Начало

Двама дупничани ще са част от българската делегация на Първите Европейските Олимпийски Игри, които ще бъдат проведени в Баку, Азербайджан през юни. В таекуон-дото България ще бъде представена от двамата високо отличили се български таекуондисти Владимир Далаклиев и Теодор Георгиев, заедно със техните лични треньори треньори Пламен Трънски и Христо Михалчев. Теодор Георгиев и Христо Михалчев са представители на дупнишкият клуб Гладиатор. Теодор Георгиев се представи отлично в турнирите през тази година и спечели, повече от заслужена квота в обединената категория до 80-килограма.

 

Спасителната акция в Антарктика също е следена от всички. След поредица от неуспешни опити най-сетне 52-мата пасажери и учени бяха отведени от борда на заседналия сред ледовете руски кораб "Академик Шокальскии". Оказа се обаче, че след това проблем има и за австралийският кораб "Аврора", където се намират евакуираните.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Шампионите на България от "Марек Юнион-Ивкони" ще продължат празника с импровизирано шоу пред Община Дупница. Волейболистите ще пристигнат след около час на пл. "Свобода", където вече се подготвя музикалната сцена за продължаване на празника. Това е трета поредна титла за дупничани, които винаги досега честват веднага след края й в центъра на града заедно със своите фенове. Мощна заря се стяга за тазвечершното шоу, както и десетки бутилки шампанско като всяка година.

ДПС ще прави нов опит да навлезе в политическия живот на Дупница в следващите няколко дни. В един от местните ресторанти ще бъде направено учредително събрание, на което да бъде избрано ръководство, научи zadupnitsa.com. В основата на организацията е известният ромски бизнесмен Димитър Димитров-Мича, коментираха запознати. Преди години той бе кандидат за общински съветник от тази партия, но не успя да влезе в местния парламент. Офисът му тогава бе в сградата на разрушената отдавна "Градска баня".

"Ситуацията много ми наподобява на миналогодишната. Отново ли прави Борислав Тасков предизборна кампания", така отговори кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев на нападките отправени от Борислав Тасков на пресконференция вчера, на която обяви готовност за барикадиране в кабинетите на Чимев и заместникът му Красимир Георгиев при негативен за тях резултат. Тасков хвърли и бомбата, че общинското ръководство дори имало договорка със строителна фирма на депутат от партия, която не е представена вече в парламента, но отказа да назове имена. "Казвал съм го милион пъти казвам го за милион и първи път – ако има и най-малко съмнение в доклада по ОВОС, темата “Депо” се затваря. Кой пак нещо не разбра. Така че, да говорим за сериозни неща", се казва още в отговора на дупнишкия градоначалник.

 Марек Юнион-Ивкони ще гостува на Пирин (Разлог) във втория кръг на Купата на България по волейбол, стана ясно днес.
 
 Жребият определи дупничани да са гости в тази среща, която е една от най-интригуващите в тази фаза.

Съвместна кампания на Община Дупница и Виваком се провежда днес в района на цялата Градска градина, съобщиха от пресцентъра на Общината. 42-ма стажанти от мобилния оператор пристигнаха от София, за да боядисат абсолютно всички пейки, детски катерушки, люлки и други игрални пособия, като на помощ им се притекоха и служители от общинска администрация.

браво на момчето

 

Три са критичните точки в България след падналите дъждове – Гълъбово, Раднево и Елхово. Това обяви в Гълъбово преди заседанието на Националния кризисен щаб вътрешният министър Веселин Вучков. „Най-усложнена остава обстановката при Елхово. Докато на повечето места в страната нивото на реките започва леко да спада, при Елхово е точно обратното. В момента е достигнато критичното ниво. В този район вече има залети ниски площи по поречието на реката. Очаква се нивото още да се покачва, но гражданите са уведомени, мобилизирана е местната власт и всички институции, имащи отношение със ситуацията, работят в пълна координация”, каза министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, цитирана от DarikNews.bg на брифинг в град Гълъбово след заседанието. „Продължава контролираното изпускане на язовирите и за момента няма проблем с хидротехническото състояние на съоръженията”, каза още Ивелина Василева, която по-рано през деня инспектира язовир „Зорница“ на територията на Община Средец. Продължава да работи и Оперативното звено на Министерството на околната среда и водите. В заседанието участваха още директорът на Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението (ГДПБЗН) главен комисар Николай Николов, областният управител на Стара Загора Георги Ранов, заместникът му Маноил Манев, кметът на Гълъбово Николай Тонев, кметът на Раднево Юлиан Илчев, ръководителите на държавни структури на областно ниво, както и представители на ръководствата на дружествата от комплекса „Марица Изток". Все още няма яснота кога ще бъде възстановено нормалното електрозахранване в Община Гълъбово, която остана без електричество след като заради скъсана дига на река Съзлия се наводни подстанцията в града. Задействано бе аварийно електрозахранване, което позволява на хората да имат ток два часа, след което за същото време той се спира. Само две са селата на територията на общината, които изобщо нямат електричество. Причина за това е авария на електроразпределителното дружество, по която се работи. Според министър Вучков водата от подстанцията ще бъде изпомпена най-късно до понеделник. Възстановяването на нормалната работа е продължителен процес и не мога да се ангажирам със срок, в който ще стане това, както и дали ще се случи преди Коледа, допълни вътрешният министър. Той разкри, че Комисията за справяне с бедствията и авариите има постъпили искания за възстановяване на щети за около 300-400 милиона лева, а годишно тя разполага с пъти по-малка сума. За цялостна превенция, почистване на речни корита, възстановяване на диги са необходими около 1,5-2 млрд. лева, обясни вътрешният министър

Кръгла маса по проект “Проектиране на обекти от интегриран план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) на гр. Дупница – в подкрепа на следващия програмен период” ще се проведе на 12.06.2014 г. от 15:00 часа в Община Дупница, информират от общинския пресцентър. Целта на събитието е обществено обсъждане на идеите за интервенции върху обектите, за които ще се изготвят инвестиционни проекти с оглед избор на идея за най-добро обемно-пространствено решение.
Предвидените сгради са ремонт на Младежкия дом, реконструкция на ЦДГ № 3 и Детска ясла № 5, Изграждане на покрит пешеходен мост върху река Джерман, който ще се намира под Учителския институт до подножието на Е-79, изграждане на подлез или надлез над ж.п. линията в кв. Каваклия, изграждане на зони за отдих в ж.к. Бистрица и кв. Елица и реконструкция на „Светофарното градче“. Именно там, преди години се провеждаха обучителни уроци на учениците, но сега е занемарено и напълно окрадено и разбито. По време на кръглата маса ще стане ясно и от къде ще дойде финансирането за набелязаните цели. 

Дупнишката полиция проведе поредна акция срещу разпространители на цигари без бандерол. 2828 къса цигари от различни марки и без български акцизен бандерол са иззели служители на РУП Дупница от дома на 49-годишен мъж в с. Крайници. По случая е започнато досъдебно производство в РУП Дупница, информират от ОД на МВР Кюстендил. В края на месец май бяха конфискувани близо 8000 къса и задържан 39-годишен дупничанин.

Марек приема днес от 14:00 часа на стадион Бончук Берое в мач т 19-ят кръг на А-футболна група. Двубоят е последен за тази каландарна година. Старши треньорът на Марек Тенчо Тенев не може да разчита на контузения бранител Боби Николов, а Златко Бонев е наказан. Групата за мача бе определена преди малко. ето и 18-те играчи.

Благотворителен концерт за набиране на средства за лечението на 17-годишният Милчо Паликарски ще се проведе днес в Дупница. Концертът започва в 19:00 часа в салона на ОбДТ „Невена Коканова", а входа е 5 лв. Събраните средства ще бъдат дарени за лечението на младежа, който пострада тежко при зверската катастрофа в село Яхиново. Благотворителната инициатива ще подкрепят редица изпълнители – група „Експоуз", поп певицата Тони, Томас Томов, Дара Екимова, Магда, женски народен хор „Царичина", детски танцов състав „Яхинче". Учениците от гимназия „Христо Ботев" са подготвили рецитал.

Община Дупница се включи в Световния ден за борба срещу СПИН. От комисията за борба с противообществените прояви при малолетни, днес раздават на пл. “Свобода” безплатни презервативи и червени панделки, коите са международен символ на анти-СПИН кампанията на дупничани.

  Полагането на 160 метра канализация в село Самораново тече по план и ще приключи в срок. От пресцентъра на Община Дупница припомнят, че от години живеещите в района се оплакваха от откритата канализация, която разнася миризми и фекалии и замърсява голяма част от близките площи.

 

 

Автомобил, издирван от Италия чрез Шенгенската информационна система, е бил представен за регистрация в пункта на МВР в Дупница вчера. Собственикът е предал на служителите на РУ-Дупница автомобила с протокол за доброволно предаване, уведомена е прокуратурата. Автомобилът е “Бертоне” и тепърва ще се разплита как е внесена в България.

Като извънредна докладна за субсидирането на спортните клубове в Дупница, трябваше да разглеждат днес съветниците на своето редовно заседание. Преди сесията, треньорът на Таекуондо клуб "Гладиатор" Христо Михалчев ползва правото си на изказване и призова съветниците да не я приемат. "Комисията по спорта не спазва собствените си наредби. Първо ми бяха изгубили документите с отчетите, а впоследствие ми бе заявено, че няма да кой да се занимава да смята точките. Искам да знам колко точки са ми определени, както и общия брой точки. Стига с това лобиране за този или онзи клуб. Има постигнати успехи, има постигнати резултати придружени с доказателства, както и Наредба, която трябва да се спазва", изрази напълно основателно възмущението си Михалчев.

Десетки граждани днес се събраха на мълчалив протест пред Байракли джамия в Самоков, информират от пресцентъра на Общината. Да подкрепи инициативата на Методи Чимев и Петър Паунов пред джамията застана и кметът на Самоков Владимир Георгиев точно в 11.30 часа, когато в Софийски апелативен съд започна гледането на делото по иска на мюсолманското вероизповедание да бъде признато за правоприемник на мюсолманското вероизповедание по време на Османската империя. Удовлетворяване на иска ще означава, че вероизповеданието ще има основание за претенции към т.нар. вакъвски имоти, които основно включват съществуващи джамии и прилежащите площи. Припомняме, че мюфтийството заведе дела срещу общините, в които има джамии, собственост на дадена община, обявени за национални паметници на културата. Едно от тези дела е за собствеността на Байракли джамия в Самоков. За момента тези дела са спрени именно защото се очаква решение на Софийски апелативен съд по иска на мюсолманското вероизповедание.
Днес пред Байракли джамия бяха поставени националното знаме и знамето на община Самоков. Във военната терминология това е символичен знак за принадлежност на дадена територия. По този начин самоковци казаха, че джамията е паметник от национално значение, собственост на община Самоков. И трябва да остане като такъв. Мълчаливото бдение продължи около половин час. 
"В скоро време ще се формулират действията на местната власт и гражданите. Този акт ни обедини и от тук нататък ще се обсъждаме съвместни действия", заключват от самоковската община.

Йоана Маринкова е Спортист №1 на Спортно училище "Васил Левски"- Кюстендил. Тя е състезател по борба в клуб "Васил и Георги Илиеви", републиканска шампионка от Държавния личен шампионат за момичета и Държания лично- отборен шампионат, със златен медал от международния турнир "Русенски легенди" при кадетките, национален състезател. Маринкова е родена и живее в Сапарева баня. Тя започна кариерата си в клуб Германея под ръководството на Боян Сусанин. Снимки: DarikNews.bg