКА ОКОЛИЯ. Публикуваме мнението му без редакторска намеса:
Рампа за деца в неравностойно положение ще бъде изградена в ОУ "Христо Ботев" в село Самораново. Екип от строителния отдел на Община Дупница започна същинските строителни дейности. Припомням, че през месец март, Директорът на учебното заведение бе изпратил писмо до кмета на Община Дупница инж.Методи Чимев, в което се обяснява, че училището се посещава от дете, което има нужда от такова съоръжение. Момчето е в 4-ти клас.
Дупничанинът Даниел Александров, който спечели най-престижното отличие за България в класическата борба – златния пояс "Никола Петров" преди броени дни, ще гостува в понеделник на кмета на Община Дупница инж.Методи Чимев. Освен него, в Дупница ще гостува и световната легенда на този спорт и треньор на Александров – Армен Назарян. Срещата в кметския кабинет е насрочена за 12.15 часа, допълват от првесцентъра на Общината.
Младият рап изпълнител Глен Томас подвизаващ се под името Doe B бе застрелян в Centennial Hill Bar & Grill в град Монтгомери щата Алабама. Неизвестен засега мъж нахлул в бара и открил стрелба. На място е загинал 21 годишния Ким Джонсън, а 22 годишния Doe B е бил закаран в болница, където е починал. Още шестима други посетители в бара са били ранени, но са без опасност за живота. Заведението се намира на около километър от Alabama State University.
На днешната редовна сесия на Общински съвет –Дупница местните парламентаристи почетоха с едноминутно мълчание паметта на президента Жельо Желев. Днес на 79-годишна възраст почина първият демократично избран президент на България Желю Желев (1990-1997)
Народният представител от ГЕРБ Кирил Калфин и общинският ръководител на партията в Дупница Ивайло Константинов ще дадат обща пресконференция. Брифингът за медиите е насрочен за утре от 09.45 часа в офиса на партията. По-късно същият ден, Ивайло Константинов организира приемна за граждани.
8-минутен филм за участието на детския отбор на “Марек 2010” на неофициалното световно клубно първенство в Шеция, излъчи Нова телевизия в понеделник вечерта. Както вече zadupnitsa.com писа, най-гледаната българска телевизия изпрати Йоана Гочева и оператора Станислав Илиев, които отразиха участието на дупншките таланти. Както е известно, участието на “Марек 2010” в “Готя къп” бе осигурено изцяло от фармацевтичната компания “Актавис”.
Министерски съвет одобри 10 проекта за 7 от 9- те общини в Кюстендилска област, които ще получат финансиране от първата публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите", на обща стойност над 16 250 000 лв.
Жертвите от тежката катастрофа вчера до Вилантерио в района на Бергамо в Италия, са трима приятели от Дупница. Новината вече бе потвърдена от различни източници. Автомобилът БМВ Х6 излетя от пътя с висока скорост и се преобърна в крайпътна нива, 3-мата дупничани са издъхнали на място и още 3-ма от БВМ-то сa настанени в болница. Загинали са собственикът на фирма с инициали и двамата му работници Загиналите са Радослав, Максим и Емил.zadupnitsa.com умишлено не цитира фамилиите им, докато не бъдат официално обявени имената на починалите . Близките са били информирани още през тази нощ. Сред ранените са 41-годишният Стоян Вретенарски, ранен е и 43-годишният А. Станимиров. Българите са настанени в болница, но състоянието на Вретенарски е тежко. Пострадал е и 34-годишен италианец Марко Барбиери от Вилантерио, който според предварителна информация е шофирал.. Той е настанен в ортопедия с множество фрактури.
Съдът в Дупница даде 3-годишна условна присъда на Й.Йорданов за притежание на цигари без бандерол. Ако в този период има повторно нарушение, лицето ще трябва да излежи 6-месеца ефективна присъда. На 18 ноември при акция на полицията в Дупница са иззети 78 кутии цигари без бандерол или общо 1488 къса на стойност 489,25 лева.
От Община Дупница са подготвили богата програма за 37-ите Майските празници на културата.
Надзирателите от затвора в Бобов дол направиха днес символичен протест. „Най-големите проблеми са недофинансирането на системата, както и липсата на надзорно-охранителен състав”, каза в „Събуди се” Георги Стоянов. По думите му един надзирател отговаря за 100-150 затворника. „Сами можете да си направите сметка каква охрана може да се осъществи”, допълни той. Проблем има и със смените. „Преминаването на 12 часова смяна не ни устройва, а и нарушава сигурността на затвора. Охраната на затворите в момента е некачествена, особено техническата част. Съставът е необувен, няма средства за провеждане на занятия, за провеждане на срелби. Същевременно в затвора има училище, за което се дават много средства, които са хвърлени на вятъра”, каза друг от надзирателите.
Отваряне на оферти по проект на Трансгранично сътрудничество България-Македония ще се проведе утре от 11 часа в Община Дупница, съобщиха от пресцентъра на кметството.
Страница 71 от 156