Печат
Категория: Сапарева баня
Посещения: 23549

Сапарева баня Обща информация

 

Община Сапарева баня е разположена на площ от 180,8 кв.км. в Югозападна България в североизточната част на Кюстендилска област и граничи с общините Самоков / Софийска област /, Рила и Дупница.

Общият брой на населението в общината е 8981 жители.

Център на общината е град Сапарева баня.

Градът е разположен на 75 км. югозападно от гр. София и на 56 км. от областния център Кюстендил. В близост до община Сапарева баня минава една от основните пътни артерии в страната – международен път Е79, част от международен транспортен коридор №4, чието икономическо значение за общината ще се увеличи след построяването на моста при Видин – Калафат.

Община Сапарева баня е разположена на територия с разнообразен релеф, включващ равнинна част от Дупнишката котловина и част от долината на река Джерман, стръмните склонове на Рила към Сапарева баня и с. Овчарци и ниската планинска верига със заоблени и лесно достъпни склонове на Верила.

Сапарева баня попада на една от разломните линии, пресичащи Краището в резултат на което са се появили извори в града. Тук се намира единственият в България и континентална Европа гейзер-фонтан / 103 градуса по Целзий /.

Природните богатства, климат и местоположение на общината са предпоставка за развитието на балнеолечение, екологичен и селски туризъм.

Надморската височина варира в големи граници, от 600 до над 2600 метра, което е причина за разнообразния физикогеографски облик на общината.

Средната надморска височина в периметъра на сметището е около 730 м., като релефът тук може да се отнесе към типа на хълмисто – нископланинския релеф.

Районът на депото, според геоморфоложкото райониране на Република България ( по География на България, 1997 г. ) се отнася към Рилския подрайон на Рило – Пиринския район на подобласт на Рила и Пирин и Местенската грабенова долина на Македоно – Родопската област.

Рилският подрайон има планински и високопланински релеф с подчертано вертикално разчленение, като на запад релефа постепенно става нископланински и хълмист.